„тайната история на човешката цивилизация”
Фрагменти от череп от Ла Дениз
Изтегляне 2.12 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Скелетът от Ипсуич
Фрагменти от череп от Ла ДенизПрез 40-те години на XIX в. насред вулканичните пластове при Ла Дениз, Франция, били открити човешки кости. От особен интерес била челната кост на един човешки череп. Сър Артър Кейт заявил, че тя „не се различава съществено от челната кост на един съвременен човек". Черепният фрагмент бил намерен в седиментните отлагания, затворени между два пласта лава. Долният се отнасял към плиоцена, а горният - към късния плейстоцен. Следователно костта можела да е на възраст от няколко хиляди до 2 млн. години. Направените анализи показали, че тя има същото съдържание на азот и флуор, каквото имали и костите от късноплейстоценски обекти на други места във Франция. Тези сравнения обаче нямат особено голяма стойност, тъй като съдържанието на тези елементи в костите зависи силно от типа седименти, температурата и притока на вода, а тези фактори могат да са много различни в конкретните случаи. Истинската възраст на челната кост от Ла Дениз ще си остане неясна, но ние сме я включили тук, тъй като има причини да се смята, че тя може да е и на 2 млн. години. Скелетът от ИпсуичПрез 1911 г. Дж. Рейд Моар открил скелет на физически модерен човек. Той лежал под пласт от ледникови глини, примесени с речни камъни, близо до град Ипсуич, Източна Англия. Докато се ровехме из разни по-късни преразкази, открихме, че Дж. Рейд Моар в един момент променил първоначалното си мнение и обявил скелета за късен. Поради това не сметнахме за необходимо до включваме скелета от Ипсуич в тази книга. Допълнителните проучвания обаче показаха, че въпросният скелет би могъл наистина да е много древен. Той бил открит на дълбочина 1,38 т, между глини, примесени с речни камъни, отгоре и ледникови пясъци отдолу. Възрастта на тези напластявания можела да достига до 400 000 години. Моар отчитал възможността скелетът всъщност да е по-късно погребение. Поради това той внимателно инспектирал за нарушавания на пластовете, в и под които бил намерен скелетът. Що се отнася до състоянието на костите, сър Артър Кейт казва, че били подобни на животинските фосили, откривани в ледниковите пясъци. Въпреки всичко, откритието породило яростни критики. Кейт казва, че ако ставало дума за примитивен скелет, подобен на неан-дерталските, едва ли някой е щял да се усъмни в това, че той е с възрастта на глините. „Предвид презумпцията, че съвременният тип човек е със съвременен произход - заявява той, - на подобни екземпляри се отказва голяма възраст," Въпреки противопоставянето, в началото Моар останал твърдо на първоначалната си позиция и продължил да поддържа голямата древност на скелета от Ипсуич. Какво толкова се случило, което да го накара да промени мнението си? Наблизо, в същото ниво, той открил каменни сечива, които приличали на тези от Ориняшкия период, чиято възраст се определя на около 30 000 години. Поради това Моар заключил, че слоят глини над скелета се е образувал по това време. Пластът се бил получил от тинестите останки на първоначалните глинести отлагания, които се били формирали стотици хиляди години по-рано. Не открихме нищо в описанията на Моар, което да ни накара да приемем късната датировка от 30 000 години. Усъвършенствани типове каменни сечива, които наподобяват тези от Ориняшка Европа, се откриват навсякъде по света, при това от много ранни епохи. През 60-те години на XX в. такива били открити при Хуеятлако в Мексико. Датирането по радиоактивни изотопи на урана дало възраст от 200 000 години. През XIX в. сложно изработени каменни предмети били открити в Калифорнийските златни мини, в чакълести пластове, които можело да се отнесат дори към еоцена. Следователно не можем да приемем мнението на Моар, че присъствието на усъвършенствани каменни оръдия в същия пласт, в който бил открит и скелетът от Ипсуич, е достатъчна причина за преинтерп-ретиране на стратиграфията на находището по посока на синхронизирането на скелета с предполагаемата възраст на въпросните оръдия. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|