Здравната каса провери Александровска болница няма източване
Разговор с проф. Генчо Начев, директор на УМБАЛ „Св. Екатерина“
Изтегляне 0.75 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Проф. Генчо Начев
- Водещ
Разговор с проф. Генчо Начев, директор на УМБАЛ „Св. Екатерина“bTV "Тази сутрин" 
Водещ: За донорската ситуация от миналата седмица ще продължаваме да си говорим, защото е и любопитно. Спасени са три човешки живота – 51-годишна жена направи това заедно със своите близки. Добро утро казвам на проф. Генчо Начев – директор на болница „Света Екатерина“. Здравейте. Проф. Генчо Начев: Добро утро. Водещ: Говорихме си с вас и по телефона миналата седмица за това, че летяхте до Варна, за да вземете донора и за да може да помогнете на трима души. Какво е състоянието на тези хора, успешни ли са трансплантациите? Проф. Генчо Начев: Аз мога да кажа за сърдечно трансплантирания пациент. Той е в стабилно състояние. Той беше изключително рисков пациент преди операцията – беше на командно дишане, т.е. на апаратно дишане. Едва ли щеше да изкара деня, даже го обсъждахме за изкуствено сърце. Имаше късмет – дотолкова, доколкото се появи донор и успяхме да сложим естествено човешко сърце. В стабилно състояние е, все още има много рискове. Бъбреците му още не работят, но използваме хемофилтрация, хемодиализа, изкуствен бъбрек, така наречен, и се надявам нещата да вървят. Иначе всички показатели влязоха в норма, няма вече хипоперфузия на органите, т.е. те се кръвоснабдяват добре. Доколкото знам, подобно е положението и с черния дроб и бъбрека – пациентите, които са трансплантирани. Водещ: Черният дроб на кого е присаден? Проф. Генчо Начев: На 17-годишно момче във Военномедицинска академия. Водещ: А бъбреците? Проф. Генчо Начев: в „Александровска болница“ единият от тях, защото другият, доколкото разбрах, е с камък в него. В „Александровска болница“. Водещ: Много тежко е било състоянието, казвате, на човека, който е получил сърцето. На колко години е той? Проф. Генчо Начев: 61-годишен е. Водещ: Това ли е преценката – че той е бил в много тежко състояние, той първи да получи, или наистина съвместимост, кръвната група? Проф. Генчо Начев: Тя е една поредица. Има определени критерии в, да го кажем, класифицирането на тези пациенти, които са реципиенти, които чакат за донорско сърце. И там има много фактори, които оказват влияние. Примерно ако някой е на изкуствено сърце и то е сложено като мост към трансплантация, т.е. за да може човекът да преживее и да дочака трансплантация, той е на първо място в списъка. Оттам нататък, в колкото по-тежко състояние е човекът, толкова по-напред е в списъка, защото е по-спешен, разбира се, при условие, че всички останали критерии са спазени, като необходимо белодробно налягане, да не е по-високо, и т.н., и т.н. Разбира се, и кръвната група има значение, след като се знае кръвната група на донора. И тогава, ако има двама или трима души, които са с еднакви показатели и които според критериите се класират на еднакво място, т.е. все на първо място, еднакво спешни са, тогава се гледа кросмача, т.е. съвместимостта – кой от пациентите е по-съвместим с тъканите на донора. Водещ: Питам не за друго – този разговор го проведохме и по време на рекламите – и казахте нещо много важно: не си играете на Господ, не решавате вие кой какво ще получи, което е много важно, според мен, за хората, които чакат. Проф. Генчо Начев: Никой не трябва да си играе на Господ на тая земя, независимо в каква област от живота е. Най-малко пък в случаите, когато се касае за живот. Така че пак казвам – написани са много точни критерии, не сме ги измислили ние. Ние не сме измислили топлата вода, те са в световната практика, взели сме ги – американците първи направиха тези критерии и ние използваме точно тях. Така че не е трудно, не е нужно някой субективно да казва „Този ми е симпатичен“ или „Обади ми се еди-кой си от правителството“. Такива неща не могат да станат, трябва да се знае това. Водещ: Плюс това не е ясно дали ще има съвместимост, или не, което е най-важното. Проф. Генчо Начев: Да, така е. Водещ: Как успяха или кой успя да убеди близките на 51-годишната жена, за да дарят органите? Проф. Генчо Начев: Това е в болницата, от която взехме органите, т.е. във Варна се е случило това нещо. Те имат и психоаналитик, знаят как да говорят с близките. Но трябва да кажа и нещо друго – че самите близки са имали нагласата. Много благородно дело е това, един изключително хуманен жест. Не е било необходимо много да бъдат убеждавани, те са имали тази нагласа хората. Водещ: Когато имаш нагласата е може би по-лесно… Проф. Генчо Начев: Естествено. Водещ: … когато се разсъждава на тази тема. Но българинът промени ли нагласата си към даряването на органи? Проф. Генчо Начев: Аз мисля, че в последните години българинът промени в доста положителна светлина нагласата си за дарения, даряване на органи специално. И голяма роля в това имат и медиите – имаха и имат все още медиите, защото не се търси негатива в една такава кампания, напротив, търси се положителното. Пак казвам – това е нещо изключително хуманно. Тогава когато виждаш, че няма никакъв шанс да спасиш близкия си – вярно е, че е много трудно такова едно решение и много жестоко, бих казал, но все пак разбираш, че част от органите му могат да живеят в друг човек и да го направят щастлив с възможността да диша, да се радва, да се усмихва и да бъде полезен на обществото и на близките си. Водещ: Колко трансплантации имате в „Света Екатерина“ вече? Проф. Генчо Начев: От 2003 г., откакто започна така наречената „нова ера на трансплантациите“, казвам аз– 45. А за тази година тази е третата. Водещ: Следите ли състоянието? Предполагам. Проф. Генчо Начев: Естествено. Водещ: Какво е състоянието на хората, успешни ли са? Проф. Генчо Начев: Естествено, че се следи. Да, общо взето са близки резултатите с тези в Европа и в света, Европа и Америка. Петгодишната преживяемост е… Разбира се, много малък е броят на пациентите – 45, за да говорим за проценти, но грубо казано, петгодишната преживяемост е около 78%, а десетгодишната – много малко пациенти са 10 години, но е 50%. Водещ: 50%. Най-трудната трансплантация за вас коя е била през този период от „новата ера“? Проф. Генчо Начев: Аз мисля, че самата трансплантация, като техника на извършване, няма трудност. Защо трансплантацията се смята, че е „черешката на тортата“? Защото тя е организация на много специалисти от различни специалности – те трябва да работят в синхрон. Една брънка от веригата, ако направи грешка, значи целият труд на целия екип отива на вятъра. И всъщност именно от организационна гледна точка и от финансова, разбира се, защото това са скъпи дейности, това е трудна дейност. Водещ: А какво коства като организация, изобщо, кой дава парите? Защото разбрахме – самолетът е излетял веднага, по някакъв начин е успял много бързо да доведе и донора. Проф. Генчо Начев: Да, координацията на дейността се организира от Изпълнителната агенция по трансплантациите. Те имат списък с реципиенти, които чакат, знаят по какъв начин се избира и кой ще бъде трансплантиран. Те организират транспорта, както и след това, ако трупът на донора трябва да се закара обратно, те също организират този транспорт. А парите идват от Министерството на здравеопазването, като всяка трансплантация има цена „до“ – примерно сърдечната е до 60 000. Ако разбира се, в процеса на трансплантация е изразходвано по-малко, се плаща само това, което е изразходвано. Водещ: Въпросът е, че се действа на часове, действа се много скоростно. Проф. Генчо Начев: Не на часове. Водещ: На минути. Проф. Генчо Начев: Действа се на минути, точно така. Съобразява се с всяка промяна на ситуацията и се поддържа една много добра координация между различните специалисти, различните екипи, защото това са екипи за експлантация, за вземане на органи – на сърце, на бял дроб, когато се налага, на черен дроб и на бъбреци. И това са три отделни екипа, така че е много важна координацията между тях. Водещ: Трима души продължават новия си живот. На вас налагало ли ви се е, си мислех по време на разговора, да убеждавате някого, че трябва да дари органите на свой близък човек? Проф. Генчо Начев: В началото имаше един случай. Аз не че съм се опитвал толкова да убеждавам – опитвах се да обясня какво би станало с човека, който чака органа. И трябва да ви кажа, че имаше разбиране. Но аз мисля, че българинът е склонен към такова нещо. Той може би в последните години, в последните не знам колко години, въпросите за дарението отново се поставиха – не само на органи, въобще. Но аз мисля, че в историята, ако погледнем, след освобождението до наши дни, има много добри, прекрасни примери за дарителство. Не само на органи, пак казвам – органите са, за което говорим в момента. Водещ: За всичко – така сме устроени. Проф. Генчо Начев: Това е манталитет на нацията, бих казал, и трябва да сме щастливи от това. Водещ: Благодаря. Проф. Генчо Начев – директор на болница „Света Екатерина“, за ситуацията с донора от миналата седмица и спасените човешки животи. Благодаря ви за този разговор. 
Каталог: uploaded uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079 uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти uploaded -> Автобиография Лична информация uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс" uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб uploaded -> „Здравеопазване Изтегляне 0.75 Mb. Сподели с приятели:
|