Rasho Rashev Introduction Рашо Рашев Увод н и дум и Christina Angelova, Mark. Stefanovich Henrieta Todorova Христина Ангелова, Марк Стефанович Хенриета Тодорова Кратка биография

При представянето на украсата на съдо-вете сме се ръководили от следните приз-наци,

В КСБ са използвани различии техники на украса, понякога сложно съчетани. Тези комбинации, както и постоянното повторе­ние на един и същи, точно определени мо­тиви говорят зе двойнствената функция на украсата - декоративна и орнаментална.

Декоративната функция e представена от различните техники на украса,

-Рисунка с графит, нананеян преди изпи-чането върху предварително излъекана или матово загладената, външна повърхност (обр. 30, 5-13; 31, 1-5) на преломите (обр. 26, 1), търбуха (обр. 30, 11-13; 31, 2), шийката (обр. 10, 5; 23, 1; 25, 1; 26, 1; 31, 1), дръжките

(обр. 23, 1; 26, 1) или по цялата вътрешна повърхност (обр. 32, 2-7; 33, 1-2) при пани-ците. В някои случаи e украсен целия съд

- отвътре и отвън (обр. 32, 1).

-Украса с пастозни бои след изпичането. Тя бива:

а. Едноцветна (жълт или червен цвят), разположена по външната повърхност на съда (шийката) (обр. 35, 6), търбуха (обр. 35, 5), дръжките (обр. 23, 2) или по вътрешната повърхност (обр. 35, 1; 36, 2), понякога като фон на орнамента (обр. 38, 1). Среща се в Сълкуца IIa (Berciu 1961, fig. Ili, 5; 117, 2), Галатин (Georgieva 1988, Abb. 45, 10).

б. Полихромна, червени (винени или охрено червени), жълти (оранжеви), бели и охрено-кафяви тонове, в различии съчета-ния. Срещат се както по външната така и по вътрешната повърхност на съда (обр. 36, 1; 37, 1-2; 39, 1-2).

- Набодена украса. Разположена e върху външната добре загладена повърхност на съдовете, като на места изпълва цели мето-пи. Различаватсе следните мотиви: кръгче-та (точки) (обр. 48, 1,4,6,13), срещат се в Съл­куца IIb (Berciu 1961, fig. 105, 1-8) и Заминец (обр. 25), псевдонокътен орнамент (обр. 19, 3; 48, 3) - среща се в Пеклюк (обр. 6, г), три-ъгълници, ромбове, стреловиден орнамент (обр. 48, 2,5,7,9,11-12) - среща се в Сълкуца III (Berciu 1961, fig. 126,4), вертикални и дъ­говидни насечки (обр. 48, 10; 45, 14-15; 26, 1)

- срещат се в Оходен (обр. 6, г) и Заминец (обр. 23;36).

- срещат се в Негованци (обр. 15, 21, 25-26), Сълкуца III (Berciu 1961, fig. 125, 1), Съл­куца I (Berciu 1961, fig. 187, 2), Сълкуца Не (Berciu 1961, fig. 101, 14), Галатин (Georgieva 1988 Abb. 17,21) и Сълкуца IV (Bercili 1961, Abb. 135, 7), или хоризонтални (обр. 46, 6)

- срещат се в Галатин (Georgieva 1988, Abb. 17,19). Повърхността на съдовете украсени с канелюри винаги e добре излъекана и мно­го рядко матово загладена.

- Релефна украса. Тя включва: повдигане с нокът, разположено e върху шийката или търбуха на по-грубите и дебелостенни гър­нета от кухненската керамика (обр. 49, 1-7; 50). Среща се във всички селища от КСБ; налепена, лента с прищипвания(обр. 49, 8)

- среща се в Негованци (обр. 2, 16; 4, 8) и Га­латин (Georgieva 1988, Abb. 19, 26), и пъпки (една или две), разположени по външната повърхност на съда по шийката или търбу­ха. Понякога релефната украса e в съчета-ние с барботина (обр. 15, 2,8; 18, 1; 53, 3,6; 15, 1; 54, 1-2,5) - среща се във всички сели­ща от КСБ и се явяват един от характерните особености на този комплекс. Има я и в Ла­синя II (Kautz 1992, Abb. 5, 5-6).

- Съчетания между рисувана с графит украса, канелюри (ребра), врязан орнамент, пъпки и постна боя, всички нанесени по външната повърхност (обр. 26, 1; 40, 4-8; 10.

5; 24, 1; 18, 3; 42, 7), или по вътрешната по­върхност на разлатите паници (обр. 40, 1; 41, 1). Срещат се в Галатин (Gf.oroif.va 1988, Abb. 15, 2).

При някои гърнета се среща особена тех­ника на украса, чрез разделяне външната повърхност на горна матова (устието и ший­ката) и долна груба част (обр. 16, 5; 50).

Що се отнася до орнаменталната функ­ция на украсата, то тя e налице главно при трапезните съдове (паници и някои амфо-ровидни гърнета). В този случай мотивите всъщност са символи, носители на точно определена информация от култово-маги-ческо естество, чийто смисъл e бил добре познат на праисторическия човек (Тодоро­ва 1986, 207). X. Тодорова свързва идейното съдържание на отделните орнаментални мотиви с култа към слънцето и природните стихии, т.е. с древната космогония. Според нея орнаментът e бил единственият начин за графическо кодиране и по-нататъшно предаване от поколение на поколение на въпросната култова информация. Тя вижда във всяка композиция на различните орна­менти една строга система от мотиви и зна-ци с определено семантично съдържание. Това личи при следните мотиви:

- Спирала, рисувана е с графит или с пос-тни бои (обр. 31, 4-5; 32, 3; 33; 37, 1;38, 1; 39, 1; 41, 1).

- Спирало-меандър с редица варианти: прост есовиден мотив; скачен ъглест есови-ден мотив и "Г"-образен мотив. Нанася се с графит, с врязани, инкрустирани линии.с постна боя (червена) или с барботина (обр. 18, 3; 30, 2,7-8; 31, 2; 32, 1-2,7; 35, 2-3; 37, 2; 38, 1; 39, 3; 40, 2; 42, 1; 44, 8; 51, 4).

Части от горните мотиви,

се среща в Деветашката пещера (обр. 50, Ь), Сълкуца IIb (Berciu 1961, figs. 98, 1; 101, 4), Сълкуца Пс (Berciu 1961, fig. 113, 2) и Сълку­ца IV (Berciu 1961, fig. 142, 4, 6-9, 13).

Характерна особеност е подчертаването на някои части и детайли от тектониката на съдовете чрез украсата (обр. 21; 22, 3; 27, 10).

От направения сравнителен анализ ста­ва ясно, че в керамичния материал от Кри­водол липсват някои форми и мотиви в ук­расата, конто са характерни за най-ранния период на културата, представена в селища-та Дяково, Пеклюк и в Деветашката пеще­ра. Става дума за амфоровидни съдове с две вертикално или хоризонтално разположе­ни, свлечени надолу дръжки и сочещите на­долу връзки между раменете и дънната част (Chokhadzhiev 1978, fig. 14, 2; 16, 3). Липсват и съдовете със силно извити навън, израв-нени опоре устия (Chokhadzhiev 1978, fig. 13, 5; 19, 14-15), конто се срещат в Градеш­ница (Николов 1974, обр. 41,43,45), и други - видимо сплесканите надолу съдове (Пет­ков 1965, обр. 7, б,г; 8, б; 10, в; 11, а; 12, Ми­ков, Джамбазов 1960, обр. 49, h, j; 51, d, f; 58, м, Chokhadzhiev 1978, fig. 14, 3,5; 15, 9; 18, 9). Отсъстват и някои типични за култура Гра­дешница мотиви в украсата (Николов 1974, обр. 27-29; 50-51; 86-87), констатирани в Дяково, Деветаки и Пеклюк (Chokhadzhiev 1978, fig. 13, 9; 18, 8, Петков 1963, обр. 9, б; 13, б; Миков, Джамбазов 1960, обр. 58, а-о), изпълнени с графит или с врязани линии. Става дума за украса, разположена в две ленти една над друга, горна - с геометрич-ни (линеарни) - и долна - със спираловидни мотиви. Почти винаги тези украси са ком-позирани в метопи с определен център. По­добии метопи се срещат и в Криводол (обр.

18, 3; 23, 1; 25, 1). , но тук, както вече беше споменато, отсъства украса, организм рана в две ленти, с определени мотиви за всяка една от тях.

При някои мотиви очевидно става въп-рос за ретардиращи елементи в украсата на съдовете от ранноенеолитната култура Градешница и от ранната фаза на култура Криводол, продължаващи развитието си в селището, но вече изпълнени по нов начин и включващи нови елементи.

Някои различия между керамични фор­ми и украси от Криводол, и съдове от Охо-ден, Заминец, Сълкуца 1-П, Негованци и Галатин се дължат до голяма степен на ре-гионални и технологични особености при изработката на съдовете. Приликите и ана­логи ите между тях са твърде съществени и са указание за културната принадлежност на селището към съответните етапи от раз­витието на КСБ (виж Табл. 1).

Последният за културата период, предс-тавен в Сълкуца III и Ребърково (Георгиева 1987, 6-9; 1994, 9-25) е преход към културата Галатин (Вайсов 1992, 45-49). Този период също е застъпен в Криводол макар и по-сла-бо. Това сочат изброените аналогии при съ­довете тип "млечник" (обр. 20, 1-2), съдовете със "5"-овидна профилация (обр. 12, 4; 18, 2; 19, 5), както и констатираните органични примеси (плява и миди) в глината на някои съдове. Статистическият анализ на масовия керамичен материал от Криводол показва, че фрагментите, съдържащи органични примеси, са 7,4 % от общия брой фрагменти и цели съдове (пречистена глина е устано-вена в 8,5 %, най-много са фрагментите, съ­държащи дребни песъчинки - 73%).

Един твърде важен резултат от обработ-ката и сравнителния анализ на керамиката от разглежданото селище е установяването на елементи, конто могат да бъдат отнесе-ни към Преходния период от енеолита към бронзовата епоха (Тодорова 1983, 13, Геор­гиева 1987, 1, Вайсов 1992, 2). Интересно в случая е, че тези елементи са характерни както за културите Галатин и Сълкуца IV, така и за Херкулани П-Ш. Това са:

- равно отрязаните отгоре, удебелени устия (обр. 1, 5), леко извитите навън устия (обр. 4,21), малките, огънати отпред, верти-

РВАЕ

кално поставени между устието и раменете (или върху прелома) дръжки (обр. 4, 8) и ха-рактерните за т.нар. "шайбенхенкел" хори-зонт (Тодорова 1986) шайбовидни дръжки (обр. 5, 1; 6, 4-6). Тези елементи се срещат в Сълкуца IV (Bercili 1961, fig. 138, 9; 139, 5; 141, 2-3,7; 145, 8; 146, 4; 147, 6; 144, 1-3,7), Галатин (Georgieva 1988, Abb. 17,23; 20, 5-6) и Херкулани (Roman 1971, Abb. 31, 1-3,11-12; 35, 13; 39, 6).

- няколко керамични форми (обр. И, 1; 18, 2; 19, 5), конто имат пълни аналози съот-ветно в Сълкуца IV (Bergiu 1961, fig. 135, 7) и Галатин (Georgieva 1988, Abb. 17, 23; 18, 7).

- част от специфичните за Преходния период у краен на съдовете (Георги ева 1987, Влйсов 1992), а именно врязания мрежест орнамент - обр. 44, 7), надраскването на повърхността на съдовете (обр. 44, 6,8) и нокътния орнамент, разположен в хорн-зонтални, разделени една от друга редици (обр. 49, 2).

- наситената с органични примеси (глав­но плява и тор) глина която прави керами­ката шуплеста и ронлива.

Изброените особености доказват при-съетвието в селищната могила Криводол

на един досега неотделян, последен етап, който отнасяме към т.нар. "протобронзов етап на Преходния период" (Вайсов 1992, 48, обр. 4), синхронен с културите Галатин, Сълкуца IV, Херкулан II-III и Ласиня П. Стратиграфски той e трудно уловим, поради покриващия го най-горен пласт от антич-ната епоха, който силно e нарушил именно този последен етап от поселищния живот на това място. От казаното дотук могат да бъдат направени следните изводи:

1. Първата и най-ранна фаза на култур-ния комплекс Криводол-Сълкуца-Бубани Хум (според периодизацията на П. Геор-гиева), наречена още "Прото-Криводол" (Chokhadzhiev 1984, Тодорова 1986), устано­вена в Дяково (Chokhadzhiev 1984) и Пеклюк (Петков 1963, 64), отсъетва в Криводол.

2. Другите три клаенчески фази на кул­турата, представени съответво в Сълкуца I-II (Bercili 1961), Заминец (Николов 1975), Оходен (Николов1968), Галатин (Georgieva 1988), Негованци (непубл.), Телиш II-III (Гергов 1992) и Садовец (Todorova-Simeonova 1968) са добре застъпени в Кг>иводол.

3. Отделената от П. Георгиева фаза Ре-бърково, представена в Сълкуца III (Bercil

1961), Ребърково (Георгиевл 1987; 1994), де-монстрираща един относително глдък пре-ход към протобронзовата култура Галатин присъства в Криводол, както и в повечето височинни селища на Западна България.

4. Последният пласт от Криводол при­надлежи към протобронзовия етап на Пре­ходния период (Вайсов 1992, обр. 4) от ене­олита към бронзовата епоха, представен от културите Галатин (georgieva 1988; 1993), Сълкуца IV (Berciu 1961), Херкулан II-III (Roman 1971) и Ласиня II (Kautz 1992).

5. Констатираните прилики в някои форми и украси на съдовете от Криводол (обр. 11, 4,6; 13, 10; 19, 6; 28, 2; 44, 6; 54, 1-2) с форми и украси от Ласиня II (Kautz 1992, Abb. 3, 10-11; 4, 9; 5, 5-7; 6, 1; 9), говорят за тесни връзки и двустранни влияния между културите Криводол и Балатон-Ласиня в рамките на интеграционните процеси под­готвили възникването на Ранната бронзова епоха в района на Средния и Долен Дунав. Установените от нас факти са отражение на етнокултурните трансформации по време на Преходния период, довели до унифика­ция на външния облик на археологическите култури. Тези явленя намират своето ярко отражение в разглежданата от нас керамика (Георгиева 1992, 345).

Във височинната селищна могила Кри­водол се срещат най-характерните за КСБ форми на съдове и украси. Установиха се и някои неизвестни досега особености на част от керамичния материал, конто дават нова информация за мястото на селището в кул­турата.

Всичко това доказва значимостта на раз-глеждания обект, станал епоним на култу­рата Криводол, характерна за късния енео­лит в Западна България.

Литература

Г. Александров. Новооткрнтн праисторически селища в Михайловградски окръг. Известия на музеите от северозападна България б, 1981.

И. Вайсов. Проблемн на преходния период от енеолита към бронзовата епоха в България. Състояние на проучванията на т.нар. Преходен период в България. Археология 2, 1992.

М. Гарашанин, Д. Симоска. Контролни ископу-вания на Шуплевац и некой проблеми на гру­пата Шуплевац - Бакарно гумно. Macedoniae Acta Archae.ologica 2, 1976.

П. Георгиева. Этнокультурные изменения в преходном периоде от Энеолита до Бронзо­вой епохе в Нижпедунайском районе. Studia praehistorica 11-12, 1992.

В. Гергов. Медни находки от праисторическото селище в м. Редутпте при с. Телиш, Плевеиски окръг. Археология 4, 1987.

В. Гергов. Доисторическое поселение Телиш -Редутите. Studia praehistorica 11-12, 1992.

Н. Джамбазов. Ловешките пещери. Известия на българския археологически институт 26, 1963.

Миков 1938

В. Миков. Приноси към праисторическата епо­ха у нас. Известия на българския археологически институт 12, 1938.

Миков 1948

В. Миков. Предисторическото селище до Кри­водол, Врачанско. Разкопки и проучвания I, 1948.

Миков, В., Н. Джамбазов 1960 В. Миков, Н. Джамбазов. 1960. Деветашката пе­щера. София 1960.

Николов 1968

Б. Николов. Праисторическото селище при с. Оходен, Врачански окръг. Археология 1, 1968.

Николов 1971

Б. Николов. Софрониево. Враца 1971.

Николов 1974 Б. Николов. Градешница. София 1974.

Николов 1975

Б. Николов. Заминец. София 1975.

Нови данни за металообработването в района на Монтана

Георги Александров

Georgi AlexandroS

New data about metal-working in the area of Montana

A copper axe-adze from Jdszladany type was found to the south-west from the modern town of Montana. Another one was found in the area of Herkovitsa. second accidental find is being kept in the Vratsa museum. A large number of similar tools/weapons are known from Transylvania, Hungary and NW Bulgaria. The date of this type copper axe-adzes is undoubtedly, particularly after the precise dating of a similar find from the layer ofTelish settlement, placed at 4000-3800 BC.

In the museum of Valchedrum a bronze chisel is being kept. An axe from the Veselinovo type was found 2 km SF, from V'alchedrum. An important evidence for local metalworking in the Late Bronze Age was found in the area of Roman period Montana. This finding represented a part from a stone mould for casting of spears.

It is possible that new finds, presented here are evidence for trade connections. Still, we suppose they were local products, because the area of Montana is rich in ore deposits. Such are found not only in the mountain areas but in the ore-bearing sands of the rivers loo. Metal producing and metal-working was evidenced not only in the Antiquity and the Middle Ages, but in the Eneolithic period too.

1. В местността "Жеравица", на 4 км юго-източно от Монтана (обл. Михайловград), при обработване на лозе е била намерена медиа брадва-копач тип Ясладани от края на каменно-медната епоха (обр. 1 и 2). Две-те работни части са почти симетрични и са свързани чрез разширение, където е втул-ката за дръжката, с диаметър 3,10 см. За по-голяма здравина от вътрешната страна, око­ло отвора на брадвата-копач, има релефен пръстен, висок 4-6 мм. Едната работна част на брадвата е дълга 11,7 см, а широчината на острието е 4 см. Другата работна част, единият ъгъл на чието острие е отчупен, има дължина 11,5 см и запазена широчина на острието 5,3 см. Повърхността е грапа-ва, което се дължи на дефектно изливане без последваща обработка. Този тип медни брадви-копачи е изливан в двуделен калъп.

Друга такава медиа брадва-копач е на­мерена в района на Берковица (Миков 1961, 371), а една непубликувана случайна наход­ка се пази в музея на гр. Враца. В. Миков изказва мнението, че намерените в нашата страна медни брадви-копачи произхождат от северозападните български земи (Ми­ков 1961, 371). На същото мнение е и Н.Е. Черных, който причислява този наш край към Балкано-карпатската металургична об­лает. Голям е броят на подобии оръдия/оръ-жия в Трансилвания, Унгария и Североза-падна България (Черных 1972, 132). Много по-рано Фр. Шуберт застъпва същото стано­вище и дава името на типа. В публикуваиата от него карта личат многобройните наход­ки от такива брадви в Югоизточна Европа (Schubert 1965). В Западна Стара планина и Източна Сърбия има значителни залежи от мед, конто се експлоатират от енеолита до днес.

По свояга форма, размери и леко заос­трена външна част на разширението за втулката разглежданата тук брадва-копач от Монтана твърде много наподобява брад­вата-копач от с. Горски Тръмбеж (Миков 1933а, 90, обр.48) и друга една от Хертобаги, Унгария (Schubert 1965, 282, Fig.l). Сходст-вото очевидно не е случайно, въпреки отда-леченоетта на местонаходищата.

Датировката на тези медни брадви-копа­чи стана още по-сигурна след откриването in situ на такава брадва-копач в ненарушен културен пласт от праисторическото сели­ще при с. Телиш, датиран с керамика от финала на каменно-медната епоха (Гергов 1987, 51-53, обр.9, 10), което в абсолютни дати е 4000-3800 ВС.

2. В музейната сбирка на гр. Вълчедръм.

133

3. Брадва тип Веселиново е намерена в местноетта "Пешино пладнище", на 2 км югоизточно от Вълчедръм (обр. 4). Типът е наименован от В. Миков (Миков 1933 б, 203, обр.239). Брадвата от Вълчедръм има дъл­жина 14 см, а издълженото ухо с втулката - 5,5 см. Острието е леко разширено и дъл-жината му е 4,8 см. Повърхността е гладка и има запазена кафяво-зеленикава патина.

Заедно с брадвата са открити характерни за раннобронзовата епоха керамични фраг-менти от съдове с релефни кръгли пъпки, т.нар. "лещовиден" орнамент, и успоредни врязани линии, което потвърждава нед-вусмислено отнасянето на този тип брадви към този период. Брадви, подобии на наша-та, са известии от с. Митровци, Монтанско (Черных 1972, 150, табл.25,10; 25, Т-18), Ал-тимир и Ворован, Врачанско (Николов 1964, 70, обр. 1 :в; 71, обр. 3,6), Угърчин, Ловчанско, Станимака (Асеновград) (Миков 1933а, 104, обр. 62; 109, обр. 69) и от други по-далечни селища (Черных 1972, табл. 27, табл. 16.8.10).

4. Важно доказателство за местно мета-лообработване през късната бронзова епоха е открито в тракийското селище, чието име все още не знаем, разположено на мястото на Монтана от римско време. Тук е наме­рена част от каменен калъп за изливане на върхове на копия (обр. 5). Запазената част от формата е откъм върха на копието. Тя е дълга 10 см и е широка 3,8 см. Формата има централен жлеб (широк 4 мм) и два странични, за релефните ръбове на копие­то. Понеже липсва задната част от калъпа с втулката, е трудно да се правят съпоставки

Известно е, че и през античноетта в райо­на на Монтана е имало интензивен метало-добив и металообработване. Това особено се отнася за добива на злато по горното поре-чие на р. Огоста, който е играл важна роля в икономиката на този край (Александров 1981, 28; Аеехакшюу 1980, 289). Тази дейност продължава и през Средновековието, кога-то са изработвани метални оръдия на труда, оръжия и украшения. Особено място заема голямото сребърно съкровище с позлата, открито в рушевините на крепост Монтана (Александров 1984, 29(£). Изработката и ук­расата на значителен брой църковни утвари и украшения от времето на османското роб-ство е продължение на тази традиция, раз-цъфтяла особено ярко в лицето на Чипровс-ката златарска школа (Сотиров 1984).

Възможно е разглежданите тук нови на­ходки да са резултат от търговски обмен, но допускаме те да са продукт на местна дейност. За последното ни дават основа­ние следните обстоятелства: 1. Районът на Монтана е богат на суровини (руди) и то не само като залежи в планинския район, но и като орудяване на пясъците на реките. 2. Металодобив и металообработване тук са засвидетелствани не само през античноетта и средновековието, но и през енеолита. Има сигурни данни и за добив на сребро. Вре­менно селище на рудари, добивали сребър-на руда, бе установено в района на с. Ело-вица, община Монтана². От тази руда и от промиваното в р. Огоста и нейни притоци злато са изработени някои от сребърните позлатени тракийски съкровища, открити в Северозападна България.

Публикуваните тук метални находки, за­едно с калъпа за леене на върхове на копия, допълват нашите познания относно метало-добива и металообработването в района на Монтана в древноетта, и обогатяват българс­ката колекция от ранни метални находки.

Литература

Die pastös bemalte Keramik aus der finalkupferzeitlichen Siedlung Telis-Redutite, Zentral-Nordbulgarien

Vencislav Gergov

Венцислав Гергов

Пастозно рисувана керамика от праисторическото селище Телиш-Редутите

Праисторическото селище Телиш-Редутите, Плевенско.се относя към финалния енеолит (4200-3800 cal. НС) и сьдьржа четири опожарени хоризонта, проучены върху цялята им площ. То е основен репер осветляващ финала на енеолити и началото на прехода към протобронзовата епоха в Северозападна България, Югозападна Румъния и из­точна Сърбия.

Най- атрактивпите находки от този обект посвещавам на уважавапата проф. д-р и.н. Хенриета Тодорова, член-кореспондент на БАН, с дълбока признателност за нейните фундаментални приноси в изледването на праисторията на България.

Die mehrschichtige spätkupferzeitliche Sied­lung Telis - Redutite, Bez. Pleven, in Zentrum Nordbulgariens, hat drei gebrannte Bauhori­zonte, in denen das Emde der Kupferzeit und der Anfang des Übergangs zum Protobronzezeit gut belegt ist. Telis - Redutite ist auch die einzi­ge, vollständig freigelegte Lokalität des Kultur­komplexes Krivodol-Sälcuta-Bubani (Гергов 1985, 31-33; Гергов 1987, 44-48; Гергов 1992, 347-357). Das breite Spektrum der Funde und Befunde aus dieser Lokalität wirft reichlich Licht auf den typologischen Inhalt des Finals der Spätkupferzeit im Nordwesten der Balkan­halbinsel (Nordwestbulgarien, Ostserbien und Südwest Rumänien), der in der in der Zeitspan­ne 4200-3800 cal. ВС zu datieren.

Die attraktivsten Funde aus dieser Sied­lung möchte ich Prof. Dr. Dr. Henrieta Todo­rova, Korrespondierendes Mittglied der Bul­garischen Akademie der Wissenschaften, in Anerkennung ihrer großen Verdienste für die Erforschung der Urgeschichte Bulgariens und Südosteuropas widmen.

Die pastös-bemalte Keramik aus Telis - Re­dutite ist für Finalkupferzeit (4200-3800 cal. ВС) kennzeichnend. Die hier vorgestellten Gefä­ße sind eine Spitzenleistung ihres Herstellers. Er hat die Mannigfaltigkeit an Erdfarben, Graphit, Kanelluren, Ritz- und Stichverzierung in einer phantasievollen Komposition kulturspezifischer Muster geschickt zusammen gefügt. Das Ergeb­nis ist ein Musterbeispiel der hohen Kulturlei-stungen des spätkupferzeiliechen Menschen.

drei symmetrisch gegenüberliegende, weiß ge­musterte, rechteckige Methopen besteht, ge­trennt von breiten, roten Felder. Es handelt sich um eine selten vorkommende Form die ein unverziertes Gegenstück in der gleichzeitigen Siedlung Säleuta IIIb in Oltenien (Südvvestru­mänien) hat (Bercil 1961, 155-157).

(Im. Nr. 3409) aus Horizont II, Haus 18, H. 23.5 cm. Hist. Museum Pleven (Abb. 4). Die

138

braune Oberfläche ist gut poliert. Am Über­gang vom Hals zum Bauch sind zwei horizon­tale Bogenhenkel angebracht. Unter dem Rand verläuft ein schmaler roter Streifen. Der Hals ist mit Graphitmuster versehen. Die Verzierung des Bauches besteht aus zusammenhängende horizontale Bänder aus Muschelabdrücke, die durch senkrechte, rot umrandete Kaneluren in vier Felder unterteilt sind.

Diese Gefäßform und die Anordnung der Verzierung sind für den Stufen III und IV des spätkupferzeitlichen Kulturkomplexes Kri­vodol-Sälcuta-Bubani kennzeichnend. Die Verzierung durch Muschelabdrücke begegnet uns auch in der III Stufe des Kulturkomplexes Kodzadermen-Gumelnita-Karanovo VI.

Amphore mit Stichmuster, Kanelluren, Graphit und polychrome Bemalung. (Inv. Nr. 3333) aus Horizont II, Haus 18, H. 23.5 cm. Hist. Museum Pleven (Abb. 5). Die Form ist identisch mit Abb. 4, mit dem Unterschied, dass der Hals poliert und die Oberfläche darunter matt ist. Die polierte Henkeln sind mit Graphit­verzierung versehen. Am Henkelansatz sind mit roter Erdfarbe Ellipsen aufgetragen. Senkrech­te kandierte Streifen unterteilen den Bauch in Methopen. Die breite Kaneluren sind mit roter und gelber Erdfarbe übermalt. Die Zwischen­felder sind flächendeckend mit der s.g. Trep­pen-Ritzverzierung versehen, die jeweils aus 20 horizontale Reihen besteht. Am glatten Unter­teil sind Dreiecken eingeritzt, mit roter Erdfar­be umrandet. Ein breiter roter Streifen umfaßt die Partie über den Bodenrand.

Auch diese Gefäßform und die Anordnung ihrer Verzierung kommen im spätkupferzeitli-

Literatur

Гергов 1985

В. Гергов. Праисторическото селище в мест-ността Редутите при с. Телиш. Музеи и памет­ници на културата XXV/1, 1985, 31-33.

В. Гергов. Медни находки от праисторичес­кото селище в местността Редутите при с. Те­лиш, Плевенски окръг. Археология XXVIII/4, 1987, 44-48.

В. Гергов. Доисторическое поселение Телиш-Редутите. Studia Praehistorica 11/12, 1992, 347-357.

chen Komplex Krivodol-Sälcuta-Bubani ziem­lich oft vor.

Große Doppelhenkeltasse mit mannigfalti­ger Verzierung. (Inv. Nr. 3099) aus Horizont II, Haus 18, H. 20 cm. Hist. Museum Pleven (Abb. 6). Bikonische Tasse mit hohem Hals und zwei senkrechte Henkel, die vom Hals bis den Um­bruch reichen. Die hellbraune Oberfläche ist angobiert und gut poliert. Die Verzierung des Halses besteht aus zwei entgegengesetzte Me­thopen mit Graphitmuster, umrahmt von Strei­fen aus roter Erdfarbe. Am Umbruch sind sechs durchlochte Knubben angebracht, umrandet von rechteckige Muster aus Graphit und roter pastösen Farbe.

Diese Gefäßform und die Anordnung des Ornaments kommen oft im spätkupferzeitlichen Kulturkomplex Krivodol-Sälcuta-Bubani und na­mentlich unserer Siedlung Telis-Redutite vor.

Die pastös-polychrom bemalte Keramik ist eine datierende Erscheinung, die für den Final der Kupferzeit auf der Balkanhalbinsel typisch ist (Миков 1948; Николов 1975; Гергов 1992, 29-30, обр.З г, 4 а-в; Николов 1962, Fig.115-117). Statistisch gesehen kommen aber die hier vorge­stellte mannigfaltige Kombinationen von Verzie­rungstechniken verhältnismäßig selten vor.

Es ist offensichtlich, dass die Gefäße, die nach dem Brand zusätzlich noch reichlich mit Erd­garben übermalt sind, nicht für den praktischen Gebrauch bestimmt gewesen sein können, da diese Farben ja abwaschbar sind. Deswegen ist es naheliegend anzunehmen, dass es sich in diesen Fällen um Zierstücke mit rein ästhetischer Funk­tion handelt, die wahrscheinlich auch bestimmte Rollen in den Kultpraktiken gespielt haben.

Миков 1948

В. Миков. Праисторши!СКото селище до Криводол, Врачанско (Разкопки и проучвания 1), 1948, 26—62.

Николов 1984 Б. Николов, Криводол - древни култури, София 1984.

D. Berciu, Contribufii la problemele neolithicului in Romania in lumina noilor cercertari. Bucure§ti 1961.

More Gold from the Chalcolithic Age

Maya Avramova

In 1994 two gold f'inds from the Chalcolithic Age entered the collection of the National His-tory Museum.

1. One of the objects represents a gold ap­plique (fig. 1). It was discovered in the élévation seulement of Okol dava near the village of Gni-lyane (in the area of Sofia). Treasure-hunters have obviously been intensively working at the site partially investigated by N. Petkov (Petkov 1933, 193; 1950, 157-170). The applique was discovered in the soil of a treasure-hunters' pit - fortunately, the shine of the gold escaped the notice of the eager diggers. The object is worked of pure 23.5 carat gold. It is round-shaped, with a diameter of 21 mm, and diameters of the holes - each of 1,1 mm. The applique must have had a convex surface, but the discoverers have probably flattened it. It has got two holes in the middle that must have served when attaching the applique (to something) by sewing. A gold applique of this kind has not been known so far; the appliques from the discovered burials of the Varna Chalcolithic necropolis are usually holed on their borders.

Similar objects, however made of mar-ble, were found in the neolithic settlement of Gradeshnica near Vratsa (Nikolov 1974, fig. 16). The same shape cut out from a Spondylus shell was discovered within Polyanica teli near Targovishte (Todorova 1986, fig. 91).

Unfortunately we do not know the place of discovery of the other two gold finds. They were handed over to be sold to the National History Museum by persons who did not specify the place of their discovery. Both of the objects are made of 23.5 karat native gold too. One of them

^{4^v^ ■}

Fig. 1. Gold Aplique from Okol Clava.

a.

Fig. 2. Таю АсаЛеп1а1 рпсЬ

represents a spirally winded wire with a round­ed cross-section and broken-off ends. The wire must have had the shape of a bracelet (later) probably crumpled. A similar gold bracelet was discovered in the Emenska Cave (Nikolova/A.\-gelov 1961, fig. 13).

2. The second object is round and convex as well; there is a big hole in its middle, and a square-shaped opening in the border area. Di­mensions: diameter - 30 mm, diameter of the hole in the middle - 10 mm. The aplique is a variant of the gold anthropomorphic amulets well-known from a number of (archaeological) sites in Bulgaria and abroad. Closest seem to be the parallels discovered in Varna Necropolis:

— an amulet (grave No. 36) - round, with a hole in the middle and a rectangular sprout holed in the middle as well;

— an amulet (grave No. 108) - round and slightly convex, with a trapezoid sprout with a hole;

— an amulet (grave No. 65) - round and slightly convex, with two holes.

There are also analogies with two amulets from the Hotnica Gold Treasure (Angelov 1958).

The most precise analogue is, however the anthropomorphic amulet from the necropolis of Sava tell near Dulgopol which is being kept in the History Museum of Dulgopol (Here I would like to thank Prof. Henrieta Todorova for the information delivered).

The concentration of this type of amulets predominantly in Northeast Bulgaria is a rea­son that makes us believe the object received in the National History Museum has most likely come from this part of the country.

The gold finds which entered the collection of the National History Museum are enriching our knowledge about the goldsmith's art and craft throughout the Bulgarian lands during the Chalcolithic Age.

ЫеГегепсез

Ангелов 1958

Н. Ангелов. Селищната могила при с. Хотни­ца. -1п: Сборник Изследвания в чест на акад. Д. Дечев. София 1958, 389-403.

Николов 1974

Б. Николов. Градешница. София 1974.

Николовл/АнгЕлов 1961 Я. Николова, Н. Ангелов. Разкопки на Еменс-ката пещера. Известия на Археологическия инс­титут XXIV, 1961, 297-316.

Петков 1931 Н. Петков. Могилата Окол глава при с. Гни-ляне. Годишник на народния музей V, 1926/1931, 115-145.

Петков 19501

H. Петков. Селищната могила Окол глава. Известия на Археологическия институт XVII, 1950, 97.

Тодорова 1986

X. Тодорова. Каменно-медната епоха в Бълга­рия. София 1986.

Ivanov 1982

I. Ivanov. The Varna Chalcolithic Necropolis. -In: The First Civilization in Europe and the Oldest Gold in the World. Exposition Catalogue (Japan). 1982.

Two New Chalcolithic Copper Axes Discovered in Bulgaria

Ivan Ivanov¹, Maya Avramova

Иван Иванов*, Мая Абрамова

Две нови халколитни медни брадви от България

Статията разглежда две случайна находки на медни брадви-копачи, новопостъпили във Варненския археологи­чески музей и в Националния исторически музей, както и две откупени от Националния исторически музей находки На брадви-чукове тип Видра А.

The copper axes-mattocks discovered not only on the territory of present-day Bulgaria, but also throughout the area of the so-called Balkan-Carpathian metallurgical province of the Chalcolithic Age, have been known for a long time already, and they have become a matter of research. These tools of a real inter­est not merely for their long existence but also for the diversity of the types and the compara-tively great number of représentatives available. There have been no arguments concerning the dating, all of the objects being thus referred to the very end of the Chalcolithic Age.

The occasion for the next-following exposi­tion was provided by two very akin finds - cop-per-made axes-mattocks - received almost at the same time in two différent muséums of the country - the National History Museum in So­fia, and the Archaeology Museum of Varna:

1. An ax-mattock, copper (fig. 1) (Archaeol­ogy Museum, Varna; Inv. No. 1-3275). It has got an arched body with a cylindrical hole symmet-rically situated in the middle. The cross-section both towards the mattock and towards the ax is elliptical. The mattock's biade is arch-shaped, with visible traces of hammering and blunting in resuk of its use. The biade of the ax is high­er in its upper part, and it is likewise slightly arched. There are less marks of use to be seen on its surface. The entire head of the tool is cov­ered with patina, and with bright-green corro­sion spots in some places.

Dimensions: length - 24 cm; width by the holes - 5,5 cm; width of the mattock - 5,6 cm; width of the ax - 4,3 cm; diameter of the hole - 3,3 cm.

2. An ax-mattock, copper (fig. 2) (National History Museum, Sofia - Inv. No. 1-34921). The description of the tool would be similar to the previous one. A différence is made by the facti that there are no visible marks of use neither on the biade of the mattock nor on the ax's one.

Dimensions: length - 23,5 cm; width by the holes - 6,6 cm; diameter of the hole - 3,4 cm.

Characteristic of this type of tools appears to be the elongated lower part of the body beneath the hole - it resembles a kind of plug. It should be regarded as a technological élément related to the tool's make rather, than to its usage. The common thing between the two above described objects is the considérable similarity as regards both their dimensions and make. The time they were received in the indicated muséums, as well as the approximate place of their discovery give us a reason to assume, though with certain rés­ervations, that they may belong to one and the same collective find of an unknown number of spécimens. As regards the place of f inding the ax-mattock from the muséum in Varna is said [by the discoverers] to come from the area of Pavlikeni, and as place of origin of the tool re­ceived in the National History Museum in Sofia the grantor indicates the région of Pleven.

One of the earliest researchers of the Chal­colithic Age in Bulgaria dealing with this type of axes is V. Mikov (Mikov 1961). He managed to gather all those 29 copper axes-mattocks known up to that time. Their typology compris­es several dénominations, and their fréquent confounding or disarranging is usually due to the fact that thèse tools have got many func-tions. Besides as axes-mattocks they might also

Fig. 2. An copper ax-mattork (National History Museum, Sofìa - Inv. No. 1-34921)

be déterminée! as picks-axes, axes-adzes, etc. The aim of V. Mikov's above mentioned publi­cation is to bring to the experts' knowledge the information about the existence of such tools. A later, more detailed research on this subject was undertaken by E. N. Chernykh (Chernykh 1978). In his monograph these tools are defined as plug axes-adzes, and referred to type TT-12; the author indicates, however, one single speci­men as discovered on the territory of present-day Bulgaria, namely the one from the mining area near Ai-Bunar (Stara Zagora région).

The greatest contribution to the research of the axes-mattocks was given by Henrieta To-

Fig. 3. An copper ax-hammer. National history muséum

dorava. In her summarized monograph on the Chalcolithic Age in Bulgaria (Todorova 1986, 150-151) the author certainly does not devote too much space to this matter; in her German language publication about the copper axes dis­covered in Bulgaria (Todorova 1981, fig. 4, 17), hovvever, she pays considerable attention to these tools. Basing on some earlier publications H. Todorova classifies the Bulgarian forms to the type Turgu Ocna [the eponymic site is in Roma­nia]. The author teils about eight [8] axes-mat-tocks of this type from Bulgaria. In her view the finds of this type as a whole are to be referred to the end of the transitional period between the Chalcolithic and the Bronze Age, i.e. past the end of the Kodzhadermen-Gumelnitsa-Ka-ranovo VI complex.

Tracing out the places of discovery of this type of axes-hammers in today's Bulgarian lands one might assert with a considerable ex-tent of certainty that these tools have occurred mainly in the centrai part of North Bulgaria and in the northwest of the country. In the south were found only single spécimens in the area of Stara Zagora.

Certainly, the real function of these tools

is of considerable interest for their interpréta­tion. In spite ofthe visible traces of exploitation - most exploited is the tool from Ai-Bunar - it seems quite uncertain that tillers in that ep­odi used such expensive implements to dig the ground. It is well-known that metal was pretty expensive in the Chalcolithic Age and therefore accessible just to a select society, and then first and fòremost for the reason of its hard way of extraction. The occurrence of certain types of copper tools in différent áreas of Bulgaria's ter­ritory may be related to certain (distinct) metal-working centers and Workshops. Evidence in this respect is the concentration of a consider­able number of copper finds, as for instance the case with the Varna Chalcolithic Necropolis I, as well as the one from Durankulak. Of course, I do not have in mind any direct analogies to the above published finds; I am rather refer-ring to the probability that early metal goods may have been used as objects of trade [barter], or even as means of payment.

We know similar cases with societies from times relatively doser to ours, and from various parts of the world.

The dating of the finds to the very end of the

References

They are worked (out) of a thin copper disk ca. 2-3 mm thick. On one of the pièces there is a well-shaped part of a circulai^- flange visible. The fragments may possibly represent parts of some kind of metal vessel.

The metalwork hoard of copper axes-ham­mers is the second of this type discovered in South Bulgaria. The first one comprising three spécimens was accidentally discovered in the area of Ustra castle near Kurdzhali. This kind of collective finds consisting of copper objects referred to the second half of the Chalcolithic Age have been known predominantly from the lands north of the Balkan Mountains, the larg-est of them coniing from Plocnik (Serbia) and Dragodan (Bulgaria) (Todorova 1986, with cit-ed lit.)

The collective finds of ceramic, copper and flint tools, etc. deposited both in the settlements (Smyadovo, Golyamo Delchevo, etc.) and/or elsewhere could be related to the ritual practice of burying objects of value as for instance gifts to the gods, in order to ensure the welfare of the society. The discovery of other tools of this kind would provide occasion to arrive at some more precise and detailed conclusions concern-ing both their character and their fonctions in societies of those [remote] times.

Chalcolithic Age is a prerequisite to relate them to the population shifts and the wide migrations commencée! at the beginning of the 4th millen-nium B.C. One shoulcl not miss the fact either, that a part of the axes-mattocks were discovered as collective finds - б spécimens from Plakuder, from Turgu Ocna itself, etc.

In 1999 Assen Hadzhikostov offered the National History Museum to buy two copper axes-hammers. Following his communication the finds were discovered about 500 m west of Bereketska tell at a depth of 0.80 m, during a deep ploughing in the spring. The axes are said to have been pi led up one over the other, and over them lay fragments of some kind of metal object.

1. An ax, copper, with a straight body, an ellipsoidal hole, and a hind part with a square cross-section, a well-shaped biade, without any traces of use (fig. 3). It belongs to variant "A" of the type "Vidra" (after H. Todorova).

Dimensions: length - 21,5 cm; diameter of the hole - 3,6 x 3,4 cm; weight - 1200 g.

2. An ax, copper (fig. 4). The description of the tool would be similar to the previous one. Dimensions: length - 19 cm; diameter of the hole - 3,5 x 3 cm; weight - 1000 g.

3. Fragments of an object made of copper.

Stone seepters type zoomorphic figure from Sozopol

Steppe influences on the West Black See coast at the beginning of the 4^th mill. BC