Подвизите на Херкулес Дадени от Тибетеца чрез Алис Бейли

Великият Председателстващ извикал при себе си 'Учителя, който наблюдавал пътя на Херкулес. -Времето минава - казал той. - Как живее човекът, който е и син Божий? Готов ли е отново да тръгне напред и да изпита своята храброст срещу враг от различен вид? Може ли той да премине сега през шестите велики Порти?

И Учителят отговорил: - Да.

Той бил вътрешно уверен, че щом прозвучи думата уче­никът ще се надигне за нови дела и казал за това на великия Председателстващ в Съвещателната Палата на Господ.

И тогава прозвучало словото:

- Стани, о, Херкулесе, и премини през шестите велики Порти. После още една повеля прозвучала, но тя не била отп­равена към Херкулес, а към онези, които живеели на брега на великото море. Те се вслушвали и я чули.

По тези брегове живеела велика царица, която управля­вала всички жени от известния тогава свят. Те били нейни ва­сали и смели войни. В нейното царство нямало нито един мъж. Само жени, събрани около своята царица. Всеки ден те извършвали обреди в храма на луната и принасяли жертви пред Марс, бога на войната.

Те се били завърнали след ежегодния си набег срещу убежищата на мъжете. Събрани в храма, жените-войни чакали речта на Хиполита, тяхната царица, която стояла върху стьлбичките на висок олтар, опасана с пояса, подарен й от Венера, богинята на любовта. Този пояс бил символ на единството, постигнато след борба, конфликти и раздори, символ на май­чинството и свещения Младенец, към когото всъщност е ори­ентиран целият човешки живот.

- Прозвуча слово - казала тя - че насам е тръгнал воин, чието име е Херкулес, син човешки, но и син Божий, и че аз трябва да му дам този пояс, който нося. Ще се подчиним ли на тази повеля, о, амазонки, или ще се сражаваме въпреки слово­то Божие?

И докато те слушали нейната реч и размисляли над въп­роса, прозвучал глас, че Херкулес вече е тук. Тъй като не же­лаел да чака, той пристигнал по-рано от уреченото време, за да вземе веднага свещеният пояс на царицата-войн.

И царицата-войн Хиполита се отправила да посрещне човешкия син, който бил и син Божий. Той обаче се нахвър­лил върху й, глух за добрите думи, които тя се опитвала да му каже. Херкулес изтръгнал нейния пояс и едва тогава осъзнал, че нейните ръце сами били протегнати към него с този дар, символ на единството и любовта, на жертвата и вярата. Но той, сграбчвайки пояса, я убил, погубвайки тази, която го да­рявала с нещо, от което толкова се нуждаел. И стоящ пред умиращата царица, потресен от стореното, той чул думите на своя Учител:

- Сине мой, защо да убиваме онова, което ни е нужно, близко и скъпо? Защо да убиваме онзи, когото обичаме, дари­теля на добрите дарове, пазителя на възможното? Защо да убиваме майката на свещения Младенец? Отново отбелязваме поражение. Отново ти не разбра. Изкупи и поправи стореното, ако искаш да ме видиш отново.

Настъпила тишина и Херкулес, притискайки пояса към гърдите си, се отправил назад, оставяйки жените потънали в скръб, лишени от предводителство и обич.

* * *

Великият Председателстващ наблюдавал случващото се от Съвещателната Палата на Господ. Застанал близо до него, Учителят също наблюдавал. Херкулес минал обратно през шестите Порти като спасител на девойката и с пояса в ръце. Виждайки това, Учителят казал:

- Шестият подвиг е завършен. Ти уби тази. която те обичаше и неосъзнато за теб ти даде необходимата любов и сила. Ти помогна на онази, която се нуждаеше от теб, и така отново две стана едно. Размисли отново за пътищата на живо­та, но също и за тези на смъртта. Върви и си почини, сине мой.

~ Тибетеца

Въведение⁵

Казват, че в някои отношения Дева е най-древният от зодиакалните знаци. В хода на вековете, като Лилит или Изида, като Ева или Дева Мария, ние срещаме образа на майката на света; но само Мария носи на ръце Младенеца. Именно в този знак се придобива Христово съзнание, после настъпва период на съзряване, докато накрая в Риби - в противополож­ния знак, се ражда Спасителят на света.

Както и в Лъв, опитът и тук се придобива в пещера, "в утробата на времето", и се характеризира с топлина, тишина, дълбоки преживявания и с "бавна, но силна криза". Това е синтезен знак. В тази връзка Тибетеца казва: "Символиката на Дева изразява цялостната задача на еволюционния процес, която се състои в това да скрие, да износи и накрая да разкрие отново забулената духовна реалност. Разбира се, всяка форма има свойството да скрива духовното, но човешката форма е организирана и настроена така, че да може да изразява тази реалност във вид, различен от другите проявления на божест­веността, и така да направи осезаемо и обективно онова, за което е предназначен целият процес на творението." (Esoteric Astrology/Езотерична астрология!, стр. 251-252)

Това синтезно качество се подчертава и от факта, че осем други знаци (всички освен Лъв, Везни и Козирог) чрез своите планетарни управители изливат своите енергии през Дева. Тибетеца ни припомня, че сега навлизаме в осмия знак от Девата (в знака Водолей), който предшества този, в който се ражда Младенеца, т. е. знака, в който мнозина ще приемат посвещение. Не трябва да забравяме, че всички мъже и жени преминават през опита на всички астрологични знаци, а роде­ните в Дева или имащи този знак като възходящ (като асцендент, или източна точка на картата, определяща целта на ду­шата на ученика) проявяват характерни качества или енергии в много области: в организационната дейност, в изкуствата, в науката, във всичко, което изисква дълъг период на умствено съзряване и борба за претворяване на новите идеи в живота.

Другата уникална черта на Дева е в това, че тя има тро­ен символен смисъл, който (освен за нея) е свойствен още са­мо за Скорпион. Това е важно и поради обстоятелството, че тези два знака са "свързани с ръста на Христовото съзнание. Те бележат критичните точки от опита на душата, а именно точките на интеграция, в които душата съзнателно се съединя­ва както с формата, така и с духа" (Esoteric Astrology /Езотерична астрология/, стр. 481). Това твърдение е в осно­вата на духовната теория за различните видове Триъгълници. Тибетеца добавя и следните дълбоки и завладяващи думи: "По волята на Божеството и на неизменната енергия в сърцето на

проявения зодиак, те предизвикват промени в съзнанието, ко­ито в края на световния цикъл правят хората божествени". И по-нататък: "Именно чрез смесването и сливането на трите планетарни енергии с посредничеството на човешката мисъл, откликваща на зодиакалните енергии, нашата земя ще бъде превърната в свещена планета". Тези думи разширяват нашето виждане, задълбочават разбирането ни, дават ни вяра в бъде­щето на човечеството и сила търпеливо да работим в настоя­щето.

Според митологичния текст великият Председателс­тващ е знаел, че в този подвиг Херкулес ще срещне "враг от различен вид". Интересно е, че и в двата подвига, които Хер­кулес извършва лошо, той се сблъсква със своята полярна противоположност - жената. В Овен залавянето на кобилите-човекоядци така му завъртяло главата, че в своята гордост той се втурнал напред, като ги оставил на Абдер - на своята лич­ност, от което те се възползвали и избягали, така че всичко трябвало да започне отначало. "Но Абдер бил мъртъв". При подвига в Дева Херкулес убил царицата на амазонките, макар че тя сама протягала пояса към него, а след това му се нало­жило да спаси друга жена - девойката Хезиона, от корема на кита, за да изкупи безсмислено отнетия живот.

Тази война между половете има изключително древен произход и намира израз в двойствеността както на човечест­вото, така и на слънчевата система. Ярко потвърждение на това са множеството бракоразводни процеси, а съперничест­вото се наблюдава както у дома, така и в работата. В този раз­каз има малки, но важни детайли, които трябва да отбележим. С какво Хиполита съдейства за допускането на тази грешка? Тя вероятно е предложила на Херкулес пояса на единението, даден й от Венера, само защото така е повелил Председателс­тващият, а не защото е чувствала потребност от единение. Иначе казано, тя е направила това под натиск, а не от любов, и затова е загинала. Една мъдрост гласи, че злото така или иначе трябва да дойде на света, но горко на онзи, чрез когото то идва. В случая Херкулес не успял да разбере своята духовна ми­сия, макар че получил онова, към което се стремял.

Освен това можем да се запитаме защо амазонките вед­нъж годишно извършвали набези в света на мъжете? Дали то­ва е било заради войната или в търсене на съюз, лишен от сърце? А може би така са се опитвали да привлекат нови чле­нове в своя лишен от мъже свят? Но както се казва, Бог чете в сърцето. Хората със строги морални принципи могат да се шокират, че презряната проститутка понякога застава по-високо от жената, която дава църковна клетва без любов и без намерение да служи, а само за да получи пари, сигурност и обществено положение, тъй като по този начин тя прибавя към своята проституция още и богохулство. Ние рядко чуваме проповеди за жената, виновна в разврат, за която Христос е казал: "И аз не мога да те обвинявам. Върви в мир и не греши повече". Всичко това до известна степен е включено в митоло­гичния подвиг в Дева. Неговото практическо приложение, ка­кто и космичното или духовното му значение са просто пора­зителни. Казват ни, че "целенасочената война между половете сега е в своя разгар".

Този път Учителят не само казва, че работа е свършена лошо, но и ясно посочва: "Защо да убиваме майката на свеще­ния Младенец? Отново отбелязваме поражение. Отново ти не разбра. Изкупи и поправи стореното, ако искаш да ме видиш отново.

Настъпила тишина и Херкулес, притискайки пояса към гърдите си, се отправил назад, оставяйки жените потънали в скръб, лишени от предводителство и обич." Това са сурови, но ключови думи и ние трябва да се вслушаме в тях.

Актът на смъртта е последван и изкупен от деяние на любовта, когато Херкулес с риск за живота спасил Хезиона и заслужил от Учителя си думите: "Размисли отново за пътища­та на живота, но също и за тези на смъртта. Върви и си почи­ни, сине мой". Тук няма да се извиняваме за буквалното пов­таряне на думите от мита, разказан ни от Тибетеца, защото те са във висша степен прекрасни и тяхната матрична сила само би загубила, ако ги бяхме преразказали.

Трябва също да отбележим, че този подвиг не е бил предварително описан на Херкулес, както е в другите случаи. Словото го е насочило единствено към страната, където цари­цата на амазонките управлявала света на жените, от който би­ли изключени всички мъже. Херкулес получил възможност сам да осмисли природата на подвига, но в това той се прова­лил. Амазонките се кланяли на луната (т. е. на формата) и на Марс, бога на войната; следователно те също не разбирали своята истинска функция, защото Мария се изобразява с луна под краката си, държейки в ръце този, който е известен като Принц на Мира.

Както винаги, роденият в даден знак може да избира между доброто и злото в зависимост от своя еволюционен ста­тус и от степента си на възприемчивост. Наричат Девата боги­ня на добродетелта или на порока. Какво е обаче етимологич­ното значение на думата "порок"? То означава "да направиш нещо неефективно", което за Дева се тълкува като отричане на целия замисъл на знака, защото казано е, че "Христос за нея е целта на съществуването". Коренът на думата добродетел (virtue) идва от латинската дума vir, която означава "сила", "мъж", напр. в понятието "мъжественост" (virility). Дълбокото значение на думата "порок", разбирано като неефективност на духовния живот, отново ни пояснява казаното в едно от Пра­вилата на Пътя: "Защото всеки трябва да знае за подлостта на всекиго, но въпреки това да продължава да обича" ("Подле­цът" в този смисъл е просто един ограничен и недодялан мла­деж, жител на малко село, който не знае нищо зад границите на своята малка "сфера на ограничение".)

Колко очевидни, но същевременно и възпитаващи ис­тинска търпимост са тези коренови значения. Прекалено дълго ние възприемахме физическото тяло като корен на всяко зло, а всъщност то (злото) е дело единствено на нашите ограничени умове и на студените ни малки сърца, които са причина за по­грешните ни мнения и навици, докато тялото е само апарат за отклик и се намира под контрола на вътрешния човек. Във връзка с това съществува разбирането, че "грях" (sin) означава буквално "нещо направено погрешно". Да пропусне "бичето око", или "окото на просветлението", за което говорихме в Телец, е грях за човешкия син, който е и син Божий. Колко съвършено тези основни идеи се допълват и потвърждават, когато се откажем от усложненията на нисшия ум! Девата е наричана и "богиня на двата пътя", защото като принцип на Светата Майка тя символизира материята и е пазителка на Христовия живот.

Много значим е и фактът, че този шести знак е числото на активност във физическия план и се нарича число на Звяра. В тази идея изглежда мнозина откриват някакво ужасно оча­рование, но тя всъщност означава, че Дева е символ на тройствеността - 6 на физически план, 6 на емоционален план и 6 на ментален план, а това съвсем не прави 666.

Трябва да помним, че лъвът е цар на животните. Човек достига в Лъв състояние на завършена личност. В Дева той прави първи крачки към духовността; душата се нарича син на ума, а Меркурий, носещ енергията на ума, управлява Дева.

В лекцията си за този знак А. А. Бейли привежда някол­ко много интересни пророчески изказвания за Девата: "Виж, аз ще доведа раба мой, клонката" (Захарин, 3:8). Един от сим­волите на Дева е жената с класове пшеница или с плодни клонки в ръце. Спомнете си също и пророчеството на Исая, върху което се базира Новия Завет: "И девица ще носи и роди син" и допълнете това към онази строфа от Послания към Ефесианите, където Св. Павел казва, че някога ние ще разбе­рем величието на Христос и ще се изпълним с него. Напомням ви, че Христос неизменно е поставял ударението върху новото раждане, а не върху кървавата жертва. Езотерично тази мисъл се съдържа в израза "кръвта е живот". Ние често сме прекале­но буквални. Така както обичаят за принасяне в жертва на убити животни остана в миналото, така трябва да си отиде и идеята за изкуплението с помощта на христовата кръв. Тя се е родила от средновековния комплекс за вина и за умъртвяване на плътта (физическия инструмент) с цел да се постигне гос­подство на духа, но истината е в това, че тялото трябва да ста­не съзвучно на душата, за да прояви цялата нейна красота и да я спаси. Всичко това се съдържа в Дева и в делата, извършени

под този знак. В Тайната Доктрина има ясно указание за цялостното послание на знака: "Материята е средство за проя­вление на душата върху тази дъга от спиралата, душата е средство за проявление на духа върху по-висока извивка от спиралата, а трите заедно са Троицата, синтезирана от Живо­та, който ги прониква всички".

Съзвездия и звезди

Трите съзвездия, които се намират в непосредствена близост до Дева, са следните: Косите на Вероника (Сота Веrenice) - майка единствено на формата; Кентавър - човек препускащ на кон или кон с човешка глава и торс, като олице­творение на човешкото същество, тъй като човекът е животно плюс бог. Това е най-ниското от съзвездията и трябва да отбе­лежим, че Херкулес, макар и преминал през пет Порти, пре­търпява неуспех при Шестата и отново му се налага да почне отначало, за да изкупи липсата на любов и разбиране. Това често се случва с напредналите ученици. Третото съзвездие, съдържащо обещание за бъдещето, е Воловар (Вооtes), или "този, който идва", бъдещият спасител в Риби, който осво­бождава човечеството от подчинеността спрямо формата.

Дева е чашиевидно съзвездие с три основни звезди, оп­ределящи контура - чашата на единението, за която Христос е казал: "Пийте всичко от нея" и която в своето висше значение е Светият Граал. Най-ярката звезда там е Спика, което означа­ва "пшеничен клас". Христос се ражда във Витлеем, което се превежда като "дом на хляба". Ние казваме "Хляба наш насъщний дай ни го и днес", манната е хлябът небесен, а хлябът и виното са символи на причастието. Символиката на хляба преминава през целия Стар и Нов завет и днес големият ико­номически проблем си остава осигуряването на хляба, символ на храната, за гладуващия свят: хляб за тялото и хляб за тези, които изпитват глад и жажда за праведност. Всичко това е част от хранещата функция на Майката на Света, която от­глежда формата и скритото в нея Христово съзнание.

Мутабелен кръст и планетни управители

Дева е един от лъчите на мутабелния (променливия) кръст и заедно с противоположния й знак Риби, с въздушния знак Близнаци и с огнения Стрелец образува четирите му лъ­ча. Това е общ кръст за тези, които са с изпитателен статут. Неговото описание е следното: "Мутабелният кръст е кръст на Светия Дух, третото лице на християнската Троица, който ор­ганизира субстанцията и пробужда сетивен отклик в самото вещество." (Забележете колко красиво това се съотнася с фак­та, че Светият Дух е осенил Мария.) На този кръст човекът достига етапа на смирение и устременост, готвейки се за фик­сирания кръст на ученичеството. Забележителното е, че "му-табелният кръст на личността посвещава разпънатия върху него човек на материалните цели с цел той постепенно да се научи да ги използва божествено". "Грехът против Светия Дух" често е бил обект на нездраво любопитство. Тибетеца казва: "Неправилното използване на веществото и подчинява-нето на материята за зли цели е грях против Светия Дух". Именно този грях, най-големия в рамките на своите странствания, извършва Херкулес в Дева, без да разбере, че царицата на амазонките трябва да бъде спасена чрез единение, а не уби­та. Тибетеца особено подчертава факта, че "чрез човечеството ще се постигне "светла" ефективност, която ще направи въз­можно проявлението на цялото". Ние все още допускаме гре­шката на Херкулес, като забравяме, че триъгълникът на Трои­цата е равностранен и всичките му ъгли имат еднакво значе­ние за осъществяването на Плана. (Esoteric Astrology /Езотерична астрология/, стр. 558 и нататък.) Именно в Дева, след пълната индивидуализация в Лъв, се прави първата крач­ка към съюза на духа с материята, "към подчиняване на живо­та във форма спрямо волята на вътрешния Христос".

Както отбелязахме, трите управителя на Дева я свързват с осем други знаци и това я прави най-значимият знак на син­теза. Като включим и самата Дева, получаваме девет знака или девет взаимодействащи си енергии, което съответства на броя на месеците, необходими за износване на човешкия зародиш. Отново виждаме правилото "Каквото е горе, такова е и долу".

Ортодоксалният (екзотеричният) управител на Дева е Меркурий - "подвижната енергия на сина на ума, душата", посредникът между Отеца и Майката. Езотеричен управител на този знак е Луната, която забулва Вулкан. Луната управля­ва формата и тук отново ни се напомня, че такава е волята на Бога - да се проявяваме чрез формата. Вулкан е проявление на енергията на първи лъч, докато луната изразява енергията на четвърти лъч. Юпитер, йерархичният управител, който предс­тавя втората творческа Йерархия (божествените строители на планетната проява на земята), внася енергията на втори лъч.

Тибетеца посочва, че Меркурий, Сатурн и Венера упра­вляват трите декади и ни напомня, че ако човек се движи по колелото на ученика (обратно на часовниковата стрелка), той ще влезе в знака под влиянието на Венера, докато средният човек ще влезе в него под управлението на Меркурий. Това е пример колко неправилно можем да изтълкуваме даден хорос­коп, ако не познаваме еволюционния статут на родения в зна­ка. Обикновената, лишена от синтез астрология, може да бъде подвеждаща и повърхностна. Когато някой новак възкликвал колко точно се изпълнява неговата карта-хороскоп, Алис Бейли обичала закачливо да отбелязва: "Колко жалко! Ако живее­хте с центровете над слънчевия сплит, вашата карта на лично­стта нямаше да работи толкова точно". В астрологията на бъ­дещето ще се използва картата на душата, а не тази на лично­стта. Това пояснение е скрито в твърдението на Тибетеца: "Основа на астрологичната наука е излъчването, предаването и приемането на енергии, както и преобразуването им в сили от приемащата същност". Това ясно посочва какво трябва да бъде нашето отношение към медитацията в пълнолуние и към използването на индивидуални хороскопи. "Тук аз бих искал да посоча - казва Тибетеца - че всичко това е въпрос на разви­то възприятие и сетивност".

Значение на знака и неговата полярна противоположност

В Русалката, богинята на рибите, виждаме символа на единението на Дева с нейния противоположен знак - Риби. Винаги съществува двойственост, присъща и на нас, и на нашата слънчева система; самият втори лъч на слънцето е двой­ствен - Любов-Мъдрост. Урокът за родения в Дева, както каз­ва Д. Радиар в Даровете на Духа, е в това да придобие "ясно разбиране, че никоя истина не е пълна и реална, ако не включ­ва в себе си и своята противоположност, както и всичко случ­ващо се между тях". Като напомня още веднъж, че чрез Дева действат осем енергии и че това е знак на синтеза, Радиар твърди, че тук е необходимо по-скоро преображение, отколко­то трансформация.

Трите необходими добродетели са търпимост, състра­дание и милосърдие: човекът израства, ставайки все по-включващ. Едно от най-полезните разсъждения в този комен­тар е разглеждането на търпимостта и нейната истинска при­рода, която често носи привкус на превъзходство и снизхождение. Радиар казва: "Истинската търпимост стига много по-дълбоко от девиза "живей и позволи и на другите да живеят", който често има оттенък на самодоволство и егоистично без­различие към всичко отвъд твоята собствена истина... Търпи­мостта е способност "да понесеш". Да изтърпиш какво? Да носиш бремето от необходимостта на промените и растежа... Типичното за Дева увлечение по детайлите на работата, по техниката, здравето и хигиената, както и аналитичният разбор на себе си и другите по същество изразяват фиксиране върху негативните страни на кризата". Ако тази криза в Дева се раз­реши положително, тогава "веществото на самото съзнание се обновява и заедно с този процес, внасяйки своя оттенък, про­тича по необходимост преформулиране на целта".

За Риба - противоположния на Дева полюс, ключова нота е мъжеството. Темпераментът на Рибите се нарича поле на сражението, защото тяхната задача е "освобождението", а за свободата трябва да се борим, тя трябва да се заслужи и не може да се получи като подарък. "Всички конфликти се раз­решават, а преходните процеси се разтварят в раждането на Христос", което е кулминация на проявлението на скритото в Дева Христово съзнание.

Висините и дълбините на шестия подвиг са ясно очер­тани в основните положения на знака: при нормалната посока на въртене по зодиака указанията се съдържат в следните ду­ми, описващи дейността в Дева: "И прозвучало слово: "Нека управлява материята". По-късно, при движението в обратна посока (т. е. по колелото на ученичеството), гласът излиза от самата Дева: "Аз съм и майката, и детето. Аз съм Бог, аз съм материя". Тибетеца добавя: "Размислете над красотата на този синтез и учение и знайте, че вие сами сте произнесли първата дума като душа, спускайки се в лоното на времето и простран­ството в едно далечно минало. Сега е дошло време, когато можете, ако поискате, да провъзгласите своята тьждественост с двата божествени аспекта - с материята и духа, с майката и младенеца." (Esoteric Astrology /Езотерична астрология!, стр. 284-285). Първият синтезиращ принцип е следният: "Христос е във вас, упование на славата."

-