Стандарти за обучение на докторанти по биомедицински и медицински науки в европа

Настоящият документ е резултат от обширни дискусии по време а всички годишни срещи на ORPHEUS от 2004 година насам. Проведени са и допълнителни дискусии по време на годишните срещи на Асоциацията на медицинските университети в Европа, Асоциацията по медицинско образование в Европа, Федерацията на Европейските общества по биохимия, Международния съюз по обща и клинична фармакология. Допълнителни предложения са получени и от дискусиите на над 20 семинара и срещи, проведени в университети и специализирани организации. Важен принос имат и индивидуални членове на ORPHEUS. За систематизиране на тези идеи изпълнителните комитети на ORPHEUS, AMSE и WFME излъчиха работна група, която да подготви стандартен документ. Работната група проведе първата си среща през ноември 2010. В нея са включени:

• 
  проф. Юрген Декерт, Катедра по психиатрия, психосоматика и психотерапия, Вюрцбургски университет, Вюрцбург, Германия
  
• 
  проф. Дейвид Гордън, Факултет по здравни науки, Копенхагенски университет
  
• 
  проф. Ханс Карле, Факултет по здравни науки, Копенхагенски университет
  
• 
  проф. Здравко Лакович, Катедра по Фармакология, Медицински университет, Загреб, Хърватска
  
• 
  проф. Стефан Линдгрен, Департамент по медицина, Лундски университет, Малмьо, Швеция
  
• 
  проф. Луис Мартинез Милан, Катедра „Науки за нервната система”, Медицински факултет, Университет на провинция Баския, Испания
  
• 
  проф. Ядвига Миречка, Катедра „Медицинско образование”, Медицински колеж, Ягелонски университет, Краков,Полша
  
• 
  проф. Майкъл Джон Мълвани, Катедра по фармакология, Факултет по здравни науки, Аархуски университет, Дания, (председател)
  
• 
  проф. Серго Табагари, Медицински университет АИЕТИ, Тбилиси,Грузия
  

Осигуряването на качество придобива все по-голямо значение в условията на интернационализация на научните изследвания и висшето образование. Необходимостта от международно признати стандарти и тяхната стойност като средство за провеждане на реформи и подобряване на качеството се признава от всички. Това се отнася и за програмите да обучение на докторанти.¹

Научната степен „доктор” е международно призната, и все пак съдържанието на докторските програми и нивото на докторските дисертации са доста неопределени. Тези притеснения се подсилват на международно ниво поради засилващата се мобилност между страните.

По тази причина има нужда от стандарти, които да определят какво значи „докторска степен”, което е и целта на настоящия документ.

Налице е осъзната необходимост стандартите да се формулират като инструмент, който институциите, отговорни за обучението на докторанти, да могат да използват като база, върху която да се изградят като институции и да разработят своите програми. По тази причина се предполага, че програмата би могла да бъде полезна за външен и вътрешен академичен одит, определяне на най-добри практики сред институциите, както и за оценка от външни организации. Документът е и конкретно предвиден да бъде в помощ за защита на репутацията на докторската степен като научно-изследователска степен и повишаване на шансовете за научна кариера на завършилите обучението си докторанти.

Този документ е подготвен от Организацията за обучение на докторанти по биомедицински и медицински науки в Европейската система (ORPHEUS), Асоциацията на медицинските университети в Европа (AMSE), Световна федерация за медицинско образование (WFME). Целта е да се обединят в общ формат позицията на Организацията за обучение на докторанти по биомедицински и медицински науки в Европейската система по стандартите за докторска степен по биомедицина и стандартите на Световна федерация за медицинско образование за обучение по медицина. Намерението е настоящият документ да служи като справочен и да се използва от европейските институции за повишаване на качеството на програмите за обучение на докторанти по биомедицински и здравни науки. Отчетено е, че такива стандарти могат да бъдат полезни и в световен мащаб.

Съвременната концепция за докторска степен, научно-изследователска работа под научно ръководство, е създадена през 19 век и е разпространена по целия свят [1]. В Европа обучението на докторанти представлява връзката между европейското висше образование и изследователските области ², и високо качествените докторски програми са от първостепенно значение за постигане на европейските цели в научните изследвания.

Според Болонския процес ³, докторските програми образуват „трети цикъл” на висшето образование след бакалавърския и магистърския цикъл (ref. 3), и е инструмент за развитие на „общество на знанието”. Все пак трябва да се подчертае, че главният компонент в третия цикъл е напредването в ученето посредством оригинално научно изследване, което прави третия цикъл уникален и различен от първия и втория цикъл. Освен това докторските програми се основават най-вече на това, че докторантът пряко извършва оригинално научно изследване. Следователно докторантите в много страни са се превърнали в основна опора на текущите научни изследвания, превърнали се в резерв, от който да израснат бъдещите учени и база за осигуряване на умения, необходими за изграждане на обществата на знанието.

Въпреки че с проведените многобройни консултации в рамките на ORPHEUS⁴ се установява, че стандартите, предложени в настоящия документ се ползват с широка поддръжка като цели, трябва да се признае, че в настоящия момент тези стандарти не се покриват от редица страни в Европа. Така например в някои страни няма традиция да се провежда обучение на докторанти по клинична медицина или докторски програми, провеждани успоредно с обучение по медицински науки. В някои страни не се подчертава изследователският аспект на програмата на международно ниво. В по-слабо развитите части на Европа се смята, че интернационализацията насърчава процеса на изтичане на мозъци и следователно не бива да се стимулира при сегашните условия. От друга страна, определянето на стандарти за докторските програми в повечето от случаите се възприема като средство за постигане на желана цел – възможност да се осигури качествено обучение на докторанти, което да има международно признание.

С увеличаването на броя на докторантите⁵и съответните инвестиции възниква необходимостта докторските програми да бъдат структурирани в определени граници по отношение на времето. Така обучението на докторанти би следвало да се проведе в определени времеви рамки, които да позволяват гладко протичане на процедурите по зачисляване, компетентно научно ръководство и качествена оценка. При докторските програми трябва да се отчете и фактът, че за голяма част от завършилите обучението си докторанти кариерното развитието не е само в рамките на съответния институт, но и със заемането на длъжности извън академична среда, и че програмите трябва да изградят у тях съответните умения да се реализират в тази среда.

Организирането на програмите за обучение на докторанти обикновено се осигурява от институт, който присъжда званието „доктор”.⁶

В общия случай това е учебно заведение (или еквивалентна институция) със собствено научно ръководство, администрация и бюджет, но и други форми на организация биха могли да бъдат също толкова ефективни. Във всички случаи обаче организирането на обучението трябва да бъде такова, че да помогне на докторантите и на научните ръководители обучението да приключи в определения срок. В някои случаи докторските програми са базирани в повече от една институция.

Настоящият документ предлага пакет от стандарти за докторски програми и ниво на докторска степен по биомедицински и здравни науки. Предложенията по отношение организацията на обучение на докторанти са дадени в раздел 8. Документът е подготвен с общите усилия на ORPHEUS, AMSE ⁷ и WFME ⁸. Предложените стандарти се базират на консесусни документи, изработени от ORPHEUS по време на първата конференция на ORPHEUS в Загреб през 2004 г. и най-вече на становищата от конференцията на ORPHEUS в Аархус, 2009 г. (4, 5). Документът се опира и на отпреди съществуващата трилогия на Глобални стандарти за качествено подобряване на медицинското образование на Световната федерация за медицинско образование (WFME) (6), и залцбургски документ ІІ от 2010 г. на Асоциацията на медицинските университети в Европа – Съвет за обучението на докторанти в Европа ⁷.

• 
  Основен стандарт. Този тип стандарт описва изискванията, които трябва да се покрият от самото начало.
  
• 
  Развитие на качеството. Този тип стандарти описва стандарти, които са в съответствие с международния консенсус за добра практика. Изпълнението на инициативи или инициативи за изпълнение на всички такива стандарти трябва да бъде документирано.
  

1. 
   НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА СРЕДА
   

• 
  Успехът на индивидуалните докторски програми трябва да бъде осигурен от провеждането им в „силна” научноизследователска среда.
  
• 
  Оборудването, с което разполага докторантът, трябва да е съвместимо с изискванията за изпълнение на докторския проект според стандартите, описани в настоящия документ.
  
• 
  Научноизследователската работа трябва да отговаря на международните етични стандарти и да е одобрена от съответните компетентни етични комисии.
  

• 
  Институциите, които не разполагат с нужното оборудване или с научен капацитет в определени области, следва да търсят сътрудничество с такива с по-големи възможности, така че да могат да предлагат докторски програми в съответствие с изискванията на стандартите.
  
• 
  Когато е необходимо, с цел да се осигури достъп до условия за работа (апаратура и др.), в докторските програми следва да бъде включено време за работа в друга лаборатория (за предпочитане в друга държава) за повишаване нивото на интернационализация.
  
• 
  Да се проучи възможността за съвместни докторски програми ⁹ с цел подобряване на сътрудничеството между университетите.
  

• 
  Под „силна” научноизследователска среда се разбира висока компетентност на научното ръководство, на съответното звено, учебното заведение, както участие в национална и международна мрежа от водещи научноизследователски институции.
  
• 
  Измерване на нивото на „силата” на научноизследователската среда би следвало да се прави въз основа на публикации (брой публикации, импакт фактор, и др.), ниво на външно финансиране, брой на квалифицирани кадри в звеното (сектора/групата), катедрата, висшето училище и др.
  
• 
  Капацитетът („силата”) на научноизследователската среда да се оценява на база сравнение с други университети.
  
• 
  Международни етични стандарти са Хелзинкска декларация ІІ (медицина), Директива на ЕС 2010/63/ЕС (ветеринарна медицина) и Конвенция Овиедо(биоетика).
  
• 
  В този документ институции са заведения, които издават дипломи за докторска степен – университет, факултет, научен институт. Институциите обикновено поверяват отговорност за провеждане на докторски програми на учебни заведения или подобни организации.
  

• 
  Докторската програма, водеща до докторска степен трябва да осигури на докторантите компетенции, които да им позволят да станат квалифицирани изследователи, т.е. научни работници способни да провеждат отговорни, самостоятелни проучвания в съответствие с принципите на добрите практики в областта на научноизследователската работа.
  
• 
  Завършването на докторантската програма трябва да бъде потенциално полезна за тези, които продължат кариерата си извън академични или клинични изследвания с възможностите да използват придобитите по време на докторант ската програма, включително решаването на сложни проблеми чрез критичен анализ и оценка, подходящо пренасяне на нови технологии и синтез на нови идеи.
  

• 
  Други компетенции, свързани с докторант ските програми, биха могли да включат ^10, че докторантите:
  

• са показали способност да разбират, изработват, внедряват и адаптират значителен процес от оригинални проучвания с научен интегритет на такова ниво, че това ниво да бъде достойно за цитиране в международен мащаб;

• може да комуникират с колегите на тяхното ниво, с по-широк кръг от научните среди и с обществото като цяло по проблемите в тяхната област;

• от тях да може да се очаква да издигнат на по-високо ниво в рамките на академичен и професионален контекст технологичните, социални и културни постижения в обществото, основано на знанието;

• 
  Другите компетенции включват лидерски качества, способност да ръководят работата на други, да ръководят проекти и способности да обучават другите;
  
• 
  Нивото на обучението в докторската програма съответства на 8-мо ниво според рамката за нива на квалификация в Европа.
  

• 
  За осигуряване на качествени докторски програми, докторантите трябва да бъдат подбирани на състезателни начала и с прозрачни процедури.
  
• 
  Кандидат-докторантите трябва да имат завършено образование, съответстващо на магистърска степен, или медицина ¹¹. Докторските програми могат да се съчетаят с магистърски програми или обучение по медицина, но при условие, че не се понижава качеството на индивидуалните програми.
  
• 
  Преди да се зачисли докторантът или в строго определени времеви рамки, съответната институция трябва да оцени и да одобри следните неща:
  

• дали от проекта може да се очаква да завърши с дисертация, отговаряща на изискванията на стандартите (раздел 6) в сроковете, определени за докторската програма.

• в каква степен проектът стимулира иновативност и творчество;

• квалификацията на определените научни ръководители (виж раздел 5);

• 
  да не може да се стартира докторска програма без да са осигурени ресурсите за изпълнение на проекта.
  

• 
  При подбор на докторанти, трябва да се вземе предвид потенциалът на кандидата за научноизследователска работа, а не само досегашните постижения в процеса на обучение.
  
• 
  Проектите следва да се оценят от външни оценители на базата на предоставено писмено описание на проекта, или пък след представяне на проекта пред жури от независими учени.
  
• 
  докторантите трябва да имат права и задължения, съизмерими със стойността (нивото ) на институцията
  
• 
  Там, където на докторанта се осигурява допълнителен доход, трябва да е сигурно че той ще има необходимото време, за изпълнение на програмата, заложена в плана на докторантурата.
  

• 
  Според болонския процес, докторската програма се предшества от магистърска програма (1-2 годишна) и бакалавърска програма (3-4 годишна). В страните, където има само 4-годишна бакалавърска +магистърска програма, трябва ги допълнят с допълнителни квалификации.
  

• 
  Някои страни не следват болонския процес. В този случай при критериите за зачисляване могат да се използват и друг вид обучение или работен опит, които да издигнат нивото на кандидата до ниво магистър.
  
• 
  Възможността за одобрение на проекта и научни ръководители след зачисляване позволява да се ползва модел, при който докторантите прекарват ограничено време за работа по избор и реализиране на проекта и проекта в комбинация с някакъв курс, преди за започнат работа по изследователския проект. Това не би следвало да съкращава времето от 3-4 години, определени за проекта.
  
• 
  Критериите за зачисляване биха могли да включват документирано доказана компетентност за изследователска работа като например пред-докторски изследователски програми и публикации, постижения с предишни проучвания, а за кандидатите-медици – клиничен опит.
  
• 
  Независимо от пожеланието за прозрачност в процеса на зачисляване на докторанти, за много от институциите докторската програма представлява продължение на магистратурата или обучението по медицина. Приемането на собствените студенти не трябва да пречи на приемането на студенти от други учебни заведения.
  
• 
  Ресурсите (вътрешни или външни) включват инфраструктурата за проекта, текущите разходи, разходи за курсове, разходи за участие в свързани с програмата международни научни срещи, както и такси за зачисляване,където е възможно.
  
• 
  Докторантът трябва да има осигурени лабораторно, информационно и офис оборудване.
  
• 
  Ресурсите включват и стипендия/заплата за докторанта, но начинът, по който се заплаща на докторантите може да бъде различен
  

• 
  Програмите за обучение на докторанти трябва да се базират на оригинално изследване, курсове и други дейности, които предполагат аналитично и критично мислене.
  
• 
  Програмите за обучение на докторанти трябва да се изпълняват под научно ръководство.
  
• 
  Програмите за обучение на докторанти трябва да осигурят задълбочено обучение по отношение на правилата на етиката и отговорност при провеждане на научното изследване.
  
• 
  Програмите за обучение на докторанти трябва да се структурират с ясно определени времеви рамки, равни на 3-4 години редовно обучение. Удължаването на срока да е възможно, но в ограничен брой случаи и по изключение. Срокът на обучение да бъде удължаван във връзка с отпуск по болест или при раждане на дете..
  
• 
  Програмата трябва да включва формализирани курсове общо около 6 месеца (приблизително 30 кредита), едновременно с проекта. Значителна част от програмата за курсове трябва да бъде свързана с обучение в умения, приложими и в други области.
  
• 
  Трябва да има договорености, които да позволяват на докторантите да изпълнят част от докторантската си програма, ако това е свързано с програмата, в друга институция, включително и такива в други страни.
  
• 
  Програмите за обучение на докторанти, които се провеждат успоредно с клинично или друго професионално обучение трябва да осигуряват същото време за изследователска работа и курсове като във всяка една друга програма.
  
• 
  Трябва да се осигури непрекъснато оценяване на напредъка на докторантите по време на цялата програма.
  

• 
  Да бъдат оценявани по достойнство завършени на друго място курсове или опит в друга област, ако имат връзка с докторската програма.
  
• 
  Докторанти-клиницисти, ползващи отпуск от задължения в клиниката трябва да бъдат обезщетявани за времето, използвано за изпълнение на докторските си задачи, освен ако няма припокриване на периодите.
  
• 
  Конфиденциално консултиране на докторантите, касаещо докторската програма, научно ръководство и др., както и по лични въпроси трябва да бъдат осигурени от университета(учебното заведение).
  
• 
  Учебните заведения би следвало да помислят за сформиране на комисия за всеки докторант, която да наблюдава напредъка на докторанта чрез срещи с докторанта и неговите научни ръководители.
  
• 
  Представители на докторантите трябва да си сътрудничат с ръководството на университета (учебното заведение) по въпросите на планирането, контрола и оценката на докторските програми. Участието на студенти и студентски организации, работещи за подсилването на докторските програми трябва да бъдат подкрепяни и улеснявани в дейността им.
  
• 
  Трябва да съществува механизъм, позволяващ на докторантите да оспорват решения по отношение на техните програми и оценка на дисертациите им.
  

• 
  Определянето на времето за редовна докторантура в рамките на 3-4 години преследва няколко цели:
  

• 
  гарантира, че има горна граница за количеството на научната работа, която може да се очаква да бъде включена в докторската дисертация/теза, и може да бъде ефективен начин да се избегне ескалацията в изискванията към докторската степен с течение на времето;
  
• 
  насърчава докторанта да се концентрира върху научния проблем и да се осигури базирането на програмата върху оригинално изследване;
  
• 
  позволява на университетите да развият структури за справяне с постоянен поток от докторанти.
  
• 
  Формалните курсове да включват курсове по етика, здраве и безопасност, експерименти с животни (при необходимост), методология на изследването и статистика, и избираеми характерни за съответната дисциплина компоненти за подпомагане на докторантите в изследователската им работа.
  
• 
  Курсовете по преносими умения биха могли да включат: обучение на докторантите как да презентират своята работа (устно, с постери или в писмена форма) пред академична или неакадемична аудитория, как да преподават в университет, да усъвършенстват езиковите си умения, да ръководят проекти, как да кандидатстват за стипендии, в умения за критична оценка на научна литература, да ръководят технически персонал и студенти- участници в проучвания, кариерно развитие и изграждане на мрежи.
  
• 
  Курсовете по преносими умения са важни както за тези, при които се очаква да продължат да се занимават с изследвания в публични или частни институции, така и за тези, които ще се насочат към кариера в други области.
  
• 
  Обучението по медицина може да се комбинира с докторска програма и да се изработи програма, базирана на съчетание от бакалавър/доктор по медицина, или магистър/доктор по медицина. Точната номенклатура да зависи от традициите в съответната страна.
  

• 
  Всеки докторант трябва да има основен научен ръководител, а когато е необходимо, поне още един помощник-научен ръководител за покриване на всички аспекти на програмата.
  
• 
  Броят на докторантите на един научен ръководител трябва да зависи от натовареността на научния ръководител.
  
• 
  Научните ръководители трябва да имат научна квалификация и да са активни изследователи в съответната област.
  
• 
  Научните ръководители трябва да провеждат редовни консултации със своите докторанти.
  
• 
  Институцията трябва да осигури обучителни курсове за всички действащи и потенциални научни ръководители.
  
• 
  Отношенията между научния ръководител и докторанта е от ключова значение за успеха на докторската програма. Трябва да има взаимно уважение, планирана и определена на базата на взаимно съгласие отговорност, с принос и от двете страни.
  

• 
  Отговорността на всеки научен ръководител трябва да бъде ясно формулирана.
  
• 
  Научните ръководители трябва да са част от широки национални и интернационални научни мрежи, за да могат да въведат докторанта в научната общност.
  
• 
  Научните ръководители трябва да подпомагат докторантите в кариерното им развитие.
  
• 
  Институциите може да помислят за съставяне на договори, описващи процеса на научно ръководство, които да се подпишат от научния ръководител, докторанта и ръководството на университета.
  
• 
  Формално обучение за осъществяване на научно ръководство трябва да се осигури поне за основния научен ръководите.
  
• 
  Където е възможно, научните ръководители да бъдат и помощник-научни ръководители на докторанти в други институции в страната и в чужбина.
  

• 
  Научният ръководител да отговаря на научните изисквания в съответната област означава той/тя да има научна степен „доктор” или приравнена на нея такава, както и да бъде активен учен с постоянна научна продукция, която представлява принос в литературата в дадената област, ползвана от колеги.
  
• 
  Терминът „редовни консултации” в общия случай означава няколко пъти на месец, но честотата може да варира в рамките на програмата според нуждите на докторанта.
  
• 
  На консултациите би трябвало да се обсъжда напредъкът по проекта на докторанта и докторската програма, да се дават общи съвети по провеждане на научно изследване, помощ по проекти, помощ при идентифициране и иницииране на проекти за проследяване, при писане на теза, помощ по време на публикуване.
  
• 
  Уеб-базирани курсове за научни ръководители биха могли да се организират за всички научни ръководители, за да се запознаят с наредбите за докторските програми, както и с техните основни задължения като научни ръководители.
  

• 
  Докторската дисертация трябва да бъде базата за оценка дали докторантът е придобил уменията да провежда самостоятелно, оригинално и значима научно изследване и да оценява критично научната работа, проведена от други.
  
• 
  Основното при докторската дисертация трябва да бъде какъв е очакваният резултат от 3-4 годишно научно изследване на международно ниво. При биомедицинските и здравни науки това означава еквивалент на най-малко три обширни публикации в международно признати и реферирани научни списания.
  
• 
  Освен представените публикации, докторската дисертация трябва да включва пълен преглед на литературата, свързана с темите в публикациите, пълно представяне на изследователските цели, методологическите съображения, резултати, дискусия, изводи и последващите перспективи на докторския проект.
  
• 
  Там, където докторската дисертация се представя в други формати, напр. монография, комисията по оценката трябва да е сигурна, че приносът е най-малко равностоен на горепосочения стандарт.
  
• 
  Докторската дисертация по клинична медицина трябва да отговаря на същите изисквания, които се отнасят за дисертациите в други области.
  

• 
  За да се насърчи международното признание, дисертацията трябва да бъде написана, а в добрия случай и защитена на английски език, освен ако наредбите в съответната страна не гласят друго, или пък това не е възможно или нежелателно. Резюме на дисертацията трябва да се публикува на английски език.
  
• 
  Там, където статиите или публикациите са в съавторство, трябва да има документирано изявление, че докторантът има съществен и самостоятелен принос към тях. Авторството по отношение на резултатите от изследването в рамките на докторантурата трябва да е ясно формулирано. Обикновено това означава една и съща публикация да не може да се използва в повече от една дисертация.
  
• 
  Докторските дисертации трябва да се публикуват на уебсайта на университета, за предпочитане в пълен обем. Ако публикуването противоречи на законите за патентно право или авторското право или по други причини не може да се направи, да се осигури публичен достъп поне до анотациите на дисертациите.
  
• 
  Да се осигурят разбираеми от неспециалисти резюмета на дисертациите, написани на съответния национален език.
  

• 
  Под международно признати списания да се разбира списания на добро ниво в съответната област, които са включени в PubMed, Science Citation Index, или подобни научни биомедицински и здравни база данни. Качеството на докторската дисертация често се преценява от импакт фактора на тези списания.
  
• 
  Всеобщо е разбирането, че докторантът има съществен принос във всяко едно от проучванията във връзка с дисертацията и е първи автор в поне от няколко от публикациите, свързани с дисертацията.
  
• 
  Под еквивалент на поне три публикации в пълен текст се разбира, че някои от статиите могат да бъдат ръкописи със статут на публикуван материал.
  
• 
  В някои институции има изискване да е публикувана поне една статия, понякога с допълнително условие за импакт фактори над определено ниво.
  
• 
  В някои институции съществува следната практика: ако публикациите са в особено реномирани списания, се изискват по-малко от три статии. Препоръката за използване на английски език като най-добра практика е свързана с това, че той е най-широко използваният език в биомедицинската и здравната литература и това го прави най-пригоден за насърчаване на процесите на интернационализация
  

• 
  Приемането на докторска дисертация трябва да включва приемането в писмен вид и последващо приемане на устна защита.
  
• 
  Докторска степен се присъжда от институцията на базата на препоръка от оценяваща комисия (жури), която е оценила дисертацията и устната защита съобразно стандартите, описани в раздел 6.
  
• 
  Комисията за оценка трябва да включва утвърдени и активни учени, които са извън институцията, в която се провежда докторската програма и при които няма конфликт на интереси. Най-малко двама от членовете на комисията трябва да са от друга институция.
  
• 
  За да се избегне конфликт на интереси, научният ръководител не трябва да участва в комисията за оценка.
  
• 
  В случай на отрицателна оценка на писмената дисертация, в обикновения случай на докторанта се дава възможност да я напише отново. В случай на отрицателна оценка на устната защита, обикновено на докторанта се дава възможност за допълнителна защита. В изключителни случаи комисията може да отхвърли дисертацията без възможност за преразглеждане.
  

• 
  Устната защита трябва да е публична.
  
• 
  За целите на интернационализацията и където това е възможно, институцията би следвало осигури включването в оценяващата комисия на поне един член от друга държава.
  
• 
  Освен написването на дисертацията, институцията трябва да осигури усвояването от докторанта на достатъчно преносими умения по време на програмата.
  

• 
  Форматът на оценяващата комисия е различен за различните институции. Тук „оценяваща комисия”се използва да опише независимите лица, които дават препоръки относно приемливостта на дисертацията и устната защита.
  

• 
  Оценяващата комисия не трябва да се бърка с комисия, която може да се сформира от институцията като част от процеса на присъждане на степен. За да се даде възможност на докторанта да си намери работа колкото се може по-скоро след предаването на дисертацията, е важно времето между предаването и защитата да е колкото се може по-кратко, без това да пречи на даването на критична и обективна оценка.
  
• 
  Институциите трябва да проучат използването на информационните технологии с цел осигуряване възможности за някои от членовете на оценяващата комисия да участват в процеса на оценяване на дисертацията и защитата от разстояние, за да се осигури независима, компетентна и в същото време свързана с по-малко разходи международна оценка.
  

Организацията на докторските програми зависи от структурата на институцията, предлагаща тези програми, както и законите и отговорните структури на институциите в съответната страна. Отговорните структури включват ръководството на висшето училище, административните звена, студентите, преподавателите, университетите, институциите, правителствата и съответните международни организации. Този раздел посочва характеристиките, считани за важни при организациите, отговорни за обучение на докторанти. Под „организация” тук се разбира висше училище, но се отчита, че и други форми на организация също са възможни.

• 
  Висшите училища трябва да разполагат с достатъчно ресурси за добро ръководене на докторски програми. Това означава достатъчно ресурси за прием на докторанти, реализиране на докторските програми на приетите докторанти, оценка на докторските дисертации и присъждане на докторски степени.
  

• 
  Трябва да има процедури за периодични преценки и осъвременяване на структурата, функцията и качеството на докторските програми. Това обикновено включва обратна връзка и с научния ръководител, и с докторанта.
  
• 
  Висшето училище трябва да има сайт на съответния национален език и на английски език, с ясна информация за политиката относно
  

• 
  отговорностите на ръководството на учебното заведение и администрацията,
  
• 
  осигуряване на качество и редовно оценяване с цел постигане на по-високо качество,
  
• 
  политика на подбор на докторанти, включително ясно изразена позиция за процеса на подбор на докторанти,
  
• 
  структурата, продължителността и съдържанието на докторантската програма,
  
• 
  методите на оценка на докторантите,
  
• 
  формалната рамка за проследяването на напредъка на всеки докторант,
  
• 
  политика на назначаване на научни ръководители, очертаваща какъв тип и с какви отговорности и квалификация да бъдат,
  
• 
  ефективно използване на информационни и комуникационни технологии.
  

1. Nerad M, Heggelund M (eds): Toward a Global PhD, Univ Washington Press 2008.

2. "Doctoral Programmes for the European Knowledge Society" Bologna Seminar, Salzburg,

3-5 February 2005. www.eua.be.

3. The Bologna Declaration of 19 June 1999; Joint declaration of the European Ministers of Education.

http://ec.europa.eu/education/policies/educ/bologna/bologna.pdf.

4. Zagreb declaration and ORPHEUS consensus documents 2004-2011. www.orpheus-med.org.

5. ORPHEUS 2009 position paper: Towards Standards for PhD Education in Biomedicine and

Health Sciences. 2009. www.orpheus2009.org, www.orpheus-med.org.

6. WFME Global Standards for Quality Improvement in Medical Education: European Specifications For Basic and Postgraduate Medical Education and Continuing Professional Development. WFME/AMSE

International Task Force, WFME Office Copenhagen. See WFME and AMSE websites:

www.wfme.org and www.amse-med.eu.

7. Salzburg II Recommendations: European universities' achievements since 2005 in implementing the Salzburg Principles. European Universities Association - Council for Doctoral Education. 2010. www.eua.be/cde.

Автор: Работна група към ORPHEUS/AMSE/WFME

ISBN: 978 87 7934 600 0

Издава: Университетско издателство на Университет Архус, Дания, 2012

Отпечатано от Нараяна прес, Дания

За повече информация:

University of Zagreb School of Medicine

Salata 11

10000 Zagreb

Croatia

Phone/Fax: +385 1 4566843

Website: www.orpheus-med.org

Faculty of Health Sciences

Blegdamsvej 3b

University of Copenhagen,

DK-2200 Copenhagen N

Denmark

FAX +45 3532 7070

E-mail: admin@amse-med.eu

Website www.amse-med.eu

Faculty of Health Sciences

Blegdamsvej 3b

DK-2200 Copenhagen N

Denmark

Phone: +45 3532 7103

E-mail wfme@wfme.org