Увод. Психологията като наука предмет на психологията и природа на психичното психика

Разнообразието в един биологичен вид е необходимо, за да мо­же този вид да се приспособява към изменящите се условия. Особено необходимо е разнообразието в човешкия вид при създа­лото се разделение на труда и факта, че външните условия и изиск­вания се изменят много бързо и сложно и за всяко предизвикателс­тво на външната среда са необходими хора с определени способнос­ти.

Разбира се, разнообразието в човешкия род не е единствената, даже не е най-важната предпоставка за приспособяването. (Тя не винаги може да се използва рационално.) Но все пак то е било необ­ходимо — затова се е наложило и развило при човека.

Хората се различават по биологични заложби — гени, което са­мо по себе си е основа на разнообразието. Гените определят раз­личния физически облик, расова принадлежност, различни зачатъци на сръчности, дарования и т. н.

Един от отдавна забелязаните елементи в човешкото разнооб­разие са различията в нервната (респ. условно-рефлекторната и емо­ционална) дейност — с различни особености в протичането на възбудните и задръжните процеси. Нервни типове съществуват още в
378

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

///. Душевността на съвременния човек или...

379

Както има хора — склонни към определени чувства, така могат да бъдат склонни към определени психически болести и към болести въобще.

Хората живеят доста далеч от първичните природни условия. Редица преживени страдания, критически ситуации, форми на пър­воначални подсъзнателни задръжки и забрани създават също раз­лични комбинации и разнообразие.

Различните незначителни придобити изменения в действието на жлезите с вътрешна секреция (хипофиза, щитовидна, полова и пр.) и техните комбинации, различни у всеки човек, също създават голя­мо разнообразие между хората, както във физическия облик, така и в психиката. Така че има хора красиви и грозни, чувствителни и сурови, дебели и слаби, високи и ниски, подвижни и бавни, с различ­ни видими и невидими недостатъци, със закърнели по един или друг начин дарования, склонни към една или друга емоция. На тая основа хората се оказват по-силни или по-слаби, по-сръчни или по-неумели, по-умни и по-способни за един или за друг вид дейност.

Хората се различават по различно преживяно детство, по раз­личен начин сподавени и изтласкани инстинкти и по различен начин оформени потребности, вкусове, предпочитания и т. н. Различният сексуален и семеен статус дава своето отражение върху общото поведение и психика на индивида — дали води редовен или нередо­вен полов живот, нормален или извратен, дали се грижи за деца или не и т. н.

Тъй като сексуалното общуване у далечните ни животински пра­деди е ставало в определен сезон, а у хората е целогодишно, логич­но е да се допусне, че различните отклонения във времето на заче­ването и раждането от първично наследеното дават някакво отра­жение върху фенотипа и съдбата на индивида. Но това отражение е нищожно и не може да бъде забележимо. Популярното напоследък у нас делене на хората на 12 „зодии" в зависимост от това, в кой месец са родени, е повече кокетиране със суеверието и модната мистика напук на материализма, отколкото сериозна класификация. Подобно значение и подобен характер имат и ред други „съдбовни ориси" на хората, свързани с астрални и космически явления, месмеризма, хороскопите и т. н. — остатъци от древната астрология, от времето, когато хората са подозирали закономерности в живота и психиката, но не са познавали и признавали други закономерности, освен тия на звездното небе и са свързвали едното с другото.

Връзката между психическия тип и ориста на човека е много тясна. Много неща от съдбата, от бъдещето на човека зависят от неговия темперамент и характер. Затова проникването в типа се смя-

та за проникване в съдбата. Съвременната диференциална психоло­гия до голяма степен се занимава с това, да зачисли конкретния чо­век към дадена категория от дадена класификационна система. В тоя вид дейност са се специализирали и намират препитание и го­лям брой проницателни хора (понякога гениални) и още по-голям брой шарлатани. Освен по зодията, те проникват в типа, а оттам и в съдбата, по такива белези като глас, почерк, форма на черепа, по линиите на ръката и пр. Рационалното зърно в тия проникновения е нищожно, но внушенията, които се осъществяват покрай тях поня­кога играят своята роля в съдбата на отделния човек. Съществува­щото разнообразие в шарките на кожата по дланите и пръстите ве­роятно има някаква връзка с разнообразието на генотипа, но засе­га е неизвестно каква. Доста популярната хиромантия се основава на произволни хипотези.

Хората се делят по признак раси, подраси и комбинации от раси. Различните раси са се оформили при различно географско влияние, племенен и полов подбор; достигнали са по-рано или по-късно до оп­ределено равнище в ползването на външната памет. Но хората се делят и по различното им отношение към проблема за расите — при­върженици и противници на расизма,апартейда и т. н.

Хората, включени в отделни трайни групи, се различават по религия: християни, мюсюлмани, индуисти и т. н. Също така се де­лят по принципно отношение към религиите: фундаменталисти, ве­ротърпими вярващи, възбудени сектанти, открити атеисти, деисти, религиозни лицемери, аскети, проповедници и т. н.

Хората се различават по мироглед — религиозен, философски, естественонаучен. А притежаващите философски мироглед се де­лят на материалисти и идеалисти, скептици и догматици, оптимисти и песимисти, метафизици и позитивисти и т. н.; различават се и по ценностна ориентация — едни се ориентират към един вид ценности и блага, други — към друг. Едни хора имат по-широк достъп до външ­ната памет, други — по-ограничен. Едни се ориентират във външна­та памет главно по логически път, други търсят ярките образи.

В съвременното гражданско общество хората се различават и по социален статус; по доходи се делят на бедни и богати. Хората принадлежат на различни класи имат определено класово съзнание и манталитет. Различават се и по политически възгледи: консерва­тори и радикали, либерали и социалисти, националисти, трайбалис-ти и космополити, републиканци и монархисти, демократи и авторитаристи, анархисти и етатисти и т. н.

Съвременните хора се различават по това, в каква форма на стойността се намират — единична, развита или всеобща (вж. гл. 41); различават се и по форма на съзнание (индивидуалистично или колективистично). Хората се различават по професия, по добита сръчност в тая професия — биват селяни, занаятчии, мениджъри, чиновници, рентиери, търговци, безработни, творци, майстори,
380

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

///. Душевността на съвременния човек или...

381

Могат да се изброят още десетки форми на различие между хората, които създават все по-голямо разнообразие.

Всеки човек представлява своеобразна, уникална комбинация от качества и особености — индивидуалност.

Някои хора си приличат по нещо, но се различават по друго. Така че групирането им в строги класове е въобще трудно. Както на звездното небе всяка звезда си е нещо отделно, така е и с човека и човечеството. Както при звездното небе, за да изучим и класифици­раме звездите, ги делим по величина, блясък и спектър, на великани и джуджета, групираме ги в съзвездия, шарки, галактики и пр., така и между хората са били оформяни различни типове — някои от тях почти произволно, по повърхностни видими признаци, други — по-задълбочено. Без класификации и систематизации, макар и несъвършени, не може да се проникне през обвивката на видимост­та и да се навлезе към същността на нещата, не може да се премине към сериозното им изучаване. (Разбира се, науката не спира с кла­сифицирането.) Най-популярното и ясно категоризиране на хората е по психически типове и темпераменти.

Комбинацията от качества, която човек получава по рождение и отчасти от първоначалното си подсъзнателно развитие, се нарича обикновено темперамент или психически тип.

Темперамент буквално значи живост, жизненост, страстност, възбудимост. Темпераментът е сплав от основни дадености, белези, която създава особена физиономия и цялостност на индивида. Обикновено се смята, че при всеки индивидуален конкретен темпе­рамент надделява определена черта. Класическа е класификацията на Хипократ. Всеки човек спада към един от неговите четири темперамента. Античните философи и лекари не са считали мозъка за управляваща система. Те са обяснявали съществуването на от­делните типове или темпераменти с преобладаване на един или друг хумор (вътрешна секреция) в организма⁷². Макар че първоначална­та аргументация на това делене е отхвърлена от науката, то прибли­зително най-добре обхваща различните типове.

⁷² Това схващане е било много популярно и се е споделяло от напредничавите хора дълги векове. Даже в края наXVI век Бен Джонсън нарича една от своите комедии "Всеки според хумора си".

Сангвиничен темперамент има човек, който е подвижен, жив, леко поддаващ се на всяко настроение, весел, жизнерадостен, буен. Според Хипократ у такива хора преобладава кръвта (лат. sanguis „кръв"). Според И. П. Павлов, който приема това делене на темпера­ментите — това е силен, уравновесен, подвижен нервен тип.

Флегматичен темперамент — тук се нареждат хората хладнокръвни, спокойни, трудновъзбудими, тромави, апатични. Според Хипократ у хора с тоя вид темперамент преобладава студената слуз (флегмата, лимфата; гр. flegma „слуз", „лига"). Според И. П. Павлов тук спадат хората със силен, уравновесен, бавен нервен тип.

Холеричен темперамент — това са хора жлъчни, раздразни­телни, гневливи. Според Хипократ в техния организъм преобладава жлъчката (гр. holn „жлъчка"). Според Павлов това е силен, неурав­новесен нервен тип.

Меланхоличен темперамент — обхваща хората с печално и мрачно разположение на духа, невесели мисли и наклонност към уединение. Според Хипократ у тях преобладава черната жлъчка (гр. melagholia — страдание от почерняла жлъчка). Според Павлов ста­ва дума за слаб нервен тип.

Съществуват и други класификации на човешките типове. Карл Юнг дели хората веднъж на четири типа: мисловен, емоционален, интуитивен и сетивен (по преобладаване на определена „психичес­ка функция"); и на два типа според „движението на либидото": екст-равертни (хора с насочени навън енергия и интереси) и интровер-тни (хора с насочени навътре в себе си енергия и интереси). Преди Юнг, Н. Чернишевски определя тези два типа като хора общителни и като хора затворени. Според него основният признак, по който можем да причислим даден човек към единия или другия тип, е дали той предпочита да почива в компания или сам. (Айзенк счита, че то­ва различие се дължи на особености в главния мозък.)

Хората винаги могат да се разделят на две групи, без при това да се претендира за някаква учена обосновка. Българският народ също е налучкал две полярности в човешкия род: мъдри — тия, ко­ито много обмислят, преценяват, но не са много решителни в дейст­вията си, и луди — деятелни, буйни, действащи, без да мислят много. И едната, и другата крайност не са за предпочитане: „Докато мъд­рите се намъдруват, лудите се налудуват."

За психолозите, които разглеждат човешкото поведение и чо­вешката психика като сплав от три основни елемента: ум, чувства и воля, мъдрите са хора, у които преобладава умът, а воля не достига, а лудите обратно — хора, у които воля — много, а ум — малко.

Други предлагат деление на три типа: висцеротоници (висцерален, стомашен тип), соматоници (мускулен тип) и цереб-ротоници (мозъчен тип). Според друга класификация хората се раз­делят на пикници (набити, пълни), астеници (слабовати) и атлети-«и(вж. и гл. 47.6).
382

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

///. Душевността на съвременния човек или...

383

Както винаги, когато има разнообразие и статистически явления, има подавляващ брой случаи, които могат да се определят като вли­защи в средната норма (близки до модата), а има и единични случаи, отклоняващи се от нея повече или по-малко.

Има хора много глупави (в определени отношения) и много умни, много красиви, много грозни, много ниски, много високи, много хит­ри и много наивни, много музикални и съвсем немузикални, склонни или несклонни към абстрактно мислене, силно паметливи и лесно забравящи, при това избирателно, много съсредоточени и послович­но разсеяни и т. н. Отклоненията от нормата към по-лошо са повече от тия към по-добро. Но обществото малко се впечатлява от дефектните, нещастниците, уродите. По-интересни и впечатляващи са положителните отклонения и особености.

Особено ценни са онези положителни отклонения в човешкия индивид, които могат да се използват в трудовата дейност (производствена, обществена, художествена, научна и пр.). Те се наричат дарби, дарования, способности, таланти.

Тези дарования, когато се съчетаят с подходяща обработка и усъвършенстване, и ако се съпровождат от трайни интереси към областта, в която те са приложими, наистина се оказват много цен­ни за човечеството таланти. В развитието на една област от практи­ката или науката принос имат всички хора, работещи на това поприще. Но особен принос имат тия, които съчетават природни да­рования и неотстъпен интерес към тоя вид дейност, и заедно с това трудолюбие и късмет — колективът, обстоятелствата или случая са им създали благоприятни условия за изява. При щастливо съчета­ние на всички тези фактори, като резултат се получават велики про­изведения и дела — достояние на човечеството.

Правени са опити за създаване на особен дял или аспект на на­уката психология — психология на способностите, занимаваща се със способностите и особеностите — въображение, памет, интелект и пр. у различните хора (Кр. Волф). Съществувала е и концепция за душата като носител на способностите.

По-късно с особеностите на отделните хора се е занимавала ди­ференциалната психология (Фр. Голтон и др.).

Гениалността е значително по-голямо отклонение от средната норма, отколкото таланта, и е по-рядък и по-малко вероятен случай

— чудовищна памет или смайващо въображение или необикновена чувствителност... Гениалният човек не винаги е напълно нормален човек, нормално приспособим към грубата прозаична действител­ност. Това сближава гения с лудия.

Древните са предполагали, че у гениалния човек се е вселил и живее гений — дух вдъхновяващ и покровителстващ. По-късно, с изживяването на анимизма, геният вече не е дух, а изключителна творческа способност. А в общата словоупотреба започват все по-често самия гениален човек да наричат гений.

Гениалността се проявява в една определена област и като изключение — в няколко области. Тя обикновено проличава твърде рано, още в детските години. Известни са редица случаи на Wunderkind — гениално дете, дете-чудо. Гениалният човек още в детски и Юношески години достига до такива прояви и умения, до които нормалните хора не могат да достигнат и в зряла възраст (много примери с музиканти, математици, шахматисти и др.). В някои случаи гениал­ността се явява и по-късно, внезапно, след преживяване на критич­ни събития, които разтърсват нормалната дотогава психика и създа­ват особена структура в нея.

Но геният не е само психическа особеност. Гениалността е съ­четание на щастливо наредени хромозоми и подсъзнателни дреме­щи сили със: сполучливо възпитание, нормално ранно развитие; спо­лучливо избрана професия (област на изява); щастливо случил се исторически момент, когато обществото или публиката проявява по­вишен интерес и вкус към определен вид дейност; чудовищна упо­ритост в самоподготовката, трудолюбие, неотстъпно и целенасоче­но следване в едно направление; правилно организиран достъп до външната памет в набелязаната област, умение или шанс да полз­ваш всичко създадено от предшественици и колеги. Твърде попу­лярна е сентенцията на Т. Едисон: „Геният е един процент вдъхнове­ние и 99 процента труд."

Много велики неща и велики събития са създадени и ръководе­ни от гениални хора; но още повече — от нормални и талантливи в своята област хора. В много случаи съвсем нормални хора, непри-тежаващи чудесно комбинирани хромозоми, но имащи другите не­обходими качества и шансове, също достигат до велики достиже­ния и биват прославяни с прозвището „гениален" в знак на уважение.

Общественото развитие при цивилизацията може да очертае ня­кои общи закономерности и повтарящи се форми. Общества с по-ярка стратификация, с по-добре организирана и по-ефективна експ­лоатация и изсмукване на природните богатства (техника) и с по-

385

Но тия общества опустошават базата си, унищожавайки окол­ната среда и пауперизирайки и маргинализирайки основните слоеве от трудещите се. Така те сами подкопават базата си и подготвят своето загиване. Разрушават ги новосъздадени, и елементарни по структура, уравнителни обществени системи. Те се налагат под на­тиска на бедните, живеещи с носталгични копнежи за Златния век и абсолютната справедливост. Обикновено рухването на силно стра-тифицираните общества е придружено с въстание, граждански войни, политическо народно творчество на масите и се регистрира в исто­рията като революция.

Установяващото се ново уравнително общество, за да произ­вежда при условията на цивилизацията, също постепенно се разслоява; получава се нова стратификация. Народното политичес­ко творчество заглъхва. В някои случаи се връщат черти и институ­ти от старото общество (повечето видими, отколкото съществени). Тези процеси обикновено се регистрират в историята като контра-револЮция или контрареформа. При тях ентусиазмът на масите е угаснал и те не играят решителна роля. фактически процесите на новото разслояване продължават. След няколко нови и все по-за­тихващи вълни и спадове постепенно се налага ново общество с но­ва социална стратификация, отговаряща на новата техника и нови­те форми на собственост. Икономиката се придвижва напред. Но оказва се, че и новото общество постепенно почва да подяжда ба­зата си. Пак назряват противоречия; пак идва ред на революции, контрареволюции и т. н.

И революциите, и контрареволюциите, и държавните преврати хората ги извършват в името на свободата. И винаги имат право, защото при всяка промяна се установяват ограничавани преди това свободи. (Същевременно със същите тия промени биват ликвидира­ни и ограничени други, съществуващи преди това свободи. Но за това не се говори.) Думата „свобода" е така красива, че е неотразима, дори и тогава, когато означава някаква илюзия.

Всички тия привидно повтарящи се цикли от общественото раз­витие оформят общности от хора, които мислят еднакво по опреде­лени общи проблеми и се борят за общ идеал. Тези общности в ис­торията имат най-често религиозен оттенък. Идеалите на революци­онерите вземат форма на: „Установяване божие царство", „Хилядогодишно царство", „Царство на разума", „Вечна справедли­вост", „Съд божи" и т, н. Напоследък с увеличаване образоваността на масите религиозните форми почват да се заместват с политически: „Социална справедливост", „Свободно общество", „Демокрация", „Социализъм" и т. н.

Всеки човек участва в обществения процес активно, участва в някаква исторически действаща общност — даже и когато се смята аполитичен, „издигнал се над партийните страсти".

Цикличността в историческите процеси при цивилизацията не е просто повторение, а повтаряне само на известни общи черти при изграждане на различни обществено-икономически формации. Във всяка такава формация се създават специфични форми на собственост: общинна собственост на свободни хора; общинна соб­ственост на закрепостени (от държавата или от феодалната йерар­хия); свободни частни производители; закрепостени и зависими час­тни производители; лихварски и търговски капитал; капиталистичес­ка собственост с отчуждени от средствата за производство хора (пролетариат); собственост над хора, отчуждени от собствената си ценност (робство); съдружническа кооперативна, акционерска собственост; държавна собственост и свързани с нея грамадно ко­личество чиновници; военно-феодална собственост и т. н. Хората в едно общество, свързани с определена форма на собственост, об­разуват класа.

Образуването на тия класи е отделен проблем — обект на исто­рията и социологията. Може да се отбележи само, че при образува­не на нови класи, дали даден човек ще попадне в една или друга класа, зависи донякъде от психиката на този човек. Както във всички други области, социалното развитие на обществото и психическите про­мени в човека са тясно свързани. Между тях съществуват огромен брой прави и обратни връзки.

Различните форми обществени отношения се пораждат с извес­тна закономерност, в зависимост от общото техническо развитие. Но те не се явяват на историческата сцена последователно и отдел­но една от друга. Във всеки момент, във всяко конкретно общество се оказват в наличност елементи от различни форми на собственост и те се явяват в различни неповторими комбинации помежду си.

Формите на собственост са основни обществени отношения, представляващи база на тая или оная обществено икономическа формация. Една от основните роли на човека е участието му в об­ществото като собственик, при определена форма на собственост, включително и като субект, лишен от собственост. Като собственик индивидът е агент на установените производствени отношения. Като член на класа всеки индивид добива свой манталитет, свое отноше­ние към обществената действителност, обвързва се с многостранни връзки с хората от своята класа и изгражда определено отношение към хората от другите класи.

Производствени отношения е имало и в общинния строй. Но там

387

Както различните фази в историческия процес, така и принад­лежността към определени обществени формации създават типич­ни и разнообразни роли, които отделният човек е задължен да играе активно и съзнателно.

При цивилизацията е задължително изискване изграждането на държава с повече или по-малко бюрократична структура. Всеки чо­век заема някаква роля в държавната структура, ако не активна, то поне пасивна — на поданик-данъкоплатец. Голяма част от населени­ето участва в администрацията, в комуналните служби, в идеологи­ческите институции, обслужващи държавата, в органите за насилс­твено и ненасилствено опазване на реда, също така и в местните структури, независимо дали са изборни или не. Участието в отбра­ната обикновено обхваща целия народ, всички граждани.

Държавата създава закони (с привилегии и без привилегии), на които всички следва да се подчиняват. Всеки човек е обвързан в Юри­дическа структура, представлява Юридически субект или обект на редица Юридически отношения. Изобщо държавата създава многоб­ройни мрежи от обществени отношения, в които всеки гражданин е участник и активен агент.

За въздействие върху държавата, която издържат, данъкоплат­ците създават свои органи (парламенти, държавни съвети, местни органи и др.), които контролират изразходването на събраните да­нъци и решават какви данъци да се събират. Изграждат се партии. Гражданите, ако не в органите за контрол, участват поне в партиите, представляващи посредници между отделните групи данъкоплатци и контролните органи. Така всеки индивид се оказва активен участ­ник и същевременно здраво обвързан в цяла система от политичес­ки и граждански обществени отношения.

По време на цивилизацията се оформят цехове, професионални, съсловни общности и техни организации — гилдии, еснафски сдружения, профсъюзи и др. В тия структури всеки индивид взема участие и играе специфична роля.

В спокойни периоди, при наличие на гражданско общество пар­тиите обединяват различни прослойки от разнообразния ансамбъл на данъкоплатците. В тревожно революционно или разделно време партиите представляват челни отряди на отделните настръхнали ед­на срещу друга класи или прослойки, воюващи за това, коя от тях да възглави революцията и да обере плодовете на победата, или пък да задуши революцията и да спаси привилегиите си.

Разделението на труда и техническото развитие създават слож­ни технически структури, в които всеки човек играе своята роля. Създава се специализация, професии. Това са нови обществени отношения, в които хората се вплитат. И между другото, отношени­ето към професията е една от най-значимите характеристики на съв­ременния човек.

Във всяка държава се изисква точно работеща администрация, а за това е нужен официален език. Налага се определен език, а с това — и определен етнос, с неговата култура, традиции и т. н. Много често с образуването на вътрешния пазар, със зачестяването на бра­кове между отделни етноси, те се сливат и образуват народ, нация. Принадлежността към един народ, един език, една култура е твърде съществена система от връзки, роли, отговорности, които поема човек.

Нацията е динамическо образувание, което се консолидира с оживяването на вътрешния пазар и относителната заможност на гражданите в държавата. Нацията слабее и чезне с нарастването на мизерията и отслабването на държавата — разделя се все повече на стари и новообразувани етноси и триби (племена), които не могат да се понасят. Но във всички фази от консолидирането или отслабване­то на всички тия структури, всеки човек поддържа определена връз­ка с тях и носи своите задължения към своето племе, етнос, нация, а съответно и към другите етнически образувания. Народностните об­ществени отношения играят съществена, и на моменти — решава­ща роля за оформянето на човешката личност.

Изграждайки своя статус и своите активни роли в нацията и кла­сата си, човек запазва и задълженията си към традиционната рели­гиозна общност на своите деди и към моралните традиции на своята среда. Разумният човек на цивилизацията, въпреки че основно се движи от своите материални интереси и закона за стойността, спаз­ва задълженията си към своята религиозна общност, към морални­те традиции на своя народ, независимо от своите философски убеж­дения и научни знания. От една страна, той знае историческата преходност, илюзорност на съвременните религиозни и морални структури и неизбежната порция лицемерие в поддържането им, но, от друга страна, знае и тяхната необходимост като спойка на съ­ществуващите социални общности и духовна опора на страдащия и неуспяващ човек. Отчаяните, неразумните и фанатиците пък не съзнават тази роля, бързат да скъсат своите вековни връзки и да се присъединят безкритично и всеотдайно към модни учения, имащи най-често също полурелигиозен характер.

Всичко това показва обвързването на съвременния човек в ог­ромно количество идеологически и въобще надстроечни обществе­ни отношения и активното му участие в тях.

Съобразно с класовите си привилегии, материалните възможнос­ти, получената в семейната среда култура, образованието и т. н. чо-