Площта по функционална принадлежност е разпределена както следва

Общо 16532,4 ха 100,0%

От храстите са разпространени обикновен и кучешки дрян, обикновена леска, европейски чашкодрян, обикновен глог, шипка, драка и др.

Обособяването на горите със защитни и рекреационни функции и защитените гори и земи е направено въз основа на одобрени документи, изцяло съобразени със Закона за горите. Режимът на стопанисване и опазване е определен в Закона за защитените територии.
2.5.2 Защитени видове растения и животни
В Природен парк “Шуменско плато” са установени следните защитени, застрашени и редки растителни видове, включени в “Червената книга на България”:

 Защитени:

1. Горска съсънка – Anemone sylvestris L.

2. Гръцка ведрица – Fritillaria graeca Boiss.

3. Давидов мразовец – Colchicum davidovi Stef.

4. Пролетно ботурче /циклама/ - Cyclamen coum Mill.

5. Пясъчно подрумиче – Anthemis regis-borisi Stoj. Et Acht.

6. Румелийско подрумиче – Anthemis rumelica Vel.

7. Седефче – Ruta graveolens L.

8. Снежно кокиче – Galanthus nivalis L.

9. Черноморска ведрица – Fritillaria pontica Wahl.
 Застрашени:
1. Кадифено великденче – Veronica spicata L.
 Редки:

1. 
   Българско еньовче – Galium bulgaricum Vel.
   
2. 
   Източен миск – Jurinea Ledebourii Bunge.
   
3. 
   Кавказка копривка – Celtis caucasica Willd.
   
4. 
   Ленолистен целолист – Haplophyllum thesioides G. Don.
   
5. 
   Степен пащърнак – Pastinaca umbrosa Stef. Ex DC.
   
6. 
   Хьофтианово часовниче – Erodium hoeffianum C. A. Mey.
   
7. 
   Червен хедизариум – Hedysarum tauricum Pall. Ex Willd.
   
8. 
   Щитовидна фибигия – Fibigia clypeata L. Medic
   

Застрашени и редки растителни видове в Природен парк “Шуменско плато”, включени в “Червената книга на Шуменски регион”:

1. 
   Петров кръст – Lilium martagon L.
   
2. 
   Черноморска камбанка – Campanula enxina
   

 Редки:

1. 
   Обикновена пърчовка – Himantoglossum hircinum L.
   
2. 
   Обикновен анакамптис – Anacamptis piramidalis L.
   
3. 
   Подезичен залист – Ruscus hyppoglosum L.
   
4. 
   Стамбулско еньовче – Galium paschale Forsskal
   

Защитените гръбначни животни в Природен парк “Шуменско плато” са:

1. 
   Смок мишкар - Elaphe longissina longissina
   
2. 
   Урсиниева усойница – Vipera ursinii racosiensis
   
3. 
   Египедски лешояд – Neophron pernoterus
   
4. 
   Голям ястреб – Accipiter gentilis
   
5. 
   Малък креслив орел – Aquila pomarina
   
6. 
   Бухал – Bubo bubo
   
7. 
   Осояд – Pernis apivorus
   
8. 
   Черен кълвач – Driocopus martius
   
9. 
   Добруджански хомяк – Mesocricetus newtoni
   
10. 
    Вълк – Canis lupus
    
11. 
    Пъстър пор – Vormela peregusna
    

 Видове от Световната Червена книга:

1. 
   Гръцка костенурка - Testudo hermali
   
2. 
   Вълк - Canis lupus
   
3. 
   Пъстър пор - Vormela peregusna
   

Ловната площ на общината включва всички земи, гори и водни площи, които са обитавани от дивеч или в които има условия за съществуването му, извън населените места. Организацията на ловната площ, управлението на ловното стопанство и контролът по стопанисването на дивеча се осъществяват от Министерство на земеделието и горите. Не се обособяват ловностопански райони върху природни резервати. В защитените територии стопанисването на дивеча се извършва съобразно техния режим и план на управление.

Площта на ловностопанските райони зависи от основния вид дивеч. При основен вид благороден елен площта е не по-малка от 2000 ха, за дива свиня и сърна – 1500 ха, а при смесен характер на местообитанията (едно- и дребнодивечов) не по-малко от 1000 ха. В землището на едно населено място – село, не се облособява повече от един ловностопански район.

На територията на община Шумен няма Държавна дивечовъдна станция.

Видовете, обект на ловен туризъм са представени в ПРИЛОЖЕНИЕ № 5 на настоящата програма.

2.5.4 Билки с търговско значение, находища, използване

Голямото растително богатство на Шуменския край се допълва от находищата на лечебни растения. Те съдържат голямо количество биологично активни вещества, на които се дължи тяхното лечебно действие. Съдържанието на лечебните вещества се обуславя от специфичните почвени и климатични дадености. Нашите билки са богати на разнообразни химични съединения: полизахариди, гликозиди, алкалоиди, кумарини, витамини, терпеноиди, флавоноиди, въглехидрати и др.

Билките съпътстват живота на хората още от дълбока древност. Наименованието им идва от старобългарската дума биле, означаваща бурен. В речника на Найден Геров първото значение на думата е предадено като “трева лечебна, целебно растение”.

В резултат на нарасналия през последните години интерес, се увеличава както броят на видовете билки, които се събират, така и тяхното количество. Това може да доведе до намаляване или унищожаване на редица билкови находища. С цел да се ограничи безотговорното събиране на лечебни растения е въведено райониране на билкосъбирането, за да се даде възможност за съхраняване и възстановяване на естествените находища.

На територията на Шуменската община са описани повече от 120 вида лечебни растения. Тези от тях които имат по-широко разпространение са: бял равнец, горска ягода, мащерка, жълт кантарион, комунига и др.

Описанието на лечебните растения в Община Шумен е дадено в ПРИЛОЖЕНИЕ № 6 от настоящата програма.

Законът за защитените територии - /ЗЗТ/ - обн. в ДВ бр.133 от 1998г. урежда режима на опазване, ползване и управление и регламентира функционирането и съхранението на система от защитени територии. Съгласно чл.5 от ЗЗТ, защитените територии имат следните категории: резерват, национален парк, природна забележителност, поддържан резеват, природен парк, защитена местност. С управлението на тези категории защитени обекти се цели създаване и развитие на екотуризъм.

Философията на закона е опазване и съхраняване уникалността на природата, обект на защита в защитените територии като национално и общочовешко богатство. Със ЗЗТ държавата, в съответствие с международните договори по опазване на околната среда, по които Р.България е страна, регламентира и осигурява функционирането и съхранението на система от защитени територии като част от регионалната и европейска екологична мрежа.Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и опазване на характерни или забележителни обекти на неживата природа. Законът регламентира процедурите за обявяване и промените в защитените територии - прекатегоризиране, заличаване, промяна на площта, режима и др. както и управлението, стопанисването и охраната им.
ПРИРОДЕН ПАРК 

            Шуменско плато” Заповед № 563 / 08.05.2003 г. на МОСВ

          Защитената територия е обявена като Народен парк със Заповед № 79/05.02./1980г. на КОПС и прекатегоризиран в Природен парк със Заповед на МОСВ №563/08.05.2003 г. С площта си от 3929,9 ха, от които 3703,9 ха са в ДГФ на ДЛ Шумен и ДДС “Преслав” и 226 ха - общински фонд на община Шумен, е най-голямата защитена територия в района на РИОСВ. Разположен е юго-западно от гр. Шумен и обхваща по-голямата част от площта на Шуменското плато – най-големия дял на Шуменските височини, разположени в източната част на Дунавската хълмиста равнина. Географското положение особеностите на релефа и почвено-климатичните условия предопределят голямото видово разнообразие на флората-повече от 550 вида висши растения, от които над 120 вида лечебни растения. Обликът на растителността като цяло в парка се определя от екосистемите, заемани от представителя на коренната дървесна растителност- мизийския бук и смесените съобщества широколистни гори, в които бука съжителства с обикновен и келяв габър, цер, благун, клен, ясен, сребролистна липа, космат дъб и др. Многообразието на тревната покривка е представена и от защитени, застрашени и редки растителни видове, някои от които включени в “Червената книга на България” като горска съсънка, давидов мразовец, пролетно ботуриче /циклама/, седефче, снежно кокиче, българско еньовче, източен миск, кавказка копривка, ленолистен целолист, степен пащърнак, червен хедизарум, щитовидна фибигия. Проучени и описани на територията на ПП са 11 рода и 20 вида - представители на сем. Орхидеи, от които 1 вид е от включените 12 вида в “Червената книга на България”, а 5 от срещащите се видове са в Приложение №3 на ЗБР.  ПП “Шуменско плато” с местоположението си, умерения климат и разнообразните биотопи е привлекателно местообитание за много представители на животинския свят. Висшата фауна, от средно-европейски с понтийски елементи, е представена от 109 вида гръбначни животни, от които 28 вида бозайници, 61 вида птици, 14 вида влечуги и 6 вида земноводни. От видово най–многочислената орнитофауна 45 са гнездещи, а останалите преминаващи или зимуващи.  Разнообразието във видовото животинско  представителство се изразява с присъствието на видовете смок мишкар, голям и малък ястреб, бухал, черен кълвач,черен щъркел включени в “Червената книга” на България. Територията на Природния парк “Шуменско плато”, с разнородния скален състав на релефа и подземните реки, определящи карстовия ландшафт, е осеяна с около 60 пещери-сухи и водни, въртопи, скални образувания; скални манастири и църкви –археологически останки на крепости и селища, датиращи от различни исторически епохи.

 

        РЕЗЕРВАТИ

       “ Букака “ Обявен със Заповед № 79/05.02.1980г. на КОПС

        Заема обособена зона в територията на Природен парк “ Шуменско плато “ с  площ от 63,04 ха в горския фонд на ДЛ гр. Шумен с надморска височина 450 м. Резерват “Букака” е горски масив обявен за опазване  на съществуващата коренна над стогодишна елитна букова гора от вида мизийски бук / Fagus sylvatica ssp. moesiaca/. Освен мизийския бук като доминиращия вид, северната му част е смесено съобщество широколистни гори от видовете зимен дъб, габър, благун, клен, цер и др.; подлесът е богато изграден от леска, глог, шипка, къпина, мъждрян и др. Разнообразието на тревната покривка е представено от синчец, лютиковидна съсънка, кукувиче грозде,жълтурче,снежно кокиче,минзухар, пролетно ботурче момкова сълза, момина сълза петров кръст, копитник, змиярник,и др., а от представителите на животинския свят могат да се срещнат лисица, заек, язовец, сърна, дива свиня, сив хомяк, няколко вида змии, рядко благороден елен.На територията на резервата са забранени всякакви дейности, с изключение на преминаването на хора по маркирани екопътеки, утвърдени със Заповед на министъра околната среда и водите.

        ЗАЩИТЕНИ  МЕСТНОСТИ

       “Могилата” Заповед №960/25.07.2003г. на МОСВ

       Защитената територия е обявена като Природна забележителност със Заповед  № 4051 от 29.12.1973г. и прекатегоризирана в Защитена местност със Заповед № РД-960/25.07.2003г. на МОСВ. Представлява земно възвишение, намиращо се в поземления фонд на ДП ”Кабиюк”, държавна публична собственост, стопанисвана от ДП ”Кабиюк” ,  землище с.Коньовец, община Шумен. Обхваща площ от 47,5 ха и е обявена за опазване разнообразната степна растителност, различна за всеки скат /изложение/ на  могилата. Проведени научни проучвания са установили, че “Могилата” е най-добре запазеното находище на степна растителност у нас. Растителността е изключително богата като общия брой е около 200 вида тревни и храстовидни видове, включително степната растителност. По – характерни видове са : коило, руска самодивска трева, див бадем, планинско котенце, горска съсънка, храстовидна карагана, пролетен горицвет,  син и сребрист конски босилек, повет-нисък, дребна перуника, жълт равнец и др.  

         “Марашка курия” Заповед №958/25.07.2003г. на МОСВ

        Обявена е като Природна забележителност със Заповед №416//12.06.1979г. и със Заповед №РД-958/25.07.2003г на МОСВ е прекатегоризирана в Защитена местност. Целта за обявяането й е да се съхрани запазилата се част от съществуващата в миналото дъбова кория от вида <летен дъб>. Защитената местност се намира в поземления фонд на землище с. Мараш, община Шумен с площ 26,87 ха, в която са разположени внушителни по своите размери вековни дъбови дървета на възраст над 350 год. Стопанисва се от община Шумен, под контрола на РИОСВ- Шумен. 

       “Дъбовете” Заповед №956/25.07.2003г. на МОСВ

6. 
   Шум
   

1. оценката, управлението и контрола на шума в околната среда, причинен от автомобилния, железопътния, въздушния и водния транспорт, както и от промишлените инсталации и съоръжения, включително за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, и от локални източници на шум;

2. определянето на степента на шумовото натоварване в околната среда чрез измерване, оценка и картотекиране на шумовите нива в околната среда и разработването на стратегически карти за шум;

3. акустичното планиране чрез разработването на плановете за действие въз основа на резултатите от картотекирането с оглед предотвратяване и намаляване на шума в околната среда, най-вече в случаи, при които превишаването на стойностите на даден показател за шум може да предизвика вредно въздействие върху здравето на хората, или за запазване стойностите на показателите за шума в околната среда в районите, в които стойностите не са надвишени;

4. достъпа и предоставянето на информация на обществеността за шума в околната среда и неговото въздействие;

5. компетенциите на държавните органи и органите на местното самоуправление, правата и задълженията на юридическите лица и едноличните търговци, свързани с оценката, управлението и контрола на шума в околната среда.

Целите на този закон за създаване на здравословни условия на живот на населението и опазване на околната среда от шум се постигат чрез разработването и прилагането на интегриран подход и мерки за неговото избягване, предотвратяване или намаляване.

Този закон се прилага за шума в околната среда, на който хората са изложени в урбанизираните територии, в парковете и градините или в други тихи зони в урбанизираните територии, в тихите зони извън урбанизираните територии или в районите в близост до детски и лечебни заведения, училища и научноизследователски организации.

Националната стратегия относно ограничаване или унищожаване вредното въздействие на шума в околната среда с цел подобряване качеството на живот на населението трябва да бъде обединена около изграждане на действаща национална система за управление на акустичното състояние на ОС и създаване на механизми за координиране на дейностите на всички институции, имащи отношение към проблемите с шумовото замърсяване в околната среда.

Шумът в околната среда, причинен от транспортните, индустриалните и ремонтните дейности, е един от главните екологични проблеми в урбанизираните райони и е източник на нарастващите възражения на населението. Недостатъците в градоустройствените и в транспортно-комуникационните планове, както и несъобразената с околната среда организация на движение, са фактори които допълнително утежняват акустичния климат в населените места. Анализът на съвременната акустична картина показва, че най-голямо въздействие на шумовия фактор се наблюдава в големите градове на страната с население над 100 000 жители.

Данните, отнасящи се до шумовата експозиция в околната среда са относително по - бедни в сравнение с тези, свързани с другите екологични проблеми. Много често дори наличните данни е трудно да бъдат сравнени поради различните измервателни методи и методите за оценка, използвани от различните институции /РИОСВ, ХЕИ/, имащи отношение към проблемите свързани с шумовото замърсяване.

Идентифицирането на районите с висока шумова експозиция позволява воденето на борба с шумовото замърсяване. Пътищата за това са два – първо, елиминиране на източника на шум напр. обособяване на пешеходни зони, обходни пътни отсечки и др., и на второ място ако не е възможно премахването на източника се търсят начини за намаляване нивата на шума по пътя на тяхното разпространение чрез различни типове шумозащитни съоръжения.

Във функционално отношение мониторинговата дейност в страната обхваща контрола на транспортния шум, промишлен шум и шум от търговски и подобни на тях дейности.

През 1990 г. е изградена контролна мрежа от пунктове в системата на МЗ – ХЕИ. Основните задачи са насочени към мониторинг на транспортния шум в населените места. Изготвяне на оценки, анализи и прогнози за шумовото замърсяване с цел ограничаване или премахване на вредното въздействие на шума върху околната среда и подобряване качеството на живот на населението е следващата цел преследвана от мрежата за мониторинг.

По отношение на акустичния анализ за състоянието на промишлените обекти- източници на шум най-често срещаните проблеми при оценката на въздействието на тези обекти върху околната среда са грешки в градоустройственото планиране. За голяма част от промишлените предприятия, в границите на хигиенно-защитната им зона попадат обекти с повишени изисквания за шумозащита - жилищни сгради, здравни или учебни заведения и др. Дори при доказано негативно акустично въздействие върху околната среда от страна на промишления обект в българското законодателство не е точно регламентирано чия е отговорността за акустична защита на потърпевшите.

Сериозен проблем е и шумът от търговски и др. подобни обекти, намиращи се в жилищни сгради или в непосредствена близост до тях. След 1998 г. при преценка влиянието на т.нар. малки обекти върху околната среда, съгласно изискванията на Наредба N 1 на МОСВ от 04.12.1997 г., Комисията към Община Шумен поставя ограничително условие: разработване и изпълнение на проекти за обезшумяване и задължителни замервания за шум при пуска на обекта в експлоатация. Тук е необходимо да се отбележи фактът, че в град Шумен единствен оторизан орган, който извършва контрол и оценка при наблюдаване на шума в населените места е ХЕИ.

Община Шумен не подценява проблема с шума и осъзнава, че това е един силно депресиращ населението фактор предвид общата акустична характеристика в града. Периодично се извършват съвместни проверки за спазване на работното време на заведенията ,замерване на проникващ шум при работа на вентилационни и климатични системи, както и при жалби на граждани.

ХЕИ – Шумен контролира нивата на шума в пунктове с различно местоположение съобразно изискванията на Наредба N 0-64 на МНЗ и МСА – в съществуващи градски части, в съществуващи градски части до главни артерии, централни градски части, в промишлени територии и зони, в райони за обществен и индивидуален отдих, в терени за болници и в зони за учебна дейност.

Това са: бул. "Славянски", бул. "С.Велики", ул. "Софийско шосе", ул. "Ришки проход", бул."Мадара", бул."Плиска " и др.

Средното превишаване на еквивалентното ниво на шум в град Шумен е следното:

2005 г.- 0,696 dB/ А/; 2006 г.- 0,44 dВ/А/ .

Промените са пропорционални на интензивността на движението и структурата на МПС, както и на измененията в организацията на движението в града и извършените ремонтни дейности.

Причините за високите шумови нива трябва да се търсят в интензивното движение на МПС, неправилното разположение на дълги жилищни блокове успоредно на едни от най – натоварените улици в града, неподходящо вътрешно архитектурно планиране на сградите, липсата на допълнителни екраниращи съоръжения и не на последно място плътната застроеност на отделните парцели.