Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- „света целувка"
- Ераст е градският ковчеЯшик
- Кварт
- „Амин". 16:25
- „моето благовестие".
- Исус Христос
- I. Уникално място в Канона
- IV. Историческа обстановка и тема
16:16 Светата целувка е обичайният начин на поздравление меЖду светиите по онова време и продълЖава да се прак- тикува в някои църкви и до днес. Тя е на- речена „света целувка", за да ни предпа- зи от недостойни асоциации. В нашите общества целувката като цяло е замес- тена от ръкуването. Църквите в Ахая, където Павел пише това Писмо, се присъединяват към него- вия поздрав. 16:17 Апостолът не моЖе да завърши своето Писмо, без да ги предупреди за опасността от нечестиви учители, ко- ито могат да се промъкнат тайно в цър- квата. Християните трябва да бдят и да забелязват всички подобни хора, кои- то образуват партии около себе си и пос- тавят капани, в които падат непредпаз- ливите. Те трябва непрекъснато да вни- мават, за да забелеЖат онези, чиито 392 Римляни 16  проповеди се противопоставят на здра-
вото учение, което християните са на- учили, и да се отстраняват от тях на- пълно. 16:18 Тези лъЖливи учители не се под- чиняват на нашия Господ Исус Христос. Те се подчиняват на Желанията на коре- ма си и много добре умеят да „прилъг- ват сърцата на простодуишите" с оба- ятелни и ласкателни думи. 16:19 Павел се радва, че послушност- та на неговите читатели към Господа е известна на всички, но въпреки това продължава да иска от тях да бъдат „мъдри относно доброто, а прости от- носно злото". 16:20 По този начин Бог, Който е из- точникът на мира, ще им даде скорош- на победа над Сатана. В своето характерно благопоЖелание апостолът Желае Бог да им даде всякак- ва благодат по пътя към славата. 16:21 Ние вече познаваме Тимотей, Павловия син във вярата и негов верен съработник, но не знаем нищо за Лукий, с изклкочение на това, че и той като Па- вел има еврейски произход. Вероятно ве- че сме се срещали и с Ясон (Деян. 17:5) и със Сосипатър (Деян. 20:4), които също са евреи. 16:22 Тертий е човекът, на когото Па- вел диктува това Послание. Тук той си позволява да добави своите лични позд- равления към читателите. 16:23 В НЗ има най-малко четирима ду- ши, познати под името Гай. Тук моЖе би става въпрос за същия Гай, за който се споменава в 1 Коринтяни 1:14. Той е из- вестен със своето гостоприемство не само на Павел, но и на всички християни, които са имали нуЖда от него. Ераст е градският ковчеЯшик на Коринт, но не моЖем да каЖем със сигурност дали той е същият човек, за когото се говори в Де- яния 19:22 и/или във 2 Тимотей 4:20, или не. Кварт е споменат просто като един брат, но каква чест, каква почит за не- го е това! 16:24 „Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде със всички вас" е типичното благопоЖелание, с което Па- вел завършва своите Писма. То е също- то като благопоЖеланието в 20 cm., c ед- но малко допълнение - местоимението „всички". Всъщност в повечето ръкопи- си на Посланието към римляните този стих е последният, като хвалението от 25 до 27 стих идва след 14 глава. 20 стих е изпуснат в александрийския текст. Както благопоЖеланието, така и хвале- нието представляват един много красив завършек на тази книга. И двете свърш- ват с „Амин". 16:25 И така, Посланието завършва с една възхвала. Тя е отправена към Бога, Който моЖе да утвърди Своите хора според благовестието, което Павел проповядва и което той нарича „моето благовестие". Има само един път за спа- сение, разбира се, но благовестието е по- верено на Павел като на „апостол сред езичниците", докато Петър например го проповядва сред евреите. Това е публич- ното разгласяване на посланието за Исус Христос, засягащо откриването на ед- на чудесна истина, която е била пазена в тайна от вечни времена. Думата „тайна" в НЗ означава истина, която не е била позната никога преди това и коя- то човешкият ум никога не би могъл да разкрие сам, без тя да му бъде специално изявена. 16:26 Конкретната тайна, за която се говори тук, е истината, че вярващите евреи и вярващите езичници стават съ- наследници и заедно части на Христово- то тяло и участници в Неговото обеща- ние в Христа чрез благовестието (Еф. 3:6). Тази тайна сега е била изявена чрез Писанията на пророците - не пророците от СЗ, а пророците от новозаветния пе- риод. Тя не е била известна в староза- ветншпе Писания, но е изявена сега в пророческите Писания на НЗ (вЖ. Еф. 2:20; 3:5). Това е посланието на благовестието, което Бог е заповядал да бъде известе- 393 Римляни 16 н  о на всички народи, за да могат хората Така Павел завършва своето Величес-
да се подчинят на вярата и да бъдат спа- твено Послание до римляните. Колко сени. сме задълЖени за него на Господа! И кол-
394
Римляни - Крайни белеЖки  Крайни белезкки
395 Римляни - Крайни белеЖки
ват за църквата обещаните бла- гословения за Израел, в същото време с голяма готовност оста- вят за него пророкуваните прокля- тия!
53), (12:21) Qouted by Charles Swindoll in Growing Strong in the Seasons of Life, cmp. 69,70.
3% Римляни - Крайни белеЖки
„diakonos" (служител, дякон) моЖе 61) (16:5) Критическият (НО) текст би щеше да бъде използван, ако се гласи Азия (но Коринт, откъдето 397 Римляни - Библиография Вероятно пише Павел, е бил 6
Ахая). Библиография Cranfield, C. Е. В.
Edinburgh: T. & T. Clark Ltd., 1975. Denney, James, „St. Paul's Epistle to the Romans," The Expositors Greek Testament, Vol. II. Grand Rapids, Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans Publishing Company, 1961. Erdman, C. R., The Epistle of Paul to the Romans, Philadelphia: The Westminster Press, 1925. Gahan, Charles,
Hodge, Charles, Commentary on the Epistle to the Romans, New York: George H. Doran Company, 1886. Kelly, William, Notes on the Epistle to the Romans, London: G. Morrish, 1873. Lenski, R. C. H.,
Minneapolis: Augsburg Publishing House, 1961. Newell, William R., Romans Verse by Verse, Chicago: Moody Press, 1938. Rainsford, Marcus, Lectures on Romans VI, London: Charles J. Thynne, 1898. Shedd, William G. T., A Critical and Doctncal Commentary on the Epistle of St. Paul to the Romans, Grand Rapids: Zondervan, 1967. Stifler, James M., The Epistle to the Romans: A Commentary Logical and Historical, Chicago: Moody Press, 1960. Wuest, Kenneth S.,
398 ПърВото послание на апостол ПаВел към коринтяните Въведение I. Уникално място в Канона Първото послание към коринтяните е една „проблемна" книга 6 смисъл, че 6 нея Павел разглежда проблемите, с които се сблъсква събранието на Господа в пороч- ния град Коринт. Поради тази причина то е особено необходимо на съвременни- те църкви, които са затрупани от проб- леми. В него са разгледани изключително ваЖни въпроси, като въпросите за раз- цепленията, издигането в култ на от- делни водачи, неморалното поведение, съдебните борби меЖду вярващите, се- мейните проблеми, съмнителните прак- тики и управлението на духовните дар- би. Не бива обаче да се смята, че Писмо- то разглеЖда единствено проблеми. Тук се намира и 1 Коринтяни 13 - най-краси- вото есе върху лк>бовта не само в Библи- ята, но и в цялата световна литерату- ра. Тук са също така и забележителното учение за възкресението - както на Христос, така и нашето (15 гл.), наред- бата за Господната вечеря (11 гл.) и за- поведта за участие в събирането на по- мощи (16 гл.). Без това Първо послание към корин- тяните всички ние щяхме да бъдем мно- го по-бедни. То е едно малко съкровище, пълно с практически съвети за христия- ните. V П. Авторство Всички изследователи единодушно смя- тат, че това, което ние наричаме Пър- во послание към коринтяните, е автен- тичен продукт на Павловото перо. Ня- кои от тях (главно либералните) твър- дят, че вшкдат някакви „добавки" към Писмото, но според нас това са субек- тивни предположения, които не нами- рат никаква подкрепа в ръкописите. Тек- стът на 1 Коринтяни 5:9 явно намеква за едно по-предишно (неканонично) пис- мо на Павел, което коринтяните не са разбрали правилно. Външните доказателства за Първото послание към коринтяните са много ран- ни. Книгата е спомената изрично от Климент от Рим (95 г. пр. Хр.) като „Посланието на благословения апостол Павел". Други ранни църковни писатели, които цитират книгата, са Поликарп, Юстин Мартир, Атенагор, Иреней, Климент от Александрия и Тертулиан. Тя е вкл1очена и в Мураторианския ка- нон, а така също и в еретическия „канон" на Маркион „Апостоликон " след Галатя- ни. Вътрешните доказателства са също много убедителни. Освен присъствието на името на Павел в 1:1 и 16:21 аргумен- тите, които авторът развива в 1:12-17 и в 3:4,6, 22, също подкрепят авторст- вото на Павел. Съвпаденията с пасаЖи от Деянията и други Писма на Павел, както и силното присъствие на искрена апостолска загриЖеност изклк)чват въз- моЖността за каквато и да било фалши- фикация и правят аргументите в подк- репа на неговата автентичност непок- Ш. Датиране Павел изрично казва, че пише това Пис- мо от Ефес (16:8,9; ср. 19 cm.). Тъй като апостолът е слуЖил там в продължение на три години, най-вероятно Първото 399 1 Коринтяни Послание go коринтяните е било написа-
но през втората половина на това про- дължително слуЖение или някъде през 55 или 56 г. сл. Хр. Някои изследователи предполагат, че то моЖе да е било напи- сано и по-рано. IV. Историческа обстановка и тема Дребният град Коринт се намирал (и Все още се намира) в ЮЖна Гърция, западно от Атина, на един от стратегическите търговски пътища от Времето на Па- вел. Той бил голям център за междуна- родна търговия, което предполага нали- чието на интензивен транспорт. Поква- реното религиозно съзнание на хората станало добра почва за развитието на най-уЖасни форми на неморалност, така че името Коринт скоро станало посло- вично за всичко нечисто и чувствено. Градът придобил толкова лоша слава, че хората дори измислили от името му гла- гола „korinthiazomai", който означавал „ водя покварен зкивот ". Апостол Павел посетил Коринт за пръв път по време на второто си миси- онерско пътешествие (Деян. 18). Най- напред той работил сред юдеите заедно с Прискила и Акила, с които правел па- латки. Когато повечето юдеи отхвър- Схема на изложението I. Въведение А. Поздрав (1:1-3) Б. Благодарение (1:4-9) II. Нередности в църквата A. Разцепления сред вярващите (1:10-
Б. Неморално поведение сред вярва- щите (5 глава) B. Съдебни процеси сред вярващите (6:1-11) Г. Нравствена разпуснатост сред вярващите (6:12-20) III. Апостолските отговори на проб- лемите на църквата (7-14 гл.) лили неговото послание, той се обърнал към езичниците в Коринт. Вследствие на проповядването на евангелието се спасили души и се образувала църква. Около три години по-късно, по време- то, когато Павел проповядвал в Ефес, той получил писмо от Коринт, в което вярващите му разказвали за трудности- те на събранието там и му задавали раз- лични Въпроси във връзка с проблемите на практическия християнски Живот. Отговорът на това писмо представля- ва и нашето Второ Послание до корин- тяните. Темата на Посланието е как да бъде поправена една светска и плътска църк- ва, която се отнася толкова лекомисле- но към проблемите, грешките и дейст- вията, на които апостол Павел гледа с такава голяма тревога. Според едно кратко и ясно обобщение на Мофат: „Църквата е била в света, както е тряб- вало и да бъде, но и светът е бил в църк- вата, както не е трябвало да бъде." И тъй като подобна ситуация Все още не е необичайно явление за много съвре- менни събрания, актуалността на проб- лемите на коринтската църква не е престанала да ни вълнува и до днес. A. Относно брака и безбрачието (7 гл.) Б. Относно яденето на идолоЖертве- но (8:1-11:1) B. Относно покриването на главите на Жените с кърпи (11:2-16) Г. Относно Господната вечеря (11:17-34) Д. Относно дарбите на Духа и тяхна- та употреба в църквата (12-14 гл.) IV. Отговорът на Павел на хората, които отричат възкресението (15 гл.) А. Сигурността на възкресението (15:1-34) Б. РазглеЖдане на възраЖенията про- тив възкресението (15:35-57) 400 1 Коршшшни 1 В. Заклкочшпелен призив В светлина-
та на факта на възкресението (15:58) V. Последният съвет на Павел (16 гл.) А. Относно събирането на дарения (16:1-4) Б. Относно Неговите собствени пла- нове (16:5-9) В. Заключителни увещания и поздра- Ви (16:10-24) Коментар Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|