Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2011)0254

бв) да поеме водеща роля в областта на световното управление на климата и международното сътрудничество по въпросите на изменението на климата; да насочи вниманието си към твърдата политическа ангажираност с трети страни и да развие допълнително диалога с други ключови страни, каквито са САЩ, Русия, бързо развиващите се икономики (Китай, Бразилия, Индия) и развиващите се страни, като се има предвид, че изменението на климата се е превърнало в ключов елемент на международните отношения и основна заплаха пред постигането на Целите на хилядолетието за развитие; да допринесе за изграждането на институционална структура, която да бъде приобщаваща, прозрачна, справедлива и да осигурява балансирано участие в съответните управителни органи както на развитите, така и на развиващите се страни; да положи стабилна основа за преговорите на следващата среща, която ще се проведе в края на 2011 г. в Южна Африка (17-а конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК)), като използва значителния напредък, осъществен на 16-ата конференция на страните по РКООНИК в Канкун, и като има предвид поуките, извлечени от незадоволителния резултат от 15-ата конференция на страните по РКООНИК в Копенхаген;

бг) да се стреми към по-стратегическо сътрудничество и да откликва по-активно на потребностите на трети държави, като в същото време допълнително развива възможностите на Европейската служба за външна дейност за изграждане на политика за дипломатическа дейност по въпросите на климата; да подкрепя активното участие на Комисията в текущия дебат относно пропуските в закрилата и свързаните с тях действия, иницииран от върховния комисар на ООН за бежанците в рамките на диалога на върховния комисар от 2010 г. относно предизвикателствата пред закрилата, който се стреми към подобряване на съществуващата международна рамка за закрила на принудително разселените лица и лицата без гражданство; да участва активно в разискванията относно термина „климатичен бежанец“, който е предназначен да обхване хората, принудени да напуснат своя дом вследствие на изменението на климата и да търсят убежище в чужбина, включително относно евентуалното правно определение на този термин, който все още не е признат от международното право или от което и да е правно обвързващо международно споразумение,

Заключителни препоръки

бд) да насърчава разискванията по въпроса за ролята на парламентите и регионалните асамблеи в системата на ООН, който се очаква да фигурира в дневния ред за 66-ата сесия на Общото събрание на ООН, както и по въпроса за създаване на Парламентарна асамблея на ООН; освен това да насърчава взаимодействието между правителствата и парламентите по проблемите от световен мащаб,

бе) да се застъпи за създаването на Парламентарна асамблея на Организацията на обединените нации в рамките на системата на ООН с цел засилване на демократичния характер, демократичната отчетност и прозрачността на управлението в световен мащаб и с цел предоставяне на възможност за по-активно гражданско участие в дейностите на ООН, като се отчита, че Парламентарната асамблея на ООН би допълвала съществуващите органи, включително Междупарламентарния съюз,

о

о о

P7_TA-PROV(2011)0256

Седма рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика

PE458.539

Резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. относно междинния преглед на Седмата рамкова програма на ЕС за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2011/2043(INI))

– като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членовете, посветени на научните изследвания,

– като взе предвид Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската общност (Европейския съюз след влизането в сила на Договора от Лисабон) за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.)¹,

– като взе предвид по-специално член 7 от горепосоченото решение относно мониторинга, оценката и прегледа на Седмата рамкова програма,

– като взе предвид член 182, параграф 2 от ДФЕС относно адаптирането на рамковата програма в зависимост от промяната в ситуацията,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 9 февруари 2011 г. озаглавено „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите относно предприетите действия в резултат на доклада на експертната група по междинна оценка на Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности и доклада на експертната група по междинна оценка на Инструмента за финансиране с поделяне на риска“ (COM(2011)0052),

– като взе предвид заключенията от междинната оценка на Седмата рамкова програма за научни изследвания (РП7), включително на инструмента за финансиране с поделяне на риска, от 3074-го заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност (Вътрешен пазар, промишленост, научни изследвания и космическо пространство) от 9 март 2011 г.,

– като взе предвид окончателния доклад на експертната група по междинна оценка на Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности от 12 ноември 2010 г.,

– като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2010 г. относно опростяването на изпълнението на рамковите програми за научни изследвания²,

– като взе предвид доклада на експертната група „Оценка на Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие 2002-2006 г.“ от февруари 2009 г.,

– като взе предвид доклада на експертния комитет „Към организация на експериментални научни изследвания на световно ниво — преглед на структурите и механизмите на Европейския научноизследователски съвет“ от 23 юли 2009 г.,

– като взе предвид доклада на групата от независими експерти „Междинна оценка на инструмента за финансиране с поделяне на риска“ от 31 юли 2010 г.,

– като взе предвид доклада на експертния комитет „Първа междинна оценка на Съвместното предприятие на инициативата за иновативни лекарства “ от 20 декември 2010 г.,

– като взе предвид доклада на експертния комитет „Първа междинна оценка на съвместните технологични инициативи ARTEMIS и ENIAC“ от 30 юли 2010 г.,

– като взе предвид доклада на експертната група „Междинна оценка на съвместната програма „Интелигентна заобикаляща среда“ от декември 2010 г.,

– като взе предвид становището на Комитета на регионите, прието на пленарно заседание на 27 и 28 януари 2011 г., относно опростяването на прилагането на рамковите програми за научни изследвания,

– като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно прилагането на взаимодействието между средствата, предназначени за изследвания и иновации, съгласно Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие и Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие в градовете и регионите, както и в държавите-членки и в Съюза¹,

– като взе предвид специалния доклад на Европейската сметна палата №9/2007 г. от 22 ноември 2007 г. относно „Оценяването на рамковите програми на Европейския съюз за научни изследвания и технологично развитие : може ли подходът на Комисията да бъде подобрен?“,

– като взе предвид специалния доклад № 8/2009 на Европейската сметна палата относно мрежите за високи научни постижения и интегрираните проекти в политиката на Общността в областта на изследванията

– като взе предвид специалния доклад № 2/2010 на Европейската сметна палата, озаглавен „Ефективността на схемите за подпомагане на проектни проучвания и изграждане на нови инфраструктури по Шестата рамкова програма за изследвания“

– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 15 септември 2010 г. относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно опростяването на изпълнението на рамковите програми за научни изследвания,

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по бюджети (A6-0160/2011),

А. като има предвид, че Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (РП7) е най-широкообхватният инструмент за подкрепа на научните изследвания на световно равнище и представлява основният инструмент на политиката на Европейския съюз в областта на научните изследвания,

Б. като има предвид, че е необходимо да се вземат предвид развитието на положението, отбелязано в междинния преглед на РП7 поради многобройните промени, настъпили от преговорите по тази програма и приемането й през 2006 г. насам (нови институции, нови политически инстанции, икономическа криза), но също така и поради значителните финансовите суми, на разположение до изтичането на срока й,

В. като има предвид, че Договорът от Лисабон въвежда създаването на европейското научноизследователско пространство като специфичен инструмент на европейската политика,

Г. като има предвид, че стратегията „Европа 2020“превръща научните изследвания и иновациите в централен елемент на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж,

Д. като има предвид, че научните изследвания представляват процесът на превръщане на икономическата мощ в знания, а иновациите са обратният процес – превръщане на знанията в икономическа мощ,

Е. като има предвид, че ЕС и неговите държави-членки трябва да си осигурят средствата, необходими за общ отговор на големите обществени, икономически, екологически и етични предизвикателства, пред които са изправени европейските народи, например демографското застаряване, здравеопазването, продоволственото осигуряване, устойчивото развитие, основните екологични предизвикателства и т.н., и като има предвид, че съответните решения трябва да мотивират отделните хора да поемат по-голяма отговорност за своите действия,

Ж. като има предвид, че инвестициите в областта на научните изследвания, развойната дейност и иновациите са най-добрата дългосрочна реакция на настоящата икономическа и финансова криза, тъй като дават възможност на ЕС да се превърне в общество, основано на знанията, конкурентноспособно на световно равнище,

З. като има предвид, че Европа се конкурира с икономически сили като Китай, Индия, Бразилия, Австралия, Съединените американски щати и Русия, и като има предвид, че от нашата способност да обединим и координираме усилията си, по-специално в областта на научните изследвания, между Европейския съюз и държавите-членки, зависи до голяма степен нашата икономическа конкурентоспособност и, следователно, възможността да финансираме своите социални амбиции и спазването на поетите от нас ангажименти във връзка с благосъстоянието на гражданите на Европа и защитата на околната среда,

И. като има предвид, че инвестирането в научни изследвания, развойна дейност и иновации в Европа е ниско в сравнение с другите световни сили, наред с другото и поради липсата на рамкови условия, насърчаващи частните инвестиции и иновациите; като има предвид, че привлекателността на РП7 за промишленият сектор и използването на научните изследвания в полза на икономиката не са разкрити в пълна степен; като има предвид, че – отвъд конкретните суми – има ясна необходимост от по-добра координация и съвместно финансиране между Съюза, държавите-членки и регионите при пълно спазване на конкретните характеристики и етичните правила, определени от държавите-членки,

Й. като има предвид, че сравнително малка част от публичните инвестиции в областта на научните изследвания, развойната дейност и иновациите са предмет на европейско сътрудничество,

К. като има предвид, че за да могат резултатите от научните изследвания да се превърнат в по-добра степен в продукти и услуги, създаващи икономически растеж и ползи за обществото като цяло, е абсолютно необходимо наличието на по-добри връзки между академичните среди, научноизследователските среди и промишлеността,

Л. като има предвид, че РП7 следва да бъде разработена на същите общи принципи като европейското научноизследователско пространство,

М. като има предвид, че от 54,6 милиарда евро по програмата 25,8 бяха отделени за първите 4 години (от 2007 г. до 2010 г.), тоест средно 6,5 милиарда евро годишно, и че остава да се отделят 28, 8 милиарда за последните 3 години (от 2011 г. до 2013 г.), тоест средно 9,5 милиарда годишно,

Н. като има предвид, че годините 2010 – 2013 са години на нестабилност, което налага да се отдели непосредствено особено внимание по отношение на факторите за конкурентоспособност и социално сближаване, чиито основни компоненти са научните изследвания и иновациите,

О. като има предвид, че сложността на административното управление, значителната бюрокрация, липсата на прозрачност, неефикасността и неоправданите забавяния остават основни слабости на РП7 и обезкуражават до голяма степен научните изследователи, промишлеността и МСП да участват в програмата, и че един качествен скок по отношение на опростяването следва да бъде един от най-важните приоритети,

П. като има предвид, че целта за 40 % участие на жени научни изследователи в РП7 е амбициозна и правилна; като има предвид, че понастоящем участието на жени научни изследователи в проекти по РП7 е едва 25,5 %,

1. Изразява задоволство относно качеството на докладите на експертите относно междинната оценка на РП7 и инструмента за финансиране с поделяне на риска, обхващаща качеството на дейностите, изпълнението и постигнатите резултати, въпреки общия характер на мандата, даден на експертните групи; посочва обаче, че оценката не е обхванала цялостната картина на действията на държавите-членки и действията на Съюза;

2. Не може да си обясни закъснението на Комисията, която публикува съобщението си на 9 февруари 2011 г., а имаше задължението да го направи най-късно през 2010 г., и изразява съжаление по повод на слабостта на съобщението на Комисията предвид настоящите предизвикателства, по-специално настоящата икономическа криза, все още неразпределените средства по РП7 и т.н.;

3. Призовава Комисията да следва, по-специално, десетте конкретни препоръки, направени от експертната група;

4. Подчертава относителния характер на заключенията, направени в междинната оценка, като се има предвид, че по-голямата част от средствата по РП7 все още не са разпределени, че проекти, които са започнати, все още не са завършени, а други, финансирани по РП7, ще продължат и след изтичането на срока й;

Резултати от РП7

5. Счита, че въпреки факта, че Европа продължава да изостава от САЩ и губи водещите позиции, които е имала пред страните с бързо развиващи се икономики, тенденцията на постигнатите от РП7 резултати показва европейска добавена стойност в областта на научните изследвания, развойната дейност и иновациите; призовава обаче Комисията да положи повече усилия за оповестяване на успешните резултати на държавите-членки, научната общност и европейските граждани;

6. Изразява съжаление по повод липсата на метод за оценка на напредъка в научните знания благодарение на проектите, финансирани по РП7;

7. Призовава Комисията и държавите-членки да увеличат усилията си в областта на комуникацията по отношение на РП7 (включително посредством използването на нови технологии като интелигентни информационни услуги във връзка с изследователската дейност), като улеснят достъпа до информация относно участието, обявяват новите предизвикателства в областта на научните изследвания и разпространяват резултатите от изследванията; подкрепя инициативата на Комисията за насърчаване на открит достъп до резултатите от изследвания, финансирани с публични средства, когато това е целесъобразно и осъществимо от гледна точка на правата на интелектуална собственост;

8. Изразява задоволството си от равнището на участие и високи научни постижения при подбора на проектите; изразява съжаление обаче, че процентът на успех на тази програма като цяло остава доста слаб и не окуражава прилагането й, по-специално за МСП, които играят особено важна роля в превръщането на резултатите от научните изследвания в продукти и услуги; счита, че опростяването на административните и финансовите правила, както и проектите и процедурите, които отговарят по-добре на нуждите на МСП, биха могли да подобрят това положение;

9. Отбелязва, че увеличаването на броя на обхванатите цели и теми и диверсификацията на инструментите разшири обхвата на РП7 и неговия капацитет да служи на една голяма европейска цел;

10. Одобрява засилването на специалната програма „Сътрудничество“, която остава важна предвид настоящите научни и технологични предизвикателства; подчертава ролята й във развиването на критична маса научни изследвания, развитие и иновации, която не би могла да се постигне на национално/регионално равнище, което показва европейската добавена стойност; счита, че транснационалната съвместна изследователска дейност трябва да остане приоритет; препоръчва прилагането на схемата „бъдещи и нововъзникващи технологии“ и генерализираната употреба на „пътни карти“ за всички тематични области; призовава за по-голяма гъвкавост при определянето на темите за представяне на предложения, праговете и таваните на финансиране, които разграничават големите и малките проекти; подчертава, че настоящата програма за сътрудничество е твърде ограничена, а въпросите, включени в нея, често са твърде конкретни, за да се отнасят за по-големите обществени предизвикателства; препоръчва следващата рамкова програма да дава възможност за представяне на проекти с по-широк тематичен обхват;

11. Подчертава, че ще са необходими и по-широки интердисциплинарни перспективи за ефективното справяне с нарастващите обществени предизвикателства; подчертава, че социалните и хуманитарните науки играят жизненоважна роля за посрещането на големите предизвикателства, пред които е изправен ЕС; изразява съжаление, че изключително конкретните и тясно специализирани покани за представяне на проекти по част „Сътрудничество“ във връзка със социално-икономическите и хуманитарните науки до голяма степен затрудняват новите и иновативните научни изследвания в тази област;

12. Предлага, с цел постигане на целите на стратегията „ЕС 2020“, научните изследвания, подкрепяни от РП7, да бъдат насочени към решаването на най-наложителните за ЕС предизвикателства в секторите, посочени в главата „Сътрудничество“ на РП7: здравеопазване (включително клинични и превантивни изследвания и медицински технологии), хранене и биотехнологии (включително безопасност на храните), ИКТ, нанонауки и нанотехнологии, енергетика (включително енергийна ефективност, интелигентни мрежи, възобновяемите енергийни източници, улавяне и съхраняване на въглеродния диоксид, плана SET и използването на биогаз), околната среда (включително изменението на климата, водата, почвата и горите), устойчив транспорт, икономически, социални и хуманитарни науки, космическо пространство и сигурност;

13. Предлага да се засили съвместната изследователска дейност, например дейности, финансирани по специфичната програма „Сътрудничество“; призовава за предоставяне на възможност за разработване на малки и средни проекти и създаване на партньорски консорциуми, които да позволяват ефикасна координация, както и да повишават равнището на научното развитие; подчертава, че подходът за съвместна изследователска дейност трябва да остане основният елемент на рамковата програма;

14. Изразява задоволство от обещаващите резултати в главата „Идеи“, постигнати от Европейския съвет по научни изследвания, и ролята й, насочена към засилването на популярността и привлекателността на европейските научни изследвания; изразява съжаление за липсата на участие и ангажираност на частния сектор в Европейския съвет по научни изследвания; призовава Комисията да увеличи финансирането за Европейския съвет по научни изследвания (което също така ще увеличи процента на успех), както и да извърши оценка на възможностите за допълнително подобряване на неговите структури и механизми, включително превръщането му в независим правен субект, разполагащ с правомощия за вземане на решения и пряко отговорен за научната си стратегия и административното си управление, който ще може също така да служи като пилотен образец за постигане по-голяма независимост на агенциите за финансиране на научноизследователската дейност, развойната дейност и иновациите; подкрепя по-голямата прозрачност по отношение на процеса на назначаване на Научния съвет и на състава на експертните групи за оценка; препоръчва Европейският съвет по научни изследвания да запази силната си подкрепа за отделни учени с високи научни постижения; призовава обаче Европейският съвет по научни изследвания да предоставя също така възможност за подпомагане на екипни проекти, но винаги при условие че тези проекти се разработват във възходяща линия,

15. Подкрепя, в рамките на програмата „Хора“, действията „Мария Кюри“, които са от изключително значение за професионалното развитие на научните изследователи, осигуряват индивидуални изследвания във възходяща линия в широк спектър от теми, възпират „изтичането на мозъци“, увеличават привлекателността на научната кариера за обещаващи млади изследователи както от Европа, така и от трети страни; с оглед относително твърде високия брой на подаваните заявления препоръчва програмата за мобилност „Мария Кюри“ да продължи, като й се предоставят повече средства в рамките на РП7, така че да се увеличат възможностите за мобилност на научните изследователи и студентите в докторантски програми (включително между университетите и частния сектор или между държавите-членки, например чрез въвеждане на ваучерна схема за изследвания, по която да отпусканите средства за научноизследователска дейност следват изследователите); счита обаче, че в рамките на действията „Мария Кюри“ има също така възможност за опростяване; изразява съжаление, че по-голямата част от научната работа в ЕС все още се извършва при несигурни условия на труд;

16. Счита че, за да се увеличат човешките ресурси, предназначени за научни изследвания в Европа, е необходимо професионалните кариери в тази област да станат по-привлекателни, като се премахнат административните пречки и се признаят постиженията, времето на обучение и работата във всеки научноизследователски център; за тази цел насърчава Комисията и държавите-членки да установят обща система за оценка на научните постижения и професионалното развитие на научните изследователи, както и за оценка на резултатите от дейността на университетите; отново подчертава значението на инвестиции в образованието, обучението и развитието на умения, както и на допълването на връзките между образованието, научните изследвания и иновациите;

17. Изразява своя скептицизъм във връзка с разнородния характер на целите от главата „Капацитет“ и произтичащите от това трудности, по-специално в областта на международното сътрудничество и напредъка на основните изследователски инфраструктури (ESFRI); счита, че съществува реална необходимост от действия за подкрепа на МСП и иновационните МСП , и призовава Комисията най-малкото да поддържа тези действия и отпускания за тях бюджет, като в същото време предприеме действия за подобряване на осъществяването им; счита, че проектите„Инфраструктура“ ERA-NET, ERA-NET+ и инициативите въз основа на член 185 изпълняват ролята си, насочена към структуриране на европейското научноизследователско пространство;

18. Отчита, че „съвместните технологични инициативи“ са от полза за конкурентоспособността на европейската промишленост; изразява съжаление по повод на правните и административните препятствия (правосубектност, финансови правила, а в някои случаи и интелектуална собственост), които биха могли да откажат от участие голям брой основни участници в изследователската сфера и МСП; изразява съжаление и по повод на различията в управлението и правните структури на съвместните технологични инициативи и по повод на високите оперативни разходи при лансирането им; призовава държавите-членки да изпълнят задълженията си, след като дадат съгласие за съфинансиране на съвместните технологични инициативи; призовава Комисията да опрости правилата и процентите на финансиране за подобни категории участници във всички съвместни технологични инициативи по модела на РП7, включително по отношение на националното съфинансиране; изисква да бъде включен в по-голяма степен в политическия контрол върху тези инструменти, по-специално за гарантиране на необходимия баланс на участието и дейностите; подчертава, че тези инициативи не следва да водят до екстернализацията на публичното финансиране и следва да останат в законовите рамки на държавната помощ и предконкурентните въпроси;

19. Изисква от Комисията да представи на Парламента ясна и подробна информация относно функционирането на съвместните технологични инициативи, като за всеки отделен случай посочи правния им статут, членовете на управителния съвет и осъществените дейности;

20. Признава по-системното прибягване до прекалено отворени покани за представяне на предложения (възходящ подход) с цел осигуряване на дългосрочен капацитет за научноизследователска дейност; подчертава необходимостта, обаче, от запазване на равновесието между двата подхода (възходящ и низходящ) , всеки от които отговаря на специфични необходимости; подчертава необходимостта от консултации и съвместна работа с изследователите, промишлеността и представители на гражданското общество за изготвяне на изследователските програми;

21. Счита, че като се имат предвид по-специално стратегията „Европа 2020“ и целта за „интелигентен растеж“, е необходимо да се определят общи научноизследователски пространства сред онези, които изглеждат най-обещаващи по отношение на конкретни приложения, позволяващи най-висока степен на споделяне от гледна точка на етиката; посочва, че тези пространства биха могли да станат част от обща научноизследователска платформа, финансирана от ЕС и подпомагана от обща мрежа за обмен на данни, която следва да бъде възприемана като изключително важна и приоритетна;

22. Изразява съжаление по повод на факта, че финансирането на научноизследователската дейност в Европа все още е твърде фрагментарно, с различни национални и общностни източници, които прилагат различни приоритети, критерии за оценка, дефиниции и процедури, което води до ненужно дублиране, объркване, грешки и липса на натрупване на критична маса; призовава Комисията и Съвета да поставят на преден план в дневния ред въпросите за сътрудничеството и координацията между различните програми на равнище ЕС и на равнище държави-членки; призовава Комисията да извърши анализ за подобряване на връзките между европейските и националните действия, включително възможното координиране на етапите на изготвянето на покани за представяне на предложения и на оценка на проекти, както и идентифицирането на националните норми или закони, които възпрепятстват или усложняват финансовото управление на международните проекти за сътрудничество в областта на научните изследвания; призовава за това поканите за представяне на предложения, включително тези през юли 2011 г., да се отправят при консултация с държавите-членки, без да припокриват националните инициативи или да ги конкурират, а като ги допълват; в тази връзка счита, че схемата ERA-Net следва да бъде укрепена като инструмент за подпомагане на високите научни постижения и разработването на критерии за определяне на показатели за качество, които да представляват основата за координиране на програмите или съвместните предприятия; предлага РП7 да допълва усилията на участниците, управляващи националните програми, включени в съвместното планиране, с цел рамковите програми за научни изследвания и развитие да преминат от логика, свързана с управление на проекти, към логика, свързана с управление на програми, но без да се пренебрегва управлението на малки проекти; счита, че за да бъде успешно съвместното планиране, проектите следва да се избират на основата на критериите за високи научни достижения, да отговарят конкретно на характеристиките на всеки отделен сектор, следва да се засили координиращата роля на Комисията и участващите държави-членки следва да изпълняват финансовите си ангажименти; призовава трите последни години от РП7 да се посветят на подпомагане на структурирането на европейското изследователско пространство;

23. Изразява скептичност по отношение на факта, че често е възможно да се финансира едно единствено предложение на покана, което води до загуба на ресурси, инвестирани в подготовката и оценяването на предложения с високи качества и до нефинансирането на някои отлични идеи; призовава Комисията да разгледа възможността за финансиране на неизбрани предложения с високо качество за научни изследвания чрез допълнителен бюджет за научни изследвания (съответстващ на средствата за изследвания), който да се подпомага със средства от държавите-членки, регионалните и структурните фондове и частния сектор;

24. Подчертава значението на преките действия на Съвместния изследователски център и техния принос към устойчивото развитие, конкурентоспособността и сигурността и безопасността на ядрената енергия;

25. Признава значението на Проекта за черноморската взаимосвързаност за създаване на регионални изследователски и образователни мрежи в по-широкия черноморски регион и свързването й с GEANT и призовава Комисията да продължи да подкрепя изследователски проекти в черноморския регион като HP-SEE, SEE-GRID, SCENE, CAREN и BSRN;

26. Призовава Комисията да гарантира, в контекста на РП7 и на бъдещата финансова рамка, подходящо равнище на финансиране за научните изследвания, развойната дейност и иновациите за приложенията и услугите по Глобална навигационна спътникова система (ГНСС);

27. Подчертава, че всички научни изследвания в рамките на РП7 трябва да бъдат извършвани в съответствие с основните права, посочени в Европейската харта; в тази връзка настоятелно призовава Комисията незабавно да публикува всички документи, свързани с INDECT (научноизследователски проект, финансиран от РП7, чиято цел е разработването на автоматизирана система за наблюдение, която непрекъснато наблюдава интернет страници, камери за наблюдение и отделни компютърни системи) и да определи ясен и стриктен мандат за целта на изследването, приложението и крайните потребители на INDECT; подчертава, че INDECT не следва да получи финансиране от РП7, преди да се направи задълбочено разследване на възможните последици за основните права;