Ценностно съзнание. Ценностно мислене. Ценностна ориентация. Ценностен подход

Индивидуалистичното съзнание е фактически ценностно съзнание. То е тясно свързано със ценностния таксис и при

///. Душевността на съвременния човек или..,

351

контрол върху психичната дейност има за критерий стойността. Инпивидуалистичното съзнание контролира всяко действие на човека от гледище на това, индивидът губи ли, или печели стойност с това си действие Ценностното съзнание възпира тези действия, при ко­ито (доколкото индивидът може да прецени) се губи стойност, и по­ощрява действията, при които индивидът печели стойност. Ценностните отношения до известна степен поляризират и чувствата, превръщайки ги в оценки, макар и приблизителни, „интуитивни оценки Положителните чувства се обединяват във влечение към ценности И обратно - отрицателните чувства изразяват позиция на отдръпване от „отрицателните ценности" - неща, които изиск­ват труд за тяхното отстраняване⁶⁶.

Ценностно мислене е вземане решения под влияние и натиск на интересите, на ценностния таксис. Това внася известна субективност, неточност в мисленето, но и голяма страстност и интензивност. Идеална форма на мислене е не ценностното, а обек­тивното научно мислене, отразяващо точно и безстрастно същест­вуващите отношения.

Но ценностно мислене" има и друг смисъл: извършване мисле­но на оценки, моделиране на разменни актове. Такова ценностно мислене има за свой оригинал-образец пазарните отношения и мо­делира в редица случаи тези отношения, оценява стойността на всяко нещо и целесъобразността на всяко действие като размяна на

стойности.

В ценностното мислене се подлагат на оценка и сравнение не са­мо материалните ценности, които ще се получат или отдадат при мо­делираното бъдещо действие. Взема се пред вид и увеличението или намаляването на моралния капитал, имиджа, промените в отношени­ето на общественото мнение - неща, които също са ценности. Оценяват се не само непосредствените печалби и загуби, но и печал­бите и загубите от последствията на това действие. При това бъдещи­те събития, които могат да се явят като следствие, се оценяват с тях­ната вероятност. Ценностното мислене е доста сложен процес.

Ценностната ориентация е различно нюансирана у различни66 Доколкото такава поляризация напомня по нещо първичните емоции привличане и отблъскване, някои теоретици идентифицират ценностите с обектите на тези емоции, т. е. определят ги като биологични, предобществени структури.

хора. Тя може да се определи като динамичен стереотип, установе­но реагиране на ценностите и на ценностния таксис. Тя е по-точна или по-неточна; по-развита или по-груба; по-морална или по-цинична; преувеличава или недооценява естетически, исторически, религи­озни ценности и т. н. Ценностната ориентация е резултат главно на възпитание и усвоена култура. Тя е различна у различните индивиди и това дава нови нюанси и ново богатство на разнообразието при хората.

Ценностен подход въобще значи подхождане към обектите с вземане пред вид тяхната стойност. Размяната е пример на ценнос­тен подход. Но ценностен подход в науката значи нещо друго — дек­ларирано заинтересован подход към обективните (на първо място обществените) явления. Това е подход под влиянието или натиска на господстващите ценности и идеи. Разновидности и примери на ценностния подход са известните „партиен подход", „класов подход" към научни, нравствени, естетически и исторически проблеми. Ценностният подход е отглас от практически отношения и прист­растия в изискващи безпристрастност области от човешката дейност.

Всички тия прояви на стойностни отношения присъстват в пси­хиката и поведението на човека от цивилизацията.

Взаимното срещане и приравняване на индивиди с еднакви на­мерения — да увеличат или поне да не намалят своята стойност, да не дадат при взаимните размени повече стойност от тая, която получават, води до установяване на отношения, в които една цен­ност може да се размени само срещу еквивалентна по стойност ценност. Сиреч всяка сделка средностатистически се подчинява на закона за стойността.

Законът за стойността се оформя като резултат от противопо­ложни един на друг стремежи на отделните хора. Но сам той дейс­тва независимо от стремежа и желанието на който й да е човек и не е създаден, нито въведен съзнателно. Той е обективна законо­мерност.

Психическото поведение на съвременния човек при нормални обстоятелства е подчинено на закона за стойността. Този закон при­нуждава човека да се стреми към това, което е „по неговия джеб", от „неговата черга", което „му прилича", т. е. към такива неща, за които има възможност да даде еквивалентни ценности — „да не хвър­чи много високо" по неща, които са над неговите стойностни възможности. В същото време законът за стойността принуждава човека „да се държи на положение", „да си знае цената", „да не се минава" — т. е. да не се приравнява с по-малоценни вещи и хора, да

353

Намиращият се под властта на закона за стойността човек дейс­тва не по принуждение, а по свободна воля. Но неговата свободна воля всъщност е израз на закона за стойността.

Всеки човешки индивид притежава голямо разнообразие от вро­дени дарби и наклонности. Но законът за стойността го принуждава да проявява интерес, влечения, желания предимно към тези неща, които може да постигне с размяна срещу ценностите, с които разполага. Нещо повече — законът за стойността принуждава инди­вида да развие у себе си тези наклонности и способности, които в момента се търсят като ценност и намират реализация.

Законът за стойността придържа човешкия индивид „на земя­та" — да не хвърчи и да не потъва. Тоя закон разкрепостява човека от приковаването му към една (бащината) професия, също както го разкрепостява от брак по канон и родов обичай и го довежда до брак по свободна преценка и избор, до предбрачна любов. Той управлява поведението на индивида чрез такива механизми като интереси, наклонности, желания.

Законът за стойността нивелира индивидуалните особености; замразява дарования и ценности, които не намират пазар в момента. Много традиционни, станали почти наследствени, наклонности, дарования, специализации се изваждат от игра, ако вече не нами­рат достойно приложение и възмездване в обществото. На тяхно място се извикват от дълбокия резерв на индивида други, необходи­ми наклонности и дарования. „Различието в природните дарби на ин­дивидите е не толкова причина, колкото следствие от разделението на труда" — твърди Адам Смит. Ако моделираните от закона за стойността дарби съвпаднат случайно с природните дарби и внедре­ните от традициите похватности, получава се щастлив резонанс — на света се явява талант или гений.

Не законът за стойността е създал наклонностите, интересите, волевата целеустременост на съвременните хора. Тях ги е създала цялата история на човешкото общество и материалното производ­ство. Предпоставки за тях съществуват още в биологичното наследство. Но в епохата на стоковото производство законът на стойността ги управлява, пресява, градира, изпълва ги с това или онова конкретно съдържание. Да проявиш наклонност в тоя случай, а не в оня, или интерес към това, а не към онова; да проявиш при дадени условия воля, а при други — безразличие, това всичко се дик­тува от закона за стойността. Той владее човешката душа, опреде-

I

ля поведението.

Попаднали под властта на закона за стойността, хората са длъж­ни да преценяват и приравняват отделните ценности; да изучават пазара (пазар не само на обичайните търговски стоки, но и на всич­ки ценности). Човек почва да разбира по-дълбоко нещата, да търси същността зад повърхността на явленията, да проследява законо­мерностите зад пороя от събития.

Безспорно, колкото по-богат е един човек (богат с пари, злато, таланти, физически качества, морален капитал, свободно време), тол­кова по-свободен е неговият избор; толкова по-големи възможности има той да прояви своите естествени заложби и таланти. Не случай­но болшинството от великите хора произхождат от заможните класи. Например великаните на френската култура от XVII век или на рус­ката от XIX век произхождат от обезпеченото дворянство. А гениите на атинската култура от IV век пр. н. е. произхождат от робовладел­ците, не от робите.

Понякога и хора от бедните класи с много голям талант, стига тоя талант да е навреме оценен от богатите, съумяват да го наложат и да се издигнат, но това става рядко, макар че всяко общество тък­мо с такива случаи си прави реклама. Възходът на талантливи и трудолюбиви хора, произхождащи от трудещите се и главно от средна­та класа е най-масов в епохи, когато тая средна класа се замогва икономически. Такъв е случаят с Възраждането в Италия, Нидерлан­дия и др. За пример може да служи и Българското възраждане.

Професията е благо. Професията дава възможност на човека да намери своето място в обществото, да печели, да отгледа семейство. Особено полезна се оказва професията, когато човек се отнася „професионално" към нея, с любов, с желание за усъвършенстване, когато е спрегнал с нея свои вродени дарби и наклонности, когато напълно се е отдал на нея. Нехайното, формал­но отношение към професията обезценява тая ценност и прави чо­века неудовлетворен, нещастен. Изобщо отношението към профе­сията е една от важните характеристики на съвременния човек.

Професията не е само благо, но е и ценност. За добиването на професия е необходим много труд от страна на обучаващите — учители, консултанти, родители и пр. (естествено тук трябва да се включи и положения собствен труд). Стойността на вложеното ра­ботно време обикновено се заплаща от самия обучаван или от роди­телите му.

Много често тази стойност се заплаща отчасти от държавата

или благотворителна фондация. В тоя случай обаче трудещият се специалист остава отчасти зависим от държавата или фондацията, не напълно свободен индивид. Частта от работната сила на труде­щия се, за която е платило обществото, става обект на редица до­пълнителни сделки и поражда ред икономически и политически компликации, спъващи нормалните прояви на закона за стойността, напр. неадекватно заплащане на труда, бягство в чужбина за избягване от поетите задължения и пр. Но това е обикновеният случай. Пълната свобода на човека и на пазара е една абстракция.

Стойността на професията, както и на всяка друга ценност, се изяснява след редица приравнявания, при съдействието на „паза­ра". От хиляди пъти изтъкване на изгодата от дадена професия в обществото се е определила необходимостта от упоритостта, трудолюбието, разхода на сили, влагани за нейното овладяване (включително и необходимостта от разноските за училищни такси и до­пълнителна подготовка). В стоковото общество и особено при капитализма, стойността на всяка титла (адвокат, зъболекар, инженер, водопроводчик, счетоводител и пр.) също се определя на пазара на услугите, след като доходността от тая титла се е сравня­вала многократно в обществото с други земни титли. Така се опре­деля обществено необходимият труд за нейното придобиване.

(Не става дума за големите титли: президент, крал, водач и др. п. Тях обикновено можеш да придобиеш не с размяна само на собс­твени ценности. Тук се залага стойността на много хора, стоящи

зад тебе.)

Един пример. Притежателят на диплома за общо средно обра­зование притежава стойността си във всеобща форма. Може да я представи навсякъде. Хиляди перспективи и възможности! Но зако­нът за стойността създава не само свободи, но и ограничения. Даже и в най-либералното общество зрелостникът, притежател на диплома, не е свободен в своя избор на професия. За него разните специал­ности (бъдещи професии) се разменят срещу стойността на дипломата, изразена в оценката й⁶⁷. В своеобразния ценоразпис, който се поставя всяко лято пред вратите на университетите, се виж­да коя специалност срещу каква бележка от дипломата може да се получи. Този, който има диплома с по-ниска средна оценка, не може да запише специалност, за която се иска по-висока бележка. Но и оня, който има висока средна оценка в дипломата си, не може по правило да запише специалност, за която се изисква по-ниска оценка, защото това значи явна неравностойна размяна, наруше­ние на закона за стойността. А такава постъпка, от страна на здра-

вия разум на обществото, се смята ненормална.

Законът за стойността нивелира индивидуалните особености. Може да имаш наклонности към филология, но ако (в определен ис­торически момент) химията като професия се цени по-високо и ако имаш възможност да запишеш химия, ще я запишеш. Индивидуал­ните наклонности, съществуващи по наследство или създадени от домашната среда, тук излизат от игра. Законът за стойността офор­мя други наклонности и влечения — обществено необходими влече­ния към по-търсени и по-високоплатени професии. А „човек е такъв, каквито са неговите влечения". Тези нови влечения и наклонности, създадени от обществената необходимост чрез закона за стойност­та, с търпение упоритост и усърдие младите хора развиват у себе си; стават такива специалисти, от които в дадения момент общест­веното развитие има най-голяма нужда.

39.7. Закон за стойността, любов и брак

Пред нас е младият човек, кандидат за женитба. Самият той, способността му да работи и да печели повече, отколкото потребява, имотът му, професията му са продукти на вложен обществен труд. И силата му, и индивидуалните наследствени таланти и способности, макар и да не са продукти на труда, представляват ценности. Всичко това представлява неговото достолепие, капитал, който се погасява с увеличаването на възрастта.

С тоя капитал той е готов да влезе в семейно предприятие. Младият кандидат за женитба може да си избере жена с по-малко красота и с повече връзки и образование или обратно. Но общо взе­то, като правило (което в случая има много изключения), той ще взе­ме жена според стойността си (от ..своята черга"). Разбира се, при­тежателят на по-голям капитал (или просто стойност) ще търси съ­що тъй по-богата съдружница, за да не загуби, защото в семейството, за разлика от някои други предприятия, всичко от двамата се влага и после се дели по комунистически принципи, а не се получават ди­виденти, пропорционално на вложения капитал⁶⁸.

И тук законът за стойността не действа направо. И тук на види­мата повърхност той се проявява чрез търсенето и предлагането; и тук продажната цена постоянно се отклонява от стойността; и тук влияе рекламата, изкуственото търсене, пазарлъкът, борсовото хладнокръвие. Поради това — психологическите парадокси:

357

, Задиряйте любимата си и тя ще се отвърне от Вас; отвърнете се от нея и тя ще почне да ви задиря

В края на краищата бракът между зрели хора се сключва съг­ласно закона за стойността. (Бракове между младежи, когато често не законът за стойността, а буйната кръв играе главната роля, се определят като „прибързани", „необмислени".) Разумен се счита брак, сключен между мъж и жена с приблизително еднакви

стойности.

Както се каза, в стойността на двамата влюбени влизат като компоненти трудоспособността, красотата, силата, културното ниво, образованието, доброто възпитание, общественото положе­ние, притежаваните пари и вещи, очакваното наследство и др. ценности. Така че, ако съпругът е с по-голямо богатство и общест­вено положение и без особени физически качества, може да се окаже по стойност еквивалентен на бедно момиче, но с ярка кра­сота или талант. Такъв брак не се оказва неравен. Напротив, той е идеал и неизчерпаема тема на безброй художествени произве­дения, главно романи.

В женитбата приравняването на стойностите не се спазва така строго, както например при наемането на работник или купуването на стока. Но то е затова че този интимен въпрос се решава твърде често по феодален или родов обичай, по силата на религиозни пред­разсъдъци или от млади хора, при които законът за стойността не действа още в своята пълнота.

39.8. Законът за стойността и продажбата на работна­та сила

Работната сила се наема съгласно закона за стойността и се заплаща от работодателя по стойността й. Че работната сила на ра­ботника е ценност, че тая сила се продава на работодателя за пари, че законът за стойността установява стойността й — всичко това е отдавна известно на политическата икономия. Продаването на ра­ботната сила е масов акт в съвременното капиталистическо общество. Има пазар на работна сила; има конкуренция между ра­ботниците и конкуренция между работодателите. Размяната се из­вършва с помощта на пари и е един акт, при който работната сила се оценява и продава с максимална точност.

А работната сила на човека е съвкупност от морални и природни ценности: физическа сила, интелигентност, образование, сръчност, опитност, волеви качества и пр. Сиреч, този масов акт е пример за това, как духовни, морални и природни ценности са се превърнали в

стока.

Хората от прослойката, стояща на дъното на обществената пи­рамида, са по начало ограничени в своя избор. При тях трудно може да се говори за проява на дарование, наклонност, талант, освен ка­то много голямо изключение. На тях законът за стойността дава мно­го малко свобода, пък и имат много малко свободно време за твор­чески труд. А свободното време е основната предпоставка за творчество.

Най-типично и пълно законът за стойността се проявява в прос­тото стоково общество и ранния капитализъм. Законът влияе най-пълно върху хората от средната класа (свободни селяни, дребни производители, средно заможни хора). Те са най-благодарният обект за проследяване ролята на закона.

Законът за стойността досега е бил разглеждан само в полити­ческата икономия — наука за материалното производство и за об­ществените отношения, свързани с производството и разпределе­нието. Разглеждан е като статистическа закономерност, съгласно която се разменят стоките на пазара, или съгласно която цените на разменящите се на пазара стоки играят около техните стойности, фактически законът за стойността действа навсякъде, където се приравняват, сравняват, разменят ценности, при това независимо от характера на тия ценности — дали са те стопански или духовни, продукти на труда или продукти на природата; произведени нарочно за да бъдат продавани (стоки) или ценности, недобили още такава форма.

Законът за стойността е могъщ закон. Използван правилно в икономиката, той развихря техническия прогрес, оформя автома­тична регулация на производството и размяната. Но поставен в клетка, той може да действа разрушително. Принудителното прода­ване по монополно ниски цени води до опашки пред магазините. И опашката е толкова по-дълга, колкото отклонението на продажната цена от стойността е по-голяма. Изкупуването на селскостопанска­та продукция по монополно ниски цени води до разстройство на сел­ското стопанство. Отсъствието на откритост и конкуренция, потул­ването и монополизирането на стопанските сделки между частни лица и държавата води неизбежно до корупция на държавните чиновници.

Даже, когато в своята основна област — икономиката, поради недостатъчно свободен обществен и политически режим, законът за стойността е ограничен, поставени са му препятствия и неговите прояви са деформирани, даже и тогава той несмущавано владее вър­ху духовните ценности, управлява нашите желания, страсти, моде­лира наклонностите ни. И самият ни разум продължава да бъде от­ражение на този закон. Законът за стойността управлява в баловете, ревютата; сплита и разплита любовни романи. Той приравнява неща,

358

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

които не са продукти на общественото материално производство, дълбоко интимни морални ценности — светая светих на човека; вла­дее над неговите лични, свободни мнения, наклонности, предпочита­ния и предразсъдъци — неща, които и при наложил се дирижиран обществен строй, трудно се поддават на обществено планиране.

Законът за стойността е закон исторически. Появил се е при определено развитие на обществените структури. Ако някога стане така, че за определянето и меренето на стойността престанат да бъдат необходими пазарът и разменната стойност, законът за стойността ще престане да доминира над икономиката и над човеш­ката психика. Но това в близко бъдеще няма да стане. Засега зако­нът за стойността е незаменим автоматичен регулатор в обществе­ния живот.

39.10. Непълноти в ценностното поведение

Регулиращото действие на закона за стойността — това е усло­вие за господство на индивидуалистичното съзнание. Но доминира­нето на ценностите и на закона за стойността не са вездесъщи. Влияние върху психиката оказват индивидуалният опит, изградени­те в индивидуалния живот рефлекси. Намиращ се между ценности с еднаква стойност, човек се ориентира към една, а не към друга. Понякога даже твърдо предпочита благо с по-малка стойност пред друго с по-голяма стойност. Тази особеност е много често явление.

Регулиращата роля на закона за стойността е тясно свързана с индивидуалистичното съзнание, но това съзнание и законът за стойността не са единствените доминанти над психиката на съвре­менния човек. Тяхното несмущавано господство се осъществява са­мо в периоди на мирно развитие, когато противоречията се трупат незабележимо, хората изглеждат заети само със своите егоистични лични работи и лавата под тънката кора на индивидуалистичното съз­нание не дава признаци, че съществува.

фактически върху психическото поведение влияят и подсъзна­телни забрани и блуждаещи, неподчинени на индивидуалистичното съзнание, идеи. Съвсем жив е моралът с неговите ясни и конкретни норми, твърде различни от нормите на закона за стойността. Патриотичните чувства, религиозните настроения, естетическите ув­лечения и пристрастия — всичко това представлява постоянен ко­ректив на индивидуалистичното съзнание и постоянно препятствие за регулиращата дейност на закона за стойността.

Човек отива доброволно или по извъникономически принуди на война в защита на родината си или участва в революции, гражданс­ки и религиозни войни, поставяйки на риск срещу никаква изгода най-висшата за него ценност — Аз, живота си. Може да се каже, че контролът на закона за стойността съвсем рухва при критични ситуации, при разпадане на човешката личност в обстановката на

///. Душевността на съвременния човек или...