Решение за приемане на Обобщен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет през 2007 г

ЕКСПРЕСНА СТЕНОГРАМА

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ДЕСЕТА СЕСИЯ
ЧЕТИРИСТОТИН И СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ

София, четвъртък, 18 септември 2008 г.

Открито в 9,04 ч.


Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Борис Николов и Татяна Калканова
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.

Уважаеми колеги, следва да извършим няколко гласувания в началото на пленарния ден по проекти за решения и по един проектозакон, обсъждани миналата седмица и вчера в пленарното заседание. Моля, пригответе се за предстоящи гласувания.

Предстои да гласуваме два акта на Народното събрание по Обобщения годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет, който беше обсъден в петък миналата седмица. И двата проекта за решения са представени в пленарната зала от господин Янаки Стоилов при представянето на доклада на Комисията по правни въпроси. Няма да чета текстовете отново. Последователно ще поставя на гласуване двата проекта за решения.

Поставям на гласуване проект за решение за приемане на Обобщен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет през 2007 г.

Гласували 152 народни представители: за 132, против 6, въздържали се 14.

Проектът за решение е приет.

Подлагам на гласуване проекта за процедурни правила за обсъждане на Доклада за дейността на Висшия съдебен съвет и докладите за дейността и прилагането на Закона на Върховния касационен съд и съдилищата, Върховния административен съд и административните съдилища, Главна прокуратура и разследващите органи.

Моля, гласувайте този проект за процедурни правила.

Гласували 163 народни представители: за 142, против 5, въздържали се 16.

Процедурните правила се приемат.

Пристъпваме към гласуване на проектите за решения за подкрепа на Пражката декларация, обсъждани във вчерашния пленарен ден. Преди всичко в хода на дискусиите вчера народните представители Веселин Методиев и Иван Костов направиха идентични процедурни предложения към проекта на решения по тази точка от нашата програма, проектът, внесен от народния представител Георги Пинчев, да бъдат добавени две точки от проекта за решение, внесен от народните представители от Демократи за силна България, а именно втора и шеста точка. Това е процедурно предложение, което, ако пленарната зала прецени, може да бъде подкрепено, но при всички случаи подлежи на решение.

Заповядайте за обратно процедурно предложение, госпожо Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, както знаете, бяха внесени два проекта за решение по един и същи въпрос и вчера беше направен опит да бъде направена една компилация или общ проект в пленарната зала между тези два проекта за решения. Това е недопустимо и няма как да се случи в пленарната зала. Освен това предложенията, които бяха направени от господин Методиев и господин Костов, не са редакционни предложения, за да могат да бъдат правени в пленарната зала. Предложенията противоречат на действащото законодателство, защото, както всички много добре знаете, начинът, по който биват обявявани официалните празници, е регламентиран в чл. 154 от Кодекса на труда и това става по два начина: или със Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса или с постановление на Министерския съвет, тъй като той е органът, който обявява официалните празници.

Що се касае до международните дни, те се обявяват с решение на международна организация и се прилагат в България в случаите, в които България е член на тази международна организация. Така че такава процедура по обявяването на ден – в случая 23 август, за ден на възпоменание, е недопустима и няма как да бъде приета и съответно да бъде приложена, тъй като това става или с акт на международна организация, или с решение на Министерския съвет. Така че най-малкото не е коректно актовете, които приема парламентът, да противоречат на действащото законодателство. (Реплики от ДСБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще пристъпим към гласуване на процедурното предложение. По него, както знаете, няма дискусии.

Подлагам на гласуване процедурното предложение на народните представители господин Методиев и господин Костов. Който подкрепя тяхното предложение гласува „за”, който е против гласува „против”.

Моля, гласувайте.

Гласували 165 народни представители: за 59, против 88, въздържали се 18.

Процедурното предложение не се приема.

Заповядайте за предложение за прегласуване, госпожо Михайлова.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.

Правя предложение за прегласуване. Искам да обясня какво е предложението, което правим, на тези народни представители, които може би при гласуването не разбраха точно какво е предложението. Ние предлагаме към основния текст да бъде направено допълнение. Това е напълно допустимо. Тук, в залата много пъти по силата на правилника са правени допълнения към предложенията за решения. Не е прецедент, напротив. Това е съвсем нормално. Тук не става въпрос за гласуване на второ четене, за да говорим за редакционна промяна.

Става въпрос за следното, колеги: да бъде обявен 23 август за Ден на възпоменание на жертвите на нацистките и комунистически тоталитарни режими. Това е акт, с който парламентът да приравни отношението ни и към комунистическите, и към нацистките тоталитарни режими, да направим крачка напред, да погледнем в бъдещето, а не да останем само в споровете в миналото.

И нещо повече: чисто юридически като аргумент: по силата на Конституцията на Република България е казано, че Народното събрание има правото да обявява официални празници. Затова всички тези, че става с постановление или Кодекс на труда, извинявайте, но са несъстоятелни.

Освен това ние предлагаме не официален празник, а само ден за възпоменание, който да бъде отбелязван. Това е нещо много по-различно. Той е ден, в който да сведем глави пред жертвите на всеки един тоталитарен режим.

Затова, уважаеми колеги, се обръщам към вас: подкрепете тези предложения за допълване на основното предложение на господин Пинчев.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново процедурното предложение на двамата народни представители.

Гласували 141 народни представители: за 56, против 80, въздържали се 5.

Процедурното предложение отново не се приема.

Преминаваме към гласуване на представените проекти за решения.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС, от място): И аз имам предложение по текста!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В режим на гласуване сме, господин Тошев. След като преминем гласуванията, ще Ви дам думата.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС, от място): По текста!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не може по текста. Преминаваме към гласуване. Преминаха обсъжданията, господин Тошев, гласуваме. Съжалявам. (Реплика от народния представител Лъчезар Тошев.)

Подлагам на гласуване проекта за решение за подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г., внесен от народния представител Георги Пинчев.

Моля, гласувайте.

Гласували 171 народни представители: за 106, против 60, въздържали се 5.

Проектът за решение е приет.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС, от място): Аз имах предложение по текста вчера. Защо не е подложено на гласуване?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не е отбелязан никакъв момент на редакционно предложение по текста. (Реплики на народния представител Лъчезар Тошев.) Всички предложения се маркират много акуратно от следящите дискусията. Беше маркирано процедурното предложение на Демократи за силна България, подложих го на гласуване.

Текстът е приет.

Втори проект не се подлага на гласуване, след като е приет един по дадената точка.

Преминаваме към следващото гласуване. (Шум и реплики.)

Има желаещи да изразят отрицателен вот.

Господин Радославов, имате думата, заповядайте.

АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! Специално се обръщам към колегата Пинчев, когото дълбоко уважавам като човек, като политически и земеделски деец.

Гласувах „против” по две причини. Едната е в чисто човешки и морален план, а другата е като политическа позиция.

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Защото си комунист!

АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Не знам дали всички знаете, но самият аз и моето семейство сме репресирани. Давам тук, господин председател, поименните удостоверения на всички – на баща ми и майка ми, на брат ми и моето.

РЕПЛИКА ОТ ОДС: Това е срамно, не ги показвай!

АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Гласувах против, защото смятам, че е крайно време тази страница да бъде затворена. Не се поучихме от испанците, които оказаха дължимото и на едните, и на другите – и на републиканци, и на фалангисти.

Смятам, че във Великото Народно събрание достатъчно дълго беше дискутиран този въпрос, беше гласуван и закон. И малко или много в морален, разбира се, в материален план не могат да бъдат компенсирани никакви жертви, но смятам, че не е морално да не се признават жертвите от антифашистката съпротива, както е и неморално да не се признават жертвите от комунистическия режим след 9 септември 1944 г. Това са факти, които смятам, че българското общество е приело.

Смятам, че дневният ред на българското общество днес е друг. И че всички имаме обща задача – обективно сложилите се предизвикателства към целия народ и държава. И че нашата цел като народно представителство не е да се връщаме двадесет години назад и наново да вадим една демаркационна линия – комунизъм-антикомунизъм, а да работим заедно за възраждането на България. Като политически деец аз ще работя именно за социално справедливо и социално общество в редиците на българската левица.

Българските социалдемократи имат един общ път като членове на Партията на европейските социалисти. Затова гласувах против.

А уважавам и едните, и другите. И трябва да се отдаде почит и на едните, и на другите жертви, много от които са невинни хора.

Според мен политическата целесъобразност, интересите на държавата и на народа диктуват да спрем вече да се връщаме към тази отминала страница в историята на България, а да гледаме напред. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втори отрицателен вот – господин Иво Атанасов.

Заповядайте, господин Атанасов, имате думата.

РЕПЛИКА ОТ КА: Защо се обяснявате?

ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.

Уважаеми дами и господа! При това гласуване бяха важни две неща – какво се осъжда и кой го прави.

Осъжда се един период, който ще остане в нашата история 1300 години назад и много години напред, поне в рамките на нашите животи, като най-спокойния, най-сигурния и най-сития. (Ръкопляскания от КБ).

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС, от място): За някои само!

ИВО АТАНАСОВ: И когато решаваш да осъдиш същия този период, особено когато си живял в него, ти трябва да си доказал, че го заменяш с нещо поне малко от малко равностойно, ако не и по-добро.

Всеки строй има своите деформации, господин Тошев, и своите извращения. И БСП неведнъж е осъдила деформациите и извращенията на предишния строй. Но кой ги няма?! Дали сегашният български капитализъм или предишният? (Реплики от ОДС.)

Второ, кой осъжда този период? Господин Агов ли, който пишеше книги срещу американския империализъм? (Ръкопляскания от КБ. Шум и реплики от опозицията.) Или доц. Атанас Щерев? Ако отидете в с. Горно Ботево, Казанлъшко, ще видите в центъра един паметник на дядото на господин Щерев като основател на партийната организация на БКП, сега БСП. (Шум и реплики.)

Смятам, че към такава чупливост в характера, лицемерие в манталитета и кариеризъм в поведението не може да се присъедини нито един уважаващ себе си човек. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И трети отрицателен вот – госпожа Надя Антонова.

Заповядайте, госпожо Антонова.

НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, аз също гласувах „против”, първо, защото считам, че това решение, което натрапихте на българския парламент, е израз на тежък политически комплекс на десницата. Вие отдясно сте в тежко политическо състояние, породено от собствената ви некадърност, с извинение. (Силен шум и реплики от опозицията.)

Вие не сте в състояние да формулирате проблемите на обществото. Вие не сте в състояние да изразите управленчески решения и политики. И затова вадите тези овехтели знамена и ги размахвате – антикомунизъм, анти този и анти онзи.

Освен това вие сте и в криза на лидери. Затова се докарахте дотам, че една купчина мускули, която има единствения рефлекс да осребрява властта, да бъде ваше лице! И да тичате да се сплотявате покрай неговия дебел врат. Това е вашият политически комплекс.

Аз не желая комплексите на хората да управляват света, затова гласувах против.

Освен всичко, с тази декларация вие сте в крещящо противоречие с ценностната система на обществото. Кого се опитвате вие да заклеймите?! Онези, които имаха идеи, имаха идеали и умираха за тях?! (Шум и реплики от опозицията.) Онези, които са техните последователи? Тях ли заклеймявате?!

Не може! Няма как да ги уволните от човешката и българската история. По-скоро, уволнявате себе си.

На всичкото отгоре, уважаеми, вие току що се назначихте за опозиция и то извънпарламентарна опозиция.

Аз гласуват против, защото обществото не иска реваншизъм, защото омразата, злобата и импотентността, включително политическата импотентност никога никому не се е харесвала и никой никога не я подкрепя.

Обществото гласува против вашата декларация. Аз само се присъединих към това, което искат хората. (Ръкопляскания от КБ. Шум от опозицията.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за енергийната ефективност.

Моля за внимание!

Гласуваме Законопроект за енергийната ефективност, № 802 01 63, внесен от Министерския съвет на 1 август 2008 г. (Шум и реплики от народния представител Яне Янев. Излиза на трибуната. Говори встрани от микрофоните.)

ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Няколко пъти не виждате, като ние вдигаме картата от място. Това на какво прилича?!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За какво?

ЯНЕ ЯНЕВ (независим, от място): Абсолютно не мога да разбера по каква причина.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте законопроекта.

ЯНЕ ЯНЕВ (независим, от място): Не искате да поглеждате към нашата част от залата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Напротив, всички резонни заявки се уважават.

ЯНЕ ЯНЕВ (независим, от място): Ние искаме от самото начало на заседанието процедура по начина на водене.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Щом свършим гласуванията, ще Ви дам възможност да възразите по начина на водене.

Гласували 150 народни представители: за 136, против 8, въздържали се 6.

Законопроектът е приет на първо четене.

Думата има народният представител Яне Янев за процедурен въпрос по начина на водене на заседанието.

Заповядайте, имате думата.

ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател! Тази процедура по начина на водене законодателите са предвидили неслучайно, защото в определени моменти председателят на Народното събрание може да се самозабрави и да помисли, че не е председател на българския парламент, а е партиен секретар и може да си прави всичко, така както е било преди 10 ноември 1989 г.

Затова Ви моля, когато поискаме такава процедура, тя е в момента и заради определено Ваше действие, а не е просто някакво хрумване.

Затова искам да изразя както моето мнение, така и мнението на мои колеги, че още вчера, когато се обсъждаше в началото като процедура Пражката декларация, Вие злоупотребихте с редица процедури по начина на водене...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Какви например?

ЯНЕ ЯНЕВ: Изядохте повече от 8-10 минути в процедура, за да тествате прескъпата техника и в крайна сметка днес, когато колегите от Демократи за силна България предложиха техния проект, Вие изобщо не поглеждахте към нашата част от залата и не дадохте възможност за никакви процедури.

Господин председател, искам да Ви помоля да не позволявате подобни процедури на хора от БСП, които превръщат тук залата в пленум на Българската комунистическа партия. Това е зала на българското Народно събрание, а не пленум на Българската комунистическа партия. И те идват тук и говорят, сякаш „Аврора” още им кънти в главата. (Оживление.)

Минаха тези времена, другари социалисти! Минаха! Никога повече няма да се върнат! (Шум и реплики.) Колкото и да не ви се иска, това е положението.

Затова, господин председател, по никакъв повод не допускайте пленарната зала да се превръща във форум на Българската комунистическа партия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Времето.

ЯНЕ ЯНЕВ: Не ме прекъсвайте, аз добре си гледам времето.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще Ви прекъсна и ще изключа микрофона.

ЯНЕ ЯНЕВ: Последно изречение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте.

ЯНЕ ЯНЕВ: Ако Вие продължите по този начин да прилагате правилника по Ваша целесъобразност, в крайна сметка трябва Народното събрание да посвети един ден дали председателят е в състояние да изпълнява ангажиментите си като такъв. Благодаря ви. (Шум и реплики. Единични ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Янев, прилагам правилника така, както той постановява. Дадох Ви думата за възражение в първия момент след приключване на гласуванията. Подложих на гласуване процедурните предложения, които бяха направени.

Вашите собствени думи са грубо отклонение от процедурата възражение по начина на водене. Вие направихте едно политическо изказване. Съзнателно не Ви отнех думата, за да не ме обвините в някакво пристрастие. Но сам разбирате, че това не беше никакво възражение по начина на водене.

Господин Димов – по процедурен въпрос.

НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, съвсем конкретно по начина на водене. Когато се гласува прегласуването по желание на Демократи за силна България по нашите две предложения, ние поискахме да дадете как е извършено гласуването по групи и Вие отказахте това наше право. Това мисля, че е съвсем конкретно по начина, по който Вие водите днешното заседание.

Трябваше да бъде ясно кои народни представители в този парламент се солидаризират с това, което са извършвали тоталитарните режими, независимо дали са фашистки или комунистически. Защото тук не става дума за управление, импотентност или каквото и да било друго, а за свобода и за човешки живот. И когато става дума за свобода и за човешки живот, трябва да е ясно кой ги зачита и кой изобщо не желае да ги зачете.

Затова подобно процедурно изпълнение би могло да покаже кои в тази зала гласуват “за” и кои гласуват “против” зачитането на свободата и човешкия живот.

Жалко е, че от левицата толкова много се радват на убийствата, които техните предшественици са извършили. Аз не мога да се радвам на нито едно убийство. Не мога да се чувствам импотентен, че заставам срещу всяко едно убийство. Напротив, независимо дали са убивани комунисти или фашисти, независимо дали са убивали комунисти или фашисти, това е едно и също – това е убийство, господа от левицата! Трябва да се срамувате, че сте участвали в такива прецеденти! (Шум и реплики.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димов, разпечатките от гласуванията са публично достояние. Можете да ги получите от ръководството на вашата парламентарна група още сега. Не бива да има недоразумения по това право на парламентарните групи. Разпечатките са публични.

Преминаваме към точка първа от дневния ред за деня:

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СТАТИСТИКАТА.

Вносител е Министерският съвет.

Докладът е на Комисията по икономическата политика.

Кой ще представи доклада?

Господин Кънев, заповядайте, имате думата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преди това – процедура.

Заповядайте.

ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Бих желал да поканим в залата доц. Мариана Коцева – председател на Националния статистически институт, и нейния първи заместник-председател – Мустафа Зинал.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, ако няма възражения в залата, да поканим тези лица да участват в дискусията по законопроекта. Моля квесторите да ги поканят.

Заповядайте за доклада, господин Кънев.

ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:

„ДОКЛАД

по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за

статистиката, № 802-01-38, внесен от Министерския съвет

на 15 април 2008 г.
На свое редовно заседание, проведено на 16 юли 2008 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката, внесен от Министерския съвет.

На заседанието присъстваха: господин Хайнрих Брюнгер – директор на Статистическия отдел на Икономическата комисия на ООН за Европа, госпожа Лидия Братанова – заместник-директор на същия отдел, госпожа Мукаддес Налбант – заместник-министър на образованието и науката, д-р Мариана Коцева – председател на Националния статистически институт, господин Мустафа Зинал и госпожа Галина Лукарска – министър-председатели на Националния статистически институт, и други.

Законопроектът беше представен от госпожа Мукаддес Налбант – заместник-министър на образованието и науката.

Целта на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката е да създаде правна рамка за изпълнението на функциите и задачите на Националната статистическа система като част от Европейската статистическа система. Законът за статистиката трябва преди всичко да осигури съгласуваност, да засили сътрудничеството и координацията в работата на Националната статистическа система, така че да се създадат условия за развитието на статистическа практика в страната в съответствие с европейските принципи и критерии за ефективно производство и разпространение на адекватна на обществените потребности статистическа информация.

Основните моменти в законопроекта са:

1. Осигуряване на условия Националният статистически институт и органите на статистиката да изпълняват задълженията си по годишните европейски статистически програми. За тази цел се налага в Националния статистически институт да се създаде организационен механизъм за управление на европейските въпроси и финансови механизми за усвояване на европейските фондове в областта на статистиката (безвъзмездните целеви средства на Евростат и другите органи на Европейската комисия).

2. Отразяване на повишените изисквания към опазване на статистическата тайна. Това изисква ревизиране на текстовете по определяне органите на статистиката и взаимоотношенията помежду им, включително по предоставяне на индивидуални данни за производствени и/или научни цели.

3. Уреждане на безвъзмездното и задължителното използване на административни източници за производство на официална статистическа информация за страната.

4. Прецизиране на взаимоотношенията между Националния статистически институт и органите на статистиката, както и функциите и задачите на Националния статистически съвет при разработването, производството и разпространението на официална статистическа информация в страната и за Европейския съюз.

5. Осигуряване изпълнението на принципите, залегнали в Кодекса на европейската статистическа практика, за повишаване качеството на статистическата информация и доверието към официалната статистика.

Основните актове от правото на Европейските общности, които определят правната рамка на предлаганите промени, са:

1. Договорът за създаване на Европейската общност;

2. Регламент 322/97 от 17 февруари 1997 г. за статистиката на Общността;

3. Регламент на Съвета № 1588/90 от 11 юни 1990 г. по предоставяне на данни, обект на статистическа тайна на Статистическата служба на Европейската общност (Евростат);

4. Кодексът на европейската статистическа практика, одобрен от Комитета по статистическите програми на 24 февруари 2005 г.

След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” 11 народни представители, “против” и “въздържали се” няма.

Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката, № 802-01-38, внесен от Министерския съвет.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кънев.

Следва доклад на Комисията по бюджет и финанси.

Господин Овчаров, заповядайте да представите доклада.

ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

„На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 21 май 2008 г., беше разгледан Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за статистиката.

На заседанието присъстваха от Министерство на образованието и науката, господин Даниел Вълчев – министър, и господин Димитър Танев – главен секретар, от Националния статистически институт, господин Мустафа Зинал – заместник-председател, и господин Николай Павлов – юрист, от Министерство на финансите, госпожа Росица Желева и госпожа Светлослава Ботела от Дирекция „Държавни разходи”. Законопроектът беше представен от министър Вълчев.

От началото на 2007 г. Националната статистическа система на Република България (Националният статистически институт и органите на статистиката) вече е част от Европейската статистическа система. На европейско равнище все повече нараства значението на статистическата информация за разработването, прилагането и мониторинга на политиките на Европейския съюз. Институциите, политиците, бизнесът и гражданското общество разчитат в голяма степен на качествена, обективна и навременна статистическа информация, която описва колкото e възможно по-точно развитието на икономиката, социалната и културната сфера и околната среда.

Най-важното условие за производството на такава статистическа информация е ясната законова рамка за функционирането на статистическите органи, изпълнението на ангажиментите по международното сътрудничество, разпространението на статистическата информация и взаимодействието с потребителите.

Целта на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за статистиката е да се създаде правна рамка за изпълнението на функциите и задачите на Националната статистическа система като част от Европейската статистическа система.

Основни насоки в предложения законопроект са:

- Осигуряване на условия Националният статистически институт и органите на статистиката да изпълняват задълженията си по годишните европейски статистически програми.

- Отразяване на повишените изисквания към опазване на статистическата тайна.

- Уреждане на безвъзмездното и задължителното използване на административни източници за производство на официална статистическа информация за страната.

- Прецизиране на взаимоотношенията между НСИ и органите на статистиката, както и функциите и задачите на Националния статистически съвет при разработването, производството и разпространението на официална статистическа информация в страната и за Европейския съюз.

- Осигуряване изпълнението на принципите, залегнали в Кодекса на европейската статистическа практика, за повишаване качеството на статистическата информация и доверието към официалната статистика.

Основните актове от правото на Европейските общности, които определят правната рамка на предлаганите промени, са:

1. Договорът за създаване на Европейската общност – чл. 285;

2. Регламент 322/97 от 17 февруари 1997 г. за статистиката на общността;

3. Регламент на Съвета № 1588/90 от 11 юни 1990 г. по предоставяне на данни, обект на статистическа тайна на Статистическата служба на Европейската общност (Евростат);

4. Кодексът на Европейската статистическа практика, одобрен от Комитета по статистическите програми на 24 февруари 2005 г.

След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 15 гласа “за”, без „против” и “въздържали се”.

Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката, № 802-01-38, внесен от Министерски съвет на 15 май 2008 г.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Овчаров.

Представителите на вносителите желаят ли да представят законопроекта или да преминем към дискусия? Няма желаещи.

Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта на първо четене? Не виждам желаещи за дискусия по този законопроект.

Обявявам дискусията по тази точка от дневния ред за приключена.
Преминаваме към:

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКИЯ ДЪЛГ.

Вносители – Румен Овчаров и група народни представители.

Водеща по този законопроект е Комисията по бюджет и финанси.

Моля, господин Овчаров, да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.

ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, моля да допуснем в залата заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако няма възражения, моля квесторите да поканят заместник-министъра в пленарната зала.

ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ:

На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 11.09.2008 г., беше разгледан законопроектът за допълнение на Закона за общинския дълг.

На заседанието присъства г-н Димчо Михалевски, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.

Фондът за органите на местно самоуправление в България – ФЛАГ ЕАД (ФЛАГ) e създаден с Решение № 4 на Министерски съвет от 7 март 2007 г. и има предмет на дейност възмездно финансиране на обекти на общинската инфраструктура и други проекти, съфинансиране на изготвянето и изпълнението на проекти на Европейския съюз. Капиталът на дружеството е 30 млн. лв., като с очакваното външно финансиране началният общ ресурс, с който общините ще бъдат подпомагани, се очаква да бъде около 100 млн. лв. към края на 2008 г.

Характерът на предоставените средства от ФЛАГ на общините ще бъде два вида възмездно финансиране – до 12 месеца, за покриване на разходите по подготовка на проектите и „мостово финансиране”, и дългосрочно – до 12-15 години, за покриване на други присъщи разходи.

Съгласно Закона за общинския дълг заемът, който една община ще ползва, формира общински дълг. Законът за общинския дълг урежда специална процедура, предхождаща обявяването на обществена поръчка по Закона за обществените поръчки.

Установената с този закон процедура за поемане на дълг цели както създаване на прозрачност при вземане на решение за изпълнение и финансиране на общински проект, създаване на свободна и честна конкуренция, постигане на икономически най-изгодно решение за местна общност, а така също и „въвличането” на обществеността при определяне и изпълнение на конкретния проект. Съобразно това вносителите не считат за удачно евентуалното премахване или промяна описаната дотук процедура.

В сферата на възмездното ползване на чужд финансов ресурс, ЗОП прави единствено изключение, като определя, че не са обект на обществени поръчки финансовите услуги във връзка с емитирането и прехвърлянето на ценни книжа или други финансови инструменти; услугите, предоставяни от Българската народна банка.

За създаване на възможност общините да ползват по-лесно ресурса на ФЛАГ се предлага законова промяна, с която финансирането за сметка на ФЛАГ да бъде изведена от приложното поле на Закона за обществените поръчки. Като резултат общините няма да обявяват поръчки за избор на финансова институция и съответно ФЛАГ няма да се явява на тези поръчки и общината ще има възможността да сключва директни договори с ФЛАГ за възмездно финансиране.

В становището си г-н Михалевски изрази подкрепата на Министерство на регионалното развитие и благоустройството за внесения законопроект.

След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати 14 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.

Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси, предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за допълнение на Закона за общинския дълг, № 850-01-278, внесен от Румен Овчаров и група народни представители на 29 юли 2008 г.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Овчаров.

Има доклад на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.

Заповядайте, господин Кирчев, да представите доклада на комисията.

ДОКЛАДЧИК ХРИСТО КИРЧЕВ:
„ДОКЛАД

по Законопроект за допълнение на Закона за общинския

дълг № 850-01-278, внесен от Румен Овчаров и

група народни представители

На свое редовно заседание, проведено на 11 септември 2008 г. Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди внесения от Румен Овчаров и група народни представители Законопроект за допълнение на Закона за общинския дълг. В заседанието на комисията взе участие господин Димчо Михайлевски – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.

С разпоредбите на § 78 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г. Народното събрание е дало съгласие за дялово участие на държавата във Фонд на органите на местно самоуправление на Република България, като средствата за дяловото участие се предоставят с акт на Министерския съвет и се определя частта на външното финансиране.

Съгласно чл. 6 от Постановление № 20 на Министерския съвет от 2007 г. за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2007 г. предвидените в централния бюджет за 2007 г. в частта за външно и вътрешно финансиране на средства в размер 30 млн. лв. се предоставят от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за дялово участие на държавата във Фонда на органите на местно самоуправление на Република България в съответствие с § 78 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г.

Фонд за органите на местно самоуправление в България ФЛАГ ЕАД е създаден с Разпореждане № 1 от 7 март 2007 г. на Министерския съвет и има предмет на дейност възмездно финансиране на обекти на общинската инфраструктура и други проекти, както и съфинансиране на изготвени изпълнения на проекти на Европейския съюз. Основната цел на предложения законопроект е да даде възможност общините да ползват за по-лесно ресурса на ФЛАГ, като финансирането за сметка на ФЛАГ бъде изведено в приложното поле на Закона за обществените поръчки. Като резултат общините ще имат възможност да сключат директно договори с ФЛАГ за възмездно финансиране.

Народните представители подкрепиха предложените промени в закона като същевременно считат, че е необходимо да се прецизира и разпоредбата на чл. 19 от Закона, като се приведе в съответствие с разпоредбите на чл. 4 от Закона за обществените поръчки, респективно с разпоредбите на Закона за кредитните институции, на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и на Закона за пазара на финансовите инструменти по отношение на наименованието на съответните институции.

В резултат на гласуването със 7 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се” Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство предлага на Народното събрание Законопроект № 854-01-95 за допълнение на Закона за общинския дълг, внесен от Румен Овчаров и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кирчев.

Вносителите желаят ли да представят законопроекта? – Няма.

Има ли желаещи за изказвания по този законопроект?

Заповядайте, господин Кирчев.

ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! По принцип от ОДС считаме, че този закон ще бъде в помощ на общините и е навременен, тъй като много трудно става усвояването на средства по европейските проекти, и дава възможност на общините за сътрудничество чрез държавна помощ.

Това, което прави впечатление, е, че кметът на съответната община внася в общинския съвет предложение за поемане на дългосрочен или краткосрочен дълг, като се уговарят условията, на които трябва да отговаря това предложение. Накрая в това предложение прави впечатление, че проектът е предложен за обсъждане на местната общност, чието становище и предложение са неразделна част от предложението. Тук не става ясно точно с какви неправителствени или правителствени организации това трябва да бъде съгласувано, към кого трябва да се отнесе този проект, като се говори в общ аспект да стане достояние на обществото.

Аз мисля, че в законопроекта за второ четене ще направя предложение да се уточни точно кои институции, за да има това предложение правна норма, тъй като се казва, че това е неразделна част от предложението на кмета към общинския съвет.

Също така това, което беше описано и в Становището на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство има едни неуточнени моменти кога именно трябва да се избягва Законът за обществените поръчки и кога не.

С тези уточнения ние общо взето приветстваме появяването на този законопроект и се надяваме, че на второ четене с уточненията ще бъде приет.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кирчев.

Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:

ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ТРЕТИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ ОБЩОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРИВИЛЕГИИТЕ И ИМУНИТЕТИТЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА.

Вносител е Министерският съвет.

Водеща е Комисията по бюджет и финанси.

Господин Овчаров, моля да представите поредния доклад на комисията за днес.

ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Предлагам, госпожо председател, да допуснем в залата заместник-министъра на финансите господин Кирил Желев.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, ако няма възражения, поканете заместник-министър Желев в пленарната зала.

Имате думата за доклада.

ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 11 септември 2008 г. беше разгледан законопроектът за изменение на Закона ратифициране на Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа.

На заседанието присъстваха господин Кирил Желев, заместник-министър на финансите и експерти от Министерство на финансите и Министерство на външните работи. Законопроектът беше представен от господин Желев.

Съгласно чл. 3, т. “d” от Устава на Банката за развитие на Съвета на Европа всяка държава с акта на присъединяването си заявява намерението си да се присъедини при първа възможност към Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа. България е страна членка на Банката за развитие на Съвета на Европа, от 28 май 1994 г., като участието ни в капитала на банката е 1,15 %, или 37 491 080 евро.

Със закон, приет на 20 септември 2007 г., Народното събрание ратифицира Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа с резерва по член 7 от протокола. Резервата е свързана с освобождаването от преки данъци удържани върху доходи с източник Република България, включително върху доходи от лихви по кредити, предоставяни на местни лица. Това са доходи, които не следва да бъдат освободени от данъчно облагане и по отношение на които да се предоставя по благоприятен режим.

Резерва по член 7 са изразили само шест от двадесет и шестте държави членки на Съвета на Европа, които са ратифицирали Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа относно освобождаването от данъци върху доходите, получавани от лихви върху издадени от банката облигации или заеми, сключени от банката.

При депозирането на документа за присъединяване при Генералния секретар на Съвета на Европа правната служба е обърнала внимание на възможността от възникване на проблем при тълкуване, съответно прилагане, на резервата и е била постигната договореност с банката относно отлагане регистрацията на документа за присъединяване от депозитаря.

Разговорите с банката са предизвикали дискусия както относно смисъла на резервата, така и относно целесъобразността от нейното изразяване.

В същото време аналогични разпоредби се съдържат в споразуменията с Международната банка за възстановяване и развитие, с Европейската инвестиционна банка, с Европейската банка за възстановяване и развитие и други, според които никакъв данък от какъвто и да е характер няма да бъде налаган върху задължения или ценни книжа, издадени от тези банки, в т.ч. дивиденти или лихви по тях, независимо от техния държател/получател, когато такъв данък дискриминира подобни задължения или ценни книжа.

В този смисъл, предвид изразената резерва по член 7, Банката за развитие на Съвета на Европа би била поставена в неравностойно положение в сравнение с другите международни финансови институции в Република България. Вследствие на което е преценено, че не би било желателно оскъпяването на кредитите на банката, особено предвид социалната насоченост на проектите, финансирани с тях.

Банката за развитие на Съвета на Европа финансира български проекти за преструктуриране на здравния сектор, за интегриране на ромските малцинства в страната, за предоставянето на по-добри условия на живот. Тя е отпуснала средства на търговски банки, предназначени за финансиране на проекти, свързани със създаването на работни места в малките и средните предприятия в Република България.

Към момента на ратифицирането на протокола – 20 септември 2007 г., отпуснатите на Република България заеми възлизат на 90,4 млн. евро и 14 млн. щатски долара.

След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 14 гласа “за”, без “против” и „въздържали се”.

Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за изменение на Закона за ратифициране на Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа,
№ 802-02-25, внесен от Министерски съвет на 21 юли 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Овчаров.

Има доклад на Комисията по външна политика. Не виждам заместник-председател или членове на комисията.

Господин Берон, заповядайте да представите доклада.

ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР БЕРОН:

„ДОКЛАД

относно Законопроект № 802-02-25 за изменение на Закона за ратифициране на Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа, внесен от Министерския съвет на 21 юли 2008 г.

На 23 юли 2008 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроект за изменение на Закона за ратифициране на Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа.

Мотивите на вносителя бяха представени от заместник-министъра на финансите Кирил Желев.

Със закон, приет на 20 септември 2007 г., Народното събрание ратифицира Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа с резерва по чл. 7 от протокола.

Впоследствие е обърнато внимание за възможността от възникване на проблем от тълкуване, съответно прилагане на резервата. Предвид изразената резерва по чл. 7 Банката за развитие на Съвета на Европа би била поставена в неравностойно положение в сравнение с другите международни финансови институции в Република България.

Преценено е, че не е желателно оскъпяването на кредитите на банката, особено предвид социалната насоченост на проектите, финансирани с тях. Със законопроекта се предлага оттеглянето на резервата по чл. 7.

Въз основа на проведеното обсъждане и гласуването Комисията по външна политика единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект № 802-02-25 за изменение на Закона за ратифициране на Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа, внесен от Министерския съвет на 21 юли 2008 г.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Берон.

Имате думата за изказвания по този изменителен законопроект на Закона за ратифициране на Третия протокол. Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:

ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННИ КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.

Моля представители на парламентарните групи да бъдат поканени в залата. Моля да бъдат поканени представители от ръководството на НДСВ, от ръководството на ДСБ, ОДС, ДПС, за да могат да си защитят предложенията за решения.

Госпожо Манолова, бихте ли представили проекта за решение на Коалиция за България?

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Представям проекта за решение на Коалиция за България за промени в Комисията по здравеопазването.

На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме този проект, който предвижда увеличаване състава на Комисията по здравеопазването с 2 членове – от 21 на 23, и избира Радослав Ненков Гайдарски за член на Комисията по здравеопазването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи да вземат отношение по този проект за решение? Няма. Считам, че се приема. С гласуване утре това ще се потвърди.

Благодаря Ви, госпожо Манолова.

Има предложение на Яне Янев, Нено Димов и Антонела Понева за промени в състава на Комисията по земеделието и горите. От народните представители, които са вносители на този проект за решение, има ли желаещи да го представят? Не ги виждам в залата.

Господин Казак, заповядайте да представите предложението на ДПС.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.

Уважаеми дами и господа народни представители!

„Проект

РЕШЕНИЕ

за промяна в състава на Комисията по земеделието и горите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

1. Увеличава състава на Комисията по земеделието и горите на 25 члена.

2. Избира Нихат Тахир Кабил за член на Комисията по земеделието и горите.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания, възражения по това предложение за промяна в състава на комисията? Няма.

Моля да представите следващия проект за решение, господин Казак.

ЧЕТИН КАЗАК:

„Проект

РЕШЕНИЕ

за попълване състава на Комисията по околната среда и водите

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира Нихат Тахир Кабил за член на Комисията по околната среда и водите.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

Изказвания по този проект за решение? Няма.

Ще бъдат гласувани утре.

Благодаря, господин Казак.

Няма кой да представи предложението на народните представители Яне Янев, Нено Димов и Антонела Понева.

Заповядайте, господин Бакалов.

ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

„Проект

РЕШЕНИЕ

за промяна в състава на Комисията по правата на човека и вероизповеданията

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

1. Освобождава Иван Георгиев Сотиров като член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.

2. Избира Лъчезар Благовестов Тошев за член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.”
„Проект

РЕШЕНИЕ

за попълване състава на Комисията по правни въпроси

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира Иван Георгиев Сотиров за член на Комисията по правни въпроси.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Възражения, изказвания по тези проекти за решения? Няма.

ЙОРДАН БАКАЛОВ:

„Проект

РЕШЕНИЕ

за попълване състава на Комисията по европейските въпроси

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Избира Лъчезар Благовестов Тошев за член на Комисията по европейските въпроси.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли възражения или изказвания по този проект за решение? Няма.

Моля да представите следващия проект.

ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Следващото решение е за промени в състава на Комисията по икономическата политика:

“Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Каталог: Stenogrami -> stenogrami Beron
stenogrami Beron -> Програма за работата на Народното събрание за 19-28 юли 2006 г
stenogrami Beron -> Четиридесето народно събрание триста деветдесет и шесто заседание
stenogrami Beron -> Заседание софия, петък, 7 април 2006 г. Открито в 9,03 ч
stenogrami Beron -> Заседание софия, петък, 1 февруари 2008 г. Открито в 9,03 ч
stenogrami Beron -> Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, внесен от Министерския съвет
stenogrami Beron -> Заседание софия, петък, 16 май 2008 г. Открито в 9,07 ч
stenogrami Beron -> Решение за приемане на Доклада за прилагане на закона и за дейността на административните съдилища през 2007 г