Увод. Психологията като наука предмет на психологията и природа на психичното психика

///. Душевността на съвременния човек или..

453

и експлоатацията на едни нации от други нации, и екологическата криза сама по себе си. Съвременният свят става все по-нестабилен.

Вътре в човешкото общество и в отношенията между околната среда и човечеството са се натрупали много противоречия. Те пра­вят необходим нов революционен преход.

Човечеството винаги е било част от природата, тъкан от общия организъм на биосферата. Но напоследък то расте така лавинооб­разно и така осезаемо унищожава другите тъкани, че можем да го оприличим на ракова тъкан в природния организъм. Същевременно човечеството е достигнало такива висоти в техника, в обществена организация, в съзнание на всеки отделен човек, че то може да ста­не управляващ орган на природата.

Досега човекът се е борил срещу природата, постъпвайки хит­ро — противопоставял е една природна сила на друга и е извличал за себе си изгода от това противопоставяне. Сега вече от човека се изисква да управлява хармонично отношенията в природата; да въз­становява обезсилената от него природа; да я ръководи... да пос­тъпва разумно, да изхожда от принципа, че спасяването и по-ната­тъшният разцвет на земната природа е условие, без което не може и да се мисли за спасяването и по-нататъшното развитие на чове­чеството и на човека.

Дилемата пред човечеството е, дали да остави неговата собст­вена дейност да доведе до бърз регрес и евентуална гибел на чове­чеството след 200—300 години, или да вземе мерки това да не става поне в следващите 20 000 години (а за след това ще мислят бъдещи­те хора). Колкото и съизмерими да са тези цифри, колкото и да лип­сват гаранции за живот вечен на човечеството, на практика дилема­та е: или гибел, или живот.

48.5. Характер на петия преход. Изграждане на хармонично с природата общество

Първата задача на прехода ще бъде да възстанови оценяването и разменянето на ценности (земя, стоки, хора, морални ценности и т. н.) по тяхната стойност. Законът за стойността отново ще стане регулатор в отношенията между хората и в отношенията между хо­рата и природата.

Икономиката ще бъде „екологизирана". В производството на все­ки продукт ще участва като неделима операция ликвидирането на всички щети и замърсявания върху околната среда, предизвикани от произвеждането и консумацията на продукта; ликвидиране и опол­зотворяване на всички отпадъчни продукти до достигането на пълни

затворени цикли в производството. И естествено, трудът за това ще влезе в стойността на продукта. Това ще стане, след като бъде зас­тавен всеки производител да възстановява причинените от произ­водството му и от консумирането на продуктите му щети на приро­дата — изобщо да произвежда в затворен цикъл. Това ще го прину­ди в цената на стоката да включи всички тия разходи, т. е. цената ще отговаря на пълната (екологически обоснованата) стойност на стоката. Екологически обоснованите цени, отговарящи на пълните стойности на благата, ще бъдат по-високи, но ще доведат до чисто безотпадъчно производство.

Един пример (с условни цифри): Сега производствените разнос­ки за получаване на един тон стомана от земните недра (рудодобив, доменни пещи, мартенови пещи и т. н.) са 80 лева. А един тон стомана, получена от отпадъци (събиране на отпадъци, пренасяне, сортиране, мартенови пещи и т. н.), струва 100 лева. Събирането на отпадъци се оказва нерентабилно. Грамади от железария се трупат около всич­ки предприятия, по запустелите места, в складовете и дворовете, в жилищата. Годишно ръждясват и се похабяват милиони тонове стомана.

Ако се калкулира „екологически", правилно, по пълната стойност, един тон стомана от рудниците ще струва 80+30+50=160 лв. (80 лева — за добиване; 30 лв. — „естествена" стойност на рудата и кокса; 50 лв. — стойност на увредената околна среда — необходими средства за отстраняване на доменната сгурия, праха, пепелта; за кондициониране на въздуха и рекултивиране на земната повърхност и др.). При екологическо калкулиране стойността на един тон стомана, получена от отпадъци, ще бъде 100+20-10=110 лева (100 лева производствени разноски, както по-горе; 20 лв. вложен труд за възстановяване на околната среда при производството; 10 лева, при­добити на друго място поради очистени площи и помещения, заети преди това от отпадъци). При такова пълно калкулиране на стойността, използването на вторичните суровини става много по-изгодно от рудодобива. И в резултат: очистване на всички отпадъци; намаляване на рудодобива; разхубавяване на цялата планета. Желязото се включва в един почти пълен кръговрат (какъвто е например кръговратът на водата в природата). А общото увеличава­не на стойността на стоманата ще доведе до нейното пестене, до производството на по-леки, по-нематериалоемки изделия.

Същото ще стане и с другите клонове от икономиката. Ще се обърне внимание на използване на енергии, които сега са по-скъпи, но не водят до увреждане на околната среда (водна, слънчева, приливна, от ветровете и др.).

Превратът ще се наложи не само чрез икономически принуди, но също и чрез извъникономически (главно от страна на обществе­ното мнение), и чрез съзнателно, разбиращо проблемите волево по­ведение на всеки човек. Налагането на пълната екологическа

///. Душевността на съвременния човек или...

455

стойност на продуктите и задължението да се възстановяват разру­шенията само по себе си прави невъзможно както богатеенето от разрушаване на природата, така и ограбването на бедните нации от богатите. Самият принцип на съвременното общество — максимал­ната печалба, губи поле за действие. Постепенно се оформя друг обществен строй — хармонично общество.

— Строг демографски контрол. Установяване еднакъв (нулев) растеж за всички групи, раси и народи. Това ще се достигне с из­равняване на образователното и културно ниво, бита и нивото на потребностите при всички етноси; превръщане в закон на всички основни задължения на човека (вж. 43.9).

— Изнасяне на други планети на особено опасните технологии и на особено опасните отпадъци, които не могат да се обезвредят и включат в циклично производство.

— Мобилизирането на всички хора (безработни и освобождава­ни от бюрократичната машина) във възстановяване на природата — залесяване, пречиствателни станции, рекултивиране на почвите, по­чистване на океаните, атмосферата и др.

— Грижи за всички заплашени от изчезване органични видове.

— Цялата земна повърхност, с всички природни богатства, ще бъде разпределена и дадена персонално на хората под някаква фор­ма на собственост (частна, кооперативна, акционерска и др.). Собствеността ще бъде, от една страна, източник на обогатяване, но преди всичко отговорност — строго контролирано задължение да развиваш, пазиш и обогатяваш тая собственост.

Механизмът на потребностите, играл такава важна роля в досе­гашното развитие на човечеството, ще бъде осъзнат, анализиран и сведен до форми, подчинени на общата цел — съхраняването на при­родата и човечеството. Хората ще поемат своите нови обществени задължения и поради това, че съзнават тяхната необходимост, а не само защото ги виждат като път, средство за задоволяване на нови и нови потребности.

Интересът — стремежът към присвояване на повече стойност от Аз — ще остане като стимул, но не единствен. Целта „опазване на природата" непрекъснато ще присъства в съображенията на хората, ще стане нещо като вграден в съзнанието инстинкт за само­съхранение на човечеството. Основна цел, основен движещ меха­низъм на хармоничното с природата общество ще бъде не макси­малната печалба, а запазването, възстановяването и обогатяването на земната природа, а заедно с нея и на човечеството като управля­ващ неин орган.

Петият революционен преход в развитието на човечеството, за разлика от другите досега, ще се извърши организирано, със съзна­телното волево участие на трудещите се хора от всички страни, с ясното съзнание за отговорност.

В новото хармонично общество икономиката ще се управлява централно, съзнателно, планово, но при запазване и усъвършенст­ване на пазара и на всички автоматично действащи механизми, изг­радени в досегашното развитие на обществото. Новото общество ще наподобява нормален жив организъм с главен мозък, централна и периферна нервни системи с хуморална регулация и регулация на клетъчно ниво. Няма да прилича на робот с чудовищно развит мозък, управляващ единствен всяко движение, всяка реакция на организма, при това нито контролиран от друг контролен орган, нито подпома­ган от автоматични механизми на по-ниско ниво (намеква се за бюрократичната централизирана система на държавния социализъм). Но новото общество няма да прилича и на стихийно и свободно раз­виващ се и автоматично регулиращ се от конкуренцията между раз­личните тъкани организъм без централно управление (намеква се за либералистичния неконтролиран див капитализъм).

След като премине първият, „консервативен" етап на хармонич­ното общество, техническият прогрес и производителността на тру­да ще продължават да се развиват. Хората ще могат да използват близките или по-далечни мъртви планети, да развиват там опасните за земния живот технологии. А по-нататък, ако хората имат късмет, може и да намерят някоя планета, в която да създадат по изкуствен начин подобие на земна биосфера и условия за живот на хората.

48.6. Налични условия за прехода

Съвременното общество разполага с почти всички средства и механизми за преминаване към хармонично общество. На първо място, тук са разнообразните технически условия за такъв преход; капацитетът на производствените мощности, които все още могат да изхранят и облекат растящото човешко население; мощните ко­муникационни системи и средства за осведомяване — апарат, кой­то може да въздейства на общественото мнение не само отрица­телно и в интерес на отделни партии и корпорации, но и в положи­телно направление, организирайки човечеството към една цел; елек­тронна техника и компютри, обобщаващи мигновено най-различни сведения и данни. Съвременното човечество не е разпокъсано и неорганизирано, както преди един век. Съществува ООН с редица помощни органи, обхващащи всички страни в света. Налице са и редица други организации от глобален тип. Постепенното засилва­не на ООН, за сметка на отделните и конкуриращи се сега държа­ви, води към една глобална, световна държава на хармоничното общество.

Като се изключат все още избухващите тук-там религиозни движения и религиозно сектантство (изникващи повече като реакция На неморалния, разлагащ се бит на Севера, отколкото като копнеж на масите), религиите вървят към хуманизиране на основните си дог-

456

457

Наистина, съвременният човек е останал сам, наплашен, обре­менен с комплекси; намира се в притеснени обстоятелства и е лес­но внушаем. Но, ако вместо измамни и мистични идеи, му се разяс­няват оптимистичните идеи за хармонично общество, той и тях ще възприеме лесно. Така че и това негово временно състояние може да се окаже от полза.

Съвременното изкуство наистина в определен смисъл се откло­нява от своя естествен път — служи все повече на затворен кръг от разбиращ го елит (формализъм) или се свежда до възбуждане на биологически дразнения у трудещите се (порнография). Но то не е напуснало основния си път; поддържа самобитността, художестве­ното творчество на хората; използвайки модерните комуникативни средства, доставя по все по-достъпен начин до широките и незамож-ни маси своите висши образци. След като успее да предаде на иде­ите за хармонично общество убедителност и привлекателност, из­куството ще изиграе своята много важна роля в прехода.

Самият човек все повече мисли, възприема света и действа обективно, съгласно законите на природата. Външната памет е ста­нала всеобща, логически построена система на човешкия опит, от­разяваща почти адекватно отношенията в света. Образованието на хората, приобщеността им към световната култура ще изкорени не само суеверията и мистиката, но и господството наличните интереси. Индивидуалистическото съзнание все повече се обогатява, става по-научно, по-обективно и човек почва да вижда истинското място на Аз сред света. Постепенно съвременното съзнание ще се превърне в знание за истинските отношения в света и за истинските задълже­ния на личността към света. Необходимо е обаче внедряването във всички региони на висока култура и бит, на добре изградена, осно­вана върху науката образователна система.

От егоцентричното мислене образованият човек минава към обективно научно мислене. От поведение под натиск на ценностния таксис, човек се учи да постъпва съгласно логиката на нещата. Хората почват да оценяват и сравняват нещата независимо от лич­ните си интереси към тях, обективно оценяват истинската стойност на всяко нещо.

Богатата практика и науката позволяват на съвременните хора да подхождат към всяко нещо от много различни страни. Те започ­ват да гледат на нещата не само като на блага-ценности, доколкото представляват интерес за тях, а да ги виждат такива, каквито са са­ми по себе си, да виждат мястото, което те заемат в развитието на света. Самото превръщане на човека в личност вече го подготвя за едно ново, хармонично с природата поведение.

Измененията в съзнанието, преминаването на индивидуалистич-ното съзнание в друго по-широко, научно съзнание, е процес, който фактически е започнал. Оформя се нов вид — научно съзнание. За него е характерно точното разбиране на задълженията към колек­тива и към света и гледане на света не като на противоположност на Аз. Съзнанието става разбиране, знаене обективната необходимост на задълженията на личността-Аз към света. Оформя се отношение към нещата такива, каквито са, освободено от ценностен подход и субективизъм. Ценностното мислене, вземането на решения под на­тиск на интереси бива постепенно заменяно с научно мислене — вземане решения с оглед на обективната действителност, съгласно обективната необходимост, създаваща се от тенденциите на действителността. У хората се развива „знаеща скромност" — от­каз от егоцентризъм и контрол върху ценностния таксис.

Усложняването на живота, многообразието от жизнени ситуации и необходимостта да се сдържат чувствата постепенно приучват чо­века да се издига над чувствата и емоциите си. Чувствата придру­жават вече не само биологичните актове, а и сложните социално не­обходими постъпки, обогатяват вътрешния живот на човека.

С културното развитие все повече религиозното митологическо мислене и религиозната нетърпимост се заместват с философско мислене, търпимост към мненията и убежденията на другите хора. Самото философско мислене, основано на логиката, от една страна, настъпва и измества религиозното мислене у хората, а от друга стра­на, отстъпва пред научното мислене, основано на логиката и на опита.

Научното мислене помага на хората да се издигнат в необходи­мата мяра над личния и груповия интерес на своето семейство, род, народност, над идеологията на своята класа и подтиква човека да служи преди всичко на истината, на общите интереси на човечес­твото.

От разрушител на природните структури, човечеството ще ста­не управляващ орган на тия структури. Това значи самото съвре­менно човечество от диворастяща изяждаща всичко около себе си тъкан в природата, да се преустрои в централен управляващ орган на природата.

Каква обаче ще бъде икономическата структура на човешкото общество в идната ера?

Човек ще продължава да се труди — по-съзнателно и по-ефективно. Стойността, израз на ентропията, създавана в контакти­те човечество — природа, няма да изчезне, въпреки че човечество­то ще полага големи усилия тази ентропия да престане да расте, да се задържи и да почне да намалява. Стойността ще остане основен

///. Душевността на съвременния човек или...

459

обект на отчитане и основно мерило в стопанската дейност.

Задачата за опазване и възстановяване на околната среда ще наложи големи, от глобален мащаб, предприятия. Но дребните предприятия, дребните собственици и дребните капитали ще останат. Елементарните пазарни отношения са необходими и при господст­вото на едри предприятия, и при глобално дирижиране на икономика­та, за да служат като смазка, като сачми на лагери при контактите на тромавите едри предприятия; да улесняват взаимодействието между тях; да облекчават работата на управляващия централен ме­ханизъм и свиват бюрокрацията. Опитът показва, че дребните пред­приятия не са конкурентоспособни сами по себе си, но отсъствието им и крайната концентрация в икономиката водят до неизбежно за­губване на управлението, застой и крах.

Собствеността ще стане, както се каза и по-горе, преди всичко отговорност на всеки човек пред човечеството. Тя ще съществува в различни форми и ще се простира върху всички земни и човешки богатства. Задължение на всеки човек ще бъде да е собственик на нещо. Различните размери на собствеността, различните дейности и отговорности, различното място в производството ще създават неравенство между хората, експлоатация на човек от човек. Но тя ще бъде ограничена: отгоре — от данъци, отдолу — от задължени­ето на всеки човек да има собственост.

Ще се поддържа оптимална, близка до пълна, заетост.

Сега съществуващата система от държави ще се запази. Но те постепенно ще делегират задълженията си на глобалната световна държава и ще се превръщат в културни и икономически региони. У тях ще се пази културната своеобразност на всяка нация, на всеки етнос. Теориите за изчезване, отмиране на държавата са отзвук от носталгията по „Златния век", когато наистина не е имало държава. Но никоя сложна система не може без централен управляващ орган. Държава ще бъде необходима, даже и ако се установи общество без експлоатация и без борещи се помежду си класи. Разбира се, държавата при хармоничното общество ще бъде нещо много по-раз­лично от съвременната.

Постепенно ще се наложи един общ език (или няколко) като офи­циален на цялата планета и сегашните езици ще си останат говори­ми в отделните държави-региони. Неизбежно в тия региони ще жи­веят малцинства, които ще принадлежат към съответната нация, ще

общуват на регионалния държавен език, но същевременно ще имат гаранциите за опазване на своята култура, религия, бит, майчин език. Етническите групи ще имат правото на самоопределение, но дали и кога ще се отделят териториално или ще живеят съвместно с други групи, това ще решава световната държава. Впрочем, тоя проблем постепенно ще губи значение заедно с хуманизирането на религиите и освобождаване на хората от религиозна нетърпимост; заедно с изравняване на културното ниво на различните етноси и с увеличаващото се икономическо и социално общуване между заедно живе­ещите етноси и религиозни групи.

Решението на демографския проблем (нулев растеж на всички етнически групи на Земята) ще се осъществи след изравняване на културата у всички народи, с унифициране задълженията на родите­лите от всички народи, етноси, групи по възпитанието и образовани­ето на децата им и с други мерки.

Религиите и църквите ще образуват съюз помежду си в името на общото добруване на човечеството. Църквите ще бъдат отделе­ни от държавата, също и от задължителното всеобщо образование, което ще бъде светско и на научна основа. Постепенно ще се разп­ространява и налага философското мислене — за сметка на религи­озното, и научното мислене — за сметка на философското и религиозното.

Осъзнатият морал, осъзнатите задължения към обществената група и към цялото човечество ще станат основен принцип в отно­шенията между хората и народите. „Постъпвай така, както смяташ, че е достойно да постъпва всеки човек." „Отнасяй се с другите на­роди така, както смяташ, че е достойно и правилно другите да се отнасят към твоя народ."

Шедьоврите на световното изкуство по задължение ще станат достояние на всички хора, неизбежен елемент от възпитанието и образованието на подрастващите. Всеки човек отново ще стане ак­тивен творец на изкуство, а не само обект на въздействие и манипу­лиране чрез изкуството. Стоящ по-близо до природата, познаващ и управляващ природата, човек ще твори и произвежда, подражавай­ки на природата — в затворени цикли, максимално икономично, с минимално количество материали и енергия и с максимално съвършенство, по законите на природата, т. е. — на красотата. В този смисъл „красотата ще спаси света" (Достоевски).

Световната държава, като всяка държава, ще бъде авторитетна власт, опряна на сила. Но тя ще управлява по възможно най-демок­ратичен начин. И сега съществуват различни форми и начини за участие на обикновените трудещи се хора в управлението. Ще се наме­рят и нови начини всеки човек да може да изразява отношението си и волята си по основните въпроси на управлението и да влияе по най-ефективен начин върху управлението.

В хамоничното общество образованието и трудовата дейност
460

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

Резюме

461

Физическият труд ще бъде неизбежен спътник на учението и на умствения труд. Човек ще стои по-близо до природата. Освен това, науката ще смогне да лекува по-ефикасно недъзите му и да го пред­пазва от заболявания, а и естественият подбор ще продължава да действа. Страданията и болките на човека вероятно ще намалеят.

И в бъдещото общество, и въобще докато съществува общест­во и човек, ще се осъществява приспособяване на психиката на чо­века към обществените изисквания и на обществените изисквания — към психиката и към биологичната същност на човека.

Човекът на хармоничното с природата общество ще бъде много по-сериозен, по-отговорен, по-малко себичен, по-умен. Вероятно ще бъде и по-деятелен, но по-скромен и по-малко завистлив. Постепенно у него ценностният таксис ще бъде заменен със „знаене на добро и зло". А индивидуалистичното съзнание ще бъде заменено с всест­ранни знания за мястото и отговорностите на личността.

Общо взето, задълженията и грижите на бъдещия човек няма да бъдат малко. Животът му съвсем няма да е лек и понякога той носталгично ще се обръща към миналото, към живота на човека пре­ди Петия преход — към нашето време, когато е ползвал без сметка и без грижи богатствата на природата и не е мислел да възстановява...

Това е една оптимистична и не най-вероятна перспектива за бъ­дещето на човечеството. Съществуват и други, не толкова оптимис­тични перспективи, а и съвсем песимистични... Но факт е, че за оп­тимистичната перспектива — хармоничното общество — човечест­вото разполага и със съзнание, и с техника. По кой път ще тръгне то, зависи от много случайни и закономерни, обективни и субективни фактори. Един от най-важните фактори е какво ще предприемат се­гашните хора и как ще съумеят да го изпълнят.

В книгата психологията се излага като проследяване на един обективен исторически процес — възникване, развитие и усъвър­шенстване на психиката. Този процес обхваща период от приблизително два милиона години — от първите прояви на очовечаване на тогавашните маймуни досега. Психиката се развива тясно свързана с труда, културата и социалното развитие, а не като особена структура. При изследването на процеса широко са използвани данните, предоста­вяни от етнографията, митологията, историята, а също и новите идеи на кибернетиката — психическите процеси се разглеждат като информационни, а не енергийни.

В увода психиката е дефинирана като „оседлаване" на висшата нервна дейност на човека от обществените структури. Разгледана е науката Психология, нейните отношения с другите науки и нейната история; характеризирана е като наука, неоформила се окончателно и свързана все още с философията.

В част първа подробно се разграничава физиология на висшата нервна дейност и психология.

Част втора проследява процеса на възникване на психиката при маймуночовеците и развитието й при първобитните хора. Обхваща се един огромен период от време — до преди 40 хиляди години. Това е период на несъзнателната психика и появяването на първите кълнове на съзнание. Тук се изследват такива явления, като табу, тотемизъм и наченките на семейството; дава се научно определение за идеята като алгоритъм, изработен от човека за подход към нещата и множествата в света. В този период се появява в наченки и механизмът на потребностите — с тяхното непрекъснато умножаване. Пораждането на стойността се разглежда като резултат от създаваната ентропия в контактите между човешката група и природната среда и усилията за анулиране на тази ентропия.

Част трета започва с появяването на съвременния човек — Homo Sapiens, с почти оформена психика. Първият период от неговото развитие е първобитно-общинният строй. Неизживени остатъци от този период присъстват и в настоящето: морал, религия, вътресемейни комунистически отношения и др. По това време се развива съзнанието като идея за подход на индивида към света като цяло. Оформят се и различни Фази и форми на съзнанието. Тук се разглежда и развитието на «външната памет" — обща памет на всички хора от обществото, Фиксирана в културата; също така — и логическата структура на външната памет. Във връзка с тази структура се обяснява предлогическото и логическото мислене, а логиката се разглежда като

наука за ориентиране в структурата на външната памет, оттам — и в окръжаващия свят на множествата. Развита е теорията за модели­рането на трудовите операции и за мисленето като моделиране с абстрактни модели. Дефинират се и се класифицират структурите: модел, образ, изображение и др. По нов начин са представени познавателните процеси: възприятие, усещане, установка и др., а също и основните форми на поведение: ум, чувства, воля.

В периода на цивилизацията психиката се разглежда тясно свързана с ценностите, процесите на преоценка на ценностите, формите на размяна и закона за стойността. Изложена е научна теория на ценностите. Подробно са проследени обществените връзки на индивида с обществото и на тази основа се определят категориите: личност, характер, способности и др. Накрая се прави анализ на съвременното общество и се посочват възможни перспективи за бъдещото развитие на човечеството.

RESUME p.463

HISTORICAL PSYCHOLOGY Summary

In this book psychology is presented as the tracing of an objective historical process - appearance, development and perfection of psyche. This process has continued for over 2 millions of years, since the first manifestations of the humanizing of apes till now. Mentality has developed in close connection with labour, culture and social development, but not as a particular structure. Data from ethnography, mythology, history, as well as the new ideas of cybernetics are widely used in the investigation of this process - psychical processes are regarded as infomational rather than energy-based.

In the introduction psyche is defined as the ..saddling" of the higher nervous activity of man by the social structures. The science Psychology is reviewed in its relations with other sciences and in its history. Psychology is characterized as a science, which has not reached its stable form, and is still closely connected with philosophy.

In part one the difference between physiology of the higher nervous activity and psychology is pointed in details.

In part two the process of originating of mentality in the early hominids, and its development in the primitive men is traced. An enormous period of time is covered - up to 40 thousand years before our time. This is the period of subliminal psyche and the appearance of the first germs of consciousness. Such phenomena as taboo, totemism and the beginning of family are studied there. A definition of the idea as an algorithm, elaborated by men to approach things and categories of the world is given. In this period the mechanism of needs, with their perpetual multiplying, appears. Origination of value is examined as a result of the entropy, created in the contacts between the human groups and the natural environment, and the efforts to eliminate that entropy.

Part three starts with the appearance of the contemporary man -Homo Sapiens, with his almost formed mentality. The first period of his development is the primitive communal system. Still existing remains of this period are active in the present: morality, religion, communist relations in the family etc. At that time consciousness developed as an idea for the approach towards the world as a whole. Different phases and forms of consciousness were formed. The development of external memory - the niemory common to all people in the society, fixed in culture, as well as rts logical structure is discussed here. In connection with this structure the categories of prelogical and logical thinking are explained, and logic is viewed as a science for orientation in the structure of external memory, and hence - in the surrounding world of things and sets. The problem of Modelling of work operations and the idea of thinking, as modelling with