Приети текстове

2014 - 2019

ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ

23 октомври 2014 г.

P8_TA-PROV(2014)10-23 НЕОКОНЧАТЕЛЕН ВАРИАНТ PE 537.627

	EВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ	2014 - 2019

Неокончателен вариант

P8_TA-PROV(2014)0039

Закриване на „Мемориал“ в Русия (награда „Сахаров“ за 2009 г.)

PE537.067

Резолюция на Европейския парламент от 23 октомври 2014 г. относно закриването на неправителствената организация „Мемориал“ (носител на наградата „Сахаров“ за 2009 г.) в Русия (2014/2903(RSP))

– като взе предвид своите предишни препоръки и резолюции относно Русия, по-специално своите препоръки до Съвета от 23 октомври 2012 г.¹ и от 2 април 2014 г.² относно установяването на общи визови ограничения за руски длъжностни лица, замесени в случая със Сергей Магнитски, и своите резолюции от 13 юни 2013 г.³ относно принципите на правовата държава в Русия и от 13 март 2014 г. относно „Русия: осъждането на демонстранти, участвали в събитията на площад „Болотная“⁴,

– като взе предвид присъждането на своята награда „Сахаров“ за свобода на мисълта за 2009 г. на „Мемориал“, руска неправителствена организация, която провежда кампании, наред с другото, за правата на политическите затворници в Русия,

– като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) от 26 март 2013 г. относно положението на НПО в Руската федерация,,

– като взе предвид Конституцията на Русия, и по-специално член 118 от нея, който постановява, че правосъдието в Руската федерация се управлява единствено от съдилищата, както и член 120 от нея, съгласно който съдиите са независими и са подчинени единствено на Конституцията на Русия и на федералното право,

– като взе предвид консултациите между ЕС и Русия в областта на правата на човека от 28 ноември 2013 г.,

– като взе предвид изявлението от 4 март 2014 г. на омбудсмана по правата на човека на Руската федерация Владимир Лукин относно публичните демонстрации в Москва и мерките, предприети от правоприлагащите органи,

– като взе предвид съществуващото Споразумение за партньорство и сътрудничество (СПС), с което се установява партньорство между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Руската федерация, от друга, както и временно преустановените преговори за ново споразумение между ЕС и Русия,

– като взе предвид „Партньорството за модернизация“, започнало през 2010 г. в Ростов на Дон, и поетия от руското ръководство ангажимент за зачитане на принципите на правовата държава като фундаментална основа за модернизацията на Русия,

– като взе предвид Декларацията на Организацията на обединените нации относно защитниците на правата на човека, приета от Общото събрание на ООН на 9 декември1998 г.,

– като взе предвид член 135 параграф 5 и член 123 параграф 4 от своя правилник,

А. като има предвид, че Руската федерация, като пълноправен член на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и на ООН, се е ангажирала да спазва принципите на демокрацията и принципите на правовата държава и да зачита правата на човека; като има предвид, че вследствие на редица сериозни нарушения на принципите на правовата държава и приемането на ограничителни закони през последните месеци съществува растящо безпокойство по отношение на изпълнението от страна на Русия на нейните международни и национални задължения; като има предвид, че ЕС нееднократно е предлагал допълнителна помощ и експертни съвети, за да подпомага Русия да модернизира своя конституционен и правен ред и да се придържа към него в съответствие със стандартите на Съвета на Европа;

Б. като има предвид, че през последните години положението с правата на човека в Русия се влоши и че руските органи приеха поредица от закони, съдържащи двусмислени разпоредби, които биват използвани за налагане на допълнителни ограничения на опозицията и участниците от гражданското общество и за възпрепятстване на свободата на изразяване на мнение и на сдружаване;

В. като има предвид, че руският закон за „чуждестранните агенти“, приет през юли 2012 г., изисква НПО, които получават финансиране от чужбина и са ангажирани с „политическа дейност“, да подават заявления за включване в специален правителствен списък на чужди агенти, което означава, че след това се подлагат на допълнително внимателно наблюдение от правителството, както и че законът изисква във всички техни публикации, съобщения за печата и доклади да се посочва, че те са били изготвени от чуждестранен агент; като има предвид, че законът бе изменен през май 2014 г. година, за да се разреши на Министерството на правосъдието да регистрира тези НПО като „чуждестранни агенти“;

Г. като има предвид, че прилагането на този закон доведе до драстични действия, като например полицейски акции, конфискация на собственост, административни глоби и други мерки, насочени към предотвратяване и възпиране на организациите на гражданското общество от осъществяването на дейността им, като има предвид, че 13 водещи групи за правата подадоха съвместно жалба в Европейския съд по правата на човека срещу закона за „чуждестранните агенти“; като има предвид, че това заявление понастоящем е в процес на преразглеждане;

Д. като има предвид, че многобройни руски и международни организации в областта на правата на човека съобщават, че непропорционалните мерки и агресивните действия от страна на силите за сигурност са довели до избухване на насилие, последвано от произволни арести на протестиращи; като има предвид, че водачите на опозиционните партии и движения са обект на тормоз от страна на руските власти, като някои са били задържани въз основа на разни твърдения;

Е. като има предвид, че през последните няколко години редица съдебни процеси и съдебни производства поставиха под въпрос независимостта и безпристрастността на съдебните институции в Руската федерация; като има предвид, че тези съдебни процеси трябва да се разглежда в по-широкия контекст на нарастващи репресии, преследване и нарушаване на правата на човека в Русия, включително политически мотивираните арести, лишаване от свобода и съдебни процеси, като случаите със Сергей Магнитски, Михаил Ходорковски и Алексей Навални са само най-видимите примери;

Ж. като има предвид, че руските държавни органи разширяват своите програми за масово наблюдение; като има предвид, че тези програми, съчетани с ограничаването на свободата на неправителствените организации, предоставят на руските държавни органи много мощен инструмент за контрол и потискане на гласовете на опозицията;

З. като има предвид, че „Мемориал“ е руска организация за исторически и граждански права, която действа от 1987 г. насам за насърчаване на зачитането на ценностите на демокрацията, върховенството на закона и основните права на човека в практиката на политиката и обществения живот, и че тя е създадена по инициатива на група дисиденти от епохата на Съветския съюз под егидата на нобеловия лауреат Андрей Сахаров;

И. като има предвид, че руското Министерство на правосъдието желае ликвидацията на „Мемориал“, тъй като тя обединява повече от 50 независими регионални агенции на национално равнище под една организация шапка, която е без седалище; като има предвид, че съгласно федералното законодателство дадена организация може да бъде класифицирана като „национална“ единствено ако е представена в повече от половината от руските региони посредством официално регистрирани „регионални“ организации; като има предвид, че „Мемориал“ е регистрирана в Министерството на правосъдието от 1992 г. насам;

Й. като има предвид, че „Мемориал“, чрез гласовете на своите ръководители, се е противопоставяла решително и е подлагала на критика агресията на Русия срещу Украйна и е призовавала президента Путин да сложи край на тази агресия;

К. като има предвид, че Европейският парламент присъди наградата „Сахаров“ на „Мемориал“ през 2009 г.;

Л. като има предвид, че на 23 май 2014 г. московски съд разпореди Центърът за права на човека „Мемориал“ да бъде регистриран като чуждестранен агент, като изтъкна неговата „политическа дейност“ в областта на работата по правата на човека; като има предвид, че неправителствената организация впоследствие отказа да се регистрира под този несправедлив етикет и реши да ликвидира своята структура и да продължи работата си, без да бъде регистрирана в Руската федерация;

М. като има предвид, че на 13 октомври 2014 г. беше предявен иск от руското Министерство на правосъдието с цел ликвидиране на руското дружество „Мемориал“, както се твърди, на основанието, че дружеството и свързаните с него организации са били регистрирани неправомерно;

Н. като има предвид, че понастоящем „Мемориал“ е изправен пред закриване, след като Върховният съд на Русия се произнесе по иска на 13 ноември 2014 г.;

О. като има предвид, че „Мемориал“ има от дълго време проблеми с администрацията на Русия, включително със своето етикетиране като „чуждестранен агент“ от Министерството на правосъдието през юли 2014 г., като организацията беше принудена да закрие своето бюро в Чечения след убийството на защитничката на правата на човека Наталия Естемирова, която разследваше случаи на отвличания и убийства, беше първата организация, която получи заповед за ликвидация на своя център за борба с дискриминацията ADC в Санкт Петербург (който се занимаваше с насърчаване на правата на ромите в Русия, на трудовите мигранти от Централна Азия и Кавказ и на етническите татари в Крим), тъй като той не беше регистриран като „чуждестранен агент“;

П. като има предвид, че независимите интернет новинарски сайтове са блокирани по силата на новите изменения в Закона за информацията, информационните технологии и защитата на информацията, приет през февруари 2014 г.; като има предвид, че този списък включва сайтовете grani.ru, kasparov.ru, ej.ru и блога на опозиционния активист Алексей Навални на интернет страницата на Радио „Ехото на Москва“ (Эхо Москвы) , както и livejournal.com; като има предвид, че опозиционният кабелен телевизионен канал „Дождь“ (Дъжд), който е независим предавател, беше свален от ефир в някои области;

1. Решително осъжда обжалването от страна на руското Министерство на правосъдието пред Върховния съд за закриване на независимата организация за права „Мемориал“ и съдебното заседание, насрочено за 13 ноември 2014 г., и настоятелно призовава Министерството на правосъдието да оттегли своя иск преди насроченото съдебно заседание; подчертава, че „Мемориал“ играе решаваща роля в изграждането на демократични ценности и насърчаването на правата на човека в Русия;

2. Призовава руските органи да сложат край на всички случаи на тормоз, включително на ниво съдебна система, срещу организацията „Мемориал“, Центъра за права на човека „Мемориал“, техните членове и всички защитници на правата на човека в Руската федерация, както и да се гарантира, че те могат да упражняват своите законни дейности при всички обстоятелства и без каквато и да била намеса;

3. Посочва, че Михаил Федотов, председател на президентския съвет на Русия за гражданското общество и правата на човека, е заявил ясно, че не съществуват правни основания за закриване на „Мемориал“ и че съдебното заседание на Върховния съд следва да бъде отложено до приключването на планираната от „Мемориал“ конференция на 19 ноември 2014 г., на която се очаква организацията да обяви промени в своята организационна структура с цел спазване на руското законодателство;

4. Счита, че Законът за „чуждестранните агенти“ е в нарушение на ангажиментите на Русия към Съвета на Европа и ОССЕ; освен това счита, че определението за „политическа дейност“, осъществявана от НПО, които получават финансиране от чужбина, е достатъчно широко, за да позволява на практика държавен контрол върху почти всяка организирана дейност, свързана с обществения живот; настоятелно призовава Русия да отмени законите, които съдържат разпоредби в противоречие с международните и конституционните ангажименти на Русия по отношение на правата на човека;

5. Изразява своята най-дълбока загриженост във връзка с последващите изменения от май 2014 г. на Закона за „чуждестранните агенти“, които позволяват на Министерството на правосъдието да регистрира групи като „чуждестранни агенти“ по своя преценка и без тяхно съгласие;

6. Посочва, че след преразглеждането на закона Министерството на правосъдието своевременно регистрира първите 15 групи и че впоследствие редица неправителствени организации са започнали да водят борба по съдебен ред срещу усилията на властите да ги принудят да се регистрират;

7. Подчертава, че тези НПО (Център за права на човека „Мемориал“, Фондация „Обществена присъда“ (Фонд „Общественный вердикт“), АГОРА и ЮРИКС) са известни по-специално с предоставянето на правна помощ на жертвите на политически манипулации на правосъдието, преследвани граждански активисти и мирни демонстранти, активисти за правата на ЛГБТ и жертвите на полицейско насилие и играят решаваща роля в изграждането на демократични ценности и утвърждаването на правата на човека в Русия;

8. Призовава руските органи да гарантират зачитането на правата на човека и основните свободи при всякакви обстоятелства, в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека и с международните и регионалните инструменти за правата на човека, ратифицирани от Руската федерация, и да зачитат правото на всички граждани да упражняват основните си свободи и универсалните права на човека; призовава руските органи да спазват разпоредбите на Декларацията на Комитета на министрите на Съвета на Европа за действия на Съвета на Европа за подобряване закрилата на защитниците на правата на човека и за насърчаване на тяхната дейност;

9. Изразява дълбока загриженост относно неспазването от страна на Русия на нейните международни правни задължения, като член на Съвета на Европа и на ОССЕ, съвместно с неспазването на основните права на човека и на принципите на правовата държава, залегнали в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и в Международния пакт за граждански и политически права;

10. Изразява дълбока загриженост във връзка с влошаващото се състояние на гражданското общество в Русия от критично значение, по-специално онези организации, които работят в областта на правата на човека и демократичните свободи и изразяват критични оценки към политиките, осъществявани от държавата; настоятелно призовава Русия да прекрати настоящата тенденция и да гарантира, че тези граждани и организации са в състояние да упражняват своите законни дейности без затруднения и да насърчават ангажимента на едно гражданското общество от критично значение;

11. Подчертава, че свободата на събранията в Руската федерация се гарантира от член 31 от Руската конституция и по Европейската конвенция за правата на човека, по която Русия е страна, като следователно руските органи са длъжни да я спазват; призовава Руската федерация да зачита принципите на правовата държава, свободата на словото и свободата на събранията;

12. Призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да гарантират, че всички случаи на лица, преследвани по политически причини, се посочват в срещи с техните руски колеги и че от представителите на Русия, участващи в тези заседания, се изисква официално да дават отговор за всеки отделен случай;

13. Призовава председателите на Съвета и Комисията, както и заместник-председателя/върховния представител (ЗП/ВП) да продължават да следят тези случаи отблизо, да повдигат тези въпроси в рамките на различните формати и срещи с Русия, както и да докладват на Парламента относно техния обмен с руските органи;

14. Настоятелно призовава ВП/ЗП и ЕСВД да гарантират, че ЕС търси и използва всяка възможност за продължаване на сътрудничеството и подкрепата за руските организации на гражданското общество, включително тези, които работят за утвърждаване на ценностите на демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава;

15. Настоятелно призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), във връзка с текущия програмен етап за финансови инструменти на ЕС, да увеличат финансовата си помощ за руското гражданско общество и да включват Форума на гражданското общество ЕС-Русия в Инструмента за партньорство, за да се гарантира устойчиво и надеждно дългосрочно подпомагане;

16. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на заместник-председателя на Комисията/Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на президента на Руската федерация, както и на нейното правителство и парламент.

	EВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ	2014 - 2019

P8_TA-PROV(2014)0040

Правата на човека в Узбекистан

PE537.069

Резолюция на Европейския парламент от 23 октомври 2014 г. относно правата на човека в Узбекистан (2014/2904(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид своите предишни резолюции относно Узбекистан,

– като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2011 г. относно настоящото положение на стратегията на ЕС за Централна Азия¹,

– като взе предвид стратегията на ЕС за ново партньорство с Централна Азия, приета от Европейския съвет на 21-22 юни 2007 г., и съвместните доклади на Комисията и Съвета за напредъка от 24 юни 2008 г. и 28 юни 2010 г.,

– като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от октомври 2009 г. и 2010 г.

– като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г. относно Стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС²,

– като взе предвид насоките на ЕС за правата на човека относно свободата на изразяване онлайн и офлайн, приети от Съвета по външни работи на 12 май 2014 г.,

– като взе предвид обявяването, на министерската среща между ЕС и държавите от Централна Азия от 20 ноември 2013 г., на пакет в размер от 1 милиард евро за държавите от Централна Азия за периода между 2014 г. и 2020 г. в рамките на Инструмента на ЕС за сътрудничество за развитие,

– като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A. като има предвид, че въпреки че Узбекистан е поел ангажименти във връзка със защитата на правата на човека, включително свободата на изразяване, на събрания, на сдружаване и на религията, гарантирани в Международния пакт за граждански и политически права, както и забраната на изтезанията, залегнала в Конвенцията против изтезанията, тези ангажименти доведоха до малко положителни резултати;

Б. като има предвид, че узбекските органи са лишили от свобода хиляди хора по политически мотивирани обвинения, в прилагане на репресивните си разпоредби, насочени към правата на човека и опозиционните активисти, журналисти, религиозни вярващи, хора на изкуството и други лица, възприемани като критично настроени, и като има предвид, че Узбекистан се нарежда на 166-то място от общо 180 държави в Световния индекс за свобода на печата за 2014 г. на Репортери без граници, а Фрийдъм хаус окачествява държавата, пресата и интернет пространството като „несвободни“; като има предвид, че цифровите свободи системно се ограничават и нарушават в Узбекистан;

В. като има предвид, че сред лицата, задържани единствено заради мирното упражняване на правото си на свобода на изразяване, има 15 добре известни защитници на правата на човека¹, петима журналисти², четирима мирни политически активисти от опозицията³ и трима независими религиозни представители⁴; като има предвид, че други седем лица са възприемани като критично настроени към правителството или свидетели в Андижан на масовото избиване на 13 май 2005 г., когато узбекските правителствени сили застреляха и убиха стотици манифестанти, протестиращи мирно в по-голямата си част⁵; като има предвид, че много от тези лишени от свобода лица са със сериозно влошено здравословно състояние, били са изтезавани и присъдите им са произволно удължени в затвора;

Г. като има предвид, че когато правителството на Узбекистан се изправи пред постоянен външен натиск, в това число санкции, ограничения върху военната помощ и други форми на специфична силна обществена критика от страна на неговите международни партньори, то отговори чрез предприемане на допълнителни мерки за подобряване на положението с правата на човека, включително като освободи някои лица, лишени от свобода по политически мотивирани обвинения, в навечерието на ключови двустранни срещи на високо равнище или посещения на високо равнище;

Д. като има предвид, че правителството на Узбекистан продължава да отказва независимо разследване на масовото избиване на стотици хора в Андижан през 2005 г.; като има предвид, че все още има над 200 лица, излежаващи присъди, свързани със събитията в Андижан, вследствие на закрити процеси, белязани със сериозни нарушения на правото на справедлив процес и свидетелства, сочещи че може да са използвани изтезания за получаване на признания; като има предвид, че някои от престъпленията, свързани с масовото избиване в Андижан и престъплението изтезание, подлежат на универсална юрисдикция;

Е. като има предвид, че през 2009 г. и 2010 г. Съветът отмени санкциите на ЕС „с оглед насърчаване органите на Узбекистан да направят допълнителни съществени стъпки за подобряване на принципите на правовата държава и положението с правата на човека на място“, като посочи освен това, че „Съветът ще продължи да следи отблизо положението с правата на човека в Узбекистан“ и че „задълбочеността и качеството на диалога и на сътрудничеството ще зависят от реформите в Узбекистан“;

Ж. като има предвид, че според последните доклади принудителният труд и детският труд при събирането на памук са все още широко разпространени въпреки ангажимента на органите на Узбекистан да предприемат строги мерки срещу тази практики и че според доклада на МОТ от 19 ноември 2013 г. милион узбекски граждани, деца и възрастни са принуждавани от правителството да събират памук при неправомерни условия и под заплаха от санкции;

З. като има предвид, че все още текат преговорите за присъединяването на Узбекистан към СТО (GUE), и като има предвид, че Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Узбекистан включва ясна клауза за зачитане на демокрацията и правата на човека, която страните са поели ангажимент да спазват;

1. Подчертава значението на отношенията между ЕС и Узбекистан и укрепването на политическото и икономическото сътрудничество, но също така подчертава, че тези отношения трябва да се основават на взаимно зачитане на принципите на демокрацията, на правовата държава и на правата на човека, както е ясно определено в Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Узбекистан;

2. Призовава за незабавното и безусловно освобождаване на всички лица, лишени от свобода по политически мотивирани обвинения, за мирно изразяване на техните политически възгледи, активно гражданско обществено участие, журналистическа дейност или религиозни възгледи;

3. Подчертава, че на всяко лице, за което се предполага, че е участвало в актове на насилие, трябва да бъде осигурен нов и справедлив съдебен процес в съответствие с международните стандарти и ако то бъде признато за виновно, да му бъдат наложени наказателни и/или административни санкции, също така в съответствие с международните стандарти;

4. Призовава узбекските органи да не допускат изтезания, незабавно и безусловно да сложат край на всички форми на изтезания и тормоз в затворите и на малтретиране в центровете за предварително задържане и за лишаване от свобода, включително чрез осигуряване на безпрепятствен достъп до адвокат на всички етапи на разследванията, осигуряване на бърз достъп до подходящи медицински грижи и възстановяване на независимия мониторинг на местата за лишаване от свобода, а също така да предоставят на семействата на всички затворници пълна информация относно местоположението и настоящото здравословно състояние на техните близки;

5. Настоятелно призовава узбекските органи да разследват и подведат под отговорност всички длъжностни лица, охранителен персонал и персонал в рамките на наказателноправната система, за които се твърди, че са изтезавали или малтретирали затворници и задържани лица или са отказвали искания за медицински грижи;

6. Призовава Узбекистан да изпълни всички международни препоръки за премахване на изтезанията, да разпореди незабавното закриване на затвора Жаслик 64/71, да одобри все още неполучилите отговор искания в рамките 11 специални процедури на ООН за посещение на Узбекистан, включително от страна на специалния докладчик на ООН относно изтезанията, и да позволи безпрепятствен независим мониторинг на местата за лишаване от свобода от Международния комитет на Червения кръст и други независими наблюдатели;

7. Настоятелно призовава правителството на Узбекистан да преустанови практиката на произволно изключване на отговарящите на условията за амнистия затворници, задържани по политически мотивирани обвинения, от годишните декларации за амнистия, както и практиката на произволно удължаване на лишаването от свобода за леки престъпления или „нарушения на правила за местата за лишаване от свобода“ по силата на член 221 от Наказателния кодекс относно „неподчинение към условията на наказание“;

8. Приканва узбекските органи да гарантират правата на жените, по-специално като следват препоръки на Комитета на ООН срещу изтезанията;

9. Призовава върховния представител на ЕС, ЕСВД и държавите членки незабавно да приведат в действие стратегия с цел оказване на натиск върху Узбекистан за конкретни, измерими подобрения в областта на правата на човека през следващите месеци, като се посочи за краен срок за осъществяване на напредък десетата годишнина от масовото избиване в Андижан, която е през следващата година; отправя искане към ЕСВД да информира Парламента относно представителите на узбекските органи, считани отговорни за престъпленията в Андижан, включително 12-те лица, срещу които ЕС наложи санкции в отговор на масовото избиване, които впоследствие бяха отменени;

10. Подчертава факта, че конкретните подобрения следва да включват условията, определени от външните министри на ЕС през 2010 г., а именно: 1) освобождаване на всички лишени от свобода защитници на правата на човека и на всички лишени от свобода заради своите убеждения; 2) разрешаване на безпрепятственото функциониране на неправителствените организации в страната; 3) пълно сътрудничество със съответните специални докладчици на ООН; 4) гарантиране на свободата на словото и на медиите; 5) прилагане на практика на конвенциите за забрана на детския труд; и 6) пълно съответствие на изборните процедури с международните стандарти;

11. Счита, че, ако няма съществен напредък в тези области, ЕС следва да поеме инициативата и да внесе резолюция на Съвета на ООН по правата на човека по параграф 4, за създаване на специфичен механизъм за Узбекистан, гарантиращ дълготрайно и проактивното ангажиране на Съвета по правата на човека чрез мониторинг, публично докладване и дебат относно положението с правата на човека в Узбекистан;

12. Призовава освен това ЕС, предвид факта, че не е необходимо да се предоставя на Съвета за сътрудничество съответната информация за ситуацията, тъй като се касае за случай на особена неотложност, и в съответствие с разпоредбите на членове 2 и 95 от Споразумението за партньорство и сътрудничество, да уведоми Узбекистан, че ЕС ще наложи целенасочени наказателни мерки в случай че няма напредък по горепосочените проблеми в областта на правата на човека в рамките на следващите шест месеца;

13. Настоятелно призовава държавите членки да спазват кодекса на поведение относно износа на оръжия и да зачитат разпоредбите относно износа на изделия с двойна употреба;

14. Призовава узбекските органи да изпълнят изцяло своята резолюция от 15 декември 2011 г. относно проекта за решение на Съвета относно сключването на протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество за установяване на партньорство между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Узбекистан, от друга страна, за изменение на споразумението с цел разширяване на разпоредбите на споразумението по отношение на двустранната търговия с текстилни изделия, предвид изтичането на двустранното споразумение за текстилни изделия¹;

15. Призовава Съвета, Комисията и ЕСВД да предоставят на Парламента обществена оценка на мерките, предприети от ЕС за оказване на натиск върху Узбекистан да изпълнява критериите за защита на правата на човека, установени от външните министри на ЕС през 2010 г., приканва Съвета на ООН по правата на човека да създаде механизъм за наблюдение на Узбекистан, насърчава Съвета и Комисията да подобрят своя диалог по правата на човека с правителството на Узбекистан и очаква ЕСВД да има твърда позиция по всички основни случаи на нарушения на правата на човека по време на срещата в рамките на диалога по правата на човека между ЕС и Узбекистан, насрочена за ноември, и да направят така, че тези срещи да бъдат в по-голяма степен ориентирани към резултати, преодолявайки настоящото твърде тревожно положение на застой;

16. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на президента, правителството и парламента на Република Узбекистан, на ЕСВД, на Съвета, на Комисията, на Съвета на Европа, на ОССЕ и на Съвета на ООН по правата на човека.

	EВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ	2014 - 2019