Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 16. 02. 2016 Национални телевизии
Изтегляне 362.59 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Д-р Ваньо Шарков
- Д-р Стойчо Кацаров
- Водещ
- Д-р Венцислав Грозев
- Проф. Николай Габровски
Д-р Ваньо Шарков: Ако говорите за пръстов ... Доц. Любомир Киров: ... ами, ако човекът е вкъщи, както ние ходим по домашни прегледи – значи мъкнем устройството с нас, ако човекът е с инсулт и не знае, не се знае какво се случва, ние ще му вземем ръката и ще му сложим пръста. Д-р Ваньо Шарков: Устройството е колкото една мишка, това не е пудовка. Водещ: Кратка реплика, моля ви. Да минем към следваща тема. Д-р Ваньо Шарков: Само едно изречение. Първо по отношение на личните карти. Ефектът от тяхното въвеждане, всъщност въвеждането на вход и изход от лечебното заведение с лична карта беше по решение на предходното правителство, не на това правителство. - От 2015 г. Д-р Ваньо Шарков: Да, 2014 г. е решението, април месец. Това, което искам да кажа, че в първия месец в резултат на това беше установено, в резултат на въвеждането му през април тази година, беше установено, че Касата не трябва... - Миналата, миналата. Д-р Ваньо Шарков: ... Миналата година, април 2015 г. Касата не трябва да плати около 2 млн. лв. След това, само един пример, в една болница, нарочно няма да кажа коя е, защото там има други органи, които работят, едно цяло чекмедже пълно с лични карти. Хайде да бъдем малко по-честни. Д-р Стойчо Кацаров: Хайде да бъдем... Д-р Ваньо Шарков: ... и да направим тази система, така че да може всеки един ... Водещ: Моля, колегите, отново да покажем графиката и да се върнем на мярката, която събра най-висок процент одобрение – именно въвеждането на националната здравна карта, която трябва да ни покаже какво – къде в кои болници има излишни легла, къде трябва да се добавят легла, в кои отделения. Има обаче опасения на болници и лекари от различни градове, че това може да ги превърне в хосписи и че по този начин ще пострада възможността на пациентите им да се лекуват качествено в отделения като хирургични, ортопедични. Мисля, че това бяха основните. Получавате ли, д-р Шарков, много такива протестни писма? И може ли да преразгледате това, извод, до който стигнахте? Д-р Ваньо Шарков: Не, не. Вижте, това е, националната комисия по здравна карта прие проекта с пълно единодушие и той стои зад едномесечно обсъждане. По време на това обсъждане приемаме и ще чуем всяко едно от предложенията. Водещ: То още тече сега. Д-р Ваньо Шарков: Да, да. Тече в момента. Освен това, ние провеждаме непрекъснато срещи. Днес се върнахме с министъра от Видин. Имахме среща с НСОРБ и тяхната постоянна комисия по здравеопазване, както с УС на Сдружението на общинските болници. Това, което трябва да чуят всички български граждани и всички лекари, които работят, независимо от големината и собствеността на лечебните заведения, е, че е гарантиран целият обем дейност, който те са имали, той ще бъде гарантиран през бюджета, който ще има 200 млн. повече само за болнична помощ. Целият обем дейност, целият брой дейности, които са минали през техните лечебни заведения през миналата година, ще бъде гарантиран и през тази година. Тяхната дейност, било то в неврология, било в хирургия, тяхната дейност ще бъде гарантирана през бюджета и е гарантирана през цялата тази година. Тогава, когато говорим за брой легла, изхождаме от нещо, което е много простичко. В едно отделение може да имаш 40 легла, обаче да си използвал 20 от тях. Анализът показва това нещо. Тоест разходът на едно лечебно заведение може да бъде много по-малък, тогава, когато то работи с капацитета, който му е действително необходим и който капацитет има история. Тоест това е било, чувам болницата в Берковица протестират, защото щели да спрат работа в неврология. Не, няма да я спрат. Напротив, онова, което те имат като лечение на инсулта, ще могат да работят по още три клинични пътеки, които са за продължително лечение след тежките заболявания. Това е по-добре за една общинска болница. Водещ: Д-р Кацаров. Д-р Стойчо Кацаров: Въпросът, който сте задали, не е много коректен. В смисъл, не е много информативен, той си е коректен въпросът, но не е много информативен. По същия начин може да попитате – дали одобряват пътната карта на страната и дали одобряват прогнозата за времето. Здравна карта, в смисъл къде, какви лечебни заведения и лекари има, винаги е имало и винаги ще има. Това, което в момента се предлага, е нещо друго. Предлага се закриване на лечебни заведения и на легла. Д-р Ваньо Шарков: Това не е вярно. Д-р Стойчо Кацаров: Коректният въпрос, който трябва да бъде зададен на хората е – вие съгласни ли сте администрацията и политиците да определят къде, какви болници да има и къде какви лекари да работят, или смятате, че е по-добре пациентите чрез своя избор да го правят. Д-р Ваньо Шарков: Къде го видяхте това, само кажете, д-р Кацаров? Д-р Стойчо Кацаров: За да ви спестя усилията, д-р Шарков, да носите от девет кладенеца вода, за да обосновете нещо, което е необосноваемо, ще ви дам една новина. Нека бъде новина за всички вас, а пък и за вашите зрители. Здравна карта няма да има. Имам решение, определение на ВАС, мога да ви го покажа, което е влязло в сила, не е обжалвано, то е по дело, което водим срещу Министерство на здравеопазването. Водещ: Кога се е случило това? Д-р Ваньо Шарков: Вие водите дело и срещу стандарта за спешна помощ, което е безумно. Д-р Стойчо Кацаров: Не. Това е административно дело 13/954. Водещ: И от кога е решението? Д-р Стойчо Кацаров: От 2016 г. Определение на ВАС, според който методиката, издадена от министъра на здравеопазването, за изготвяне на областни здравни карти, е нормативен акт. Като такъв, той подлежи на обнародване в Държавен вестник. Министерство на здравеопазването е забравило да обнародва методиката в Държавен вестник. До какво води това? Това води до нищожност на самия нормативен акт, наречен методика за изготвяне на областни здравни карти, води до нищожност на всички извършени действия по тази методика – съставени областни комисии, областни здравни карти. И прави невъзможно приемането на национална здравна карта, защото, според закона за лечебните заведения, тя се състои от областните здравни карти. Водещ: А лошо ли е да има национална здравна карта? Моля, отговорете с да или не. Д-р Стойчо Кацаров: Отново ще ви отговоря. Винаги е имало и винаги ще има национална здравна карта. Водещ: Защо тогава за нас, д-р Грозев, е такава новина, че има въвеждане сега? Ако е имало винаги, ние какво обсъждаме? Д-р Венцислав Грозев: Това е решение на ВАС… Водещ: Не, не. Винаги ли е имало национална здравна карта? Д-р Венцислав Грозев: На практика – да. На практика такива карти за изработвани от 2000 г. насам. Ако вземем предвид здравеопазването преди 2000 г., то също е имало своята организация и своите статистически данни, които са събирани. Водещ: Кое е по-различното сега? Д-р Венцислав Грозев: Вижте, националната здравна карта според мен би трябвало, а има и за цел да определи достатъчността, или по-скоро недостатъчността на дадени услуги, брой специалисти и условия за развитие на дадена медицинска услуга в определена област. Истината е, че БЛС е съгласен с факта, че национална здравна карта трябва да има, ние това сме го заявявали нееднократно. Да, областни комисии бяха създадени със заповед на министъра на здравеопазването, тук не коментирам това, което казва д-р Кацаров, там е съд, аз съм свикнал да се подчинявам на решението на съда. Но мисълта ми е, че там и двамата наши представители, заедно с всички други, които са в тази комисия, дадоха своето мнение. Проблемът с националната здравна карта и това, което взехме като решение един месец да се обсъжда оттук насетне, е известни различия между дадените от областните комисии, изработили областни здравни карти, и работната група, която беше в Министерството на здравеопазването. И аз смея да твърдя, че тя беше използвана като такава предимно от БЛС. И в продължение на повече от месец се работи по този въпрос. Там се получиха впоследствие едни различия, които обезпокоиха и регионалните ни колеги, и отделните областни ръководства. Водещ: Да чуем сега доц. Киров. Доц. Любомир Киров: Както тази камера ни снима всички, по същия начин здравната карта отразява сегашното състояние. Водещ: Значи е добре. Ако ни снима всички, е добре. Доц. Любомир Киров: Снимката е такава, каквато е. Само че тази здравна карта не е решение, нито е инструмент да намериш решение, нито е хапче, с което да си излекуваш кръвното, ако говорим за някакъв проблем или болест. Важно е какви са критериите, които се въвеждат, кой къде и как е решил, че трябва да има еди колко си лични лекари, еди колко си легла и т.н. Никой обаче не се замисля и не поставя въпроса защо се е стигнало до тая снимка. Защо тя примерно не ни харесва, защо еди къде си не достигат лични лекари, защо на друго място има преяждане с болнична помощ, пък на трето липсва такава. Това е истинският проблем и това картата няма да го реши. При следващата снимка, следващият епизод ще има друга картинка. Но не картинката е важна, това хората няма да разберат. Д-р Венцислав Грозев: Картата няма да реши този проблем и това е така. Но картата може да посочи къде точно е проблемът и оттук да се търсят решенията. Водещ: Проф. Габровски. Проф. Николай Габровски: До голяма степен аз също съм съгласен. Такава снимка, или както искате я наричайте, трябва да има. На практика в България, след въвеждането на НЗОК се натрупаха твърде много подробни данни и се знае точно населението от какво е болно, каква е структурата на заболяванията, какво е разпределението в градовете. И аз мисля, че може една такава снимка да бъде направена по един много обективен начин. Дори и да има някакви нюанси на места, като цяло това е нещо обективно. Защото, нека да не се лъжем, догодина хората няма да бъдат драстично по-болни или драстично по-здрави, отколкото са били през тази. Такава снимка според мен е абсолютно задължителна и известно лимитиране – също. Либерализмът в медицината е нещо чудесно, безспорно конкуренцията ражда по-добри нива на обслужване, евентуално при по-ниски цени и т.н., но ние бяхме свидетели на един либерализъм, който доведе по-скоро до негативни резултати. Крайните му форми бяха в това, че се създадоха многобройни лечебни заведения, които съществуват по едни не бих казал точно медицински индикации. Тези лечебни заведения започнаха да въвеждат в практиката едни методи на конкуренцията, които са далеч от медицината, а в повечето случаи - далеч и от нормалните законови практики. Разбиха се съществуващи големи работещи структури с интегрални екипи, тъй като всяка нова болница се опитва да привлече към себе си кадри от всякакво ниво. Така че в този смисъл, за съжаление, в България конкуренцията имаше и своите добри резултати, но имаше и някои много негативни страни, които доведоха до фрагментиране на добрата медицинска помощ, доведоха до това човек да не може да получи комплексно, както сега казвам, това е цялостна интегрална услуга. И аз лично смятам, че някаква регулация в това е крайно наложителна, защото накрая ще имаме по една болница с един специалист, който да се грижи и да обяснява как е най-добрият и трябва да привлича при себе си. Водещ: Още две мнения на наши зрители. Единият въпрос е съвсем конкретен: „Ще се закрие ли спешното в Асеновград? Интересува ме, защото за нас този център е много важен, ползваме го постоянно и за всичко.” И един малко по-общ въпрос, но изключително важен: „Ще се гарантира ли присъствието на лекари-специалисти и качествени болници в по-малките села и градове?” Д-р Ваньо Шарков: Само едно изречение, като продължение на това, което каза проф. Габровски. Едно от най-важните неща, които прави националната здравна карта, по-различно от съществуващите досега национални здравни карти, това е, ако искаш да строиш някъде болница, предварително искаш становището на комисията, която изработва националната здравна карта. И когато тя каже, че в София няма необходимост от 25-та болница, но има необходимост в еди кой си район на страната, примерно Северозападна България, тогава ти насочваш инвестицията, или поне се опитваш да я насочиш, в онзи район. И казваш, че тук вече има достатъчно болници, моля ви се, няма какво да правите с нова болница, от която да си прехвърляме само колеги помежду си. Второ – спешното отделение в Асеновград няма да бъде закрито. Напротив, ще донесе, по критериите за наредбата, то ще донесе точки на лечебното заведение, ако има излишък, ще може тези точки да му помогнат за класирането на лечебното заведение. По отношение на специалистите, не е само картата тази, която може да помогне. Едно от първите неща, които направихме в Министерството на здравеопазването, беше да променим Наредбата за специализациите и да премахнем платената специализация на българските лекари, за да не си плащат те, за да специализират. В резултат на това дадохме възможност във всяка една общинска болница, тя да сключи договор с областната болница и там да специализират млади български лекари. Само мога да кажа, че не е за хвалене, защото разликата между броя напуснали страната лекари между 2014 и 2015 г. е само 60 души – от 420 на 360. Но ако тази тенденция я запазим, значи сме направили една добра крачка в тази посока. Водещ: Сигурно аз не разбирам всеки детайл на промените и това е нормално, защото не съм специалист. Искам да ви попитам конкретно така – пряка ли е връзката между броя легла и парите, които дава Здравната каса за болниците? И ако в болницата в Пазарджик има 505 легла повече, това значи ли, че те ще получат парите за 505 легла, ще получат по-малко пари? Д-р Венцислав Грозев: Ако има такава връзка, БЛС е категорично против, защото това е едва ли не (…) Водещ: Ама има ли? Д-р Венцислав Грозев: Не, няма такава връзка. Поне в този момент това нещо не се дискутира, да се сключват договори през брой легла. (…) на всичкото отгоре да се заплаща дейност на брой легла. Д-р Стойчо Кацаров: Здравната карта определя какви легла в коя област да има, нали така? По видове. Д-р Ваньо Шарков: По видове, да. Водещ: По видове и отделения. Д-р Стойчо Кацаров: По критериите, определени от Министерство на здравеопазването, ще кажат в кои болници ще останат тези легла, кои ще сключат договор със Здравната каса и кои – няма. Аз цитирам закона. Ще ми позволите една реплика на проф. Габровски. По вашата логика можем да стигнем до 1989 г. Тогава всичко беше определено по този начин – планово – тук ще има, никаква конкуренция, защото конкуренцията води до злоупотреби. Имаше само големи болници и ние имахме най-лошото здравеопазване, което можем да си представим. Проф. Николай Габровски: Не съм защитавал тази логика. Недейте да ми вменявате, че съм защитавал тази логика. Д-р Стойчо Кацаров: Дайте, по тази логика, да няма конкуренция, някой администратор да ни определи – дайте всички пациенти на „Пирогов”. Не се страхувайте, спечелете ги. Водещ: Те и без това си ходят в „Пирогов”. Д-р Стойчо Кацаров: Нека да довърша. Вие знаете, д-р Габровски, най-известната болница в света е клиниката „Мейо” в САЩ. Тя се намира в град Рочестър. 100 000 души население има Рочестър. Нали си правите сравнението с мащаба на Ню Йорк, на Лос Анжелис и който и да е друг град. Ако в САЩ бяха направили национална здравна карта, клиника „Мейо” нямаше да съществува, защото това е все едно тук да бъде открита в (…). Водещ: Само реплика… Д-р Венцислав Грозев: Тя щеше да съществува, защото тя съществува на базата на частни фондове. Водещ: Там са тези допълнителните здравни пакети, за които ще говорим след малко. Д-р Венцислав Грозев: И застраховката, която имаш, като здравна застраховка. Не всеки влиза в клиника „Мейо”. Д-р Стойчо Кацаров: Д-р Шарков каза, че ние и на частните няма да позволим, ще им кажем - иди не в „Мейо”, ще им кажем – иди еди къде си. Проф. Николай Габровски: Най-вероятно болница „Мейо” щеше да съществува, защото там, където е създадена, нямаше да има 50 други болници, които преди това са направени и тя да е 51-вата. Не ми вменявайте, че съм против конкуренцията. Напротив, дълбоко убеден съм, че това е пътят. Аз казах, че конкуренцията има и свое грозно лице, което не трябва да си затваряме очите за него. Пак се връщаме на темата за контрола, който не е достатъчно ефективен. Но мисълта ми е – нека да не казваме, че конкуренцията е вся и всьо и тя е само усмихнато… Д-р Венцислав Грозев: Няма по-добър начин да постигнем високо качество на медицинските услуги. Проф. Николай Габровски: Категорично съм съгласен, че конкуренцията е път към усъвършенстване на услугите. А ние сме свидетели на не съвсем честна конкуренция по ред причини. И мисля, че системата го доказва. Ясно е, че това са проблеми, които са познати от години за всички. Д-р Стойчо Кацаров: Затова казвам, че е добре държавата да защитава честната конкуренция, а не да открива и да закрива (…) Проф. Николай Габровски: В това също съм съгласен. Водещ: Прекъсвам ви. Искам да чуя доц. Киров. Доц. Любомир Киров: Нечестната конкуренция няма да бъде решена с картата, защото това означава аз, или вие, или който и да е, да посочим три лечебни заведения, да кажем, че те са калпавите, защото са нечестни, и да ги ликвидираме. Картата няма да реши този проблем. Понеже само за болници ставаше дума до момента, искам да припомня, че има и едни други живи хора, това са личните лекари, колегите от специализираната помощ, които са в извънболничната. Те са свързани с картата. И в резултат на много наредби, които се появиха, правила, които се опитват да се въведат в рамков договор, и финансирането на системата, защото, отварям скоба, може да слушаме Световната банка, като ни говори, че е много добре да има пръстови отпечатъци, но не ги слушаме, като ни казват, че трябва да финансираме добре извънболничната помощ и да разширим обхвата ѝ. Може след няколко години тази карта да се окаже много постна и много празна. Особено и сега, в тези неблагоприятни т.нар. места, където няма лекари. Така ще стане, защото и сега с една промяна в наредба се направи така, че колегата, който е там, дори живее там, да не може да си обслужва сам пациенти и да трябва да плаща някъде другаде, и то на едни цени, които са непосилни за него. Но няма да навлизам дълбоко в темата. Така че картата ще се промени неблагоприятно за хората, тъй като ние в определени случаи, личните лекари, ще бъдем елиминирани от нея. А нека не забравяме, че при нас средногодишно се правят между 30 и 35 милиона прегледа. Ние сме до вас най-близо. Може да се караме понякога, може и да няма направления… Д-р Венцислав Грозев: И в момента картата, снимката, която е направена, удостоверява, че около 400 общопрактикуващи лекари в България са в недостатъчност. Това е така. Д-р Ваньо Шарков: Само във връзка с това, което каза д-р Кацаров, че държавата не трябва да открива и закрива болници. Искам да кажа на всички, че миналата година ние закрихме една частна болница. И ако трябва, утре пак ще я закрия, защото тази болница имаше 720 пациенти, които след това бяха карали с коли да им показват къде е болницата, в която са отчетени като пациенти и са лежали. 720. Това е този тип конкуренция, който позволихме да се случи през всички тези години в държавата. И затова трябва да правим това, за което (…) Водещ: Да върнем графиката, моля ви. Д-р Стойчо Кацаров: Хайде да не злоупотребяваме с разговора! Вие сте отнели лиценза на болница, която сте я хванали в нарушение. Със здравната карта вие ще отнемете легла и ще закриете болници, не защото са в нарушение, а защото според вас са повече отколкото са нужни на хората. Д-р Ваньо Шарков: Идете в някоя болница. Стига сте ходили само в съда. Идете в някоя болница, моля ви. Няма да закрием нито една болница, нито едно отделение. И това, което говорите, са пълни глупости. Извинявам се, че на колега говоря по този начин, но спрете да лъжете хората. Водещ: Още една тема, много е важна, за здравните пакети. Времето е ограничено и затова ви моля да бъдем кратки, точни и ясни на тази тема. Разделянето на здравните услуги на основен и допълнителен пакет. 59,2% от участвалите в допитването одобряват такава промяна. 38 на сто не са съгласни с нея. С тези пакети ще може ли, когато е нужно, за каквото ни е нужно, да отидем да се преглеждаме и да си правим изследвания? Един от основните въпроси е отпадат ли тези направления, дето все ги няма, дето все се чака за тях. Изобщо какъв важен въпрос решават те, в няколко изречения. Д-р Ваньо Шарков: Мога да кажа по отношение на направленията, защото въпросът е изключително важен, това, което беше предложено по време на преговорите за сключване на националния рамков договор, са около 750 хиляди направления повече за първични и вторични прегледи при остри заболявания. И около 5 милиона направления за изследвания повече, отколкото са били през предходната година. По отношение на някои от тези основни заболявания, за които казваме, че смъртността е висока, че много българския граждани боледуват от тях, както примерно в областта на сърдечно-съдовите заболявания, там има предвидени с по 500 хиляди повече за всички български граждани, изследвания и на холестерола, и на триглицериди. И изобщо цялата тази гама от необходими изследвания гарантира на българските граждани един по-добър достъп до системата, както на извънболничната помощ – тук не говорим за направленията за болничната помощ, защото те не са лимитирани и никога досега не е имало някаква конкретна бройка, която да ограничава. Но разделянето на пакета на основен и допълнителен има една малко по-различна философия. Тя е да насочим финансовия ресурс на държавата в най-голяма сила за тези заболявания, от които най-често умираме, тези заболявания, от които най-често инвалидизираме и тези заболявания, от които най-много страда българският народ. И там, където лечебните заведения могат да плануват своята дейност, когато не става въпрос за остро заболяване, това нещо да им се предостави като възможност. Водещ: Включвам тук и мнение на зрители и очаквам бързи коментари от вас. „Днес си направих имунизация, която не е в настоящия имунизационен календар. Нямате си представа каква суматоха беше да се провери дали ми е правена такава в миналото. 100% съм за здравно досие.” И още едно, за направленията: „Докога няма да има направления за специалисти? Знаете ли, че рентгенова снимка се заплаща от Здравна каса – 7 лева, а здравноосигурени без направление плащат 25 лева?” Д-р Венцислав Грозев: Зрителите ви дават отговор на част от въпросите, които дискутирахме преди малко. Ето ви електронното досие, ето ви електронната здравна карта. И човекът е имунизиран, никой не знае дали е, дали тази реимунизация ще му навреди или не и тук става пълен хаос. И не само пълен хаос, ако е само административен, да го сложим на китка, дето има една приказка, но тук става дума за живот и за здраве. Водещ: Да, но ето какво казват: „По основния пакет е аспирин, по допълнителния – за каквото ти стигнат парите.” Д-р Венцислав Грозев: А, това не мога да го разбера. Водещ: Така, образно казано. Д-р Венцислав Грозев: Вижте, заболяванията, включени в основния пакет, са около 85% от цялата гама заболявания, които са в този аспект. Така че тук особена трагедия аз не виждам. Другото, което е, големият въпрос във връзка с направленията и във връзка с т.нар. обеми във връзка с направления и брой медицински изследвания, е един от основните и големите проблеми. И тук преди малко, което каза и доц. Киров, и аз ще го подкрепя изцяло, че действително през годините тежестта в извънболничната помощ беше забравена. И тук съм съгласен и със Световната банка, която ни казва, че около 6% в двете ѝ части – първична и специализирана болнична помощ, се равняват на около 12-13% от цялата система на здравеопазване и тя трябва да бъде засилена, защото в другите страни, които нямат кой знае какви проблеми като нашите, тя е около 35-40. И тук БЛС и в рамковия договор, не само с 500 хиляди и с 5 милиона прегледа отгоре, предлага около 30-40% завишаване на обемите. Каталог: images -> Documents Documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони Documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони Documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони Documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони Documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони Documents -> Семинар (за най-малко 20 участници) Documents -> Програма на „загорка" ад „ Създаваме по-добро бъдеще" Documents -> Програма за Първи ден: 11. 00ч. 11. 15ч.: Регистрация на участниците и получаване на материали Изтегляне 362.59 Kb. Сподели с приятели:
|