Фигура 9. Генерични стратегии на Майкъл Портър

1. 
   Лидерство в разходите- както показва и самото й наименование е тази, при която организацията се стреми да достигне най- ниските разходи в отрасъла. Това е стратегия за фирма с голям пазарен дял и с разходи по- ниски от тези на конкурентите. Подобна ситуация може да е налице, когато са налице следните характеристики:
   

• 
  работи се при пълно натоварване на производствените мощности;
  
• 
  реализират се икономии от мащаба;
  
• 
  използват се безотпадни технологии;
  
• 
  имаме пълно натоварване на персонала;
  
• 
  нисък процент на административните разходи.
  

2. 
   При стратегията на Диференциация организацията се стреми да бъде уникална в сравнение с конкурентите по отношение на отделни характеристики на продуктите и услугите си, начините на тяхното предлагане или нещо друго. „ Тя избира един или няколко атрибута, които купувачите считат за важни и се поставят в уникалната позиция да може да удовлетвори тези потребности. Наградата й за уникалността ще бъде премия в цената. Организацията трябва да е наистина уникална в нещо или да бъде възприемана като уникална.” ¹
   

• 
  чрез качествата на самия продукт;
  
• 
  чрез използваната търговска марка;
  
• 
  чрез използването на различни канали за реализация на стоката;
  
• 
  чрез допълнителни ползи, които са като екстра към стоката;
  
• 
  чрез различие във всяка една от последните три фази от веригата на стойността на Портър.
  

Фокусната стратегия има два варианта. При фокус върху разходите, фирмата се стреми да постигне преимущества в разходите в целия сегмент, а при фокус върху диференциацията тя се стреми да постигне конкурентно различие в избрания целеви сегмент.

Тези стратегии са известни още като базисни или генерични стратегии. Изборът на базова стратегия дава отговор на въпроса за основата, върху която дадена организация ще се конкурира с останалите участници на пазара. Каква специфика ще придобие базовата стратегия на организацията зависи от избора, който ще направи между възможните алтернативни стратегии или направления за формиране на стратегия. Тези направления позволяват да се анализират възможностите на организацията да запази или придобие конкурентни предимства от гледна точка на двата основни фактора- продукти и пазари и техните комбинации. Многообразието от алтернативни стратегии може да се сведе до три групи или направления:

• 
  поддържане на сегашното състояние;
  
• 
  вътрешнофирмено развитие;
  
• 
  диференциация.