Проф д-р Т. Иванов

Тема 2. 5. ЛИДЕРСТВО

СЪДЪРЖАНИЕ

1. 3адача и елементи на системата за управление

2. Особености на системата за управление

3. Предизвикателства пред управлението в отбраната

4. Характеристика на системата за управление

5. Особености на решението

в. Характеристика на аналитичната поддръжка на решението

7. Направления за повишаване на ефективността на решението

8. Обзорни въпроси, нови понятия и литература

1. 3адача и елементи на системата за управление.

От управленска гледна точка отбраната е целенасочена организационна система, която включва две подсистеми – система за управление и изпълнителна система. Системата за управление е обект на изследване на науката за отбранителния мениджмънт.

Основна задача на системата за управление е координирането на действията на хората при достигане на отбранителните цели. Системата за управление е част от организацията на отбраната и средство за постигане на цели чрез вземане на водещи към тях решения.

Основни елементи на системата за управление са: хората, организационната структура и технологията на управление и целите, които си поставя организацията. (фиг. 1)

Хората, натоварени с отговорността да вземат решения са част от персонала на отбраната, специално подготвени и притежаващи умения за вземане на релевантни на отбранителната цел и съобразени с условията решения.

Решенията засягат както определяне на курса, така и конкретните организационни и операционни действия, които водят към целта. Качеството на решенията зависи от натрупаните знания, опит и умения на вземащите решения лица. Средата, в които работи организацията е обкръжение и създава условията за вземаните решения. Понякога те изискват бързи за основните елементи действия. 3абавянето причинява увеличаване на риска и неприемливи загуби системата за управление от отклонението от поставената цел.

Вземането на решение обикновено не е еднократен акт, а елемент от непрекъснат процес на управление, включващ: контрол и събиране на информация, анализ и сравнение с преследваните цели, вземане на решение за предпочитана алтернатива на действие и накрая осъществяване на решението чрез съхранение на старо поведение, планиране на нови действия или препланиране на стари такива. Цикличното повтаряне на този процес позволява натрупване на информация за степента на доближаване до целта в резултат от подобряването на решенията. В този смисъл управлението се схваща не само като процес на изработване на решения, водещи към целта, а и като процес на обучение за достигане на целевия резултат.



Фиг. 1 Диаграма на Ливит

Целта е желано и възможно състояние на организацията и резултат от организационната дейност. Тя е продукт, както на взетите решения и действия, така и на влиянието на околната среда. Тъй като промените на средата са неконтролируеми, винаги съществува неопределеност за ефикасността на решенията и действията. Като следствие от това често се разграничават цели-желания и цели-действия.

Целите-желания са заявления за възможно осъществяване на интересите на организацията или на нейната мисия. Те отразяват основните ценности, мотивите за поведение, както и стремежите за бъдещето. Целите-действия са средство за достигане на целите-желания и се наричат инструментални цели. Те също носят неопределеност тъй като не всякога са съобразени с разполагаемите за тяхното достигане ресурси и времето.

Осъществяването на целите-действия изисква ресурси. Поради това управлението на отбраната неизбежно включва в себе си два основни процеса – отделяне на национални ресурси за отбрана и управление на отделените ресурси в отбраната с оглед достигане на целите. Управлението включва разпределение на ресурси между възможните и достатъчни задачи, чието изпълнение ще приближава до желаните цели. Основен въпрос при достигането на целите е разкриването на такава структура на ресурсно осигурени задачи, които водят към целта. Осъществяването на целта е проблем, защото не може да бъде постигнато с разполагаемите ресурси. 3адачата е винаги изпълнима, защото е ресурсно осигурена. Тя обаче е само стъпка, която може да бъде насочена към целта. 3адачата е и инструмент за натрупване на необходимите ресурси за достигане на целта във времето.

Организационната структура на системата за управление фиксира разделението и кооперирането на действията и ресурсите по подготовка и вземане на управленски решения.

Технологията на управление обхваща процедурната страна на вземането на действията на участниците във времето и с разполагаемите ресурси така, че да бъдат достигнати поставените цели.

Няколко характерни особености отличават системата за управление в отбраната от подобни системи в други обществени сектори. Това са:

• 
  Отбранителната система на страната е политически инструмент на обществото.
  

• 
  Възможност за коалиране с други сmранu.
  

След присъединяването на страната към коалицията, отбраната и системата за управление трябва да съобразяват своите цели с коалиционните цели и неизбежно загубват част от своята самостоятелност. Трябва да адаптират процеса и процедурите на решение и да координират своите действия с тези на коалицията.

• 
  Поддържане на дългосрочна планова перспектива за развитието на оmбранаmа. Отбранителният потенциал на страната е функция на заплахата за нейното съществуване. Но той е и функция на непрекъснатото развитие във времето. Величината на отбранителните активи на малка страна е от порядъка на нейното промишлено стопанство. Изграждането на достатъчен отбранителен потенциал е резултат на многогодишен непрекъснат процес. Стабилността на развитието на потенциала за отбрана изисква дългосрочна планова перспектива. Систематичното изграждане на отбраната и нейното съобразяване със съвременните световни стандарти е основна задача на системата за нейното управление.
  
• 
  Поддържане на оmчеmна uнформацuя за разходumе за оmбрана.
  

• 
  Поддържане на uнформацuя за полезносmmа на оmбранumелнumе действия.
  

Управлението в отбраната е изправено пред няколко големи предизвикателства. Това са:

• 
  Способност за поддържане на досmаmъчен оmбранumелен поmенцuал u неговоmо своевременно mрансформuране в оmбранumелна способносm.
  

Отбранителната способност е израз на възможността за производство на отбранителен продукт. Нейната величина зависи от потенциала и готовността за отбрана. Текущата способност е отправна точка за мобилизационния процес в отбраната и поради това изпитва въздействието не само на заплахата, но и на скоростта на протичане на кризите и конфликтите в отношенията между държавите. Тя е повлияна от техническия и технологичен прогрес в средствата за отбрана и водене на война, а така също и от характера на вероятния конфликт. Естествено е при ускоряване на процесите да се очаква намаляване на значението на отбранителния потенциал и нарастване на това на текущата отбранителна готовност. Следствие от това е оскъпяването на отбраната. Не всяка страна е в състояние да поддържа достатъчен потенциал, готовност и отбранителна способност.

• 
  Способност за вземане на рацuоналнu решенuя за оmбранumелнu дейсmвuя.
  

Първостепенен фактор за достигане на качество на решението е поддържането на съответстваща на сложността на решенията информационна мрежа. Информационната мрежа съдържа взаимодействащи източници, преобразователи и потребители на информация. В сферата на отбраната това е сложна, разклонена многоконтурна структура, която трябва да гарантира решение при различно обкръжение и произволно развиващи се ситуации.

Вземането на решение е преди всичко информационен процес, а промяната на информационните потоци или дори технологията за обработка на информация влияят силно на качеството на решението. Събирането, предаването, запаметяването, съхраняването и обработката на информация струва не само скъпо, но е и интелектуално предизвикателство за нацията, която защитава своите ценности.

• 
  способност за uзлъчване на лuдерu, способнu да вземат рацuоналнu сmраmегuческu решенuя.
  

Способността за излъчване на харизматични, с лидерски, качества личности е огромно обществено предизвикателство. Лишените от лидер организации често загубват единството и необходимата координация при достигането на целта.

4. 
   Характеристика на системата за управление в отбраната.
   

• 
  Оmбранаmа е мuсuонно орuенmuрана сuсmема.
  

3а изпълнение на своята мисия отбранителната система на страната използва разнообразни средства. Основното от тях е поддържането на отбранително способни въоръжени сили, които продуцират тази способност. С нея те гарантират суверенитета, сигурността, независимостта и териториалната цялост на страната, нейните ценности и интереси. Въоръжените сили са система от организационни формирования, съоръжени и подготвени за водене на бойни действия, подчинени на стратегическите цели на отбраната. Чрез тях те са в състояние да предотвратяват, сдържат или отблъскват възникващи заплахи и агресивни силови действия. Създаването на въоръжени сили е резултат на доверието на обществото. Израз на това е систематичното предоставяне на ресурси (хора, капитал, земя и други фактори) за изграждане на отбранителен потенциал и отбранителна готовност.

• 
  Оmбранumелнаmа сuсmема на сmранаmа е частнообщесmвена сuсmема.
  

а) отбранителната индустриална база, която осигурява необходимото въоръжение и техника за отбрана;

б) отбранителния обмен и търговия, които балансират търсенето и предлагането на въоръжение и техника;

в) органите на централната и местна администрация, натоварени с отговорността за управление и подготовка на националното стопанство за отбрана в мирно и военно време.

Посочените специализирани структури са неделима част от останалите обществени подсистеми, които осигуряват ресурси, сътрудничат при създаване на сигурност или само потребяват отбранителната услуга.

• 
  Оmбранumелнаmа сuсmема на сmранаmа е частнонацuоналноmо сmопансmво.
  

5. 
   Особености на решението в отбраната.
   

• 
  Решенuеmо е свързано с поемане на значumелен рuск u оmговорносm.
  

Обикновено решението се взема от отделен ръководител, натоварен с отговорности и пълномощия за това. В този случай консултацията е присъщ елемент. Но в други случаи решението може да се взема от група отговорни или колективен орган, което води до допълнително усложняване на процедурата и възможност от възникване на конфликт при решението.

Средата, в която се взема решението може да се характеризира с неопределеност, риск или определеност. При неопределеността не е ясна структурата на възможните алтернативи на решението. Рискът възниква при известни алтернативи, но неясни вероятности за сбъдването на всяка от тях. Грешките в очакванията носят риск от потенциални загуби. Накрая при определеност вземащия решение познава алтернативите и техните вероятности.

Науката за управление не е в състояние да гарантира правилно решение. Тя обаче е в състояние да подпомогне вземането на разумни или рационални, т.е. съобразени с разполагаемата информация решения. Тя дава възможност за намаляване на степента на неопределеност и риск чрез приближаване на общественото поведение до неговите цели.

Доколкото в отбраната решенията са повторяеми, най-често срещани са тези вземани в условията на риск. В този случай теорията предлага изясняване на ценностите и предпочитанията, съжденията за вероятностите за настъпване на събитията и накрая приложение на адекватни методи за комбиниране на ценности и съждения като основа за решението.

• 
  Вземане на решенuе от сложна uнсmumуцuонална сuсmема.
  

Съгласно Конституцията, нашата страна е република с парламентарна система на управление. Основните държавни институции са натоварени със следните решаващи правомощия, засягащи отбраната на страната:

а) Народно събрание. Народното събрание има еднокамерна структура и следните компетенции:

-приема държавния бюджет и законите, вкл. за данъците и отбраната:

-взема решения за обявяване на война и сключване на мир;

-решава изпращане на български въоръжени сили в чужбина и пребиваването и преминаването на чужди такива в страната;

-обявява извънредно или военно положение в страната или част от нея по предложение на Президента или Министерския съвет;

-ратифицира международни договори с политически или военен характер, за участието на страната в международни организации и за коригирането на границите й;

-учредява ордени и медали.

Народното събрание избира от своя състав постоянни комисии, които го подпомагат в дейността му и упражняват от негово име парламентарен контрол. Традиционно Народното събрание извира и т. нар. Комисия по националната сигурност. Всеки народен представител има право на законодателна инициатива за промяна или усъвършенстване на националната законова база.

б) Президент на Републиката

Въпреки политическият режим на парламентарно управление, наличието на Президент на Републиката е средство за балансиране на политическото противопоставяне, както и за деполитизиране на силовите държавни структури. Компетентността на Президента се простира преимуществено в областта на международните отношения и сигурността. Той е държавен глава и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили. Взема решения за:

-назначаване, освобождаване и повишаване на висшия команден състав на Въоръжените сили;

-обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет в съответствие със закон за това;

-обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложни мерки, когато Народното събрание не заседава;

-награждава с ордени и медали.

Президентът оглавява Консултативния съвет по национална сигурност, чиито статут се определя със закон. Своите решения Президента представя като укази, обръщения и послания. Указите се преподписват от Mинистър-председателя или от съответния министър, в случаите когато решенията влизат в пълномощията на Министерския съвет. Президентът се подпомага от канцелария с два кабинета: личен и военен, както и пресцентър и приемна. Военният кабинет включва началник и съветници. Пряко подчинени на Президента са Националната разузнавателна служба и Националната служба за сигурност.

в) Министерски съвет

Министерския съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили. Той се състои от Министър-председател, заместници, министри и взема решения за:

-изпълнението на държавния бюджет, вкл. и на отбраната;

-организира стопанисването на държавното имущество, вкл. и на отбраната;

-сключва, утвърждава и денонсира международни договори, в случаите предвидени от съответния закон;

-отменя незаконосъобразни или неправилни актове на министрите.

При изпълнение на законите Министерския съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановленията приема правилници и наредби. Mинистрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди.

Но продуктът от отбранителната дейност зависи от качеството на управление на предоставените ресурси.

Тази особеност на отбраната изисква признаване и прилагане на ресурсен подход, включващ единни принципи и специфични инструменти, позволяващи съобразяване на решенията с разполагаемите ресурси.

Още по-актуално е приложението на този подход в условията на остър дефицит на ресурси, който парализира качествените промени в отбраната.

-Изграждане на оmбранumелно-uкономuческо мuслене.

Осъзнаването, че отбранителните решения са освен военно-технологически, но и икономически, е важен елемент на съвременното професионално мислене в отбраната. Това означава и изграждане и овладяване на подходящи средства за разпределение на ограничените национални ресурси между конкурентните обществени цели на отбраната и сигурността, здравеопазването, образованието, социалното осигуряване и пр. Това означава и прилагане на адекватен инструментариум за управление на отбранителните ресурси при създаване на частично заменими отбранителни продукти, подчинени на главната цел на отбраната.

- отбранителна мисия и отбранителни ситуационни цели;

- въоръжени сили;

- отбранителна способност, потенциал и активи;

- неопределеност, риск и определеност при решението в отбраната;

- аналитична поддръжка на решението;

- рационалност на решението;

- граждански контрол на отбраната;

- институционална структура на отбраната;

- динамични проблеми на решението;

- ресурсен подход в отбраната;

1. Конституция на Република България.

2. Спасов Б. - Президентът на Републиката (правно положение) - УИ „Св. Климент Охридски", 1992

3. Хитч Ч. , Mаккин Р. - Военная экономика в ядерный век. - ВИ M, 1964

4. Mаssiе J. - Essentials of management. – University of Kentucky, 1987

5. Mоррис У. - Наука об управлении. Байесовский подход. - Mир M, 1971

6. Mамиконов А. Г. - Принятие решений и информация. - Наука M, 1983

7. International Review of Administrative Science – Re-engenering in the Public Sector. N 9, 1995.