РАВНОСМЕТКА НА УРОЦИТЕ, УСВОЕНИ ВЪВ ВСЕКИ ЗНАК

Краткото излагане на сведенията за зодиакалните знаци може да бъде полезно при по-нататъшно изу­чаване и за бързи справки.

Говорейки за живота на Херкулес - въплътената душа, и неговото движение по кръга на зодиака от Овен към Риби по обратното клело (по пътя на ученика), добре е отначало да дадем кратка характеристика на зодиака, за да можем с вни­мание да проследим подвизите. Полезно е също така да посо­чим свидетелствата за влиянието на древната наука астроло­гия върху западната християнска традиция.

Има много определения за понятието зодиак. Най-разпространени са следните:

"... Думата е образувана от гръцкото zodian, малко жи­вотно; целият израз е кръг на зодиака, или кръг на животните. Това е въображаем пояс в небето, образуван от два кръга, рав-ноотдалечени от еклиптиката (слънчевата орбита) и отстоящи един от друг на 18 градуса - този пояс е отбелязвал пътя на слънцето както при неговия годишен цикъл, когато дванаде­сетте деления показват последователността на месеците в го­дината, така и денонощното въртене, когато деленията показват часовете на деня и нощта". (Аstrology, the Link between Two Worlds /Астрологията, връзка между два свята/, S. Е. Hall )

Тук можем да цитираме и Валентия Стрейтън:

"... Астрономията като наука разглежда зодиака като въображаем пояс в небето с ширина шестнадесет или осемна­десет градуса, по средата на който минава пътят на слънцето (еклиптиката). Той съдържа дванадесет съзвездия, които пред­ставят съответно дванадесетте зодиакални знака... Същински­ят астрологичен зодиак обаче представлява въображаем кръг, преминаващ около земята в плоскостта на еклиптиката, чиято първа точка се нарича Овен, 0 градуса. Той е разделен на два­надесет равни части, наречени "зодиакални знаци", всеки от които има 30 градуса дължина и по него се измерва нормално­то изгряване на небесните тела. Подвижният или естествен зодиак е последователност от съзвездия, образуващи пояс от 47 градуса ширина, лежащ на север и на юг от еклиптиката." (Тhe Celestial Ship of the North /Небесният кораб на Севера!.)

Уолтър Х. Симпсън ни дава много просто обяснение за въображаемия пояс. Той пише:

"Зодиакът е небесен пояс, през който преминава види­мият път на слънцето; негова начална точка е пролетното рав­ноденствие, което е в продължително възвратно движение през кръга на съзвездията, разположени в близост до еклипти­ката. Зодиакът е разделен на дванадесет равни части от по 30 градуса всяка, съответстващи на дванадесетте съзвездия -Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби." (Тhe Zodiac: A Life Epitome /Зодиакът - конспект на живота./)

Алън Лео казва:

"... съзвездията са групи неподвижни звезди; дванаде­сетте централни групи се наричат също както дванадесетте зодиакални знака, макар да не покриват съвсем същото прост­ранство в небето. Прецесията на равноденствията, причинена от "движението" на слънцето през пространството, създава видимост за движение на съзвездията обратно на реда на зна­ците с 50 1/3 секунди в годината." (Dictionary of Astrology /Речник по астрология/, р. 204.)

Алън Лео отбелязва още един важен момент:

"Дванадесетте съзвездия образуват зодиака на цялата слънчева система... Доколкото въртенето на земята принужда­ва знаците да изфяват и залязват, всеки следващ знак започва да изгрява средно на два часа; така, в резултат от прецесията, много по-големият кръг от съзвездия минава през възхода на земята - точката на равноденствието, или началото на зодиака. Така великият ден на прецесията, включващ над двадесет и пет хиляди наши години, се съотнася с един наш ден, защото за този период всички дванадесет съзвездия изгряват и заляз­ват по веднъж". (Ibid/пак там/, р. 167)

Следователно, второто важно обстоятелство се състои в това, че съществуват два зодиака - голям и малък. Първият включва в себе си дванадесетте съзвездия, през които слънце­то и неговата планетна система преминават в хода на великия цикъл с продължителност над 25 000 години. Вторият предс­тавлява същият ред съзвездия, през които земята извършва своя годишен кръг около слънцето, и именно на него астроло­зите базират своите предсказания и правят хороскопи. Така, в тези два зодиака откриваме символа на развитието на Живота, който одушевява слънчевата система, планетата и човека.

"Както земята в своя годишен кръг около слънцето все­ки месец преминава през един от знаците на зодиака, така и нашата слънчева система по време на своя велик път около централното слънце на вселената (Алкион), преминава през всеки зодиакален знак. В този голям цикъл, за да премине през всеки знак, на нея й трябва вече не месец, а около две хиляди и шестдесет години." (Тhe Message of Aquaria /Посланието на Аквария/, Ноmer Сurtiss, р. 23.)

Интересно и добре обосновано тълкувание на думата "зодиак" предлага д-р Етелбърт Булинджър в своята книга Свидетел на звездите. Той пише:

"Понятието зодиак произхожда от гръцкото zodiacon, което произтича не от zoon — живея, а от един по-древен ко­рен, свързан с древноеврейското sodi, което на санскрит озна­чава път. Неговата етимология въобще не е свързана с живите създания, а означава път, или крачки, и се използва за обозначаване на пътя или пътеката, по която слънцето се движи сред планетите в продължение на една година."

Следователно, зодиак означава Път, или Пътека. Когато Христос говори със своите ученици като космически Христос и казва "Аз съм Пътят" е възможно да е вложил в това астро­логично значение, защото и трите типа живот — Космическият Христос, Планетарният Дух и човешкото същество - преми­нават по този космически Път.

Интересно е да отбележим, че за зодиака се говори като за илюзия и въображаем път, като за видимост или нещо, кое­то само така изглежда. Речникът на Уебстър например опре­деля зодиака като "въображаем път на слънцето по небето" и в многото книги по тази тема се подчертава, че става дума за видимост, за велика илюзия. Един автор казва:

"... За астронома зодиакът е просто пътят на слънцето, луната и планетите, който е не по-реален от корабните марш­рути, показани в атласите с пунктирана линия за удобство на пътешествениците." (Тhe Zodiac and the Soul /Зодиакът и ду­шата/, С.Е.О. Саrter, р. 1.)

При изучаването на този въображаем път в съзнанието ни се пораждат две идеи. Ние се срещаме с понятието за пос­тоянното и непрекъснато движение кръг след кръг по този обширен пояс от съзвездия. Идеята за вечното повторение и за постоянната дейност, носеща (както вярваме) постоянно раз­витие, ни дава представа за величието на Единния Живот и за вечно възраждащите се план и цел, които отразяват разумното осъществяване на Божествената мисъл.

Втората идея, която предизвиква толкова силен отклик в ума на човека, че формира основата на науката астрология, се състои в това, че всеки знак, през който минават слънцето и земята, представлява въплътена енергия, която оказва мощно въздействие върху всички форми на живот на нашата планета, а също и в света на идеите. Според тези твърдения човечест­вото винаги е било и ще бъде изложено на въздействието на енергиите, с които нашата слънчева система влиза в контакт, докато минава през различните съзвездия. Ако успеем да при­ведем достатъчно аргументирани свидетелства от миналото за този факт, ще може лесно да се докаже истинността на това твърдение.

Как в такъв случай енергиите могат да оказват въздейс­твие? Твърди се, че те се предават чрез мисълформи. Ние чес­то употребяваме фразата "енергията следва мисълта". В да­дения случай реалността на това убеждение се подлага на ко­смическа проверка. За смъртта също се говори като за "плод на нашето въображение".

При по-широк поглед върху историята се открояват ня­кои интересни факти. Ние можем да кажем например, че пре­ди четири-пет хиляди години слънцето е било някъде в знака Телец. Тогава поклонението към бика е факт в Египет и в Ин­дия, както и принасянето в жертва на свещени бикове, подоб­но на мистериите на Митра.

Според астрономите около две хиляди години преди раждането на Христос слънцето е навлязло в знака Овен (овен или агнец) и така се заражда еврейската религия. В резултат по онова време се утвърждава еврейската пасха с жертвопри­ношение на млад овен. В тази връзка е интересно да отбеле­жим истинския смисъл на греха на децата на Израил в пусти­нята. Четем, че те изработили Златния Телец и паднали на ко­лене, кланяйки му се, като по този начин се върнали към древ­ните форми на религия и жертвоприношение. Техният грях е в реакционния подход и в неразбирането на Новата Епоха, коя­то по онова време вече е започнала да настъпва.

Отново според астрономите, когато Христос се ражда в Палестина (по времето, което дава начало на християнската религия) слънцето навлиза в знака Риби. Вследствие от това в Евангелическите текстове се подчертава символизмът на ри­бите. Христос избира няколко ученика сред рибарите. Той из­вършва чудо с улова на риба и изпраща своите ученици в све­та, за да станат ловци на човешки души; около две хиляди го­дини у нас съществува обичай да се яде риба на Страстния петък и през някои дни от постите. Става ясно, че принасянето на агне заменя жертвоприношението на бик, а символът на агнеца на свой ред е заменен от този на рибите, което става точно когато слънцето преминава от Телец в Овен и после от Овен в Риби.

Сега навлизаме в знака Водолей, макар да сме още в на­чалото на този процес, който ще продължи още около двеста години. Астрономите смятат, че въпросният период е започ­нал преди двеста години и неговото влияние вече се забелязва в развитието на хигиенизирането и в разнообразното прило­жение на водата. Водолеят е въздушен знак и нашето небе е пълно с летателни апарати. Така че дори най-обикновеното влияние на знака се вижда нагледно и дава основание на езотеристите да твърдят, че всеки нов знак носи на земята опре­делени енергии, нови понятия и специфични възможности.

Също така може да се покаже как тези астрологични фактори са се отразили на християнската традиция и обреди. Интересно е в тази връзка да отбележим, че в нощта преди Рождество най-ярката от неподвижните звезди - Сириус, се забелязва малко вляво и южно от меридиана. Преди две хиля­ди години, благодарение на прецесията на равноденствията, тя се е намирала точно върху линията на меридиана. Тя е и Звез­дата на Изтока. В същото време съзвездието Дева започва да се вижда на изток и е интересно съвпадението, че Спика (най-ярката звезда в съзвездието) означава "пшеничен клас", а Вит-леем, където се е родил Христос, се превежда като "дом на хляба". Когато на небето периодично възниква това разполо­жение, сред нас се появяват великите исторически Синове на Бога, за да изведат човечеството към нов хоризонт и да спасят света. Твърди се също така, че съвпадът между Сатурн и Юпитер по това време е формирал особено ярка, поразяваща картина.

Може да се приведе още един пример за влиянието на съзвездията върху християнската вяра. Римокатолическата и англиканската църкви отбелязват два празника: Възнесението на Дева Мария, празнувано на 15 август, и Рождеството на Дева Мария на 8 септември. Всяка година слънцето навлиза в Дева около 15 август и звездите, които формират това съзвез­дие, изчезват в сиянието на слънчевите лъчи. По време на създаването на древния зодиак изчезването на звездите от Дева е ставало точно на 15 август, но днес този момент е леко измес­тен, макар че църквата се придържа към първоначалната дата. А на 8 септември (или около тази дата) земният наблюдател може да види как това съзвездие бавно се появява сред лъчите на слънцето и става видимо. Именно това събитие сочим като раждане на Дева Мария.

Още два примера илюстрират колко силно е било влия­нието на зодиака върху религиозните вярвания на човечество­то. Единият засяга дванадесетте синове на Яков (дванадесетте колене Израилеви) и предсказанието, направено от техния ба­ща, а другия става ясен, когато изучаваме произхода на Кръста.

Темата за Кръста е прекалено обширна, за да бъде раз­гледана подробно тук. Кръстът, заключен в кръг, е един от най-древните символи в света, хиляди години по-древен от християнската ера. Първоначално кръстът се формира вследс­твие от взаимодействието между дванадесетте знака на зодиа­ка, където откриваме 36 кръста (доколкото всеки знак е разде­лен на три декади), или "тридесет и шест пресичащи се звез­ди". Зодиакът обхваща 360 градуса, ъгъл от 90 градуса прави една четвърт от кръга, а образуващите се четири ъгъла форми­рат кръста в кръга.

Съществуват обаче три главни кръста, които символи­зират трите божествени аспекта: Дух, Душа и Тяло. Те са:

1. Кардиналният Кръст, състоящ се от следните четири съзвездия:

а) Овен Творчество, започване, начинание;

б) Рак Първа врата към съществуването;

в) Везни Равновесие между живота и формата;

г) Козирог Врата към духовния живот.

Това е кръстът на Духа или посвещението и е интересно да се отбележи, че думата кардинал произлиза от латинска дума, означаваща "панта на врата". Понятието "врата" широко се използва в контекста на ученичеството за означаване на подготвителния период преди минаването през вратата на по­свещението. Тук имаме идеята за врата, през която преминава

Космическият Христос в края на времената, когато небето и земята ще се разтворят и Божественият замисъл ще се изпъл­ни.

а) Телец Просветление, ум;

б) Лъв Индивидуалност. Самосъзнание;

в) Скорпион Окончателно освобождение от илюзиите;

г) Водолей Служител на расата, изливащ живата вода на пречистването.

Този кръст се разглежда най-често като кръст на душата и предизвиква голям интерес, защото е кръстът на ученика Херкулес. Тук Херкулес е олицетворение на четирите знака и е разпънат върху Фиксирания Кръст. В християнската религия тези четири знака се разглеждат като Свещената четворка и са въплътени в четирите живи същества на пророк Езекил. Едно­то е имало глава на човек (Водолей), другото - глава на лъв (Лъв), третото - глава на бик (Телец), а четвъртото - глава на орел (Скорпион). Орелът астрологично е взаимозаменяем със Скорпиона. Те са символизирали и чрез четиримата евангелис­та, а също и с четирите звяра от Откровенията. Това е кръстът на всички световни спасители; Кардиналният кръст е кръст на Божеството, разпънато във водите на пространството.

а) Близнаци Взаимодействие между нисшето и висшето;

б) Дева Формата, която отглежда младенеца Христос;

в) Стрелец Стремящият се, вървящ право към целта;

г) Риба Смъртта. Завършване. Световният Спасител.

Това е кръстът на всекидневния живот, през който преми­нават всички човешки синове. Това е кръстът на ежедневното разпятие и трудности, които символизират периода на израстване и развитие във въплъщението чрез формата и нейното използ­ване. В тези три кръста е сумирана историята на Космическия Христос (Бога, разпънат в материята), историята на Херкулес и на всички ученици, както и историята на обикновения човек. Те формират съдържанието на дванадесетте знака.

Нефалим - Нефалим е производно от еврейската дума "1а1еЪ", овен. То означава изскубващ се, борещ се овен. Спомнете си историята на Аврам и заплетения в храсталаците овен.

Исахар - "Той е склонил рамене под тежкото бреме."; Това напомня за ярема и работата на бика в полето.

Симеон и Леви - "Симеон и Леви са братя."

Завулон - Той "искаше да има дом до морето"; Ракът носи своя дом на гърба си и живее до морето.

Юда - Юда е дете на Лъва; "Той легна като лъв."

Асир - Това име произхожда от Ищар; Ашера е богиня на пло­дородието. Изобразявана е като девойка, носеща сноп пшени­ца, (вж. Битие 49, 20.)

Дан - "Дан ще съди своя народ."

Дан - Споменава се два пъти, доколкото към Близнаци се от­насят двама сина "Дан ще бъде змия, (...) която ухапва коня за крака."

Йосиф - "Неговият лък остава силен."; Неговият кон е същи­ят, който е преследван от Скорпиона.

Вениамин - В египетските мистерии Козирогът е представен като Бог с вълча глава; "Вениамин ще бъде хищен като вълк."

Рувим - Означава "изливане на вода". Жива вода.