Подвизите на Херкулес Дадени от Тибетеца чрез Алис Бейли

В свещената Съвещателна Палата великият Предсе­дателстващ разкрил пред Учителя Волята на Което Трябва да Бъде.

- Загубен, но намерен; мъртъв, но пълен с Живот. Слу­жителят става спасител и се обръща към дома.

Учителят се замислил; след това извикал Херкулес.

- Сега стоиш пред последните Порти - казал Той. - Ос­тава ти един подвиг, за да завършиш кръга и да постигнеш освобождение. Иди в тъмното място, наречено Еритея, където управлява Великата Илюзия и царства Херион, чудовище с три глави, три тела и шест ръце. Той незаконно задържа стадо тъмно-червени крави. Ти трябва да докараш това стадо от Еритея до нашия Свещен град. Бъди внимателен с овчаря Евритион и с неговото двуглаво куче Орфо. - Учителят направил пауза и бавно продължил - За едно мога да те предупредя -призови на помощ Хелиос.

Човешкият син, който бил и син Божий, се отправил през дванадесетите Порти, за да търси Херион.

В храма Херкулес принесъл жертва на Хелиос, бога на Огъня и слънцето. Седем дни той медитирал, а след това бла­годатта се спуснала върху него. На земята пред краката му паднала златна чаша (ладия). Херкулес разбрал, че този сияещ съд ще му помогне да пресече морето, за да достигне земите на Еритея.

Така и станало. Под надеждната защита на златната ла­дия той плавал през бурните морета, докато накрая стигнал до Еритея и стъпил на нейния бряг.

Скоро след това Херкулес отишъл на пасбището, където пасяло стадото червени крави. Те били пазени от пастира Ев-ритион и неговото двуглаво куче Орфо.

Когато Херкулес приближил, кучето се спуснало към него като стрела. То се нахвърлило върху непознатия, яростно ръмжащо и свирепо озъбено. С един решителен удар Херкулес проснал чудовището.

Тогава уплашеният Евритион започнал да моли за по­щада. Херкулес изпълнил молбата му. Той се отправил към Свещения Град, гонейки пред себе си кърваво-червеното ста­до.

Не успял да се отдалечи много, когато видял зад себе си облак прах, който нараствал с всяка измината минута. Разбрал, че Херион е организирал преследване, за да си върне стадото и се подготвил да срещне врага.

Изригвайки огън от трите си глави едновременно, чудо­вището приближавало. Херион хвърлил копие към Херкулес и едва не го улучил. Героят бързо отстъпил встрани, избягвайки смъртоносния удар.

Опъвайки своя стегнат лък, Херкулес пуснал стрела, ко­ято сякаш прегорила въздуха и уцелила чудовището в рамото. Тя била пусната с такава сила, че пронизала и трите тела на свирепия Херион. С отчаян вопъл чудовището се олюляло и паднало, за да не се надигне никога вече.

Тогава Херкулес пак подгонил своето чудесно червено стадо към Свещения Град. Трудна била неговата задача. От­ново и отново някои крави изоставали и Херкулес бил прину­ден да спира стадото, за да дири заблудените скитници.

Той гонил стадото през Алпите, а след това през Ита­лия. Ако попаднел на място, където злото тържествувало, Херкулес се задържал, за да го порази със смъртоносен удар и да възстанови справедливостта. Когато Ерикс, боецът, го пре­дизвикал на двубой, Херкулес го хвърлил на земята с такава сила, че той така и не могъл да стане. По-късно, когато гиган­тът Алкионей хвърлил върху него парче скала, тежаща цял тон, Херкулес отбил удара със своята тояга така, че камъкът се върнал обратно и поразил онзи, който го изпратил.

Понякога той губел пътя, но винаги откривал правилна­та посока и продължавал своето пътуване. Уморен, след този най-изтощителен подвиг, Херкулес най-после се върнал обра­тно. Учителят очаквал неговото завръщане.

- Добре дошъл, о, сине Божий, който си и син човешки - приветствал той завърналия се войн. - Скъпоценният камък на безсмъртието сега е твой. Чрез тези дванадесет подвига ти превъзмогна човешкото и достигна божественото. Върна се у дома, за да не го напуснеш повече. Твоето име ще бъде запи­сано на звездния небосклон като символ за безсмъртната съд­ба на борещите се човешки синове. Човешките подвизи за теб свършиха, започват космическите задачи.

И от Съвещателната Палата се чул глас:

- Добре свършена работа, о, Сине Божий.

~ Ф. М.

Тълкуване на разказа

Има няколко варианта на мита относно подвига на Хер­кулес в знака Риби. В единия се казва, че на острова живеел човек-чудовище на име Херион, с тройно тяло. Той имал стадо червени крави, които били пазени от пастир и двуглаво куче. Херкулес получил заповед (Риби е знак на послушанието) да докара тези крави в Свещения Град, преминавайки по вода и земя.

Херкулес доплавал до острова на златна ладия, слязъл на брега, изкачил се на върха на планината и прекарал нощта в молитва. След това той убил двуглавото куче, но пощадил жи­вота на пастира. После убил и владетеля на червеното стадо. Ето още един красив откъс от разказа: Херкулес настанил вси­чки крави в златната ладия, в която плавал по морето, довел ги в Свещения Град и ги принесъл в жертва на Атина, богинята на Мъдростта. Свещеният град се състоял от две градчета, свързани с красива стена и врати, наричани Вратите на Лъва. Работата на Херкулес приключила, когато кравите пристигна­ли там. За него не чуваме нищо повече, освен това, че ще мо­же да пристъпи към по-велика космическа работа.

Нека да мислим за Херкулес като за световен спасител. Той има разбиране за това, което трябва да направи. Херкулес вижда човечеството в ръцете на чудовището - същество с три тела, символизиращо човека с неговото ментално, емоционал­но и физическо тяло. Аз мисля, че този подвиг не е завършен и все още ни предстои. Има и други човешки синове сред човешкото семейство, избирани за спасители - тук или там, сами или в група. Казват, че Буда, когато бил на земята, е спасил деветстотин човека. Сега цялото човечество - човешкото чу­довище, е готово за спасение и истинската работа на Светов­ния Спасител може да започне изцяло основана върху поняти­ето за групата, а не за спасяването на отделната душа.

Символизмът на червените крави е ясен - това са нисшите желания, тъй като желанието е главната отличителна черта на човечеството. Кравите се охраняват от пастир, който олицетворява ума, а двуглавото куче е материалният аспект и психичната природа. Нали разбирате защо Херкулес е поща­дил пастира. Умът и в бъдеще може да бъде пастир на стадото, но двуглавото куче - психо-емоционалната природа и матери­алният аспект, са убити, което означава, че те повече нямат никакво значение. Пастирът все така има власт и аз не мога да си представя момент, в който въплътеният човек не би имал нужда от ума като посредник на духовната енергия.

Ако Христос като човек, поддържащ контакт със своята душа, става проводник на светлина за човешките синове, то ние можем да разширим това понятие и да представим човече­ството като единство на всички умове, устойчиво пребивава­щи в светлина, които предават на нисшите царства на приро­дата онази духовна енергия, която ще ги въздигне в небесата. Такава е задачата на човечеството. Ние обаче сме толкова зае­ти с личните си проблеми, че забравяме по-общата картина. Искам още веднъж да отбележа, че владетелят на стадото (ас­пектът на формата) е убит, но пастирът и стадото са качени в златната чаша (ладия), под чиито образ ни е представен Све­щеният Граал. Така работата е завършена. Световният спаси­тел е изпълнил своята функция - той е издигнал човечеството. Това правят всички световни спасители. Всички те са вършели онова, което в по-голям мащаб е осъществил Христос.

Понякога чуваме да се говори за поражение на христи­янството. Аз не виждам никакъв провал във Великия План. Може да има известно забавяне, но знаете ли колко разруши­телно би било, ако развитието върви прекалено бързо, колко опасно би било, ако хората получаваха по-голяма стимулация преди да са готови за нея? Всички Учители познават опасността от излишната стимулация и знаят за нещастията, които се случват, когато личността установи по-високи контакти преди механизмът да е достатъчно отработен. Световните спасители трябва да работят бавно - за тях времето не означава нищо.

Понятието спасител на света досега се свързваше с появата на някой велик Син Божий, спуснал се от Дома на От­ца му при нас, за да извърши велики дела, необходими за чо­вечеството. В хода на вековете такива спасители са идвали, живели са във физически тела, действали са чрез емоционал­ната природа и са показвали изключителен интелект. Техният живот е пример, който можем да следваме; думите им са отк­ровение или послание, което е много необходимо на човечест­во, за да направи то следващата крачка напред. Със своите деяния, крачейки по света и правейки добро, те ни дават при­мер за служене, а имената им остават с нас през вековете. Трябва да сте много ярка фигура, за да останете в паметта на хората за хилядолетия. Повечето от нас сме забравяни след двадесетина години.

Знакът Риби се очертава на небето като триъгълник -символ на реалността. Този знак управлява краката, затова идеята за извървяване на Пътя и за постигане на целта става главно духовно откровение в епохата на Риби.

Риби е също знак на смъртта в различните й аспекти. Понякога това е смъртта на тялото, но може да означава и приключване с някаква стара заблуда, с нежелателна връзка или с някаква религиозна форма на мислене, която ви е за­държала, което освобождение ще ви позволи да се отправите към нов хоризонт. Този знак бележи и смъртта на личността. Ако успеем да се откажем от привързаността си към личност­ните маски, ние ще пожелаем да се освободим от личността. Знакът Риби означава и смъртта на световния спасител, защо­то е знак на разпятието, бележещ края на зодиакалния цикъл.

Зодиакът съдържа три знака на спасението. Първият е Лъв, в който на човека се казва: "Работи за своето собствено спасение". Затова в Лъв имаме човек, изпълнен с желание да се изправи здраво на собствените си крака; той става самоуверен и самоутвърждаващ се, но това е необходимо за спасение­то, защото едва след като изпита своята подготвеност, той ще достигне точката, в която ще придобие по-широк възглед. Вторият знак на спасението е Стрелец, знакът на служенето и мълчанието, където самоувереният човек, вече уморен от самохвалство и себедоказване, престава да вижда себе си като цел и започва да служи мълчаливо. И накрая стигаме до тре­тия знак - Риби, знака на световните спасители.

Първото съзвездие в Риби е един интересен куп от звез­ди, познат под името "Лента". Той свързва двете риби, едната от които е насочена точно на север, а другата - към хоризонта. Рибата, която плува на север, символизира стремящия се към мистериите, а плуващата към хоризонта е обикновената лич­ност.

Второто съзвездие е Андромеда, окованата във вериги жена. Сред съзвездията виждаме три жени: Касиопея в Овен, представляваща материята - тя седи на трона и доминира; Ве­роника в Дева, която жертва косите си, за да принесе полза -тя представлява душата, която е започнала да утвърждава себе си; и накрая е Андромеда, окованата жена в Риби, която сим­волизира укротената материя.

Третото съзвездие в Риби е Царят Цефей, мъж на Каси­опея и баща на Андромеда. Предполага се, че Царят олицет­ворява духа, или аспекта на Отеца.

В природата съществува човешкото царство, над него са духовното и космичното царство, а под него са животинското, растителното и минералното царства. Работата на разумните синове на Бога е в това, да служат с помощта на разума като проводници на духовна енергия, която ще спаси и оживотвори всички по-нисши царства на природата.

Как би могъл да се появи Световният Спасител? Той може да дойде, както и преди, във физическо тяло със съотве­тните му ограничения. Днес обаче в света се появяват нови възможности, които не са съществували по времето на първо­то пришествие. Ние сме много по-чувствителни от когато и да било преди; широко сме открити за мислите на другите и ако такъв изключителен мислител като Христос - каквото и да разбираме под тази дума - съгласува своите действия със све­товното развитие, той би могъл да използва и друг метод. Той може да работи със своите последователи от всяка страна, ка­то осеня учениците където и да се намират те, тъй като него­вата душа и техните души са едно цяло и той може да им съо­бщи плана, да набележи посоките за тях, да им даде ново пос­лание и да прояви себе си във всяка страна. Днес това вече се случва. Навсякъде по света се появяват хора, които знаят (ня­мам предвид онези, които шумно претендират, че знаят). Има групи от хора, които се събират и работят заедно, без да вди­гат шум и без да мислят за себе си, защото на техните плещи лежи бремето да водят човечеството. Тези хора организират движения, основани на новите вибрации, те говорят неща, ко­ито се отнасят до всички, те утвърждават принципи, космични по своята същност, те включват, а не изключват; за тях е без значение терминологията, която използва човек; те държат да притежаваме своя вътрешна структура на истината, без да я натрапваме на никого; когато се срещнат, те се разпознават един друг, говорят на универсален език и следват универсал­ната светлина; те са преди всичко служители, безразлични към собствените си интереси.

Аз съм убедена, че Спасителят на Света няма да се поя­ви отново индивидуално и във физическо тяло. Аз вярвам в този индивидуален Спасител, но мисля, че той ще спаси света чрез група. Мисля, че той ще работи със свои последователи и сега той така обучава хората, че ще дойде ден, когато благода­рение на мълчалива медитация и силата на световното си слу­жене, неговата група ще стане толкова силна, че ще бъде при­позната като Спасителя. Но това няма да се случи в наше време.

Бележка от английския издател: Когато А. А. Бейли казва това през 1936 г. общоприетото мнение на ашрама е, че статутът на човечеството позволява само осеняване от страна на Христос, но нищо повече. Както знаем, когато през 1948 г. излиза от печат книгата Новата поява на Христос, продик­тувана от Тибетеца, опитът от войната, разрушените матери­ални ценности, страданията и интелектуалният ръст на човечеството вече са предизвикали действие, което надминава очакванията на Йерархията. В книгата на Тибетеца се казва следното: "Точката на решението, както се нарича това в йе­рархичните кръгове, бе достигната в периода между пълнолу­нието в юни 1936 г. и пълнолунието в юни 1945 г. Така точка­та на решението обхвана девет години, което е относително кратко време; в резултат бе взето решение Христос да се за­върне, или да се появи отново на земята във видимо присъст­вие колкото е възможно по-скоро и значително по-рано от планираното."

Много е важно да се разбере, че човечеството е успяло съществено да повлияе върху времето и начина за поява на Христос и то чрез промяна в своята възприемчивост. Отново и отново ни се казва, че само човечеството може да обуслови сроковете. В това се крие и драматичната страна на човешкия потенциал и отговорността ни за ускоряването на еволюцион­ния процес.

Такава група, за която току-що говорихме, вече същест­вува. Сега трябва да направим две неща. Първо, да се научим да разпознаваме новата вест, когато тя дойде от учениците, където и да се намират те. Второ, да се готвим така, че да зае­мем своето място в тази група. Самоутвърждаването не е от­личителна черта на тези хора; те са толкова заети със спаси­телната си дейност, че нямат време да говорят за себе си. Те работят чрез медитация, която ги поддържа в контакт с Вели­кия Живот, със Световния Спасител, изливащ чрез тях своята сила и енергия в света. Те настройват умовете си в тази посо­ка, служат разумно и не прибързват.

Вестта, която идва до тях от вътрешните планове, е из­разена в символичните думи: "Което ви казвам в тъма, вие го говорете в светлина". На всекиго се казват различни неща в зависимост от това какво е необходимо на хората около него, а ученикът доброволно навлиза в тъмата, за да изнесе вестта в светлина. Тези хора не са свързани с догми или доктрини, за­щото притежават словото, дошло при тях в тъма - те го раж­дат в резултат от вътрешна борба и с усилията на собствените им души. Те се отзовават на нуждите на своите събратя и следват думите на Христос "Нова заповед ви давам: обичайте се един друг". Това не е сантименталност от типа "Хайде да бъдем любящи и добри", т. е. не е просто добро поведение. Любовта, която провъзгласява Христос, е разумно разбиране и отклик към нуждата на отделния човек такъв, какъвто е. Ако сте готови да се отзовете на отчаяната нужда на ближните, вие нямате време да мислите как "да бъдете любящи" в обикнове­ния смисъл. Възможно е да успеете да създадете такава атмо­сфера около себе си, че хората сами да дорастат до необходи­мото им решение. Това е правилният път на действие. Но ако се грижите да "бъдете любящи", вие всъщност сте загрижени за собствената си личност.

"Нова заповед ви давам" — това може да се изрази и с понятието включеност, доколкото отличителна черта на Но­вата Епоха е универсалният дух, отьждествяването с другите, единството с всичките ни събратя. Ето в това се състои любо­вта и тя ще ви задвижи до такава степен, че няма да ви остане време да разсъждавате за любовта, защото ще сте заети с из­вършването на малки и големи, важни и не толкова важни де­ла.

Как да се подготвим, за да отговорим на тези изисква­ния и да овладеем онези качества, които автоматично ще ни включат в групата на световните служители? Вие никога няма да попаднете сред тях, ако само разсъждавате по въпроса и разглеждате проблема теоретично. Вие ще попаднете там само ако правите правилно едно нещо. То звучи доста тривиално, но каквито и да са вашите задължения - изпълнявайте ги. Раз­вивайте в себе си правилна вътрешна позиция и бъдете широ­ко отворени към всичките си събратя. Научете се да медитира­те, при това по правилния начин. Аз не казвам да се потопите в тишина, да седите и преживяте в блажено и мирно състояние с надежда след това да се почувствате по-добре.

Правилно провежданата медитация всъщност е трудна умствена дейност, защото изисква ориентация на ума към ду­шата, а вие не умеете да го правите. Когато след време се нау­чите да фокусирате ума върху душата, трябва устойчиво да оставате в това състояние, а вие не го можете. След това трябва да научите своя ум да разбира онова, което му говори ду­шата, а вие и това не можете. И накрая трябва да се научите да усвоявате нашепнатото от душата, да го обличате в думи и фрази и да го запазвате в своя очакващ мозък. Ето това е ме­дитацията и само ако следвате този процес ще станете служи­тели на света, защото вече ще притежавате силата на придоби­тото от вас. Вие автоматично ще се видите осенени от Вели­ките, чиято мисия е да изведат човечеството от тъмата към светлината, от илюзиите към реалността.

Първите писания за човешката раса са начертани от Бог на земята и небето. Четенето на тези Писания е Наука. Запознанството с тревите и дърветата, с насекомите и микробите ни преподава по-дълбоките уроци на любовта и вярата, отколкото бихме извлекли от трудовете на Фенелон и Августин. Великата Библия на Господ винаги е отворена пред човечеството.

Албърт Пайк

Небесата провъзгласяват славата на Господ, а небесният свод показва делото на неговите ръце.

Псалм 19:1

Прогресът на световния ученик е показан върху небеса­та с подвизите на Херкулес, преминал през съзвездията на зо­диака. Изглежда сякаш Бог е начертал своя План в космоса, за да може човешкият дух да се върне обратно до своя източник.

* * *

Горещият интерес, проявявай в наши дни към духовния живот, сам по себе си говори за необходимостта от изследване на подвизите на Херкулес, Академичните, догматичните и теологичните религии нямат такова голямо влияние като в миналото, но независимо от широкия бунт срещу организира­ната или църковната религия, влечението към духовните реал­ности никога преди не е било така остро като сега. Днес е вре­мето на емпиричното познание на действителността. Навсякъ­де по света хората се отказват от вярата в авторитетните про­поведи на църквата и от сляпото приемане на различните тео­логични постулати. Днес те се стремят самостоятелно да осъз­нават фактите на вътрешния мистичен опит, ако тези факти могат да бъдат потвърдени, и така по собствен път да открият природата на онова, което наричаме душа.

"... Интересът към мистицизма винаги е знак за това, че душата на човека яростно протестира срещу нахлуването в нейния свят на някаква организирана система на живот (...), която заплашва да остави прекалено малко място за свободна­та инициатива и спонтанната творческа дейност. Това е заяв­ка, че душата има свои неотменни права и свойства, своя соб­ствена област, границите на която трябва да се уважават и да се смятат за свещени. Понякога мистицизмът е протест на чо­века срещу усилващия се натиск на догмата, а в други случаи - бунт срещу официалната църква"

Във времената на мрак и явна липса на духовен живот неизбежно възниква засилен интерес към темата за висшите реалности, което потвърждава, че духът на човека не е паси­вен и че реалността остава неизменна под изменчивата повър­хност на материалните събития. Самата потребност на момен­та предопределя активизирането на мистиката и появата на новото слово, а на знаещия се пада отговорността да го произ­несе. "Ние виждаме в мистиката мощно оръдие за потвържда­ване на реалността на Бога и за по-богато разкриване на Него­вия характер". С тези ясни думи доктор Джонс привлича на­шето внимание към работата, която вечно кипи върху полето на пробудените търсачи.

Подобна на феникс, истината отново и отново се ражда в полето на човешкия опит, но сега това е истина, която е по­чувствана и опозната, а не внушена насилствено от древната традиция. Както казва Бърнард Шоу, истината е онова "за кое­то знаеш, че е истина от опита си и чувстваш с душата си, че е истина". Подобни обновления в духовния живот на расата се случват редовно и циклично; независимо дали са емоционални или интелектуални по природа, те винаги извеждат субектив­ния живот на човешката раса към нов и по-богат опит, като уравновесят, а понякога и видоизменят успоредните им по-материалистични научни течения.

Днес задачата на всеки автор и учител е да открива нови пътища за изразяване на тези основни истини и така да дава на хората древните формули и правила на пътя, водещ към след­ващия етап от духовното им развитие. Тогава старите истини ще придобият ново значение и ще затрептят с нов живот. По темата за Пътя на Ученичеството са написани много книги. Повтарянето на задачите, които ще срещнем по този общ Път и анализът на трудностите, които ще ни съпътстват, са излиш­ни, ако подходът не е всеобщ, практичен и представен с тер­мини, които да отговарят на потребностите на съвременните ученици. Изучаването на дванадесетте подвига на Херкулес, отразяващи всеки аспект от живота на ученика, могат да ни помогнат в изработването на нови възгледи, да ни дадат радо­стта на Пътя и онази свобода в служенето, които ще са повече от справедливо възнаграждение за временните загуби и отдел­ните огорчения, изпитани от нисшата ни природа.

Едно от великите откровения през миналото столетие, което остана почти незабелязано от човечеството, бе посте­пенното осъзнаване на собствената му неотменна божестве­ност. Хората започнаха да разбират, че те действително "са създадени по образ и подобие Божие" и по природа са единни с техния Създател в небесата. Сега целите и плановете, нами­ращи се в основата на творческата работа на Бога, широко се изучават както от научната, така и от религиозната им страна, предизвиквайки забележими промени във възгледите на хора­та за живота като цяло. Именно този постепенно разкриващ се план за отделния човек и за човечеството като цяло е разказан в мита за древния син на Бога. Дава ни се цялостна и завърше­на картина за прогреса на душата от невежеството към мъдро­стта, от материалните желания към духовната устременост, от слепотата в детството на човечеството към ясното виждане на онези, които съзират Бога. В този разказ се описва достигане­то на онази фаза, при която разумното сътрудничество с душата измества сляпото усилие и борбата. Така Херкулес, кой­то е едновременно син Божий и син човешки, може да върви по Пътя с лице, обърнато към светлината, озарено от радостта на човека, който знае.

Това древно предание не пропуска нито една фаза от живота на стремящия се и постоянно се съотнася с неговия космичен живот. Темата се оказва толкова всеобхватна, че всички ние, потопени в жизнените си проблеми, можем да приложим изпитанията върху себе си, успехите и неуспехите на тази героична фигура, която преди много векове се е стре­мяла към същата цел, към която вървим днес и ние. Запозна­ването с тази история може да възбуди нов интерес в ума на объркания стремящ се, така че той да се устреми напред с но­ви сили, получил цялостно и последователно разбиране за всеобщото развитие и съдба.

Изучавайки този древен мит, ние виждаме, че Херкулес е изпълнил няколко символични по характер и универсални по същността си задачи, че той преминава през определени епи­зоди и събития, отразяващи природата на ученичеството и по­стиженията, които през всички времена ще характеризират вървящия към съвършенство син Божий. Херкулес е въплътен, но все още несъвършен син на Бога, който в определен момент от еволюционния цикъл поема в свои ръце нисшата си приро­да и доброволно се подлага на дисциплина, която след време ще разкрие неговата вътрешна божественост. От заблуждаващ се, но искрено търсещ човек, който разумно подхожда към работата, която трябва да извърши, израства световен спаси­тел, а двата последни подвига ни показват как протича работа­та по спасението.

Три велики и драматични истории постоянно се разказ­ват на човечеството в течение на векове: историята на Херку­лес, на Буда и на Христос. Всяка от тях обрисува един от ета­пите по пътя на божествеността. В историята на Херкулес се показва опитът по пътя на ученичеството и ранните етапи от пътя на посвещението. Историята на Буда започва по-късно и ние виждаме как Той постига крайното озарение, преминавай­ки през посвещения, за които Херкулес не е знаел нищо. Следва историческият Христос, въплътил в себе си нещо толкова неизказано, че ние го приемаме за уникален представител на Бога. Тези три истории последователно разкриват божия замисъл за развитието на човека и ни призовават да последва­ме примера на Херкулес, който изминава пътя на ученичест­вото и достига своята цел.

Гласът на оракула звучи през вековете: "Човеко, опоз­най себе си". Това познание е най-важното постижение по пъ­тя на ученичеството и ние ясно виждаме колко последовател­но и разумно Херкулес получава тези уроци. Проследяваме как той преминава по кръга на великия небесен път и как във всеки знак извършва по един от дванадесетте подвига, които трябва да преодолее всеки ученик. Ние виждаме Херкулес в два образа - като отделен ученик и като човечеството в него­вата цялост, т. е. като прототип на великия световен ученик. Сега вече може да се твърди, че човечеството е достигнало етапа на стремящия се и е тръгнало по пътя на изпитанията и пречистването. Ако страданието е велик учител, тогава това твърдение е действително вярно. Хората днес разумно и иск­рено търсят изход от задънената материалистична улица и същевременно се учат да съгласуват своите ментални, емоци­онални и физически способности, за да се издигнат над всич­ко, което досега ги е привързвало към земята. Този етап вина­ги се е проявявал чрез определен по-напреднал тип хора, но никога досега човечеството не е достигало масово до това ра­внище. В това е скрито чудото на миналите постижения и от­тук се открива перспективата на нашите чудесни възможнос­ти.

Ние наблюдаваме как Херкулес започва своя път и пре­минава през различните изпитания, докато не достига до отво­рената врата в Лъв, през която стъпва върху пътя на ученичес­твото. Ние виждаме как той усвоява уроците на равновесието, безкористието и победата над природата на желанията, докато не стане целеустремен ученик в Стрелец и премине вратата, водеща към върха на посвещението. Бавно и болезнено той усвоява урока, че съперничеството и собственическият инс­тинкт трябва да изчезнат и че придобиването на каквото и да е в полза на нисшия "аз" не може да бъде мисия на божия син. Той осъзнава себе си като индивид само за да разбере, че индивидуализмът трябва разумно да се принесе в жертва за бла­гото на групата; той осъзнава, че личната алчност няма място в живота на стремящия се, който търси освобождение от пос­тоянно повтарящия се цикъл на съществуването и цикличното разпъване върху кръста на материята и формата. Характерните черти на човека, погълнат от живота на формата и управляван от материята, са страхът, съперничеството и алчността. Те трябва да отстъпят място на духовната увереност, сътрудниче­ството, груповото съзнание и безкористността. Такива са уро­ците, които ни дава Херкулес.

Това е разказ и за космичния Христос, разпънат върху фиксирания небесен кръст още от сътворението на света. Това е също и евангелическият разказ за историческия Христос от времето на Палестина преди две хиляди години, когато наше­то слънце е навлизало знака на световния Спасител - в Риби. Това е разказ за всеки отделен човек, разпънат върху кръста на материята и съществуването, който е открил, че наистина е син на Бога, въплътен във всяко човешко същество — Бог, въп­лътен в материя. Такава е историята и на слънчевата система, и на нашата планета, и на всеки отделен човек. Когато гледаме звездния небосклон над главите си, виждаме тази велика дра­ма, навеки запечатана там за нас.