Заседание софия, четвъртък, 29 юни 2006 г. Открито в 9,01 ч

ЕКСПРЕСНА СТЕНОГРАМА

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

СТО ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ

София, четвъртък, 29 юни 2006 г.

Открито в 9,01 ч.


Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Екатерина Михайлова
Секретари: Светослав Спасов и Мирослав Мурджов
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме кворум. Откривам заседанието.

Уважаеми народни представители, предстои ни да гласуваме текстовете по т. 2 от нашата седмична програма – второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България. Те бяха дискутирани във вчерашния пленарен ден след почивката. Обсъждането по тези текстове приключи и предстои да преминем към гласуването им. Както съзнавате, това са отговорни гласувания, законопроектът се следи с внимание от обществеността, затова ви призовавам да се подготвите да гласувате, като използвате, разбира се, единствено собствените си карти за гласуване.

За процедура думата има господин Станчо Тодоров.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, предвид това, което каза председателят на парламента за изключителната важност на този законопроект, моля това гласуване да бъде предавано пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има предложение за пряко предаване на гласуването по т. 2 от дневния ред.

Моля, гласувайте.

Гласували 137 народни представители: за 40, против 49, въздържали се 48.

Предложението не се приема.

Преминаваме към гласуване на самите текстове.

Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.

Гласували 118 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 4.

Заглавието е прието.

Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 1.

Гласували 123 народни представители: за 95, против 26 въздържали се 2.

Предложението се приема.

Моля, гласувайте § 2 от законопроекта в редакцията на комисията.

Гласували 114 народни представители: за 82, против 31, въздържал се 1.

Параграф 2 е приет.

Моля, гласувайте § 3 по вносител, подкрепен от комисията.

Гласували 129 народни представители: за 114, против 13, въздържали се 2.

Параграф 3 е приет.

Има предложение на народния представител Станчо Тодоров за нов § 2а, което комисията не подкрепя.

Моля, гласувайте предложението на народния представител Станчо Тодоров за нов § 2а.

Гласували 133 народни представители: за 18, против 81, въздържали се 34.

Предложението не се приема.

Има направено процедурно предложение от народния представител Станчо Тодоров за отлагане на гласуването по § 3а, който е по чл. 83, ал. 1 и 3 от самия законопроект. Това процедурно предложение е било свързано, както бях информиран, с редица предложения на господин Тодоров в хода на дискусията по съответни текстове, които предложения не могат да бъдат разглеждани, защото са в разрез с ал. 2 на чл. 71 от правилника, която допуска при второ четене единствено редакционни поправки в хода на четенето, а предложенията на господин Тодоров са били от доста по-обхватен характер.

Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Тодоров за отлагане на гласуването по § 3а, но обръщам внимание, че то по същество не съответства на съдържанието на правилника.

Моля, гласувайте.

Гласували 134 народни представители: за 17, против 88, въздържали се 29.

Процедурното предложение не се приема.

Подлагам на гласуване предложенията на комисията за § 3а и § 3б.

Гласували 130 народни представители: за 120, против 4, въздържали се 6.

Параграфи 3а и 3б са приети.

Има две процедурни предложения на господин Тодоров за отлагане на гласуването по § 4 и § 4а, предложен от комисията. Ще ги подложа на гласуване едновременно със същото разбиране, че по същество надхвърлят възможностите на ал. 2 на чл. 71.

Моля, гласувайте двете процедурни предложения на господин Тодоров.

Гласували 135 народни представители: за 11, против 79, въздържали се 45.

Предложенията не се приемат.

Подлагам на гласуване текста на § 4 по вносител, подкрепен от комисията и предложението на комисията за § 4а.

Гласували 127 народни представители: за 117, против 4, въздържали се 6.

Подлагам на гласуване предложението на господин Станчо Тодоров за нов § 4а, което не е подкрепено от комисията.

Гласували 119 народни представители: за 15, против 66, въздържали се 38.

Предложението не е прието.

Подлагам на гласуване § 5 по вносител, който е подкрепен от комисията.

Гласували 112 народни представители: за 110, против 2, въздържали се няма.

Параграф 5 е приет.

Подлагам на гласуване предложението на народния представител Станчо Тодоров за § 6, което не е подкрепено от комисията.

Гласували 117 народни представители: за 15, против 77, въздържали се 25.

Подлагам на гласуване § 6 по вносител, който е подкрепен от комисията.

Гласували 122 народни представители: за 115, против 2, въздържали се 5.

Параграф 6 е приет.

Подлагам на гласуване заглавието “Преходни и заключителни разпоредби” по предложение на комисията, § 7 по вносител, подкрепен от комисията и предложенията на комисията за параграфи 7а, 7б и 7в.

Гласували 130 народни представители: за 122, против 3, въздържали се 5.

Предложенията са приети.

Поставям на гласуване предложението на народния представител Филип Димитров за § 8, което комисията не е приела.

Гласували 135 народни представители: за 37, против 82, въздържали се 16.

Предложението не е прието.

Подлагам на гласуване § 8 в редакцията на комисията.

Гласували 124 народни представители: за 121, против 1, въздържали се 2.

Текстът на § 8 в редакцията на комисията е приет.

Уважаеми народни представители, с това гласуване Законът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България е приет на второ четене, като с оглед на приетите нови текстове ще бъде направена и необходимата преномерация на параграфите.

За изказване от името на парламентарна група има думата господин Кирчев.

ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! С това гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България парламентът извърши един изключително важен акт, с който придвижи реформите в нашата армия с около три години напред и наистина Българската армия минава към натовските стандарти на професионализъм.

Искам да благодаря на всички политически сили и най-вече на ОДС в лицето на господин Филип Димитров, който беше един от най-твърдите защитници за преминаване към професионална служба на служещите. С това подкрепилите този закон облекчиха съдбата на много млади хора, като решиха тяхното бъдеще, като им дадоха свобода за действия да решават своето бъдеще и да не зависят от този момент да влязат в казармата, да завършат своя срок на служба и тогава да решават своите съдби.

Още веднъж благодаря на всички, които гласуваха. Още веднъж благодаря на ОДС и най-вече на господин Димитров, който твърдо държеше за приемането на този закон. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за процедурен въпрос, господин Шопов.

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Това гласуване беше типичен пример как се гласува за нещо, за което никой не можа да разбере, освен Филип Димитров, може би. Сигурен съм, че и от ОДС не разбраха за какво става дума и за какво се гласува. Това е един типичен пример за това, което не бива да правим оттук нататък – да откъсваме дебата от гласуването. Това е като българската приказка: “Брашно да хвърляш – мъгла да правиш!”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Какъв е процедурният Ви въпрос?

ПАВЕЛ ШОПОВ: Кога дебатирахме, а тази сутрин гласувахме?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Процедурният Ви въпрос?

ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, това е процедурният въпрос.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Кой е той?

ПАВЕЛ ШОПОВ: Че обсъждаме въпроса за това гласуване, което стана. Това е процедура. Гласуването е процедура. И дебатът също е процедура.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Така, де, но Вашият процедурен въпрос какъв е?

ПАВЕЛ ШОПОВ: Ами точно този въпрос, обсъждам процедурата. Това е моят въпрос.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нямаме обсъждане. Имате възможност да поставите кратко процедурно предложение.

ПАВЕЛ ШОПОВ: И ако някой от тези наши съграждани, които ни гледаха по телевизията, всъщност предаването не беше излъчено по Българската национална телевизия, но тук снимаха камери, и ако гледаха какво правим, сигурно щяха много да се учудят.

Така че този закон за мен беше приет в нарушение на правилника и оттук нататък ние ще решим какво да правим в тази връзка и тази насока.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добре е да решите какво да правите, преди да се изказване.

ПАВЕЛ ШОПОВ: Във всички случаи обаче това, което направихме и което имате намерение да ни принуждавате да правим, ще бъде в нарушение на правилника, докато, разбира се, този правилник не бъде изменен. Но ние ще се противопоставим решително на изменението на правилника в тази насока. Защото просто така не може, защото така е против правилника, така е противоконституционно, така е противозаконно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Първото нещо, което трябва да направите, е добре да прочетете правилника, преди да се изказвате.

Продължаваме с точка трета:

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2005 Г.

Обсъждането на този доклад започна вчера, той беше представен от съответни представители на ведомствата, в пленарната зала беше гласувано да бъдат допуснати заместник-министърът на отбраната госпожа Янкулова, на вътрешните работи – господин Пенков, както и господин Сертов – секретар на Съвета по сигурност. Ако са в Народното събрание, биха могли да влязат. Ако не са, редно е да бъдат поканени и да присъстват, тъй като е възможно в изказванията на народните представители да има въпроси към вносителите и не е понятно техните места да са празни в този момент.

Доколкото си спомням, в края на вчерашния пленарен ден имаше заявки за изказвания. Господин Йордан Величков потвърждава.

Заповядайте, господин Величков, имате думата.

ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги! Докладът, който беше предложен на вниманието на Народното събрание, е един сравнително задълбочен, всеобхватен документ и един първи, бих казал, опит за очертаване на състоянието на националната сигурност на Република България.

Освен положителната оценка, която естествено повечето от колегите дадоха, аз бих искал да спомена и няколко бележки.

На първо място, бих предложил в бъдещи подобни документи някои неща да се прецизират, по-точно да се отбелязват някои важни констатации, тъй като това наистина би подобрило не само нивото на доклада, но би дало една по-точна картина за това какво е състоянието на нашата национална сигурност.

Бих посочил на стр. 46 в доклада една оценка:

„Европейският съюз ще продължи активно и последователно да формира обща външна политика и политика на сигурност.”

Доста, бих казал, неточна оценка. Европейският съюз нито води активна, нито пък последователна външна политика. Защото, ако той водеше такава външна политика, във всички случаи европейските държави нямаше да участват, тези, които участват във войната в Ирак, и във всички случаи Европейският съюз не би позволил разкриването на нови военни бази на европейския континент.

По-нататък. Бих искал да предложа на бъдещите автори на подобен документ да отчитат едни доста важни обстоятелства, и най-вече отношенията и трансатлантическите разногласия САЩ – Европа. Тези разногласия, които по времето на студената война доста бяха подтискани, след студената война излизат все по-ясно и по-отчетливо на политическата сцена.

На първо място, това е различният подход на Съединените щати и Европа по отношение на външната политика, различна външнополитическа философия, което е всъщност и причината за неподкрепата на голяма част от европейските страни по отношение на войната във Виетнам.

На второ място, разногласията касаят преди всичко въпросите на сигурността. В тази връзка различията между Европейския съюз и Съединените щати стават все по-очевидни. За Съединените щати заплахите за международната сигурност преди всичко се свеждат до въпроса за оръжията за масово унищожаване и тяхното разпространение, терористичните организации и бандитските държави. Европа съсредоточава своето внимание върху такива заплахи, като организираната престъпност, контрабандата, унищожаването на околната среда, етническите конфликти, религиозните сблъсъци, миграцията, бедността. Това са сериозни различия.

Според европейските оценки, тези заплахи предизвикват много по-тежки поражения, отколкото заплахите, които сочат Съединените щати.

В доклада са отчетени, включени двете концепции – европейската и американската, но мисля, че има известен превес на американската. За в бъдеще смятам, че трябва да се има предвид фактът, че все повече Европейският съюз ще поема по-голяма част и дори пълна отговорност за своята сигурност на континента. Това следва да бъде отчетено в бъдещите документи, които ще се готвят от съответните институции в България.

Отчетен е и още един факт – демографската криза в България. Но, струва ми се, че когато се прави съвсем бегъл анализ на проблемите на Балканите, трябва да се отчита още един фактор – демографският взрив в някои балкански региони, който също може да се яви сериозен фактор за заплаха за сигурността и за България.

И на последно място, смятам, че е пропуснат един изключително важен въпрос – мястото на военната индустрия, така да се каже, като фактор на националната сигурност на Република България. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Реплики към господин Величков няма. Кой желае думата?

Заповядайте, господин Станилов.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА):  Три са компонентите на състоянието на националната сигурност във всяка страна. Това са основните, фундаменталните компоненти.

Първата е териториалната цялост, втората е идентичността и третата е гаранцията за живота, имота и честта на гражданите.

Докладът е написан много добре, от изключително опитна ръка и съответства на доктрината на управляващите, с която аз, както е известно, не съм съгласен, нито хората от моята парламентарна група.

Трябва да се каже обаче, че при оценките на този много добре написан доклад, който излага в приблизително добро състояние фактите и емпиричната страна на въпроса, оценките не съответстват на действителността. Първо, териториалната цялост на страната в моментното състояние на въоръжените сили изобщо не може да бъде защитена, тъй като 30-40-хилядна армия, лишена от авиация, почти лишена от флот, със силно редуцирани бронетанкови сили, просто не може да защити тези 111 хиляди квадратни километра площ, с изключително пресечен релеф.

Това трябва да ви е ясно, даже и когато дебатирате за професионалната армия, и на първото обсъждане на този закон за поправките в Закона във въоръжените сили аз съм го казал много ясно, с геополитическа аргументация.
Второто е за идентичността. Мисля, че вчера Петър Берон каза някои основни постулати за тази идентичност. Това не биваше изобщо да се пише в доклада, защото е срамота, тъй като в сравнение със страните в Европейския съюз отношението на средствата от бюджета, изразходвани спрямо брутния вътрешен продукт за областите култура, наука и образование, които са фундаменталните страни, базата на укрепването на националната идентичност, парите са минимални. Не искам да казвам цифри, защото е срамно. Тоест проблемът за идентичността е проблем държавен и проблем на даване на необходимите средства.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Станилов, картата не сте сложили. Не се засича времето.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Извинявайте, господин председателю, извинявайте, колеги.

И най-сетне, гаранцията за живота, имота и честта на гражданите, която смятам в момента за най-важен приоритет на държавната сигурност. Всички – и управляващи, и опозиция признават и акцентират на този проблем. В България органите за сигурност, прокуратурата и съдът работят много зле и по този въпрос са най-много бележките на Европейския съюз. Тогава за каква национална сигурност можем да говорим в тази посока? За никаква!

Подобряването на националната сигурност, изложена в годишен доклад, подложен на дебат, ще трябва да има и през следващите години. Обръщам внимание на колегите от НДСВ, че по време на тяхното управление през последните две години такъв доклад изобщо не беше представян. И това, както се вижда от формална гледна точка, беше замърляно, беше скрито зад завесата и нищо не се казваше.

Най-сетне новото правителство на тристранната коалиция извади такъв доклад. И той има това състояние – казва истината, дава емпириката, но когато дава оценка, тя е невярна. И проблемът не е в самия доклад, не е в оценките, а е в сбърканата доктрина за развитието на страната – казвам ви го за не знам кой пореден път. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, предстоят още изказвания. Искам да съобщя оставащите минети по парламентарни групи.

Коалиция за България има 34 минути, спрямо удълженото време.

Национално движение Симеон Втори, ДПС и ОДС не са ползвали време.

Демократи за силна България, обръщам внимание, имат оползотворени от господин Агов 12 минути и им остават 9 минути.

“Атака” до изказването на господин Станилов имаше 13 минути. Не засякох цялото му време, но остават 10 минути по информация от пулта.

Българският народен съюз не са ползвали време.

Независимите народни представители имат 9 минути.

Обръщам се към вас със следния въпрос. Поначало въпросите на националната сигурност са възможно най-отговорните, особено когато се дебатират в парламента. Сегашното протичане на тази дискусия без представители на правителството едва ли отговаря на важността на темата. Има и такава възможност, ако прецените, да прекъснем дискусията до идването на представителите на министерствата. Информиран съм, че от Министерството на вътрешните работи пътуват насам, а госпожа Янкулова е ангажирана с министъра и след приключване и тя ще дойде тук.

Ако желаете, можем да минем към точка четвърта, или да продължим с дискусията, докато чакаме представители на вносителите да дойдат.

РЕПЛИКИ: Да ги изчакаме.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да ги изчакаме.

Трябва да се направи процедурно предложение за прекъсване на дискусията по точка трета и преминаване към точка четвърта от дневния ред.

Заповядайте.

АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! С оглед на създалата се ситуация правя процедурно предложение да преминем към разискванията по точка четвърта от седмичната ни програма до идването на колегите от съответните ведомства.

РЕПЛИКА: Какви колеги, министрите!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: ... До идването на министрите. Благодаря Ви, господин Мерджанов.

След приключването на точка четвърта ще продължим с точка трета.

С това разбиране, моля, гласувайте направеното процедурно предложение.

Гласували 103 народни представители: за 101, против 2, въздържали се няма.

Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към точка четвърта от програмата за седмицата:

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА.

Вносители са Ахмед Юсеин и Метин Сюлейманов.

Заповядайте да представите законопроекта.

АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

Уважаеми колеги, Тридесет и деветото Народно събрание прие промени в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица и според промените се създаде един орган, като най-висша инстанция – централна комисия, който се занимава с проблемите на хората, при които репресията не е доказана с факти и се получават спорни моменти. Това е единият момент от предложенията, които сме направили и за които след малко ще ви кажа. Те са съгласувани с централната комисия и с нейното ръководство.

Освен това Наредбата за приложение на тези изменения беше внесена в заседание на Министерския съвет много късно. Срокът за подаване на документи и получаване на обезщетения беше до 9 април т.г., а наредбата излезе на 4 април 2006 г. Това ни даде повод да направим тези промени съвместно с ръководството на централната комисия.

По-голямата част от предложенията, които сме направили, се отнасят до прецизна точност при работата, за да дадем възможност на централната комисия да работи с по-голяма прецизност при определянето на репресията в отделните случаи.

Направили сме няколко предложения. Само по едно от тях, където цялата Комисия по правата на човека беше единодушна, че не трябва да има такова предложение, аз го оттеглям. Става въпрос аз § 4, чл. 9, т. 2, след израза “обекти от системата на чистота и в селското стопанство” да се добавят и “трудово мобилизираните”. Тук по-голямата част от съюзите на репресираните искаха и тази категория граждани да влязат в числото на репресираните. Уважаеми дами и господа, колеги, знаете, че през тези години много младежи бяха заставяни да ходят на комсомолски бригади и ако включим това като трудова мобилизация, числото на хората, които ще подават документи в областните администрации, ще бъде много голям. Това ще затрудни работата както на областните администрации, така и на централната комисия, от една страна, и от друга страна, проблемът ще натежи силно на държавния бюджет. Затова аз оттеглям § 4, чл. 9, т. 2 – за трудово мобилизираните.
В § 3 предлагаме да се създаде нова т. 4, защото през тези години е имало случаи, в които цялото семейство е било изселено и заселено в дадено населено място, а е имало заповед за изселване само на един член от семейството. Затова много от хората, които са били репресирани, семействата искат да се възползват от това, а централната и местните комисии се затрудняват, защото никой не може да им издаде такъв документ, от който да е видно, че цялото семейство – заедно с децата, е било изселено в друго населено място на територията на страната ни.

Затова предлагаме всяко такова семейство, което претендира, че е било изселено и заселено принудително в друго населено място с непълнолетните и пълнолетните деца, да представи удостоверение от архива на МВР, че заповедта за изселването и заселването се отнася за цялото семейство и за децата, които са били членове на семейството на изселения.

Основна точка от нашето предложение е § 11, защото срокът за подаване на документи изтече. Ние предлагаме да не бъде в срок от една година, защото той изтече на 9 април, а да бъде в срок от две години, опасявайки се от това, че докато излезе в “Държавен вестник”, ще минат още 1-2 месеца – за да могат да се възползват пълноценно всички репресирани и за да могат спокойно да работят комисиите в областните администрации и централната комисия, която е претрупана с документи, спорни случаи. Може би в комисията ще има и други предложения за удължаване с поне още шест месеца – да бъде до края на 2007 г. Това да бъде последното изменение на този закон.

Благодаря на колегите, които подкрепиха законопроектът да влезе като точка от програмата за тази седмица. Благодаря ви, че ме изслушахте. Благодаря Ви, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Юсеин.

Има доклад на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.

Давам думата на проф. Герджиков да представи доклада.

ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!

“ДОКЛАД

относно Законопроект за изменение и допълнение на

Закона за политическа и гражданска реабилитация на

репресирани лица, № 654-01-66, внесен от Ахмед Юсеин

и Метин Сюлейманов на 17.05.2006 г.
На редовно заседание, проведено на 3 юни 2006 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.

Вносителят господин Ахмед Юсеин представи подробно мотивите на законопроекта и обърна специално внимание на няколко текста.

Според господин Юсеин право на обезщетение следва да имат наследниците само на онези лица, които са убити при опит за бягство през границата при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Предлаганото прецизиране на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 постига по-пълно съответствие с целите на закона, като изключва лицата, които са пресичали границата по криминални подбуди.

Вносителят обърна внимание и на необходимостта не областният управител, а централната комисия да разглежда искания за обезщетение от лица с висше или полувисше образование, които са били освободени от работа и заставени да работят неквалифициран труд. Според него централната комисия разполага с по-голям ресурс да извърши проверка на обстоятелствата и да създаде единна практика по прилагането на тази законова разпоредба.

Изложени бяха аргументи в подкрепа на удължаването с една година на срока, в който може да бъде предявено искане за обезщетение. Господин Юсеин поясни, че наредбата за прилагане на чл. 4 от закона е влязла в сила едва на 28 април т.г., което е поставило правоимащите лица в обективна невъзможност да спазят указания в закона срок.

В хода на проведените дебати народните представители подкрепиха принципно предложените изменения и допълнения, но изразиха и някои критични бележки по отношение на конкретни текстове.

Голяма част от въпросите бяха насочени към предлаганата промяна на чл. 9, т. 23 – да се получава месечна добавка към пенсията от лица, които са били трудово мобилизирани. Господин Трифон Митев посочи, че е необходимо да се изясни понятието “трудово мобилизиран”, като то следва да се отнася само до принудителния труд, но не и до комсомолските бригади или командировките за работа на обекти от национално значение.

За необходимостта от прецизиране на понятието “трудово мобилизиран” се изказаха проф. Огнян Герджиков и госпожа Кръстанка Шаклиян, която предложи да се даде легално определение на това понятие. Като допълнителен аргумент народните представители посочиха и наборната военна служба в Трудови войски, за която също би могъл да възникне спор дали попада в тази категория.

По отношение на предложението право на обезщетение да имат и децата на интернираните проф. Огнян Герджиков обърна внимание, че законопроектът създава еднакви права за непълнолетните и пълнолетните деца, въпреки че последните са имали право на избор. Според него за решаването на този въпрос следва да се потърси справедлив и балансиран подход при обсъждането на законопроекта между първо и второ четене.

Господин Иван Сотиров изрази мнението, че децата на интернираните са били третирани различно в продължение на години поради самия факт, че са деца на интернирани, а не само поради факта, че са живели с родителите си по време на интернирането.

Народните представители поставиха въпроса и за размера на средствата, необходими за финансовото обезпечаване на законопроекта. Господин Юсеин направи уточнението, че средствата за обезщетенията по този закон досега са възлизали на не повече от 40 хил. лв. годишно и не се очаква тази сума да нарасне значително.

При проведеното гласуване Комисията по правата на човека и вероизповеданията с единодушие от 7 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, внесен от Ахмед Юсеин и Метин Сюлейманов.” Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, имате думата за изказвания. Преминаваме към обсъждане.

Заповядайте, господин Пинчев.

ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.

Уважаеми колеги, Парламентарната група на Обединените демократични сили ще подкрепи внесения законопроект. Веднага обаче искам да кажа, че има още неща за доизкусуряване в този закон. В момента тези комисии, които действат, са затрупани с молби на репресирани лица, които са недоволни от чл. 6 на сега действащия закон, който внася едно уравняване при обезщетението, независимо от срока, който е изтърпян като наказание.

По досегашния ред се обезщетяваше за изтърпяно наказание от две години и осем месеца. Има лица, които лежаха по 20 и по 30 години по затворите – като случая със сдружения земеделец Петър Пасков от Варна, който лежа 35 години след 9 септември, а 9 години лежа преди 9 септември – световен шампион по изтърпяване на политическа репресия. Този човек получи обезщетение само за 2 години и 8 месеца, като веднага искам да добавя, че няма такова обезщетение за преживените човешки страдания.

Ето защо между първо и второ четене ние, от ОДС, ще внесем необходимата поправка към текста на чл. 6 от сега действащия закон. Тогава пак ще взема думата да се обоснова и се надявам, че наистина ще постъпим справедливо.

Нека като народни представители, като Народно събрание да отдадем заслуженото на тези, които напълно невинни преминаха през тежък етап от своя живот – времето на несправедливите репресии. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.

Реплики няма.

Има ли желаещи да вземат думата? Има ли колеги, които желаят да вземат думата? Няма.

В такъв случай обявявам дискусиите по законопроекта за приключени, а гласуването му на първо четене ще бъде след почивката и проверката на кворума.

Сега предстои да възобновим обсъждането по

Каталог: Stenogrami -> Stenogrami Velichklov
Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, петък, 9 юни 2006 г. Открито в 9,05 ч
Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, четвъртък, 20 март 2008 г. Открито в 9,05 ч
Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, петък, 26 септември 2008 г. Открито в 9,03 ч
Stenogrami Velichklov -> Програма за заседанията на Народното събрание за периода 21-23 ноември т г., така както беше съгласуван на заседанието на Председателския съвет
Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, петък, 29 септември 2006 г. Открито в 9,00 ч
Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, сряда, 15 октомври 2008 г. Открито в 9,05 ч
Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, петък, 27 юни 2008 г. Открито в 9,03 ч