|
Не е уредена с общи правила. Най-често се уговаря от страните.
Особеното:
-
източник най-често е договор, а няма общи правила за тази отговорност;
-
в много случаи се отнася само до отделни, определени недостатъци, а не до всички (чл.193);
-
тя е по-благоприятна за купувача в една насока: обикновено е без значение момента, в който се проявява недостатъка. При общата отговорност за недостатъци, за да може да се упражни тя е необходимо недостатъкът да е съществувал или преди сключването на договора или да е съществувал в момента, в който преминава собствеността, или ако се прояви по-късно - продавачът не носи отговорност за тези недостатъци - при гаранционната отговорност не е така: поначало се носи отговорност без значение в кой момент се е проявил този недостатък, дори и след сключването на договора, но в рамките на гаранционния срок. Тези срокове могат да бъдат различни, т.е. страните ги уговарят.
Съотношението между гаранционна и обща отговорност по 193
Може ли да се избира между двете или гаранционната е специална на общата отговорност.
Смята се, че това са две алтернативни средства за защита. Колебание в съдебната практика: в някои случаи се смята, че ако се упражни гаранционната отговорност не може да се упражняват правата по чл.193, но това не винаги е така. Калайджиев: в някои случаи е допустимо да се упражняват и двата вида отговорност, стига да няма неоснователно обогатяване, дотолкова, доколкото става дума за различни фактически състави и за различни права.
Въпрос 56 - Задължения на купувача.
-
Купувачът трябва да плати цената. Ако друго не е уговорено той трябва да я плати едновременно с предаването на вещта и на мястото, където това предаване става (по местонахождението на вещта) - чл.200/2. Това правило има сила и когато предаването се извършва чрез предаване на документ - тогава цената се плаща на мястото на предаването на документа. Страните могат да уговорят друго. Освен това се плащат и договорните лихви, ако има такива от деня на сключването на договора. Купувачът дължи и мораторните лихви от деня на забавата.
При продажба на кредит по силата на правилото на чл.200/3 ЗЗД, тъй като купувачът може да събира плодовете преди да е платил цената, той дължи лихви върху цената от деня на предаването на вещта, макар че вземането на продавача може все още да не е изискуемо.
-
Ако цената не бъде платена (неизпълнение на купувача) продавачът може:
-
да развали договора по общия ред (чл.87) и да иска обезщетение за вреди;
-
да развали договора по чл.201:
При продажбата на движима вещ продавачът може да развали договора без спазване изискванията на чл. 87:
а) ако купувачът не заплати на срока цената, когато съгласно договора предаването на вещта трябва да стане едновременно с плащането или след плащането на цената;
б) ако купувачът, спрямо когото срокът за плащане цената още не е изтекъл, не се яви да получи или не приеме на срока предложената му съгласно договора вещ.
И в двата случая той трябва да съобщи на купувача в течение на 7 дни от изтичане на срока, че е развалил договора.
По този член договорът се разваля с едностранно волеизявления на продавача.
-
може да иска реално изпълнение на договора заедно с лихвите и всички вреди (ако надхвърлят лихвите)
-
Купувачът трябва да получи вещта (право да я получи и задължение да я получи). Трябва да се прави разлика между приемане и получаване. Приемането означава да се прегледа вещта от купувача и при недостатъци да се върне. Получаване означава придобиване на фактическа власт от купувача върху вещта, владение на вещта.
-
Ако вещта не бъде получена (купувачът не се яви) продавачът може:
-
да развали договора по общия ред (чл.87) и да иска обезщетение за вреди;
-
да развали договора по чл.201.
-
Купувачът трябва да заплати разноските по предвидени в чл.186:
Разноските за договора и другите разходи във връзка с прехвърляне на собствеността са за сметка на купувача освен при продажбата на недвижими имоти, при които разноските се заплащат от страните по равно.
Разноските по предаването, включително по меренето и тегленето, са за сметка на продавача, а разноските по приемането - за сметка на купувача.
Въпрос 59 - Продажба на наследство
Правен режим:
чл.212 - 213 ЗЗД.
Определение и правна характеристика
Продажбата на наследство е договор, с който наследникът-продавач прехвърля на купувача съвкупността от правата и задълженията, които е наследил срещу определена цена.
Този договор е:
-
двустранен;
-
възмезден;
-
формален (за разлика от продажбата);
-
престационен;
-
алеаторен (съществува неяснота относно обема на престацията на продавача) - възможно е да има права и задължения, които да не са известни на страните.
Елементи на договора
-
Съгласие.
-
Специални изисквания за форма на действителност на договора: писмена форма с нотариална заверка на подписите е форма за действителност. Ако в наследството има недвижими имоти с продажбата на наследството се предава и нотариалния акт за него. Но в този случай, за да може договорът да бъде противопоставен на третите лица, продажбата трябва да бъде вписана. Договорът има действие от момента, от който е спазена писмената форма с нотариална заверка на подписите. Тази форма обаче се отнася само до продажбата на наследство, но не и до другите договори, които имат за предмет наследство, тя не се отнася напр. до дарението на наследство: ако се подарява едно наследство и в него има недвижим имот, трябва да се спази нотариалната форма.
Сподели с приятели: |
