ПЕТИ ПОДВИГ УБИВАНЕ НА НЕМЕЙСКИЯ ЛЪВ

Великият Председателстващ в Съвещателната Палата на Господ обсъждал плана на Бога за всички човеш­ки синове, които са и синове Божии. Учителят стоял до него­вата дясна ръка и слушал думите му. Херкулес си почивал след последните си дела.

Великият Председателстващ в Съвещателната Палата на Господ погледнал как си почива умореният войн и прочел не­говите мисли. Той казал на Учителя, стоящ близо до него в Съвещателната Палата на Господ:

- Настъпва време за ужасно изпитание. Този човек -син човешки, но заедно с това и син Божий, - трябва да се подготви. Нека добре прегледа оръжието си, нека по-ярко излъска щита си и да намаже със смъртоносна отрова стрелите си, защото очакващото го изпитание е трудно и страшно. Нека се подготвя.

Херкулес, който си почивал от делата си, не подозирал за предстоящото изпитание. Сърцето му било изпълнено с храброст. Той си почивал от извършеното, като отново и от­ново минавал зад четвъртите Порти, залавял свещената кошу­та и я отнасял в храма на Господа. Дошло време, когато пла­хата кошута се научила добре да познава ловеца, който я пре­следвал, и послушно идвала по негова команда. Тогава той отново и отново притискал кошутата към сърцето си и тръгвал към храма на Господ. Така си почивал той.

* * *

— Какво правя тук? - чудел се той. - Какво е изпитание­то и защо трябва да премина през тези порти?

И казвайки това, той замълчал, вслушвайки се за отго­вор. — Какво правя тук, о, Учителю на моя живот, въоръжен, както виждаш, с всички оръжия на войната? Какво правя тук?

- Зов се разнесе, о, Херкулесе, зов на дълбока скръб. Твоите две уши не го доловиха, но вътрешният ти слух почув­ства тази нужда и чу гласа, или по-точно многото гласове, ко­ито разказват за беда и те зоват напред. Хората от Немея чакат твоята помощ. Всички те са в дълбока скръб. Славата за твоя­та доблест се е разнесла надалеч. Те очакват ти да убиеш лъва, който разорява техните земи и взима в дан хора.

- Що за див звук долита до мен? - попитал Херкулес. -Не е ли това ревът на лъва, носещ се във вечерния въздух?

Учителят казал:

- Върви и намери лъва, който носи ужас из земята, на­мираща се зад петите Порти. Хората на тази нещастна земя живеят като пленници в заключените си домове. Те не излизат по своите дела, не орат земята и не сеят. От север на юг и от запад на изток безчинства лъвът и разкъсва всеки появил се на пътя му. Ужасяващият му рев се носи в нощта и всички трепе­рят зад залостените си врати. Какво ще сториш, о, Херкулесе? Какво ще предприемеш?

И вслушвайки се, Херкулес откликнал на нуждата. Пред великите Порти, здраво пазещи страната Немея, той захвърлил всичките си доспехи, като си запазил единствено тоягата, соб­ственоръчно изсечена от ствола на младо дърво.

- Какво правиш, о, сине човешки, който си и син Бо­жий? Къде е оръжието и здравите ти доспехи?

- Това беше отлично снаряжение, но то ми тежи, забавя крачките ми и отлага моето стъпване на Пътя. Няма да ми по­трябва нищо, освен моята вярна тояга. Въоръжен с нея и със смело сърце ще тръгна да търся лъва. Прати вест на народа на Немея, че вече съм на път и кажи на хората да прогонят страха си.

* * *

Херкулес бродел от място на място в търсене на лъва. Той намирал жителите на Немея да се крият зад залостените си врати, освен неколцина, които рискували по силата на нео­бходимостта или от отчаяние. Те вървели по пътя в светлината на деня, но били изпълнени със страх. Отначало те с радост приветствали Херкулес, а след това с учудване забелязвали, че той странства без никакво оръжие, с почти никакви знания за навиците на лъвовете и само с една жалка тояга.

Мълчаливо отминавал напред синът човешки, който бил и син Божий, продължавал по Пътя, търсел следите на лъва и се вслушвал да чуе неговия рев.

- Къде е лъвът? - попитал Херкулес.

- Лъвът е тук - чул се отговор.

- Не, тук е- раздал се треперещ от страх глас.

- Не е вярно - отбелязал трети. - Аз чух неговия рев в дивите планини миналата седмица.

- А аз - в долината, където сега се намираме. Един човек все пак казал:

- Аз видях неговите следи на пътеката, по която неот­давна вървях, така че иди там, Херкулесе, иди и го проследи до самото му леговище.

* * *

Така Херкулес продължил своя път - плашен, но осво­боден от страха; сам, но не самотен, защото по неговия път тръгвали и други, които го следвали с надежда и боязлив тре­пет. Много дни и нощи той търсел Пътя, вслушвайки се за ре­ва на лъва, докато жителите на Немея треперели зад затворе­ните си врати.

Той взел своя лък и стрели и с уверена ръка пуснал една стрела в плешката на лъва. Тя полетяла точно към целта, но паднала на земята, защото не могла да пробие кожата на лъва. Отново и отново Херкулес стрелял в него, докато не свършили стрелите му. Лъвът се приближавал невредим, безстрашен и разярен. Като хвърлил лъка на земята, синът човешки, който бил и син Божий, с див вик се хвърлил към лъва, който стоял на Пътя му и препречвал прохода, изумен от тази смелост, каквато досега не бил виждал - Херкулес вървял към него. Внезапно лъвът се обърнал и побягнал през гъсталака на ска­листите склонове по стръмна планинска пътека.

Херкулес го последвал. Но както внезапно се бил поя­вил на Пътя, така внезапно лъвът и изчезнал - той нито се виждал, нито се чувал.

Тогава Херкулес поспрял за почивка на Пътя и притих­нал в очакване. Той се оглеждал наляво и надясно, стиснал вярната си тояга - оръжието, което сам изработил и донесъл със себе си от далечното минало. После той продължил да търси лъва навсякъде, пребродил всяка пътека и накрая се озовал върху тясна пътечка, която водела нагоре по склона. Херкулес се натъкнал на една пещера, от която се разнесъл страховит рев, гръмовито диво ръмжене, което сякаш му запо­вядвало да спре или да се раздели с живота. И Херкулес се спрял, викайки към местните хора:

- Лъвът е тук. Гледайте какво ще направя!

И ето, че Херкулес, който бил човешки син, но също и син Божий, влязъл в тъмната пещера и я претърсил от край до край, но не видял никакъв лъв, а само друг отвор на пещерата, водещ навън към дневната светлина. И както стоял, той чул лъва зад гърба си, а не пред себе си.

— Какво да правя? — питал се Херкулес. — Тази пещера има два входа и когато влизам през единия, лъвът излиза на­вън и влиза през другия вход, който съм оставил зад себе си. Какво да правя? Оръжието няма да ми помогне. Как да убия лъва и да спася хората от неговите зъби? Какво да правя?

И както се чудел какво да стори и се вслушвал в рева на лъва, той видял голямо количество клони, разхвърляни наоко­ло. Като вложил цялата си сила, Херкулес бързо събрал голям наръч клони, запушил с тях втория изход и така затворил и себе си, и лъва в пещерата. След това се обърнал с лице към звяра.

С двете си ръце Херкулес сграбчил лъва, стиснал го за гърлото и започнал да го души. Близкото дихание на звяра обгаряло лицето му, но Херкулес все така здраво стискал гър­лото на лъва и го душал. Все по-слаб ставал яростният рев, все повече губел сили врагът на човека, все по-ниско пълзял той, а Херкулес все така здраво го държал. Така той убил лъва с голи ръце, без оръжие, само благодарение на огромната си сила.

След като убил лъва, одрал кожата му и я провесил пред входа на пещерата, за да я видят хората.

- Лъвът е мъртъв! - викали те. - Лъвът е мъртъв! Сега вече можем да живеем свободно, да орем нивите си, да сеем жито и спокойно да ходим навсякъде. Лъвът е мъртъв и велик е нашият избавител, синът човешки, който е и син Божий, на­речен Херкулес.

* * *

- Работа е извършена. Хората са свободни. У тях вече няма страх. Лъвът е мъртъв. Със собствените си ръце аз го хванах и удуших.

- Отново, о, Херкулесе, ти уби лъва. Отново ти го за­души. Лъвът и змеят трябва да бъдат убивани отново и отново. Добре свърши тази задача, сине мой, иди и си почини като тези, които спаси от страха. Петият подвиг е извършен и ще отида да кажа това на Великия Председателстващ, който чака в Съвещателната палата на Господа. Почивай си спокойно.

И от Съвещателната Палата прозвучал глас: АЗ ЗНАЯ.

В петия знак (Лъв) Херкулес извършва този от своите подвизи, който исторически е най-известен, защото убиването на Немейския лъв винаги се е свързвало с него, макар че е ин­тересно да отбележим, че този знаменит подвиг няма отноше­ние към лъвската кожа, която Херкулес постоянно е носил. Това е била кожата на лъв, който той (като първи акт на слу­жене) е убил преди да се отправи към своите подвизи. Така той е доказал, че е готов за изпитания и обучение.

Нумерологично това е един от най-интересните подвизи и за да можем докрай да осъзнаем неговото истинско значение трябва да вземем под внимание числото пет, което го характе­ризира. От гледна точка на езотериста пет е числото на човека, защото той е божественият син на Господ, заедно с четворната структура на нисшата си природа, съставена от ментално, емоционално и витално тяло, плюс физическа обвивка. На езика на психологията човек е "Аз-ът", продължение на менталното и емоционалното състояние, на жизнеността и на апа­рата за реакция на физическото тяло. В четирите предишни знака видяхме как тези четири съставки взаимодействаха със спойващата ги душа.

В Овен душата е овладяла типа материя, който й дава възможност да се докосва до света на идеите. Тя се е облякла в ментална обвивка. Към индивидуалността тя е добавила таки­ва съчетания от ментална субстанция, чрез които може най-добре да изрази себе си. Така човекът става мислеща душа. В Телец е бил установен контакт със света на желанията и пос­ледвала същата процедура. Били са развити средства за сети­вен контакт със света на чувствата и емоциите и така човекът станал чувстваща душа. В Близнаци се създава ново и жизне­но енергийно тяло чрез обединяване на енергията на душата и материята - така човекът става жива душа, защото двата по­люса постигат хармония и се образува виталното, или етерно­то тяло. В Рак, който е знак на физическото раждане и отьждествяване на единицата с масата, работата по въплъщението е завършена и четворната природа е напълно проявена. Човекът става живо и действено начало на физически план. Само в Лъв обаче човекът става онова, което окултно се нарича петолъчна звезда - символ на индивидуализацията, на човечеството, на човешкото същество, което осъзнава себе си като индивид и започва да се осмисля като "Аз". Именно в този знак ние запо­чваме да употребяваме думите: "аз", "на мен", "мое".

Извечната Мъдрост на Изтока посочва, че числото пет е най-окултното и с най-дълбока значимост сред числата. Тя гласи, че група небесни духовни същества, които приели инкарнация на земята, се проявили чрез четворката и така изви­кали към съществуване човечеството. Те били божествени животи от пета група и обединявали в себе си двойствеността на вселената - духовния и физическия й аспект. Съчетавайки в себе си двата полюса, те били едновременно екзотерични и езотерични; обективни и субективни. Оттук се получава чис­лото десет, което се приема за число на човешкото съвършен­ство и завършване, числото на цялостно развития и разгърнат човек, числото на достигнатото равновесие между духа и ма­терията. При това число духът не доминира над материята; то е числото на стремящия се, чиято цел е да подчини материята за нуждите на духа и така да наруши равновесието на числото десет.

Древните източни ръкописи използват някои интересни фрази, за да опишат природата на тези небесни същества, кои­то всъщност са съвременните хора, т. е. ние самите, въплъте­ните синове на Бога. Те са наричани Властелини на Знанието и Мъдростта, Властелини на Волята и Саможертвата, Властели­ни на Безграничната Преданост - тези понятия, отразяващи духовната същност, скрита във всяка човешка форма, заслу­жават най-внимателна оценка от всеки, който се стреми да премине по кръга на зодиака като съзнателен индивид, воден от духовна цел. Ние се намираме тук по наша собствена воля и напълно съзнателно. Ние сме се спуснали във въплътено съ­ществувание, за да възнесем материята на небето. В своята същност и реалност човекът не е това, което изглежда. В същ­ността си той е онова, което ще прояви във Водолей, т. е. в противоположния спрямо Лъв знак. Той ще бъде човек с уни­версално съзнание, въпреки самоутвърдената си индивидуал­ност в Лъв. Утвърденият индивид в Лъв става посветен в Ко­зирог и се проявява като цялостен човек във Водолей - това става възможно само благодарение на неговата безгранична преданост към смътно долавяната цел, която го води отново и отново по кръга на зодиака, докато не постигне пълно само­съзнание.

Сега става очевидна пряката връзка между петата Запо­вед, петия подвиг и петия знак. "Почитай своя баща и своята майка, за да са дълги дните твои на тази земя, която Господ, Богът твой, ти дава", защото в Лъв Отецът-дух и Майката-материя се срещат в индивида и тяхното обединение поражда тази съзнателна същност, която наричаме душа, или "Аз". В този знак човекът не само осъзнава себе си като индивид и се впуска в цикъла за натрупване на опит и придобиване на зна­ние, но станал самосъзнателен, той започва и своята подготов­ка за посвещение. Именно в този знак срещаме последната проверка по пътя на изпитанията. Когато работата в него при­ключи, започва определена подготовка за посвещение в Кози­рог. До известна степен контролът над мисълта е постигнат още в Овен, а умението да се трансформира желанието - още в Телец. В Близнаци са събрани ябълките на мъдростта и до­някъде е осъзнато различието между мъдростта и знанието. Заедно с това необходимостта от трансформиране на инстинк­та и на интелекта в интуиция и тяхното отвеждане в Храма на Господа е усвоена в Рак.

Историята на мита

След изпълнението на сравнително лекото и лишено от опасност изпитание в Рак, Евристей дава на Херкулес най-трудната задача - да убие немейския лъв, който разкъсва жи­телите на Немея. Дълго време лъвът действал като разруши­телна сила и хората не могли да му сторят нищо. Херкулес решава, че единственият начин да открие лъва е да го прес­ледва чрез стесняващи се кръгове, докато накрая не достигне до леговището му. Постъпвайки именно така, Херкулес накрая открива пещерата на звяра.

Макар че успява на този предварителен етап, Херкулес с изненада открива, че пещерата има два входа и щом подгони лъва през единия, той избягва през другия. Не му оставало нищо друго, освен да прекрати преследването и да запуши единия от входовете с клони, което Херкулес и прави. След това той подгонва лъва в пещерата през останалия вход и захвърляйки цялото си оръжие, дори собственоръчно направената тояга, влиза в пещерата и с голи ръце удушава звяра. Това бил двубой, протекъл без свидетели. Херкулес и лъвът се срещат в мрака на пещерата и влизат в смъртна схватка.

Полето на подвига

Знакът Лъв е един от четирите лъча на фиксирания не­бесен кръст, върху който за вечни времена са разпънати Космичният Христос и индивидуалният Христос. Понятието "разпънат" ще придобие своето истинско значение, ако го по­ясним с думите "принесен в жертва", доколкото при разкрити­ето на Христовото съзнание във формата, крачка по крачка различните аспекти на божествената природа се оказват при­несени в жертва.

В Телец - символа на творческата сила, изразяваща себе си чрез желанието, - виждаме нисшия аспект на божествената творческа сила, сексуалното желание, преобразувано във висш аспект или принесено в жертва на този аспект, който е трябва­ло да бъде възнесен на небесата.

В Лъв срещаме космичния разум, проявен в индивида като нисш интелект и този нисш аспект също трябва да бъде принесен в жертва, а ограниченият човешки ум трябва да се подчини на всеобщия ум. В Скорпион, който е третият лъч на фиксирания кръст, намираме космическата любов, или косми­ческото привличане. Там тя е проявена в нейния нисш аспект, който наричаме велика илюзия - така в Скорпион виждаме стремящия се на кръста, принасящ илюзията в жертва на ре­алността. Във Водолей откриваме светлината на всеобщото съзнание, озаряващо човешкото същество, което принася в жертва индивидуалния живот и се влива във всеобщото цяло. Това е истинското разпятие, при което отражението се прина­ся в жертва на реалното, нисшият аспект - в жертва на вис­шия, индивидуалната единица - в жертва на великото цяло. Именно тези характеристики чудесно са ни показани от Хрис­тос. Той се проявява като Създател, който действа под влия­ние на просветления разум. Той въплъщава в себе си любовта на Бога и се обявява за Светлина на Света. Проблемът на Хер­кулес следователно е проблем на съответния знак – разпятие на нисшия "аз" и победа над индивидуалното себеутвърждаване.

Отначало зодиакът е обхващал само десет съзвездия, защото от незапомнени времена двете съзвездия - Лъв и Дева, са разглеждани като един общ символ. Възможно е именно с това да е свързана и тайната на египетския сфинкс, който е представен като лъв с женска глава, олицетворяващ едновре­менно и Лъва, и Девата, вплитайки ведно символа на лъва, или царствената душа, и жената, или Майчиния аспект. Така той съвместява и двете противоположности - мъжката и женската, положителната и отрицателната.

В това съзвездие откриваме изключително ярка звезда, една от четирите кралски звезди на небето. Тя се нарича Регул, Управител, или Законодател, и символизира идеята, че човекът вече може да бъде закон сам на себе си, защото вътре в него живее онзи, който е цар или управител. Съзвездието включва и една ярка група звезди, наречена "Сърп". За древ­ните посветени, които разглеждали всички външни съзвездия като олицетворение на силите и като символ на една разгръ­щаща се драма, чието величие надхвърля тяхната възможност за осъзнаване, съзвездията са изразявали три основни мисли: първо, че човекът е управител, цар, въплътен Бог, индивидуа­лен син Божий; второ, че човекът се управлява от закона, за­кона на природата, който той е създал за себе си, но също така и от духовния закон, на който той след време ще се подчини; и трето, че задачата на индивида се състои в това да вземе сърпа и да отсече или разсече онова, което затруднява прилагането на духовния закон и пречи за разцвета на душата.

Съзвездието Лъв включва 95 звезди, две от които са от първа величина. Казват, че неговото египетско название озна­чава "разливане", доколкото максималното разливане на Нил ставало точно по това време. Това има и интересно езотерично значение, тъй като според учението на Извечната Мъдрост човешкото семейство е влязло в съществувание чрез един про­цес, който технически се нарича "трето разливане". Така е на­речено явлението, изразило се в прилива на огромен брой ду­ши и спускането им в животински тела, което довело до фор­мирането на човечеството, съставено от индивидуални единици. Другият термин, използван по отношение на третото раз­ливане, е "индивидуализация", или формирането на индивид, притежаващ самосъзнание, което го свързва с великите събития в знака Лъв.

Деветдесет и петте звезди в това съзвездие имат и нумерологично значение, доколкото тук виждаме 9x10 + 5. Девет е числото на посвещението, десет е числото на човешкото съ­вършенство, а пет е числото на човека, така че съвкупността от тези звезди ни разкрива историята на човека, на личността, на посветения и на неговото крайно духовно постижение.

Със съзвездието Лъв е свързано едно огромно съзвез­дие, наречено Хидра (змия). Тук се намира и звездният куп Кратер (чаша), както и Корвус (гарван). Взети заедно, те обо­бщават проблема на човека, търсещ посвещение. Те ясно и точно обрисуват работата, която той трябва да свърши. Когато Лъвът, царят, душата, започне своята работа, той разбира, че чашата на страданията (или на опита) трябва да бъде изпита, змията на илюзията трябва да бъде победени и грабливата птица ще му помогне да унищожи Хидрата, която в древност­та е изобразявана като женска змия. Тази звездна група заема над сто градуса и се намира под трите съзвездия -- Рак, Лъв и Дева.

В Скорпион змията на материята (или илюзията), с коя­то душата толкова дълго се е отъждествявала, накрая е побе­дена. Съзвездието Хидра е съставено от шестдесет звезди и тук отново срещаме това знаменателно число, защото шест е числото на ума, на творческата работа на вселенския разум, и изразява също така шестте дни на сътворението. В шестия знак - Дева, стигаме до завършената форма. В Книга на Отк­ровенията се казва, че числото на звяра е 666, а Хидрата (зми­ята) се простира под трите съзвездия и нейното число е 6, пов­торено три пъти. Десет е числото на съвършенството. По този начин 6 изразява ограничението на телесната природа, рабо­теща чрез формата и използвана от личността; то символизира Бога в природата, както в космически план, така л индивидуално. Хидрата, или змията, представлява материалният аспект, който забулва и скрива душата.

Съзвездието Кратер, или чашата, съдържа тринадесет звезди от средна величина и около деветдесет слаби звезди, макар че според някои астрономически книги там има три яр­ки звезди и деветдесет слаби. Така отново срещаме числото на материята, или приемането на форма, и числото на т. нар. "вероотстьпничество" или "измяна", която извършва Юда Искариотски по отношение на душата, или към Христовия аспект. Тази чаша на практика е включена в тялото на Хидрата, тъй като звездите, разположени под чашата, са същевременно част от тялото на змията и могат да се отнесат и към двете съзвез­дия. Всеки човек трябва да изпие тази чаша, напълнена с оно­ва, което той е извлякъл от своя жизнен опит в материята. В някои от старите масонски ритуали това е чашата на дълга и символизира изпиването на онова, което сами сме си пригот­вили. Същата истина е изразена макар и с други думи в хрис­тиянската Библия: "Каквото посееш, това и ще пожънеш".

След това, на трето място имаме Корвус (гарванът), ко­йто стои върху Хидрата (змията) и я кълве. Това съзвездие се състои от девет звезди, което отново е числото на посвещени­ето. "Стария Завет" започва с гарван, а "Новия Завет" - с гъ­лъб. Иначе казано, опитът започва с птицата на материята и завършва с тази на духа. Интересно е да се отбележи, че във Водолей, т. е. в завършващия знак по отношение на Лъв, се намира Цигнус (лебедът), символизиращ птицата на духа. В Гласът на Безмълвието четем: "А след това можеш да си починеш между крилата на огромната птица. Ах, сладко е да си почиваш между крилата на онова, което не се ражда и не умира, но е Аум във вечността". А в една бележка под линия относно лебеда Е. П. Блаватска пояснява: "Ригведа гласи... Звукът "А" се смята за дясното крило на птицата Хамза, "У" -за нейното ляво крило, а "М" - за опашката й". (Тhe Cakras, /Чакрите/, Ч.У. Ледбитър)

В зодиака на Дендерах Лъвът и трите съседни съзвездия са представени като съставни елементи на един общ знак, за­щото лъвът тъпче змията, Корвус (гарванът) е кацнал на пле­шката на лъва, а под тях е разположена женска фигура (символ на материята), протягаща две чаши, тъй като тук винаги има чаша - чашата на опита и на въздаянието. Същата тази чаша се предлага на посветения и нея е имал предвид Христос в Гетсиманската градина, когато се е молил "нека ме подмине тази чаша", но която той все пак изпива.

Като стремящ се, проявен в Лъв, Херкулес предусеща великата битка, която го очаква; той знае, че неговото минало трябва да отстъпи място пред бъдещето, че преди да се изкачи на планината в Козирог трябва да убие Хидрата, че не е необ­ходимо повече да бъде гарван, а трябва да се прояви като Аквила (Орел) в Скорпион и като Цигнус (Лебед) във Водолей, Всичко това обаче трябва да започне в Лъв, където той ще прояви способността да дръзне и готовност за страшната бор­ба, която го очаква в следващите три знака. Без ничия помощ, в единоборство той убива лъва на собствената си природа (ца­ря на зверовете), с което заслужава правото да победи Хидрата в Скорпион.

Урокът от подвига

Две мисли, заимствани от християнската Библия, обоб­щават урока от този подвиг. В Послания на Св. Петър нами­раме следните думи: "Дяволът, твоят враг, броди около теб като ревящ лъв, търсейки кого да изяде", а в Откровения 5:5 четем: "Гледай, ето Лъвът на племето Юдеино, Корен Давидов, е взел надмощие и може да разтвори книгата и да снеме седемте й печата".

Херкулес (стремящият се, душата) символизира лъва (княза, царя, управителя) и затова символично е носил лъвска кожа. Немейският лъв по своята същност символизира коор­динираната и доминираща личност, защото стремящият се във всички случаи трябва да бъде високоразвит индивид.

Когато трите аспекта на низшия личностен "аз" са слети ведно, те пораждат висок личностен потенциал. Вследствие от това стремящият се често става доста тежък и труден човек. Той притежава развит ум и го използва. Неговите емоции са под контрол или пък са толкова слети с менталните му реак­ции, че стават необичайно силни, в резултат от което такъв човек става крайно индивидуален, често агресивен, самоуверен и самодоволен. Така неговата личност се превръща в раз­рушителната сила в семейството, в обществото или в органи­зацията, с които той евентуално е свързан. Затова стремящият се - лъвът Юдеин, трябва да убие лъва на своята личност. След като се е отделил от масата и е развил своята индивиду­алност, той трябва да убие онова, което сам е създал; той е длъжен да се откаже от помощта на това, което до момента е било неговата главна защита. Егоизмът и инстинктът за само­съхранение трябва да отстъпят място на пълната липса на его­изъм, което по същество означава да бъде подчинен "Аз-ът" на цялото.

По този начин немейският лъв символизира силната ли­чност, необуздана в своите прояви и опасна за околния свят. Какво подсказва обстоятелството, че Херкулес е преследвал лъва в пещера с два входа? Защо той загражда единия вход и влиза през другия? И кое е духовното учение, което се намира в основата на преданието, според което той е убил лъва с голи ръце?

Много от древните разкази носят смисъл, останал не­разбран през хилядолетията, и едва в наши дни и за нашето поколение истинското им езотерично значение може да бъде достъпно. Нашето време е забележително с това, че днес раз­витието на човечеството протича необикновено бързо. И в миналото са се появявали слънчеви богове и подвигът на Хер­кулес е повтарян ту от едни, ту от други. Всяка нация е ражда­ла високоразвити стремящи се, който са преследвали лъва на личността в пещерата и там са го побеждавали. В сравнение обаче с милиардите човешки същества те са били само нищо­жно малцинство. За разлика от това, днес светът е пълен със стремящи се; бъдещите поколения във всички нации ще дадат хиляди ученици, а дори и сега десетки хиляди търсят Пътя. Хората днес са много индивидуални, светът е пълен с личнос­ти и е дошло времето, когато лъвът на племето Юдеино трябва да вземе надмощие над лъва на личностния "аз". Ние вече не сме сами в тази борба, както в своето време е бил Херкулес, защото сме част от великата група на слънчевите богове, кои­то се борят с изпитанията, предхождащи посвещението, и ре­шават задачи, които ще освободят всички сили на душата.

В Козирог ние ще изкачим върха на планината и влиза­йки сега в цикъла на Водолея, стремящите се трябва да започ­нат да усвояват урока на служенето и всеобщото съзнание. След две хиляди години, когато започнем да навлизаме в Ко­зирог, ще се появят огромно количество посветени, стотици ученици ще покорят планината на посвещението и тази на преображението. А дотогава трябва да се заемем с лъва на ли­чността и да влезем в пещерата.

В символиката на световните ръкописи най-важните съ­бития се случват на едно от двете места - или в пещера, или на планина. Христос се ражда в пещера, личността се преодолява в пещера, гласът Божий се чува в пещера, Христовото съзна­ние се отглежда в пещерата на сърцето; но след опита с пеще­рите идва изкачването по планината на преображението, дос­тига се върхът на разпятието, за да се завърши с планината на възнесението.

Тук искам да дам техническо и по-научно тълкуване за символизма на пещерата, в която е влязъл Херкулес. Арийска-та раса, към която принадлежим и ние, се отличава с развитие на разума и съзнанието на хората навсякъде се измества от емоционалната природа, т. е. от центъра на слънчевия сплит, към менталната тяло, или към главата. В човешкия череп има една малка "пещера" - малка костна структура, която обгръща и защитава една от най-важните жлези в тялото - хипофизата. Когато тази жлеза функционира пълноценно и правилно има­ме завършена, активна, контролираща себе си личност, с доб­ре изразена умствена активност и издръжливост.

По своята структура хипофизата е двойствена: в пред­ния й дял се намира разсъждаващият ум, а в задния е съсредо­точена емоционалната природа, или природата на въображе­нието. Приема се, че тази жлеза координира останалите, конт­ролира ръста и е жизнено необходима. Интересно е, че Берман определя интелигентността като "способност на ума да конт­ролира околната среда чрез понятия и абстрактни идеи". Ако тази жлеза е недоразвита имаме работа както с емоционална, така и с умствена непълноценност. Много ендокринолози и психолози споделят тези разбирания. (Тhe Soul and Its Mechanism /Душата и нейният механизъм/, А.А. Бейли)

Именно в тази пещера се намира леговището на лъва на разви­тата личност, или на индивидуалността, и именно тук слънче­вият бог Херкулес трябва да го победи.

От векове египтяните и особено индусите са знаели за чакрите, или за енергийните центрове в етерното тяло. Откри­ването на ендокринната система показа наличието на съответ­ни физически жлези на същите места. Една от тях - хипофиза­та, с нейните два дяла символизира пещерата с двата й входа, единият от които Херкулес е трябвало да запуши преди да ус­пее да вземе контрол над личността чрез висшия си разум. Защото едва когато той блокира входа на личните емоции (задния дял на хипофизата) и изхвърля дори вярната си тояга, чрез което символично се отказва да води повече егоистичен живот, той успява да премине през входа, символизиращ предния хипофизен дял, и побеждава в пещерата лъва на лич­ността. Тези съотношения са толкова точни, че и в общото, и в детайлите те са поразително свидетелство за безупречната ця­лост на Плана. "Каквото е горе, такова е и долу." Това е един поразителен паралел между биологичната и духовната истина.