Решение за покупка или продажба на акции трябва да е предшествано от оценка на потенциалните печалби и загуби
Изтегляне 33.26 Kb.
|
| Многофазната система за събиране на данъци се среща в две разновидности - кумулативен и некумулативен многофазен данък.
Кумулативният многофазен данък се събира на всяка фаза на възпроизводството, при което расте крайната продажна цена. При еднаква данъчна ставка кумулативният ефект се проявява в крайната цена, защото данъкът се начислява на всеки етап върху сума, в която той вече е включен. Некумулативният многофазен данък избягва натрупването на данъчна тежест по веригата на възпроизвидството на стоката поради по-различната организация и техника на начисляването му. Пример в това отношение е т.нар.”Данък върху добавената стойност”. Данъците върху консумацията или косвените данъци (акцизи, данък върху добавената стойност и мита) участват пряко в пазарните цени. Акцизите са държавните косвени данъци върху стоки, които се събират от производителите и продавачите и чрез увеличаване на цената на стоките се прехвърлят върху техните потребители. Като данъци върху консумацията акцизите се включват в цените на облаганите стоки и увеличават тяхното равнище. Предназначението на акцизите е да регулират (ограничават) потреблението на някои стоки и да осигурят приходи в държавния бюджет. Колкото акцизите са по-високи, толкова по-високо е и равнището на цените на съответните стоки. При пазарното ценообразуване увеличаването на акцизите води до различна реакция на търсенето и предлагането. Когато търсенето на акцизна стока е по-малко еластично от предлагането, по-голямата част от акциза се поема от купувача. Когато предлагането не е еластично, а търсенето е еластично, бремето на акциза се поема в по-голяма степен от продавачите. У нас в съответствие със Закона за акцизите с акциз се облагат стоките и услугите от местно производство, посочени в Тарифата за акцизите, предмет на сделки на територията на страната; внасяните в страната стоки, посочени в тарифата, както и внасяните спиртни напитки, тютюневи изделия и течни горива, а също с акциз се облагат и хазартните игри. Т.е. на облагане с акциз подлежат главно вредни за здравето, луксозни и някои други стоки. В облагането на вредни за здравето стоки се проявява и социалната функция на акциза. Участието му в цените на този вид стоки (цигари, алкохол) цели ограничаване на тяхното потребление. Така акцизът е елемент на цената, чрез който се осъществяват стимулиращата / ограничаващата и преразпределителната й функция. Акцизното облагане е еднофазно. При движението на стоките по веригата от производителя до купувача акциз се начислява еднократно в момента на реализация от производителя или вносителя. Всички производители и вносители на акцизни стоки, а също и организаторите на хазартните игри, посочени в Тарифата на акцизите, са длъжни да се регистрират. Не се облагат с акциз стоки и услуги, изнесени от прекия производител, а също стоки и услуги, на които вече е начислен дължимият акциз. Дължимият акциз се определя по два начина: или като абсолютна сума в левове за определени процентни и натурални единици (градуси, алкохолно съдържание, бройки, тегло, обем, работни места и др.) или, както е във всички останали случаи, като процент съответно върху: продажната цена на производителя, но само за стоки и услуги на местното производство, митническата стойност - при внос на стоки, пазарната цена на стоката и услугата - за стоки и услуги местно производство, предмет на сделка между свързани лица. И в двата случая, без значение дали акцизът е абсолютна сума в левове, или се определя като процент, продажбената цена се определя като към цената на придобиване (цената на едро или доставната цена без акциз) се прибави акцизът. Ако все пак продажбената цена е твърде висока и стоката е трудно продаваема, цената би могла да се намали, но за сметка акциза, а за сметка на печалбата. Размерът на акциза може да бъде намален и в случаите, когато той представлява фиксирана процентна ставка, ако същата стока бъде доставена или произведена на по-ниска цена. За някои стоки ставката е комбинирана - в абсолютна сума и в процент от продажната цена. Според Закона за данъка върху добавената стойност този данък се дължи за всяка доставка на стоки или услуги с място на изпълнение на територията на страната и извършена от данъчнозадължено лице по този закон, за износ, извършен от данъчнозадължено лице, както и при внос на стоки, освен когато този закон предвижда друго. Определената от закона данъчна ставка е 20 на сто за всяка облагаема доставка на стока или услуга, включително при внос на стоки, освен когато законът предвижда друго. При износ данъчната ставка е нула. Данъчната основа по смисъла на закона е стойността, върху която се начислява данъкът. При доставката на стоки и услуги данъчната основа се определя на база сумата, дължима на доставчика (продавача) от получателя (купувача), увеличена с: всички други данъци и такси, в т.ч.акциз; получените и усвоени от доставчика финансирания (субсидии); всички получени от доставчика лихви и неустойки; съпътстващите разходи като комисиона, опаковане, транспорт и застраховка, начислени от доставчика на получателя. Данъчната основа е пазарната цена на предоставяната стока или услуга в следните случаи: когато плащането се извършва със стоки или услуги; когато доставката е между свързани лица; когато плащането се извършва изцяло или отчасти със земя; при безвъзмездни доставки на стоки и услуги с изключение на услуги, финансирани и субсидирани от държавния или общинските бюджети. Данъчната основа при внос на стоки е митническата стойност по смисъла на Закона за митниците, определена в левове и увеличена с всички дължими при вноса митни сборове, такси, вноски и акциз. Данъкът върху добавената стойност (ДДС) позволява да се даде външен израз на създадената стойност на всяка фаза до нейната крайна реализация при потреблението. Този данък е многофазен данък и се изчислява и събира на всеки етап съответно от производството или вноса и реализацията на стоката или услугата на територията на страната. Чрез него се избягва кумулативния ефект, защото данъкът, платен за стоки и услуги, използвани в стопанската дейност (данъчен кредит), се приспада или възстановява от бюджета. Всеки регистриран участник в стопанския оборот получава парите за данъка, който дължи, от следващия купувач. Крайните потребители на стоката няма на кого да го прехвърлят и стават негови носители. Връзката между данъка върху добавената стойност и продажбените цени е пропорционална. Размерът на действително внасяния в бюджета данък е в пропорционална зависимост от размера на добавената стойност. Този подход му позволява да изпълнява контролна функция спрямо цените, а по този начин се намалява възможността за необосновано преразпределяне на дохода чрез надбавки, субсидии и др.от държавния бюджет. След като към цената „нето” на всеки продавач се прибавя определената процентна ставка за данъка. При положение, че продавачът иска да завиши своята печалба, тогава той среща съпротивата на купувача, който всъщност заплаща данъка върху добавената стойност при покупката и е заинтересуван тази сума да бъде минимална, т.е. да плати за стоката колкото се може по-малко. При неравномерно повишаване на цената размерът на данъка върху добавената стойност расте пропорционално. От ДДС са освободени някои финансови , застрахователни, здравни, образователни, културни услуги, лекарствени средства, дарения и др. Със специфична нулева ставка са сделките по износа. Данъкът не се начислява в продажната цена на експортираните стоки и услуги, но нулевата ставка дава право на износителите да получат данъчен кредит. Изтегляне 33.26 Kb. Сподели с приятели:
|