Психология на развитието
ТЕМА 7. КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКАТА ТЕОРИЯ ЗА ПСИХИЧНОТО
Изтегляне 2.7 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Лев Семьонович Виготски
| ТЕМА 7. КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКАТА ТЕОРИЯ ЗА ПСИХИЧНОТО РАЗВИТИЕ НА Л.С. ВИГОТСКИ След усвояване на материала по тази тема Вие ще придобиете знания за основните положения от културно-историческата теория за развитието на психиката на Лев Семьонович Виготски и ще се запознаете с проблема за възрастовото развитие и неговата периодизация. Руската възрастова психология се основава главно на културно-историческата теория за развитието на психиката, разработена от Лев Семьонович Виготски. Централно място в трудовете на Л. С. Виготски за детската (възрастовата) психология заема проблемът за основните закономерности на психическото развитие на детето: „ решаването на проблема за развитието на поведението и неговият централен въпрос - как възникват новообразуванията в процеса на психологическото развитие ... ” [40, с. 12]. Въпреки че Л. С. Виготски не успява да създаде цялостна теория, общото разбиране за психичното развитие в детството, съдържащо се в трудовете му, по-късно е значително разработено, конкретизирано и усъвършенствано в трудовете на А. Н. Леонтиев, А. Р. Лурия, А. В. Запорожец, Д. Б. Елконин, Л. И. Божович, М. И. Лисина и други представители на школата на Виготски. [147] Л. С. Виготски формулира най-общите закони за детското развитие: цялостност на процеса на развитие, единство на различните страни и линии на развитието; в развитието има не само количествени, но и качествени промени; обща неравномерност на развитието, т.е. промяна в неговата скорост или темп; хетерохронност и диспропорционалност в развитието на различните линии (различните части на тялото, различните жлези с вътрешна секреция, различните психични функции се развиват с различна скорост, със свой собствен темп, по свои траектории, съзряват по различно време); появата на новообразувания може да бъде придружена от регресия, инволюция на по-ранни придобивки; 55 развитието се характеризира със структурни промени, които са свързани с диференциацията на предишни структури и с различни темпове на развитие на части от цялото (диспропорционалност); съществуване на оптимални периоди за развитие на една или друга страна на организма и личността. [94, с. 104-105] Той прави критичен анализ и преразглеждане на преобладаващите в чуждестранната детска психология възгледи за процесите на психическото развитие. От негова гледна точка всички съвременни за него теории описват хода на развитието на детето като процес на преход от индивидуалното към социалното, чиито условия в повечето теории са наследствеността и околната среда. Според Л .С. Виготски съществуващите теории или отричат развитието, защото вярват, че всичко в развитието се дава от самото начало (преформизъм), или стигат до отрицание на развитието, тъй като разглеждат развитието не като процес на вътрешното движение на детето, а като натрупан опит, просто отражение на влиянията на околната среда [40]. Той се стреми да подчертае спецификата на психичното развитие в онтогенезата. От негова гледна точка психичното развитие на детето е преди всичко културно Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|