Закон за далекосъобщенията глава първа общи положения чл. Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяване на далекосъобщения. Чл. Целта на този закон е да се осигурят предпоставки за



страница1/6
Дата26.10.2018
Размер0.55 Mb.
#101026
ТипЗакон
  1   2   3   4   5   6
ЗАКОН ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяване на далекосъобщения.


Чл. 2. Целта на този закон е да се осигурят предпоставки за:
1. развитие на далекосъобщителния пазар и насърчаване на конкуренцията;
2. гарантиране на свободата и тайната на съобщенията;
3. защита на интересите на потребителите на далекосъобщителни услуги;
4. предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга;
5. ефективно използване на ограничените ресурси;
6. защита на обществения интерес и осигуряване на националната сигурност и отбраната на страната.
Чл. 3. Обществените отношения, свързани с осъществяване на далекосъобщения, се уреждат при спазване на следните принципи:
1. законоустановеност;
2. ефективност и прозрачност;
3. предвидимост;
4. обществено обсъждане;
5. свеждане на регулаторното въздействие до минимално необходимото.
Чл. 4. Обществените отношения, свързани с осъществяване на далекосъобщения за граждански нужди, се регулират от държавата чрез независим специализиран държавен орган по реда на този закон.
Чл. 5. Далекосъобщения са пренасяне, излъчване, предаване или приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или сведения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга електромагнитна среда.
Чл. 6. Далекосъобщителна дейност е осъществяване на далекосъобщения чрез далекосъобщителни мрежи и/или чрез предоставяне на далекосъобщителни услуги.
Чл. 7. (1) Този закон не се прилага за осъществяване на далекосъобщителни дейности за собствени нужди на Народното събрание, Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба и за нуждите на органите на изпълнителната власт за управлението на страната, както и по отношение на вътрешното разпределение на честотите и определянето на повиквателните знаци за техните служебни радиовръзки.
(2) Ведомствата и службите по ал. 1 могат да използват обществените далекосъобщителни мрежи и услуги по реда на този закон.
Глава втора

УПРАВЛЕНИЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИТЕ ДЕЙНОСТИ

Раздел I

Общи положения


Чл. 8. Управлението на далекосъобщителните дейности се осъществява от Министерския съвет, Съвета по националния радиочестотен спектър и министъра на транспорта и съобщенията.
Раздел IІ

Управление


Чл. 9. Министерският съвет приема подзаконовите нормативни актове, в случаите посочени в този закон.
Чл. 10. (1) Министерският съвет приема секторна политика в далекосъобщенията, в която определя държавната политика в тази област, и я обнародва в "Държавен вестник".
(2) Секторната политика определя стратегията, принципите и етапите на развитие на сектор "Далекосъобщения".
(3) Секторната политика се актуализира на всеки две години или на по-кратки периоди, като актуализацията се извършва по реда на приемането й.
Чл. 11. (1) Министерският съвет приема политика по планиране и разпределение на националния радиочестотен спектър и я обнародва в "Държавен вестник".
(2) Министерският съвет приема Национален план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на националната сигурност и отбраната, както и за съвместно ползване между тях.
Раздел ІІІ
Съвет по националния радиочестотен спектър
Чл. 12. (1) Съветът по националния радиочестотен спектър към Министерския съвет разработва и предлага за приемане от Министерски съвет и провежда държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър. В съвета участват като членове представители на Министерството на финансите, Министерството на икономиката, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Комисията за регулиране на съобщенията.
(2) Министерският съвет определя председател на съвета. Държавните органи и ръководителите на ведомствата по ал. 1 определят своите представители и осигуряват участието им в работата на съвета.
(3) Министерският съвет приема правилник за дейността на съвета по предложение на председателя му.
(4) Административното обслужване на съвета се извършва от ведомството, от което е председателят на съвета.
Чл. 13. (1) Съветът по националния радиочестотен спектър разработва Националния план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на отбраната и на сигурността, както и за съвместно ползване между тях, който се приема с решение на Министерския съвет.
(2) Националният план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на отбраната и на сигурността, както и за съвместно ползване между тях може да се актуализира всяка година или на по-кратки периоди, като актуализацията се извършва по реда на приемането му.
(3) Министерският съвет обнародва в "Държавен вестник" Националният план за разпределение на радиочестотния спектър.
(4) Заинтересованите държавни органи и ръководители на ведомства съгласуват помежду си конкретното разпределение на радиочестотите и радиочестотните ленти, предвидени за съвместно ползване за граждански нужди, за нуждите на отбраната и на сигурността. При непостигане на съгласие въпросът се отнася до Съвета по националния радиочестотен спектър. Съветът се произнася с решение, което се предлага за утвърждаване от Министерския съвет.
(5) Съветът по националния радиочестотен спектър разглежда въпроси, свързани с електромагнитната съвместимост и при несъгласие между заинтересованите се произнася с решение, което се предлага за утвърждаване от Министерския съвет.
(6) Съветът по националния радиочестотен спектъринициира, организира и участва в разработването, съвместно със заинтересованите ведомства и държавни органи, на стратегии за преразпределение на радиочестотния спектър с цел осигуряване на честотен ресурс за нови технологии и услуги, които се приемат с решение на Министерския съвет.
Чл. 14. (1) Съветът по националния радиочестотен спектър, след съгласуване със заинтересованите държавни органи и ведомства, разрешава ползването на радиосъоръжения с конкретни радиочестоти и радиочестотни ленти с техните технически параметри, срока и мястото за ползването им на територията на Република България, от чужди държави и международни организации, когато това се налага за защита на техните интереси и сигурност или от поети от Република България международни задължения.
(2) В случаите по ал. 1 заявки за ползване на радиочестоти и радиочестотни ленти от чужди държави и международни организации се подават чрез съответното посолство или представителство до Съвета по националния радиочестотен спектър не по-късно от един месец преди началната дата за ползването им.
(3) В случаите, когато е необходимо издаването на лицензия по реда на този закон, Съветът по националния радиочестотен спектър уведомява Комисията за регулиране на съобщенията, която издава съответната лицензия и събира определените такси, освен ако в международен акт, по който Република България е страна, не е предвидено друго.
Раздел IV

Министър на транспорта и съобщенията



Чл. 15. Министърът на транспорта и съобщенията провежда държавната политика в далекосъобщенията въз основа на този закон, на секторната политика и на политиката по планиране и разпределение на националния радиочестотен спектър.
Чл. 16. Министърът на транспорта и съобщенията разработва и представя за приемане от Министерския съвет секторната политика в областта на далекосъобщенията.
Чл. 17. (1) Министърът на транспорта и съобщенията:
1. разработва и издава наредба за видовете далекосъобщителни дейности, подлежащи на индивидуална лицензия и регистриране по обща лицензия;
2. съхранява образци на криптографски ключове и материали в случай на използването им от далекосъобщителни оператори по ред и условия, определени в наредба на Министерския съвет;
3. взема мерки за осигуряване на свободата и тайната на далекосъобщенията;
4. представлява Република България в международните организации в областта на далекосъобщенията ;
5. участва в работата на международните организации по стандартизация и членува в техническите комитети по стандартизация, имащи отношение към далекосъобщенията;
6. издава предвидените от закона подзаконови нормативни актове съобразно неговата компетентност;
7. издава разрешителни на радиооператорите от въздушната подвижна служба, въздушната подвижна спътникова служба, Световната морска система за бедствия и безопасност на морската подвижна служба и за морската подвижна спътникова служба. Осъществява международно координиране и регистриране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и радиосъоръженията, които ги използват за нуждите на въздушна подвижна служба и въздушна подвижна спътникова служба;
8. определя длъжностно лице за водене на регистър за издадените разрешителни по т. 7, който е публичен;
9. определя с наредба условията и реда за разпределяне на повиквателните знаци на радиосъоръженията, работещи на територията на Република България.
(2) Преди издаване на подзаконовите нормативни актове, предвидени в този закон, министърът на транспорта и съобщенията публикува съобщение в централния и местния печат за разработените проекти, в което посочва мястото, откъдето заинтересованите лица могат да ги получат, и срока, в който могат да представят писмени становища по тях. Министърът на транспорта и съобщенията проучва становищата и ги приема или писмено мотивира решението си за неприемането им.
Чл. 18. Министърът на транспорта и съобщенията изпълнява дейности, свързани с:
1. преструктуриране на отрасъл "Съобщения";
2. научни изследвания в областта на далекосъобщенията и информационните и комуникационните технологии;
3. изграждане и развитие на информационното общество;
4. евроинтеграцията;
5. разпореждане с бюджетните средства за професионалните училища и за повишаване квалификацията на работещите в съобщенията;
6. развитие на далекосъобщенията, информационните и комуникационните технологии.
Чл. 19. Министърът на транспорта и съобщенията упражнява правата на собственост на държавата в предприятията и търговските дружества от отрасъл "Съобщения".
Раздел V

Агенция “Развитие на съобщенията и на информационните и комуникационните технологии"



Чл. 20. (1) Дейностите по подпомагане развитието на далекосъобщителната и пощенската инфраструктура и на информационните и комуникационните технологии се осъществяват от министъра на транспорта и съобщенията чрез Агенция "Развитие на съобщенията и на информационните и комуникационните технологии", наричана по-нататък “агенцията”. Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
(2) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на Агенцията се определят с устройствен правилник, който се приема от Министерския съвет.
Чл. 21. Средствата за подпомагане развитието на далекосъобщителната и пощенската инфраструктура и на информационните и комуникационните технологии постъпват по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията и се набират от:
1. далекосъобщителни дейности:
а) 25 на сто от първоначалната, получена при тръжна процедура и допълнителната еднократна такса;
б) 40 на сто от таксата за ползване на радиочестотен спектър;
в) 30 на сто от таксата за ползване на номерационен капацитет;
г) 25 на сто от таксите за ползване на позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения;
2. пощенска дейност - 45 на сто от лицензионните такси и таксите за регистрация за неуниверсални пощенски услуги;
3. средства за съфинансиране на проекти за развитие на съобщенията, информационните и комуникационните технологии;
4. дарения;
5. лихви;
6. други постъпления.
Чл. 22. (1) Средствата по чл. 21 се разходват за:
1. финансиране на далекосъобщителни и пощенски проекти и проекти, конференции, семинари и други прояви и дейности в областта на съобщенията, информационните и комуникационните технологии;
2. финансиране на проекти, свързани с управлението, отбраната и сигурността на страната в областта на далекосъобщенията;
3. финансиране на научни проекти, изследвания и маркетингови дейностиза целите на далекосъобщенията, пощенските услуги, информационните и комуникационните технологии;
4. освобождаване на радиочестотен спектър за граждански нужди;
5. финансиране на проекти и дейности, определени в плановете за регионално развитие в областта на далекосъобщенията, пощенските услуги, информационните и комуникационните технологии;
6. финансово подпомагане на проекти и дейности в областта на информационните и комуникационните технологии за целите на образованието и професионалното обучение;
7. дейности, свързани с организацията и реализирането на далекосъобщителни и пощенски проекти и проекти в областта на информационните и комуникационните технологии;
8. издръжка на администрацията на агенцията.
(2) Финансирането на дейностите по ал. 1, т. 1, 3, 5, 6 и 7 се извършва при спазване на принципите за състезателност, прозрачност и равнопоставеност.
(3) Агенцията изготвя годишен отчет за разходването на средствата по ал. 1, който се публикува в Информационния бюлетин и Интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията.
Глава трета

КОМИСИЯ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА

Раздел І

Конституиране



Чл. 23. (1) Комисията за регулиране на съобщенията е независим специализиран държавен орган - юридическо лице със седалище София и със самостоятелен бюджет.
(2) Комисията е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
(3) Комисията за регулиране на съобщенията провежда секторната политика в далекосъобщенията, държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър в частта за граждански нужди и секторната пощенска политика.
(4) Комисията за регулиране на съобщенията регулира и контролира осъществяването на далекосъобщенията по реда, предвиден в този закон, и предоставянето на пощенските услуги по ред, определен в Закона за пощенските услуги.
(5) Комисията за регулиране на съобщенията регистрира и контролира дейността по предоставяне на удостоверителни услуги, свързани с електронния подпис, по ред, определен в Закона за електронния документ и електронния подпис.
Чл. 24. (1) Комисията за регулиране на съобщенията е колегиален орган, който се състои от пет члена, включително председател и заместник-председател.
(2) Членове на комисията могат да бъдат само български граждани с висше образование, от които поне един правоспособен юрист и един икономист.
(3) Председателят на комисията се определя по решение на Министерския съвет със заповед на министър-председателя за срок от 5 години.
(4) Заместник-председателят и двама от членовете на комисията се избират с решение на Народното събрание за срок от 5 години.
(5) Един от членовете на комисията се назначава с указ на Президента на Република България за срок от 5 години.
(6) Броят на последователните мандати е не повече от два.
(7) Членовете на комисията имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение.
Чл. 25. (1) Членовете на комисията не могат да бъдат собственици, съдружници, управители (прокуристи), консултанти или членове на органи за управление на търговски дружества, държавни предприятия, сдружения и фондации.
(2) Членовете на комисията не могат да заемат друга платена длъжност, както и да получават възнаграждение по граждански договор освен в случаите, когато упражняват научна или преподавателска дейност.
Чл. 26. (1) Правомощията на членовете на комисията могат да бъдат прекратени преди изтичане на мандата в следните случаи:
1. по тяхно искане;
2. при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон;
3. когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
4. при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от три месеца;
5. при смърт на лицето.
(2) При прекратяване на правомощията на член на Комисията за регулиране на съобщенията в срок до един месец от деня на прекратяване на правомощията компетентният орган определя, избира или назначава нов член до изтичане на съответния мандат.
Чл. 27. Възнагражденията на членовете на комисията се определят, както следва:
1. на председателя - 95 на сто от основното възнаграждение на председател на постоянна комисия в Народното събрание;
2. на заместник-председателя - 90 на сто от основното възнаграждение на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията;
3. на останалите членове - 85 на сто от основното възнаграждение на. председателя на Комисията за регулиране на съобщенията.
Чл. 28. (1) Всеки член на Комисията за регулиране на съобщенията е длъжен да разкрие писмено пред комисията всеки съществен търговски, финансов или друг делови интерес, който той и/или членове на семейството му имат при вземане на конкретно решение.
(2) Съществен търговски, финансов или друг делови интерес е налице винаги за лицата по ал. 1, както и за лица, с които всяко от тях е икономически свързано, когато получат лицензия по този закон.
(3) При встъпване в длъжност членовете на Комисията за регулиране на съобщенията подават декларации, с които декларират наличието или липсата на обстоятелствата по ал. 1. В декларациите се вписват и имената и адресите на икономически свързани с тях или с членове на семействата им лица, както и деловите интереси, които са възникнали. Декларациите по тази алинея се съхраняват в специален публичен регистър при Комисията.
(4) Членовете на Комисията за регулиране на съобщенията подават най-малко веднъж на шест месеца декларации, съгласно изискванията на ал.3.
(5) Член на Комисията, който има непосредствен делови интерес при вземането на дадено решение, е длъжен да го заяви и да не участва в обсъждането и гласуването.
(6) Засегнатата страна, както и всеки заинтересован, може да поиска от Върховния административен съд да отмени взети в нарушение на предходната алинея решения.
(7) Една година след прекратяването на мандата членовете на комисията не могат да бъдат собственици, съдружници, управители (прокуристи), консултанти или членове на органи за управление на търговски дружества и държавни предприятия, лицензирани по този закон.
(8) В срока и при условията на ал. 7 членовете на комисията не могат да упражняват права по лицензии, издадени по реда на този закон, като еднолични търговци, или да бъдат управители или консултанти на такива търговски дружества, на които са издадени лицензии от Комисията за регулиране на съобщенията.
Чл. 29. Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията:
1. представлява комисията или упълномощава лица, които да я представляват;
2. организира и ръководи дейността на комисията;
3. насрочва и ръководи заседанията на комисията;
4. сключва, изменя и прекратява трудовите договори със служителите от администрацията, назначава и освобождава държавните служители от администрацията;
5. контролира и отговаря за изпълнението на бюджета на комисията;
6. информира обществеността за дейността на комисията чрез средствата за масово осведомяване.
Чл. 30. (1) Комисията за регулиране на съобщенията в своята дейност се подпомага от администрация, структурирана и организирана по реда на Закона за администрацията.
(2) Комисията за регулиране на съобщенията приема правилник, определящ устройството, дейността, организацията на работа и структурата на комисията и на нейната администрация, който се обнародва в "Държавен вестник".
(3) Комисията за регулиране на съобщенията и служителите от администрацията получават допълнително възнаграждение към основното си възнаграждение за изпълнение на специфични функции по ред и условия определени във вътрешните правила за работната заплата.
(4) Средствата по ал. 3 се определят в размер на 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на Комисията за съответната година и се включват в Закона за държавния бюджет за съответната година.
Раздел II

Правомощия



Чл. 31. Комисията за регулиране на съобщенията:
1. извършва проучване и предоставя на Съвета за електронни медии информация относно техническите параметри, необходими за наземно радиоразпръскване на радио - и телевизионни програми за посочени от Съвета за електронни медии населено място, регион или за цялата територия на Република България, включително свободни радиочестоти, допустими мощности на излъчване, възможни точки на излъчване, както и друга необходима техническа информация;
2. подготвя документите и извършва необходимите действия по издаване на лицензии, предвидени в този закон, одобрява и утвърждава предвидените в закона и/или индивидуалните лицензии задължителни документи;
3. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за далекосъобщителни дейности;
4. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за далекосъобщителна дейност чрез изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, като информира своевременно Съвета за електронни медии с оглед стартиране на процедури за издаване, изменение, отнемане, прехвърляне и прекратяване на лицензии за радио- и телевизионна дейност по Закона за радиото и телевизията;
5. издава лицензии за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване, след решение на Съвета за електронни медии;
6. осигурява необходимите условия за далекосъобщителна дейност при морско и въздушно търсене и спасяване и информация за безопасност;
7. организира предоставянето от международни организации на номера, адреси и имена за далекосъобщенията в Република България;
8. разработва Националния номерационен план и разпределя номерата, адресите и имената за обществените далекосъобщителни мрежи между операторите, съобразно принципи, определени в наредбата по чл. 157. Националният номерационен план, както и промените в него, се обнародват в "Държавен вестник";
9. организира и контролира използването на номера, адреси и имена за далекосъобщенията в Република България;
10. разработва и предоставя на министъра на транспорта и съобщенията проекти на нормативните актове, предвидени в този закон за приемане, съобразно неговата компетентност.
11. разработва и внася в Министерския съвет за приемане нормативните актове, предвидени в този закон;
12. информира обществеността и извършва обществени консултации и допитвания по важни проблеми на далекосъобщенията;
13. регистрира и заличава регистрацията по обща лицензия за извършване на далекосъобщителни дейности;
14. проучва съответните пазари с цел определяне на оператори със значително въздействие върху пазара;
15. определя операторите със значително въздействие върху пазара и налага предвидените в този закон задължения за тях;
16. възлага предоставянето на универсална услуга;
17. определя операторите, които имат специално право на преминаване през чужд поземлен имот.
Чл. 32. (1) Комисията за регулиране на съобщенията има следните правомощия, свързани с управлението на радиочестотния спектър:
1. управлява разпределения за граждански нужди радиочестотен спектър, като:
а) разработва регулаторната политика за управлението му;
б) разработва и публикува принципите за управление и разпределение на радиочестотния спектър;
в) предоставя за ползване радиочестоти и радиочестотни ленти на далекосъобщителните оператори, лицензирани по реда на този закон;
г) одобрява, дава предписания за изменения и допълнения на технически проекти или други задължителни документи, които са неразделна част от индивидуалните лицензии.
2. осъществява международното координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и радиосъоръженията, които ги използват. Международното координиране се извършва за всички радиослужби с изключение на въздушна подвижна служба и въздушна подвижна спътникова служба.
3. осъществява предварително национално координиране и съгласуване с всички заинтересовани държавни органи и ведомства издаването на индивидуални лицензии на обществени далекосъобщителни оператори, ползващи ограничен радиочестотен спектър; осъществява националното координиране на радиочестотите и радиочестотните ленти и радиосъоръженията за граждански нужди, които ги използват, с всички заинтересовани ведомства. Координирането се извършва с цел осигуряване безопасността на въздухоплаването и корабоплаването. С цел защита на националната сигурност националното координиране се извършва и с органите, осигуряващи отбраната и сигурността на страната.
4. регистрира в международните организации по далекосъобщения координираните радиочестоти и радиочестотни ленти и радиосъоръженията, които ги използват. Регистрациите се отнасят за всички радиослужби с изключение на въздушна подвижна служба и въздушна подвижна спътникова служба.
5. издава разрешителни за правоспособност на радиооператори-любители;
6. контролира правилното и ефективно използване на радиочестотния спектър за граждански нужди и/или източниците на радиосмущения в радиочестотния спектър за граждански нужди;
7. контролира спазването на международно определените процедурни правила за радиослужбите;
8. разпределя опознавателните знаци на предавателните радиосъоръжения на любителската радиослужба;
9. осигурява условия за далекосъобщителна дейност за целите на морското и въздушното търсене и спасяване, както и за разпространяване на текуща информация за осигуряване безопасност на корабоплаването и въздухоплаването и сухопътния транспорт;
10. участва съвместно с министъра на транспорта и съобщенията в работата на международните организации, свързани с управлението на радиочестотния спектър;
11. разработва проекти на наредби, определящи процедурните правила и техническите параметри за работа на радиослужбите.
(2) При управлението на радиочестотния спектър за граждански нужди Комисията спазва принципите на прозрачност, равнопоставеност и публичност.
Чл. 33. Комисията за регулиране на съобщенията е национална организация по стандартизация пред Европейския институт за стандартизация в далекосъобщенията.
Чл. 34. (1) Комисията за регулиране на съобщенията води регистри за:
1. издадените индивидуални лицензии;
2. издадените удостоверения за регистрация по обща лицензия;
(2) Регистрите по ал. 1 са публични.
(3) Индивидуалните лицензии на обществените оператори са публични, с изключение на текстовете и приложенията към лицензиите, съдържащи:
1. данни, свързани с националната сигурност и отбраната на страната;
2. технически данни и параметри на мрежата;
3. финансова информация, която е търговска тайна.
(4) Копия от лицензиите по ал. 3, с изключение на информацията по т. 1 – т. 3 се предоставят от Комисията за регулиране на съобщенията срещу заплащане на такса за административна услуга.
Чл. 35. Комисията за регулиране на съобщенията контролира спазването на:
1. нормативните актове в областта на далекосъобщенията;
2. принципите на ценообразуването;
3. качеството на услугите;
4. условията, предвидени в лицензиите.
Чл. 36. (1) При изпълнение на правомощието по чл. 31, т. 4, Комисията за регулиране на съобщенията разглежда възникнали проблеми относно достъп и взаимно свързване на мрежите им и/или наемане на линии, които произтичат от задължения, предвидени в закона по отношение на лицензирани оператори или от издадените им лицензии. Комисията се произнася с решение.
(2) Решенията по ал. 1 подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.
Чл. 37. (1) Комисията за регулиране на съобщенията може да изисква от всеки, който осъществява далекосъобщителни дейности, информация, необходима за изпълнението на регулаторните й дейности.
(2) Комисията за регулиране на съобщенията и нейната администрация са длъжни да не разпространяват информацията, получена по ал. 1, в случай че тя е търговска тайна.
Чл. 38. (1) При осъществяване на своите правомощия комисията се произнася с решения.
(2) Решенията на комисията подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.
Чл.39. (1) Комисията за регулиране на съобщенията може да създава консултативни структури във връзка с осъществяване на правомощията си.
(2) В решението за създаване на структури по ал.1 се определят техният ръководител и състав, редът за осъществяване на дейността им и техните функции и задачи.
Чл. 40. (1) Комисията за регулиране на съобщенията може да създава консултативни структури във връзка с осъществяване на правомощията си.
(2) В решението за създаване на структури по ал.1 се определят техният ръководител и състав, редът за осъществяване на дейността им и техните функции и задачи.
Чл. 41. Комисията за регулиране на съобщенията представлява Република България в международните организации на регулаторните органи в областта на далекосъобщенията.
Чл. 42. (1) Комисията за регулиране на съобщенията ежегодно изготвя и предоставя не по-късно от края на второто тримесечие на следващата година на Народното събрание, президента, Министерския съвет и Съвета за електронни медии доклад, който задължително съдържа:
1. развитие на универсалната услуга и степен на задоволеност на пазара от тази услуга;
2. разпределение на честотите за граждански нужди по услуги и механизми за ефективното им използване;
3. разпределение на номерата от Националния номерационен план;
4. анализ на пазара на далекосъобщителни дейности и услуги и перспективи на развитие;
5. резултатите от анализите на пазара, извършени с цел изчисляване наличието на значително въздействие върху пазара за съответен оператор;
6. състояние на конкуренцията в областта на далекосъобщенията и прилагане на принципите на ценовата политика.
(2) Анализът по ал.1, т. 5 се публикуват в едномесечен срок след изтичането на всяко тримесечие.
(3) При изготвяне на доклада Комисията за регулиране на съобщенията взема становище по ал. 1, т. 6 от Комисията за защита на конкуренцията.
(4) Комисията за регулиране на съобщенията публикува годишният доклад за дейността си в Информационния бюлетин и Интернет страницата на Комисията за регулиране на съобщенията.

Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница