В. Заключителен призив в светлина-
та на темата за възкресението
(15:58)
На фона на тази увереност във възкресе-
нието и във факта, че вярата в Христос
не е празно нещо, апостол Павел увеща-
ва своите възлк>бени братя да бъдат
твърди, непоколебими и винаги да пре-
изобилстват в Господното дело, знаей-
ки, че в Господа трудът им не е напра-
зен. Истината на възкресението проме-
ня всичко. Тя ни дава надеЖда и твър-
дост и ни прави способни да издърЖаме
пред лицето на всякакви мъчителни и
трудни обстоятелства.
V. Последният съвет на Павел
(16 гл.)
А. Относно събирането на дарения
(16:1-4)
16:1 Първият стих на 16 гл. засяга съби-
рането на едно дарение, което църквата
в Коринт трябва да изпрати на нуЖдае-
щите се светии в Ерусалим. Точната
причина за тяхната бедност не ни е из-
вестна. Предполага се, че тя моЖе да е
резултат от глад (Деян. 11:28-30). Въз-
моЖно е също така евреите, които са из-
повядали вяра в Христос, да са били от-
хвърлени и изоставени от своите невяр-
ващи роднини, приятели и сънародници.
Освен това те сигурно са загубили и ра-
ботата си и са станали обект на различ-
ни видове икономически натиск, който
е имал за цел да ги накара да се откаЖат
от вярата си в Христос. Павел вече е на-
редил на църквите в Галатия какво да
направят по този въпрос и сега дава нас-
тавления на коринтяните, за да се отзо-
ват по същия начин, по който са се от-
зовали и галатийските светии.
16:2 И макар че наставленията във 2
cm. се отнасят до едно точно определе-
но дарение, принципите, които те съдър-
Жат, имат трайна стойност. Най-нап-
ред, отделянето на средствата трябва
482
1 Коршмпяни 16
да става „в първия ден на седмицата".
Това е едно много силно указание, че ран-
ните християни Вече не смятат събот-
ния или седмия ден за ден, който задъл-
жително трябва да се пази. Господ е въз-
кресен в първия ден на седмицата, денят
на Петдесетница също е първият ден на
седмицата, учениците също са се събира-
ли в първия ден на седмицата, за да раз-
чупват хляба (Деян. 20:7). Тук те тряб-
ва да отделят за светиите нещо според
успеха на работите си пак в първия ден
на седмицата.
Вторият ваЖен принцип е, че настав-
ленията за събирането се отнасят до
всеки един от тях. Всички трябва да
участват в тази Жертва на дарение - не-
зависимо дали са богати или бедни, роби
или свободни.
Вшкдаме също, че това трябва да се
прави систематично. В първия ден на
седмицата те трябва да отделят ня-
каква част и да я имат при себе си. То-
ва не трябва да бъде някакво случайно
или инцидентно събитие. Парите за да-
рението трябва да се отделят от оста-
налите пари и да се употребят за нещо
конкретно, според както случаят го
изисква. Освен това количеството на
дарението трябва да бъде пропорцио-
нално. Това се вшкда от израза „според
успеха на работите си".
,,... за да не стават събирания, когато
дойда." Апостол Павел не Желае това
дарение да бъде нещо, което се организи-
ра в последната минута. Той съзнава, че
има много сериозна опасност хората да
започнат да дават без необходимата
подготовка на сърцето или на финансо-
вите си дела.
16'3 3 и 4 стих ни дават една много цен-
на възможност да оценим гршката, с ко-
ято трябва да се отнасяме към средст-
вата, събрани в едно християнско събра-
ние. Първото, което ни прави впечатле-
ние, е, че средствата не се поверяват са-
мо на един човек, дори и това да е апос-
тол Павел. На второ място, забелязва-
ме, че хората, които трябва да отнесат
парите, не се определят своеволно от
апостол Павел, а се оставя на местното
събрание да реши кои да бъдат те. Кога-
то събранието избере пратениците, Па-
вел ще ги изпрати в Ерусалим.
16:4 Ако се реши, че си заслуЖава и
апостолът да отиде в Ерусалим, тогава
братята ще го придруЖат дотам. Забе-
леЖете, че не се казва „аз ще отида с
тях", а „те ще отидат с мене". МоЖе би
това е намек за Павловия авторитет
като апостол. Някои тълкуватели пред-
полагат, че факторът, който трябва да
покаЖе дали Павел трябва да отиде или
не, е размерът на дарението, но ние смя-
таме, че апостолът едва ли е бил воден
от това съобраЖение.
Б. Относно Неговите собствени пла-
нове (16:5-9)
16:5 В пасаЖа от 5 до 9 cm. Павел обсъЖ-
да своите лични планове. След Ефес, от-
където пише това Писмо, той възнаме-
рява да мине през Македония. После се
надява да се придвиЖи на ког към Коринт.
16:6-8 МоЖе би Павел ще прекара зи-
мата със светиите в Коринт, които
след това ще го изпратят, за където
трябва да отиде. Засега той няма да ги
види на път за Македония, но с нетърпе-
ние очаква да остане при тях известно
време по-късно, ако позволи Господ. Пре-
ди да замине за Македония, Павел очак-
ва да постои в Ефес до Петдесетница.
От този стих научаваме, че Посланието
е написано в Ефес.
16:9 Павел знае, че по това време в
Ефес му се предоставя златна възмоЖ-
ност да слуЖи на Христос. В същото
време той съзнава, че има и много про-
тивници. Какво непреходно описание на
християнското слуЖение ни предлага
този стих: от една страна - нивите, по-
белели и готови за Жетва; от друга - буд-
ният враг, който търси да осуети, раз-
едини и развали делото по всякакъв Въз-
моЖен начин!
483
1 Коринтяни 16
В. Заключителни увещания и
поздрави (16:10-24)
16:10 Тук апостолът добавя няколко ду-
ми за Тимотей. Ако този Верен слуЖи-
тел на Господа дойде 6 Коринт, те
трябва да го приемат така, че той да
бъде без страх. Това моЖе би означава,
че по природа Тимотей е скромен и свит
човек и че те не трябва да правят нищо,
с което да задълбочат тази негова
склонност. Но то също така моЖе да оз-
начава, че той трябва да моЖе да дойде
меЖду тях, без да се страхува, че няма
да бъде приет като слуЖител на Госпо-
да. Вероятно това е и правилното значе-
ние, което личи от думите на Павел:
„Защото и той работи Господното де-
ло, както и аз."
16:11 Поради верното слуЖение на Ти-
мотей на Господа никой не трябва да го
презира. Вместо това те трябва да по-
лоЖат активни усилия, за да го изпра-
тят с мир да се върне навреме при Па-
вел. Апостолът с нетърпение очаква да
се види с Тимотей и с братята.
16:12 Що се отнася до брат Аполос,
Павел много го е молил да отиде в Ко-
ринт с братята. Аполос не е мислел, че
това е БоЖията воля сега, но е казал, че
ще отиде в Коринт, „когато намери слу-
чай". 12 cm. е много ценен за нас, тъй ка-
то ни показва духа на л1обов, който гос-
подства в отношенията меЖду Господ-
ните слуЖители. Някой го беше нарекъл
красива картина на „чистосърдечна лк>
бов и уваЖение". Той също така показва
свободата, която позволява всеки слу-
Жител на Господа да бъде воден от Не-
го, без друг източник да упраЖнява дик-
тат върху неговите действия. Дори и са-
мият апостол Павел няма право да каз-
ва на Аполос какво трябва да направи. В
тази връзка Айрънсайд прави следния ко-
ментар: „Никак не бих искал да скъсам
тази глава от моята Библия. Тя ми по-
мага да разбера БоЖия път във воденето
на Неговите слуЖители в работата им
за Него."58
16:13,14 Сега Павел се обръща с някол-
ко кратки увещания към светиите. Те
трябва да бдят непрекъснато, да стоят
твърдо във вярата, да бъдат мъжест-
вени и силни. МоЖе би Павел отново си
мисли за опасността от лъЖеучители-
те. Светиите трябва да бъдат нащрек
през цялото време и да не отстъпват на
противника и метър от Жизнената те-
ритория. И накрая, те трябва да се ук-
репват в Господа. Всичко, което пра-
вят, да става с лк)бов. Това означава Жи-
вот на посвещение на Бога и на другите.
Означава себеотдаване.
16:15 Сега следва едно увещание, което
засяга Стефаниновото семейство. Тези
скъпи християни са „първият плод на
Ахая", което ще рече най-ранните обръ-
щенци в Ахая. Очевидно от момента на
своето обръщение те „са посветили се-
бе си да слуЖат на светиите". Предали
са себе си на слуЖение на БоЖия народ. За
Стефаниновия дом се говори вече вед-
нъЖ 81:16. Там Павел казва, че ги е кръс-
тил. Много хора приемат, че в Стефани-
новото семейство е имало и деца, опит-
вайки се по този начин да оправдаят кръ-
щението на бебета. Но от този стих
става ясно, че там не е имало деца, тъй
като в него се казва съвсем ясно, че те
„са посветили себе си да слушкат на све-
тиите".
16:16 Апостолът увещава християни-
те да се подчиняват на такива „и на
всеки, който помага в делото и се тру-
ди". От цялостното учение на НЗ науча-
ваме, че онези, които се отделят за слу-
Жението на Христос, трябва да бъдат
обичани и уваЖавани от всички БоЖии
хора. Ако повечето от нас правеха така,
щеше да има много по-малко разцепления
и завист.
16:17 Идването на Стефания, фор-
тунат и Ахаик е донесло много радост
в сърцето на Павел. Те са запълнили лип-
сата на коринтяните. Това моЖе би оз-
начава, че те са показали към апостола
онова внимание, което коринтяните не
са му показали, или, което е по-вероят-
484
1 Коришпяни 16
но, направили са това, което коринтяни-
те не са могли да направят поради отда-
лечеността си от Павел.
16:18 Те са донесли на Павел новини от
Коринт и след като са се върнали - но-
вини от апостола на домашното си съб-
рание. Павел отново ги препоръчва на
местното събрание с лкзбящо уваЖение.
16:19 „Църквите, които са в Азия", са
събранията в провинция Азия (днешна
Мала Азия), чиято столица е Ефес. Оче-
видно Акила и Прискила ЖиВеят по то-
ва време в Ефес. Имало е време, когато
те са Живеели в Коринт и затова свети-
ите там ги познават. По занятие Аки-
ла е майстор на палатки и е работил за-
едно с Павел в този занаят. Изразът „с
домашната си църква" ни дава предста-
ва за простотата на църковния Живот
от онова време. Християните са се съ-
бирали по своите домове за поклонение,
молитва и общение. След това са излиза-
ли навън, за да проповядват благовести-
ето на работните си места, на пазара, в
местния затвор и навсякъде, където им
се е удавала такава възмоЖност.
16:20 Всичките братя от събранието
се присъединяват към лкзбезните позд-
рави на своите вярващи другари в Ко-
ринт. Апостолът подтиква своите чи-
татели да се поздравят един друг със
свята целувка. По онова време целувка-
та е била общоприет начин на поздравя-
ване дори и сред мъЖете. Святата це-
лувка означава целувка, в която няма ни-
що неискрено или нечисто. В нашето об-
себено от мисълта за секс общество, в
което наблк>даваме такива големи из-
вращения, използването на целувката
като поздравление би могло да стане
причина за сериозни изкушения и да дове-
де до големи морални провали. Поради
тази причина в английскиговорещите
страни целувката е заместена до голя-
ма степен от ръкостискането. Като
правило ние не трябва да позволяваме на
културните съобраЖения да ни възпират
от строгото придърЖане към казаното
в Библията, но в случай като този, при
който буквалното изпълнение на нас-
тавлението би могло да доведе до грях
или до допускане на злото, поради кул-
турни съобраЖения моЖем да каЖем, че
имаме основание да заменим целувката
с ръкостискане.
16:21 За Павел е обичайно да диктува
Писмата си на някой от своите съра-
ботници, като накрая винаги взима перо-
то в ръка, за да добави няколко думи със
собствения си почерк и да напише харак-
терното за него поздравление. Така е и
в този случай.
16:22 „Проклет" е превод на гръцката
дума „anathema". Онези, които не оби-
чат Господ Исус, са осъдени завинаги, но
тяхната съдба ще стане явна едва при
идването на Господ Исус Христос. Хрис-
тиянинът е човек, който обича Спаси-
теля. Той обича Господ Исус повече от
всекиго или от всичко на света. Този,
който обича БоЖия Син, извършва прес-
тъпление против Самия Бог. Райл прави
следния коментар:
„Св. Павел не оставя никаква възмозк-
ност за бягство за човека, който не оби-
ча Христос - никакъв изход или извине-
ние. Човек Mojke да не е с всичкия си и въп-
реки това да бъде спасен. МоЖе да се oka-
ike не особено голям храбрец и да се подда-
де на страха като Петър. Make да падне
в сериозен грях като Давид и пак да се из-
прави на крака. Но ако не обича Христос,
той не е в пътя шикивота, а върви по ши-
рокия друм, който води към погибел." 59
„Господ наш иде" е превод на арамейс-
кия израз„maranatha", който се е използ-
вал от ранните християни. Ако се напи-
ше разделно kamo,,maran atha", той озна-
чава „Нашият Господ е дошъл". Ако се
напише „marana tha ", означава „Наш Гос-
поди, ела!".
16:23 Благодатта е лЬбимата тема
на Павел, с която той обича да започва
и да завършва своите Писма. Тя е един
от истинските показатели за неговото
авторство.
16:24 От началото до края на това
Послание ние слушахме ударите на сър-
485
1 Коринтяни 16
цето на този Верен апостол на Христос. думи са събудили В коринтските христи-
Слушахме ги, докато той се стремеше яни, е срам от тоВа, че те са позволили
да назидае, утеши, уВещае и порицае сбо- на различни лъзкеучители да Влязат 8
ите деца Във Вярата. Няма никакво съм- тяхното събрание, че са се усъмнили 8
нение, че всичко това е продиктувано от апостолството на ПаВел и че са се от-
голямата му лк>бов към тях. Вероятно далечили от първоначалната си лкобов
чувството, което тези заключителни към него.
486
1 Коринтяни - Крайни белеЖки
Крайни белеЖки
-
(1:18) Albert Barnes, Notes on the New
Testament, 1 Corinthians, p. 14.
-
(1:19) S. Lewis Johnson, „First
Corinthians," The Wicliffe Bible
Commentary, p. 1232.
-
(1:27) Erich Sauer, The Dawn of the
World Redemption, p. 91.
-
(1:30) Robert Traill, The Works of
Robert Traill, Vol. 2, Edingburgh:
Banner of Truth Trust, reprinted 1975,
p. 234.
-
(1:30) Arthur T. Pierson, The Ministry
ofKeswick, First Series, p. 104.
-
(2:14) ВансХаВнър, по-нататъшна
информация не ни е известна.
-
(3:9) Charles R. Erdman, The First
Epistle of Paul to the Corinthians, p. 40.
-
(3:15) E. W. Roger, Concerning the
Future, p. 77.
-
(3:18) Frederic Godet, Commentary on
First Corinthians, p. 195.
-
(4:8) H. P. Barker, Coming Twice, p. 80.
-
(5:2) Erdman, First Corinthians, p. 55.
-
(6:9) Някои изследователи правят
разлика меЖду „влизам" в царство-
то и „наследявам" царството. Те
учат, че един вярващ моЖе да не ус-
пее да победи някой голям грях в
своя Живот и въпреки това да бъде
спасен. Той ще „влезе" в царство-
то, но или ще получи много малко,
или никакво наследство (награда) В
него. Но ние смятаме, че този па-
саЖ разглеЖда съдбата на неново-
родените, тоест на нечестивите.
-
(6:13) Erdman, First Corinthians, p. 63.
-
(6:17) A. T. Pierson, Knowing the
Scriptures, p. 147.
-
(6:20) Edward Herbert Bates, Spiritual
Thoughts from the Scriptures of Truth,
London: Pickering and Inglis, n. d. p.
137.
-
(6:20) Критическият текст изпус-
ка последната част от стиха [коя-
то в българския текст е заградена-
със средни скоби: бел. на прев.]
-
(7:5) Larry Christenson, The Christian
Family, p. 24.
-
(7:14) W. E. Vine, First Corinthians, p.
97.
-
(7:15) J. M. Davies, по-нататъшна
информация не ни е известна.
-
(7:17) W. Е. Vine, The Divine Plan of
Missions, p. 63.
-
(7:19) William Kelly, Notes on the First
Epistle to the Corinthians, p. 123.
-
(7:29) Harry A. Ironside, First Epistle to
the Corinthians, p. 223.
-
(7:29) Vine. First Corinthians, p. 104.
-
(7:33) Пак там, р. 105.
-
(7:36) Трябва да каЖем обаче, че
стандартната гръцка дума за „дев-
ственост " е абстрактното същес-
твително „parthenia", така че ако
Павел е имал предвид точно това,
защо тогава е използвал обикнове-
ната дума за „девица" (като в Ма-
тей1:23)?
-
(7:38) Възвратната частичка „се"
е прибавена допълнително; тя лип-
сва в гръцкия текст.
-
(8:12) Barnes, I Corinthians, p. 147.
-
(9:17) Charles C. Ryrie, The Ryrie Study
Bible, New King James Version, p. 1771.
-
(9:20) Тук критическият текст
[както и текстът на Библията на
бълг. ез.: бел. на прев.] добавя след-
ните разяснителни думи „при все
че сам аз не съм под закон".
-
(9:20) William Arnot, The Church in
the House, pp. 467,468.
-
(9:21) Charles C. Ryrie, The Grace of
God, p. 83.
-
(9:22) Критическият текст изпус-
ка това „като", но ние смятаме, че
то е особено ваЖно за аргумента
на Павел, защото той всъщност не
е станал слаб.
-
(9:27) Голяма част от проблема е
предизвикана от превода на дума-
та в ПБКДЖ - „castaway" [„отхвър-
лен": бел. на прев.]. Гръцката дума
е „a-dokimos" и означава просто
„неодобрен". Това е спортен тер-
487
1 Коринтяни - Крайни белеЖки
мин, който моЖе да се преведе и ка-
то „дисквалифицирай".
-
(10:5) Godet, First Corinthians, pp. 59,
60.
-
(10:5) Kelly, First Corinthians, p. 166.
-
(10:28) В критическия текст това
повторение е изпуснато.
-
(11:5) От 4 и 5 cm. става ясно, че в
ситуациите, които вклк>чват мо-
литва и пророкуване, Жената
трябва да покрива главата си, до-
като мъЖът трябва да бъде с не-
покрита глава. Жените, които се
затрудняват да решат какво да
правят и кога да го правят, трябва
да гледат какво правят мъЖете и
да вършат обратното.
-
(11:7) Vine, Expository Dictionary,
under Glory, p. 154.
-
(11:18) F. B. Hole,„The Administration
of the Mystery" (booklet), p. 5.
-
(11:19) Гръцката дума тук е
„haireseis", но по онова време тя все
още не имала значението на „ерес".
Това значение тя получава по-къс-
но. ВЖ. белеЖките към Turn 3:10.
-
(11:19) В гръцкия език за морална
необходимост обикновено се изпол-
зва думата„ophelio". Тук Павел из-
ползва думата „dei", която означа-
ва логическа необходимост.
-
(11:26) Godet, First Corinthians, p. 163.
-
(12: уводна част) Glossa е оригинал-
ната гръцка дума за „език".
-
(12:10) Голяма част от това, кое-
то някои хора наричат днес „проро-
чество", е или просто повторение
на текстове от Библията, или
действителна заблуда, която не се
сбъдва. И двете най-често са фор-
мулирани на някаква лоша имита-
ция на старинния език, на който е
преведена Библията, като че ли
Бог не моЖе да общува с нас на съв-
ременен език!
-
(12:13) Гръцкият предлог „ еп " мо-
Же да се преведе с еднаква точност
като „В", „с" или „чрез" (ако кон-
текстът позволява), но ние смя-
таме, че най-буквалният превод е
предлогът „в".
-
(12:29, 30) На гръцки тези въпроси
започват с „те" и могат да се пе-
рифразират така: „Сигурно не
всички говорят на езици?" и т. н.
-
(13:11) Гъцката дума е „nepios" (cp.
Евр. 5:13).
-
(14:5) Kelly, First Corinthians, p. 229.
-
(14:12) Трябва да каЖем обаче, че в
оригиналния език няма никакъв
признак, че субектът на действие-
то „тълкува" е различен от този
на„говори".
-
(14:19) Буквалният превод на този
израз е „разбирането ми (от други-
те)". „Ми" е в родшпелен падеЖ и е
обект на действието, в което учас-
тва подлогът7, т. е. логическо до-
пълнение. Същата форма на роди-
телен падеЖ моЖе да означава и ло-
гически подлог. Контекстът опре-
деля коя точно форма е използвана.
-
(14:19) Charles Hodge, First
Corinthians, p. 292.
-
14:35) Същата гръцка дума „andes"
моЖе да означава както „съпрузи",
така и „мъЖки индивиди" или „мъ-
Же".
-
(15:45) Erdman, First Corinthians, p.
148.
-
(15:47) В критическия текст е из-
пусната думата „Господ".
-
(15:49) Повечето гръцки ръкописи
тук гласят: „... нека се облечем..."
-
(15:54) С. Н. Mackintosh, The
Mackintosh Treasury: Miscellaneous
Writings by C. H. Mackintosh, p. 125.
-
(15:56) Godet, First Corinthians, p. 446.
-
(16:12) Ironside, First Corinthians, p.
542.
-
(16:22) J. C. Ryle, Holiness, p. 235.
488
1 Коришпяни - Библиография
Библиография
Barnes, Albert,
Notes on the New Testament.
(Vol. V, 1 Corinthians),
London: Blackie and Son, n. d.
Bates, Edward Herbert,
piritual Thoughts from the Scriptures of
Truth,
London: Pickering and Inglis, n. d.
Davies, J. M.,
The Epistles to the Corinthians,
Bombay: Gospel Literature Service, 1975.
Erdman, Charles R.,
The First Epistle of Paul to the Corinthians,
Philadelphia: Westminster Press, 1928.
Godet, F. L.,
The First Epistle to the Corinthians,
Grand Rapids: Zondervan Publishing
House, 1971.
Grant, F. W.,
„1 Corinthians", The Numerical Bible. Vol.
6, Acts to 2 Corinthians,
New York: Loizeaux Bros., 1901.
Hodge, Charles,
An Exposition on The First Epistle to the
Corinthians,
New York: George H. Doran Company,
1857.
Ironside, H. A.,
Addresses on the The First Epistle to the
Corinthians,
New York: Loizeaux Brothers., 1955.
Johnson, S. Lewis,
„First Corinthians," in The Wycliffe Bible
Commentary,
Chicago: Moody Press, 1962.
Kelly, William,
Notes on the First Epistle to the Corinthians,
London: G. Morrish, 1878.
Luck, G. Coleman,
First Corinthians,
Chicago: Moody Press, 1958.
Morgan, G. Campbell,
The Corinthian Letters of Paul: An
Exposition of I and II Corinthians,
New York: Fleming H. Revell Company,
1946.
Morris, Leon,
The First Epistle of Paul to the Corinthian^,
Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans
Publishing Company, 1966.
Robertson, Archibald and Alfred Plummer,
A Critical and Exegetical Commentary on
The First Epistle of St. Paul to the
Corinthians,
Edingburg: T & T Clark, 1911.
Vine, W. E.,
First Corinthians,
London: Oliphants Ltd., 1951.
489
Второто послание на апостол ПаВел
към коринтяните
„За мен прозрачността на Павловото откровение (във 2 Коринтяни) няма равна на
себе си в цялата свещена литература."
Седлър
ВъВедение
Сподели с приятели: |