|
Роден в Русе през 1952 година. Завършва НХА, специалност живопис. Осъществил е над 30 самостоятелни изложби в България и по света. Член е на СБХ. Професор по живопис в НХА. Води майсторски клас по живопис в Корея, има специализации в Швейцария и Франция. Работи предимно в областта на живописта, има реализирани сценографски проекти за различни театрални постановки. Автор е на повече от 20 публикации в периодични и специализирани за изкуство издания. Награди: Диплом от Международната младежка изложба – София 1979; Диплом от Международна изложба живопис – Кошице 1983; Първа награда за изложба „Портрет” – Пазарджик – 1988, Почетен гражданин на гр. Пазарджик; Награда на годината „Кристална звезда” на Галерия Макта – 1997.
|
Роден през 1954 г. в семейство на художника Никола Мирчев. Завършва Художествена гимназия и след това НХА г. в първия клас на проф. Светлин Русев. Ивайло Мирчев има зад гърба си десетки самостоятелни изложби в България и по света. Лауреат е на наградата "Южна пролет" за пластични изкуства през 1985 г. и на голямата награда на Националната младежка изложба през 1986 г. Преподава живопис в Националната художествена академия. В началото на 2004 година е избран за председател на Съюза на българските художници.. Непосредствено след завършването на НХА, започва да прави подлези, индустриални интериори, рисува дори в металургичния комбинат „Кремикавци”. Вълнува се от мястото на човека в средата, в която живее и как би могъл да й повлияе, убеден е, че творецът може да промени света, в който живее. След промените през 1989 г. Ивайло Мирчев – променя възгледа си – тръгва в друга творческа посока и стига дори до абстракцията. Започва да работи с повече цвят. Започва търсения в в сюжетната линия – нощни градини, романтични пейзажи, една романтична среда, в която човекът почти отсъства като физическо понятие. Сега продължава тази линия на поетическо вълнение и изследване на средата и на търсене на вътрешното „аз” в тази среда, която се опитва да изобрази.
|
Роден през 1920 г. През 1940 г. постъпва в Държавната художествена академия в София. Учи рисуване - при проф. Н. Маринов, при проф. Дечко Узунов – монументална декорация, специализира сценография при проф. Ив. Пенков. През 1943 г. , по силата на Закона за защита на нацията, прекъсва следването си и отива във фашистките трудови лагери. Завършва образованието си през 1945 г. От 1946 г. е член на СБХ и няколко последователни мандата е избиран в ръководството на Съюза. Биджерано е един от новаторите в пространственото оформление у нас. Изявява се като един от най- добрите художници-приложници, работещи в областта на дизайна в България. От 1966 г. живее извън страната. Неговите произведения са собственост на редица галерии и частни колекции в света, а монументите му украсяват различни сгради - обществени и частни, изградени от разнообразни материали. Награди: 1954 г. - Златен орден на труда,1955 г. - орден „Кирил и Методи”, 1965 г. - орден „Кирил и Методи”.
|
Израстнала е в смейството на един от най-известните български и европейски графици - Марко Бехар. Жана се откроява като майстор също в областта на графиката. Тя притежава таланта и перфекционизма при създаването на уникални образи. Завършила е Националната художествена академията в София. Активно работи в областта на изкутвото и е взела участие в различни, повече от 50 изложби.
|