Заседание софия, петък, 26 септември 2008 г. Открито в 9,03 ч

ЕКСПРЕСНА СТЕНОГРАМА

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

_____________________________________________________
ЧЕТИРИСТОТИН И ЕДИНАДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ

София, петък, 26 септември 2008 г.

Открито в 9,03 ч.

Председателствал: заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Иван Илчев и Георги Димитров
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Има необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.

Както ви е известно, уважаеми народни представители, предстоят ни няколко гласувания.

Моля, гласувайте Законопроект № 854-01-77 за публичния резервен пенсионен фонд с вносители Лидия Шулева и група народни представители.

Гласували 183 народни представители: за 52, против 43, въздържали се 88.

Законопроектът не се приема.

Господин Милтенов, заповядайте за процедура.

ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за прегласуване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване законопроекта, който докладвах, с вносители Лидия Шулева и група народни представители на първо четене.

Гласували 184 народни представители: за 48, против 58, въздържали се 78.

Законопроектът не е приет.
Поставям на гласуване Законопроект № 802-01-59 за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система с вносител – Министерският съвет.

Гласували 170 народни представители: за 124, против 23, въздържали се 23.

Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет с вносител – Министерският съвет.

Моля, гласувайте.

Гласували 151 народни представители: за 117, против 19, въздържали се 15.

Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващото гласуване – първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България с вносител – Министерският съвет.

Моля, гласувайте.

Гласували 163 народни представители: за 152, против 3, въздържали се 8.

Законопроектът е приет на първо четене.

С това изчерпахме гласуванията.

Както ви е известно, уважаеми народни представители, вчера до 14,00 ч. и малко повече продължиха разискванията по двата законопроекта за Семеен кодекс.

Ще продължим с точка седма от седмичната ни програма:

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА НА СЕМЕЕН КОДЕКС, вносител – Министерският съвет, и ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС, вносител – Светослав Спасов.

За да ориентирам народните представители, ще съобщя времето: Коалиция за България е изчерпала своето време; Национално движение Симеон Втори има 36 секунди; Движението за права и свободи има 18,55 минути; Българска нова демокрация има 21 минути; Обединените демократични сили имат 8,25 минути; Демократи за силна България имат 5,8 минути; Българският народен съюз има 18,00 минути; „Атака” – 2 минути, и независимите – 15 минути. (Народният представител Любен Дилов иска думата от място.)

Господин Дилов, Вие се изказахте вчера. Процедура ли имате?

Не виждам господин Тошев – вчера той направи заявка за изказване.

Заповядайте.

ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, обръщам се с молба към пленарната зала – по чл. 70, ал. 1 да удължим с възможната още една седмица срока между първо и второ четене на Закона за културно-историческото наследство. Свидетели сте, че в пресата, въобще сред обществото, сред професионалните среди има изключително бурен дебат. Всеки ден идват много, много нови предложения. Макар че я няма председателката на комисията в момента, смятам, че тази седмица ни трябва, за да можем да систематизираме предложенията, които пристигат.

Процедурата ми е за удължаване с една седмица по чл. 70, ал.1. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение, но вероятно не може да се гласува, защото гласуваме удължаването максимум до 21 дена. Повече от това не е възможно. Когато дойде госпожа Чилова, ще направим справката. (Реплики от народните представители Огнян Герджиков и Станислав Станилов.)

Гласувано е максималното, по правилник не е възможно повече от това.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Пише: удължаване с три седмици.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е така. Максималното удължаване може да бъде до 3 седмици. Повече от това правилникът не позволява. Никой не принуждава комисията, като изтекат 21 дена, веднага да почнат да го разглеждат.

Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по Семейния кодекс?

Заповядайте, госпожо Илияз.

ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, днес продължаваме обсъжданията по един от най-важните законопроекти за страната, а именно проекта за нов Семеен кодекс, който проект очевидно, че предизвиква широк обществено-политически дебат поради важността на обществените отношения, които урежда. Аз ще се спра на онази част от проекта на Семеен кодекс, която урежда осиновяванията и процедурите, свързани с това. Защото смятам, че един от най-безболезнените начини за решаване на проблемите с децата, лишени от родителски грижи, е именно чрез оптимизиране на процедурите по осиновяване, така щото тези деца да израснат в семейна среда, независимо дали това са чужди или родни осиновители, защото и най-добрата институционална грижа не може да замени семейната.

Като начало считам, че в новия Семеен кодекс трябва да залегнат санкции за родители, които са изоставили децата, като им бъдат ограничени максимално възможностите да се вмесват в живота на изоставените от тях рождени деца. Не би следвало новият Семеен кодекс да продължава да толерира родителската небрежност и безотговорност. Предвидените процедури в проекта за вписване на децата, лишени от родителски грижи, в регистрите за пълно осиновяване не защитават добре интересите им и могат да доведат до причиняването на съществени вреди за развитието им с оглед на ненужното удължаване на престоя им в институциите. В новия Семеен кодекс е предвидено в чл. 100 от проекта субективни критерии за определяне на осиновители, като е пренебрегната поредността на кандидат-осиновителите. Това би допринесло за корупционни практики в самите осиновителски процедури.

Считам, че детето трябва да престоява в институциите не повече от шест месеца. Ако след шестмесечен престой то не бъде потърсено от биологичните си родители, по най-бърз начин трябва да бъде вписано в регистър за осиновяване – първоначално в национален регистър за осиновяване, и ако детето не бъде осиновено в рамките на шест месеца в националния регистър за осиновяване, автоматически да премине в международен регистър за осиновяване, като вписването в регистъра да става на базата на сведения и документи, подготвени от отделите „Закрила на детето”, без тази мярка да бъде потвърждавана от съда.

Освен това, отделите „Закрила на детето” в общините и дирекциите „Социално подпомагане” в областните центрове се нуждаят от компетентна помощ на юристи, които да изяснят статута на децата, и да подготвят документите им за вписване в регистър. Тези юристи могат да бъдат привлечени от неправителствения сектор или от организациите, акредитирани за международни осиновявания. Всеки социален дом е подкрепян от спонсори, които в повечето случаи са неправителствени организации. Техните членове също биха могли да се нагърбят за изясняване на статута на децата и подготовка на досиетата им за вписване в регистър.

Общоизвестен е фактът, че съветите по осиновяване в областните центрове се събират, само когато им остане свободно време. Въпреки че в новия Семеен кодекс е предвидено заседанията на Съвета по осиновяване и Международния съвет по осиновяване да заседават три пъти на всеки месец, членовете на съвета нямат интерес от увеличаване на броя на осиновяванията и трябва да се намери възможност тези хора да бъдат стимулирани – да им се плаща за бройка осинови деца, макар и символична сума. Ако няма макар и минимален личен интерес, смятам, че процедурите няма да бъдат активизирани и ускорени.

Недопустимо е деца здрави и прави да прекарват живота си по социални домове заради немарливост. Затова в новия Семеен кодекс трябва да залегнат санкции за забатачени досиета и чиновническа немарливост в социалната сфера. Смятам, че периодът за преминаване от един регистър в друг трябва да се съкрати максимално. Нечовешко е деца от ромски произход да престояват в регистрите за национално осиновяване, след като априори се знае, че българинът не е склонен да осиновява такива деца. Те бързо трябва да бъдат вписвани в регистъра за международни осиновявания, като това не ги лишава от шанса да бъдат осиновени в България, ако се намери кандидат-осиновител. Редно е задължително да се въведе максимален срок за чакане на посочване на дете. Кандидат-осиновителите масово се оплакват, че чакат по 2-3 години без да получат никакво предложение, дори и отговор.

Положителен е фактът в новия Семеен кодекс, че се предвижда по-засилен контрол от Агенцията за социално подпомагане, тогава когато новата среда, в която е попаднало детето, е неподходяща за защита на здравето, живота и правата на детето. Очевидно е, че е необходима сериозна работа на народното представителство върху Семейния кодекс между първо и второ четене с оглед максимално да се улеснят процедурите по осиновяване, за да се реши един от най-наболелите социални проблеми в обществото, а именно проблемът с децата, лишени от родителски грижи. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Илияз.

Реплики има ли? Няма.

Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта?

Господин Милтенов, заповядайте.

ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, позволете ми и аз да взема отношение по така предложения законопроект на Семеен кодекс. Всички ние си даваме сметка, че това е един сериозен труд, който е положен за изработването му, и са безспорни някои от положителните насоки в него като брачния договор, предварителното заявяване, премахването му, въведените нови режими на имуществени отношения. Но в крайна сметка има и някои моменти, на които трябва да се обърне внимание.

На един от тези моменти аз също искам да обърна особено внимание – осиновяването, и по-конкретно международните осиновявания. За много от вас, които нямат пряка представа за това, това е много сложен процес от представяне на много документи. И всичко това, което се прави, се казва, че е в интерес на детето, но трябва да ви кажа, че е добре да бъде съобразено и с интереса на осиновяващите. В повечето случаи те се намират в един кошмарен процес. Изискват им се много документи, след което се получава така, че изтичат съответните срокове и на осиновяващите им се иска отново да бъдат представени съответните документи.

Няма гаранции в така учреденото производство, че влизайки в процедура по осиновяване, наистина ще бъдат спазени сроковете и всички изискуеми по закона документи ще бъдат представени, че няма да им се искат пак нови и нови документи.

На следващо място има един субективен елемент – да се прецени дали тези кандидат-осиновители са най-подходящите. В много от случаите колегите, които се занимават с тази материя, гледат само документи и нямат представа за кандидат-осиновителите. Това е много важен процес, на който аз обръщам внимание.

Друг момент, на който искам да спра вашето внимание, е следосиновителният период. В законопроекта не се очертават гаранции за това какво се случва. Записан е текст, в който се казва, че до две години може да се поиска информация какво е развитието на детето. Ами след две години? В следосиновителния период трябва да има ясни гаранции да се представят следосиновителните доклади от съответните агенции, ангажирани в съответните страни. В много от случаите това не се прави или се пропуска. По какъв начин ние да следим как е защитен интересът на детето? Затова обръщам внимание, че в тази посока трябва да се помисли много внимателно и всички ние, които имаме отношение, да направим съответните предложения в тази посока.

По отношение на становището на Парламентарната група на Българска нова демокрация – ние все още не сме взели такова становище, защото между самите нас има различни и противоречиви становища. Надявам се на първото заседание групата от Българска нова демокрация да има съответното становище – да подкрепи или отхвърли законопроекта. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Милтенов.

Има ли реплики? – Не виждам.

Заповядайте, господин Тошев.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря, господин председателю.

Почитаеми народни представители, ние като християндемократи не можем да подкрепим този законопроект, тъй като той променя обществените взаимоотношения в нашето общество, залегнали още от хилядолетия, с узаконяването на фактическото съпружеско съжителство. Бракът фактически е началото на човешката цивилизация и началото на морално-етичните принципи в обществото. Както знаете, това е най-малката единица в нашето общество. Всъщност когато се сключва брак, към този процес трябва да се подходи отговорно. Църквата смята брака за едно от своите тайнства. Венчаването е тайнство. Това е нещо, на което се гради цялото общество.

В законопроекта, който предлага Министерският съвет (всъщност някой застава зад гърба на Министерския съвет и предлага тези неща), се въвежда фактическо съпружеско съжителство, за което няма никакви изисквания. За брака има изисквания. Брак не може да се сключи, например, между близки роднини. Това е посочено в чл. 7 – съпрузите не могат да бъдат роднини по права линия, не могат да бъдат братя и сестри и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително. В предложеното от Министерския съвет фактическо съпружеско съжителство няма такива условия, тоест това може да се регистрира без ограниченията, предвидени за брака. Ако това стане, в крайна сметка то би било огромно предизвикателство, разрушаващо основите на нашето общество.

На второ място, в чл. 7 също има допълнителни изисквания – например не може да сключи брак лице, което е свързано с друг брак. При фактическото съпружеско съжителство не се говори за ограничения за лице, свързано с брак. Напротив, казва се, че не може да се регистрира фактическо съпружеско съжителство, докато не се заличи съществуваща регистрация. Става въпрос за регистрация по Раздел Х от Закона за гражданската регистрация, което е съвсем различно. Тоест излиза, че ако някой желае, имайки законен брак, може да има и едно законно съжителство, което означава, че се поощрява двуженството, тъй като тук става въпрос само за една такава възможност. Това не е редно и смятам, че не можем да подкрепяме такива предложения.

Друг въпрос, който бих искал да засегна в моето изказване, е полският опит при извършването на разводи. Разводът е сътресение за семейството, особено когато има деца. Те преживяват много болезнено развода. Децата не могат да избират между майката и бащата. Когато майката и бащата на детето са в лоши отношения, това е трагедия за детето. Много голяма част от самоубийствата на деца стават при разводи, при които родителите са в тежка конфронтация. В Полша са създали семеен съд, който предшества съдебната процедура по развод. Той от една страна се опитва да помири родителите, но във всеки случай иска да постигне запазване на добри отношения между тях, така че това да бъде в интерес на децата.

По този въпрос е дискутирано и в Народното събрание в предишни мандати, но не виждам такъв семеен съд да е намерил място в законопроекта, който да предшества правната процедура в гражданските съдилища.

С тези няколко забележки бих искал да ви призова да не приемаме този законопроект, той да бъде върнат обратно в Министерския съвет и да бъде преработен. Благодаря,

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Тошев.

Има ли реплики? Не виждам.

Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по двата законопроекта?

Заповядайте, господин Сотиров. Вашата парламентарна група разполага с 4 минути и 5 секунди.

ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като много се говори по тази тема, аз ще акцентирам само върху няколко неща. Все пак става въпрос за първо четене. Искам да коментирам основния въпрос, който провокира дебата – за легализирането със закон на извънбрачното съжителство като фактическо съжителство.

Ще кажа няколко аргумента против това и защо няма да подкрепя закона на първо четене - заради тази основна промяна.

Първо, това няма да реши въпроса, който се поставя като основен аргумент за вкарването на такава промяна – че голяма част, близо 50% според статистиката от хората в България живеят чрез фактическо съжителство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма такава статистика.

ИВАН СОТИРОВ: Такива аргументи бяха приведени.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чух ги, но аз Ви казвам, че няма.

ИВАН СОТИРОВ: И аз мисля, че няма, но това бяха данни, предоставени в Комисията по правата на човека и вероизповеданията от представители на Министерството на правосъдието.

В никакъв случай не мога да приема аргументите, които бяха приведени в тази посока, но не искам да влизам в детайли, ще ги коментираме. Не мога да възприема аргументите, които уважаваният от мен г.н Огнян Герджиков приведе, че гражданският брак е отживелица и че след 60 години нещата ще стоят по друг начин. Мисля, че не трябва да повтаряме грешки в мисленето от близкото минало, защото бракът е по-стара институция дори от някои вероизповедания, дори от цели цивилизации. Това, което времето и историята са доказали, че е нещо устойчиво, което е превъзмогнало много доктрини, много философии, не може да бъде задраскано с лека ръка.

След 60 години може да се случат много неща, може да е отживелица точно това мислене, което сега тук се развива и което е следствие от едно мислене, което ни се налагаше – че държавата е на отмиране, че правото е на отмиране, че бракът е на отмиране и че всички деца и всички жени, всичко трябва да бъде общо на партията и на държавата. Аз мисля, че разбиването и то със закон, с философията в промяната на този закон на семейството като основна единица, като конституционно скрепена единица, която гарантира стабилността на обществото и приемствеността в определени морални ценности, традициите, за които много обичаме да говорим, и това ние със закон да го разбием, за да легализираме нещо, с което обществото не може да се справи по друг начин, ако тръгнем в тази посока, всичко, което виждаме, че не е хубаво, но не можем да се справим, да го легализираме, влизаме в противоречие с основната философия на правенето на закони. Законите трябва да създават правила, те имат и смисъла да култивират определени отношения и да пазят една стабилност в нравите, в принципите, в морала, в държавата. А ние фактически обръщаме нещата точно обратно – със законите да легализираме неща, които противоречат на добрите нрави, на обичаите, на общоприетите ценности в едно общество и на традициите. Което е изключително опасно като философия. Ако някой иска да си направи крачка към легализирането на хомосексуалните бракове, на бракове от нестандартен вид, нека да стане и да го каже. Както се каза и вчера, няма нищо срамно някой да предложи този въпрос, но не това да се прави по този начин и с този подход – да се ерозира институцията на гражданския брак, за да може след това някой да извърви и втора, и трета крачка в някаква посока с аргументите, че може би след 60 години щели да се развият по един или друг начин нещата.

Затова, колеги, аз апелирам към всички вас категорично да не бъде подкрепяно това предложение в закона, особено в тази му част. Аз няма да гласувам за целия закон на първо четене, въпреки че има смислени неща, защото принципно не мога да приема такъв текст. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.

Заповядайте за изказване, господин Михайлов.

НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Господин председател, уважаеми народни представители! Когато този закон се обсъжда, ще трябва да бъдат ясни според мен няколко неща и те се отнасят не толкова до юридическата конкретика, която урежда казуси. Казусите, впрочем, могат да бъдат извънредно много и този закон, пък и едва ли някой закон би могъл да ги обхване. Мисля си все пак, че ние ще трябва да си дадем сметка за това какво препоръчва този закон да мислим за брачната институция въобще и каква е отговорността на народните представители при гласуването на този законопроект.

Без всякакво съмнение законът е процесуален, той е стъпка към други стъпки, той е един либерален по своята философия закон. Това е закон, който дезинтегрира брачната институция, нека не се лъжем. Преди десетина минути Елиана Масева от ДСБ ми каза нещо, което ми се струва много интересно, то е някакво афористично обобщение на този законодателен опит. Представяте ли си – каза тя – държава с фактическо съжителство? Това ми се видя интересно.

Вижте, ще трябва да се стабилизира един възглед за това, когато обсъждаме закона и когато решаваме неговата съдба, какво все пак представлява брачната институция, която сме на път да облекчим с фигурата на фактическото съжителство. Брачната институция не е природа, която да не може да бъде мислена в конвенциите на обществото, да бъде обсъждана нейната юридическа фигура. Сигурно имаме възможност да правим това, имаме свободата да мислим, както се изразяват някои колеги, прогресивно. Но ще трябва да си дадем сметка, че животът на обществата зависи от семействата! И че едно дете е възможно в семейство, а не в конвенционални, предприети за удобство, съжителства между двама души, чийто пол може да бъде различен, може да бъде един и същи, защо не и тройки, щом може двойки, и защо не по йерархията на Дарвиновата стълбица – да импровизираме, както вчера много остроумно и, струва ми се, уместно отбеляза един депутат от БСП?

Този закон е либерален, но рискува извънредно много. Той мами с лесен вход в института на фактическото съжителство и с лесен изход от него. Това е все пак един много облекчен брачен вариант, който пледира за това, че урежда съдбата на децата, родени в едно фактическо съжителство. Но нека си дадем сметка за следното. Ако бракът бъде дезинтегриран на законодателно равнище и бъде подкопан като обществена институция, спрямо която има остатъчния от църковния брак, от благословения брак на предците ни граждански брак, ако това е чиста конвенция, в която ще се влиза за удобство и за удоволствие, тогава ние сме стъпили на пясъчната почва на едно общество, което не може да отбранява фундаменталните интереси на поколението. Ще трябва да си дадем сметка за това. Ако някой се изкушава да се радва на това, че след около 50 години – чух от проф. Герджиков такава футурология, моите уважения към неговия авторитет на юрист и парламентарист – това, струва ми се все пак, че може да стане само по недоразумение. Ако след 50-60 години няма да има брак, ще има това, което описа колегата Иван Сотиров – някакви експроприирани биологично протичащи процеси без стабилността на този уникален уют, който семействата създават, за да могат човеци да бъдат отглеждани и развивани, ние сме на прага на една изключително зла прогноза. Това трябва да се има предвид. (Ръкопляскания в опозицията.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Михайлов.

Не виждам реплики.

Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроектите? Няма.

Обявявам дискусията за приключила. И без да давам оценка, мисля, че е общо становището, че дискусията беше много полезна, рядко добра дискусия. Друг е въпросът, че има много спорни текстове, които ни се предлагат.

Гласуването ще бъде в четвъртък в 9,00 ч. Моля всички да са тук, а дотогава да мислят как да гласуват.

Уважаеми народни представители, преминаваме

Каталог: Stenogrami -> Stenogrami Velichklov
Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, четвъртък, 29 юни 2006 г. Открито в 9,01 ч
Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, петък, 9 юни 2006 г. Открито в 9,05 ч
Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, четвъртък, 20 март 2008 г. Открито в 9,05 ч
Stenogrami Velichklov -> Програма за заседанията на Народното събрание за периода 21-23 ноември т г., така както беше съгласуван на заседанието на Председателския съвет
Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, петък, 29 септември 2006 г. Открито в 9,00 ч
Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, сряда, 15 октомври 2008 г. Открито в 9,05 ч
Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, петък, 27 юни 2008 г. Открито в 9,03 ч