ЧЕТВЪРТИ РЕВОЛЮЦИОНЕН ПРЕХОД. ОТ ОБЩИНЕН СТРОЙ КЪМ ЦИВИЛИЗАЦИЯ И СТОКОВО

Настъпването на цивилизацията традиционно се свързва с начало­то на писмеността. Първи известни писмени паметници са шумерските и египетските йероглифи (идеографско писмо), при които всяко поня­тие получава свой знак — йероглиф. Появило се е около 3500 г. пр. н. е.

По-късно се явява индийската писменост (2500 г. пр. н. е.), крит­ската (2000 г. пр. н. е.), китайската (1500 г. пр. н. е). И досега в Китай писмото е йероглифно. От шумерското писмо по-късно се развива клинообразното, известно в Асирия и Вавилония 2000 г. пр. н. е. Едновременно с това се оформя и сричковото писмо, получило раз­витие в Индия и Далечния Изток. Ацтеките и майте в Америка са стигнали до цивилизация и своеобразно йероглифно писмо едва в Новата ера.

За първи път фонетична азбука се появява във финикия около 1300 г. пр. н. е. На нейна основа в периода 800—600 г. пр. н. е. са създадени еврейската, арабската, гръцката и др., а малко по-късно — и латинската азбука, най-разпространената сега в света. Народите, които не са имали писменост, са се считали варвари.

Външната памет, която продължава да се натрупва върху вещи, произведения на изкуството и да се предава от поколение на поко­ление чрез речта, най-после намира своя адекватен траен вещест­вен носител — писмеността. С това започва истинското й стабилно съществуване, бързо развитие и безразделното й решаващо при­съствие в психиката.

С развитието на контактите все повече ценности, предимно про­дукти на труда, почват да се разменят, приравняват по стойност по­между си: жито, плодове, сол, инструменти, добитък, кожи, масло, платове, дрехи, украшения, метали и т. н. Всеки от тия продукти мо­же да се размени срещу всеки друг. Организира се пазарът. Колективите, задругите, отделните производители започват да про­извеждат ценности — продукти на труда, с цел да бъдат разменяни с други ценности, за които производителят изпитва потребност, а няма възможност (или не му е изгодно) да ги произвежда сам. Така ценностите стават стоки, а пазарът свързва хората в нова невидима мрежа помежду им.

Човек получава на пазара свободата да разменя своя продукт с каквато и да е друга ценност. Но колкото и да е свободен в избора на еквивалента на своя продукт, той е ограничен в определяне на пропорцията, съотношението, в което разменя своя продукт с други продукти. Той не може да размени продукта си срещу продукт с по-голяма стойност, тъй като контрагентът му няма да се съгласи. Не може да го размени и срещу продукт с по-малка стойност, ако не иска да гладува и пропадне в борбата за живот или поне да се про­чуе като глупак, който разменя „кон за кокошка". Присъдата на об­щественото мнение веднага го вкарва в правия път. Свободата в об­ществения живот още с появяването си се оказва подчинена на обек­тивна обществена необходимост.

Размяната на продукт срещу продукт със същата стойност се оказва закономерност (наистина статистическа закономерност, кон­кретните размени стават с по-малки или по-големи отклонения от стойността). Тази обективна закономерност е наречена закон за стойността и е един от важните принципи, определящи човешките отношения по време на стоковото общество.

Но при тоя вид размяна (натурална размяна, отбелязана от Маркс като „разгъната форма на проява на стойността") не винаги стойността на продукта се определя бързо и точно и техническите неудобства са очевидни. С течение на времето и със зачестяването на актовете на размяна много по-удобно се е оказало една от стоките, която циркулира на пазара, да се отдели от другите и да
314

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

стане техен общ еквивалент. Такива в началото са били волската кожа или кюлче мед, или сребро, или унция злато. Производителят продава своя продукт срещу злато, а после с това злато си купува стоката, която му е потребна.

Златото се е оказало от всички стоки най-пригодно да служи за всеобщ еквивалент: дели се на всякакви части, после се слепва, без при тези операции да губи от стойността си — стойността на всяко парче злато е точно пропорционална на теглото му; от атмосферни­те влияния не се променя не се окислява: стойността му като стока не е подложена на резки колебания, тъй като технологията на доби­ването му с векове си остава традиционната; златото е много ценна стока, в смисъл малкото количество злато, което носи човек в кеси­ята си, има голяма стойност.

Хората са се научили да изработват късове злато с определено тегло (примерно фунт и пр.), слагали са им отпечатък (гаранция на производителя, че монетата е точна по състав и тежест). Така са се получили парите. Парите по начало са златни и сребърни монети (жъл­тици и сребърници) и само за дребни изравнявания са се ползвали и медни (менчета). Едва в най-новото време са се появили непълно­ценните книжни — пари, банкнотите, чековете.

Стойността намира в парите своя веществен израз и своята ко­личествена определеност. Чрез парите стойността се измерва. Парите могат да станат съкровище, да станат капитал — да мобили­зират бедните да се трудят... С пари може да се купи всичко, да се владее всичко. „Парица — силна царица."

С парите е достигната нова, по-ясна и точна форма на изразява­не стойността (всеобща и парична форма на стойността по Маркс) и по-съвършен вид размяна. Паричната размяна е едно от фундамен­талните стъпала в развитието на човечеството.

Човек започва да сравнява всички неща по стойността им. Оказва се, че продуктът на един човек, примерно свободен гражданин, се разменя или, все едно, е еквивалентен, равен по стойност с продукта, изработен от роб или варварин, или жена. Това равенство между хората се разкрива най-напред в размяната — пре­ди да стигне до съзнанието на хората. Но постепенно се осъзнава и се налага в морала, в религията (според християнството всички хо­ра са равни пред Бога); след това и в гражданското общество, дока­то се стигне до равно и всеобщо избирателно право, реализирано едва в нашия век и то не навсякъде и до голяма степен формално.

От друга страна, оказва се, че един човек за един час изработва толкова, колкото друг човек изработва за три часа. При това в една работа се оказва по-производителен един човек, а в друга работа — друг човек. В един исторически момент пример за подражание и обект на завист е един, а в друг исторически момент — друг. Хората не са равни по производителност и това неравенство е относително. Интелектуалното, и донякъде физическото, превъзходство и оттам

///. Душевността на съвременния човек или...

315

Хората се оказват неравни, така или иначе, в производител­ността на труда. Това неравенство, тъй ярко изразено в размяната, стимулира по-слабо производителните да усвояват технологията и оръдията за производство от по-производителните, да се учат от тях, да им подражават, ако не искат да загинат в борбата за живот.

Така пазарът, размяната стават автоматичен двигател на техни­ческия прогрес и индикатор на разнообразието между хората. А това, че хората са различни и по генетичен заряд, и по индивидуална под­готовка се оказва богатство за обществото, но и негово важно за­дължение — да постави всекиго там, където е най-производителен и най-полезен.

37.2. Духовни ценности. Превръщане на социалните норми в духовни ценности

Човек става все по-производителен, самостоятелен, по-свобо­ден и по-свободомислещ. Вече не се бои така от табу, все по-малко изпитва уважение към тотемните прадеди и все по-малко вярва в духове и митически чудовища.

Но, за да съществува обществото, продължават да са необхо­дими морални норми, религиозни принципи, спазване на историчес­ки традиции, ритуали и др. п. Става необходимо и в тази област да задейства механизмът на потребностите — индивидът да бъде убеден, че тия морални норми, религиозни ритуали и пр. са необхо­дими на самия индивид, че към тях изпитва вътрешна потребност, потребност на духа.

Вместо да налага, обществото започва да внедрява, да възпита­ва у човека потребност към тия неща, като предварително го убеждава, внушава му, че моралните, религиозните и пр. задълже­ния са блага за него. Сам той разбира и постепенно възприема това. Постъпването морално, поддържането на родовата памет, съблюдаването на култа се оказват вътрешни достояния, качества, блага, добродетели, без притежаването на които не можеш да намериш място в обществото, не можеш да заслужиш одобрението на об­щественото мнение; а без това не можеш да имаш психическо рав­новесие и стабилност.

И тези морални, религиозни и пр. изисквания се оказват не са­мо блага, но и ценности — блага, които изискват труд за тяхното достигане и обладаване.

Моралните закони постепенно почват да се възприемат като

произхождащи отвътре, от душата, принципи на човешко поведе­ние⁵⁸. За да получи благосклонното одобрение на обществото, дос­тойно място в обществото, индивидът трябва да умее да се държи морално; да знае религиозните митове и тяхното тълкуване; да учас­тва в обществените мероприятия — танци, хорови изпълнения и др. ритуали. И моралното поведение, и знаенето на митовете, и из­пълнението на ритуалите са придобити ценности (блага, благодати) за него. За да постигне тая благодат, това умение да се ползва от благоволението на обществото, той трябва да влага труд и усилия, т. е. тия блага са се превърнали в ценности. Постигането на тези ценности се осъществява не само чрез собствен труд, но и чрез труда на други (примерно учители, проповедници, възпитатели, лекари), на които трябва да се заплати по някакъв начин, услугата им да се възмезди със стойност, създадена от собствен труд или от труда на родителите.

Всеки учител, проповедник, възпитател живее от таксите, ко­ито учениците, по-точно техните родители, му плащат в замяна на получените и изградени духовни ценности у подрастващия: знания, правила за нравствено и естетическо поведение, полезни привич­ки и т. н.

(При нашите конкретни условия това се отнася буквално само за частните учители и частните училища. Основното всеобщо обра­зование се организира от държавата и се плаща не непосредствено от родителите, а от същите родители, само че в качеството им на безименни данъкоплатци.)

Ценностите, внедрени у младия човек, превърнали го в произво­дителна сила, биват използвани преди всичко от обществото. А най-много труд за създаването на тия ценности влагат самите родители, и то безплатно, даром за обществото. Инстинктът за продължени­ето на рода и вътревидовата борба за съществуване са впрегнати изгодно за обществото — чрез усилията на семейството да бъде изграден младият човек като ценност. Не току-тъй родителските гри­жи и всеотдайност, семейството като система за създаване и под­държане на обществени ценности биват възхвалявани и възвелича-ванй във всички общества. И не се заплащат.

37.3. Производителната способност на човека, станала ценност. Стойност на ценностите

Между качествата на човека, представляващи ценности, много важна за обществото и за него самия е трудоспособността му, спо­собността му да произвежда повече стойност, отколкото унищожа-

317

Обществото е заинтересовано от развитието на различните цен­ности у човека. Именно те правят човека производителна сила и ценност. На обществото са необходими морални и религиозни цен­ности у човека, за да бъде той по-управляем от обществото; необхо­дими са му интелектуални ценности, сръчност, физическа сила, трудоспособност, за да произвежда; необходими са му здраве и кра­сота на индивида, за да бъде устойчив в трудовия процес и да се възпроизвежда като производителна сила.

Ценности са не само неща, произведени от човека, в които той е вложил труд при произвеждането им. Също така ценности са природни, естествени неща, за възстановяването или откриването на които е необходимо човек да влага труд⁵⁹. И стойността на ценни­те неща се мени всеки момент, в зависимост от това, колко труд е необходимо да се вложи за възпроизводството им или за придоби­ването им сега, в момента, а не от това, колко конкретен труд е вложен навремето при нейното производство.

Когато едно произведено преди благо започне да изисква пове­че труд за своето производство или възпроизводство, то поскъпва. И напротив — когато започне да се добива поради модерната техно­логия с по-малко труд, то поевтинява. Когато една съществуваща ценност престане да бъде благо, нейното възстановяване не е необ­ходимо и тя се обезценява до нула, макар че в производството й навремето може да е бил вложен много труд. И напротив — когато един продукт на природата, в създаването на който не е вложен ни-какъв човешки труд, стане много търсен и изисква много труд за своето възпроизвеждане или намиране, той става ценност. Така цен­ности са станали случайно намереният в почвата диамант, рибите във водата, дървеният материал в гората, земният участък, който дава плодове без обработка или който съдържа в недрата си петрол, злато и т. н.

По споменатия по-горе начин ценности са станали много качес­тва на човека, естествени негови особености и заложби, несъздаде-

ни от труд, но търсени и изискващи труд за тяхното намиране, отби-ране и отново култивиране в масов размер у хората. Такива са: осо­бената физическа сила, особената природна сръчност, цветущото здраве, дивната красота и грациозност, звучният музикален глас... също така природната способност за бързо и точно адаптиране към изменящата се действителност, т. е. природната интелигентност и природният ум на индивида. Всичко това са ценности, наричани при­родни таланти⁶⁰, самородни съкровища у индивида. Ценности на чо­века са и добродетелите, честта, доброто име, моралният капитал.

Тъй както природните човешки дарби, в създаването на които не е вложен труд, стават ценности с голяма стойност, така и човеш­ките духовни ценности, за които са влагани труд и усилия, могат да изменят стойността си, да поскъпват или да се обезценяват. Това по-слабо важи за природните таланти и заложби, макар че и те се подчиняват на общата закономерност. (Например при общество на социално неравенство и наличие на много богати мъже, особената женска красота и грация стават ценно съкровище, за което се ра­зиграват ревюта и масово се създават скъпо платени салони и пуб­лични домове; при режим на наложено равенство и строги нрави, тази особена женска красота, събуждаща сладострастие, е почти незабележима под фереджето или униформената носия и особено се ценят чевръстината, трудоспособността, плодовитостта.)

Особено силно варира стойността на идеологическите и морал­ни ценности. Обществените идеи, политическите идеали, гражданс­ките добродетели, даже имиджът на историческите личности, които въплъщават определени обществени идеи, в известни моменти, нап­ример когато борещата се в тяхно име класа или партия иде на власт, започват да се търсят усилено, стават ценности. Хората влагат труд и усилия, за да ги разберат и усвоят. Когато носещата същите тия политически идеи партия се изхаби от властта и настъпи време за нейното сваляне, идеологията й, идеите й, имиджът на героите й, да­же издигнатите от нея добродетели у хората и типичните за борците й черти от характера се обезценяват.

Духовните, интимните човешки ценности, за разлика от физи­ческите стопански ценности, продукти на труда, не се изнасят отк­рито на пазара, не се приравняват с парите, не се продават и купуват. Все още нашият морал се възмущава, когато човешките, духовните ценности се продават за пари. Тия явления съществуват, но се осъж­дат от общественото мнение.

За нас е редно, когато вярност се дава за вярност, доверие за доверие, любов за любов. трудова услуга за трудова услуга (както е между съседи и съселяни в общинния строй). В духовната област ние смятаме за приемлива единичната форма на изразяване стойността, зародишната размяна на една духовна ценност срещу само една друга ценност, без посредничеството на парите и без яв­но предлагане ценността ни на различни непознати контрагенти. Тази особеност се дължи на факта, че духовните ценности (поне така бе доскоро) много рядко се явяват открито на пазара. И поради това в представите ни за формата на проява на духовните ценности все още владеят представите за единичната, случайната форма на стойността, концепциите и предразсъдъците на общинния морал и на религията: „Който не работи, не трябва да яде", „Само благата, идващи от честен труд са благословени" и др. Що се отнася до па­ричната размяна на материалните ценности — тоя факт отдавна е признат и благословен от всички морални догми и религии.

При определени условия всички духовни ценности стават стоки. Красотата на младата жена е била стока, разменяла се е срещу па­ри (т. е. съществувала е проституция) още от началото на цивилиза­цията — отпреди Египетския плен според Библията (Вж. Битие 38:14-18). Невинността пред Бога, отсъствието на тежащи върху съвестта и отчитани от общественото мнение грехове е благо. Но това благо става ценност и стока, когато духовниците от католическата църква срещу пари продават индулгенции — документи за опрощаване на греховете. Военното изкуство и мъжката храброст са добродетели, духовни човешки ценности. Но те стават стока, когато почнат да се заплащат с пари в наемните армии (даже терминът „солдат" иде от soldo — парите, които наемните войници са получавали). Художес­твените и музикални таланти са „божа дарба". Но музикантите сви­рят за пари, особено талантливите музиканти — за много пари; и талантливите художници продават картините си за много пари (ма­кар че в началото на цивилизацията не е било така). Умението и майс­торството на човека (вродено или придобито) също са станали стока, която се купува и експлоатира от предприемача и е основата на капиталистическото производство.

И досега се счита неприлично и цинично моралните, естетичес­ките, религиозните ценности да се разменят срещу пари. Но размя­ната расте. Пазарът завладява и ръководи целия обществен живот. И компромисите са неизбежни. Моралът отстъпва стъпка по стъпка, позиция след позиция. Според морала на съвременните религии ве­че е допустимо да се разменя срещу пари труд (работна сила). Допустимо е да наемаш и експлоатираш хора — работници, но не е допустимо да печелиш от лихварство. Допустимо е да наемаш войни­ци срещу пари, но проституцията е осъдителна. Разврат е да не ра­ботиш и да живееш от продажба на тялото си, но е съвсем почтено да не работиш и да получаваш рента и наеми от недвижими имущес-

320

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

тва и акции.

Самият човек като съвкупност от всички ценности, които се съ­държат у него, става ценност. „Човекът е сума от ценности, която трябва внимателно да се култивира, укрепва и пази" (А. Екзюпери). При това ценността „човек" добива все по-пазарна форма. Пред чо­века се отваря възможност (в началото на цивилизацията само абстрактна, но постепенно ставаща все по-реална) да излезе като ценност в широкия свят и да се разменя, приравнява с каквито иска ценности. И с това да стане „мерило на всички неща".

С увеличаването на производителността на труда и при сдържа­не на потребностите човек почва да произвежда повече, отколкото консумира, или както се казва сега, да създава принадена (добаве­на) стойност. Принадената стойност се появява още в общинния строй, но там тя не се отчуждава от тия, които са я произвели; оста­ва като богатство, общо за рода или общината: идоли, храмове, кра­сиви облекла с трудоемки шевици, украшения, предмети на култа и на изкуствата.

Едва в класовото общество принаденият продукт става обект на отчуждаване от производителя и присвояване от други лица. Това става по различни начини: един от най-древните е робството⁶¹. Взети в плен бойци, жени и деца от чуждото племе, неизплатили дълговете си длъжници, фалирали частни производители биват поробвани, при­нуждавани да работят по волята на господарите и да консумират колкото те определят, т. е. минимално. С присвоения от труда им принаден продукт господарите-робовладелци организират полиция, армия, флот, строят крепостни стени за охрана, затвори, храмове на своето божество, организират военни игри и школи за физическо развитие и умствено образование на младежите от господарската класа. Създава се държавата за опазване на създадения ред. Написват се закони.

За разлика от табу и моралните норми, залегнали дълбоко в пси­хиката на хората, законът си остава нещо външно за човека. Законът не може да бъде закон, ако зад него не стои сила, която да принуж­дава (съдилища, полиция, затвори, бюрократичен или изборен ад­министративен апарат). Чрез органите за насилие писаните юриди-чески закони санкционират преди всичко престъпленията против държавата и против установения обществен ред и форми на собстве­ност на господстващата класа. Престъпленията спрямо природата,

⁵¹ Робството съществува от началото на цивилизацията и доскоро е било официален институт. В България преди 600 години Крали Марко спасява "три синджира роби", а в САЩ "Чичо Том" е живял преди 150 години. Робството е пример за това, как човек станал стока.

///. Душевността на съвременния човек или...

321

Така вътре в създалата се пазарна общност и държава, племен­ните различия избледняват, племената с общ произход образуват народ. Общият вътрешен пазар изисква един общоговорим език, който налага и организира по-късно хората в нация. Общата задъл­жителна религия обединява народа около държавата. Това е новата й функция.

Има случаи, когато държавата се изгражда върху територия, на­селена от народи с различни езици и култура, или пък битът на от­делните класи или касти е станал прекалено различен — хората от отделните култури и религии не общуват помежду си (примерно не сключват бракове помежду си). Така се създават многонационални, а в някои случаи — кастови, държави, крепени само на въоръженото насилие, не и от общата религия. При кастова държава трудно може да се говори за една нация. Общият вътрешен пазар е затруднен, общественото развитие — затормозено.

Държавата е късно създадена тромава и груба структура, опря­на преди всичко на органите за насилие. Но то е недостатъчно за организирането на хората в обществена дейност. Класовото общество, за подкрепа й масова опора на държавата, видоизменя, доколкото може, религията, подчинява я на държавната власт, иде-ологизира я в интерес на господарите; създава и поощрява удобни за тях философски, естетически и др. школи и учения.

С всичко това господстващата класа, в случая робовладелската, утвърждава и системата на експлоатация и сравнително мирния жи­вот в обществото. Робът, представляващ сам по себе си ценност, се превръща в стока, говорящо оръдие на труда, което се продава и купува по своята стойност. Като на всяка друга стока, стойността му може да се качва или слиза с времето.

Робовладелците също представляват ценности и пренасят сво­ята стойност в продуктите на труда. Те влагат труда си и в общест­вени дела, изкуството, в преподаване в школи и академии, във воен­ни походи, където храбро защищават своята държава и своята свобода, своето общество, основано на робство.

Цивилизацията започва с робството. И заедно с робството сво­бодата добива първия си конкретен смисъл — „свобода от робство". Който не е роб, е свободен. По-нататък понятието „свобода" ще се изменя с всеки нов вид експлоатация и зависимост.

Но още в началото на цивилизацията се създава и друга форма на отчуждаване принадената стойност от производителите и прие-