Проект на актуализирана национална стратегия за

ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА
НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА
УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА,
2014 – 2030 Г.
ИЗПЪЛНИТЕЛ: „ЕСТАТ“ ООД

ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ
СТР. 2
Проектът на актуализираната Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в
Република България (НСУРТБ) 2014-2030 г. е разработен от екип в състав:
Ръководител на екипа:
Проф. д-р Стоян Маринов
Ключови и неключови експерти, ангажирани с работата по проекта:
Проф. д-р Марин Нешков
Проф. д-р Светла Ракаджийска
Доц. д-р Велина Казанджиева
Доц. д-р Александър Цветков
Галина Илиева
Ана Андреева
Николай Томов
Иво Желев
Яна Спасова
Работна група в състав (по азбучен ред):
Проф. д-р Братой Копринаров, Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, Бургас
Проф. д-р Иван Марков, Великотърновски университет „Св.Св.Кирил и Методий“
Доц. д-р Красимир Александров, Аграрен университет, Пловдив
Г-жа Людмила Ненкова, Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация
Доц. д-р Преслав Димитров, Югозападен университет, Благоевград
Д-р Румен Драганов, Институт за анализи и оценки в туризма
Доц. д-р Соня Алексиева, Нов български университет, София
Проф. дин. Соня Милева, Софийски университет „Св.Климент Охридски“

ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ
СТР. 3
СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ ___________________________________________________________________ 7
АНАЛИЗ НА СРЕДАТА ___________________________________________________________ 9 1.
Характеристики на външната среда ________________________________________________________ 9 1.1.
Политически фактори _______________________________________________________________ 9 1.2.
Икономически фактори ____________________________________________________________ 11 1.3.
Социо-културни фактори ___________________________________________________________ 12 1.4.
Технологични фактори _____________________________________________________________ 12 1.5.
Екологични фактори _______________________________________________________________ 13 1.6.
Правни фактори __________________________________________________________________ 14 2.
Основни конкуренти ___________________________________________________________________ 15 3.
Основни генериращи пазари _____________________________________________________________ 19 4.
Характеристики на туристите _____________________________________________________________ 21 4.1.
Българи, пътуващи в страната _______________________________________________________ 21 4.2.
Чуждестранни посетители __________________________________________________________ 23 5.
Туристико-географско положение _________________________________________________________ 25 6.
Туристически продукт на дестинацията ____________________________________________________ 27 6.1.
Туристически ресурси _____________________________________________________________ 27 6.2.
Суперструктура ___________________________________________________________________ 29 6.3.
Туристическа индустрия ___________________________________________________________ 34 6.4.
Човешки ресурси _________________________________________________________________ 35 6.5.
Обобщение ______________________________________________________________________ 38 7.
Маркетингов микс на България като туристическа дестинация __________________________________ 39 7.1.
Продукти ________________________________________________________________________ 40 7.2.
Ценова политика _________________________________________________________________ 50 7.3.
Дистрибуция _____________________________________________________________________ 50 7.4.
Промотиране ____________________________________________________________________ 52 8.
Информационна осигуреност ____________________________________________________________ 54 9.
Управление на качеството и устойчивото развитие ___________________________________________ 54 10.
Финансиране _________________________________________________________________________ 55
SWOT МАТРИЦА ______________________________________________________________ 57 1.
Силни страни _________________________________________________________________________ 57 2.
Слаби страни _________________________________________________________________________ 58 3.
Възможности _________________________________________________________________________ 61 4.
Заплахи ______________________________________________________________________________ 62
ВИЗИЯ ______________________________________________________________________ 64
МИСИЯ _____________________________________________________________________ 64
ОСНОВНА ЦЕЛ ________________________________________________________________ 65
СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ (ПРИОРИТЕТИ): ____________________________________________ 65
ПОДЦЕЛИ, МЕРКИ И ДЕЙНОСТИ _________________________________________________ 66
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 1. СЪЗДАВАНЕ НА БЛАГОПРИЯТНА БИЗНЕС СРЕДА ЗА
РАЗВИТИЕ НА УСТОЙЧИВ ТУРИЗЪМ _______________________________________________ 66 1.1.
Подцел 1. Усъвършенстване на нормативната рамка и политиките за подобряване на бизнес средата в туристическия сектор ___________________________________________________________________ 66

ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ
СТР. 4 1.1.1.
Институционално развитие _________________________________________________________ 66 1.1.2.
Развитие на нормативната уредба и политиките в областта на туризма ____________________ 67 1.1.3.
Насърчаване на развитието на инфраструктурата в туристическите зони, места и точки ______ 69 1.1.4.
Подобряване на достъпността на дестинацията ________________________________________ 70 1.1.5.
Подобряване на условията за сигурност и безопасност на туристите в България _____________ 71 1.1.6.
Развитие на човешките ресурси в туристическия сектор _________________________________ 71 1.1.7.
Насърчаване на инвестициите в туризма и осигуряване на достъп до финансиране __________ 72 1.1.8.
Насърчаване на иновациите ________________________________________________________ 73 1.1.9.
Данъчно-осигурителни стимули за развитие на туризма _________________________________ 73 1.1.10.
Намаляване на сивата икономика в сектора ___________________________________________ 74 1.1.11.
Насърчаване на опазването на околната среда и ефективното управление на ресурсите ______ 74 1.1.12.
Подобряване на информационното осигуряване на дестинацията и туристическата индустрия 74 1.2.
Подцел 2. Повишаване на ефективността и подобряване на взаимодействието между институциите и организациите на национално, регионално и общинско ниво (държавен и частен сектор), отговорни за развитието на туризма _________________________________________________________________ 75 1.2.1.
Повишаване на ефективността на функциониране на Националния съвет по туризъм (НСТ) ___ 75 1.2.2.
Повишаване на ефективността на функциониране на Междуведомствения съвет за кадрите в туризма __________________________________________________________________________ 75 1.2.3.
Подобряване ефективността на функциониране на ОУТР ________________________________ 76 1.2.4.
Повишаване на ефективността на взаимодействието с областните управи __________________ 76 1.2.5.
Повишаване на ефективността на взаимодействието с общините _________________________ 76 1.3.
Подцел 3. Подобряване на взаимоотношенията на международно ниво _________________________ 76 1.3.1.
Развитие на партньорства с международни организации ________________________________ 76
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 2. РАЗВИТИЕ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБЕН ТУРИСТИЧЕСКИ
СЕКТОР ______________________________________________________________________ 77 2.1.
Подцел 1. Подобряване на фирмените ресурси за повишаване на конкурентоспособността на туристическата индустрия ______________________________________________________________ 77 2.1.1.
Подобряване на управленските стратегии за развитие на стартиращи и съществуващи туристически предприятия __________________________________________________________ 77 2.1.2.
Насърчаване на въвеждането и сертификацията на системи за управление на качеството и устойчивото развитие ______________________________________________________________ 77 2.1.3.
Подобряване на индивидуалното фирмено представяне и реклама в съответствие с националната маркетингова и бранд стратегия ________________________________________ 77 2.2.
Подцел 2. Подобряване на сътрудничеството между фирмите в туристическия сектор ______________ 78 2.2.1.
Насърчаване на партньорствата и сдружаването между фирмите в туристическия сектор _____ 78
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 3. УСПЕШНО ПОЗИЦИОНИРАНЕ НА БЪЛГАРИЯ НА
СВЕТОВНИЯ ТУРИСТИЧЕСКИ ПАЗАР ________________________________________________ 79 3.1.
Подцел 1. Подобряване на управлението на маркетинга на дестинацията ________________________ 79 3.1.1.
Разработка и усъвършенстване на стратегически документи и планове за действие към тях ___ 79 3.1.2.
Въвеждане в действие на системи за управление на качеството и устойчивото развитие _____ 79 3.1.3.
Подобряване на функционирането на ТИЦ ____________________________________________ 79 3.1.4.
Провеждане на проучвания за оценка на резултатите от маркетирането на дестинацията ____ 80 3.2.
Подцел 2. Развитие на туристическите продукти и услуги и повишаване на качеството им ___________ 80 3.2.1.
Развитие на туристическите атракции в България _______________________________________ 80 3.2.2.
Развитие на туристическите продукти и услуги _________________________________________ 81 3.3.
Подцел 3. Ценово препозициониране на дестинацията _______________________________________ 81 3.3.1.
Актуализиране на ценовите политики на национално ниво и по туристически райони ________ 81 3.3.2.
Привличане на платежоспособни групи туристи ________________________________________ 82 3.4.
Подцел 4. Усъвършенстване на дистрибуцията ______________________________________________ 82 3.4.1.
Насърчаване на използването на съвременни методи и технологии за дистрибуция _________ 82 3.4.2.
Насърчаване на партньорствата за повишаване на ефективността на дистрибуцията на национално и международно ниво __________________________________________________ 82

ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ
СТР. 5 3.5.
Подцел 5. Подобряване на промотирането на дестинацията ___________________________________ 83 3.5.1.
Подобряване на онлайн представянето на дестинацията и туристическите райони __________ 83 3.5.2.
Подобряване на представянето на дестинацията на входовете на страната ________________ 83 3.5.3.
Подобряване на представянето на дестинацията на международни туристически изложения и борси ___________________________________________________________________________ 83 3.5.4.
Осъществяване на национални и международни рекламно-информационни кампании, съгласно националната маркетингова стратегия на дестинацията и стратегиите на туристическите райони
________________________________________________________________________________ 84 3.5.5.
Синхронизиране на комуникационните и рекламните дейности на всички заинтересовани страни __________________________________________________________________________ 84
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 4. БАЛАНСИРАНО РАЗВИТИЕ НА ТУРИСТИЧЕСКИТЕ
РАЙОНИ _____________________________________________________________________ 84 4.1.
Подцел 1. Създаване на условия за устойчиво развитие на туристическите райони _________________ 84 4.1.1.
Насърчаване на създаването на ОУТР и разширяване на членската им маса ________________ 84 4.1.2.
Повишаване на административния капацитет на ОУТР __________________________________ 85 4.1.3.
Подобряване на стратегическото планиране за развитие на туристическите райони _________ 85 4.1.4.
Оказване на маркетингова подкрепа на ОУТР _________________________________________ 85 4.1.5.
Подкрепа за осигуряване на устойчиво финансиране на ОУТР ____________________________ 86 4.1.6.
Популяризация на туристическите райони на национално и международно ниво ___________ 86 4.1.7.
Подкрепа на ОУТР за осъществяване на мониторинг и оценка на резултатите от изпълнението на стратегиите и плановете по райони __________________________________________________ 86 4.2.
Подцел 2. Развитие на туристическите райони_______________________________________________ 86 4.2.1.
Развитие и позициониране на Район Дунав като дестинация със собствена марка за културен и круизен туризъм на основата на богатото културно-историческо наследство и разнообразни градски събития и възможности за преживявания край р. Дунав _________________________ 86 4.2.2.
Развитие и позициониране на Район Стара планина като дестинация със собствена марка за планински, екологичен, винен и творчески туризъм на основата на традиции в лозарството и винарството, атрактивната и запазена природа, историята, творчеството на личността, културата на обществото, архитектурната среда, отношението към здравето, чувството за регионална идентичност и принадлежност ______________________________________________________ 87 4.2.3.
Развитие и позициониране на район Долината на розите като дестинация със собствена марка
„Долината на здравето, розите и тракийските царе“ за здравен и културно-фестивален туризъм на основата на балнеолечебните курорти, розовите градини, тракийската и възрожденската култура на района ________________________________________________________________ 87 4.2.4.
Развитие и позициониране на Район София като дестинация със собствена марка за делови, културен, здравен, градски и шопинг туризъм на основата на столичната културна и инстутиционна среда, планинската природа и балнеоресурсите в района _________________ 87 4.2.5.
Развитие и позициониране на Район Тракия като дестинация със собствена марка за културен и винен туризъм на основата културно-историческите ресурси и винопроизводството ________ 87 4.2.6.
Развитие и позициониране на туристически район Родопи като дестинация със собствена марка за планински и здравен туризъм на основата на планинските и балнеолечебните природни ресурси _________________________________________________________________________ 87 4.2.7.
Развитие и позициониране на туристически район Рила-Пирин като дестинация със собствена марка за спортен ски-туризъм, селски, екологичен, културен, религиозен и здравен туризъм на основата на планинските, културните и балнеолечебните природни ресурси _______________ 87 4.2.8.
Развитие и позициониране на туристически район Бургаско Черноморие като дестинация със собствена марка за морски рекреативен туризъм и целогодишен културно-познавателен туризъм _________________________________________________________________________ 88 4.2.9.
Развитие и позициониране на туристически район Варненско Черноморие като дестинация със собствена марка за морски рекреативен туризъм, целогодишен здравен и културно- познавателен туризъм _____________________________________________________________ 88 4.3.
Подцел 3. Насърчаване на сътрудничеството между заинтересованите страни за балансирано развитие на туристическите райони _______________________________________________________________ 88 4.3.1.
Насърчаване на партньорствата на международно ниво ________________________________ 88

ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ
СТР. 6 4.3.2.
Насърчаване на взаимодействието с ТИЦ _____________________________________________ 88 4.3.3.
Насърчаване на взаимодействието с местния бизнес и организации на бизнеса ____________ 89 4.3.4.
Насърчаване на взаимодействието с регионалната и местната власт ______________________ 89 4.3.5.
Насърчаване на взаимодействието с образователните институции ________________________ 89
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТРАТЕГИЯТА ___________________________________________________ 90
МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА ________________________________________________________ 93
ИНСТИТУЦИОНАЛНА РАМКА ____________________________________________________ 100 1.
Управление на национално ниво ________________________________________________________ 100 1.1.
Министър на туризма _____________________________________________________________ 100 1.2.
Национален съвет по туризъм ______________________________________________________ 102 1.3.
Експертни комисии към министъра на туризма _______________________________________ 104 2.
Управление на областно ниво __________________________________________________________ 104 3.
Управление на местно ниво ____________________________________________________________ 105 3.1.
Общински съвет __________________________________________________________________ 105 3.2.
Кмет на община __________________________________________________________________ 105 3.3.
Общински консултативен съвет _____________________________________________________ 106 3.4.
Общинска експертна комисия по категоризация на туристически обекти __________________ 106 4.
Управление на ниво туристически район _________________________________________________ 106
ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ___________________________________________________________ 108
ПРИЛОЖЕНИЕ 1. ПРИМЕРНИ ДЕЙНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПРИОРИТЕТНИТЕ И НИШОВИТЕ
ПРОДУКТИ ___________________________________________________________________ 109 1.
Приоритетен продукт морски туризъм ___________________________________________________ 109 2.
Приоритетен продукт планински туризъм _________________________________________________ 110 3.
Приоритетен продукт здравен туризъм ___________________________________________________ 110 4.
Приоритетен продукт културен туризъм __________________________________________________ 111 5.
Специализиран нишов продукт спортен туризъм ___________________________________________ 112 6.
Специализиран нишов продукт градски развлекателен туризъм _______________________________ 113 7.
Специализиран нишов продукт круизен туризъм ___________________________________________ 114 8.
Специализиран нишов продукт делови (MICE) туризъм ______________________________________ 114
ПРИЛОЖЕНИЕ 2. ПРИМЕРНИ ДЕЙНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИСТИЧЕСКИТЕ РАЙОНИ _____ 115 1.
Район Дунав ________________________________________________________________________ 115 2.
Район Стара Планина _________________________________________________________________ 115 3.
Район Долина на розите _______________________________________________________________ 116 4.
Район София ________________________________________________________________________ 116 5.
Район Тракия ________________________________________________________________________ 116 6.
Район Родопи _______________________________________________________________________ 116 7.
Район Рила-Пирин ____________________________________________________________________ 117 8.
Район Бургаско Черноморие ___________________________________________________________ 117 9.
Район Варненско Черноморие __________________________________________________________ 117

ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ
СТР. 7
ВЪВЕДЕНИЕ
Създаването и управлението на атрактивна и високо конкурентна дестинация изисква добре планирана среда, която подкрепя и позволява развитие. В този смисъл качеството на стратегическото планиране и стратегическите документи в туризма са ключови фактори на конкурентоспособността на дестинацията
1
Предложеният вариант на актуализирана Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в България, 2014-2030 г. (НСУРТБ) се основава на:
»
Резултатите от актуализирания SWOT анализ и идентифицираните проблеми, нужди и предизвикателства
»
Поуките от прилагането на туристическата политика в предходни планови периоди и изпълнението на Националната стратегия 2009-2013 г.
»
Резултатите от проучването на вижданията на заинтересованите страни по отношение на потенциала и възможностите за развитие, приоритетните продукти и пазари, основните проблеми и нужди, приоритетите, целите и конкретни действия за подкрепа и регулиране на туристическото развитие
Стратегическата рамка отразява насоките за развитие на туризма, заложени в стратегическите планови документи на ЕС и Република България, както следва:
»
Стратегическата рамка включва цели и дейности по основните приоритети на ЕС за устойчиво развитие на европейския туризъм;
»
Стратегическата рамка е в унисон с Европейската стратегия „Европа 2020“ и съдържа цели и дейности за постигане на приоритетите на Националната програма за развитие „България
2020“ в областта на туризма
»
Стратегическата рамка отразява заложените по отношение на туризма приоритети в
Програмата на Правителството за стабилно развитие на Република България за периода
2014-2018 г.
»
В стратегическата рамка са заложени цели и дейности, чиято реализация се основава на възможностите за финансиране на проекти по Оперативни програми и в частност
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г., по която
Министерство на туризма е бенефициент. По отношение на Оперативна програма
„Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. стратегическата рамка представя проектни възможности, които да отговарят на обхвата и целите на инвестиционен приоритет 2.2. „Капацитет за растеж на МСП“
»
Стратегическата рамка отразява Стратегическата пътна карта в туризма, разработена по инициатива на Министерство на туризма, която има за цел да очертае стратегическите приоритети на министерството чрез причинно-следствен модел.
Стратегическата рамка отразява мнението и идеите, получени като резултат от текущото консултиране със заинтересованите страни.
1
Martin L., Tomáš K., Tourism Destination Benchmarking: Evaluation and Selection of the Benchmarking Partners,
Journal of Competitiveness, Vol. 4, Issue 1, pp. 99-116, March 2012

ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ
СТР. 8
Стратегическата рамка отчита насоките и управленските практики за устойчиво развитие на туризма и търси баланс между икономическите, екологичните и социо-културните аспекти на туристическото развитие. Тя отчита основните принципи на устойчивостта:
»
Оптимално използване на природните ресурси, които представляват ключов елемент в туристическото развитие, поддържане на основни екологични процеси и опазване на природното наследство и биоразнообразието
»
Уважение към социо-културната автентичност на приемащите общности, опазване на тяхното културно наследство и ценности, толерантност и принос към преодоляване на мултикултурните различия
»
Осигуряване на жизнеспособни, дългосрочни икономически операции със социално- икономически ползи за всички заинтересовани страни, които са честно разпределени, включително стабилна заетост, възможност за получаване на доходи и социални услуги за приемащите общности, принос към борбата с бедността
2
С актуализацията на Националната стратегия за развитие на устойчив туризъм в България,
2014-2030 г., Министерството на туризма приема европейските и национални ангажименти по отношение на устойчивото развитие и представя план за постигането им в сферата на туризма. Това ще доведе до бъдещо устойчиво развитие на страната като цяло и изпълнение на стратегиите за устойчивост на местно и национално ниво.
2
UNWTO, Sustainable Development of Tourism, Definition, http://sdt.unwto.org/content/about-us-5

ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ
СТР. 9
АНАЛИЗ НА СРЕДАТА
Туризмът е ключов сектор за българската икономика – през 2016 г. той формира 12.8% от БВП
(6.6 млрд. US$) и осигурява общо 362 900 работни места
3
. Туризмът у нас, както и в останалите страни от Европа и света, се развива в среда на висока младежката безработица, застаряване на населението, миграционни процеси, климатични промени, замърсяване на околната среда и други, които влияят пряко и върху състоянието на туристическите ресурси и индустрия.
Затова създаването на работеща политическа рамка за планиране, развитие, опериране и маркетиране на устойчива дестинация е едно от най-големите предизвика-телства пред българското Министерство на туризма.
В основата на актуализираната стратегическа рамка за развитието на българския туризъм в дългосрочен план стои анализ на позицията на България на туристическия пазар в региона, в
Европейския съюз и на глобално ниво, на състоянието, тенденциите и факторите, влияещи върху развитието на туризма у нас, на политическия, икономическия и плановия контекст, в който ще се осъществява изпълнението на стратегията. Анализът установява основните проблеми и нужди на туристическото развитие и е основа за определяне на приоритетните области и целите на интервенция за времевия хоризонт на Стратегията.
1. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ВЪНШНАТА СРЕДА
Ключова предпоставка за успеха на всяка национална туристическа индустрия е способ-ността й да се адаптира към и да се справи с предизвикателства, провокирани от взаимното влияние на комплекс от политически, икономически, социо-културни, екологични, технологични и правни фактори. В следващите 10-15 години се очакват значими количествени, структурни и качествени промени в глобалната среда за развитие на туризма. Всеки от съдържателните аспекти на индустрията ще бъде подвластен на тях, поради което основна грижа и задача на всички заинтересовани от развитието на туризма страни от частния и публичния сектор е да отчитат и изучават тези промени за постигане и поддържане на конкурентни предимства на
България като туристическа дестинация и просперитета на собствения си туристически бизнес.
1.1. Политически фактори
На глобално ниво фактор със значително въздействие върху туризма е нарастването на международния тероризъм – много страни са с рекордни нива на терористична дейност, а на нивата на терористична заплаха са високи в много държави от ЕС. Това води до необходимост от допълнително усилия за осигуряване на сигурността на туристите и значително увеличаване на разходите за безопасност и сигурност.
Нарастващите мигрантски потоци вследствие на военните конфликти в някои райони (най-вече в Близкия Изток) също нанасят съществени вреди на туризма, особено на най-засегнатите държави – Гърция, Италия, Турция, които са и преки конкуренти на България като туристическа дестинация.
3
WTTC Data Gateway, Bulgaria

ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ
СТР. 10
В контекста на международната политическа среда България се намира в относително благоприятно положение. Тя остава относително сигурна и стабилна – Световният индекс на мира
4
(който се наблюдава от Института за икономика и мир в Университета в Сидни
(Австралия) в 163 държави в света от 2006 г.) показва, че страната ни се изкачва от 46-то през
2008 г. до 29-то място през 2016 г. Същевременно политическата нестабилност и кризи в региона на нейните конкуренти водят до пренасочване на туристически потоци към страната.
Членството на страната в ЕС също е фактор с доминиращо положително влияние върху туристическото развитие на дестинацията. Като благоприятен за страната ни може да се отчете и напредъкът по процесите по облекчаване на визовите режими чрез подобряване на достъпността и надеждността на информацията за визовите формалности, по-широко приложение на съвременните технологии (напр. електронни визи), диференцирано третиране на пътниците, регионални споразумения и други.
Благоприятно въздействие на развитието на националната туристическа политика оказва и обвързаността на страната с политиките на влиятелни международни туристически организации. Основна роля има UNWTO, на която България е пълноправен член от 1976 г.
Членството на България в организацията, и особено членството й в Изпълнителния съвет за периода 2013-2017 г., позволява интензивно участие в процесите, свързани с развитието на туризма в световен мащаб, по-добро позициониране като туристическа дестинация и осигуряване на подкрепа за туристическия бранш. Националната туристическа политика на страната е обвързана и с туристическата политика на ЕС, формулирана от Европейската комисия.
На национално ниво в България се наблюдава неустойчивост в политиката и политическа система – чести правителствени кризи, липса на консенсус по важни, стратегически за страната политики и решения, смяна на политическите актьори и непоследователност при воденето на вътрешната и външната политика.
Влияние върху българския туризъм оказва и нивото на корупция и бюрокрация. Този фактор въздейства върху икономическия растеж и качеството на обществените услуги и представлява спирачка за частните инвестиции. Бавно се осъществяват и реформите в областта на публичната администрация и електронното управление.
Със значимо въздействие върху развитието на българския туризъм е данъчната политика.
Основните предизвикателства, пред които се изправят правителствата при определяне на данъчната политика по отношение туризма са равнището на общата цена на туристическите услуги, формиращи пакетното пътуване и данъчното облагане на отделните компоненти, участващи в структурата на туристическия продукт. Макар темата за ДДС в туризма да е актуална в ЕС, към момента у нас не се очакват съществени промени в режима на облагане на туристическите услуги с данъци, в т.ч. и ДДС.
От значение за развитието на туризма е държавното подпомагане и финансирането на инвестиции в туризма. Ролята на изпълнителната власт е свързана с осигуряване на приоритетност и ангажираност на публичния сектор при реализиране на инвестиционни проекти, насърчаващи туризма; създаване на благоприятни условия и стимулиране на инвестициите в туризма чрез създаване на подходяща нормативна уредба за закрила на местните и чуждестранните инвеститори; гарантиране на туристическите инвестиции чрез
4
Global peace index 2016: http://static.visionofhumanity.org/sites/default/files/GPI%202016%20Report_2.pdf

ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ
СТР. 11 съгласуване и координиране на проекти със значими за обществения интерес насоки и приоритети на туристическо развитие.
Съвременната политика в глобален и регионален план подкрепя и стимулира развитието на
МСП като се основава на водещата им роля в икономическия и социалния напредък на държавите. В България обаче стимулирането и финансирането на малкия и средния туристически бизнес (вкл. достъпът до европейско финансиране) са затруднени.
Регистрационните, лицензионните и разрешителните режими в туристическия бранш поглъщат значителна част от оборотните средства на предприемачите в туризма. Доверието на кредиторите към малките и средните предприятия е слабо, което намалява средствата за реализиране на бизнес проекти в туризма. Банките са със завишени условия и качествени изисквания за финансиране към предприятията и проектите, което допълнително затруднява получаването на кредити.
1.2. Икономически фактори
Основни фактори, въздействащи върху развитието на туризма в глобален мащаб са икономическият растеж и неравномерното икономическо развитие на страните. Наблюдава се по-висок ръст на развиващите се икономики (очаквания за между 4.1% и 4.4%) и по-слаб в страните с развити икономики за следващите шест години (от 0.8% до 2.1%). Нараства значението на държави като Мексико, Бразилия, Русия, Индия и Китай (MBRIC) – тези страни ще стават толкова по-важни за туризма, колкото повече се увеличават изходящите пътувания от тях.
Функциониращ като единен пазар от 28 страни, ЕС е основна световна сила. Той поддържа икономическия си растеж като инвестира в областта на транспорта, енергетиката и научните изследвания, свеждайки до минимум въздействието върху развитието върху околната среда.
Същевременно, след глобалната икономическа криза през 2008 г., са налице опасения, че самата Еврозона има потенциал да провокира глобална криза, заради растящите проблемни дългове на страните от ЕС. Прогнозите за България са за стабилизиране на растежа в положителна посока, което ще съдейства за укрепване на българския туризъм.
На развитието на туризма и туристическата индустрия оказва влияние и финансовата стабилност, като фактор, който определя пряко благосъстоянието на населението, равнището на неговите доходи или платежоспособност и склонността му да отделя средства за туристическо потребление. Към настоящия момент глобалната финансова система изглежда по-малко уязвима, защото реформите след кризата от 2008 г. са я направили по-устойчива.
Държавните дългове, както и ръстът на кредитирането обаче, в много страни надхвърлят БВП, което е рисковано, ако властите нямат финансовия капацитет да се справят с лошите заеми. В
България кривата на финансовата стабилност следва тази в света и Европа. Стабилността на националната валута способства за трайно стабилизиране на финансовите отношения след някои големи вътрешни трусове в банковата (и респективно във финансовата) система на страната.
Положителните промени в икономическото благосъстояние и стандарта на живот на населението също оказват въздействие върху туризма. Това води до увеличаване на изходящите пътувания, масовизиране на входящите туристически потоци, значими промени в търсенето на рецептивните пазари, както и до изменения в етническия и културен микс на посетителите в международния туризъм. За развитието на българския туризъм са особено

ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ
СТР. 12 важни промените в благосъстоянието на населението в страните от Европа, които формират преобладаващ относителен дял на входящите международни туристически посещения у нас.
Може да се твърди, че като цяло е налице е благоприятна и относително стабилна икономическа среда за развитие на туризма в световен план.
1.3. Социо-културни фактори
Туристическото потребление и поведение се определят от социо-културните фактори. На глобално ниво най-значимите сред тях са демографските промени (увеличаване броя и изменения в демографската структура на населението); увеличаването на свободното време и доходите; промените в стила и начина на живот (нарастване на мобилността, засилване на урбанизацията и миграционните процеси, навлизане на технологиите); активизирането на междукултурните връзки и сътрудничество и образователното, културното и здравното осигуряване. Българският туризъм трябва да се справи с предизвикателствата, породени от промените, и да се включи активно в европейските и международни културни инициативи.
Ще нараства значението на здравната система и осигуряване – от една страна заради застаряващото население, а от друга – заради възможностите за по-ускорено диверсифи- циране на туристическия продукт и повишаване на неговото качество и конкуренто- способност (чрез развитие на формите на здравния туризъм).
Демографските, социални и културни изменения водят до промени в мотивацията и предпочитанията на туристите. Съвременните туристи все по-често предприемат пътувания с туристическа цел в близост до дома, намаляват престоя си, но пътуват по-често, търсят по- високо качество и купуват в „последната минута”. Те са по-нелоялни към дестинацията и туристическия продукт, бързо променят предпочитанията и изискванията си, търсят все по- специализирани продукти и изискват детайлна и достоверна информация за тях. Преди окончателното решение за покупка сравняват характеристиките и цените от няколко туристически оферти и търсят възможности за социални и културни взаимодействия с представители на общността-домакин. Появяват се и нов вид потребители – т.нар. „онлайн