Република българия четиридесето народно събрание комисия по здравеопазването



страница1/8
Дата15.08.2018
Размер0.97 Mb.
#79475
  1   2   3   4   5   6   7   8



РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Д О К Л А Д

Относно: Национална здравна стратегия 2008 -2013 г. и План за действие към нея, № 802-03-19, внесен от Министерски съвет на 7 октомври 2008 г.

На три свои редовни заседания, проведени на 23 октомври, 6 ноември и 13 ноември 2008 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Национална здравна стратегия 2008 -2013 г. и План за действие към нея, № 802-03-19, внесен от Министерски съвет на 7 октомври 2008 г.

В заседанията взеха участие: д-р Евгений Желев, министър на здравеопазването, д-р Емил Райнов - заместник-министър на здравеопазването и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, д-р Иван Букарев, съветник в политическия кабинет на министъра на здравеопазването, г-жа Катя Паракозова, представител на Министерство на финансите, д-р Румяна Тодорова, директор на Националната здравноосигурителна каса, д-р Николай Шарков, председател на Българския зъболекарски съюз, проф. Станка Маркова, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, д-р Пламен Демиров, главен секретар на Българския лекарски съюз, представители на синдикални, пациентски, браншови и неправителствени организации в областта на здравеопазването.

Проект на Националната здравна стратегия 2008 -2013 г. и План за действие към нея бяха представени от министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев. В изложението си д-р Желев поясни, че Националната здравна стратегия е внесена в Народно събрание на основание на чл. 3, ал. 2 от Закона за здравето. Целта на нова Национална здравна стратегия е да отговори на изискванията на новите реалности, приоритети и предизвикателства. Резултатът следва да е преструктурирана, реформирана, финансово устойчива и ефективна здравна система, която осигурява качествени здравни грижи по промоция, профилактика, лечение и рехабилитация.

В резултат на извършения анализ на здравното състояние на населението в страната и функционирането на здравната система в стратегията са очертани следните приоритети на здравеопазването в Република България:


  1. Внедряване на подхода „Здраве във всички политики”.

  2. Подобряване здравното състояние на населението чрез провеждане на активни ефективни и ефикасни промотивни, профилактични лечебни и рехабилитационни дейности, с акцент към социално-значимите заболявания.

  3. Създаване и развитие на човешките ресурси и повишаване техният социален и икономически статут.

  4. Осигуряване на финансова устойчивост на системата на здравеопазването.

  5. Подобряване достъпа, качеството и ефективността на спешната и извънболнична медицинска помощ.

  6. Преструктуриране, оптимизиране и ефективно управление на болничната помощ.

  7. Създаване на интегрирана система за електронен обмен на данни в здравеопазването.

Въз основа на така набелязани приоритети са разработени девет стратегически цели на Националната здравна стратегия:

    1. Здравето и профилактика на болестите.

    2. Предоставяне на гарантирани здравни услуги с повишено качество и осигурен достъп до тях.

    3. Подобряване на извънболничната медицинска помощ.

    4. Преструктуриране и ефективно управление на болничната помощ.

    5. Осигуряване на лекарствени продукти и медицински изделия, съответстващи на потребностите и икономическите възможности на населението.

    6. Развитие на човешките ресурси в здравеопазването.

    7. Създаване на интегрирана система за електронен обмен на данни в здравеопазването.

    8. Осигуряване на финансова устойчивост на националната система на здравеопазване.

    9. Ефективно членство в Европейския съюз.

Всяка стратегическа цел съдържа подцели, задачи и очаквани резултати. На базата на посочените цели е изготвен план за действие, съобразен с финансовите възможности на отрасъла.

Показателите за оценка на резултатите от постигнатия напредък ще покрият изцяло целите и задачите, съдържащи се в ключовите области на стратегията. Възприета е идеята за прилагането на набор от показатели на национално ниво, систематизирани в следните основни групи:


  • показатели за здравно състояние на населението;
  • макроикономически показатели;
  • показатели за осигуреност на населението със здравни ресурси;
  • показатели за достъпност на населението до здравна помощ;
  • показатели за ефективност;
  • показатели за удовлетвореност.

Министърът на здравеопазването ще осъществява координацията по анализ, мониторинг и оценка на изпълнението на Националната здравна стратегия и ежегодно ще докладва за етапното изпълнение на стратегията пред Министерски съвет.

В хода на проведената дискусия бяха зададени много въпроси към вносителите и бяха направени предложения с цел усъвършенстване на определени текстове. Основните критики, отправени към вносителите на Стратегията, бяха:


  • Липсата на финансов план за изпълнение на поставените задачи;
  • Използване на неактуални статистически показатели в аналитичната част на Стратегията;

  • Отделните дейности по изпълнение на стратегически цели са вече реализирани или са станали неактуални;

  • В Стратегията не са изброени отделни Национални здравни програми и проекти на такива, дейности по тяхното изпълнение и предвиждано финансиране;
  • Вносителите не могат да поемат отговорност за цялостно изпълнение на Стратегията поради факта, че е внесена за приемане през последната година от мандата на този Министерски съвет.

Представители на Министерството на здравеопазването изразиха готовността да актуализират отделните текстове на Стратегията и да подкрепят направените от народните представители предложения в частта и обхвата, съответстващ на философията на внесения проект. Съвместно с вносителите от Комисията по здравеопазването бяха обсъдени и подкрепени следните



П Р Е Д Л О Ж Е Н И Я
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА СТРАТЕГИЯ 2008-2013 г.:
І. В частта „Въведение”, в текста относно причините за актуализация на насоките на бъдещето развитие:

1. В т. 5 се заличава следния текст: „Задържане на високи цени на лекарствените продукти и”;

2. Накрая се добавя:

„· Очертаващ се дефицит и диспропорция на медицинските кадри по вид, квалификация и местоположение”.


ІІ. В Раздел І „Здравно състояние на населението в Република България” статистически показатели да се заменят с тези от 2007 г.
ІІІ. В Раздел ІІ „Функциониране на здравната система” се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 1 „Управление на системата”:

- В абзац шести след думите „Наредба за критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения.”, се добавя следното изречение: „Независимо от това практиката на прилагане на Методиката за акредитация показа, че за гарантиране на обективност на акредитационните оценки, процедурата следва да се извършва от независима институция извън структурата на Министерство на здравеопазването.”

- В абзац седми се заличава следния текст: „Причини за това са ограничените правомощия на Министерството на здравеопазването и неговите органи при отстраняване на констатирани нарушения (финансови, нормативни и на правата на болните)”

- В абзац осми накрая изречението „Системата ще бъде завършена в средата на 2008 г. и ще започне да функционира от м. октомври 2008 г.” се изменя така: „Очаква се системата да започне да функционира в края на 2008 г.”.

- В текста относно основните предизвикателства пред управлението на здравната система, т. 5 се изменя така:

· Постепенно решаване на проблема с недофинансиране на медицинските дейности;” и накрая се добавя:

· Оптимизиране на трудовите възнаграждения на работещите в системата на здравеопазването;

· Решаване на проблемите с нерегламентираните плащания и корупцията.”

2. В т. 2 „Финансиране на здравната система”:

- В абзац първи накрая се добавя:

· Други източници (дарения, завещания, помощи и други).”

- В абзац четвърти думите „акушерска помощ при раждания, независимо от начина” се заменят с „акушерска помощ за здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение”;

- В частта относно основните предизвикателства в сферата на финансирането т. 3 се изменя така:

· Увеличаване на финансирането на превенция, промоция и профилактика на заболяванията”;

и накрая се добавя:

„· Преодоляване на диспропорции във финансирането на медицинските дейности;



· Преоценка на остойностяване на клиничните пътеки;

· Развитие на публично-частно партньорство като начин за осъвременяване на материално-техническа база на държавните и общинските лечебни заведения;

· Ефективно усвояване на финансовите средства от структурните фондове на ЕС;

· Гарантиране на адекватно здравно обслужване на населението и финансовата стабилност на сектора в условията на световна финансова криза”.

  1. В т. 3 „Човешки ресурси” в частта относно основните предизвикателства пред човешките ресурси в здравеопазването:

  • В т. 1 думите „здравните професионалисти” се заменят с „медицински специалисти”.

  • Накрая се добавя:

· Преодоляване на недостига от специалисти по отделни медицински специалности”.

4. В т. 4 „Опазване на общественото здраве” в частта относно основните предизвикателства, в т. 5 думите „ментални увреждания” се заменят с „хората с увреждания”.

5. В т. 6 „Спешна медицинска помощ (СМП)” в частта относно основните предизвикателства се заличава следния текст:

· Освобождаване от неспецифични дейности (неотложна помощ, транспорт на хемодиализно болни, транспорт на проби за алкохол и упойващи вещества и др.)”.



6. В т. 7 „Дентална медицинска помощ”:

- В изречение първо след думата „ефективна” се добавя „национална”.

- В частта относно основните предизвикателства т. 2 се изменя така:

· Осигуряване на финансовия ресурс за засилване на профилактична и лечебна дейност, особено при децата до 18-годишна възраст;”



7. В т. 8 „Болнична помощ”:

- В абзац първи изречение първо се изменя така:

„През последните години се забелязва известна тенденция за увеличаване на броя на лечебните заведения за болнична помощ (предимно за сметка на откриване на частни болници), като през 2007 г. общият брой на болниците е 292”.

- В абзац втори изречение първо се изменя така:

„Годишният брой на хоспитализираните лица показва трайна тенденция за увеличаване, особено през последните няколко години, като за 2007 г. те са с около тридесет на сто повече, отколкото през 2000 г.”

8. В т. 9 „Лекарствоснабдяване” в частта относно основните предизвикателства се заличава следния текст:

· Възстановяване и запазване на етичния модел на упражняване на фармацевтичната професия;”


ІV. В Стратегическа цел І „Осигуряване условия за промоция на здравето и профилактика на болестите:

1. В т. 1 „Внедряване на подхода „Здраве във всички политики”:

В частта относно задачите:

- точка 1 се изменя така:

· Гарантиране и поддържане на демократична среда за участие на населението в процеса на вземане на решения в сферата на здравеопазването”.

- точка 6 се изменя така:

· Създаване и поддържане на база знания за здравето на населението и неговите детерминанти с гарантиран достъп на гражданите до нея”.

В частта относно очаквани резултати:

- в т. 1 след думата „регламентиране” се добавя „и изпълнение”.



2. В т. 2 „Повишаване информираността на гражданите за здравословния начин на живот и за заплахите за тяхното здраве”:

В частта относно задачите:

- точка 3 се изменя така:

· Разширяване на възможностите за обхващане на децата и младите хора във форми за съвременно здравно образование, с цел изграждане на знания, умения и нагласи.”

- точка 4 се заличава;

- в т. 6 след думата „държавните” се добавя ”общинските”;

- в т. 7 изречение първо се заличава;

- точка 9 се изменя така:

· Законово регламентиране и създаване (с помощта на европейски програми) на сестрински и акушерски здравни структури (домове, служби) – изнесени на терен, с цел промотивни грижи, информация, консултации и здравни грижи по домовете.”

В частта относно очаквани резултати:

- в т. 1 след думите „хората за” се добавя „здравословния начин на живот”

3. В т. 3.1 „Ограничаване влиянието на рисковите фактори, свързани с околната среда и поведението на населението”, в частта относно очаквани резултати т. 3 се изменя така:

· Утвърждаване на здравословни модели на хранене”.



4. В т. 3.3 „Предотвратяване на възможните рискове за здравето на нацията” в частта относно задачите накрая се добавя:

· Анализ и оценка на социалните детерминанти на здравето, с акцент върху бедността като фактор за влошаване на здравното състояние”.



5. В т. 4 „Разработване и изпълнение на програми по социално-значими заболявания и здравни проблеми, представляващи национални приоритети” в частта относно задачите:

- в т. 1 след думите „редки заболявания” се добавя „здравните проблеми в детската възраст”.

- накрая се добавя:

· Разработване и внедряване на нови национални програми.”



6. В т. 5 „Подобряване дейността на здравните кабинети в детските градини и училищата”:

- В частта относно задачите т. 1 се изменя така:

„· Разработване на стандарти за здравните кабинети в образователните институции.”

- В частта относно очаквани резултати, в т. 2 след думата „състояние” се добавя „на детското население в България, в това число на”.


V. В Стратегическа цел ІІ „Предоставяне на гарантирани здравни услуги с повишено качество и осигурен достъп до тях”, т. 1 „Повишаване на качеството и ефективността на здравните услуги”:

1. В частта относно задачите накрая се добавя:

· Усъвършенстване на нормативната база, касаеща правата на пациентите.



· Усъвършенстване на нормативната база, касаеща медицинска експертиза на работоспособността”.

2. В частта относно очаквани резултати т. 3 се изменя така:

· Подобрени механизми за финансиране на медицинската дейност и ниво на заплащане, съобразно добрите европейски практики.”.


VІ. В Стратегическа цел ІІІ „Подобряване на извънболничната медицинска помощ”:

1. В т.1 „Решаване на проблемите с медицинската помощ при спешни и неотложни състояния”:

В частта относно задачите т. 2 се изменя така:

· Преструктуриране и оптимизиране на системата за спешна медицинска помощ и ресурсното и осигуряване (материално-техническа база и апаратура, финансови ресурси и човешки ресурси)”.

Накрая се добавя:

Очаквани резултати:


  • Осигуреност на структурите на спешната медицинска помощ с необходимите ресурси (материално-техническа база и апаратура, финансови ресурси и човешки ресурси).

  • Повишаване готовността за бързо реагиране при спешни случаи, аварии, бедствия и катастрофи в съответствие с европейските стандарти.

  • Интегриране на системата на спешната медицинска помощ към единен телефон 112.”

2. В т. 2 „Оптимизиране дейностите на първичната и специализираната медицинска помощ”:

- В частта относно задачите т. 1 се изменя така:

· Въвеждане на регламент за горна граница на пациентите, обслужвани от един общопрактикуващ лекар; критерии и изисквания за осъществяването на прегледите на база на медицинските стандарти”.

Накрая се добавя:

Очаквани резултати:


  • Подобряване във функционирането и ефективността на извънболничната медицинска помощ.

  • Подобряване на достъпа до първичната и специализираната медицинска помощ в отдалечените и труднодостъпни райони.

  • Въвеждане на качествен контрол и постоянен мониторинг в извънболничната помощ.

3. В т. 3 „Усъвършенстване на нормативната уредба за заплащане” накрая се добавя:

Очаквани резултати:



  • Оптимизиране на заплащането на общопрактикуващите лекари с повишаване на дела на заплащането за извършена дейност.

  • Въвеждане на механизми на заплащането на медицинските сестри, акушерките и другите професионалисти, обвързващи количеството и качеството на дейността им.

  • По-ефективни механизми и за мониторинг и контрол”.

4. В т. 4 „Подобряване на денталното здраве на населението чрез усъвършенстване на механизмите за предоставяне на дентална помощ”, в частта относно задачите, в т. 3 след думата „регионални” се добавя „общински”.
VІІ. В Стратегическа цел ІV „Преструктуриране и ефективно управление на болничната помощ”:

1. В т. 1 „Подобряване взаимодействието между извънболничното и болничното обслужване” в частта относно задачите накрая се добавя:

· Въвеждане на механизми за подобряване на информационния обмен между извънболничната и болничната помощ”.



2. В т. 2 „Подобряване на болничния мениджмънт”, в частта относно задачите се заличава следния текст:

· Въвеждане на критерии за управление и поддържане на сградния фонд и материално-техническата база на лечебните заведения”.



3. В т. 3 „Преструктуриране на болничния сектор” в частта относно задачите т. 2 се изменя така.

· Осигуряване на дългосрочни грижи за болни и възрастни хора. Осигуряване на финансиране за развитие на система от лечебни заведения за долекуване, продължително лечение и възстановяване”.


VІІ. В Стратегическа цел V „Осигуряване на лекарствени продукти и медицински изделия, съответстващи на потребностите и икономическите възможности на населението”:

1. В т. 2 „Въвеждане на система за реимбурсиране на лекарствените продукти и медицинските изделия, осигуряваща подобрен достъп до тях” в частта относно задачите:

- точка 4 се изменя така:

· Анализ и усъвършенстване на методиката за регулиране на цените на лекарствените продукти, отпускани по лекарско предписание.”

- точка 5 се заличава;

- накрая се добавя:

· Постепенно увеличаване на дела на публичните разходи от общите разходи на гражданите за лекарствени продукти за домашно лечение”.



2. В т. 3 „Въвеждане на съвременни системи за лекарствена информация и контрол при предписването и отпускането на лекарствени продукти и медицински изделия”, в частта относно задачите, в т. 2 думата „създаване” се заменя с „развитие”.

3. Точки 4 и 5 - „Повишаване знанията на здравните професионалисти за рационалната лекарствена употреба” и „Независима лекарствена информация” се изменят така:

„4. Повишаване знанията на здравните професионалисти за рационалната лекарствена употреба.


Задачи:

    • Създаване и актуализиране на консенсусни фармако-терапевтични ръководства, схеми за лечение и алгоритми за лекарствена терапия.

    • Дефиниране и въвеждане на критерии за рационалното използване на антибактериални лекарства, с оглед избягване на антибиотичната резистентност и ограничаване разпространението на инфекциозни заболявания.

    • Подобряване на контрола за спазване на критериите за рационална лекарствена употреба.
  1. Независима лекарствена информация.


Задачи:

  • Подобряване на механизмите за предоставяне на обективна и независима информация на пациентите за лекарствените продукти.

  • Контрол върху прозрачността на процедурите за ценообразуване.

  • Подобряване на контрола по разпределението и отпускането на лекарствените продукти.

  • Усъвършенстване на системата за отчитане на изписаните и отпуснати лекарствени продукти.

  • Включване на неправителствените и пациентски организации при формирането и осъществяването на националната лекарствена политика.”


VІІІІ. В Стратегическа цел VІ „Развитие на човешките ресурси в здравеопазването”, в т. 1 „Планиране, подбор и квалификация на човешките ресурси” накрая се добавя:

· Оптимизиране на практическото обучение и подготовка на студентите по медицина, дентална медицина, фармация, здравен мениджмънт, здравни грижи, обществено здраве и на останалите здравни специалисти.”


ІX. В Стратегическа цел VІІІ „Осигуряване на финансова устойчивост на националната система на здравеопазването”:

  1. В т. 1 „Политика на финансиране на здравната система” в частта относно задачите накрая се добавя:

· Разработване при необходимост на антикризисни програми с цел гарантиране на адекватно здравно обслужване на населението и финансовата стабилност на сектора в условията на световната финансова криза

· Законодателни промени с цел насочване към разходната част на бюджета на НЗОК на всички здравноосигурителни приходи за съответната година” .

2. В т. 2 „Усъвършенстване на модела на задължителното здравно осигуряване” в частта относно задачите, в т. 7 след думите „повече от едно място” се добавя „по договор с НЗОК”.

3. В т. 3 „Развитие на доброволното здравно осигуряване” в частта относно задачите, в т. 2 думите „стоматологични услуги” се заменят с „дентално лечение; рехабилитация и продължително лечение на хронично болни; здравни грижи в хоспис”, а думите „заплащане за избор на лекуващ екип; заплащане на потребителски такси” се заличават.
X. В Стратегическа цел ІX „Ефективно членство в Европейския съюз”, точки 2 и 4 се изменят така:

“2. Участие в работата на институциите на ЕС.


Задачи:

  • Разработване и провеждане на политики, съобразени с Програмата на Общността за здраве и защита на потребителите (2007–2013).

  • Активно участие в изработването на нормативните актове на ЕС в областта на общественото здравеопазване. Разглеждане на здравния аспект като съставна част при оценката на въздействието на всички по-важни предложения за нормативни актове на ЕС. Навременно въвеждане в българското законодателство на нормативните актове на ЕС в областта на общественото здравеопазване.

  • Активно участие на експерти от МЗ в дейността на работни групи и комитети към институции и структури на Европейския съюз.

  • Създаване на система за мониторинг по прилагане на законодателството на ЕС в системата на здравеопазването.

4. България в ЕС – запознаване с новите възможности и ангажименти, свързани с Европейския съюз.


Задачи:

  • Провеждане на информационна кампания сред населението по възможностите за получаване на здравни грижи на територията на ЕС, мобилност и безопасност на пациентите.

  • Провеждане информационна кампания сред изпълнителите на медицинска помощ в страната за оказване на медицинска помощ в съответствие с правилата за координация на социално-осигурителните системи.

  • Провеждане на информационна кампания сред населението и бизнес средите за запознаване с новостите в нормативната уредба относно храните и факторите на околната среда, имащи отношение към здравето на хората (въздух, вода); безопасните условия на труд и свободното движение на стоки (храни, козметика, нов подход, медицински изделия и други).

  • Усъвършенстване на системата за издаване на европейската здравноосигурителна карта.”

В хода на дискусията по Плана за действие към Националната здравна стратегия 2008 -2013 г. народните представители обосноваха необходимостта от актуализация на дейностите по изпълнение на отделни задачи, сроковете за изпълнение на дейностите, отговорните институции, както и привеждане на отделни дейности в съответствие с формулираните в предходния раздел задачи.


След проведената дискусия, направените предложения за изменение и допълнение на текстовете от Стратегията и след гласуване при следните резултати: “За” – 14, без “Против” и ”Въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме решение за приемане на Национална здравна стратегия 2008 -2013 г. и План за действие към нея, № 802-03-19, внесен от Министерски съвет на 7 октомври 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ КИТОВ

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ПРОЕКТ

РЕШЕНИЕ
за приемане на Национална здравна стратегия 2008 -2013 г.

и План за действие към нея.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 3, ал. 2 от Закона за здравето

РЕШИ:
Приема Национална здравна стратегия 2008 -2013 г. и План за действие към нея със следното съдържание:
НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА СТРАТЕГИЯ
2008 2013 ГОДИНА




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница