ПрограмА за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници и биогорива за периода 2013 2015 година

ОБЩИНА ПЕЩЕРА
4550 гр.Пещера, ул. "Дойранска епопея" № 17

тел.: (0350) 6-22-03, 6- 22-08, факс: 6-41-65

URL: http://www.peshtera.bg
ОБЩИНАТА Е СЕРТИФИЦИРАНА ПО ISO 9001:2008

1. Насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници;

2. Подобряване на средата за живот и труд.

Подцели:

1.Намаляване разходите за енергия в обекти и сгради, финансирани от

общинския бюджет чрез:

- Внедряване на енергоспестяващи технологии и мерки;

- Усъвършенстване на организацията за поддръжка и контрол на енергийните

съоръжения.

2. Подобряване качеството на енергийните услуги.

- Достигане на нормативните изисквания за осветеност в учебни, детски,

социални и здравни заведения, улици, пешеходни зони и други.

- Осигуряване на оптимални условия за работна среда.

3. Повишаване нивото на:

- Информираност, култура и знания на ръководния персонал на общинските

обекти, експерти и специалисти на общинската администрация за работа по проекти от фондовете по енергийна ефективност;

- Квалификация на експлоатационния персонал.

4. Създаване на системата за събиране на информация за

енергопотреблението на общинските обекти и изготвяне на точни анализи и

прогнози.

5. Изготвяне на проекти за финансиране от Програмите на Министерство на

икономиката, енергетиката и туризма, Министерство на регионалното развитие и

благоустройството, Министерство на образованието, младежта и науката,Програма

за развитие на селските райони, Фонд Козлодуй и други за внедряване на

енергоспестяващи технологии и мерки.

6. Включване в Национални, регионални, областни и местни проекти за

Евроинтеграция и партньорство за съвместно финансиране.

7. Смяна на горивната база в част от общинските сгради от дизел и ел.

енергия на топлоенергия от биомаса.

8. Поставяне на термосоларни панели за топла вода на покривите на част от

общинските сгради – детски градини, здравни заведения, училища и др.

1. 
   Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ);
   
2. 
   Закон за енергетиката (ЗЕ);
   
3. 
   Закон за устройство на територията (ЗУТ);
   
4. 
   Закон за опазване на околната среда (ЗООС) и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане;
   
5. 
   Закон за биологичното разнообразие (ЗБР);
   
6. 
   Закон за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ);
   
7. 
   Закон за горите;
   
8. 
   Закон за чистотата на атмосферния въздух и подзаконовите актове за неговото прилагане;
   
9. 
   Закон за водите;
   
10. 
    Закон за рибарство и аквакултурите;
    
11. 
    Наредба № 14 от 15.06.2005 г. за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия (ЗУТ);
    
12. 
    Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (ЗООС);
    
13. 
    Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ЗООС);
    
14. 
    Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи (ЗЕ);
    
15. 
    Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за актовете и протоколите по време на строителството (ЗУТ).
    

17.Закон за енергийната ефективност от месец ноември 2008 г. и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане;

18.Закон за атмосферния въздух (обн. ДВ, бр.45/28.05.1996 г.), уреждащ изискванията към предприятия за пределно допустими концентрации на замърсители.

Тези актове транспонират в Българското законодателство следните по-важни Европейски директиви:

1.Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на Директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО

2.Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар.

3.Директива 2003/30/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно насърчаването на използването на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт.

4.Директива 2002/91/ЕО за енергийните характеристики на сградите.

5.Директива 2006/32/ЕС относно крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги.

6.Директива 2003/87/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г., въвеждаща Европейска схема за търговия с емисии на парникови газове (EСТЕ).

Общи данни
Област	Област Пазарджик
Площ	150.51 km²
Население	18 899 души
Адм. център	Пещера

гр. Пещера

с. Радилово

с. Капитан Димитриево

Водни ресурси 

Пачви

Преобладаващите типове почви в общината са канелено-горски и алувиално-ливадни, което благоприятства развитието на зеленчукопроизводството, овощарството, лозарството, и животновъдството. От общата територия на Община Пещера около 40% е заета с гори, което се отразява благоприятно върху екологията и способствува за развитието на дърводобива, дървопреработването и ловния туризъм.

Като основа за изготвяне на програмите следва да се използва анализ на потенциала на енергията от възобновяеми източници, които са налични като природен ресурс на територията на общината.

Технологичните възможности за оползотворяването на слънчевата енергия в общината не са за пренебрегване. Слънчевото отопление е конкурентно в сравнение с нагряването на вода чрез електричество. Енергийното потребление в бита и услугите може да бъде значително намалено, чрез разширено използване на ВЕИ, предимно слънчева енергия, както във възстановени (ремонтирани), така и в новопостроени сгради. Слънчеви термични системи за топла вода на обществени/общински обекти - детски градини, социални домове, както и стопански обекти – системи за сушене на дървен материал и селскостопански продукти, могат да намерят голямо приложение в програмите за използването на ВЕИ.

Вземайки в предвид, че 40% от територията на община Пещера е заета от горски фонд, усвояването на икономически изгодния потенциал на слънчева енергия реално може да се насочи първоначално към сгради държавна и общинска собственост, които използват електроенергия и течни горива за производство на гореща вода за битови нужди. Очаква се и значително повишаване на интереса от страна на жителите на панелни сгради, които освен мерките по подобряване на термичната изолация на сградата, да инсталират и слънчеви колектори за битова топла вода.

Възможности:

За района на община Пещера, слънчевите термични инсталации могат да

произвеждат топла вода с Т>60°С в продължение на около четири месеца – от юни до септември, с Т>50°С – от края на април до октомври и с Т>40°С за период повече от девет месеца.

Друга възможност е построяване на покривни Фотоволтаични електроцентрали за производство на ел. енергия от 5 kW до 30 kW на покривите на сградите и малки Фотоволтаични електроцентрали за производство на ел. енергия до 30 kW на свободни урегулирани поземлени имоти в рамките на населените места в община Пещера.

Соларните покриви в страната все още се броят на пръсти. Собствениците на тези централи могат да се нарекат герои, тъй като са преминали различни административни процедури, които отнемат повече от година, а понякога - повече

от две години. Това времетраене е сходно с построяването на един голям слънчев парк за производство на електроенергия. При изграждане на подобна централа най-сложните процедури са за узаконяване на обекта и за присъединяването му към

електрическата мрежа. Въпреки трудностите, с новия Закон за възобновяемите енергийни източници, приет през май 2011г., се прави опит да бъде облекчен режимът за инсталиране на соларни покриви. Чрез него инсталации до 30 киловата минават по облекчен режим на присъединяване и узаконяване, което обаче все още не е толкова лесно да се приложи на практика.

Стимул

Основният стимул, за да си монтираме соларен панел на покрива, е че държавата

Соларен покрив: Слънчевото предизвикателство

С тази инвестиция може да компенсираме сметките си за ток за 20 годишен срок.

4-5хил. евро са нужни за инсталирането на фотоволтаична система, която да покрие нуждите на едно домакинство на слънчев панел на собствения покрив, обаче не може да се говори толкова за печалба. Тази инвестиция е ценна с това, че в следващите 20 години ще можем да компенсираме сметките си за ток чрез сумите, които ще получаваме от ЕРП за продадената от нас слънчева енергия, но е важен и срокът, в който инвестицията ни ще се възвърне.

Какви са сметките

За покриване на нуждите на едно семейство е достатъчно да се инсталира

фотоволтаична система от около 3 киловатпика, което ще струва около 4-5 хил. евро. Освен тях ще са нужни още минимум 1500 евро за закупуването на инвентор, който е мозъкът на една такава инсталация, тъй като превръща енергията в електричество. Той заема по-малко място от климатик и може да бъде монтиран и в дома. Чрез инвентора ние всъщност виждаме каква електроенергия произвеждат панелите във всеки един момент. Една такава инсталация може да произведе около 3 мегаватчаса годишно, което означава, че годишно нейният собственик ще печели добре. Соларна система не изисква почти никаква поддръжка, освен панелите да бъдат почиствани от време на време. Всички соларни панели имат и гаранция от производителя от 20 до 30  години, колкото е и тяхната продължителност на живот.

Условия

покрив, ще му е нужно пространство от около 20-30 кв. метра площ, в зависимост от вида панел, който избере. Ето защо е много важно постройката да разполага с подходящ покрив и по възможност да е с южно изложение. Според някои специалисти, ако няма такива дадености, е по-добре изобщо да не се предприема

изграждането на слънчева централа, тъй като тя ще има прекалено малък коефициент на полезно действие. Затова подобна инициатива е доста трудно да бъде осъществена в един панелен жилищен блок. За покриване на нуждите на близо 10 домакинства или една многофамилна къща, например, са нужни около 30 киловатпика мощност. За построяването на централа с такава мощност, обаче, са необходими около 300 кв. метра площ. За целта покривът трябва да е абсолютно равен, което не е често срещано у нас. Върху старите панелни покриви има инсталирани множество антени и други съоръжения, които биха попречили на осъществяването на подобна идея. При най-масовата соларна технология, която е монокристалната, със сигурност не трябва да има никакво засенчване, защото това би попречило на ефективната работа на панелите.
Уличното, парковото, декоративното и фасадното осветление в общината може да се замени с LED осветление, което да използва като източник слънчевата светлина. Към този момент от 40 до 50 % потребената от община Пещера енергия е от уличното, парковото, декоративното и фасадното осветление, след подмяната на осветлението с LED осветление, общината ще намали този разход многократно. Още един плюс на LED осветление е дългият живот на осветителните тела. Докато Натриевите лампи с високо налягане (НЛВН) и Метал халогенните лампи (МХЛ), които са най-препоръчвани към този момент са с живот от около 22 000 ч или 5 години, LED осветлението е с живот от 65 000ч. до 100 000ч. (15-22 години) за телата на ток и 50 000 ч. (11 години) за високо енергийното соларно LED осветление.




Вятърна енергия
Масовото приложение на вятърната енергия като енергиен източник започва през 80-те години. След 1988 г. тази технология навлезе и на енергийния пазар в Западна и Централна Европа.

В България вятърната енергетика има незначителен принос в брутното производство на електроенергия. През 2001 г. от вятърна енергия са произведени 35 MWhе (3 toe), през 2003 г. - 63 MWh (5.4 toe), а през 2004 г. - 707 MWh (60.8 ktoe). Това показва, че развитието на вятърната енергетика в България се ускорява. На територията на страната са обособени четири зони с различен ветрови потенциал, но само две от зоните представляват интерес за индустриално преобразуване на вятърната енергия в електроенергия: 5-7 m/s и >7 m/s.

Тези зони са с обща площ около 1 430 km², където средногодишната скорост на вятъра е около и над 6 m/s. Тази стойност е границата за икономическа целесъобразност на проектите за вятърна енергия. Следователно енергийният потенциал на вятъра в България не е голям. Бъдещото развитие в подходящи планински зони и такива при по-ниски скорости на вятъра зависи от прилагането на нови технически решения.

След извършен анализ на техническия потенциал на вятърната енергия е установено, че единствено зоните със средногодишна скорост на вятъра над 4 m/s имат значение за промишленото производство на електрическа енергия. Това са само 3,3% от общата площ на страната (нос Калиакра, нос Емине и билото на Стара Планина). Трябва да се отбележи обаче, че развитието на технологиите през последните години дава възможност да се използват мощности при скорости на вятъра 3.0 – 3.5 m/s.



За съжаление, както е видно от актуалната карта, Община Пещера не попада в зоните с ветроенергиен потенциал.


Водна енергия
Течащата вода създава енергия която може да бъде уловена и превърната в електричество. Това е наречено хидроенергия. Най-често срещаната хидроенергийна станция използва язовир построен на река за да съхранява водата в резервоар. Водата освободена от резервоара тече през турбина която се завърта, което от своя страна активира генераторът, който произвежда електричество. Но хидроенергията не винаги се нуждае от голям язовир. Някои хидроенергийни станции използват просто малък канал за да канализират водата от реките през турбините.

На територията на община Пещера се намира ВЕЦ Пещера, който  e второто стъпало на каскадата Батак (след ВЕЦ Батак), собственост на Националната електрическа компания. Централата има 5 турбини с обща мощност 125 MW. Характерното за нея е, че се намира под земята.

Формирането на оттока на реките и деретата е за сметка на валежите от дъжд, снеготопенето и подземните води (изворите). Максималните водни количества (високите води) се наблюдават през периода на пролетното пълноводие м. април – м. юни, когато са по-обилните валежи и снеготопенето.

Минималните (ниските) води са в периода м. юли – м. октомври, като

абсолютният минимум е обикновено през м. август – м. септември, когато оттокът на реките се формира изключително за сметка на дрениране запасите на подземните води.

МВЕЦ имат висока ефективност достигащ до 70-90%. Те работят с висок коефициент на използване на мощността, типично над 50%, в сравнение с около 10% за соларните и 30% за вятърните централи. Много важно при МВЕЦ е тяхното високониво на предвидимост на генерацията, съвпадащо с годишния валежен профил зарегиона и поливните кампании в селското стопанство. Тяхната производителност се променя бавно във времето, т.е. изходящата мощност се изменя постепенно в рамкитена дни или седмици, а не моментално или в рамките на часове.

На територията на община Пещера има изградена една малка водно електрическа централа в коритото на р. Стара река по посока с. Бяга.

Мини хидротурбината в домашния водопровод, която преобразува енергията на протичащата вода и генерира електричество. Мини хидротурбината може да се свърже между батерията на чешмата, душа или където и да е между две тръби в домашната водопроводна инсталация и да използва налягането в нея.

Генерираната енергия може да се съхранява в батерии или да постъпва директно към контакт, през който да зареждате мобилни телефони и прочие устройства.

Рециклиране на топлата вода в домакинството - топлината от изтичащата в канала топла вода се отдава през топлообменник за предварително затопляне на студената вода, която постъпва в бойлера.

През лятото отнеманата от входа на въздухопровода топлина може да се използва и като безплатно средство за топла вода. Геотермалните отоплителни системи доставят топлина като изпомпват с помпи геотермална вода от кладенци, сондирани в геотермален водоизточник. Оттам геотермалната вода преминава през топлинен преобразувател, който извлича топлината от нея и с тази топлина се загрява друга вода, която по тръби отива за отопление на сгради. След като премине през топлинния преобразувател, геотермалната вода се инжектира обратно във водоизточника, където се отново се затопля се използва повторно. Горещата вода близо до земната повърхност може да бъде използвана директно за отопление. Преките приложения включват отопляване на сгради, отгледжане на растения в оранжерии, сушене на култури, затопляне на вода в рибарници и някои промишлени процеси като пастьоризирането на мляко. Енергията, която се съдържа в естествената гореща вода се нарича хидротермална енергия. Там където има само горещи сухи скали, е възможно да се инжектира вода, след което горещата вода или парата могат да бъдат използвани за производство на хидротермална енергия. Ресурсите от горещи сухи скали се срещат на 4 до 6 км навсякъде под земната повърхност, а на някои места и на по-малки дълбочини. Достъпът до тези ресурси включва инжектирането на студена вода в кладенец, циркулирането u през горещите чупливи скали и изкарването на горещата вода от друг кладенец. Засега няма комерсиални приложения на тази технология.

Съществуващата технология също така все още не позволява получаване на топлина директно от магма, която е най-дълбокият и най-мощният ресурс на геотермална енергия. За щастие обаче вече съществуват геотермални електроцентрали. Геотермалните водоизточници могат да бъдат достигнати със сонди в най – различна дълбочина. Когато горещата вода извира естествено (или се изпомпва) в най – широк температурен обхват, тя може да служи за производство на енергия в такива централи. В общи линии принципът им на действие е следният:
Горещата вода и пара от земята преминава през турбини, захранват генератор и произвежда електричество. Съществуват различни видове геотермални електроцентрали, но повечето са парни. При тях горещата вода от производствените сондажи преминава през един или два разделителя, където освободена от налягането на дълбокия резервоар, част от нея се преобразува в пара. Силата на парата се използва за задвижване на турбината. За да се запази водата и да се поддържа налягането в резервоара, геотермалната вода и кондензираната пара се инжектират в периферията на резервоара, така той се затопля отново. Някои електроцентрали произвеждат главно пара и съвсем малко вода. При този тип, наречен суха парна електроцентрала, парата отива директно в турбината.

Съществуват и така наречените бинарни електроцентрали. Резервоар с температура от 120° С до 180° С не е достатъчно горещ, за да образува достатъчно пара, но въпреки това може да се използва за производство на електричество в бинарна електроцентрала (двойна). В бинарната система геотермалната вода преминава през топлинен преобразувател, където топлината й затопля втора (бинарна) течност като изопентан, който завира при по-ниска температура от водата. При нагряване втората течност се трансформира в пара, която задвижва турбината и задвижвайки я се охлажда, втечнява се а след това наново се загрява. Така се използва многократно. В този затворен цикъл няма вредни емисии във въздуха.

При геотермалните централи не е нужно да се внася гориво и по този начин се пестят пари. Разбира се, за използването на геотермалната енергия при производството на електричество е необходимо да се инвестират средства, за да се направят необходимите проучвания, да се сондират кладенци и да се инсталира централата. По-евтино е да се построи една от познатите ни видове електроцентрали отколкото геотермална електроцентрала, но за сметка на това цените на традиционните горива са много по-скъпи, така че в бъдеще геотермалната електроцентрала ще се окаже значително по-икономична. За съжаление един средностатистически българин не може да си позволи да направи тези проучвания. Разчита се преди всичко на държавни проекти, които не са особено мащабни предвид огромния потенциял за производство на геотермална енергия, който има България.

Природа на геотермалните ресурси

Геотермалната енергия в България

Потенциал на геотермалната енергия в България

Общо в страната са регистрирани 136 броя топли минерални извора с  различен дебит и температура. Характерна особеност на термалните ни води е, че те са слабо минерализирани, с малък дебит 0,5 л/сек. до 478 л/сек. или общо за страната от 3934,7л/сек. до 4600 л/сек. и ниска температура - от 20°С до 101,4°С със сумарен енергиен еквивалент 0,3 кtoe. От този дебит 300 л/сек. е доказаният  поток на ресурсите на минерална вода с температура 20°С. Около 33% от съществуващия потенциал са води с температура между 20°С и 30°С, а 43% са с температурен градиент 40°С -60°С.

Ниско алкалните води (pH 7.2 –8.2) представляват 55% от общия дебит.

Тези характеристики на потенциала предопределят начина на използване на геотермалната вода у нас. Техническият потенциал на геотермална вода намира реализация за здравно – хигиенни нужди, комунално – битови, топлофикационни и промишлени нужди и в селското стопанство.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ГЕОТЕРМАЛНАТА ЕНЕРГИЯ

Използването на геотермална енергия, от енергетична гледна точка,  намира приложение в две основни области – производство на електричество и за неелектрически цели. Основен източник и в двете сфери е хидрогеотермалната енергия извличана от земните недра. Термалните води, носители на геотермална енергия, достигат до земната повърхност, чрез естествено разтоварване (извори) и чрез сондажи.

Наличният в страната потенциал позволява използването на тези два ресурса предимно за неелектрически цели – производство на топлинна енергия. В момента в България геотермалната енергия, получавана от водните ресурси, основно се използва в системата на специализираните здравни заведения за рехабилитация, профилактика и отдих - физико – химичните свойства на водата, за нуждите на битовото горещо водоснабдяване в болници, хотели и санаториуми и за нуждите на отоплителните системи, както на гореизброените консуматори, така и в училища, сгради общинска и държавна собственост. Приложението на този ресурс в селското стопанство не е широко разпространено в страната, но има значителен енергоспестяващ ефект.

Използване на хидрогеотермалната енергия

 

Схематично представяне на идеалната геотермална система

- За електрическо производство

Независимо, че разполагаемите параметри на водните геотермални ресурси в страната не позволяват нейното директно използване за производство на електрическа енергия, по – долу са дадени някои технически схеми. 

Геотермална централа за произвдство на слектрическа енергия с ре-инжекция, атмосферен тип

Вторичният флуид оперира в температурните и нивата на налягане на цикъла на РЕЙКИН. Чрез избор на подходящият вторичен флуид е възможно да се утилизира геотермална вода с температурен обхват 85-170°С.

- За не електрическо производство

В бита
Директна употреба – този вид използване на геотермалните ресурси е най-разпространения и най - стария метод. Захранването с топла вода за битови нужди, локални и централни отоплителни инсталации са често срещаните форми на приложение.

Локални и централни отоплителни инсталации

 

Принципна схема на централна геотермална отоплителна инсталация

Изграждането на централизирана геотермална отоплителна система, изисква значителни капитални инвестиции. Голяма част от инвестицията представляват първоначалните капиталовложения за проучване, сондажни дейности, тръбопроводи, разпределителни трасета, допълнително работно оборудване –помпени станции, съоръжения за наблюдение и контрол, водо-подгревателни станции и акумулиращи съдове. Операционните разходи, в сравнение с конвенционалните централи, са по –  ниски. Решаващи фактори, в определяне на първоначалната стойност на системата, са стойността на концесията и големината на топлинния товар, който тази система ще покрива. Усвояването на целият възможен топлинен потенциал определя и икономическата целесъобразност от изграждане на този вид системи.

Важно, при изграждане на такъв тип системи е комплексното ползотворяване на целият енергиен ресурс. Добри технически и икономически резултати се постигат, например при двугенерацията на енергия, тоест комбинацията от производството на топлинна и охладителна енергия. Примерна схемата на един пълен цикъл на оползотворяване на енергийния носител е дадена по долу.

 

Полифункционално използване на геотермалния енергиен ресурс

Предвид, потенциалните температури на водните геотермални естествени източници в страната, в очертаният сектор е даден възможния цикъл на приложение.

Разходите, за поддържане на непрекъснатата циркулация на топлата вода в студените тръбопровода, по какъвто и да е друг метод, са много високи.

Индиректна употреба – една от формите на индиректната употреба на топлината на Земята е, придобилата напоследък голяма популярност, термопомпена инсталация и тъй наречения метод “горещи скали” за извличан на енергията от дълбоките земни слоеве. В случая, става дума за земносвързани термопомпена инсталация. Днес, чрез тези системи, ние можем да използваме преимуществата на стабилната температура на земните пластове от 8°С – 16°С в плитките подземни слоеве. Принципът на действие на тези системи се основава на използване енергията на ниско потенциален източник за производството на топлинна или охладителна енергия /аналогично на разделните термопомпени инсталации, използвани в бита за климатизация/. Водата или друга течност чрез тръбни серпентини, положени в хоризонтална или вертикална равнина в земята, извлича температурата на околната среда, след което чрез вторият кръг на вътрешната инсталация я трансформират в полезна енергия за сградата. При използването на определени енергоносители, при този вид затворена система, е възможно преобразуването на агрегатните състояния да става и в самата земя.
Другият метод е тъй наречената отворена система – директно изпомпване на вода от сондаж, кладенец, езеро или река. В режим отопление, енергоносителя отдава част от енергията на хладилният агент от вторичния кръг на система, а в режим охлаждане отнема топлината и я отвежда в земята. В случаите, в които флуида се ре – инжектира обратно в земята, единствената промяна, която настъпва е в температурата на водата.
Ре – инжектирането не е самоволен процес и предвид нарушаването структурата на земните слоеве и нивото на подпочвените води, този процес трябва да е научно обоснован.

В промишлеността

Друга недостатъчно оценена възможност за приложение на термопомпите е промишлеността. Особено перспективни са производствата, където  едновременно се налага охлаждане и отопление в един технологичен процес. Като пример може да се даде пивоварната промишленост, където се налага охлаждане на бирата и едновременно загряване на технологична вода. Най-широко термопомпите могат да се използват в химическата, хранително-вкусовата, текстилната и други клонове на промишлеността. Интересен пример е приложението на термопомпите в спортни центрове с ледена пързалка и плувен басейн.

На диаграмата долу е направено приблизително сравнение на разходите за отопление при различните ситемни, на база повторяемост на външната температура, за различен период от време.

Суровини:

За суровина се използват слънчогледови култури, рапица, захарна тръстика, палмово олио, царевица, сено, дърво, животински, земеделски и други отпадъци, и други. На практика всеки тип органична суровина, богата на въглеводороди и достъпна в големи количества, е пригодна за производството на биогорива - например в Испания се развива проект за използването на портокалови кори за производство. Най-големи добиви (от 7 до 13 пъти по големи от тези на захарна тръстика) се получават от използването на водорасли.

Видове биогорива:

1.Биобутанол

2.Биодизел - Суровини за производството на биодизела са рапицата и слънчогледа

3.Биоетанол - Произвежда се от захарно цвекло, пшеница и царевица

4.Палмово масло

В България:

В България съществуват няколко производителя на биогорива, а други тепърва започват. Лукойл обяви на 20.04.2007г., че започва монтирането на допълнителна производствена линия с използването на биосуровини.

Начини на производство:

Съществуват няколко основни способа за производство на биогорива, като трансестерификация на растителни мазнини, остатъчен продукт - глицерол. Напоследък често се споменават, т.нар. микробиогорива, т.е. биогорива произведени от микроорганизми - бактерии, цианобактерии и микроводорасли. Производственият процес при тях е типичен за биотехнологични процеси, но добивите им са между 40 и 300 пъти по-високи от тези на конвенционалните биогорива.

Предимства 

Производството на биогоривата ще допринесе за спадане емисиите на въглероден двуокис и други вредни вещества в атмосферата, допринасящи за глобалното затопляне.

Производството на биогоривата ще направи страните вносители на нефт (между които и България) по-независими от ОПЕК. Производството на биогоривата ще въздейства благоприятно на заетостта в аграрните райони. Производството на биогорива от целулозни суровини ще спомогне за залесяването на райони, които са били обезлесени заради използването на аграрни култури.

Недостатъци:

Според някои изследвания отглеждането на култури, пригодни за производството на биогорива, изтощава почвата и водите. Аграрното стопанство е един от най - големите замърсители на атмосферата c азотни съединения, които умножават парниковия ефект. Спорен е върпросът за нетния енергиен баланс на технологиите за отглеждане на биокултури - т.е. дали производствения процес поглъща повече енергия отколкото добива. Засега почти всяко производство на биокултури е субсидирано - т.е. получава се нарушение на пазарното равновесие, от друга страна почти всеки тип земеделство в ЕС и САЩ е субсидирано по един или друг начин.

Производството на биокултури повдига цената на земеделските култури, които биха били използвани за суровини в хранително-вкусовата промишленост или животновъдството - процес, който води до цялостно поскъпване на храните, предизвиквайки инфлация в икономиката. Отглеждането на биокултури ще допринесе за тоталното изсичане на горите - процес, който е вече необратим, например в Бразилия и Индонезия. Отглеждането на биокултури ще изостри проблема с глада в бедните райони на света.

Все още на биогоривата се гледа като на алтернатива на конвенционалните горива,

но в контекста на нарастващите цени на горивата, тяхната практическа изчерпаемост и глобалните цели за намаляване емисиите на парникови газове и опазване на околната среда, поставят биогоривата на една нова позиция – гориво на бъдещето. Зелената книга поставя като основна цел до 2020г. 20% от конвенционалните горива в сектор транспорт, да бъдат заменени с “нови енергийни източници” - биогорива, природна газ, водород или други алтернативни горива, получени по екологично чист начин, а в Бялата книга е поставена краткосрочната цел за производство на 18 Mtoe/Милиона тона нефтен еквивалент/ течни биогорива през 2010г. Причина, за така поставените цели, са не само сигурността на енергийните доставки, чрез намаляване вносът на горива, но и диверсификация на енергийните ресурси и технологиите за тяхното усвояване и преработване, създаване национални политически инициативи за насърчаване използването на местното производство и усвояване на потенциала, както и намаляване емисиите на парникови газове.

След първата петролна криза от 1973г. биомасата се счита за енергиен източник

(заместител) и е използвана като основа за производство на горива, които могат да

заместят конвенционалните такива (дизел и бензин) при моторните превозни средства. В изпълнение на основните стратегически цели през 2003г. ЕС прие Директива 2003/30/ЕС за насърчаване използването на биогоривото и други възобновяеми енергийни източници в транспорта. Директивата изисква, страните членки да гарантиран минимален дял на биогоривата от използваните горива в сектор транспорт, като си поставят национални индикативни цели, в съответствие с референтните цели на Директивата – 2% от горивата използвани в сектор транспорт през 2005г. и нарастване на този дял до 5,75% през 2010г. Целта от 2% биогорива, заложена за 2005г. не беше постиганата от страните-членки на ЕС. Имайки предвид целите, постигнатото процентно съдържание е не повече от 1,4%. Европейската комисия започна наказателни процедури срещу седем страни-членки, които са заложили в своите законодателства без основания проценти, много по- ниски от тези в директивата.

Използването на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта на територията на община Пещера е икономически неоправдано, тъй като общината притежава малко транспортни средства.

1.ОП ”Регионално развитие”, ОП “Конкурентоспособност на българските предприятия”, “Национален план за развитие на земеделието и селските райони”; ОП „Околна среда”

2.Предприятие за управление на дейностите за опазване на околната среда – за финансиране на проектите „Съвместно изпълнение”;

3.Социално инвестиционен фонд;

4.Национален доверителен фонд.

Изброените по-популярни европейски програми и субсидирано финансиране за електроцентрали и инсталации с ВЕИ се осъществяват през МИЕ, МРРБ, Министерство на земеделието и продоволствието (МЗП) и за периода на действие на оперативните програми 2007 – 2013г. средствата се отпускат както следва:

През МИЕ:

-размер на субсидията за частни фирми: 40 ÷ 90 %;

-размер на субсидията за НПО: не се отпуска финансиране;

-размер на субсидията за общини: не се отпуска финансиране.

През МРРБ:

-размер на субсидията за частни фирми: не се отпуска финансиране;

-размер на субсидията за НПО: 50 ÷ 70 %;

-размер на субсидията за общини: 100 %.

През МЗП :

-размер на субсидията за частни фирми: 70 %;

-размер на субсидията за НПО: 50 ÷ 70 %;

-размер на субсидията за общини: 100 % .

-размер на субсидията за частни фирми: 20 %;

Средствата са съобразно възможностите на бюджета за съответната година. При обекти общинска собственост средствата, предоставяни от републиканския бюджет, могат да бъдат заявени чрез бюджетите на общината. Отпуснатите от държавния бюджет средства трябва да бъдат изразходвани в рамките на една календарна година.

Стопанските субекти могат да реализират проекти по ВЕИ и чрез собствени средства.

ВЕИ в община Пещера в частта „обучение и информиране” ще бъде ориентирана към ангажиране на специалисти с високо качество на професионалният им труд. Това е важно условие за гарантиране качеството на проектите. Съществена част от бъдещата дейност е свързана с прилагането на ЗЕЕ и ЗЕВИ и ще бъде посветена на обществена кампания за енергоспестяване, използване на ВЕИ и нова култура на потребление. В изпълнение на Директива /91/ ЕС в новото българско законодателство залегнаха:

1. Нови норми за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични

инсталации;

2. Задължителни обследвания за енергийна ефективност на енергоемки обекти с

годишно потребление над границите.

3. Задължително сертифициране на сгради държавна или общинска собственост в

експлоатация, с обща полезна площ над 1 000 м2;

4. Определяне на енергийните характеристики на сградите в съответствие със ЗЕЕ и предвидена от Закона наредба;

5. Законът за енергийната ефективност урежда и обществените отношения, свързани спровеждането на държавната политика за повишаване на енергийната ефективност и осъществяване на енергоефективни услуги.

6. Дейности, свързани с обучение и информиране:

7. Обучение по енергиен мениджмънт на служители от общинската администрация;

8. Информационни кампании за населението;

9. Специализирани информационни дни по ЕЕ;

10. Регионални и общински семинари;

11. Подкрепа на професионалното образование и обучение на територията на община Пещера за подпомагане на учебния процес и други извънкласни дейности, свързани с усвояването на допълнителни знания по енергоспестяване, енергийна ефективност и ВЕИ.

12. Сътрудничество с експерти от водещи научни звена с доказан опит в разработване и прилагане на нови енергийни технологии по енергоспестяване, ВЕИ и управление на енергийни процеси;

13. Партньорство с фирми, предлагащи енергийно-ефективни услуги;

14. Участие в специализирани национални и регионални семинари по ЕЕ и ВЕИ на

МИЕТ, АУЕР и други организации.

на територията на общината трябва да е в пряка връзка с плановете и по

енергийна ефективност.

Целеният резултат от изпълнението на програмата е:

- повишаване на благосъстоянието и намаляването на риска за здравето на

населението;

- намаляване на потреблението на енергия от конвенционални горива и

енергия на територията на общината;

- повишаване сигурността на енергийните доставки;

- повишаване на трудовата заетост на територията на общината;