Парламентарни и неправителствени организации на НАТО

Тя е съвещателен орган, чиито решения имат препоръчителен характер за НАТО. Парламентарната асамблея има за задача да укрепва сътрудничеството и разбирателството между страните, и отразяването на позициите на НАТО в националните законодателства.

Сесии се свикват два пъти годишно. Асамблеята обединява парламентаристи от страните-членки и страните-партньори. На 15 юли 1955г. в Париж е създадена Конференция на парламентаристите от НАТО. От 1966г. тя се нарича Северноатлантическа асамблея (СА). На 13 ноември 1998г. е взето решение СА да се преименува в Парламентарна асамблея на НАТО. Официално с това име е от 1 юни 1999г.
Евроатлантически съвет за партньорство /ЕАСП/

Той е създаден на 9 юли 1997г. на основата на Северноатлантическия съвет за сътрудничество/учреден на 20 декември 1991г. и функционира до 1997г./ и програмата "Партньорство за мир". ЕАСП е форум за политически консултации и военен обмен. Съветът свиква съвещания два пъти годишно. Той включва страните-членки на НАТО и още 27 страни: Австрия, Азербайджан, Албания, Армения, Беларус, България, Грузия, Естония, Казахстан, Киргизстан, Латвия, Литва, Малта, Молдова, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Словения, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, Украйна, Финландия, Чехия, Швейцария, Швеция.

Програмата е издигната на срещата на високо равнище на НАТО в Брюксел през януари 1994г. Тя има за цел да повиши възможностите на отделните страни за участие в дейности по поддържане на мира чрез съвместно планиране, обучение и учения, като по този начин повиши оперативната съвместимост между въоръжените сили на тези страни и НАТО. Друга нейна цел е да увеличи отбранителното планиране и формирането на военния бюджет и демократичния контрол върху въоръжените сили. Към 2002г. държавите, които са се присъединили към програмата са 47.

Тя обединява национални неправителствени организации, създадени на доброволна основа във всяка от страните-членки на НАТО с цел да подпомагат усилията на НАТО и на отделните правителства на страните -членки, насочени към осъществяване на целите на Северноатлантическия договор. Като цяло подчинените органи, създадени от Северноатлантическия съвет - Комитета по планиране на отбраната, Групата за ядрено планиране и Военния комитет на НАТО, имат консултативни функции. Те проучват конкретни теми въз основа на мандат, които им е възложен от органа, на които са подчинени. Ролята им се изразява предимно във формулиране на препоръки за политиката, на базата на които могат да се вземат решения.

Съществуват и създадени по различно време редица организации и агенции, които изпълняват по-специални задачи. Някои от тях са разположени в Главната квартира на НАТО в Брюксел, други са разположени в различни страни-членки, като всички са част от цялостната структура на НАТО. Дейността им е съсредоточена върху провеждане на специфични изследвания, изпълнения на решенията на НАТО, управление и осъществяване на съвместни програми и системи, върху обучение и подготовка. Някои от тези организации и агенции са пряко подчинени на един от централните органи на Съюза - Северноатлантическия съвет или Военния комитет. Други са на двойно подчинение или разполагат с по-широки отговорности, така че могат да играят роля в управлението и контрола на системи, удовлетворяващи потребностите на НАТО като цяло.

Много от тези организации попадат в категорията организации на НАТО за производство и тилово осигуряване. Те представляват подчинени органи, създадени за прилагане на Северноатлантическия договор. Северноатлантическият съвет е предоставил на всяка една от тях организационна, административна и финансова самостоятелност. Задачата им е да установят колективните потребности на участващите в Съюза страни по отношение на проектирането, развойната дейност, производството, оперативната и тиловата поддръжка и управлението в съотвествие с техните индивидуални устави.

Всички страни на НАТО могат да членуват в тези организации на основата на меморандум за разбирателство²⁶⁹, подписан от всяка от участващите страни. Типичната структура на една такава организация включва политически комитет на старшите служители, наречен Съвет на директорите, който осъществява ръководството и отговаря за постигането на колективните интереси на: участващите страни; подчинени комитети или работни групи, създадени от Съвета; изпълнителна агенция, която осъществява управлението и обикновено се оглавява от генерален директор.

Освен тези организации и агенции съществуват ръководни комитети и бюра по проекти на НАТО. Статут "проект на НАТО" се предоставя от Конференцията на националните директори по въоръженията (КНКВ) на колективни проекти в областта на въоръженията или военната техника, в които да учатват две или повече страни-членки на НАТО. Конференцията е орган на НАТО, отговарящ за сътрудничеството в областта на производствената част от тиловото осигуряване. Съществуват около 20 ръководещи комитети и бюра по проекти на НАТО.

- Материално-техническо осигуряване;

В Европа НАТО работи в тясно сътрудничество с Европейският съюз /ЕС/ и с Организация за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/.

Единният европейски акт дава възможност всички решения отнасящи се до изграждането на единния пазар, да бъдат приемани с мнозинство (с изключение на въпросите по данъчното облагане и свободното движение на хора). Това позволяла на Европейската комисия да започне реализацията на програмата си. Законодателните актове приети по тази програма и целящи да поставят “всички играчи на игрището в равни условия”, варират от области по фирмено право, свобода позволяваща на хората да започнат предприемаческа дейност в други страни-членки и уеднаквяване на техническите стандарти, до законодателство по трпанспорта, данъчното облагане и взаимното признаване на дипломи.

Необходимо условие е хармонизирането на производствени стандарти, мерки за обезопасяване на продукти, мерки за защита на работниците и на потребителите. Пазарите на капиталите постепенно започват да се либерализират.

На 19 ноември 1990г. в Париж се подписва Договор за обикновените въоръжени сили в Европа/ДОВСЕ/. Той е резултат от водените във Виена преговори от представители на 22 държави, от които 16 са членове на НАТО и 6 са бивши членове на Варшавския договор. В последствие към договора се присъединяват 8 държави от бившия Съветски съюз – Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Казахстан, Молдова, Русия и Украйна. Така общият брой на страните по договора възлиза на 30. Окончателно ДОВСЕ влиза в сила на 9 ноември 1992г.

- осигуряване на стабилен баланс на обикновените въоръжени сили на по-ниски от съществуващите равнища;

- ликвидиране на неравенствата, оказващи отрицателно влияние върху стабилността и сигурността;

- премахване на потенциалните възможности за осъществяване на внезапно нападение и за водене на широкомащабни настъпателни операции.

- Първи етап – 17.10.1992г. - 17.11.1993г. – съкращаване на най-малко 25% въоръжение и бойна техника от общата норма на всяка страна;

- Втори етап – 17.11.1993г. – 17.11.1994г. – продължаване на съкращенията не по-малко от 60% от въоръжението и бойната техника от общата норма;

- Трети етап – 17.11.1994г. – 17.11.1995г. – продължаване съкращаване на цялото предвидено количество въоръжение и бойна техника.

Република България ратифицира ДОВСЕ на 16 февруари 1994г., като от този момент провежда подготовка за изпълнение на своите задължения и реализирането на правата си, произтичащи от него.²⁷⁰

От 17.11.1995г. до 17.03.1996г. се извърши проверка на остатъчните количества въоръжение и бойна техника.

Някои автори изследвали процеса по прилагането на ДОВСЕ успешно защитават тезата, че този договор е изиграл своята положителна роля относно драстичното съкращаване на оръжията и бойната техника в редица райони в Европа и за спадане на напрежението във военната област, но това е станало чрез нарушаване на един от най-важните принципи – принципът за еднаквата сигурност на всички държави.²⁷¹ С приемането на Полша, Чехия и Унгария в НАТО военният потенциал на организацията се е увеличил с 15-18% по различните показатели, без да се нарушават клаузи по ДОВСЕ.

През декември 1991г. Европейския съвет на свое заседание в Маастрихт /Холандия/ взима решение да бъде създаден Европейски съюз, като по този начин се ускорява ходът на процеса на интеграция. Този съюз се създава на основата на европейските общности, като се добавят и нови форми на сътрудничество.

Договорът за Европейския съюз създава:

- гражданство на съюза – всички граждани на страните – членки са и граждани на Съюза. Всеки гражданин на Съюза има право да се движи свободно и да живее където пожелае в рамките на страните – членки. Той има право да гласува и да се кандидатира на местни избори и избори за Европейски парламент в страната – членка, където живее. Всеки гражданин има право на защита от страна на дипломатическите и консулските служби на която и да е страна – членка. Той може да подава петиции до Европейския парламент и до Европейския омбудсман;

- икономически и валутен съюз – общите насоки на икономическите политики на страните-членки се одобряват от Съвета на министрите, който наблюдава икономическото развитие на всяка една страна – членка и в Общността, като цяло. В случай, че тези икономически политики не съответстват на общите насоки или застрашават нормалното функциониране на икономичекия и валутния съюз, Съветът предприема необходимите мерки. Страните-членки се задължават да не допускат бюджетен дефицит над определен процент от брутния национален продукт. Европейският съюз има единна валутна политика и единна валута. Създава се нова институция Европейска централна банка, която заедно с централните банки на страните-членки формира европейската система на централните банки;

- политически съюз – налага се обща политика в областта на външните работи и сигурността, която в перспектива трябва да доведе и до обща политика в областта на отбраната. Целите на тази обща политика са: опазване на общите ценности, общите интереси и независимостта на Съюза; засилване сигурността на Съюза и на страните-членки; запазването на мира и развитието и укрепването на демокрацията и върховенството на закона. Това изисква по-големи правомощия за Европейския парламент и разширяване на компетенциите на Общността. Налага се обща политика по въпросите на вътрешните работи и правосъдието, която включва областите: имиграция; правила за прекосяване на външните граници на Общността; предоставяне на убежище; борба срещу трафика и употребата на наркотични вещества; митническо сътрудничество; сътрудничество в изпълнението по граждански и наказателни дела и трансгранични полицейски операции. Създава се Европол с цел обмяна на информация между страните – членки по посочените области.

На 01 януари 1993г. Европейската общност, наброяваща 345 милиона души, се превръща в най-големия обединен пазар в света. В резултат на това производствените и експортните разходи спадат.

Договорите, поставящи основите и определящи целите на Европейските общности, създадоха редица европейски институции, на които се възлагат конкретни задачи да осъществяват тези цели.

• 
  Органи на Европейския съюз/ЕС/
  

Европейският парламент е демократичният глас на народите от страните-членки на Европейския съюз. Депутатите се избират от 1979г. пряко от гражданите на Европейския съюз на всеки пет години. По време на своя шести мандат /от 22.07.2004г. до 2009г./, Европейския парламент има 732 депутати.

Основните функции на парламента са да участва в процеса на приемането на законодателни акове на Европейския съюз и да контролира дейността на Европейската комисия. Пълномощията на Европейския парламент непрекъснато нарастват и се увеличават.

Европейският парламент има право да участва наравно със Съвета на Европейския съюз в рамките на процедури при приемането на законодателни актове, свързани с Единния пазар. Това означава, че парламенът има право на вето в някои области на законодателството.

Европейският парламент има правото да изисква от Европейската комисия да внася предложения в някои от областите влизащи в компетенциите на Европейския съюз. Той има право да създава временни комитети за разследване на нарушения и правото на петиции.

Европейският парламент назначава европейския омбудсман /парламентарен комисар по жалбите/, който е упълномощен да приема оплаквания срещу институции и органи на Европейския съюз и да му докладва.

Депутатите от Европейския парламент са разделени на политически групи, включващи парламентаристи от всички страни, а не по национален принцип. В резултат на това политически партии от оделни страни – членки установяват тесни контакти с политичеки партии от други страни – членки, които са им съмишленици. По този начин се създават истински транснационални политически движения. Договорът от Маастрихт позволи гражданите на страните – членки да участват и да гласуват в изборите за Европейски парламент в страната, в която живеят, без значение дали са нейни граждани. Той също даде възможност на кандидати да се явяват на избори за Европейски парламент в други страни-членки.

С приемането на Република България в Европейския съюз след 01.01.2007г. нормите на Европейското право/законодателните актове приети от Европейския парламент/ ще се прилагат приоритетно пред нормите на вътрешното законодателство.

Европейската комисия е институцията, натоварена да осъществява изпълнителната власт в Съюза. Нейните членове са независими от правителствата на страните-членки и се назначават с единодушие от Съвета на министрите. Комисията включва по двама души от петте по- големи страни (Франция, Германия, Италия, Великобритания и Испания) и по един от десетте по-малки (Белгия, Дания, Гърция, Ирландия, Люксембург, Холандия, Австрия, Португалия, Финландия и Швеция). Първоначално комисарите са назначавани за срок четири години. От началото на м. януари. 1995г. този срок е удължен на пет години, за да може мандатът на всяка комисия да съвпада с петгодишния мандат на Европейския парламент. Това дава възможност на парламента да гласува встъпването в длъжност на комисията, което увеличава нейната демократична легитимност.

Като член на колективно тяло всеки комисар отговаря за определен “портфейл”, или сфера на дейност от тези, които влизат в компетенциите на Европейския съюз, както и за апарата от служители (генерален директорат), които работят в тази сфера. Всичко това наподобява дейността на министър в национално правителство. Основните работни езици на комисията са: английски, френски и немски, но всички официални документи задължително се предават и отпечатват на единадесетте официални езика – датски, холандски, английски, френски, немски, гръцки, италиански, португалски, испански, финландски и шведски. На официални заседания с представители на правителствата, както и на заседанията на Европейския парламент се изисква превод от и на единадесетте езика.

Ролята на Европейската комисия е да осигури спазването на клаузите на договорите и да внася предложения за законодателство на Съюза под формата на наредби и директиви. Това е необходимо за постигането на целите на Съюза, като след приемането на съответните наредби и директиви Европейската комисия следи за тяхното прилагане.

Задачите на комисията са да предлага, прилага и контролира. Ако някоя страна или друг правен субект на Съюза нарушат нормите на европейското право или не съумеят да ги приложат на практика, комисията може да прибегне до санкции, включително и до внасяне на случая за гледане в Европейския съд. Комисията има значителни правомощия, особено по въпроси отнасящи се до конкуренцията и изпълнението на общите политики (селско стопансто, транстпорт и др.). Тя администрира различни европейски програми и фондове, включително и тези свързани с отпускането на помощи за страни извън Съюза.
Съвет на Европейския съюз/Съветът/

Той е основния орган, който взима решения в рамките на Съюза. Той се състои от представители на всяка страна-членка на ниво министри. До 2002г. този съвет се наричаше Съвет на министрите.

В него влизат министри от правителствата на страните-членки, които обсъждат и гласуват европейското законодателство.

Съветът е само един, но той променя името и съставът си в зависимост от обсъжданите въпроси: селско стопанство, образование, финанси, общи въпроси или външни работи. По въпросите, които влизат в компетенциите на Европейския съюз, министрите са отговорни в различна степен пред националните парламенти на страните-членки (всеки само пред своя), но взетите в рамките на Съвета решения не могат да бъдат отменени.

Законодателните актове на Съвета обикновенно са под формата на наредби и директиви. Наредбите са задължителни в своята цялост и са непосредствено действащи, което означава, че не е необходимо страните – членки да предприемат каквато и да било допълнителна мярка, за да влезе в сила дадена правна норма. Директивите са задължителни по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, но предоставят избора за метода на неговото постигане на страните-членки. Много малко са точките в дневния ред на Съвета, които попадат там без предварително обсъждане на официално равнище.

Всяка страна-членка има постоянно представителство в Брюксел (на равнище посланик), в което работят дипломати и служители от всички национални министерства на дадена страна. Ръководителите на тези представителства заседават веднъж седмично в рамките на Комитета на постоянните представители. На тези работни заседания посланици и държавни служители обсъждат и подготвят въпросите и решенията, които предстоят да бъдат разгледани и взети на заседанията на Съвета.

В зависимост от сферата към която се отнася даден въпрос, Съветът взема решения по него с единодушие, с квалифицирано мнозинство въз основа на гласуване с различна тежест или с просто мнозинство. Броят на въпросите, които изискват вземане на решение с мнозинство, а не с единодушие нараства значително в резултат на влизането в сила на Единния европейски акт и на Договора от Маастрихт. При квалифицирано мнозинство всяка страна-членка гласува в съответствие с броя на населението й. Никоя страна-членка не може сама да блокира дадено предложение.

Председателството в Съвета на ЕС се смения на всеки шест месеца, като страните-членки се редуват по азбучен ред.

Той не е включен в списъка на органите на ЕС, но неговата функция е твърде важна. Европейският съвет определя основните политически насоки и приоритети на Европейския съюз. Европейският съвет е органът, който взема висшите политически решения в Европейкия съюз. Държавните и правителствените ръководители на страните-членки преценяват, че е необходимо да се срещат редовно по между си, придружавани от министрите на външните работи и с участието на председателя на Европейската комисия. На тези срещи те обсъждат общи политически въпроси на международните отношения.

С приемането на Единния европейски акт се уточнява съставът на участниците и броят на заседанията в годината на Европейския съвет. В Договора от Маастрихт се описват задачите на този съвет, който трябва да “дава импулсите за развитието на Съюза и да предначертава общите политически насоки за това развитие”.

Значението на заседанията на Европейския съвет нараства. Решенията от тези заседания не са правно обвързващи, но дават насоки за бъдещото развитие на Европейския съюз.

Европейският съвет е висш орган, към който Европейската комисия или Съветът на Европейския съюз могат да се обръщат по въпроси, по които останалите органи на Съюза не са в състояние да постигнат съгласие. Това се дължи на положението, в което държавните и правителствените ръководители се ползват в своите собствени държави. Тяхното лично участие в делата на Европейския съюз се реализира чрез участието им в Европейския съвет.
Европейският съвет не трябва да се бърка със Съвета на Европа, чието седалище е в Страсбург.

Съветът на Европа е създаден на 5 май 1949 г. с цел да се постигне по-голямо единство между неговите членове за отстояване и осъществяване на идеалите и принципите, които са тяхно общо наследство и създават условия за икономическия и социалния им прогрес. Съветът има за цел да поддържа основните принципи на правата на човека, плуралистичната демокрация и върховенството на закона и да повишава жизнения стандарт на гражданите на Европа.

Страни-членки на Съвета на Европа са:  Албания, Андора, Австрия, Белгия, България/1992г./, Хърватска, Кипър, Чешката република, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Исландия, Испания, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Македония, Малта, Молдова, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Русия, Сан Марино, Словакия, Словения, Унгария, Швеция, Турция, Украйна, Великобритания, Швейцария.

Кандидати за членство са: Азербайджан, Армения, Беларус, Босна, Грузия.

Статут на “специално поканени” страни са:  Азербайджан, Армения, Беларус (отменена), Босна, Грузия.

          Наблюдатели са:  Ватикана, Канада, Япония, САЩ.

В рамките на Съвета на Европа са включени около 165 междуправителствени конвенции и споразумения, централно място сред които заемат Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, Европейската културна конвенция и Европейската социална харта.

Същественото разширяване на членския състав на Съвета на Европа след края на студената война и нарасналия брой на подписаните конвенции са израз на решимостта на правителствата на страните-членки да създадат рамките за сътрудничество, насочено към предотвратяване на нови разделения на континента и изграждане на обща европейска културна общност от демократични държави. Усилията на Съвета на Европа в тези направления допълват усилията на Северноатлантическия съюз.
Съд на Европейските общности

Европейският съюз е изграден на основата на правнообвързващи договори, което го отличава от други международни организации. Това означава, че клаузите на договорите и законодателството, основаващо се на тях, се превръщат в част от националното право на страните – членки и се нуждаят от ясна интерпретация. Това придава на Европейския съд особено значение.

Договорите са допринесли за издигането на европейското право над националното. Европейският съд в Люксембург е Върховния съд в общността, в сферите, в които действа европейското право. Този съд няма юрисдикция по въпроси, които не са предмет на договорите, като например криминални деяния.

Съдът на европейските общности, чието наименование Европейската конституция променя на "Европейски съд", решава спорове, свързани със страните членки, европейските институции, представители на бизнеса, граждани на Европейския съюз. Европейският съд се състои от 25 съдии /по един от всяка страна-членка/ и от 9 генерални адвокати. Съдиите, които трябва да са независими, се посочват от стратните – членки и се назначават от Съвета на министрите за срок от 9 години. Срокът може да бъде подновен. На всеки три години половината от съдиите се сменят или преназначават. Генералните адвокати се назначават по същата процедура.

Обикновено съдът заседава в два отделни състава, но може да заседава и в един при особено важни дела. Решенията се вземат чрез мнозинство. Европейският съд решава спорове между: различни страни-членки, между общонста и страни-членки, между европейски институции, между физически и юридически лица и общността, включително и жалби от европейската администрация. Той дава мнения по международни споразумения и произнася предварителни становища по дела, представени от национални съдилища, но в последния случай Европейския съд няма юрисдикция.

Страните-членки на Европейския съюз са длъжни да зачитат решенията на Европейския съд. Съдът може да налага парични санкции на страни-членки, които не изпълняват решенията му.

Европейската сметна палата проверява счетоводните отчети и документи в бюджета на Европейския съюз.

Всяка страна-членка има по един представител.

• 
  
  Каталог: 261
  261 -> Закон за политическите партии в сила от 01. 04. 2005 г
  261 -> Закон за местното самоуправление и местната администрация в сила от 17. 09. 1991 г. Отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г
  261 -> Bolgár kulturális intézet
  261 -> Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление
  261 -> Част първа. Общи правила глава първа. Основни положения
  261 -> Доклад на X конгрес на бота, Боровец 2007 Биомеханичен и патоморфологичен анализ на причините за остеолиза при тазобедрените ендопротези Веселин Кожухаров
  261 -> Свържете lan кабела към Diva Fullhd media Center
  261 -> Частично колянно ендопротезиране В. Кожухаров
  261 -> Доклад на XI конгрес на бота, Златни пясъци 2010 Грешки и усложнения при тотално и частично колянно ендопротезиране В. Кожухаров Цел
  261 -> Списък на научни трудове
  
  
  
  Изтегляне 5.62 Mb.
  
  Сподели с приятели: