Пресклипинг 5 януари 2017, четвъртък

„При тези обстоятелства излиза, че разликата в цената между оригинала и генерика трябва да се поеме от аптеките и търговците на едро“, допълни той.

„Централизираният търг за лекарства в болниците винаги води до понижаване на цените, но е по-тромав“, каза Антон Вълев по повод електронния търг на лекарствата, който беше отменен от МЗ. „Практиката показва, че фармацевтичните компании ги интересува само дали ще печелят или не. Това е причината, когато някой се опита да намали техния приход, те да използват всякакви лобистки действия, за да го предотвратят. Или ако не се получи, се изтеглят от България“, допълни той.

По думите му договорите за доставка трябва да са изключително подробни и да описват в детайли всяка възможна ситуация по доставката на медикаментите, но в България липсват подготвени юристи за това.

Антон Вълев беше категоричен, че политиката за свободно движение на лекарствата е изцяло против държави като България.

„Необходимо е да се преразгледа споразумението за свободно движение на лекарствата, за да може в крайна сметка лекарствата в държави като България с малък пазар да са на ниска цена. Едновременно с това абсолютно да се забрани реекспортът. Второто нещо, което трябва да се случи, е преминаване към генерично предписване, за да може пациентът сам да избира на коя фирма ще плати, и на трето място - България продължава да е една от страните с най-високо ДДС върху лекарствата. В момента, ако едно лекарство струва 12 лева, 2 лева отиват в държавата, което е повече от надценката на аптеката и търговеца на едро взети заедно. Освен това здравните ни осигуровки също са обложени с данък“, допълни Вълев.

По думите му така медикаментите на малки пазари като този в България ще са на ниска цена и по-достъпни. Друга необходима мярка на фармацевтичния пазар според него е абсолютно да се забрани реекспортът.

Експертът препоръчва също преминаване към генерично предписване, за да може пациентът да избира сам в аптеката с помощта на фармацевт препаратите, с които да се лекува.

На трето място България продължава да е една от страните с най-висок ДДС върху лекарствата и затова следва да се намали ставката, каза Вълев.

Той коментира и решението на правителството да отмени наредбата за тавана за доплащане на лекарства. Според Вълев идеята за ценови коридор не е лоша, но трябва да се приложи при друга схема на национална регулация, тъй като сега разликата ще трябва да се поеме от аптеките и търговците на едро.

Централизираният търг за лекарства в болниците винаги води до понижаване на цените, но е по-тромав, коментира още Вълев относно блокиралия на този етап електронен търг. Според него такъв тип договори следва да са изключително подробни, описващи в детайли различни казуси по доставката на медикаментите, а към момента в България такива договори не се сключват.

На днешното си заседание правителството прие Национална програма за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити в България 2017 - 2021 г., с която се осигуряват публични средства за ротавирусни ваксини на бебетата над 6 месеца.

Ваксинацията ще е по желание на родителите, също като тази срещу рак на маточната шийка, но ще се заплаща от Министерството на здравеопазването. За двете препоръчителни ваксини за тази година са предвидени 2.1 млн. от бюджета на ведомството, обявиха от здравната каса при представянето на програмата в средата на декември.

До момента всички желаещи родители купуваха ваксината срещу ротавирус сами, което им струваше около 400 лв. В същото време всяка година здравната каса плаща между 10 и 12 млн. лв. за лечение на деца от 0 до 5 години с ротавирусни гастроентерити. Заболяването протича тежко в ранна детска възраст и децата бързо се влошават. Всяка година по данни на Центъра за заразни и паразитни болести се отчитат между 18 и 20 хил. такива случая.

С приемането на новата програма България изпълнява препоръките на СЗО от 2013 г. за включване на ротавирусните ваксини в имунизационния календар на държавата. За целта здравното министерство е направило целенасочени изследвания, извършени от пет университетски болници и Националната лаборатория по ентеровируси на Националния център по заразни и паразитни болести, които са показали заболяването като "сериозен здравен проблем за децата в ранна възраст" - най-чест във възрастта от 6 до 23 месеца.

Проучванията показват, че в Белгия, която е една от първите европейски страни, въвели ваксината (през 2008 г.), още на първата година броят на случаите с бебета под една година, които са пострадали от ротавирусна инфекция, намалели с 81%. Великобритания въвежда продукта в националната си програма през 2013 г., като лекарите успяват да обхванат 93% от децата и в резултат броят на регистрираните инфекции намаляват със 78%.

Рак на маточната шийка

С друго решение от днешното заседание на Министерския съвет се продължава също и програмата за първична профилактика на рака на маточната шийка 2017 – 2020 г., по която се осигуряват ваксините срещу този вид рак. В съобщението си пресслужбата на правителството припомня, че от рак на маточната шийка умират над 260 хиляди жени, и проблемът в източна Европа е особено сериозен, защото смъртността тук е два пъти по-висока, отколкото в останалите части на Европейския регион на Световната здравна организация.

В България има и трайна възходяща тенденция на показателите за заболеваемост и смъртност. По данни на Националния център за обществено здраве и анализи, регистрираните жени с рак на маточната шийка в страната са 412,1 на 100 000 за 2015 г. в сравнение с 401,9 на 100 000 жени през 2014 г. Това означава, че всеки ден в България от това умира една жена и се диагностицират три нови случая на заболяването, въпреки че от години болестта е предотвратима с ваксина.

Снимка - без текст