Правова държава марин Христов Цаловски*, Гергана Стоянова Терзиева
Изтегляне 113 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Ключови думи
- ЛИТЕРАТУРА [1]
ГОДИШНИК НА ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА, 2007 г. ПРАВОВА ДЪРЖАВА Марин Христов Цаловски*, Гергана Стоянова Терзиева** *НВУ “Васил Левски” – Велико Търново, 5007 Велико Търново, България, бул.България 76, E – mail: tsalovski@abv.bg Резюме. За правова държава усилено започна да се говори отскоро. Макар и да съществуваше като формулировка в новата Българска Конституция от 1991г., рядко можеше да се срещне в публично обръщение терминът правова държава. Ключови думи: правова държава, демокрация, конституция, закони. УВОД Основните ценности,на които се основава едно демократично общество – свобода, солидарност и справедливост, са дълбоко вкоренено светоусещане у хората, както разграничаването на добро от лошо.Необходимостта от изпълването със съдържание и дсействия на онези основни понятия възбуди дебата за правова държава. ИЗЛОЖЕНИЕ Правовата държава това е правната форма на организация и дейност на публичната политическа власт и на нейните взаимоотношения с индивидите като субекти на правото. От съдържателна гледна точка тя има три компонента (условно): собствено-правен (или нормативно-юридически), индивидуално-правен (това са правата и свободите на индивидите), организационно-правен. Историята на правовата държава трябва да се търси в историята на гражданското общество. Самото понятие за правова държава и теорията за нея се появяват през 19 в. Първоначално правовата държава се схваща като държава на обикновената законност. Законова уредба на основните обществени отношения и нейното спазване, независимост на правосъдието, законност в организацията и дейността на администрацията ето основните положения на лозунгите и идеите за правова държава. До средата на нашето столетие същността на правовата държава се търси в утвърждаването на законност в администрацията. Съдебният контрол за законност върху органите на изпълнителната власт това е живецът на правовата държава, основната гаранция за законност и правовост. Съответно на тези идеи се полагат и практически усилия, укрепва административното правосъдие. Суверенитетът на законодателната власт остава неоспорим.
В центъра на политиката е човекът и неговото достойнство.Човешкото достойнство е неприкосновено.Достойнството на всички хора е еднакво независимо от техния пол,раса,националност и вероизповедание,както и от тяхното физическо и психическо състояние.Независимо е от техните политически убеждения,независимо е от личните човешки постижения,независимо е от успеха и неуспеха на личността,независимо е от приноса,който отделният индивид дава на общността,от преценката на другите. Достойнството на човека определя понятието за свобода.Като нравствено същество човекът може да решава и да действа разумно и отговорно.Отделният човек трябва да има право да разгръща и развива своята личност свободно.Задачата на политиката е да осигури необходимото пространство за човешката свобода.Свободата включва права и задължения и онзи,който изисква за себе си свобода,трябва да признае и свободата на своите ближни. Доктрини за правовата държава: Типично за немската доктрина в това отношение е определението на К. Щерн: "правова държавност означава осъществяване на държавната власт въз основа на издадени по конституционен ред закони за целите на обезпечаването на свободата, справедливостта и гарантираността на правото". Зараждането на доктрината за правовата държава датира от края на ХVIIІ и началото на ХIХ в., и е свързано с имената на К. Велкер, К. фон Ротек, Р. фон Мол, В. фон Хумболд, Л. фон Щайн, И. Кант, Г. Хегел и др.Те превръщат идващите от древността идеи за правова държавност в стройна теоретична конструкция, изразяваща интереса на новата буржоазна класа да създаде такъв начин на действие на държавната власт, който да отговаря на условията на пазарното общество. Нейният първоначален вариант, наред с другото, според повечето от посочените учени предполагало държавната дейност да се подчинява на конституцията и законите, приети от парламента, а изпълнителната власт да е изцяло подчинена и отговорна пред него. Съдебната власт не трябвало да твори правото, а само точно да прилага установеното от парламента. Самото право, обаче, се схващало етатистки, като творение на държавата. Чрез него държавата сама и доброволно се самоограничавала. Правовата държава се схващала повече като позитивноправова, а не толкова като естественоправова държава. В последващите свои френски, испански и италиански варианти (явяващи се основни нейни днешни варианти въобще), доктрината за правовата държава, за разлика от първоначалния свой немски вариант, предполага не толкова самоволно самоограничаване на държавата отвътре, колкото ограничаването на държавната власт отвън, а именно - от естествените и неотменими права и свободи на човека и на неговите общности. Това схващане безспорно представлява значителен принос в развитието на теорията за правовата държава, прерастване на разбиранията за нея от позитивноправни във естественоправни (или с други думи продължаване на линията, заложена в доктрината за правовата държава от Кант). Идеята за правовата държава от самото си създаване досега и особено след Втората световна война се ползва със значителен авторитет. Много държави дори са се самоквалифицирали в своите конституции като правови (Германия, Испания, Бразилия, България и др.). Дори Чили и Германия по времето на фашистките диктатури в тях в конституциите си се нарекоха правови - факт, който в значителна степен пред сравнително широки обществени кръгове компрометира и обезцени това понятие. Интересно е това, че в началото на 20-те години на нашия век в СССР също е имало опити младата тогава съветска държава да бъде наречена правова държава. Но небезизвестният съветски политически лидер Л. М. Каганович в 1930 год. окончателно пресякъл тези опити, като заявил, че "правовата държава е буржоазна измислица и заблуда за народа, и поради това социалистическата държава не можела да бъде правова". В последвалите дълги десетилетия съветската правна наука, както точно отбелязва В. Ступишин, "за правовата държава се сещала само за да я обругае". Едва с настъпването на т. нар. преустройство в СССР се заговори отново в позитивен смисъл за превръщането на съветската държава в правова. Нещо повече, идеята за правовата държава застана във фокуса на тогавашното съветско теоретико-юридическо мислене, а под негово влияние - и в правните доктрини на бившите социалистически страни, включително и България. Впоследствие възприемането на идеята за примат на правото в рамките на една държава, се свърза с не по-малко важната и развиваща се отделно, макар и не самостоятелно, идея за примат на правото в международните отношения; заговори са дори за т. нар. “общо европейско правно пространство” върху основата на общността на европейските правови държави, в което пространство да господстват утвърдените принципи на международното право. Сходно е и развитието на идеята за правовата държава и в българската правна наука. Възприемането в нея на тази идея, започнало още през края на миналия век и утвърждаването й като идеал през цялото съществуване на буржоазната ни държавност, бе преустановено след 9. IХ. 1944 год. под влияние на съветската правна и политическа наука. Едва през последните десетина години то бе възродено с необходимата му доза внимание. Трябва обаче да се отбележи, че не всички сериозни изследователи на държавността приемат идеята за правовата държава. Характерни в това отношение са възгледите на позитивистите. Най-често под върховенство (господство) на правото се разбира върховенство на общото право, създавано от съдиите и по-малко на статутното право, създавано от законодателната и изпълнителната държавна власт. Най-важна гаранция за обезпечаване на това върховенство била дейността на съдилищата. Що се отнася обаче до съдържанието и значението на принципа за върховенство на правото, то във въздигналото го англо-американска правна теория има различни мнения: от апологетични до непризнаващи го. Така например, според А. Дайси, чиято трактовка на този принцип безспорно е най-важната, но и най-дискутираната и спорната в английската правна доктрина, господството на правото означава поне три неща: а) преобладаване на правото над произвола; б) винаги да се прилага правото, всички да са равни пред него; в) правото да се създава преди всичко от съдиите, те да могат да защитят всяко право. на дейността на държавата с правото, но и като държава, чиято цел е осигуряване на върховенството на правото, на обективно необходимата мяра за свобода. Свободното и самостоятелно човешко развитие предполага държавата да осигурява пространство за разгръщане на лична предприемчивост и частна инициатива.Държавата трябва да подпомага само там,където отделния човек,семействата или доброволните граждански сдружения не са в състояние да се справят сами.И обратно,за индивида трябва да бъде осигурена свободата за онова,с което той може достатъчно добре да се справи сам,с помощта на семейството си или в доброволно взаимодействие с други.Това трябва да е в сила и за отношенията между държавната и местната власт,между свободните граждански обединения и държавните институции,между различните звена в самата държавна администрация.Ако отделният човек или определена общност могат да си помогнат сами,то те не само са задължени да го сторят-това е тяхно неотменно право. Зад всички тези стои един общ принцип,според който оптимална е онази държавноправна структура,при която всяко по-ниско равнище в йерархията делегира на по-високото само онези функции,с които не би могло да се справи.Това е същността на защитавания и смислен начин отношенията между индивид и общност,централна и местна власт,отговорност и власт не само в рамките на модерната национална държава,но и на обединена Европа. Характеристики на съвременната правова държава: Днес в политико-правната литература се сочат множество съставни елементи на правовата държава. Най-често за такива се обявяват:
Степента на реализация на всички тези изисквания и критерии за това една държава да бъде наречена правова, е различна за различните държави в различните етапи на тяхното развитие. Ето защо може да се говори за степени на правовост на държавата или за стадии на правовата държава. Самата правовост на държавата е не само и не толкова моментно състояние, колкото процес. Тя не е някаква неизменна характеристика, която може да се завоюва веднъж завинаги. Всяка държава е правова само тогава и дотолкова, когато и доколкото в нея и в политическото общество, което тя обединява, се реализира обективно необходимата мяра за социална свобода на социалните субекти. В този смисъл напълно неправова държава няма, както няма и изцяло правова държава. Демокрация и правова държава: Свободната демокрация, която потвърждава правото на участие на членовете на обществото във вземането на политически решения, се нуждае от правово-държавно оформяне. Демокрацията и правовата държава образуват едно неделимо единство. Под правова държавност трябва да се разбират всички тези принципи и методи, които защитават свободата на отделния човек и гарантират участието му в политическия живот. Правовата държава е радикалният антипод на полицейска държава и държава на произвола. В тях отделният човек живее постоянно наблюдаван "от горе", под постоянната заплаха от политическо посегателство на апарата на държавната сигурност. Във всичко, което прави, той се чувства контролиран и наблюдаван, с което се "отравя" цялото съвместно човешко съществуване. Въпреки опитите за прикриване и предпазливостта, гражданите никога не могат да се освободят от присъствието на държавата. Тези, които изразяват неодобрение спрямо властоимащите, са заплашени от арестуване или задържане заради дребни поводи, загуба на работното място или престой в лагер, без да имат правото на нормален съдебен процес. Но ако те са изправени в съда, съдията се държи като функционер на политическото ръководство, тъй като не съществува принципна независимост на юрисдикцията. В такива системи съдопроизводството е само една от многото организационни техники, с които си служат управляващите. Така обикновеният гражданин никога не знае, дали отдавна не е попаднал под погледа на управляващите, и само тази несигурност е достатъчна, за да го постави в зависимост и липса на свобода. В личната сфера правото може да функционира по-нормално - при диктатури също биват наказвани причинители на транспортни произшествия или крадци. Всички права са валидни при поискване. В крайна сметка диктатора или държавната партия определят кой има право.В демократичната правова държава от друга страна, заемащите обществени постове са подчинени на правото и закона. Пред тях всички са равни. Всеки може да наложи правото си срещу политическите властоимащи, дори и политически инстанции да искат да му го оспорят. Това особено много се отнася за правото на разгръщане на собствената личност. То да бъде гарантирано и осигурено, е възвишеният смисъл на правовата държава. Административна юрисдикция: Принципът на закономерността на административнтия апарат изисква постоянния надзор, че административния апарат се придържа към закона. Тази контролна задача Монтескьо първоначално приписва на парламента. Но много по-ефективен се оказва контрола от страна на съда. Силното присъствие на административния апарат в модерната социална държава води до все по-силното укрепване и все по-силната самостоятелност на административната юрисдикция. Към нея може да се обърне всеки гражданин, който приема даден административен акт за несправедлив, и да предизвика проверката на въпросния административен акт (...). Смисълът на това определение е, че чрез съдебната проверка могат да бъдат избегнати необмислени решения на административните служители. Ако те са на лице, в много случаи се стига до процеси, които често се проточват, защото спорът трябва да бъде разрешен както при обичайното съдопроизводство от три инстанции. Подчинеността на държавния авторитет на правото гарантира свободното пространство на гражданите, в което може да се пристъпва само на основание на законово пълномощие. Такова пълномощие може да бъде издадено само от народното представителство по конституционно установен, официален начин. Спазването на това се контролира от независим съд. По този начин правовата държава и разделението на властта са неделимо свързани. Но това, което се отнасяше за разделението на властта, важи не по-малко и за правовата държава. Тя не трябва в никакъв случай да се разбира само като институция за ограничаване и контрол на държавата. Така както разделението на властта прави държавата по-разбираема и по-достъпна за политически дейния гражданин, правовата държавност придава на държвата форма и мащаб, което създава възможност за гражданите да предвидят държавните действия и да се съобразят с това. Само в едно уредено от конституцията и закона обществено устройство, отделният човек може да въздейства със собствените си решения и да участва свободно в сътворяването на политическия живот. И двете цели, предразполагането на демократичната активност и гарантирането на основните права, по един и същи начин са заложени в смисъла на правовата държава. Винаги трябва да се вземат предвид и двата аспекта, които могат да се обобщят в четири основни принципа, ако трябва да се обоснове смисъла на правово-държавния метод. Независимост на правосъдието: Правово-държавната конституция на една държава се позовава на първо място на институционалната независимост на съда. В отношението й към другите власти трябва да проличава стриктното разделение на властта. На законодателната и изпълнителна власт не трябва да е разрешено да се намесват в работата на съдиите или да ги подлагат на натиск. Личната независимост означава за съдията, че той не може да бъде отстраняван противно на неговата воля от службата, която заема. Само при явно изопачаване на закона или уличеност в корупция той може при специално съдебно дело да бъде отстранен от поста си. Фактическата независимост гарантира на съдията това, че не е подчинен на никакви указания по време на неговата работа. Той служи единствено на правото и закона, трябва да се подчинява само на тях, без държавната власт, правителството или по-висш съд да определят неговите решения. Съдебен монопол: Разбира се, независимостта на съдиите води до независимост на съда, само когато е осигурен монопол на съдиите над съдопроизводството. Защото една оправдателна присъда не е от голяма полза, когато оправданият въпреки това може да бъде арестуван и задържан от полицията, както многократно се е случвало в сферата на Хитлеровото господство, а и на други места. На практика управленито си приписва редом с юрисдикцията една собствена наказателна власт. Противно на това в правовата държава всяко отнемане на свободата и всяка намеса на полицията в личната сфера предполага съдебно позволение. Затова една функционираща правова държава познава само съдебни разпоредби за задържане или обискиране на дома, и затова тя гарантира ясно установеното право на всеки обвинен на съдебен разпит и съдебно изслушване. Конституционна юрисдикция: Правовата държава приписва на демокрацията множество начини и възможности за контрол, които придават форма и мащаб на обществените инстанции. Тя подчинява политиката на правото и закона, подчинява целият израз на държавна власт на контрол и по този начин осигурява свободата на гражданите. Тя не изисква от тях подчинение, а се осланя на тяхното доброволно мнение. Това може често да е неудобно за правителството и административния апарат, но сложните съдебни дела в правовата държава не трябва да бъдат приемани и дискредитирани само като нещо формално, "хората, които живеят в демократични времена, ... не приемат лесно ползата от формите, те се отнасят към тях с едно инстиктивно недоверие ... Формите предизвикват тяхното презрение, често дори тяхната омраза. Тъй като обикновено те са склонни да се отдават на лесни и бързи удоволствия, те се нахвърлят страстно на всеки предмет на техните желания; и най-малкото забавяне ги изнервя. Това поведение, което те пренасят и в политическия живот, ги настройва срещу формите, които ежедневно спазват в своите планове, или които им пречат. Но точно това, което хората при демокрацията считат за недостатък на формите, ги прави така полезни за свободата, защото тяхната основна заслуга е това, че те са като бариера между силните и слабите, между управляващите и управляваните, те могат да задържат едни, или да дадат време за мислене на други. Формите са толкова повече необходими, колкото по-деен и силен е суверена и колкото по-слаб и безучастен е отделният човек. По този естествен начин демократичните народи се нуждаят от форми в много по-голяма степен от другите народи." Но би било погрешно, ако демократичната държава е дефинирана само според нейните формални правила и принципи. Защото законността в работата на административния апарат остава в действителност само един формален принцип, докато законодателят от своя страна може неограничено да се разпорежда и да действа. Може да се допусне, че на основание на един формален, правилно реализиран закон, биха могли да бъдат отнемани или отстранявани основни права и правово-държавни принципи, както се е случило например със закона за пълномощията през 1933г. По този начин биха били уредени всички държавно-правови гаранции. Затова евентуалната злоупотреба със законодателните решения на парламента трябва да бъде избегната чрез даване предимство на конституцията пред закона. Законодателната власт е подчинена на основните правила на конституционния ред. За тяхното спазване в правово-държавното общество е отговорна конституционната юрисдикция. Затова тя представлява ядрото на всяка правова държава. Развитие на правовата държава: В основата на модерната правова държава стои старият житейски опит, че никой не трябва да осъжда лично твои неща. Затова открай време спорещите партии се опитват да решат своя спор с помощта на неутрални съдии. Това е било в сила предимно за противоречия между управляващи и поданици. Затова исторически погледнато, независимостта на съдиите и монопола на съда са едни от първите и най- важни изисквания, с които поданиците се изправят в стремежа си към лична свобода и срещу опитите на царете, да създадат един зависим от тях съд. В тези противоречиви отношения се поставят основите на днешната правова държава. Най-ранните документи на английската конституционна история не случайно свидетелстват за постоянно възстановяваното потвърждение на правата на свобода на съсловията и тяхното гарантиране. Упражняваното от независими съдии господство на правото е трябвало да бъде осъществено срещу абсолютните претенции за власт на краля. Проблеми на правовата държава: На развитието на модерната правовата държава често критично се приписва израза "държава на правовия път", с което се набляга на сложността на държавно-правовата съдебна дейност, която отваря вратите за вечното недоволство и пречи на удовлетвореността на съдебните служители при вземане на решения. Тези възражения трябва да се приемат сериозно, защото те придават яснота на границите и средствата на правовата държава: съдебният контрол върху административната дейност обикновено се позовава преди всичко на контрола на съдебните правила и компетенции съгласно предписанията. Спазването на срокове, участието на всички засегнати страни, или спазването на всички формални правила, стоят в основата на съдебните дела, докато същественото съдържание на съответния случай е подложено на проверка само при съображения за драстична злоупотреба. Спорните дела за строежи на летища, атомни електроцентрали или магистрали, често се проточват и понякога твърде много оскъпяват даден проект или го довеждат до неуспех. Не трябва да се пропуска и факта, че подобни процеси често са свързани с огромни разходи за участващите страни, така че често "малкият човек, който не може да си позволи добър адвокат или скъпи консултанти, няма големи шансове, когато неговата претенция не е абсолютно еднозначна. Със сигурност една диктаторска държава може понякога да действа по-бързо и по-целенасочено. Когато тя иска да строи пътища, не е необходимо тя да обезщетява в протяжни процедури и формални съдебни дела собствениците на земята. Но именно тази голяма ефективност крие големи опасности за гражданите. Този, който иска да съхрани защитата на правовата държава, и от там свободата и равнопоставеността на гражданите, трябва да приеме сложността и вероятността за злоупотреба на правовата държава и да плати цената на навлизането на правото в ежедневните ни отношения. Това не означава, че правовата държава трябва да бъде премахната, а че трябва да се намалят загубите, породени от нея. Народен суверенитет и правова държава: Този, който вижда в правовата държава повече, отколкото същността на формален метод, и я възприема като съдържание, като държава на справедливостта и свободата, ще трябва да свърже законодателите, променящи конституцията, и по този начин самия народен суверен, с основните права на всяко свободно конституционно устройство, които са зависими от властта, с която той разполага. И едно голямо мнозинство трябва да познава своите граници. До динамичния принцип, че трябва да е в сила волята на народа, или демократичния принцип на решението на мнозинството, в правово-държавното мислене същевременно съществува един статичен принцип, чрез който се осъществява свободата на отделния човек и защитата на малцинствата, и по този начин самата демокрацията. В правовата държава се доказва, че демокрацията се основава на общите убеждения и вътрешното съгласие на всички граждани в зачитането и защитата на основните права. Само по този начин тя може да оцелее за дълго време. Избирателно право: Как конкретно функционират изборите и как гласовете се изчисляват в парламентарни места, се определя от избирателното право в държавата. То е оформено по различен начин в отделните страни и има огромно влияние върху структурата на правителството и партийната система. Но във всички държави управлението е временно. Затова през определен период от време трябва да се проведат избори. Народът трябва да свали правителството по мирен начин, ако не е доволен от него. Тези, които не гласуват, се отказват от това, да участват в определянето на своето бъдеще. Те трябва да приемат решението на гласувалото население. По този начин те сами се обявяват за неспособни да вземат страна.Този, който иска да промени нещо в ситуацията, в която се намира обществото, трябва да направи освен избор и нещо повече. Ако неговото мнение принадлежи към това на мнозинството, той трябва да активира позицията си и да отстоява мнението си. Защото всеки член на обществото може да изрази мнението си не само при избора на депутати, но и в много други сфери от всекидневния живот. Нужният за една жива демокрация гражданин приема тази възможност. Съвременната правова държава се разбира по следния начин: В организацията и функционирането на властта, в правното регулиране изобщо, се излиза от строга йерархия на правните източници, начело на която стои Конституцията; нормите, които не съответстват на Конституцията, не трябва да имат значението на правен регулатор. Конституцията става пряко приложимо право, правовата държава днес, това е конституционната правова държава; Върховен критерий за легитимация на държавната власт и за това, че държавата е правова, са правата на човека самостоятелно взети, а също в тяхното позитивноправно битие на права на гражданите; това означава, че модерната правова държава се отклонява от принципите на класическата демокрация (принципите на мнозинството, на различните видове мнозинства); мажоритарното начало не само за себе си, а в съчетание с правата на малцинството, на отделната личност дори - такова е съвременното понятие за правова държава; (Да си спомним, че още Аристотел в своята знаменита "Политика" определяше демокрацията като неправилна форма на държавата, тъй като пренебрегва интересите на малцинството; Съвременна интерпретация на принципа за функционалното разделение на властите, при която се търси гарантиране на сътрудничеството на властите; хоризонталното разделение на властите се разглежда като допълнено и от вертикално разделение; при функционирането на принципа за разделение на властите участва с арбитрираща роля конституционният съд. ЗАКЛЮЧЕНИЕ В съвременната правова държава правото се вижда като нещо отделно от политическия феномен. Без да се отрича връзката му с политиката , то трябва да се тълкува все пак като явление със своя природа, с регулиращи функции спрямо самата политика. Политизацията на правния регулатор, респективно на съдебната власт, е вредна за гражданското общество, защото тя политизира самото него, а това вече не е гражданско общество. Предназначението на механизмите на правовата държава е точно обратното - да юридизира всички социални, включително и политически конфликти, и по този начин да осигури мирната им развръзка. ЛИТЕРАТУРА [1] Екатерина Михайлова, Парламентаризъм и правова държава в България, 2004, стр. 17-26 [2] Димитрина Милкова, Обща теория на правото, 2001, стр. 14 – 37 [3] Росен Ташев, Обща теория на правото – основни правни понятия (второ издание), 2005, стр. 31 - 46 Каталог: tu-varnascience -> images -> stories -> studentska sesiq tom2 studentska sesiq tom2 -> Постмодерният етап в развитието на представителната демокрация studentska sesiq tom2 -> Договор за морски превоз на товари studentska sesiq tom2 -> Съвременни правни проблеми относно морското пиратство studentska sesiq tom2 -> Правни аспекти на националната сиурност в рамките на ес в контеста на казуса срещу българските медици в либия галина Иванова Любенова*, Красимира Ангелова Вълева нву „ВасилЛевски” studentska sesiq tom2 -> Криминологически и социално-превантивни измерения на проституцията studentska sesiq tom2 -> Правен режим на морските търговски пристанища studentska sesiq tom2 -> Договор за морско посредничество – правна характеристика studentska sesiq tom2 -> Условия и ред за използване и съхранение на системата за наблюдение и контрол на риболовните кораби studentska sesiq tom2 -> Ключови думи: вина, имуществена отговорност, рабоник, работодател отговорност Изтегляне 113 Kb. Сподели с приятели:
|