Програмата за опазване и възстановяване на околната среда на Община Велики Преслав за периода 2007 2010 г. Въведение

Програмата

за опазване и възстановяване на околната среда на Община Велики Преслав за периода 2007 – 2010 г.
ВЪВЕДЕНИЕ
Околната среда принадлежи на всички нас и отразява това, което ние вършим с нея и за нея. Може да си помислим, че няма голяма полза да предприемем каквото и да било, за да защитим околната среда, понеже дреболиите, които всеки човек може да направи, няма да имат никакъв ефект. В действителност, ако всеки даде своя дял, влиянието ще е огромно. Качеството на всекидневния ни живот ще се подобри многократно, а в по-дългосрочен план ще бъде облагодетелствана самата планета.

Конференцията на Обединените Нации за околна среда и развитие (UNCED) в Рио де Жанейро през 1992 г. даде израз на осъзнаването на нарастващите опасности в цял свят, предизвиквани от все по-острите екологични проблеми.

Ще пренебрегнем изкушенията за печална равносметка на стореното през последните години в посока към онова равновесие на заобикалящата ни среда. което би гарантирало запазването на уникалната ни природа и би изключило неблагоприятните въздействия върху хората. Резултатите са очевидни и не се нуждаят от коментар. Сега по-важно е да направим верните стъпки към промяната, да определим приоритетите, реализацията на които ще ни приближи към екологичните принципи и реалности в европейските страни.

“Срещата на върха за Земята” в Рио прокламира няколко фундаментални и дългосрочни решения, ангажиращи международната общност със следните ключови принципи на екологичната политика:

• 
  Принципът на превантивните мерки, основаващи се на най-добрите съществуващи научно-технически постижения, с цел да се намалят рисковете за хората и околната среда;
  
• 
  Принципът “Замърсителят плаща”, който означава, че на всички нива разходите по предотвратяването и отстраняването на екологичното замърсяване се носят от отговорните за причиняването им;
  
• 
  Принципът, че защитата на околната среда е обща задача за правителствата, гражданите и промишлеността, осъществявана чрез сътрудничество между тях;
  
• 
  Принципът на интегрирането, който означава, че опазването на околната среда е въпрос, който не трябва да се обсъжда самостоятелно и че екологичните аспекти трябва винаги да се вземат предвид при оформянето и прилагането на политиките в много други области, като транспорта, енергетиката, промишлеността, селското стопанство и др.
  

Вярно е, че са необходими огромни усилия за постигане на икономически и социален просперитет, но също така е вярно, че паралелно са необходими усилия за предотвратяването на екологични рискове и кризи чрез въвеждане “днес и сега” на съвременните екологични стандарти, въпреки проблемите, които имаме като новоприета страна член на Европейския съюз.

Настоящата програма е разработена в съответствие с изискванията на чл.79, ал.1 от Закона за опазване на околната среда

При разработването й ценна помощ с консултации, мнения и методични указания ни оказаха експерти от РИОСВ, РИОКОЗ, “ВиК”, РЦЗ и други институции, имащи отношение по проблемите на околната среда.

Програмата си поставя няколко основни цели:

 да идентифицира и анализира проблемите в областта на околната среда на територията на общината, да установи причините и да предложи решения и действия за тяхното преодоляване

 да използва природните дадености на територията на общината за развитие на икономическия потенциал и по-специално за развитие на културния туризъм

 да открои приоритетите в дадената област

 да обедини усилията на общинските органи, държавните институции, населението, НПО и предприятията на територията на общината за решаване на проблемите

 да аргументира проектите на общината, които ще се предложат за финансиране от фондове на Европейския съюз.

Основният използван метод в разработката е стратегическото планиране, почиващо на SWOT анализа.

Програмата е динамичен и отворен документ, който периодично ще се допълва, съобразно настъпилите промени в нормативното законодателство.

Територията на община Велики Преслав се характеризира с изключително разнообразен релеф, който в северната и югозападната й част е хълмисто - ридов и нископланински, а в централната й част предимно равнинен, пресечена от долината на р. Голяма Камчия и притока й р.Врана.

На запад и югозапад се простират северните ридове на Преславска и Драгоевска планина. От запад и изток се простират невисоките ридове: Широки рът (723 м), Тиклата (452 м) , Авджибели (322 м). На югоизток от долината на р. Голяма Камчия се простира Драгоевската планина, като в границите на общината са ридовете: Мараленковото усое (549 м), Люрденски барун (503 м), Шишков път (488 м). На границата с община Върбица са ридовете: Добрикова локва и Лалкова могила.

В северната част се издигат южните разклонения на Шуменското плато, чиито склонове с надморска височина от 300 до 400 м се спускат северно от землищата на селата Кочово, Осмар, Троица и Хан Крум. По - високи върхове са Топлата дупка (421 м) и Бобата (415 м).

Климатът в района на общината е умерено континентален, характеризира се със студена зима и топло лято с летни засушавания.

Континенталният характер е изразен особено по отношение на температурата. Известно влияние върху климата оказва Преславска и Драгоеваска планина.

Най-студеният месец е януари (- 1,1⁰С), а най-топлия - юли (22⁰С) с амплитуда 23,1⁰С, типична за умерено континенталния климат.

Относителната влаост на въздуха се колебае от 64% през месец август до 84% през месец декември. Максималната й стойност е през зимните месеци, когато температурите на въздуха са минимални.

Средномесечните стойности на метеорологичните параметри за района на гр.Велики Преслав съгласно Климатичен справочник на Република България - валежи от станция Велики Преслав, а температура, вятър, облачност, мъгла и снежна покривка от най-близката станция гр.Шумен са показани в следната таблица:

Графично данните от таблицата по-горе са представени на фигурите, които следват:

месеци

месеци

месеци

месеци
Тихо време

месеци

В таблицата и фигурата по-долу е показана честотата на годишните ветрове за района по посока %.

Климатът на общината е умерено-континентален. Средната годишна температура е от 9⁰С доа 11,5⁰С. Климатичната характеристика се влияе от множество фактори, като температура на въздуха, относителна влажност, скорост и посока на ветровете, валежи, слънчева радиация и др. Средната месечна януарска температура е от -1,2⁰С до -2,0⁰С, а средната юлска температура – между 20,5 и 21,5⁰С . В източната част зимата е по-мека и лятото е по-горещо в сравнение със западната част на общината.

Средногодишните валежи са 670 мм (за България 650 мм) с летен валежен максимум (199 мм; май – 78 мм) и есенен валежен максимум (148 мм; септември – 31 мм). Валежите в южната и северната част са по-големи, отколкото в централната. Снежната покривка се задържа средно 50 дни за ниските части и 80 дни за високите части на общината. Сухото време достига до 25-30 % от денонощията на месеца, докато средната честота на малкооблачното време е 30-35%.

Преобладаващи са западните и северните ветрове. Честото явление е фьонът, който се проявява в южните райони на общината.

Територията на общината обхваща площ от 278 хил. дка, което представлява 0,2 % от територията на страната и 8,2% от територията на област Шумен. Важна предпоставка за развитието на селското и горското стопанство, селищтната мрежа, туризма и рекрецията са поземлените ресурси.

В структурата на поземления фонд 64,5 % се заемат селско -стопанския фонд, 31,5% от горскостопанския фонд и 4 % от фонд “населени места”. Обработваемата земя е над 150 х. дка или 55,6 % от общата площ, т.е. малко по - малко от средната за областта величина (60,0 %) и значително по - висока от средната за страната (41,8 %). На човек от населението се падат по 8,4 дка обработваема земя, т. е. повече от средното за страната - 5,2 дка. Най-голям дял от обработваемата земя заемат нивите (85,2%), следват ги трайните насаждения (14,3%) и ливадите (0,5%). На територията на общината има изградена напоителна система върху 31,2% от обработваемата земя, част от която към настоящият момент е в лошо състояние.

Необработваемата земя заема площ от 119 х.дка (44,4%) от територията на общината, повече от половината от която (63,8 %) се заема от гори. Мерите и пасищата заемат площ от 17 х. дка. Заедно с обработваемата земя те формират т.нар. стопанисвана земя, представляваща 61,6% от територията на общината.

Относителния дял на обработваемата земя е 86% от земеделските територии. Високият относителен дял на обработваемата земя (над 80%) е характерен за всички землища, а най-висок – над 90% е в землищата на селата Осмар и Мокреш. Най-големите по обща площ землища – гр. Велики Преслав и селата Драгоево и Златар са с най-значителен размер обработваеми земи. Включващи и нископланински части от територията, те са и с най-големите площи необработваема земя.

Горският фонд заема площ от 87,116 х.дка. 32% от общата територия на общината, която се стопанисва от Държавна дивечовъдна станция ”Преслав” гр. Велики Преслав. Значителни площи от него са разположени в землището на Велики Преслав - 30% от цялата горска площ на общината; в землището на с. Драгоево –20% и в землището на с. Имренчево 12 %. От територията на горския фонд около 34% са гори със стопанско предназначение, от които 95% залесени. Значителен е и дела зает от ловно - стопански гори -около 40 %.

Характерно е преобладаването на широколистни гори 81,5 %, при 19 % за иглолистните. Основната горскостопанска дейност е добив на широколистен и иглолистен материал, както и дърва за огрев.

Наличието и близостта на архитектурно-исторически резерват опхределя и необходимостта от завишаването на горите със специално предназначение – рекреационни и защитени.

Релефът на територията на дивечовъдната станция е с планинско-хълмист характер. Преобладават стръмните и наклонените терени (от 11 до 30°). Най-разпространени са южните и северните изложения на терена. Ерозионните процеси са овладяни и имат затихващ характер. Ерозията се изразява предимно скрито под формата на площно измиване в различна степен на повърхностната почвена покривка.

От територията на горския фонд около 34% са гори и земи с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции и 66% са защитни и рекреационни гори и земи (противоерозионни, мелиоративни, курортни гори, зелени зони, семепроизводствени насаждения, буферни зони на резерватите "Патлейна" и "Дервиша") и защитени територии (резерзатите “Патлейна” и “Девриша” и част от природния парк "Шуменско плато" с площ в територията на общината 819,3 ха).

В горския фонд преобладават широколистните гори - 82,2%, при 16,6% за иглолистните. Основните дървесни видове са церът, габърът, зимният дъб и др. При залесяванията са използвани черен и бял бор, сребролистна липа, акация и др. Основната горско-стопанска дейност е добив на широколистен и иглолистен дървен материал, както и дърва за огрев. Общият запас от дървесина (без клони) е 2 048 200 т³, в това число широколистна - 1 572 695 т³, и иглолистна - 475 505 т³.

Средногодишно от горите на ДДивС се продава дървен материал в размер на 27 540 т³ и ежегодно се добиват около 10 000 пространствени т³ дърва и вършина за огрев. Значителен дял от горския фонд е зает от ловностопански гори (40%). На територията на Велики Преслав се намира едно от най-големите по площ ловни стопанства в страната, което е предпоставка за развитие на ловен туризъм с локално, регионално, национално и международно значение.

Разпределението на горския фонд на общината по землища е следното:

№	Землище	Площ ха	%
1.	с. Драгоево	1738,2	20,0
2.	с. Златар	761,3	8,7
3.	с. Имренчево	998,0	11,5
4.	с. Кочово	791,5	9,1
5.	с. Миланово	79,6	0,9
6.	с. Мокреш	70,2	0,8
7.	с. Мостич	27,3	0,3
8.	с. Осмар	811,8	9,3
9.	гр. Велики Преслав	2525,2	29,0
10.	с. Суха река	274,7	3,2
11.	с. Троица	543,2	6,2
12.	с. Хан Крум	90,6	1,0
	Обща площ:	8711,6	100,0

В горите и земите с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции организацията на стопанисването е насочена преди всичко към разширеното възпроизводство на главния продукт - дървесината, при пълно запазване на водоохранните и почвозащитните функции на гората. За 10-годишен период са проектирани подходящи залесявания на площ 832,7 ха, подпомагане на възобновяването без залесяване върху 442,3 ха, реконструкция на насажденията върху 5391,7 ха, различни видове сечи (върху 8666,1 ха на 321575 т3 дървесна маса - без клони) и други мероприятия, изцяло съобразени с екологичните условия на района. Ще се залесява основно с широколистни дървесни видове. Средногодишното ползване ще бъде 38081 т3 (склони).

Направлението на стопанисването в защитните и рекреационните гори и земи има за цел непрекъснато подобряване и увеличаване на особените им функции. Така в мелиоративните гори и земи основната цел е запазване на съществуващата растителност и почвата, влагозапасяване на почвата. Борбата с водната ерозия ще се води със залесителни мероприятия и правилно извеждане на сечите за подмладяване. При необходимост ще се правят леки противоерозионни съоръжения - прагчета, плетчета и др. В курортните гори и зелената зона предимство е дадено на техните здравно-украсни функции, запазване и разнообразяване на горските екосистеми и създаване на подходящи условия за краткотраен отдих на населението.

В защитените територии основната цел е запазване и закрила на естествената растителност и животинските общности. В горския фонд не се предвижда ползване. Развитието на дейностите, свързани с възпроизводството, ползването и опазването на горите, създава работни места за част от населението на общината.

На територията на горския фонд се осъществяват и редица странични ползвания. От голямо значение за населението в общината са възможностите за паша на добитък в горския фонд, а също така за добив на сено, билки, листников фураж, горски плодове, гъби и др.

Необходимо е да се анализира и отстрани несъответствието между размера на горския фонд в лесоустройствения проект и този размер, посочен в последния приет баланс на територията на общината за 2000 г. (по информация от картите на възстановената собственост на землищата в общината).

Територията на Община Велики Преслав е бедна на полезни изкопаеми. На територията й има разкрити находища само на варовици за трошен камък при с. Драгоево с 60606 х. м³ запаси и варовици за вар при с. Троица с 9620 х. м³ запаси. И двете находища са в експлоатация.

Данните за състоянието на населението са резултат от провежданите преброявания на населението и съответните изчисления чрез естествения и механичен прираст, получени от текущата демографска статистика за годините между преброяванията.

През последните 50 - 60 години броят на населението на общината се движи в рамките на 16 - 21 хил. души. Според последното преброяване 2003 г. населението на общината е 16 057 души, без значителни изменения в последните години.

В сравнение с предходно преброяване от 1992 г. - 17 682 души, се забелязва тенденция на намаляване. Повече от половината (71 %) от населението е концентрирано в общинския административен център.

	Брой	в т. ч.
		мъже	жени
Градско	9361	4640	4721
Селско	6696	3332	3364