Регулиране на пазара: информация и несигурност


Първични срещу вторични ефекти



страница2/3
Дата01.09.2016
Размер411.49 Kb.
#7980
ТипГлава
1   2   3

Първични срещу вторични ефекти. Проектите свързани с околната среда обикновено водят до първични и вторични последици. Например, първичният ефект от почистването на едно езеро ще бъде увеличение на туристическия интерес към него. Този първичен ефект ще повлияе по-нататък услугите предоставени на увеличения брой туристи. Трябва ли да се отчитат тези вторични печалби?

Отговорът зависи от условията за заетост в областта. Ако увеличението на туристите доведе до създаване на работни места за неизползвани досега трудови ресурси, стойността на увеличената заетост трябва да се отчете. Ако, от друга страна, увеличението на туристическия интерес се поеме чрез разместване на предишни заети кадри, това е различен случай. Общо казано, вторичните печалби от заетост трябва да се отчитат в райони с висока безработица или когато се създават работни места в сфери, в които е имало безработица. Те не трябва да се отчитат, когато проектът просто води до преместване на кадри, които са на работа.



Значими срещу незначителни печалби. Значими печалби са тези, на които може да се присвои парична стойност. Незначителни печалби са тези, които нямат парично изражение, както поради липса на данни, така и когато не е ясно как да се измери стойността даже при налични данни.18

Как да се третират незначителните печалби? Един отговор е съвсем ясен: те не трябва да се игнорират. Това би значело да се влияе на резултатите. Това че печалбите са незначителни не значи че те не са важни.

Незначителните печалби трябва да получат количествено изражение в най-голяма възможна степен. Една често използвана техника е да се проведе анализ на чувствителността на очакваните стойности на печалбата получени от по-малко достоверни данни. Ние можем да определим, например, дали резултатът е чувствителен или не (в широк обхват) към стойността на печалбата. Ако не е, тогава на този проблем трябва да се отдели малко време. Ако резултатът е чувствителен, лицето вземащо решение носи крайната отговорност за претегляне на важността на тази печалба.

Подходи към оценката на разхода

Оценката на разходите, в общия случай, е по-лесна от оценката на печалбите, но не е проста. Един главен проблем и за двете възниква от факта, че анализът на съотношението разход-печалба гледа напред и следователно, изисква оценка какво ще струва една конкретна стратегия, което е много по-трудно от проследяването какво струва една съществуваща стратегия. (следваща страница - 85)

Друг често срещан проблем възниква при събиране на информация за разхода, когато тази информация се контролира от фирма, имаща интерес от резултата. Контролът на замърсяването е един очевиден пример. Два подхода се използват при този проблем.

Подход на прегледа. Един начин за разкриване на разходите свързани с една политика е да се запитат тези които поемат разходите и вероятно знаят най-много за тях, да разкрият величината на разходите пред законодателите. Замърсителите, например могат да предоставят данни за контрола на законодателите. Проблемът при този подход е вероятността да не отговаря на истината. Надуването на разходите може да доведе до по-малко строги правилници; следователно, финансово е изгодно да се осигурят надути оценки.

Инженерен подход. Инженерният подход заобикаля конкретният източник чрез използване на обща техническа информация за описване на възможните технологии които могат да се използват за целта и за оценка на разходите за закрепване и използване на тези технологии. Крайната стъпка при инженерния подход е да се предложи източниците да използват технологии които намаляват разходите. Това води до оценка на разходите за “типична”, добре информирана фирма.

Този подход има своите проблеми. Експертизата нужна за изготвяне на тези оценки е ограничена. По-нататък, тези оценки може да не се доближават до действителния разход при една конкретна фирма. Специфични обстоятелства могат да доведат щото разходите на тази фирма да са по-високи или по-ниски; накъсо казано, фирмата може да не е типична.



Комбиниран подход. За да избегнат тези проблеми, анализаторите често използват комбинация от горните два подхода. Подходът на прегледа събира информация за възможни технологии, както и специфична обстоятелства отнасящи се до фирмата. Инженерните подходи се използват за извеждане на действителните разходи за тези технологии, предвид специфичните обстоятелства. Комбинираният подход се опитва да балансира информацията получена от източника с тази изведена независимо.

В случаите описани досега, разходите сравнително лесно се остойностяват, а проблемът намира начин да получи най-добрата информация. Това, обаче, не винаги е така. Някои разходи трудно се остойностяват, въпреки че икономистите са разработили начини да осигурят парични изражения даже за такива разходи.

Вземете, например политика свързана със съхраняване на енергия чрез по-активно използване на обществения транспорт. Ако ефектът от това е само да се увеличи средното време за пътуване, как трябва да се измери този разход?

Транспортните анализатори признават, че хората ценят своето време и в литературата има много примери за това. Базата за тази оценка е алтернативния разход – как може да се използва времето, ако не беше загубено в път. Въпреки че резултатите от тези изследвания зависят от количеството време, изглежда че хората ценят своето време в степен не по-голяма от половината си заплата.19 (следваща страница - 86)



Третиране на риска

За много проблеми на околната среда не е възможно да се каже със сигурност какви последици ще има конкретна политика, защото научните оценки често не са прецизни. Определянето на ефективното излагане на потенциално токсични вещества изисква получаване на резултати при високи дози и екстраполиране към ниски дози, както и екстраполиране от проучвания върху животни към човека. Това също така изисква да се разчита на епидемиологични проучвания, които подсказват предизвикано от замърсяване неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве, от съотношенията между здравните индикатори на населението и отчетените нива на замърсяване.

Друга илюстрация на значението на научната несигурност се предлага от проблема за глобалното затопляне. Някои газове, когато се отделят в атмосферата се предполага че причиняват повишаване на температурата на Земята. Ако това се окаже вярно, то може да има много сериозни последици. Освен всичко друго, то може да доведе до повишаване на нивото на океана и може да причини загиването на много растения, които не понасят по-високата температура. Предположението, че увеличените емисии на въглероден двуокис и други парникови газове причиняват увеличение на температурата се основава на компютърен модел, който е частично проверен. Това е прототипен пример на проблем, който е слабо разбран, но ако предположението е вярно, може да доведе до сериозни проблеми в бъдеще.

Третирането на риска при провеждането на една политика включва две главни измерения: (1) определяне и количествено измерение на риска; и (2) решаване колко голям риск е приемлив. Първото е предимно научно и описателно, докато второто е по-скоро оценителско или нормативно.

Анализът на съотношението разход-печалба се преборва с оценката на риска по няколко начина. Да предположим, например, че имаме набор от възможни политики А, B, C, D и набор от възможни резултати E, F, G за всяка от тези политики в зависимост от това как икономиката ще се развива в бъдеще. Тези резултати, например, могат да зависят от това дали търсенето на ресурса е ниско, средно или високо. Така, ако изберем политика А, ние можем да завършим с резултати АЕ, AF, или AG. Всяка от другите политики има три възможни резултата също, което прави 12 възможни резултата.

Ние можем да проведем отделен анализ на съотношението разход-печалба за всеки от 12-те възможни резултата. За съжаление, политиката която максимализира чистите печалби за Е може да е различна от тази, която максимализира чистите печалби за F или G. (следваща страница - 87) Така че, ако знаехме кой резултат ще бъде предпочетен, можехме да изберем политиката, която максимализира чистите печалби; проблемът е че не знаем. Също така, избирането на политиката която е най-добра при получаване на резултат Е може да се окаже катастрофално, ако се получи резултата G.

Когато се появи доминиращата политика, този проблем се избягва. Доминираща политика е тази, която дава по-високи чисти печалби за всеки резултат. В този случай, съшествуването на риск по отношение на бъдещето не е свързано с избора на политика. Въпреки че това случайно обстоятелство е по-скоро изключение, отколкото правило, то може да се случи.20

Други възможности съществуват даже когато няма доминиращи решения. Нека да предположим, например, че сме в състояние да оценим вероятността да се получи всеки от трите възможни резултата. Така, можем да очакваме резултат Е да се случи с вероятност 0.5, F с вероятност 0.3 и G с вероятност 0.2. Въоръжени с тази информация, ние можем да оценим очакваната настояща стойност на чистите печалби. Очакваната настояща стойност на чистите печалби за конкретна политика е определена като сума от резултатите от настоящата стойност на чистите печалби за тази политика, където всеки резултат е претеглен със своята вероатност да се случи. Символично това се изразява с формулата:

(4.1)

където


EPVNBj = очаквана настояща стойност на чистите печалби за политика j

Pi = вероятност да се получи резултат i

PVNBij = настояща стойност на чистите печалби за политика j ако

настъпи резултат i

J = брой на политиките, които са разглеждани

I = брой на резултатите, които са разглеждани


Окончателната стъпка е да се избере политиката с най висока очаквана настояща стойност на чистите печалби.

Този подход има същественото достойнство, че тегли по-тежко резултатите с по-висока вероятност. Също така, обаче, той прави специфично предположение за общественото предпочитание за риск. Този подход е подходящ, ако обществото е неутрално към риска. Рисковият неутралитет може да се дефинира по-лесно чрез използването на пример. Да предположим че вие можете да избирате дали да получите твърдо 50 щ.д. или да участвате в лотария, в която имате 50% шанс да спечелите 100 щ.д. и 50% шанс да не спечелите нищо. (следваща страница - 88) (забележете, че очакваната стойност от тази лотария е 50 щ.д. = 0.5 (100 щ.д.) + 0.5 (0 щ.д.)). Ще бъдете неутрални към риска, ако сте индиферентен към тези два избора. Ако считате лотарията за по-атрактивна, вие ще демонстрирате поведение на любител на риска, докато предпочитанието към твърдите 50 щ.д. предполага поведение на избягване на риска. Използването на подхода на очакваната настояща стойност на чистите печалби означава, че обществото е неутрално към риска.

Дали това е валидно предположение? Фактите са смесени. Съществуването на хазартен елемент предполага, че поне някои членове на обществото предпочитат риска, докато съществуването на застраховане значи, че поне за някои рискове други са настроени неблагоприятно. Тъй като едни и същи хора могат да играят и да имат застрахователни полици, вероятно типът на риска има значение.

Даже ако отделни хора са демонстративно отрицателно настроени към риска, това не би било достатъчно условие за правителството да се отказва от неутралитета към рискове при оценка на публични инвестиции. В една известна статия се спори, че неутралитетът към риска е подходящ, защото “когато рисковете при публични инвестиции се поемат публично, общата стойност на поемането на риска е незначителна и, следователно, правителството трябва да игнорира несигурността при оценяване на публични инвестиции.”21 Логиката зад този резултат предполага че при увеличение на броя на поемащите риск (и степента на разнообразяване на рисковете), обемът на поетия риск от всеки човек намалява до нула.

Когато решението е необратимо, много повече предпазливост е необходима.22 За необратимите решения може впоследствие да се съжалява, но възможността да се промени курса е загубена завинаги. Допълнителната предпазливост предполага възможност да се научи повече за алтернативите на това решение и неговите последици, преди да се действа. Успокояващо е да се знае, че отлагането (забавянето) в някои случаи може да бъде оптимално.

Има тенденция в националната политика, както в съдилищата така и при законодателните органи да търсят творчески начини за дефиниране на приемливия риск.23 Общо казано, подходите към политиката отразяват подхода за всеки отделен случай. Ние ще видим че текущата политика отразява висока степен на избягване на риск при редица проблеми на околната среда.


Избиране на сконтов процент

В предишната глава видяхме как сконтовият процент може да се дефинира концептуално като обществен алтернативен разход на капитал. Разходът на капитал може да се раздели на две компоненти: (1) безрисков разход на капитал и (2) премия от риска. (следваща страница - 89)

Както показва Пример 4.2, това е бил и продължава да бъде важен въпрос. Когато общественият сектор използва сконтов процент, който е по-нисък от този в частния сектор, той ще намери повече проекти с по-дълъг период на възвръщаемост. И както вече видяхме, сконтовият процент също така е главен определител на разпределението на средства между поколенията.

Традиционно, икономистите използват дългосрочни лихвени проценти на държавните облигации като една мярка на цената на капитала, коригирана с премия за риска, която зависи от рисковото ниво на конкретния проект. За съжаление, въпросът за размера на тази корекция е оставен на преценката на анализаторите. Тази възможност да се влияе на възприемането на даден проект или политика чрез избора на сконтов процент води до ситуация, в която държавните агенции използват различни сконтови проценти за да обосноват програми или проекти, които те подкрепят. Една група изслушвания от Конгреса през 60-те години разкри, че по това време агенциите са използвали сконтови проценти вариращи от 0% до 20%.24

В началото на 70-те години Офисът за управление и бюджет излезе с циркулярно писмо, изискващо, с някои изключения, 25 всички държавни агенции да използват сконтов процент от 10% в техния анализ на съотношението разход-печалба.26 Тази стандартизация намалява предубежденията, чрез премахване на възможността на агенцията да избира сконтов процент, който удовлетворява предварително определено заключение. Тя, също така, позволява на един проект да бъде разглеждан независимо от колебанията в истинския обществен разход на капитал, дължащи се на циклични промени в поведението на икономиката. От друга страна, когато общественият алтернативен разход на капитал се различава от административно-определеното ниво, анализът на съотношението разход-печалба няма да определи, в общия случай, ефективната сума.27
Критична оценка

Подходите за оценка на печалбата са съвършени, но повечето наблюдатели са на мнение че получаващите се оценки не са още достатъчно надеждни, за да се използват за прецизиране на една политика. Едно изследване в тази област, поръчано от Съвета по качество на околната среда (държавен орган), заключи следното: (следваща страница - 90)


ПРИМЕР 4.2

Важността на сконтовия процент

От години САЩ и Канада дискутират възможността за започване на проект за използването на енергията на прилива в залива Пасамакуоди, между Бейн и Ню Брунсуик. Този проект би имал високи начални капитални разходи, но пък ниски експлоатационни разходи, което се предполага че ще се запази за дълго в бъдеще. Като част от техния анализ на ситуацията беше направен пълен преглед на разходите и печалбите през 1959 г.

Използвайки същите данни за печалби и разходи, Канада заключи че проектът не трябва да се реализира, докато САЩ се произнесоха положително. Тъй като тези заключения се основаваха на същите данни за печалби и разходи, различията могат да се отдадат единствено на използването на различни сконтови проценти. САЩ използваха 2.5%, докато Канада използваше 4.125%. По-високият сконтов процент прави първоначалният разход да тежи повече при пресмятането, водейки до канадското заключение, че проектът дава отрицателна чиста печалба. Тъй като по-ниският сконтов процент претегля по-тежко по-ниските бъдещи експлоатационни разходи, американците видяха чистата печалба като положителна.

Има също така редица други примери. През 1962 г. Конгресът одобри редица водни проекти, които бяха обосновани с анализ на съотношението разход-печалба, използващ сконтов процент от 2.63%. Преглеждайки тези проекти, икономистите Фокс и Херфиндал (1964) откриха, че при сконтов процент от 8%, само 20% от проектите биха имали благоприятни съотношения печалба.разход.

Изборът на сконтов процент игра важна роля при спора на президента Картър с Конгреса. Президентът Картър искаше да анулира одобрението на редица предишни проекти, които той считаше за разточителни. Президентът се базираше на дисконтов процентна намаление от 6.38%, докато Конгресът използваше по-нисък такъв.

Без да бъде трудно-разбираем въпрос, изборът на сконтов процент е много важен за дефиниране ролята на обществения сектор, за видовете проекти, които се предприемат и за разпределението на ресурсите към поколенията. (следваща страница - 91)
Този пример прави две неща съвсем ясни. Първо, независимо от известен напредък напоследък, оценката на някои видове печалби за околната среда все още се нуждае от усъвършенстване…Второ, където са правени съвременни анализи на печалбите за околната среда – както е илюстрирано в изследванията на този доклад – те показват че защитата на околната среда е добра икономика.28
Докато оценките са достатъчно добри, за да ни покажат че печалбите от контрола на околната среда са големи и си струва да се реализират, те не са достатъчно надеждни да се използват при избиране на отделно ниво на замърсяване като ефективно.

Подобни съображения могат да се посочат и за разходите. Агенцията за защита на околната среда (ЕРА) поръча изследване за проверка колко точни са прогнозите за разходите. Изследването сравни направените капитални разходи от фирми по законите за контрол на замърсяването с прогнозите за същите тези разходи направени по-рано от ЕРА и засегнатите предприятия. При публикуването му през юни 1980 г. Докладът твърди, че “както прогнозите на ЕРА, така и тези на предприятията имат тенденция да надценяват разходите за намаляване на замърсяването, отколкото да ги подценяват.”29 По-нататък, докладът констатира, че някои от тези надценявания са значителни. За нефтопреработващата промишленост, например, както ЕРА, така и предприятията предвиждаха капитални разходи от 1.4 млрд. долара. Реалните разходи бяха около 590 млн.щ.д. - по-малко от половината от предвижданата сума.

Ние видяхме, че понякога е трудно да се оценят печалбите и разходите. Когато тази оценка е трудна или ненадеждна, тя ограничава ценността на анализа на съотношението разход-печалба. Този проблем е особено смущаващ, ако има предубеждения, които систематично увеличават или намаляват чистите печалби. Съществуват ли такива предубеждения?

В началото на 70-те години икономистът Робърт Хавеман направи голямо изследване, което хвърли известна светлина върху тази въпрос. Концентрирайки се върху водните проекти на Армейската инженерна служба, като например контрол върху наводненията, навигация и водноелектрически централи, Хавеман сравни оценките на печалбите и разходите направени в предварителната фаза и след изпълнението на проектите. Заключението беше следното:


В проучените случаи, оценките на печалбите след изпълнението често пъти имаха слаба връзка с тези от предварителния проект. Може да се предположи, че има сериозно предубеждение в предварителните процедури за оценка, водещо до постоянно надвишаване на очакваните печалби. Също така, в анализа на разходите за строителство в проектите беше открито сериозно различие между проектите по отношение на връзката между очакваните и действителните разходи. Въпреки че наличието на постоянно отклонение в оценката не беше очевидно, почти 50% от проектите показаха реализирани разходи, които се отклоняват плюс/минус 20% от предварителните проектни разходи.30 (следваща страница - 92)
В случаите проучени от Хавеман, поне схващането, че анализът на съотношението разход-печалба е чисто научно упражнение, не съвпадна с действителността; пристрастията на анализаторите бяха изразени с числа.

Друг недостатък на анализа на съотношението разход-печалба е, че той не засяга въпроса кой се ползва от печалбите и кой плаща разходите. Твърде възможно е в един конкретен случай да се получат високи чисти печалби, но една обществена група да получи печалбите, а друга да прави разходите. Този краен случай служи да илюстрира един основен принцип – гаранцията че дадена политика е ефективна е важна, но не единствена основа за обществена политика. Други аспекти, като този, кой се ползва от печалбите или носи бремето, също са важни.

Като обобщение, погледнато от положителната страна, анализа на съотношението разход-печалба често пъти е много полезна част от процеса на формиране на политиката. Даже когато важни данни не са строго надеждни, резултатите могат да не са чувствителни към тази ненадеждност. При други обстоятелства, данните могат да са достатъчно надеждни за да очертаят последствията от общите насоки на една политика и в същото време да не са достатъчно надеждни за прецизиране на тази политика. Анализът на съотношението разход-печалба, когато е направен правилно, може да осигури полезно допълнение към други влияния върху политическия процес, чрез изясняване кои алтернативи водят до най-големите чисти печалби за обществото.

Взет от отрицателната страна, анализът на съотношението разход-печалба е атакуван защото като че ли обещава повече отколкото може да осигури, особено при липса на солидна информация за печалбите. Има два отговора на това притеснение. Първо, първо разработени са законодателни процедури, които могат да се приложат с малко информация и въпреки това да имат добри икономически показатели. Последните реформи в контрола на замърсяването на въздуха са един ярък пример, който ще засегнем в Глава 15.

Вторият подход включва техники, които доставят полезна информация на дадената политика, без да се разчита на противоречиви техники за монетизиране на услугите свързани с околната среда, които са трудни за оценяване. Останалата част от тази глава се занимава с две най-известни от тях – анализа на съотношението разход-ефективност и анализа на въздействието.

Даже когато печалбите е трудно да се остойностят, икономическият анализ има много да предложи. Ръководителите трябва да знаят, например, колко ще струват различни дейности от политиката и какъв ще бъде техният ефект върху обществото, даже ако не може да се определи ефективният избор на политика със сигурност. (следваща страница - 93) Анализът на съотношението разход-ефективност и анализът на въздействието отговарят на потребност, макар и по различен начин.

Анализ на съотношението разход-ефективност

Отправна точка към анализа на съотношението разход-ефективност е разбирането, че без добра мярка за печалбите, ефективното финансиране не може да се определи от анализа. Следователно, целта на политиката (например концентрациите на азотен окис не трябва да надхвърлят 100 микрограма за куб. м. в околния въздух) трябва да се определи на друга база.31 След като веднъж е определена целта, обаче, анализът може много да каже за последиците за разходите от избирането на средство за постигане на тази цел.

В общия случай се разполага с няколко начина за постигане на определената цел; някои са сравнително евтини, докато други са много скъпи. Често пъти проблемите са комплицирани, така че определянето на най-евтиния начин за постигането на дадена цел не може да се постигне без да се анализира ситуацията.


Каталог: files -> su files
su files -> "Икономиката е история на човешката трудова дейност." Маршал
su files -> Календар и хронология Астрономични основи на календара
su files -> 1. предмет и задачи на историчната геология
su files -> Икономика на околната среда: Преглед
su files -> 1. Същност предмет и задачи на екологията. Етапи на формиране място сред другите науки, подразделения, основни методи и значение
su files -> Отлики и единство на цивилизациите От праистория към история
su files -> Карл Велики е един забележителен за времето си властелин
su files -> Панславизмът е културно-политическо движение, имащо за цел освобождението, а след това политическото, културното и икономическото обединение на славяните


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница