ТЕКТОНСКИ СТРУКТУРИ В ПАЛЕОГЕНСКАТА ПОКРИВКА

5.3. ТЕКТОНСКИ СТРУКТУРИ В ПАЛЕОГЕНСКАТА ПОКРИВКА

5.3.1. Съподчиненост на структурите и критерии на тектонското райониране

Съгласно приложения подход вместо дълбоко навлязлото в литературата „Източнородопско понижение” като първоразрядна структура, обединяваща цялото палеогенско пространство, се приема наименованието „Източнородопско комплексно понижение”, с което се акцентира върху сложния му строеж и пространствена изменчивост.

Фиг. 25. Тектонска схема на района

1-3. Метаморфни терени с литотектонски единици: 1. Централнородопски метаморфен терен със Старцевска единица; 2-3 Източнородопски метаморфен терен: 2 – Боровишка единица; 3 – Кърджалийска единица; 4-17. Източнородопско комплексно понижение: 4-8. Североизточнородопска структурна зона – Централна подзона: 4 – Бойновска зона; 5 – Солищенски блок; 6 – Енчецки хорст; 7 – Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог - югозападен клон; 8 – Зимовински вулкан – западни дистални участъци; 9-16. Момчилградска структурна зона – 9-13. Централна подзона: 9 – Плазищенско понижение (във връзка с Нановишкия вулкански масив); 10 –– Джебелско понижение; 11а, б, в, г. –– Звезделски вулкан (калдера): 11а – проксимални участъци; 11б – Северен контур на Чуково-Сулишкия пояс; 11в – Багрянско-Пазарски дайков сноп – СЗ фланг; 11г – условен контур на дистална субвулканска зона; 12 – Хубавелска зона (към Нановишки вулкански масив); 13 – Соколински вулкан (към Нановишки вулкански масив); 14-16. Североизточна подзона: 14 – Кърджалийска депресия (трансзонална); 15 – Груевска зона; 16 – Нановишка огнищова полукръгова структура (вулкански масив; калдера); 17. Звинишко-Ибреджекска структурна зона – Южна периферна подзона: 17 – Високополянско понижение (във връзка с Нановишкия вулкански масив); 18-19. Граници на по-главните магмопроводящи зони: 18 – условен контур на Галенитската тензионна зона – Устренска подзона; 19 – към Нановишката полукръгова магматогенна структура: I Чифлишка; II Зорнишка и Светиилийска; III Момчилградска; IV Равенска; V Соколинска; 20-21. Предполагаеми крипторуптури: 20 –– Момчилград-Джанковска магмоконтролираща крипторуптурна зона; 21 –– Кърджалийско-Самотновски структурен праг; 22 – граници между литотектонските единици:  Боровишка;  Кърджалийска; 23 ––– Гънкови структури: Равенско прикалдерно прегъване; 24 – разломи:  Кърджалийски;  Сипейски;  Кьосевски;  Вълковички;  Друмченски;  Ябълковецка разломна зона;  Стражицки разлом;  Нановишки калдерен разлом; 24 – предполагаеми разломи

Изложеното по-горе мотивира целесъобразността от използване и на термини, характеризиращи най-общо финалния структурен облик на зоните като резултат (краен ефект) от разноетапните деформации в техните рамки. В качеството на такъв се използва терминът гънково-блоков комплекс. От една страна това е наложително, за да се диференцират считани за синоними понятия (напр. „Момчилградско понижение” = „Момчилградска синклинала” („синклинорий”) – Геоложка карта на България в М 1: 100 000 (к. л. Кърджали).

От друга страна, някои строежни особености на второразрядните структурно-тектонски зони имат сложно преплетени взаимоотношения, изразяващи се в налагане, преработка, наличие на подвластни и присъщи общи и характерни елементи, отнасяни към различни тектонски събития.

За Североизточнородопската комплексна депресия не съществува подходящ термин, обединяващ множеството описани от различни автори разнотипни гънкови структури. Предложеният от Р. Иванов „Кърджалийски антиклинорий” не отразява особеностите на тектонския строеж на това пространство. Някои от тези структури са сравнително издържани, други са с по-локален характер. За тази многообразна по време и механизъм на образуване структурно-тектонска зона тук се използва и наименованието „Североизточнородопски гънково-блоков комплекс”. За пространството, заето от Момчилградската комплексна депресия, се прилага наименованието „Момчилградска структурно-тектонска зона” и съответстващия ù гънково-блоков комплекс.

Всяка една от второразрядните структурно-тектонски зони е поделена на пространствено обособени условни или най-често регионално тектонски ограничени подзони от трети ред. Те, от своя страна, могат да бъдат отъждествени с: една, комбинация от две и повече, или части от няколко треторазрядни структури така, както са изразени на Фиг. 26. Там където е уместно, описанието на същите се включва като съставна част към характеристиката на подзоните.

Тензионните трансзонални зони се разглеждат като самостоятелни структурни единици извън състава на първоразрядната комплексна структура.

_*^*_*

Според Йорданов (1999а) отделянето на строго фиксирани нагъвателни фази по общоприетата схема (напр. Боянов, Горанов, 1997ф) е неприложимо. В този смисъл и за конкретния регион тук се поддържа тезата, близка до известния модел на „непрекъснато-прекъснатия” процес на деформации на Хайн (1973).

На Фиг. 26 тази концепция е изразена чрез обособяването на 4 главни структурообразувателни етапа: R₁ – ларамийски; R₂ – илирски (късноеоценски); R₃ – ранноолигоценски и R₄ – хат-рецентен (или неотектонски), всеки от които поделен на съответния брой структурни подетажи в обвръзка с времето на залагане на треторазрядните структури.

Схемата не отразява етапите на локално проявени размиви, осушавания или трансгресии, свързани с калдерното развитие на Боровишкия, Сушицкия и Нановишкия вулкан.

Характерно за целия периметър на първоразрядната структурна зона е неизразителната гънково-блокова, „германотипна” нагънатост. Преобладава мнението (напр. Кацков и др., 1966ф; Йорданов, 1999а, и др.) за приоритета на радиалните движения в кристалинната рамка и трансформирането им в тангенциално притискане на скалите от депресионните корита.

Обвръзката с етапността и табличното изражение на разнотипните гънкови и гънково-блокови генерации от Източнородопската структурно-тектонска зона е разработено от Йорданов (1996ф) и доразвито тук (Табл. 5).

Етапността на структурообразуване темпорално съвпада и е резултат (пликативно отражение и крехки деформации) от по-значими етапи на комбинирания механизъм „емерзионен импулс – блокова дезинтеграция” (Йорданов в: Саров и др., 2002ф), изразена чрез последователността R₁–R_n.

Залагането на двете второразрядни структурно-тектонски зони с характер на комплексни депресии в трайно очертаните им граници се предшества от формирането на Крумовградското и Припекското понижение, чиито регионален обхват и залагане се свързва с края на ларамийския и началото на илирския етап на развитие (Фиг. 26). За разлика от тях в един по-късен времеви интервал, съответстващ на началото на пиренейския етап, се формира друга широкообхватна – Кърджалийска депресия с трансзонален характер.