Разследват защо изчезнаха 3 вида инсулин от аптеките

Без аутопсия няма лекарска грешка

- Най-честите нарушения са свързани с качеството, своевременността и с достатъчността на оказаната медицинска помощ. Също често се случва да установим нарушения и с документирането на процеса. А независимо че голяма част от медицински специалисти считат, че то е формално, това не е точно така. Защото именно документацията по всеки един случай доказва дали лекарите са направили всичко необходимо или не. Имаме много примери, при които пренебрегването на това задължение води до неблагоприятни последици.

- Имаме случай на пациент, който постъпва в болницата за елементарен проблем - възпаление около ануса, т.нар. фисура. Колегите са направили всички необходими изследвания, след което на пациента се извършва операция с локална анестезия. Следобед обаче човекът си тръгва от лечебното заведение самостоятелно, без да уведоми за това лечебното заведение. Отива си вкъщи, но му става лошо, вдига температура и вика Спешна помощ. Те пристигат, прилагат медикамент, но не правят връзка, че същия ден на този човек му е правена операция. След това му казват на сутринта да потърси общопрактикуващия си лекар. Пациентът го прави, но докато е на преглед, в кабинета му става лошо, колабира, вкарват го в болница, но той изпада в кома. Какъв е проблемът? Болницата си е свършила работата, не е уведомена от пациента, че той напуска самоволно, но също така не е отбелязала в документите, че това се е случило. Вместо това лечебното заведение е отчело цялата клинична пътека пред здравната каса за да вземе парите за реално свършената от лекарите работа. Този пропуск в попълването на документите обаче прави болницата отговорна.

- Да, промени определено има. От една страна, през последните 2 години жалбите значително нараснаха и отчитаме около 30% увеличение. Причините за това са три. Едната, макар и да прозвучи като хвалба, е нарастване на доверието в институцията. Втората включва донякъде и работата на медиите - повишава се информираността на българина, става ясно къде, към кого и как да се обърнат. Третата обаче може да се дължи на негативна тенденция, а именно влошаване на качеството на здравеопазването. Друга промяна е, че все no-често работим съвместно с прокуратурата, което също е важно. Много често по разследване, което касае фатален изход, те ни задават въпроса "има ли причинно-следствена връзка?" и тук често се сблъскваме с проблем.

- Едно от доказателствата да се установи това е аутопсията. А понякога близките подписват документ, които им дава право по закон починалият да бъде освободен от аутопсия с разрешение на директора на лечебното заведение. Поради тази причина много голяма част от аутопсиите изобщо не се правят. След това обаче близките подават жалба и казват, че се съмняват за медицинска или лекарска грешка. Но когато нямаме аутопсия и аутопсионни протоколи, в които се вижда причината за смъртта, как можем да кажем каква е тя? Още повече пък да го докажем.

- Преди да продължим обаче, има нещо, което трябва да подчертаем. Определенията за т.нар. лекарска грешка са 296. И тук влизат например своевременност или достатъчност на медицинското обслужване, небрежност, малпраксис. В част от тези определения говорим за медицинска грешка, която може да е свързана с организацията на работата, с комуникацията на специалистите, с алгоритмите и поведението при медицинското обслужване и т.н., но не и с един конкретен специалист, натоварен с отговорността за грешката. С това искам да кажа, че понятието лекарска грешка далеч не е толкова еднозначно, колкото звучи. Иначе предполагам ще ме попитате за случая на починалото детенце от Бургас.

- Да, самосезирахме се. Наш екип беше в Бургас по други проверки и веднага го изпратихме в лечебното заведение. Може би към края на седмицата вече ще имаме резултати. Този случай обаче е пример за едно изследване на Евростат, в което страната ни е включена. Според данните пациентите в Европа, които чувстват, че има нарушение на правата им, се обръщат първо към ръководството на болницата, после към конкретните контролни органи. В България хората търсят първо медиите. И това е изследвано и доказано.

- Може да окаже влияние. Аз вече 4 години ръководя тази агенция и съм натрупала достатъчно опит и впечатления. Те показват, че когато по даден случай има обществено и медийно внимание, което изпреварва нашата проверка, това категорично пречи да бъдем достатъчно обективни и подкрепени с доказателства. Защото когато една ситуация се превърне в новина, това е сигнал, например за лечебното заведение, и то може вече да ни очаква, когато ние пристигнем. Елементът на изненадата липсва и се дават предпоставки за предварителна подготовка от страна на одитираните.

- Дори да сме 2000 човека и денонощно да сме в болниците, винаги можем да пропуснем нещо. И точно тук идва ролята на гражданите, която е изключително важна за контрола. По отношение на кадрите ние вършим пълния обем от работата си и го правим добре, но понякога наистина е трудно. Нямаме регионални структури за разлика от европейските държави. И ето какво става - наше решение стига до обжалване, което обаче се случва в районен съд. Това означава, че един екип от юрист и актосъставител, трябва да бъде командирован на делото. Средно в месеца имаме по 32 дела. Специализираният състав на агенцията е 41 човека. Сами можете да пресметнете. Хората са изключително натоварени и вече имаме няколко колеги, които напуснаха, защото не издържаха. Така че - да, имаме нужда от хора. Изпратили сме искане до Министерство на здравеопазването да ни увеличат екипа с 10 човека и това ще помогне.

- Това е практика и тя безспорно е порочна. Породена е обаче от два основни проблема. Първият е кадровата обезпеченост, както по отношение на лекари, така и по отношение на медицински сестри. Имаме много болници и малко лекари, а да не говорим, че в някои специалности дефицитът е тотален. Наблюдаваме и висока средна възраст на лекарите. Всичко това неминуемо се отразява върху качеството. Защото, за да изпълни една болница изискването на стандарта, например да има хирургично отделение с определено ниво на компетентност, е заложено, че тя трябва да има 4-ма хирурзи. Болницата обаче разполага с два хирурзи и с още две дипломни.

- Финансовият еквивалент не е голям. За лечебните заведения той е от 8 до 20 хил. лв., а за лекари, при които е установена небрежност - от 100 до 600 лв. Но аз държа да подчертая, агенцията прилага административно наказание, но от него има последствия. Защото нашите констатации се използват после по съдебни дела и т.н. Затова тяхната тежест е много по-важна от финансовата санкция. Освен това съставеният акт има и превантивно действие. Защото когато направим регистър на тези грешки, за които си говорим, и те се анализират, това е друг начин те да бъдат предотвратявани в бъдеще.

- Ние ги наричаме икономически нарушения. Доказали сме около 50 такива случая и най-често са свързани с консумативите или пък за т.нар. дарения, които уж паднаха, но вече правят пакети. Пред себе си дори имам такъв "допълнително медицинско обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение" - 600 лв. И какво е включено в пакета - индивидуална операционна зала при завишени критерии и мерки за безопасност. А ние питаме - иначе къде се оперира пациентът и при какви условия? Натам продължава "използване на медикаменти и медицински консумативи с доказан произход и качество", а другите от "Илиянци" ли са? С други думи за едно и също нещо се плаща два пъти - веднъж здравната каса и веднъж пациентът.