Реферат (Самостоятелна работа, Задание на студент)
Страница:
7 от 9
Самообвинението е най-характерната реакция за жертвата на насилие. Почти винаги детето се чувства свръх отговорно за случилото се по начин, който не отговаря на реалната ситуация. То се обвинява, че по някакъв начин е предизвикало насилието с действията или мислите си или, че не е могло да го избегне. Самообвинението е свързано със самонаказващо се поведение, завишени изисквания към себе си, самоунижение и пр. Трайното чувство на вина предопределя по нататъшното поведение на детето. Несъзнателно то започва да действа от позицията на човек, който заслужава да получава удари. Именно толерантността към насилието прави жертвата на злоупотреба в детството потенциална жертва в зряла възраст.
Много деца, жертви на злоупотреба, живеят с надеждата, че когато пораснат всичко ще се промени. Реалността за съжаление е друга. Дете, което се е формирало като личност в условия на системно насилие не е подготвено за изграждане на друг тип отношения - без контрол и насилие. Много често деца с нещастно детство имат не лек живот и като възрастни. Често пъти единствената алтернатива за да се избегне това повторение е търсенето на професионална психологическа помощ.
Къде може да се сигнализира за насилие над дете – сигнали могат да бъдат подадени в държавна агенция за закрила на детето или на националната телефонна линия за деца.
Закон за закрила на детето: "Дете в риск" е дете:
а) чиито родители права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа;
б) което е жертва наказание в или извън физическо, развитие; са починали, неизвестни, лишени от родителски на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или семейството му;
в) за което съществува опасност от увреждане на неговото психическо, нравствено, интелектуално и социално
г) което страда от увреждания, както и от трудно лечими заболявания, констатирани от специалист;
д) за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище.
Заключение – насилието над деца е тежко психическо и/или физическо преживяване за едно дете, което води до тежки и сериозни увреди в психическото и/или физическото състояние на детето. То може да доведе до прекъсване на нормалния начин на живот и да доведе до тежки депресивни състояние в обекта на насилие. При насилие над дете е важна подкрепата на неговите родители и близки, както и да се подаде сигнал в съответните органи.