Строителни принципи при изграждане на непропускливи площадки за открито компостиране и системи за управление и съхранение на отпадъчните води

5.1.5Строителни принципи при изграждане на непропускливи площадки за открито компостиране и системи за управление и съхранение на отпадъчните води

• 
  площадката трябва да бъде изградена с непропусклива настилка и система за събиране на отпадъчните води (инфилтрат), за да се предотврати неконтролируемо изтичане на отпадъчни води към земната повърхност;
  
• 
  междинен резервоар за съхранение на отпадъчни води с подходящи размери, като се вземат предвид размерите на площадката и обема на валежите, за да се събере инфилтрата (вода, която се прецежда през редовете с компост) и оттичането на води от всички непропускливи зони, където се съхранява компост или се третират биоотпадъци.
  

В допълнение, планът за управление на отпадъчните води трябва да осигури подходящо третиране/рециклиране и повторно използване на отпадъчните води.

• 
  зоната за разтоварване на всички входящи материали (биоотпадъци), с изключение на дървесни отпадъци (клони и храсти), слама, сено или подобни неактивни, богати на въглерод, сухи храни за животни;
  
• 
  зоната за съхранение на всички биоотпадъци, с изключение на дървесните (хранителни и кухненски отпадъци, утайки от ПСОВ, отпадъци от хранително-вкусовата промишленост, всички материали, с високо съдържание на вода и висок потенциал за ферментация);
  
• 
  зоната за предварително третиране, в която се смесват биоотпадъците, с изключение на зоната, където дървесните отпадъци (дървесни отпадъци и храсти) само се надробяват;
  
• 
  зоната за активна фаза на разграждане, независимо от това дали е покрита или не;
  
• 
  зоната на узряване на компоста (възможни изключения са посочени в раздел 7.5) и
  
• 
  зоната за съхранение на зрял компост (възможни изключения са посочени в раздел 7.7).
  

5.1.5.1 Изграждане на непропусклива площадка и лагуна

	3 cm асфалтобетон 0/11mm. (ABS) с макс. 5 % (v/v) пори 7 cm битумен слой 0/22 mm (BTS 22) 10 cm механично стабилизиран слой 30 cm антизамръзващ слой земна повърхност		10 cm чакъл 20/63 (gG,ge) PE-HD слой 1,5 mm геотекстилно покритие 5 cm пясък земна повърхност
Фигура 10: Основна конструкция на площадката със запечатана повърхност в съоръженията за компостиране на открито		Фигура 11: Конструкция на басейна за съхранение на инфилтрата, запечатан с PE-HD слой

Фигура 12: Два примера за типични непропускливи площадки за компостиране на открито, с едностранен наклон 3 - 5 % (редовете са покрити с геотекстилно покритие)
Фигура 13: Редове с компост без геотекстилно покритие на непропусклива площадка за компостиране с едностранен наклон	Фигура 14: Земеделско съоръжение за компостиране с малък капацитет и оборудване за обръщане на компоста, задвижвано от трактор
Фигура 15: Компостиране на зелени отпадъци, директно върху земеделската земя	Фигура 16: Наклон на площадката и размери на статичните редове с компост, без принудително аериране
Фигура 17: Наклон на площадка за компостиране със непропусклива повърхност	Фигура 18: Биологично пречистване на отпадъчните води, басейн за съхранение на водите
Фигура 19: Конструкция на басейна за съхранение на инфилтрата7
Фигура 20: Съд за отделяне на утайките.8	Фигура 21: Стандартен съд за съхранение на отпадъчните води. Това трябва да бъде изграден от устойчив на киселини бетон

1. 
   Управление на отпадъчните води
   
   1. 
      Произход и вид на отпадъчните води
      

Отпадъчните води в съоръжение за компостиране възникват от няколко различни източници и етапи по време на процеса компостиране:

• 
  отпадъчна води от биоотпадъци (често се наричат инфилтрат, който представлява вода, която е се оцедила от биоотпадъците);
  
• 
  технологични води (от процеса), в резултат на метаболитната активност вътре в редовете с компост;
  
• 
  кондензат от оборудването и тръбите;
  
• 
  отпадъчни води от почистващи дейности;
  
• 
  води от откритите площи (вода от повърхността на редовете с компост,); и
  
• 
  дъждовна вода, в т.ч. от навеса и т.н.
  

2. 
   Събиране и използване на отпадъчните води
   

Важно е да се отбележи, че отпадъчните води образувани в съоръженията за компостиране където входящите материали не са били обеззаразени напълно за унищожаването на нежеланите патогени или плевелни семена (напр. зона на разтоварване, съхраняване на нетретирани входящи материали (биоотпадъци), зоната на първа активна фаза на разграждане, където температурите са под 55°C), не трябва да се използва за навлажняване на хигиенизираните редове/купове с компост (напр. зрял компост, където не се очаква термично обеззаразяване), с цел предотвратяване на повторно замърсяване на компоста.

Фигура 22. илюстрира възможните методи на третиране и използване на отпадъчните води в съоръженията за компостиране.


Фигура 22: Възможности за събиране, третиране и използване на отпадъчните води

3. 
   Строителни елементи на дренажната система за събиране на отпадъчните води
   

• 
  техническата точност на наклона от 1 %, с възможните отклонения, достига своите граници с по-големи площи и разстояния. Поради тази причина трябва да бъдат приложени специалните изисквания по отношение на точността на изравняване, антизамръзващия слой, битумния-слой и асфалто-бетоновата настилка. Всяка неточност по време на строителството или по-тежко натоварване може да доведе до увреждане на конструкцията и задържане на дренажните води;
  
• 
  в покрити площи за компостиране, които са независими от валежите, трябва да бъдат коригирани сместа на материалите и системата за поливане, за да се гарантира максималния капацитет на задържане на вода в редовете/куповете с компост по време на процеса компостиране не се надвишава.
  

За дренажните канали наклон от 0.5 до 1% може да се счита за достатъчен.

За целите на ефективната експлоатация на площадката, където се използват машини за обръщане на компоста се препоръчва да се избягват наклони под прав ъгъл на редовете с компоста. Важно е да се гарантира, че инфилтрата от един ред с компост не може да бъде абсорбиран в друг ред с компост.

Зоните за разтоварване и междинно съхранение, използвани за кухненски отпадъци или материали с високо съдържание на вода, трябва да имат ефективни дренажни системи за инфилтрата. За тези зони се изисква наклон минимум 3%.

5.1.5.2Изчисляване на размера на резервоара или басейна за събиране на отпадъчните води

• 
  обемът вода от два дена интензивни валежи, оценени на базата на едно такова събитие в рамките на пет години, трябва да бъде предвиден при планиране на обема на резервоара или басейна за отпадъчни води и
  
• 
  количеството на средногодишните валежи в района.
  

Изчисленията на базата на броя на различните годишни данни за валежите са показани в Таблица 15.

Друг възприет подход е оценка на минималния капацитет за съхранение, при 48 часа интензивни валежи, веднъж на пет години. Пример за този подход е представен в таблица 16.

1. 
   Насоки за управление и предотвратяване на отпадъчните води
   

Винаги е най-добре на първо място да се предотврати образуването на отпадъчните води. Въпреки това, когато това не е възможно, редица мерки могат да се предприемат, за да се управляват отпадъчните води ефективно. Мерките и добрите практики за предотвратяване и управляване на отпадъчните води са обобщени по-долу:

• 
  покриването на редовете с компост, с геотекстил или поставяне под навес, намалява образуването на инфилтрат, причинени от обилните валежи и спомагат за подобряване управлението им;
  
• 
  смесването на входящите материали с добавки, осигуряващи добра структура и капацитет за задържане на вода (напр. надробена дървесина, кора, слама, нестандартна фракция, дървесни стърготини, листа в количество най-малко 20% (v/v), глинести почви и зрял компост (между 5 до максимум 15%), увеличава капацитета за задържане на вода и абсорбира инфилтрата и водата от процеса;
  
• 
  компостиране на органични, структурни материали (например надробена дървесина, кора, слама, стърготини и др.);
  
• 
  често обръщане на редовете с компост за да се увеличи скоростта на изпарение на водата;
  
• 
  коригиране на първоначалното съдържание на влага във входящите материали (биоотпадъци между 55 и 60% (v/v);
  
• 
  адаптиране на поливането на редовете с компост към непрекъснато намаляване на общото потребление на вода, в зависимост от капацитета на задържане на водата от първоначалната интензивна фаза на компостиране до фазата на узряване на компоста.
  

3. 
   Процеси, свързани със хигиенните изисквания и изисквания към продуктите
   
   1. 
      Въведение
      

От санитарна гледна точка е полезно да се прави разлика между фекалните патогени (тези, които произхождат от торове и други фекални източници) и могат да заразят хората чрез поглъщането им и тези, които присъстват естествено в биоотпадъците и са отговорни за извършване на процеса на компостиране. Последните обикновено са проблематични, когато се оформят в биоаерозоли.

В съоръженията за компостиране трябва да се "гарантира цялостното намаляване на патогените", следователно трябва да се прилага гъвкав подход на управление на процеса, включващ въвеждане на температурен режими и водене на запис за различни технологични решения, които се прилагат.

За да се гарантира, че се предлагат на пазара и се използват "безопасни" продукти/компост, по принцип могат да се приемат три стратегии (или комбинации от тях):

1) Сертифициране на определена система за компостиране, чрез тест за намаляване на изкуствено въведени опитни организми като задължителен елемент по време на процеса на одобрение (използва се например в Германия, Люксембург, Нидерландия);

2) Изискване за достигане на куповете с компост до минимална температура за минимален период от време, и

3) Изследване на определен индикатор за микроорганизми в крайните продукти.

В повечето държави се прилага комбинация от температурно-времеви режим и тестване на крайния продукт (обикновено използвайки Салмонела или Ешерихия коли), която се използва за наблюдение и гарантиране, че е проведен процес на обеззаразяване. Общото разбиране е, че температури между 55°C и 65°C са достатъчни за постигане на желания резултат, въпреки че продължителността, за която това трябва да бъде постигнато обеззаразяването се различава, в зависимост от входящите материали (биоотпадъци) и производствените условия (напр. открити и закрити системи за компостиране).

Отчитайки дългогодишния опит в различните държави, не се препоръчва да се въвежда сложна система за сертифициране на биоотпадъците.

С оглед постигането на задоволителен ефект на обеззаразяване са еднакво важни следните две фази на процеса на компостиране:

• 
  термична фаза на обеззаразяване – в резултат на която значително намаляване броя на патогените микроорганизми, произтичащи от входящите материали в комбинация с достатъчно съдържание на влага и
  
• 
  последващата фаза на стабилизиране и узряване - това осигурява микробиологична стабилизация на крайния продукт (компост). Постига се чрез намаляване на наличния субстрат, необходим за растеж на патогените, и изместване на микробната популация в полза на почвените видове. Последните унищожават много патогени, и освобождават естествени антибиотици и други антагонистични фактори.