Увод. Психологията като наука предмет на психологията и природа на психичното психика

хипнотизирана тълпа, паника и др. п. Изобщо тогава не здравият разум, а други сили господстват в обществото и над психиката.

Обикновено когато при напълно нормални обстоятелства отдел­ният човек постъпва не в съгласие със закона за стойността, зак­леймяваме го като чудак, луд, побъркан, безумен, просто глупак. Но когато цели слоеве от обществото постъпват така — това е ясен сигнал, че обстоятелствата в обществото не са нормални, и по-конкретно — че поредният плавен период от историята на дадена обществена структура е отминал и настъпва поредният период на социални сътресения.

Всичко, казано по-горе за доминиращото влияние на ценности­те и закона за стойността, се отнася за свободния съвременен човек. У роба, закрепостения, поставения при особени обстоятелства, то­ва доминиращо влияние е силно деформирано.

С течение на времето под натиска на обективните обществени промени стойността на различните ценности се изменя. Едни цен­ности увеличават стойността си, други я намаляват. Това, което ви­соко се е ценяло при определен начин на производство и при опре­делена обществена структура, след революционни промени в тех­нологията или в обществения строй губи стойността си. Търсени и желани стават други неща, други идеали, други ценности.

Човекът, изградил определени отношения към цялата ценност­на система, която го заобикаля, е длъжен да промени отношенията си. Ценностният таксис, насочен към определени ценности, отслабва, към други се усилва. Заедно с това се намалява или увеличава ин­тензивността на стремежите, желанията, интересите, наклонностите, изградени в обществената практика. Част от естествените, природ­ни наклонности към определен вид работа остават безпредметни. Получават търсене и се развиват други, скрити досега наклонности и способности на човека.

С изменяне стойността на дадено благо се изменя и позицията към него, следователно изменя се и чувството към него. На преоценка е подложена емоционалната сфера от психиката. С намаляване стойността на даден обект намалява интензивността на стремежа

към него — намаляват волевите компоненти на психиката. В други случаи, при отношение с други ценности, волевите прояви се усилват. Волята се пренасочва. С изменяне на ценностната схема се изме­нят и моделите на мислене, изменя се и мисленето на хората, особе­но ценностното мислене.

Изобщо измененията в ценностите, преоценката на ценностите, която човек много често трябва да прави, изменят цялата психика на човека (горния, съзнателния пласт от психиката) и я изменят много по-силно и по-ярко, отколкото това може да се постигне с педагоги­чески методи. Затова по време на революционни кризи и сътресения, в моменти, когато новите революционни идеи овладяват масите, а ценностите бурно се преоценяват, за година и месеци хората се из­менят коренно, макар че в такъв период нито някой се занимава да превъзпитава хората с педагогически средства, нито науката пси­хология проявява особена активност, даже напротив. А в спокойни периоди, когато психологията, включително йога, се преподава и раз­вива от философи и учени, и педагогическите принципи и системи се прилагат широко при обучението, а управляващите много сериозно приемат задачата да превъзпитат хората в някакъв дух и направле­ние, промени в психиката на хората почти не се забелязват в тече­ние на десетилетия. Или се забелязват, но в посока, обратна на офи­циалното превъзпитаване⁶⁹.

40.2. Промени на професионалните наклонности и

таланти

Професията е типична ценност, която много често бива преоценявана. Заедно с преоценките се изменят и професионални­те наклонности на хората. В зависимост от икономическите цикли, от общественото търсене интересът към определени професии се увеличава. Общественият престиж на професията се повишава; подрастващите, младежите масово проявяват интерес към нея.

Например, когато замирише на предстояща война, особено ако се очертава справедлива война, заедно с вълната на патриотизъм нараства и напливът към военните училища. Издига се реномето на офицера, увеличава се заплащането му. Всички амбициозни младе­жи искат да стават военни. Младежите масово проявяват наклон­ности към военна професия. Военните училища са принудени да пос-

⁶³ Това дава повод на революционно настроените мислители злобно да охулват педагогиката и официалната наука въобще. "...Някакъв френски абат коментира храбростта на Александър Македонски, а охтичав професор държи амоняк под носа си и чете лекции върху силата" — възмущава се Шилеровият Карл Мор (Разбойници)Така се е случило, че сам Шилер след един век е бил канонизиран в академичната педагогика. По тоя повод Ст. Цвайг пише: "Караха ни да изучаваме Шилер, а ние тайно четяхме Ницше." След още половин век и Ницшевите "революционни" идеи се сведоха до обект на академични изследвания. Изобщо хладната на вид и безстрастна академична култура се състои главно от застинали, някога революционни, идеи.
///. Душевността на съвременния човек или...

361

След военно поражение престижът на военните спада рязко. Данъкоплатците мислят за възстановяване на икономиката и отде­лят трохи за армията. Бившите военни водят жалко съществуване; попълват редиците на безработните, социално слабите и на екстремистките маргинални движения. Наклонностите към военна профе­сия изведнъж се оказват ненужни и изчезват. Способните военни стават способни бизнесмени или чиновници. Измежду младежите военни стават тия, които не могат да се реализират другаде. И в та­зи епоха се раждат точно толкова природни таланти за велики военачалници, но те не получават нито развитие, нито проява.

Същото става и с други професии. Въвеждането на селскосто­панските машини изведнъж разкрива скритата безработица в селс­кото стопанство. А съпътстващата индустриализация повишава тър­сенето и заплащането на строителните работници. Хора, живели ре­дица поколения на село, сродили се със селскостопанския труд, взе­мат съдбоносни решения, стават работници; поставят си нови лични цели, развиват нови интереси, нови способности и наклонности.

Когато пред страната предстои индустриализация и бързо на­растват инвестициите в строителството, всички амбициозни млади хора мечтаят да станат инженери. Най-добрите стават. И между тях наистина се проявяват технически таланти, които прославят роди­ната си. Навлезе ли икономиката в стагнация, завърши ли индустриализацията, започне ли превръщането на страната в нов суровинен придатък на развитите държави или увеселителен кът за богаташи, инженерството става непрестижна професия. Влеченията и наклонностите към строителна и машинна техника се губят бързо. Появяват се неочаквано съвсем нови наклонности към нови прес­тижни професии.

Наклонностите (в реализация, а не в потенция) са обясним про­дукт на дадени обществени отношения и те закономерно се изме­нят с промените в обществените отношения.

Появяването на остро социално неравенство в обществото, въз­можността на един човек да купи друг човек изведнъж изменя кар­тината на обществения живот в една нация и психиката на хората. Изневиделица се появяват множество красавици, незабележими до­тогава изпод работните облекла, хетери, компаньонки, фотомодели и т. н., които услаждат допълнително живота на богатите. Явяват се в изобилие талантливи касоразбивачи, крадци, джебчии, а заедно с тях — телохранители, талантливи детективи, полицаи, адвокати — таланти, които в общество на относително социално равенство не

намират пълна реализация. Заедно с това се изменят стремежите, мислите, идеалите на младежта, техните интереси и наклонности. Милосърдието, даването на милостиня се издига като основна добродетел, а смиреното просене на милостиня става масова норма на обществения живот и елемент от психиката на много хора.

И напротив, в периоди на връщане към общинни норми на живот и общинен морал и уравниловка, красавиците се скриват зад гиздавите, но скромни дрехи, и си спомнят за естественото си за­дължение да раждат деца; джебчиите пред страха от жестоки нака­зания и лагери забравят талантите си. Поради липса на подходящи случаи не могат да се реализират и ярките детективски таланти. У младите хора се явяват необясними страсти и желания да изучават социални теории, да декламират цитати от свещени книги или мъдрости, произнесени от живия пророк-ръководител. Психиката на цели поколения се сменя като по команда.

40.3. Преоценка на ценностите в интимния живот

Преоценките на ценностите, отчитани със завидна точност от закона за стойността, задвижва не само кардиналните процеси на общественото развитие. Те доминират и направляват и най-ежедневните, най-тривиалните и интимни отношения в човешкия живот. Примерите за това са в изобилие.

Стойността на човека като цяло също е променлива величина. Расте известно време заедно с професионалното майсторство, ус­вояваната култура, физическата сила и красота. Намалява с остаряването, загубата на обществено положение, сила и т. н. Твърде ярко се отразяват промените на целокупната човешка стойност в съвременните брачни отношения. При наложилата се еманципация на жената съвременното семейство е съдружно предприятие между мъж и жена за съвместен живот и отглеждане на децата. И двамата внасят своята лична стойност или капитал в семейството и после всичко става общо и се използва според нуждите.

Най-здрави и трайни са браковете, когато и двамата внасят приб­лизително еднакъв капитал в общото предприятие и стойността на двамата се изменя (расте или намалява) приблизително паралелно, по един и същи начин. Тогава не се поставя на изпитание законът за стойността. Но често се случва, с течение на времето стойността на единия от съпрузите да нараства, а на другия да остава същата или намалява. За съпруга с повишена стойност (или с представа за по­вишена стойност) равното комунистическо делене се оказва неизгодно. Той чувства, че е достоен за нещо повече от това партньорство; напира да се освободи от брачните вериги. А за съпруга, останал с по-малко стойност, бракът се оказва печеливша сделка, той държи за светостта, трайността на брака и семейството, за брачната верност и любовта... На тази почва се разиграват най-

363

разнообразни брачни драми. Разбира се, преоценката на ценности­те не е единствената им причина.

Характерът на човека се създава в процеса на неговата социализация, заедно с обогатяването на връзките му с обществото. Промените в обществото изменят не само наклонностите, стреме­жите на човека, но и характера му. Това изменение не трябва да се разбира просто и буквално. Работата е в това, че различните фази в обществения цикъл по необходимост извикват и издигат на мода ка­то модели различни характери и темпераменти, най-необходими за осъществяването на назрелите обществени промени. Издигнатият в модел-образец характер, темперамент, маниер на поведение ста­ват ценности, получили голяма стойност и привлекателност. Веднага се явяват хиляди подражатели и те, кой по-успешно, кой не, възпро­извеждат необходимите за даден исторически момент характери. Така, перифразирайки Гьоте: в преуспяващото и мирно гражданско общество се оформят щастливи, спокойни, чисто деятелни характери; усили ли се бюрократизирането на обществото, появя­ват се годни за заповеди и послушание мъже; попадне ли една дър­жава в революционна охлокрация, тутакси изпъкват смели, самоотвержени, презрели всякакви морални условности, личности; деспотизмът създава ловки лакеи и т. н. Така общественият живот налага необходимите характери за всяка фаза на историческия цикъл.

Но и всяка обществено-икономическа група налага необходи­мите за нейното утвърждаване характери. И те стават типови за нея.

40.5. Психичното поведение на човека и основните му форми: ум, чувства, воля

От какво зависи психическото поведение на човека — от обсто­ятелствата в обществения живот или от някакви основни компонен­ти на неговата душа: ум, чувства, воля?

Ум, чувства и воля в традиционната философска психология се възприемат като потенции (способности) на душата, като основни нейни атрибути. Те се разглеждат като първични основни елементи, от композирането на които се образува човешкият характер. Разглеждат се същевременно като фактори — първопричини на чо­вешкото поведение.

Подобни схващания се споделят и от някои съвременни психолози. Само формата на изразяване е по-друга. Душа е заме­нена с психика (душевност). Психиката продължавала се разглеж­да като самостоятелна нематериална субстанция, съвкупност от сво­ите основни структури, функции или процеси: ум, чувства и воля.

Много често ум, чувства, воля са се разглеждали не само като
ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

///. Душевността на съвременния човек или...

365

съставки на душата, а като първични начала на културата, живота и света. Ум, това е космическият нус, манас, световен разум, пре­установена хармония. Волята, според представителите на волунтаризма, е първично начало на световния и жизнения процес (напр. / Шопенхауер) или „воля към власт" у Ницше, или „жизнен порив" у Бергсон. Чувствата също идват до нас като атрибути на Бога или са производни от първичните начала: привличане и отблъскване, на космическия ерос и т. н. С многостранното си психическо поведение човек попада и в отношения, аналогични, близки или наподобяващи на основни отношения, съществуващи преди човека и преди психиката. И това е дало повод за неправомерни обобщения.

Ум, чувства и воля са форми на поведение, а не застинали характерни черти на даден човек. Отдавна хората са забелязали (а големите писатели-сърцеведци са описали), че човек, умен при едни обстоятелства, се оказва глупав при други; че безволевият в ежедневието проявява силна воля при определени обстоятелства и обратно. Често човек в своите постъпки се влияе от чувства. Но причините на тези чувства лесно се откриват. Върху човешкото поведе­ние действат и външните обстоятелства и исторически процеси, и вътрешните психически особености, и случайни състояния на индивида, както и случайни събития в живота му. При едни и същи външни обстоятелства разните хора постъпват различно и често пъти противно на обществената тенденция. Но при продължителни действия на един човек и при действията на много хора, като резултанта поведението на хората се оказва почти точно отражение на общес­твените тенденции и развиващите се обществени процеси.

Не психическите особености на хората определят исторически­те процеси, а историческите процеси в своята съвкупност извайват психическите особености на хората и извеждат на пръв план такива качества и особености, каквито са необходими за историческия момент. Постъпките и мислите на хората се диктуват не от качест­вата на мозъците им, не от преобладаването на един или друг хумор в тялото им, а от интересите им, потребностите им, които пък се определят от развитието на производството и историческия момент, от конюнктурата, от господстващата идеология, от мястото на чо­века в социалната стратификация, от участието му в една или друга малка група и т. н.

Нормален мозък, нормална физиология на висшата нервна дейност — това са базисни условия, без които не може. Физиологическите особености, заболявания и дефекти дават своето отраже­ние в психиката на отделния индивид. Но не те диктуват поведени-

ето на човека въобще. И в края на краищата те се свеждат до нула в сумарното, даващо обществен резултат поведение на хората като цяло.

Че човек постъпва така или иначе, мисли върху една или друга тема, говори това или онова, не се определя от неговия ум, воля, чувства. Тези форми на поведение се проявяват повече или по-мал­ко в неговите действия, мисли, постъпки, отношения. И доколкото се явяват закономерно в определена повтаряемост и предвидимост, може да се каже, че характеризират неговото поведение, поне за един кръг от действия и за определено време.

За да постъпиш така или иначе, основната причина не са инте­лектът или волята, или чувствата, които придружават постъпката, както, за да кажеш това, а не нещо друго, „да" или „не", причината съвсем не е богатството на езиковия речник, макар че той дава въз­можност за пълно и ярко изразяване.

Интелектът, умът, бързата успешна адаптация към средата мо­же да се прояви в много и най-различни неща, за добро или за лошо; да се прояви пълноценно или ограничено, а в някои случаи, напри­мер при силна възбуда, съвсем да не се прояви.

Волята, устойчивостта и издръжливостта на поведението се оказва много полезна за човека. Но не тя диктува на човека да пос­тъпи волево.

Когато умът или волята като устойчиви форми на поведение не са достатъчно разработени и развити, възможностите на индивида са ограничени, особено при важни обрати в живота. Но когато обра­тът е много рязък и внезапен, и нормалните интелект и воля не могат да се справят. Гениалните се оказват глупави, образцовите храбре­ци се оказват страхливци, „умът се превръща в глупост", както кон­статира Мефистофел.

Умът, чувствата, волята са незаменими и важни, изработени в дългата история, устойчиви форми на човешкото поведение. Но не те определят отношенията, позициите, които човек заема и защищава. Те се създават в труда, в преследването на поставените цели, в многообразните ситуации, в които човек попада. „Човек мисли и постъпва в зависимост от стола, на който седи."

Не специфичната душевност на индивида диктува неговата де­ятелност и практиката му. Напротив, човешката душевност се офор­мя от практическия живот. Човек прави умни работи, адекватни на същността на нещата, не защото е умен, а се оказва умен, защото постъпва адекватно на същността на нещата. Човек се противопос­тавя на видимостта на несъщественото, на отклоняващото го от целта не защото е надарен с воля, а съпротивяващ се на ограничаващата го и отклоняващата го от целта видимост, той проявява воля.

Не волята и умът на Наполеон са причина на събитията, послед­вали Великата френска революция. Обществените процеси, събу­дени от революцията, са извадили на повърхността, на гребена на
366

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

събитията човек със способностите на Наполеон и са го принудили да проявява необходимите за неговата роля богат ум и силна воля.

При цивилизацията обективното икономическо и обществено развитие води до промени в стойностите на благата и ценностите (едни поскъпват, други поевтиняват; несъдържащи доскоро стойност блага стават ценности, а високо ценени ценности престават да бъ­дат търсени, престават да бъдат блага, а с това — и ценности). Настъпва поредната преоценка на ценностите.

Преоценката на ценностите преориентира и преобразява наклонностите, стремежите, желанията на хората. Тя налага нови модели на характери и манталитети, които масово се възпроиз­веждат. Всеки конкретен човек извършва съзнателни дела, видимо контролирани от неговото индивидуалистично съзнание и мотивира­ни от неговите наклонности, стремежи, желания, т. е. съобразени с измененията в стойностите на нещата.

Независимо от разнопосочността в делата на отделните индивиди, в тия дела намират израз новите стойности на благата и общата резултанта от делата на хората съвпада с обективната об­ществена тенденция, появила се с преоценката на ценностите.

Дали тази резултанта е по-значителна или нищожна, зависи от това, доколко са разнопосочни интересите, а оттам — и действията на хората. Когато тези действия са съвсем разнопосочни, несвър­зани едно с друго, обществената резултанта има нищожна величина. Когато хората действат под влияние на обединяваща идея или обе­диняваща организация, резултантата е значителна и последствията от нея — също.

Обективната, независима от съзнанията обществена необходи­мост се реализира чрез съзнателните дела на отделните хора. А съз­нателните дела на отделните хора в своята съвкупност дават като резултат реализирането на обективни, независими от съзнанията об­ществени процеси. При това обществените резултати от тия проце­си не съвпадат със съзнателните стремежи на хората или само слу­чайно съвпадат с целите на някои хора, и то за кратко време.

Всеки обективен обществен процес става чрез индивиди, мина­ва през техните интереси, осъществява се в името на техните цели, желания, страсти.

Обективните обществени процеси се извършват винаги от су­марните действия на хората, като резултат от тях. И независимо от това, дали хората съзнателно се стремят към някакви обществени цели или въобще нямат съзнание и действат полурефлективно. Но когато хората имат индивидуално съзнание — така е при цивилиза­цията — действията на хората са много по-целеустремени и по-

ефективни. Обединени чрез ценностния таксис, те непосредствено реализират обществените тенденции.

На определена фаза от развитието на индивидуалното съзнание обаче хората започват да осъзнават общите тенденции и опасности в социалното развитие и общите си интереси. Започват да долавят закономерностите в сложната връзка между собствените действия и обществения резултат. Създават идеи и организации, които ги обединяват. Действат под въздействието на тези идеи. Свободата добива нов смисъл. Хората съзнателно почват да регулират и конт­ролират общественото развитие. Такъв процес е започнал в човеш­кото общество, но далеч не е добил мощ и решаващо значение.

40.7. Модата като имитация на социалните промени

Механизмът на преоценката на ценностите, с неотразимото си въздействие върху психиката на човека, е толкова ефективен, че в съвременното общество е намерил място негов фалшив двойник — модата.

Модата е механизъм, който непрекъснато обезценява ценности в областта на облеклото, формата на автомобила, начина на живеене и пр. и създава все по-модерни ценности. Само че промените в мода­та не се дължат на изменения в технологията или в социалната структура, а на систематично движение в кръг, движение от нищо в нищо. Модата е в интерес на най-висшата прослойка в обществото, но не се въвежда съзнателно от тази класа. Просто представителките и представителите на най-висшата класа се стремят да изразят сво­ето превъзходство и различие от средната класа, като се обличат мал­ко по-различно. Хората от средната класа не искат да се отличават видимо от най-богатите, това е въпрос на доверие на клиентите и кредитоспособност; същевременно те държат да се различават от без­личното простолюдие. Но и простолюдието, особено ако разполага с пари и не е пауперизирано, държи да не се отличава от средната кла­са и я следва, ако не в моделите на колите, то поне в дължината на полите. В това време вече богатата класа е успяла да смени още вед­нъж модата... Така механизмът на вечната гонитба продължава.

Особено охотно се включват в модата онези, които не могат да изявят своето положение в науката, бизнеса, културата и своите ам­биции по друг начин. Затова на модата са особено податливи жените, неучастващи в публичния живот.

С модата хората се държат постоянно в тревога да не изоста­нат в своите интереси и вкусове. Модата поддържа вкусовете, стре­межите и наклонностите на по-бедните в унисон и подчинение на вкусовете на богатите. Тя утвърждава водещото положение на бо­гатите държави и нации над бедните нации. Модата играе обедини­телна роля в класовото общество, притъпява и тушира класовите противоречия; не допуска класите да се превърнат в касти; държи
368