Увод. Психологията като наука предмет на психологията и природа на психичното психика

Психиката е информационна система. В психиката основните операции и преобразования са информационни, а не енергийни. Но психичното не е тъждествено с информация. Информацията е нещо много по-широко. Психиката е конкретна и съвсем не единствена Форма на автоматична саморегулация и управление, на пренасяне на информацията. Тя обхваща конкретни форми на комуникации.

Информацията (структурността) заедно с движението са основ­ни атрибути на материята. Не съществува материя без структурност. В Много системи, естествени и изкуствени, можем да срещнем пре-
===============================
14-15

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ Увод. Психологията като наука
работка на информацията, логически операции, кодиране, управле­ние и т. н. В психиката обаче тия процеси са много ярки.

1.9. Психика и функции на мозъка

Мозъкът си има достатъчно функции: управление и стабилизи­ране на организма в бързоизменящата се среда, анализиране на дразненията, преработка на информацията и т. н. Това са функции, общи за мозъка на висшите животни и човека. Те са предмет на фи-зиологията на висшата нервна дейност, а не на психологията. Предмет на психологията е нещо друго — модулиране висшата дейност на мозъка под въздействие на социалните функции на човека.

Ако в съждението „Психиката е функция на мозъка" под функ­ция се разбира не физиологическият термин „функция", т. е. роля, работа на един орган в общия ансамбъл, а математическият термин „функция" — променяща се величина в зависимост от друга промен­лива величина (аргумент), тогава съждението е вярно: психиката за­виси от мозъка, например дефектите и болестите на мозъка влияят върху психиката. Но тогава в израза не става въпрос за това, що е психика, а за това, че психиката зависи от мозъка, от неговата ця­лост и здраве, от неговите функции.

1.10. Психика и поведение

Поведението е съвкупност от движения, състояния, изменения и постъпки, с които човек, или каква да е система, реагира на външ­ните въздействия, взаимодейства с външната среда.

Поведението на човека в неговата цялост също не може да бъде предмет на психологията поне по две причини. Предмет на науките на могат да бъдат явления или елементарни връзки между явления, а закономерности, същностни процеси, стоящи зад тия явления. Науката не само констатира и описва, а преди всичко обяснява. Психологията следва да отговаря на въпросите, защо човек постъп­ва така или иначе при едно или друго въздействие, какви процеси се развиват в „черната кутия" — главата — и зад непосредствено видимото.

Разбира се, има хора и философи (неопозитивисти, бихейвиористи и др.), които твърдят, че зад явленията няма същности, че достой­но за научен и философски поглед е само това, което може да се види и да се пипне — тях поведението, като предмет на науката психология, ги удовлетворява.

Но поведението на човека като такова не може да бъде предмет на психологията и по други причини. Човек се включва в няколко вида поведение, всяко от които е описано и обяснено в съответна

наука.

1. Човекът е физическо тяло и има поведение на физическо тяло. При движение проявява инерция, при натиск — еластичност, твърдост. Под влияние на гравитацията тежи и пада към центъра на Земята, при потапяне в течност губи от теглото си толкова, колкото тежи изместената от него вода и т. н. С обяснението на тоя вид по­ведение на човека се занимава науката физика.

3. Човек е биологически организъм, при това висш организъм. За неговото поведение са характерни обмен на веществата с външ­ната среда, раждане, умиране, възпроизводство, действане по програми, заложени в гените и т. н. Обяснението на тоя вид поведе­ние е задача на биологията. И тя го обяснява без помощта на психологията.

4. Човекът е висше гръбначно животно. Има мозък, в който се склкзчват условнорефлекторни връзки. Както и при другите висши гръбначни животни, човешкият индивид през индивидуалния си жи­вот се приспособява към околната среда, обучава се, придобива навици, форми и програми за поведение, които не се предават по генетичен път. Обяснение на тоя вид поведение дава физиологията на висшата нервна дейност, не психологията. Тя може да се нарича „Зоопсихология", Но това не изменя нещата.

5. Човек, както и други висши животни, при определени, много често критични, екстремни ситуации, попада в тълпи, ограничава ед­ностранчиво богатството на връзките си с околната среда, подчиня­ва се на един водач, подражава сляпо, поддава се на внушение и хипноза. Тоя вид поведение също не е предмет на психологията. С него се занимава дял от биологията, наречен „Обществено (стадно) поведение на животните" или „Етология на обществените животни".

От Лоренц има създадена особена наука — „етология" — за би­ологическото поведение въобще (етажи 3, 4 и 5).

6. Психологията има за предмет и обяснява този етаж от по­ведението на човека, който е свойствен само на човека и е обус­ловен от неговия обществен живот. Психологията обяснява защо човек рисува, оре земята, монтира автомобили, стачкува, пише писма, вярва или не вярва в Бога, смее се, завижда, лицемери и т. н. Така че предмет на психологията е механизмът, двигателят на тази най-висша форма на поведение на човека. Но преди да може да обясни тоя механизъм, на психологията често се налага да описва и систематизира характерни форми на психическото поведение.

Като всяка друга наука, психологията помага на човека да се ориентира по-лесно във външната среда (в случая — в отношенията си с другите хора), да си обяснява явленията и с това да бъде поле­зен на себе си и на обществото, по-ефективен в трудовата и общес­твената си дейност.

Психологията (общата психология, за разлика от приложната психология) не е апарат, приложно изкуство за изменение на чо­вешката психика, но тя очертава факторите, които влияят върху психиката.

Областта, която обхваща психологията — овладяването на вис­шата нервна дейност на човека от обществените структури, е силно идеологизирана по своя характер. Психологията трудно се освобож­дава от идеологията, от обществените страсти (но не чак толкова, че да се говори за „буржоазна психология" и „тоталитарна психоло­гия"!). Като всяка наука тя се отнася и се стреми да се отнася към своя предмет максимално обективно.

Идеологията е система от идеи (политически, социални, философски, религиозни и пр.), характерни за дадена епоха и общество, които оформят общественото съзнание и му придават из­вестна насоченост. (Думата „идеология" има и друго значение — про­изводство на идеи.)

2.2. Религия, наука, философия

Религията, науката и философията са основни съставки на съв­ременното обществено съзнание и на идеологията.

Религиите биват различни. Общото в тях е, че дават цялостна картина за света и се основават на схващането, че съществуват сили извън материалния свят. Това схващане в класическите рели­гии е придружено от вяра, че всичко е устроено тъкмо така, както твърди религиозният завет, и друга истина не може да има. Нормалната човешка практика и изникналите върху нея науки пос­тоянно убеждават човека в материалността на света, в способнос­тите на материята за самодвижение. Но неволята, могъщите и не­обяснени сили, които властват над човека, кризите в обществения и личен живот постоянно го връщат към религиозния начин на мислене.

За определени области от действителността човечеството пос­тоянно натрупва знания, хилядократно потвърждавани от опита и практиката. С тях могат да се предвиждат явленията в дадена об­ласт без помощта на каквато и да е извънматериална божествена сила. Такива системи от знания са науките.

Постепенно културата се натрупва. Броят и значението на на­уките расте. Те завладяват все по-широки области. Но между тях все още остават зони и междини, необяснени научно. Те предпола­гат някакво логично обяснение. Образованите хора имат възмож­ност да си изградят друга, нерелигиозна картина на света (макар че не е задължително религията да бъде отхвърлена изрично). Такъв мироглед се изгражда от философията.

философията е мирогледна система, която свързва с логически хипотези устойчивите, но откъслечни знания, предоставени от отдел­ните науки, и така изгражда цялостна картина за света — мироглед, съгласуван повече или по-малко с науките. За разлика от религията с нейните непоклатими догми, във философията владее борба на мнения. (Изчезне ли тази борба, философията се превръща в религия.) Непрекъснато се водят логически спорове върху свързващите отдел­ните научни знания философски хипотези. Тук спорят скептици и догматици, вярващи и циници, материалисти и идеалисти, епикурейци и ригористи, реалисти и номиналисти... Във философията има място за обективното знание и за субективното мнение, за всичко — само да отговаря на логиката.

Съвременният човек, ако не е вярващ, не може без някаква философия.

Винаги е необходимо да има и ще има философия, която да из­тръгва сложните житейски проблеми от догматичното религиозно мислене, мистицизма и суеверието и да ги подлага на логически анализ, анализ непредубеден, основан на новите достижения на науките; да определя границите на непознатото и недоказаното; да създава за него логически хипотези; да предоставя потвърдени­те от опита хипотези, решените проблеми на науката, като се ос­вобождава от тях. Така че философията не може да има един пос­тоянен предмет на изследване. Но методът й е винаги един и същ — да обобщава данните от различните науки и да подлага всичко на логически анализ.

Едно сравнение: Да си представим човека, застанал в ранно ут­ро на някой високи планински връх. Той гледа надолу и си съставя картина на света по това, което вижда. В началото всичко е забуле­но в мъгла и облаци. Човекът гледа шарките на облаците и тия шар­ки според него са светът (религиозна картина за света). По-късно мъглата се свлича надолу. Показват се отделните планински върхо­ве и вериги. Те са ясно огрени от слънцето и се виждат добре (това са науките). Между тях все още се стели мъгла, рядка и полупрозир-на (това е философията). Въз основа на околните, осветени от слън­цето, терени и върхове и случайно видените през мъглата светли и тъмни петна, наблюдаващият от високия връх човек може да си със­тави нова, вероятна, логична картина на видимата, полувидимата и невидимата части на света. В определен период от човешкото раз­витие философската мъгла покрива преобладаващата част от зем-
=========================

18-19

Но с настъпването на жаркия ден мъглите все повече се изпаря­ват и се свличат в дълбоките долини. Отделните науки, в началото обхващащи само върховете на планините, сега осветяват и скатовете, и полите, и даже не много дълбоките котловини. Областта на философията се стеснява. Същевременно философията става не­що като съединителна система, която свързва отделните науки и съз­дава общ мироглед (съвременната философия обаче, като изклю-чим неотомизма и диалектическия материализъм, най-често обхва­ща само отделни долини, запълнени с мъгла и отказва да бъде съединителна, мирогледна система).

Сега в областта на психологията, някъде между планинския скат „Биология" и планинския скат „Социология", все още има философ­ска мъгла, рядка и прозирна. Под нея почти се очертава не съвсем отчетлива конфигурацията на терена. Дали под мъглата ще се ока­же солиден хълм „Психология" или няколко малки възвишения — на­уки на границата между социологичното и биологичното, още не зна­ем съвсем сигурно. Но ще узнаем.

фактически отношенията между религия и философия, религия и наука са далеч по-сложни от представената тук схема, филосо­фията винаги е била елемент от идеологията, но сама по себе си ненадежден елемент. Защото за философията истината стои над вся­ка предварително избрана позиция и предполага даже напускане на тази позиция. Като по-действена и целенасочена идеология, религи­ите (не само традиционните религии, но и догматизираните социал­ни учения) редовно са превръщали философията в своя слугиня (Philosophia est ancilla theologiae). Слугини на религията са били и редица философски науки.

В наше време науките завоюваха висок авторитет и са самостоятелни. Свободомислието във философията става основен принцип. Но и сега на науките и на философията често се налага да защищават определени обществени позиции — нуждаят се от иде­ологическата активност на религията. За да комбинира своята иде­ологическа целенасоченост с доказания авторитет на науките, ре­лигията сега постъпва по-гъвкаво. Тя не претендира да превърне на­уките и философията в свои слуги, а да осъществи синтез с тях. За това условията са налице. Религиозните представи не винаги са отс­транявани (а и допълнително са вмъквани) в устоите на науките и на философските системи. И това за определени периоди от развити­ето на науките не пречи на тяхната логично изградена структура и на практическите им успехи. Този синтез между религия и науки не е съзнателно дело на злонамерени идеолози (макар че има и такива моменти). Той се налага обективно, по необходимост, тъй като за въздействие върху съвременния образован човек такъв синтез се оказва най-действената и ефективна форма на идеология.

2.3. Вулгаризиране на науките

Науките се развиват в обстановката на непрекъснати общес­твени и политически борби. Отделните класи и съсловия са заин­тересовани от популяризирането на определени изводи от науки­те и от прикриване на други. Що се отнася до обществените науки, техните изводи направо са оръжия в идеологическата борба. Освен това в обществените науки слаба роля играе математичес­кият анализ и обективният, освободен от психическо и субектив­но влияние, експеримент. Все още тези науки са свързани с философията, т. е. изводите от тях търпят различно тълкуване. Масов факт е вулгаризирането на обществените науки, включи-телно и на психологията, и превръщането им в идеологически ру­пори на господстващата (или на възходящата, контролиращата духовния живот) класа.

Психологията изучава обективни механизми, определящи и дви-жещи човешкото поведение. Изкуството изразява субективните представи, които човек има за себе си и за света. Психологията ана­лизира масовото, закономерното в поведението на хората, докато изкуството дава знания чрез единични примери, прави конкретни анализи на конкретни преживявания.

Изкуството има за обект не просто конкретното, а конкретното, типично за всички хора. То свързва хората. Редица раздели на при­ложната и на диференциална психология се занимават не с конкрет­ното у хората, а систематизират различаващото ги един от друг, ко­ето дава основа за диференцираното манипулиране на хората.

Понякога изкуството е толкова „изкусно", така съумява да схване и изрази типичното, общочовешкото в единичното и конкретното, че със своя сполучлив анализ засрамва психологи­ята и психолозите. Неслучайно основният метод на философска­та психология — интроспекцията, проникването в психиката на друг човек, е преди всичко изкуство и в по-малка степен научен метод.

Достиженията на изкуството в областта на психиката са ярки, но единични, разхвърлени. А достиженията на науката психология са закономерни, систематизирани и все повече потвърждавани от масови факти, свободни от субективизъм, макар че засега са по-скромни и не толкова ярки и впечатляващи.

2.5. Психология и мистика

Обстоятелството, че предмет на психологията се е смятала (и Досега се смята от мнозина) безсмъртната душа, създава за психо­логията впечатление като за специална наука — наука за духа и бо­жествената душа, в противоположност на другите науки, които се

Някои отрасли и школи на психологията направо са играли ро­лята на лъженауки за свръхестественото и нематериалното, за про­цесите и проявите на божествения по своята природа дух, неподда-ващи се на природни закономерности, а на някакви други божестве­ни закони.

Мистиката използва факта, че не всичко в действителността е обяснено и не може да се обясни в момента като материална струк­тура или материално отношение. Тя твърди, че то въобще не може да се обясни научно и предлага своите фантастични обяснения. Някои от тези обяснения допадат на човека, търсещ успокоение и равновесие, балансират човешката психика и се запазват за дълго време, даже и след като научното обяснение е вече дадено.

2.6. Психология и философия

философията се занимава с отношението между субективното и обективното. Науката психология разглежда всичко — и най-субективните подбуди, и съзнанието, и Аз като обект на изследване — само като обективно.

философията може да спори и ще спори за отношението между дух и материя, информация и материя, идеално и материално и т. н. За науката психология всичко е материя, включително и духът, всичко е материално, включително и идеалното. Без тази предпоставка пси­хологията не може да стане частна наука, а остава дял от философията.

Философията се занимава с въпроса, познаваем ли е светът — външната действителност, или ние познаваме само нашите усещания; обективен ли е светът или е продукт на нашето съзнание. За науката психология тия спорове са решени — светът е обективен и познаваем. Въпросите, които си поставя психологията са: как би­ва модулирана висшата нервна дейност, какви специални условия се създават за работата на мозъка, така че един апарат, изграден за биологична адаптация, да декодира идеи и образи, да създава установки и програми за творческа трудова дейност и т. н.

За философията (гносеологията) човек е субект, изменящ и поз­наващ света, а всичко останало е обект. За психологията тъкмо човекът, изменящ и познаващ света, е обект на разглеждане и изучаване.

Психологията не се занимава с въпроса, що е идея или как се изграждат идеите. Това е проблем на науките за културата и на философията. Пред психологията стои въпросът, как идеята се пре­нася в главата на човека, как се прекодира там и как овладява чо­вешката висша нервна дейност.

-----------------------

6 - В общата словоупотреба под материя обикновено се разбира веществото, а под дух — информацията.

-------------------

Някога, като част от философията, психологията е имала за пред­мет огромна област: човека въобще, духа въобще, душата (човешката, животинската и растителната душа), поведението на чо­века въобще, поведението на животните, рефлексите, нервната и се­тивната дейност... Изобщо навсякъде, където се е забелязвало са-модвижение и информация, се е откривало душа и област за прила­гане на психологията. Науката психология има далеч по-ограничено поле на дейност — „оседлаването" на висшата нервна дейност на човека от социалните структури.

Традиционно психологията е била дял от философията, нейно подразделение. Откакто преди два—три века се е появил терминът „психология", непрекъснато се правят опити, оповестяват се прог­рами за откъсване на психологията от философията. Мнозина твърдят, че науката психология е вече създадена и че тя живее пъл­ноценен живот на наука, фактически тя се мъчи да прави първите си стъпки, докато междувременно разни други науки: физиология на висшата нервна дейност, социология, кибернетика, екология, ант­ропология и в известен смисъл етика и естетика и пр., завладяват все нови и нови области от територията, с която някога се е занима­вала философската наука психология.

Изграждащата се наука психология не е философска наука и не може, подобно на философията, да чака нейните проблеми да се ре­шават от други частни науки, а тя да обобщава резултатите на фило­софски език, да прави от тях философски изводи. Психологията след­ва да знае своята област, своя метод, да изгражда модели на пси­хичните явления и да проверява на практика своите модели. Задържането от страна на психологията на области, които вече не й принадлежат, затрудняват обособяването й като частна наука.

Като всяка друга наука, психологията е теоретичен извод от чо­вешката практика, обобщен опит от педагогическата дейност и възпитанието, от управлението на хората, от психотерапията и дру­ги области на човешката дейност. При това тя разполага със систе-

ма от психологически категории, има обект на изследване. За да за­щити своя статус на отделна наука, психологията е била длъжна да демонстрира своя метод на моделиране и изследване, неговата ефи­касност и значимост за практиката.

Така, впрочем, са се утвърждавали всички науки: В човешката практика се създава някакъв метод на моделиране, който се оказва много ефикасен в случая и започва да се пренася и вън от конкрет­ните ситуации. Някои научни методи се оказват щастливи и завла­дяват огромни територии (например моделирането с абстрактни ко­личествени отношения — математиката). Други научни методи се оказват приложими само за определени области или форми на движение. Например химията е моделиране на измененията във ве­ществото чрез атоми и молекули. Трети методи се оказват прило­жими за съвсем ограничена област, а четвърти се оказват несполуч­ливо избрани или ненаучни и отпадат.

Поради необходимия стремеж на човека да си изгради стройна и единна картина за всички неща, у всеки метод е заложен стремеж да се разпространява върху все по-широки области от действител­ността и, ако не срещне съпротива, ги завладява. В последните ня­колко века се явиха доста отделни частни науки и методи. И всички претендират за място под слънцето. Между отделните методи се е явила жестока конкуренция и в края на краищата всеки метод се заема с тази обективна структура, тая форма на движение, за която е най-подходящ. И приблизително всяка основна наука отговаря на определена форма на движение.

Някои стари науки в миналото са били без конкуренция и са вла­деели (опитвали са се да моделират и обяснят) огромни чужди области. Сега са ги напуснали и само като спомен от тяхната няко­гашна експанзия са останали някакви странни наукообразни формирования. От някогашната претенциозна империя на химията е останала алхимията. От някогашните агресивни намерения на ас­трономията да обясни всичко е останала астрологията и т. н.

Такава е съдбата и на психологията. Някога, когато е била дял от философията, тя е обяснявала с интенциите на душата не само човешкото поведение, но и поведението на животните, и даже дви­жението на небесните светила („Любовта, която движи Слънцето и другите звезди"). И нашият съвременен език изобилства с образи от онова време. А между психолозите все още няма единодушие, да се откажат ли от тая мощна империя или не.