Урок 3: Безопасност на аец големите катастрофи, малките катастрофи и случаите "на косъм"



Дата16.08.2017
Размер53.64 Kb.





Антиядрен урок 3: Безопасност на АЕЦ

Големите катастрофи, малките катастрофи и случаите “на косъм”

В света са построявани малко около 550 ядрени реактора, днес работят около 430. Според пресмятанията на атомната индустрия ядрен инцидент свързан със стопяване на активната зона на реактор – разбирайте стопяване на вътрешността на реактора – трябва да се случва не по-често от веднъж на 250 години. От 1978 до 2011г има три централи, в които това се е случило - Три Майл Айлънд (САЩ, 1978г), Чернобил (Украйна, 1986г) и Фукушима Дайичи (Япония, 2011г).

Кататрофата във Фукушима води до стопяване не на един, а на три реактора. Така за 33 години имаме 5 събития, за които се твърди, че трябва да се случват веднъж на 250 години.

1978, 28 март – Три Майл Айлънд, Пенсилвания, САЩ: стига се до стопяване на активната зона на единия реактор на централата, няма взрив или значително изпускане на радиация в околната среда, реакторът в момента е консервиран и в него не се влиза; Цената на дейностите по почистването е около $ 1 млрд.

1986 - Чернобил – Случва се немислимото и на 26 април избухва ядрен реактор на АЕЦ Чернобил – до тогава се твърди, че атомна централа не може да избухне. Огромна част от Европа е замърсена с радиоактивни частици за векове напред. Части от Украйна и Беларус за дълго трябва да бъдат оставени ненаселени, град Припят близо до АЕЦ Чернобил е превърнат в призрачен град. Хиляди войници от СССР са изпратени да се справят с голи ръце като човешки роботи с разчистването на разпръснатите радиоактивни материали – много от тях не са сред живите. Официалните данни на Световната здравна организация признават като свързана с катастрофата смъртта на около 4000 души – непосредствено при самата катастрофа и в десетилетието след това от злокачествени заболявания – злокачествени тумори и левкемии. Много експерти оспорват тези цифри като твърдят на база на опита от бомбардировките над Хирошима и Нагасаки и смятат, че цифрата на жертвите може да доближи 1 000 000 особено в дългосрочен план, предвид, че много от злокачествените заболявания се проявяват между десетата и трийстата година след катастровафата (левкемиите са главно с първите 7 години и после остъпват място на другите форми на рак). Тези цифри дори не отчитат хилядите случай на родилни дефекти и връзката на много хронични заболявания на подрастващите с Чернобил, натрупването на някои радиоактивни елементи в организма и т.н. Финансово щетите от Чернобил се изчисляват на над 400 млрд долара. На места от Скандинавския полуостров има дървесина, която след изгарянето си налага пепелта да се съхранява като радиоактивен отпадък, поради натрупването на бавноразпадащи се елементи като цезии и стронции в дървесината. Инцидента е пазен в тайна през първите дни след случването му – това допълнително е изложило на радиоактивно лъчение хората, които са можели да вземат мерки и да намалят дозите на силното радиологично влияние от първите дни на катастрофата.

2011 – Фукушима – на 11 март 2011 се случва небивало земетресение в Япония с десетки хиляди жертви от цунамито по североизточния бряг на страната, породено от епицентъра в Тихия океан. Много АЕЦ са изключени, но АЕЦ Фукушима Дайичи не успява да постигне безопасно изключване. Ситуацията излиза от контрол и три реактора се стопяват. Освобождава се радиация за много продължителен период и не е успокоение за Япония, че част от радиоактивните материали отива в морето – океанът храни Япония. По-късно става ясно, че е имало забележки за безопасността на централата и дори, че на това място не би трябвало да има централа – до такива изводи се стига винаги, но едва СЛЕД случването на инцидент, когато се намират хиляди експерти с мъдри възгласи “Аз нали ви казах!”. Плановете за евакуация не работят добре, не е евакуиран достатъчно голям периметър около централата, не са изплатени адекватни обезщетения на хората загубили домовете си. Всичко, което ще бъде изплатено, ще се изплати от държавата, след като компанията оператор обявява фалит и бива удържавена. Дори в технологично развитата и организирана Япония наблюдаваме най-обичайния сценарии на атомната енергетика – печалбата за инвеститора, а негативите за обществото. Последиците са за стотици милиарди евро, а последиците за здравето и човешките животи ще се жънат с десетилетия напред.1





Разрушените реактори на АЕЦ Фукушима – разрушен е живота и на хората в радиус от 80 км, както в много горещи точки в Япония, където са паднали радиоактивни елементи – висока концентрация на радиоактивни елементи има дори в кристалните планински езера на японските планини

Има 16% вероятност да се случи сериозен ядрен инцидент при сегашния брой реактори в Европа и 40% вероятност в световен план в следващите 40 години. Атомните централи гърмят в проценти. Самолетите падат в промили. Всеки, който сравнява поемането на риска от поддържане на атомна централа с риска от летенето със самолет или някакъв друг индустриален риск, си позволява да манипулира хората.2

Ядрени инциденти се случват постоянно. Има седемстепенна скала за класифицирането им – като Чернобил и Фукушима за от седма степен. В същото време стават десетки, дори стотици инциенти, които остават извън фокуса на общественото внимание. Инциденти, които са криели потенциал са прерастване в нещо с много тежки последици. Много пъти катастрофата се разминава “на косъм”. Близко до сериозен инцидент - ето няколко документирани случаи от Франция :

13 март 1980 – АЕЦ Сен Лорен А2, дефект в охладителната система води до пълно стапяне на два от горивните пръти и частично стапяне на други два, има риск от натрупване на критична маса и неконтролируема ядрена реакция, които да доведат до стапяне на реактора – най-сериозния инцидент във френска АЕЦ.

14 април 1984 – Дефектно проектирани кабели на контролната зала на АЕЦ Буге водят до загуба на контрола и връзка с един от реакторите на централата. Безопасното изключване на рекаторът е оставено на два дизелови генератора, единия от които отказва, оставяйки един дизелов генератор като последна преграда пред стапянето на реактора.

27 декември 1999 – неочаквано силан буря и наводяване на АЕЦ “Блайе” 2 води до загуба на външно електроснабдяване , което предполага аварийно изклчване на реактора. Оказва се, че ключови системи от сигурността не работят, а човешката намеса е изключително рискована.

21 януари 2002 – Монтирането на неподходящи кондензатори в АЕЦ “Фламанвил – 2” довежда до едновременно излизане от строя на няколко контролни табла и системи, докато реакторът е включен. Разрушени са две от аварийните помпи по време на изключването на реактора.

16 май 2005 – Пожар на отсек пълен с кабели в АЕЦ Катеном 2 води до излизане от строя на една от двете аварийни системи. Власите задействат плановете за авария, но в последствие не са публикувани повече данни за инцидента.

30 септември 2005 – По време на включването на АЕЦ “Ногент-1” дефектни материали и човешка грешка водят до нахлуване на гореща вода и пара в четири зали, помещаващи контролните табла на системите за сигурност на рекатора. Теоретично тези зали никога не трябва да са едновременно под заплаха – в този момент е щяло да бъде невъзможно предотвратяване на по-страшен инцидент, ако ситуацията се е задълбочила. Задействани за аварийните планове на компаниите оператори.

и един вече добил печална извествност поради укриване инцидент от България:

Козлодуй – на 1 март 2006г се случва инцидент от втора степен по седемстепенната скала в АЕЦ Козлодуй – откзават да се спуснат 1/3 от прътите, които забавят контролираната ядрена реакция в реактора. Системата е била ремонтирана само 8 месеца по-рано. Инцидентът е крит дни наред и дори тогавашния министър на енергетиката Румен Овчаров отрича да е станало нещо сериозно. 5 блок на АЕЦ Козлодуй е останал спрян без това да с еразгласява. Месец по-късно българския народ научава за инцидента от германски и австрийски медии месец по-късно. Инцидентът е криел потенциал за много по-страшна развръзка.



Малките “течове”:

Асса 2 е хранилище за ниско и среднорадиоактивно отпадъци в стара солна мина в Германия, където е започнало складиране още през 70те години на миналия век. Оказва се, че има теч на радиоактивни материали към подпочвените води. За проучване на теча са дадени над 2 млрд евро и още над 2.5 млрд евро до момента са изхарчени за овладяване на течовете – общо над 4.5 млрд евро пари на данъкоплатците или колкото един нов реактор. Замърсяването на подпочвените води ще остави следи за столетия с непредсказуеми за здравето последици.



1http://www.greenpeace.org/eastasia/news/stories/climate-energy/2012/fukushima-nuclear-crisis-timeline/

2http://www.facts-on-nuclear-energy.info/facts_on_nuclear_energy.php?size=s&l=bg


Каталог: fileadmin -> content -> energy -> resursen center -> Antijadreni uroci
Antijadreni uroci -> Урок 7: Радиоактивните отпадъци (рао) и отработеното ядрено гориво (ояг)
energy -> Площадката на аец белене нова надежда Идейни предложения
energy -> Смята, че е време да се започне открита дискусия за алтернативното използване на площадката на аец „Белене
energy -> Въпросник* за кандидатите за евродепутати на Избори 2009
energy -> На участниците в Националната конференция „Енергийна стратегия на р българия – анализи и препоръки“ 19 – 20 февруари 2009 г., София
Antijadreni uroci -> Разликата между отрова и радиоактивност
energy -> Въпросник* за кандидатите за евродепутати на Избори 2009
energy -> Доклади по държави-България Тодор Тодоров, ес „За Земята Основна информация Емисии парникови газове


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница