Последната Битка



Pdf просмотр
страница4/40
Дата18.04.2022
Размер0.63 Mb.
#114136
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   40
Poslednata bitka
Свързани:
Невястата Христова, ДуховнаТрансформация.Конспект2021, Prizivat, the path, Girls-with-Swords-Bulgarian, viografia na kenet hegin, Holy-Spirit-Book-Bulgarian, 171 Bojiite-praznici, 125 razchupvane na okovite-Nil Andersen
Пленниците
Зад първите дивизии се точеха пленниците на тази армия - едно огромно множество християни. Всички те бяха ранени и пазени от малки демони на Страх.
Пленниците сякаш бяха повече на брой, отколкото самата демонична армия. Беше изненадващо, че пленниците все още бяха въоръжени с щитове и мечове, но никой не ги използваше. Бях шокиран, че толкова много бяха държани в плен от толкова малко на брой и незначителни демони на страха. Християните можеха лесно да се освободят, ако просто започнеха да използват оръжията си и тогава те може би щяха да нанесат големи щети на цялата нечестива орда. Вместо това те вървяха покорно напред.
Небето над пленниците беше потъмняло от лешояди, които носеха името


6
Депресия. Когато кацаха на рамото на някои от пленниците, те повръщаха върху него.
Повърнатото се казваше Осъждение. Всеки пленник, който биваше залян с него, ставаше и продължаваше по-бодро, но после грохваше по-слаб от всякога. Отново се чудех защо пленниците просто не убиваха тези лешояди с мечовете си, което можеха да направят много лесно.
Случваше се някои от по-слабите пленници да се спъне и падне. В момента, в който тялото му опреше в земята, останалите пленници започваха да го мушкат с мечовете си и да му се присмиват. После идваха лешоядите и поглъщаха падналите, докато бяха още живи. Останалите пленници- християни гледаха всичко това отстрани и го одобряваха, като от време на време отново промушваха падналите с мечовете си.
Наблюдавайки внимателно, осъзнах, че пленниците считаха Осъждението за
Божия Истина. Освен това пленниците си въобразяваха, че маршируват в Божията армия! Ето защо не нападаха малките демони на Страх или лешоядите. Те ги считаха за
Божии посланици! Поради тъмнината която облакът от лешояди причиняваше, пленниците не можеха да виждат и затова те наивно приемаха, че всичко, което им се случва, е от Господа. Те си мислеха, че онези, които се препъват са под Божието осъждение и затова ги нападаха; мислеха си, че така съдействат на Бога.
Единствената храна, с която пленниците разполагаха, беше повърнатото от лешоядите. Тези които отказваха да я ядат, скоро изгубваха сили и падаха. Онези, които се хранеха с нея, бяха укрепявани със сила, която обаче идваше от нечестивите демони. После те изгубваха сили и трябваше да пият от водите на огорчението, които постоянно им предлагаха. След като пиеха от водите на огорчението те започваха да повръщат върху другите пленници. Когато някой от пленниците почнеше да повръща върху другиго, един от демоните чакащи отстрани, го яхваше и го подкарваше към предните редици.
Още по-отблъскваща от повърнатото от лешоядите беше отвратителната слуз, която демоните уринираха и отделяха върху християните, които яздеха. Отделената слуз беше наречена Гордост Егоистични амбиции, което беше и името на тази дивизия, и т.н. Обаче слузта, отделена върху християните, ги караше да се чувстват много по- добре, отколкото начинът, по който Осъждението им въздействаше. Ето защо те вярваха, че демоните са Божии пратеници, а слузта всъщност е помазанието на Святия
Дух. Бях толкова отвратен от армията на злото, че исках да умра.
Тогава чух гласа на Господа да ми казва: "Това е вражеската армия на
последното време. Това е най-голямата заблуда на сатана. Той придобива най-голяма
сила за разрушение, когато може да употребява християни срещу братята им. Още
открай време сатана използва тази армия за злите си намерения, но никога преди не е
успявал да се сдобие с толкова много пленници. Но ти не се страхувай! Аз също имам
армия. От теб сега се изисква да се изправиш и да започнеш да се биеш защото няма
повече безопасно място, където можеш да се скриеш и да избегнеш боя. Трябва да
воюваш за Моето Царство, за Истината и за тези, които са били измамени."
Това слово от Бога ми подейства толкова насърчително, че веднага започнах да викам към пленниците, че са били заблудени и си мислех, че те ще ме послушат. Като направих това, сякаш цялата армия обърна поглед към мен. Страхът и депресията, които бяха върху тях, се насочиха към мен. Продължавах да викам, тъй като мислех, че християните ще се събудят и ще осъзнаят какво става. Вместо това много от тях се пресегнаха за стрелите си и започнаха да се целят в мен. Останалите пленници се колебаеха по какъв начин да ме възприемат. Моментално осъзнах, че бях допуснал голяма грешка с преждевременното си и прибързано решение.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   40




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница