Увод. Психологията като наука предмет на психологията и природа на психичното психика

Волевите прояви в цивилизацията получават голямо развитие. Постепенно у човека се култивира способността (и даже изкуство­то) да подчинява всички свои действия на една цел; да концентрира вниманието си върху неща, които не са му интересни; да отминава привличащите го съблазни. И може би най-важното, човек добива опит и способност да взема решения.

Волевото поведение на човека става разнообразно. Волята му се изразява в много черти, съответстващи на разнообразието на жизнени ситуации. Такива черти например са: активност, вземане решения, въздържание, дисциплинираност, желание, искане, издръжливост, инициативност, мъжество, настойчивост, непоколеби­мост, решителност, самоконтрол, самообладание, самостоятелност, смелост, търпение, увереност, упоритост, целеустременост и т. н.

Началото на тия черти-прояви се крие още в предходния период, но едва при цивилизацията те развиват пълното си богатство. Както и следва да се очаква, някои от характеристиките на волята предс­тавляват същевременно и черти на характера (издръжливост, мъжество, самообладание, търпение, целеустременост и др.). Други представляват чувства (желание, увереност и др.). Отсъствието на тия волеви качества също може да характеризира човека или чувст­вото (апатия, примиреност, отчаяние и пр.).

По време на цивилизацията индивидуалистичното съзнание уп­ражнява повсеместен контрол върху действията и мисленето на човека. И волята представлява именно тази власт на съзнанието над мислите, инстинктите, формите на поведение и чувствата. Екстремен пример за всичко това е йога.

Най-характерното в изменението на волята е, че при цивилиза­цията човек е изправен пред непрекъснатия проблем да взема ре-

шения, или, все едно, да проявява свобода на волята. За да стане човек личност, за да поеме отговорност и вина, той трябва да има свободна воля.

Свободна воля, разбира се, не значи произвол, несъобразяване с обстановката, а съзнателно да правиш избор, да направиш пове­дението си адекватно на определено основно изискване, отхвърляй­ки всички други действащи на поведението фактори.

Много често при избор на решение борбата между мотивите е толкова уравновесена, че на човека се налага в интерес на бързото действие да включи случаен елемент. Именно това включване на слу­чаен фактор позволява да си обясним елементите на произвол и неопределеност в свободната воля.

Включването на случайна функция при моделирането на човеш­кото поведение би дало възможност да се моделира и свободната воля.

Превръщането на новородения човешки индивид в производи­телна сила винаги е било неотменна и все по-налагаща се задача на обществото. Но милион години този процес е бил осъществяван поч­ти автоматично, по силата на подбора. При цивилизацията тая зада­ча води до допълнителна целесъобразна съзнателна дейност от стра­на на заинтересованите и можещите личности, от отговорните ръ­ководители на обществения и политически живот,

Експектациите на обществото към подрастващите и към всички хора се организират в целесъобразна система, в която се съчетават морални норми, насилствена намеса на държавни органи, полити­чески правила, естетически вкусове. По-интелигентното и същевре­менно по-несамостоятелното, по-конформистки настроеното дете по-лесно се приспособява към тая система. По-своенравните и са­мостоятелни деца представляват известна трудност за обществе­ното възпитание.

Съзнателната, организирана намеса на обществото историчес­ки се е налагала постепенно и досега все още не се е наложила съвсем. До голяма степен въздействието на семейството, първич­ния колектив, традиционните обичаи и нрави и природната среда са все още решаващи фактори в оформянето на човека. При това те не винаги действат еднопосочно с изискванията и въздействи­ята на обществените възпитаващи структури. Но обучението от страна на обществото става условие, без което не може. „Само неблагоразумният човек се надява без учение да различи полезно-

то от вредното" (Сократ).

Организираната намеса на обществото става все по-наложител­на по редица съображения. Самият принцип на еволюцията при чо­века се изменя. Преди, по критерия на естествения подбор и в инте­реса на вида, са преживявали и оставяли поколение физически най-здравите и биогенетично най-надарените представители на вида. Сега, в съгласие с интересите на обществото и според неговия критерий, най-полезни се оказват продуктивните, трудоспособните, създаващите повече стойност. В тая посока се развива възпитанието и образованието. В тая посока изгражда своя подбор обществото. Повече ценности (пари, богатства, а оттам блага и услуги) получават не тия, които са по-здрави и природно пълноценни, а ония, които произвеждат (или присвояват) повече. Всеки човек може да се окаже ценен производител и събирач на стойност, даже недъгавият, Болният — индивиди, които в условията на естествения биологичен подбор биха отпаднали.

При тези условия обществото, от една страна, се противопоставя на естествения подбор с неговия механизъм, прокарва все по-налагащия се принцип на хуманност и хуманизъм: Всички хора имат (еднакво право да живеят. Силният трябва да помага на слабия. Комуто много е дадено (от природата), от него много се иска (от обществото)." Така все по-силното хуманизиране на обществото, лекуването, възстановяването на скъпо струващата трудоспособност, помагането на слабите физически и болните става закономерност в развитието на човешкото общество.

Отражение на това е тенденцията за провъзгласяване естествени права на човека. „Всички хора се раждат свободни", „Всеки човек има право на..." и пр. Правата на човека — това не е принцип, пьрвичен закон, заложен от природата, а постепенно налагаща се тенденция в общественото развитие.

По необходимост се налага хората да бъдат лекувани. Създава се цял нов дял от човешката практика — лекуването, и в съответст-1е с това — нови професии. Не винаги и не във всички случаи лечението може да се заплаща от самите болни и техните семейства. На богатите и на данъкоплатците се налага да отпускат помощи за изпадналите в беда (защото техният труд пак ще потрябва).

Така, освен възпитанието на подрастващите и превъзпитанието на възрастните, обществото поема и известни задължения по здравеопазването им. Заедно с това недъзите и болестите постепенно стават неизменен спътник на човечеството, а лекуването — една от първостепенните области на човешката дейност. Това фактически отдалечава човешкия вид от естествената му биологична основа и го водил към гибел, ако не съществуваха други тенденции — към природосъобразен живот, към възстановяване на природата, „връщане към природата", и ако принципът на естествения подбор, въпреки всичко, не действаше и при човека.

///. Душевността на съвременния човек или...

427

Образованието на подрастващите от страна на обществото е една система, изцяло подчинена на принципа на интересите и на за­кона за стойността.

Богатите (благодетели, спонсори, фондации, отпускащи стипен­дии) и всички данъкоплатци, в лицето на държавата, заделят средст­ва за образованието на младите. Те правят това дотолкова, докол­кото образованието на трудещите се им е изгодно, доколкото съз­дава нови производителни сили. Според необходимостта от произ­водители и според възможностите на данъкоплатците и спонсорите се очертават границите, до които обществото финансира образова­нието и от които нататък то става лично дело на семейството.

Възпитанието, образованието, обучението не се ограничават са­мо в приобщаване на младия индивид към идеите и достоянията на външната памет. Тук се включва също присаждането в индивида на убеждения, навици, интереси и наклонности. Потребностите на обществото, социалните потребности, стават интимни за човека и почти неразличими от биологичните потребности.

Образованието увеличава стойността на човека. Обществено финансираното образование се ограничава дотам, докъдето създа­ваните от образованието ценности служат на обществото, на зап­лащащите го. По-нататъшното увеличаване стойността на младия човек се трупа в негов собствен интерес и общественото финанси­ране на образованието свършва. (Разбира се, границата е променлива, мъчно определима, много относителна.)

Обикновено общото, финансирано от държавата образование, подготвящо просто трудещи се, по-заможните семейства допълват и коригират с платени частни уроци, платени от тях курсове по чуж­ди езици и други престижни и необходими за по-висшите прослойки знания и умения.

В по-бедните страни участието на данъкоплатците в образова­нието, и заедно с това и влиянието на гражданското общество и дър­жавата върху оформянето психиката на подрастващите, е по-малко.

Образованието е диференцирано: за бедните прослойки — ми­нимално основно образование, а после всеки да учи занаят чрез чиракуване; за средните класи — основно плюс средно специално образование; за по-заможните — общо средно плюс висше специ­ално образование.

Обикновено образованието подготвя умения, трудови и произ­водствени навици, развива таланти. Но на управляващия елит, ос­вен трудови умения и знания, му трябват и характери — да управляват. За това се създават специални лицеи, институти, колежи, спортни клубове, затворени училища, интернати, полувоенни-полус-портни организации. Но, както се казва по-горе, изграждането на характера е резултат от сложни комбинации от условия и събития,
ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

не винаги овладени от обществото.

При цивилизацията подрастващият индивид е заплашен непре­къснато от болести, злополуки, попадане под влияние на разруша­ващи личността упойки, встрастявания и порочни образци за подражаване. До известно време възрастните предпазват, изолират детето от лоши влияния, но идва момент, когато вече то самото тряб­ва да им се съпротивлява. „Не пазете младия от лоши влияния, а го учете сам да им се съпротивлява." Това изисква ранни грижи по из­граждане характера на младия човек. Не малко участие във възпи­танието на деца и възрастни взема църквата, станала един от фак­торите във възпитанието и все още претендираща за първенство в тази област.

Особена роля в изграждането на характера и личността в реди­ца страни играе казармената подготовка на младежите. В казармата, за да се пригодят младите хора към по-суров начин на живот, посто­янно се поддържат критични ситуации. В такава притеснена обста­новка младежът лесно се поддава на приучване, безпрекословно подчинение, дисциплина, и до състояние на повишена внушаемост, близко до стадно поведение — необходимо по време на война. Същевременно в казармата организмът се калява, усвояват се необходими за справяне с живота умения. Често за представителите на по-низшите прослойки казармата се оказва почти единствен обществен възпитателен институт. За младежите от елита се създават специални военни училища, които освен всичко това подготвят командния състав на армията и силни характери.

Твърде сложен и комплициран в ново време се оказва проблемът „избиране на професия". Тук се сблъскват изискванията на управляващите, семейните традиции, ролята на търсенето и предлагането, законът за стойността, модата и природните наклонности и дарби на младия човек. При щастлива еднопосочност на всички тия фактори се получават знаменити в своята област творци.

46.3. Целево въздействие върху възрастните

Твърде много усилия влага обществото — данъкоплатците като цяло и отделните заинтересовани елити — за обработването и дообработването психиката на възрастните. Но тук резултатите са много по-незабележими. „Дървото се превива, докато е младо." А трудностите по превъзпитаването на един образован възрастен човек са ромни, нещо, констатирано още от Сократ. Превъзпитанието, изменяне психиката и възгледите на възрастните, е явление възможно ю така рядко (вж. „Преоценка на ценностите" — гл. 40), но е почти контролируемо от обществените структури и рядко се подчинява техните цели. Напоследък, впрочем, техниката на целенасочено-превъзпитание, включително и т. н. промиване на мозъците, беле-някакви успехи.

Това, което може да се дооформи и допълни в изградената вече психика на възрастните, е да се внедрят нови, необходими за обществото, за елита или за заинтересованите управляващи вкусове, предпочитания, убеждения, желания, потребности, пристрастия. Тук роля играят модата, рекламата, пропагандата. Рекламата е „душата на търговията", популяризиране на стоки, създаване потребности за тях. Изкуството от въображаемото „безкористно служене на му­зите" все повече се превръща в изкусен и находчив възбудител на потребности, „добър помощник на рекламата", а често и на полити­ческата пропаганда.

Пропагандата и рекламата са изработили най-фини и съвърше­ни методи за влияние и внушение. „Една лъжа, повтаряна хиляда пъ­ти, става истина", „Смесването на 5 процента пропаганда с 95 про­цента неутрални истини прави пропагандата незабележима" и пр.

За въздействие върху възрастните действа изкуството, особе­но масовото изкуство, масовата култура, средствата за масово осведомяване.

В края на XIX и в началото на XX век необходимостта от целесъ­образно изграждане на индивидите като производителни сили, бър­зата им преквалификация и подготовка, синхронизирането на пси­хиката им с бързоизменящите се изисквания на обществото започ­на да закъснява в сравнение с ускорените промени в производстве­ните и в обществените отношения. Необходимостта от преоценки на ценностите — главния фактор в промяната на психиката — изп­реварва „естествената", свързана със социални промени преоценка. При това резките социални промени се оказват все по-опасни за съществуването на установеното общество.

Все по-трудно става на предприемача да подбира персонала, ос­ланяйки се само на своята интуиция.

Все по-трудно и нерационално е нарастващите психически раз­стройства и болести да се поверяват на изкуството на самозвани знахари и баячи, а междуличностните и междугруповите конфликти да се оставят да заглъхват сами или със съветите на енорийския свещеник.

С изживяването на механистическия материализъм човешкият организъм не бива свеждан вече до физическа машина или химичес­ки агрегат, лекуващ се само с физически и химически интервенции. Психологията, или по-точно психотерапията, мощно нахлува в меди­цинската практика и медицинската наука.

Възпитанието и образованието на подрастващите става все по­вече задължение и проблем на обществото, на данъкоплатците, а не само на семейството, както е било по-рано и обществото търси об­щовалиден начин да ги рационализира.

431

Приложната психология се явява и развива най-напред в САЩ по обясними причини: там капитализмът се развива и преустройва бързо, заедно с него — и обществените отношения, и необходимост от промени в нагласата на хората. Едновременно с това относител­ната социална стабилност (дължаща се на ред географски и истори­чески фактори) не предоставя възможности за „естествени", сти­хийни преоценки на ценностите.

Областите, в които се използва приложната психология са разнообразни: на първо място, превръщането на човешкото дете в производителна сила. (Тук се явяват две тенденции: изконната тен­денция на родителите — да се създаде всестранно развита личност с максимална стойност чрез общо образование и възпитание, и тен­денцията на работодателя — да се създаде високопроизводителен специалист с минимална стойност, т. е. изискващ минимална работ­на заплата.) Други области, в които приложната психология се явя­ва необходима са: увеличаване производителността на труда (включително предотвратяване на трудовите злополуки, на трудовите кон­фликти и др. п.); психологически подбор на персонала; управление и контрол над междуличностните и междугруповите отношения, над ценностната ориентация на трудещите се; водене психологическа война чрез възбуждане агресивност и групова ненавист и конфлик­ти в лагера на противника или конкурента и плавно регулиране меж­дуличностните и междугруповите отношения в собствения лагер; икономично и ефективно лекуване на психическите разстройства и други.

Приложната психология има задача да направлява всички ета­жи от човешкото поведение и затова не е свързана само с теоретич­ната обща психология, а и с редица близки науки. Навлиза в области на поведение, независимо дали тези области се владеят или оспор­ват от социологията, социалната психология, зоопсихологията или от физиологията.

Приложната психология ползва всички науки, всички школи и направления, всички методи, които могат да й се предложат от теоретичните науки. Приложната психология не е психология, тъй как-

то инженерната наука не е физика. Психологът е специалист, а не теоретик, тъй както инженерът е производствен специалист, а не физик-теоретик. Тук нещата и перспективите са ясни. Само наиме­нованието „психология" и новостта на приложната психология съз­дават временно объркване.

Приложната психология не е науката психология и нейните гран­диозни успехи не са успехи на теоретичната обща психология. Тя е, в известна степен, безразлична към проблема, какъв ще бъде мето­дът на теоретичната психология, дали тази наука ще смогне да при­добие свой собствен обясняващ метод или не, дали ще запази сво­ята цялост или ще се разпадне на две или повече науки. От друга страна, ползването на редица методи, като анкети, тестове, интервюта, статистически методи, както и интересът на приложна­та психология към междуличностните и междугруповите отношения, я сближава със социалната психология. Също така прилагането на внушение, хипноз, медитация, свободни асоциации, психодрама и ред други я сближават с психоанализа⁷⁹.

Приложната психология в своята същност и задачи стои малко настрана от теоретичните спорове между различните школи и тече­ния в общата психология, но все пак се опира"

, -

оризма и функционализма. (Впрочем, приложната психология е внес­ла своя важен дял в развитието на тия течения и в общата критика на интроспекцията.) Приложната психология не се задълбочава във философските проблеми на психологията, но все пак най-удобна философия за нея се оказва прагматизмът. Отсъствието на обща теоретична кон

В областта на планомерното изграждане на производителната сила човек, т. е. във възпитанието и образованието, такива отрасли са: педагогическата психология, педагогиката, психологията на ху­дожественото творчество, психологията на спорта, тренинга и т. н.

Свързани с опазването и лекуването на производителната сила човек са: консултативна психология, включваща психология на се­мейството и брака; психология на сексуалните отношения; медицин­ската психология (с нейните раздели: клиническа психология, патопсихология, невропсихология), психотерапията, включваща пси­хоанализа и ред други.

В помощ на подбора на персонала: психология на половите различия, диференциална психология, психометрия, възрастова пси-

хология и др.

В сферата на контрола и управлението на производителната си­ла човек: психология на труда, психология на управлението, екстре­мална психология, инженерна психология, юридическа психология (с ред подразделения), военна психология, авиационна и космичес­ка психология, психология на рекламата, психология на пропаган­дата, политическа психология и много други.

Приложната психология е скъпо предприятие. Тя се оказа под­ходяща за САЩ, а после се пренесе и в другите развити държави. На Изток и Юг нейната основна роля се изпълняваше и в нашия век от крайно идеологизирани социални учения или от избухващ тук-там религиозен фундаментализъм.

По-специално наред с психоанализа и сега сред бедните слоеве и по-бедните нации се ширят другите традиционни форми на психотерапията: религиозната изповед, суеверните гадания, утеха­та, достигната чрез религиозен екстаз (в това са се специализирали многобройни секти) или чрез примирение, вяра в екстрасенси, теле­патия и надежда за парапсихична или космична помощ отнякъде.

В Европа приложната психология бързо се разпространява, но все още не е превърнала теоретичната психология в своя платена консултантка. Даже от време на време тук се ражда някакво ново направление, несвързано пряко с практическите нужди.

С разгъването на техническата революция трудещият се — ос­новен обект на приложната психология, постепенно се изменя по функция. От физически работник, на който се измерва и рационали­зира всяко механическо движение, с цел да се увеличи интензив­ността на труда, трудещият се става оператор, мениджър или специалист, който във всеки момент трябва да взема решения. И основно внимание при подбора и подготовката се обръща на други качества на личността: настойчивост, самостоятелност, умение да се поемат и оценяват рисковете, да се контактува с хората; чувство за отговорност, установена ценностна система, уравновесеност, творчество. Във връзка с това приложната психология възприема идеите нат. н. хуманистична психология (Маслоу, Олпорт, Роджърс), като си поставя задачи да подготви човека за самореализация, да му окаже помощ сам да намери смисъл на своето съществуване (логотерапията на Франкъл) и т. н. . .

46.5. Интелигенцията. Обществени структури за

обработка на психиката

При сложните задачи, които има да решава обществото, и при сложната обстановка, която само си е създало, то изгражда огром­на армия от свещенослужители, духовни наставници, учители, професори, офицери, старшини и сержанти, специалисти по красноречие, факири и оратори, деятели на културния фронт,

433

Хората от тия масови професии излъчват от своите среди беле­житите творци на културата — звездите, талантите и гениите на сво­ята епоха, гордост на съответната нация. Същевременно те са от­къснати от непосредственото материално производство и от физи­ческия труд; започват да се проявяват като особена социална прослойка — интелектуалци, интелигенция.

Зависими икономически изцяло от икономически силните и властващите, те представляват техни бардове и провеждат в култу­рата и във възпитанието техните интереси.

Имащи по-високо образование и разполагащи с много повече информация от обикновените трудещи се, интелектуалците попъл­ват всички звена на държавния апарат. Така те много преди предс­тавителите на другите прослойки усещат промените на ветровете в социалното развитие и, в интерес на своето преживяване, първи се преориентират към новите силни, към идещите на власт. Ползвайки се с авторитет пред трудещите се и със своите изтъкнати имена, интелектуалците много често възглавяват периодите на „просвеще­ние", предшестващи всички революционни и контрареволюционни преходи; възглавяват революционните партии до началото на революцията — докато в революционното потресение се намесят широ­ките слоеве от трудещите се и най-низшите маргинални прослойки от населението. Тогава те, останали без старите меценати и спонсори, горчиво съжаляват за „безобразията, вършени от простолюдието" и отново и отново се приспособяват към новите силни. В мирно време всички отряди на интелигенцията са организира­ни в добре оформени структури: образование, здравеопазване, култура, наука, изкуство, спорт, развлечения, книгоиздаване, сред­ства за масово осведомяване и др.

физически зримо над земната повърхност се издигат величест­вени храмове, пирамиди и гробници, училища, университети, академии, болници, клиники, печатници и издателства, театри, кул­турни институти, музик-холове, галерии, филмотеки, телевизионни кули, киностудии и киносалони, казарми, стадиони, плувни басейни, престижни колежи, сиропиталища, детски градини и т. н. Тези струк­тури заангажират милиони хора обслужващ персонал, поддържащи техниката, комуникациите и т. н.

Всичко това е плод, продукт на цивилизацията. Нищо подобно не е имало в дългата история на човечеството преди това. И без всич­ко това съвременният човек не може да живее.

Опитът от всички тия структури и дейности за въздействие вър­ху хората е обобщен в теории и науки: дидактика, педагогика, педология, реторика, медицински науки, богословие и различни при-