Размисли за Христовата любов
„Преди празника на Пасхата Иисус знаеше, че е дошъл часа за да премине от този свят към Отца; като възлюби Своите собствени, които са в света, възлюби ги до край” (Йн. 13:1)
О, Господи, Твоята любов пронизва сърцето ми! Ти ме привързваш към Себе Си и ми даваш да не копнея никого другиго и нищо друго освен Тебе! Ти съвсем не Си ме заробил, Ти съвсем не Си ми отнел възможността да желая другиго или друго освен Тебе. Но някак си чувствам, че Ти Си моята Светлина, Ти Си моят Смисъл, Ти Си моят Живот, Който не само ми дава живот, но и осмисля моя живот. Чувствам, че съм недостойна, че съм нечиста, че съм прокажена, че постоянно Те предавам като се отдавам на моите любими страсти и заедно с това Ти ми даваш да чувствам някакво необяснимо дързновение и близост до Теб. Когато ми даряваш съкрушение, умиление и плач за греховете Ми, Ти понякога ми даряваш и упование, дързновение, доверие в Теб – доверие, че няма да ме изхвърлиш вън, нито ще ме осъдиш в ада. И не само това - даваш ми да чувствам, че Ти Си толкова естествен, толкова близък до мен, че Ти не се правиш на велик и силен както някои хора, които са облечени с голяма власт. А напротив, винаги идващ при мен кротък, смирен, любящ. И въпреки че съм усещала Твоето величие и твоето всесилие, Ти ми даваш да разбера донякъде Твоето неизказано снизхождение - Ти със Своето въплъщение, бидейки истински Бог, стана истински и съвършен Човек. Ти даваш на мен и на всички хора такова общение със Светата Троица каквото нямат дори серафимите, които Ти сътвори като Твой престол – да Те славят и носят. Ти даваш на ангелите да Те носят като станат Твой престол, а на нас не само даваш да Те носим в сърцата си като на престол и да те имаме в тях като храм, но Сам идваш при нас и се съчетаваш неизразимо, неописуемо и безстрастно с нас. И ни даваш целият Себе Си, и ни храниш със Самия Себе Си. Ти, Който подаваш храната и Който нямаш нужда от храна Сам ставаш наша Храна, та причастявайки ни постоянно със Себе Си, да ни оживяваш постоянно. Този живот, който Ти ни даваш Христе, за нас не е външен живот, не е някакъв отделен живот, а Ти бидейки Живот проникваш в цялото ни естество и оживявяш и възкресяваш и прославяш целите нас.
Не зная Христе, как често пъти си мисля, че имам някаква заслуга в това, че Ти идваш при мен и правиш всичко това и с мен? Не зная как си мисля, че мога да Ти се харесам или да Ти угодя? Не зная защо толкова обичам греховете си, защо Ти не ми стигаш, та трябва да търся греха? Но като виждам как постоянно Те предавам и разпвам, аз се ужасявам от самата себе си, от дълбочината и големината на моето постоянно падение и страстност. Но когато съвсем се ужася, когато съм на предела да се отчая напълно, Ти понякога видимо, а друг път невидимо, идваш и не само ме утешаваш, но отново ме правиш причастна на Себе Си и ми даваш всичко Твое доколкото мога да го понеса. И не само всичко Твое, но такова изобилие, каквото трудно мога да вместя. Господи, кажи ми как всеки ден и всеки час, особено когато не Те виждам, да Ти остана верна? Когато Те питам така обаче разбирам, че аз все още разчитам на себе си. Моята гордост, моят егоизъм, това че съм си себедостатъчна, това сама да вървя към Теб ме отделя от Теб. Не мога да си обясня обаче защо искам да вървя сама. Мисля, че една от причините е, че Ти нямам доверие и че си мисля, че Ти ще ме изоставиш, нараниш или обезличиш. Зная, че не е така, но макар да Ти вярвам, аз много често Ти нямам доверие. И защо Ти нямам доверие? Какво не си сторил за мене? Та ти ми даваш целия Себе Си? Но това е безумието на греха. Грехът не е логичен, грехът не е последователен. Грехът е разрушителен, грехът е отделяне, грехът е смърт. Затова Христе, като зная че сама не мога да се избавя от тази смърт, Те моля Ти постоянно да ми даваш желание да Те следвам, независимо какво ще ми струва това. Дай ми постоянно желание да се жертвам за Тебе и да се принасям цялата на Теб във всякакъв смислъл на думите. Дай ми моля Те, ежечасно и ежеминутно да желая да изпълнявам волята Ти! Не искам това защото си мисля, че така аз мога да Те заслужа или дори да Ти се отблагодаря, а защото Ти заслужаваш всеки постоянно да Ти служи заради Самия Теб заради Твоята любов, която всъщност Си Самият Ти заедно с безначалния Ти Отец и Светия и животворящ Негов Дух. Амин!
Сподели с приятели: |