Рудолф щайнер



страница1/11
Дата01.02.2018
Размер1.17 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11





14 СЕМИНАРА


проведени в Щутгарт

от 21.8. до 5.9.1919 г.

НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД
изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – сканиран от копие












GA-295

РУДОЛФ ЩАЙНЕР
Л Е К Ц И И

П О

ВАЛДОРФСКА

ПЕДАГОГИКА

14 семинара проведени в Щутгарт


от 21.8. до 5.9.1919 г.

НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

СТР.
1.ПЪРВИ СЕМИНАР Щутгарт, 21.8.1919.......................................3


2. ВТОРИ СЕМИНАР Щутгарт, 22.8.1919.......................................10
3. ТРЕТИ СЕМИНАР Щутгарт, 23.8.1919.......................................16
4. ЧЕТВЪРТИ СЕМИНАР Щутгарт, 25.8.1919...............................19
5. ПЕТИ СЕМИНАР Щутгарт, 26.8.1919.........................................25
6. ШЕСТИ СЕМИНАР Щутгарт, 27.8.1919.....................................31
7. СЕДМИ СЕМИНАР Щутгарт, 28.8.1919.....................................38
8. ОСМИ СЕМИНАР Щутгарт, 29.8.1919.......................................47
9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР Щутгарт, 30.8.1919....................................55
10. ДЕСЕТИ СЕМИНАР Щутгарт, 1.9.1919....................................60
11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР Щутгарт, 2. 9.1919.....................64
12. ДВАНАДЕСЕТИ СЕМИНАР Щутгарт, 3. 9.1919.....................70
13. ТРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР Щутгарт, 4. 9.1919......................72
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР Щутгарт, 5.9.1919.......76

ПЪРВИ СЕМИНАР


Щутгарт, 21. 08. 1919 г.

Мои мили приятели, днес искам да говоря за това, какви трябва да бъдат задачите на обучението. Разпределението на училищната работа, реда на обучението и други подобни. През първите дни ще се занимаваме преди всичко с това, как да застанем пред децата. Когато застанем пред децата, скоро откриваме, че те са различни и на това различие трябва да се обръща внимание въпреки гласовото обучение и големите класове. Най-напред искаме независимо от всичко друго, да си изясним до известна степен каква е идеалната необходимост. Ние не трябва да се оправдаваме с това, че класовете могат да бъдат препълнени, защото истинският учител трябва да може, когато това е необходимо, да преподава на големи класове и да се справя с тях. Трябва да се съблюдава многообразието на човешката същност на децата.

Това многообразие може да се сведе до четири основни типа и най-важната задача на възпитателя и учителя е да познава истински тези четири типа, наречени темперамент. Ние винаги ще откриваме, че характерните качества на всяко едно дете спадат към един от тези темпераменти. Различават се сангвиничен, меланхоличен, флегматичен и холеричен темперамент. Ние най-напред трябва да усвоим способността да различаваме отделните типове, от една по-задълбочена антропософска гледна точка трябва да можем наистина да различим сангвиника от флегматика.

В духовен аспект ние разделяме човешката същност на Аз, астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло. Естествено идеалните хора, които се управляват от предписаните хармония па космическия ред, притежават тези четири части на човешката същност. Но в действителност това не се открива в никоя човешка същност. Оттук следва, че човешката същност не е завършена, а възпитанието и обучението трябва да служат за това да се направи от човека пълноценен човек. Всеки един от четирите елемента управлява някои от останалите и резултатът от възпитанието и обучението трябва да е постигане на хармония между четирите части.

Преобладава ли Аз-ът, развит ли е той особено силно в детето, това означава, че имаме насреща си дете с меланхоличен темперамент. Меланхоличното състояние при детето се основава на господствуващото "Аз" в ранните години.

Управлява ли етерното тяло, имаме сангвиничен темперамент.

Управлява ли астралното тяло, тогава имаме холеричен темперамент.

Управлява ли физическото тяло, имаме флегматичен темперамент.


Тези неща при възрастните хора се разпределят по-различно. Затова вие ще откриете малки различия от доклада, който изнасях за темпераментите. В него темпераментът се разглежда във връзка с четирите части на възрастния човек. Но при децата ще стигнем до правилна преценка, ако нравим разграничаването по този начин.

Когато детето проявява нетраен интерес към всичко, тогава ние трябва да го определим като сангвиник. Тази ориентация ни е нужна, когато трябва да възпитаваме много деца, за да констатираме кои от тях проявяват интерес към външните въздействия, който след това бързо спада. Те имат сангвиничен темперамент.

След това трябва да знаем точно кои деца се самовглъбяват и са склонни към дълги размишления; това са меланхоличните деца. Те са трудно достъпни за въздействията на външния свят. Те размишляват затворени в себе си и ние оставаме с впечатлението, че те са заети с нещо вътре в себе си.

Имаме ли обратното усещане, че децата не са заети с нещо вътрешно, но и не демонстрират външно участие, тогава имаме работа с флегматици.

Деца, които изразяват остро своята воля и буйстват са холерици..

Разбира се има и много други особености, чрез които се определят четирите типа темперамент при децата. Необходимо е обаче през първите месеци на обучението да се занимаем с това, да проверим децата по тези четири особености, за да знаем техния тип. Така ние ще можем да разделим един клас на четири групи. Желателно е постепенно да разместим децата. Когато класовете са смесени ще имаме осем групи. Ние ще разделим момчетата на четири групи и момичетата на четири групи, в една холерична, една сангвинична, една флегматична и една меланхолична.

Това има една съвсем определена причина. Ние преподаваме; и докато преподаваме се занимаваме с различни неща, говориме различно, показваме различно и до нашето съзнание на учители трябва да достигне това, че когато показваме нещо, което трябва да се види е по-различно, отколкото когато даваме оценка за него. Когато правим оценка, ние се обръщаме към друга група, по-различна отколкото когато показваме нещо. Когато имаме да показваме нещо, което трябва особено силно да повлияе върху съзнанието, е необходимо да обърнем по-специално внимание на сангвиничната група. Когато правим някаква рефлексия върху това, което се наблюдава, тогава се обръщаме към меланхоличните деца. Детайлите се дават допълнително, но е необходимо да усвоим умението да насочваме нашите думи и напътствия винаги към други групи. По този начин това, което липсва на едната група се допълва от другата. На меланхоличните деца се показва нещо, върху което те могат да разсъждават; на сангвиниците нещо, което могат да възприемат зрително. По този начин те се допълват, учат се едни от други, насочват интереса си един към друг.

Вие трябва да проявявате търпение към самите себе си, защото това овладяване на детския свят е необходимо да се превърне в навик. Вие трябва да проявявате усет към коя група да се обръщате; това трябва да става от само себе си.

Бие не трябва да пребързвате с подготовката. Това не означава да използвате малкото свободно време през деня за големи външни разработки. Нещата могат да се доведат до своята вътрешна същност, когато се преработят душевно. От тук произтича нашата задача да използуваме целесъобразно отношението на учителя към темперамента на децата. Ние искаме така да разпределим учителите, че една група да се занимава със сангвиничния темперамент, друга с флегматичния, трета с меланхоличния, а четвърта с холеричния темперамент.

Моля ви да помислите по два въпроса: - Как се проявява при децата темперамента и как се овладява той. За това овладяване искам да кажа още нещо. Да предположим, че имаме едно сангвинично дете. Ако искаме да го дресираме така, че да изкореним неговите качества, ще постъпим лошо. Ние трябва да познаваме темперамента, да излезем насреща му и да допринесем възможно повече за сферата на вниманието на сангвиничното дете; да заангажираме чувствата му и по този начин да се противопоставим на неговите склонности. Така на детето ще се отдаде да се освободи постепенно от състоянието, в което е изпаднало и да влезе в хармония с другите темпераменти.

Ние не трябва да се опитваме да предпазваме холеричните деца от гнева, трябва да се отнасяме към тези техни качества така, че независимо и вън от детето да ги насочим в правилната посока. Трудно е да се оставя детето винаги да излива гнева си.

Налице е разликата между едно флегматично и едно холерично дете. Флегматичното дете е безучастно и не е особено задълбочено в себе си. Опитайте като учители да отделите повече внимание на едно такова дете, да го пробуждате, да се интересувате от всяко негово вълнение. Винаги има възможност за това. Флегматичното дете може да бъде много интересно, ако се намери подход към неговата безучастност. Но не изразявайте открито този ваш вътрешен интерес, опитайте се да изглеждате безучастен. Опитайте сами да раздвоите своята същност. Ако вътрешно сте прекалено деен, външно се дръжте така, че да сте огледало на него самия. Така ще можете да въздействате възпитателно.

При холеричното дете се опитайте да бъдете безучастен, да наблюдавате хладнокръвно, когато то се гневи. Например ако то хвърли мастилница на земята, опитайте да устоите на това буйство външно флегматично, толкова спокойно, колкото е възможно. Като противодействие разговаряйте за случилото се възможно повече с участието на детето, но не непосредствено след това. Покажете се външно спокоен и кажете: - Той счупи мастилницата. На другия ден, когато детето се е успокоило, обсъдете с негово участие нещата. Говорете за това, което е направило. Накарайте го да повтори цялата сцена в своето съзнание. Осъдете спокойно произшествието, как е хвърлило на пода мастилницата, как е я разбило. По този начин може да се постигне извънредно много с буйстващите деца. По друг начин преборване с гнева не може да се постигне.

Това може да ви покаже пътя за самостоятелен отговор на двата въпроса, които си поставихме за утре. Водете си кратки бележки върху това, което ви идва наум и по-късно ще ги обсъждаме. Винаги трябва да остава време на учителите за подобни обсъждания. При тези обсъждания, които носят повече "републикански" характер, трябва да се намери възможност за едно ръководство, подобно на това в ректората, така че всеки един учител винаги да взема участие в работата и интересите на останалите. Затова утре ще започнем с един своеобразен диспут. Искам да ви дам една схема, по която ще можете да работите.

Вие ще можете да различите, кога човек се изявява според своята душевна същност, дали реагира остро или слабо, дали има силни усещания към външните неща или пък към вътрешното си състояние.

Ще започнете да различавате промяната. Детето или ще запази твърдо себе си и измененията ще бъдат незначителни или съпротивата няма да бъде толкова силна и измененията ще са големи. По това се различават темпераментите.

Често един до друг са сангвиничният и флегматичният темперамент, така са дадени и на схемата. Никога сангвиничният темперамент не преминава лесно в холеричен. Те са различни като северен и южен полюс. По същия начин се противопоставят меланхоличният и сангвиничният темперамент. Стоящите един до друг темпераменти преливат един в друг. Затова би било добре следното разделение по групи: Когато съставяте една флегматична група, като противоположна й поставете друга холерична, а между тях да са другите две, меланхоличната и сангвиничната.

При работата с децата най-голямо значение има вътрешното, душевното. Детето се обучава и възпитава от душа в душа. Вие ще въздействате върху детето чрез собственото си вътрешно душевно състояние.

Възпитанието се осъществява чрез това, което сторите. Никога не го забравяйте.

Децата също си влияят помежду си. И това е правило: Когато децата са разделени на четири група с еднакъв темперамент и двама от една група седят един до друг, това обстоятелство не им действа възбуждащо, а уравновесяващо. Например група от сангвинични деца се приспособяват едни към други. Като учители вие трябва да оставите душата си да въздейства върху децата, докато се изгладят сходните темпераменти и настроения. Бърборенето помежду им означава вътрешната склонност към вътрешно изглаждане на личността. Холериците ще приказват по-малко помежду си, когато седят до другите. Ние не трябва да наблюдаваме и оценяваме нещата повърхностно.

Още в началото искам да обърна вниманието ви върху това, че урокът трябва да се организира възможно най-концентрирано. Ако това не се прави, не би искало да се обърне внимание върху всички тези неща, за които говорихме. Затова не трябва да имаме това, което наричат учебен план. Ние ще работим противно на организацията, която е идеал на модерното материалистично възпитание. В Базел например се говори за четиридесет минутен урок. Това означава, че всичко което се направи за тези четиридесет минути веднага след това отново ще угасне и в душите ще настъпи опасно объркване.

Ние точно ще обмислим какъв учебен материал съответства на определена детска възраст и след това този материал ще се премине за едно определено време. Това означава, че в продължение на шест до осем седмици в предобедните часове ще се учи четене, след това на негово място ще дойде писането, след това смятането, така че детето през цялото време да се концентрира върху един учебен предмет. Накратко, нашето обучение ще се състои в това, че съществува възможност /това означава само възможност, защото ще се застъпят всички възможни варианти/ да се започва сутрин с четене, така че няколко седмици да четем, след това да пишем, след това да смятаме.

В тези часове ще редуваме историите, които ще се разказват. През първата учебна година ще се разказват преди всичко приказки. През втората година ще се опитаме да предадем в разказвателна форма живота на животните. От басните ще преминем към истинските взаимоотношения между животните. Но обучението ще е организирано така, че вниманието на детето в продължение на седмици да е концентрирано върху едно и също нещо. В края на учебната година ще има часове, в които ще се опреснява взетото в началото. Постоянно ще се грижим за всичко художествено. След обед или когато имаме време преди обед, трябва да се грижим за художественото като особено средство за формиране на волята.

В съответствие с идеала на обучението концентрираното обучение на детето, при което е необходимо умствено напрежение, не трябва да бъде повече от час и половина дневно. След това може да разказваме още половин час приказки. Освен това винаги остава възможността за час и половина да се възпитава художественото у децата. И затова децата до около дванадесет години не би трябвало да се занимават повече от три часа и половина дневно. От тези три часа и половина в отделни дни ще предаваме най-необходимото от религията.

Когато имаме повече деца в един клас, тогава може да се организира така, че от 7 до 10 часа да сме с едната група, а от 10 часа до 13 часа да сме с другата група от деца, като по този начин се решава въпроса в класните стаи.

Така е представен идеалът, детето да не е заето повече от три и половина часа. По този начин децата ще са винаги бодри и за нас остава задачата да измислим какво да правят те по времето когато нямат обучение. През лятото те могат да играят в градините, но през зимата, в спортната зала ще бъде по-сложно. Трябва да се организират всяка седмица по един час гимнастика и един час евритмия. Мисля, че няма голяма разлика дали обучението ще започне веднага сутринта или по-късно, така че да могат да се формират две групи.

Ще бъде добре, ако помислите върху това, с което ще занимавате децата в разказвателните часове. Вие трябва да подбирате материал, който да е близък до децата през целия училищен период от седмата до четиринадесетата година.

Необходимо е през първата учебна година да разполагате с определено богатство от приказки. За следващия период трябва да осигурите истории от животинския свят и басни. Следват библейски истории извън другото религиозно възпитание. След това сцени от старата история, сцени от средновековната и нова история. След това трябва да сте в състояние да предложите разкази за народите и тяхното създаване. Следват взаимоотношенията между народите, характерните особености на индийци, китайци, американци и т.н., т.е. знания за наредите. Това е една особена необходимост, произтичаща от настоящата епоха.

По време на разговора Рудолф Щайнер написа на дъската следния преглед:

1. Определено богатство от приказки

2. Истории от животинския свят и басни

З. Библейски истории като част от общата история / Стария Завет /

4. Сцени от старата история

5. Сцени от средновековната история

6. Сцени от новата история

7. Разкази за народите

8. Познания за народите

ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ


Пита се за картинките, по които се учат звуковете и буквите, например риба за буквата Р, за които е говорено в първата лекция на методико-дидактичния курс.

Рудолф Щайнер: Тези картинки трябва да намерите сами. Не трябва да се търси нещо традиционно. Оставете да действа свободната фантазия и проявявайте доверие към това, което сте намерили самостоятелно.

Л. пита за латинския шрифт.

Р.Щ.: Да латинският шрифт е изходна точка, защото съдържа характерните форми. След него, едва когато е необходимо, се преминава към немския, готически шрифт, който навярно съвсем ще изчезне.

Опита за работата с меланхоличните деца.

Р.Щ.: Учителят работи с меланхоличните деца по следния начин: Меланхоличното състояние се основава на непълно надмощие на обмяната на веществата спрямо духа и психиката на човека. Човекът на сетивата е недуховната част, той е физическия човек» Най-малко физически е човекът на обмяната на веществата. Духовният човек се намира най-вече в организма на обмяната на веществата, но той най-малко се реализира. Организмът на обмяната на веществата трябва да се обработва най-много. Когато той създава твърде много трудности, тогава се проявява във вътрешния стремеж към духа.

В близост с едно меланхолично дете учителят трябва да развива повече очевидния интерес към външните неща на заобикалящия ни свят, трябва да се държи като сангвиник и да охарактеризира като такъв външния свят. Със сангвиничното дете трябва да се държим сериозно и да му даваме убедителни и трайни характеристики на външния свят.

Поставя се въпросът за учебниците.

Р.Щ.: Ако можем да минем без учебници е по-добре. Когато децата не се изпитват открито, не са необходими учебници. В Австрия децата трябва да се изпитват открито. Ние трябва да установим как да докажем постигането на учебните цели. Идеалът е да няма никакви изпити. Заключителният изпит е компромис с държавните инстанции. Трябва без изпити да се знае състоянието на децата. Страхът от изпитване преди половото съзряване е особено опасен за цялата физиологична структура на човека. Най-добре ще е премахването на цялата изпитна система. Децата ще станат много по-находчиви.

Темпераментът се изглажда; към десетата година разликата в темперамента се преодолява.

Момчетата и момичетата не трябва да се разделят. Ние ги делим само заради общественото мнение. Създавали се били любовни връзки; не трябва да се тревожим от това, но ни се сърдят. Когато учителят има авторитет, обучението не страда от тези връзки.

От учители-специалисти се нуждаем за обучението по изкуствата, които въздействат върху волята, а също и за езиковото обучение. Художествените предмети са за специалисти. Класният ръководител работи преди всичко като общ учител. Чрез своето общо обучение въздействува особено върху интелекта и духа. Върху волята действат изкуствата: Гимнастика, евритмия, рисуване.

Учителят върви с учениците до края. След последния клас той започва отново с първокласниците.


Каталог: files -> literature -> 1-ga
1-ga -> Взаимовръзки
1-ga -> Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие
1-ga -> Лекции 1910 г и 1917 г превод от английски: вера гюлгелиева
1-ga -> Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина
1-ga -> Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г
1-ga -> Взаимовръзки
1-ga -> Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г
1-ga -> Лекции държани в Берлин, Щутгарт и Кьолн между 13. И 29. 12. 1907 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис ga-101
1-ga -> Лекции и приветствие изнесено в Дорнах между 05. и 28. 09. 1924 г
1-ga -> Превод от немски: димо даскалов


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница