Психология на развитието
Изтегляне 2.7 Mb. Pdf просмотр
|
| Оценъчно действие - определяне на степента, до която е усвоен метода за решаване на учебната задача. Оценяването обикновено се извършва от учителя или в подробна словесна форма, като се обясняват положителните и отрицателните страни на извършената работа, наличието или отсъствието на напредък, определя се как се постига крайната цел на работата или под формата на оценка - формално отражение на оценката в точки. Психологическото значение на педагогическата оценка има две основни функции - ориентираща и стимулираща: оценката ориентира ученика в неговата умствена работа, помага му да разбере процеса на тази работа и собствените си знания; тя стимулира ученика, влияе върху неговата афективно-волева сфера чрез преживяване на успех или неуспех, допринася за формиране на неговите претенции и намерения, действия и взаимоотношения, т.е. влияе върху личността на ученика като цяло. В практиката на обучението именно този компонент на оценяването се откроява най-ясно и е видимо отражение на успеха на детето в училище. Следователно много деца в училище, за да заемат нова социална позиция, много скоро започват да учат за добра оценка. Първокласниците не виждат връзката между оценката и собствените си знания и умения, не винаги разбират, че тя отразява усвояването на учебната задача, а не количеството време и усилията, които са положили. Неправилната организация на учебната дейност, съчетана с неспособността на малкия ученик да контролира своята 158 учебна дейност, да оценява самостоятелно собствената си работа, води до това, че оценката започва да играе отрицателна роля: потиска интелектуалната активност, развитието на любознателност и познавателни интереси; допринася за развитието на мотивация за избягване; превръща се в глобална характеристика на личността на детето (например един първокласник прави „откритие“, което не може да приеме: неговият съученик е едновременно лош ученик и добро момче); влияе върху самооценката (детето се страхува да направи грешка, неувереност в себе си, тревожност, чувство за малоценност или, напротив, арогантност, хвалба, завишена оценка на себе си като цяло); определя системата на неговите социални отношения в семейството и в училището; учи детето да се ориентира към оценката на някой друг, върху външните моменти на всяка дейност, да се подчинява и да прави това, което възрастните казват, без колебание, без да пита защо, без да мисли. [106, с. 289–313.] Само при формиране на всички компоненти на учебната дейност и самостоятелното им изпълнение може да се каже, че детето „се е научило да учи“. До края на началната училищна възраст у детето трябва да е формирана пълноценна учебна дейност, то трябва да стане неин субект, способен и желаещ да учи. Едно от най-важните следствия от формирането на пълноценна учебна дейност е детето да се обърне към себе си. У него се формира рефлексия, т.е. способност не само да решава задачи, но и да разпознава методите, основанията и границите на приложимост на своите действия, да осъзнава мисловните си процеси, да е критичен към процеса и резултатите от своите действия, да наблюдава и да е наясно със собствените си вътрешни промени, да оценява това „което не умеех“ и „на което се научих“, „какъв бях“ и „какъв станах“. [143145 и др.] Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|