ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Обстановката в света днес се характеризира с голям брой регионални и вътрешни конфликти по причини от икономически, социален, етнонационален и религиозен характер. Тези конфликти са с голяма интензивност и продължителност и в тях страдат много хора. Това налага активно участие на международната общност в тяхното сдържане и разрешаване, както с усилията на европейските държави, така и с усилията на различни регионални организации.
През годините си на функциониране, Европейския съюз постигна завидна интеграция по отношение на митническа, икономическа, социална и др. политика. Постигнатият напредък в изработването на обща политика за сигурността обаче е по-малък, отколкото този при създаването на единния пазар и единната валута. От друга страна, увеличаването на заплахи от тероризъм и избухване на регионални кризи извеждат необходимост от удвояване на усилията на страните членки да оформят обща отбранителна политика.
България е част от много динамичен регион между Западните Балкани и Черно море, който граничи с Близкия изток. Затова страната ни има интерес от задълбочаване на процесите на интеграция и споделяне на отбранителните ресурси в Европейския съюз. Интеграцията означава сигурност и определя разликата между това да си сам и възможността да бъдеш част от силна и активна международна общност, която споделя общи ценности и има потенциал да отстоява единни позиции.
През следващите години Република България ще отстоява своите интереси в сложна глобална и регионална среда на динамично променящи се възможности и трудно предвидими предизвикателства. Това налага използването на нетрадиционни, превантивни и изпреварващи подходи и решения, на взаимно допълващи се и координирани усилия за ангажиране на политически, икономически, технологични, информационни, военни и граждански ресурси.
Процесите на глобализация и бързата промяна във факторите, които определят средата на сигурност, налагат на всяка страна да разшири своя хоризонт на планиране и след 2020 г. Като ключови въпроси на сигурността и стабилността за България могат да се посочат демографията, интеграцията, технологичното развитие и управлението на ресурсите.
Стратегическите рискове и заплахи за сигурността и отбраната на страната са свързани с международния тероризъм и разпространението и употребата на оръжия за масово унищожаване. Други рискове и заплахи с решаващо влияние върху сигурността и отбраната са нестабилността на демократичните процеси в конфликтните региони, организираната престъпност, нелегалният трафик на стратегически суровини, технологии, оръжие, наркотици и хора, както и деструктивното въздействие върху информационните системи, икономическата нестабилност, екологичните катастрофи, природните бедствия и авариите.
Като част от ЕС България носи отговорност за формирането на общите политики на общността като най-сигурна мярка за защита на националните интереси. А това включва и въпросите за сътрудничеството в сферата на отбраната, участието в съюзнически мисии и приноса към националната сигурност в мирно време. Модернизацията, превъоръжаването и преструктурирането на бойните, осигуряващите и поддържащите сили на армията са най-сериозните предизвикателства пред въоръжените ни сили. Решаването на тези въпроси изисква прагматичен подход и определянето на приоритети, което позволява с по-малко ресурси да бъде постигано повече. Затова като национален приоритет се очертава включването в концепцията на НАТО за интелигентната отбрана и в концепцията на ЕС за „обединяване на способности и споделяне на разходи”. Приетата от Народното събрание през март 2011 г. Стратегия за национална сигурност формира държавната политика в тази сфера, напълно отговаря на заложените приоритети в Стратегическата концепция за отбрана и сигурност на НАТО от 2010 г. и на Лисабонския договор на ЕС.
В дългосрочен план сигурността и стабилността ще зависят не само от способността на България да развива и внедрява иновации, но и от изграждането на конкурентоспособна икономика, основана на високите технологии и индустриите на бъдещето, сред които са информационните и комуникационни технологии, биотехнологиите, производството на храни, индустриите, свързани с човешкото здраве. Утвърждаването на България като значим фактор в сферата на сигурността ще направи от страната ни желан партньор и съюзник за всички европейски страни.
Европейската интеграция означава днес сигурност, стабилност, траен мир и човешки прогрес. Идеологиите играят все по-малка роля, а дебатът в парламентите е по важните за обществото теми – как, независимо от своята политическа принадлежност, правителствата да осигурят траен мир и стабилност.
БИБЛИОГРАФИЯ
-
Хикс, С. Политическата система на Европейския съюз. С. 2001.
-
Хрисимова, О. Предизвикателствата на XX век: Равноправие в многообразието. ВСУ, Варна. 2006.
-
Василев, Хр. Военната стратегия на Република България, в „Политика за сигурност”, брой 1/1999.
-
Военна доктрина на Република България.
-
Гълъбов, А. Комуникация и сигурност. Регионален и местен капацитет за развитие: http://www.ieas-bg.org.
-
Добинс, Дж. Ролята на НАТО в държавното изграждане. Сп. „Нато Преглед”, юли/ 2005.
-
Захариева, Ю., И. Шикова. Европейският съюз – история, институции, политики, ИПАЕИ, С., 2004.
-
Конституцията, международните договори и приемането на България в НАТО. М-ли от кръгла маса, проведена 5.12.2002 г., С. 2002.
-
Николова, Е. Военнополитически предизвикателства пред България и способността ѝ да ги посрещне. в-к „България без граници”, бр.1/1999 .
-
Тотев, Д. Пътят на България към пълноправно членство, нови мисии, способности, партньорства. http://www.ieas-bg.org.
-
Макариев, П. Мултикултуризмът между толерантността и признанието. С. 2008
-
Кавалджиев, М. Предизвикателствата пред съвременните армии в началото на 21-ви век. - Във: Сборник материали от Оперативният сбор на Началника на ГЩ на БА на тема: Участие на БА в операции по поддържане на мира и борбата с тероризма. МО на ГЩ. С., 2003.
-
Карапенев, Ив. Гражданска защита и гражданско-военното планиране за извънредни ситуации.// Военен журнал, кн. 1, 2001.
-
Маринов, И. Военни операции различни от война. Част първа. С.: ВА “Г. Раковски”, 2008.
-
Пеев, И., П. Момчева. Хуманитарни операции. Военнопсихологически проблеми при тяхната подготовка и провеждане. С.: ВИ, 2001.
-
Вернер, Вайденфелд, Волфганг Веселс – „Европа от А до Я” (справочник по европейска интеграция) – Институт за европейска политика. С. 2004.
-
Стоянова, М. ОССЕ – пътят от Хелзинки – магистърска теза. С. 1998.
-
Стойков, С., Организиране и планиране на операции за хуманитарно подпомагане.// Военен журнал, кн. 4, 2001.
-
Динков, Д. България в европейската интеграция. С. 2000.
-
Аврамов, О. Ние и другите. С. 2007.
-
Динков, Д., Регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа, УИ Стопанство, С., 2002.
-
Heisbourg, F., Fedorov, J., Mennoti, R., Allin, D. European Security Strategy: Is It for Real? Brussels, ESF Working paper № 14, October 2003.
-
Secure Europe in a Better World. European Security Strategy. Brussels, European Council, December 2003.
-
Statement of James Dobbins, Director of RAND International Security and Defense Policy Center, before the Committee of Foreign Relations, US Senate, July 14, 2004; www.rand.org.
-
The Respect of Human Rights and the Protection of Minorities in the context of the enlargement of the European Union” - speech by Ramiro Cibrián, Prague, 9th May 2000.
-
Holbrooke, R., America, European Power, Foreign Affaires, March/ April 1995.
-
Stability Pact for South Eastern Europe, Cologne, 10 June 1999, Final, SN 18/4/99 REV 4.
-
Stability Pact, South East Europe Compact for Reform, Investment, Integrity and Growth; Progress in Policy Reform in South East Europe; Monitoring Instrument- prepared by the country economic teams and OECD, September 2002.
-
Recommendation 1201 (1993) on on additional protocol on the rights of national minorities ton the European Convention on human Rights
-
http://www.evroportal.bg
-
http://censusresults.nsi.bg/Census/Reports/2/2/R9.aspx
Сподели с приятели: |