45
запитал свещеникът и добавил, че в Светата Библия е за- писано че:
„Бога никой никога не е видял” (Иоан 1:18). Ние обаче чувстваме Бога и навсякъде в света виждаме неговите творения.
Студентът упорито поддържал своето становище,
като заявил, че в никаква религия не вярва, че вярата в Бога е достойна само за простите бабички, че културният съвре- менен човек трябва да надрасне предразсъдъците и т.н.
Пътуването свършило и свещеникът и студентът слез- ли от влака и тръгнали заедно. Било късна вечер и изведнъж черна котка пресякла пътя на двамата пътници.
– Ах, няма да ми върви на изпитите! Котка ми пресече пътя! – извикал студентът.
Свещеникът го изгледал учудено и рекъл:
– Млади момко, значи ти
съвсем не си бил невярващ, както заявяваше. Само че, вместо да вярваш в Бога, ти си вярвал в котките!
Студентът засрамен се сбогувал със свещеника и поел по своя път.
Безброй са суеверията, загнездили се в пустите човеш- ки души. Те всяват страх от предстоящи събития и правят човека лабилен и несигурен. Трагично е, че в много случаи той се надява на
материални изображения, вместо на Бога.
Ние често срещаме хора, които носят на врата или някъде в джоба си муски или амулети, вместо да носят Христовия кръст до сърцето си.
Човекът и фантазията му измислят какви ли не суе- верия, вместо да повярва в
Нашия Господ Иисус Христос,
Който може да помогне на всеки човек и във всяка ситуа- ция, ако го призовем от сърце и душа.
